РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Пловдив, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330109428 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Н. И. с ЕГН:
********** от **********, чрез пълномощника й- адв. К.К., против „Профи Кредит
България“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„България“ № 47,бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от С.Н., И.Г., О.Л. и Я.Ч. за осъждане
на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 540,88 лева платена при липса на
основание по клаузата за възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №
**************** от 05.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 312,08 лева,
платена при липса на основание по клаузата за възнаграждение за пакет допълнителни
услуги по договор за потребителски кредит № ************ от 05.08.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане /съобразно направеното увеличение на исковете, обективирано в протокол от с.з.,
проведено на 21.10.2021г./.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит с № **************** от 05.08.2016г, по силата на който на ищцата
била предоставена в заем сумата от 2500 лева за срок от 24 месеца, при размер на вноска по
кредита от 154,55 лева, при годишен процент на разходите от 49,89% и годишен лихвен
процент от 41,17%.
Към договора било сключено и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и плащане на
потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски и
други, услуги, за които следвало да бъде допълнително заплатена сума. Ищецът твърди, че
цитирания договор е недействителен на няколко основания. Първо- в договора не били
посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, съгласно чл. 11 ал. 1 т. 9
от ЗПК и не бил посочен размерът на възнаградителната лихва. Тя била нищожна, поради
1
противоречието й с добрите нрави, била и прекомерна. Второ- в договора не бил посочен
начин на изчисляване на ГПР, както и начинът, по който бил формиран и каква била общата
дължима сума.
В договора не фигурирала информацията по чл. 11, ал.1, т. 12 от ЗПК- за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените предстоящи плащания. Липсата на тази
информация съгласно чл. 22 от ЗПК било санкционирано с недействителността му. Твърди
се също, че договорената възнаградителна лихва била нищожна поради противоречието й с
добрите нрави, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва при
необезпечени кредити, а за обезпечени- двукратния.
Ищецът счита, че клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни
услуги противоречала на материалния закон и на разпоредбата на чл. 21,ал. 1 от ЗПК.
Възнаграждението не се дължало на осн. чл. 10а от ЗПК. Касаело се за услуги, свързани с
усвояването и управлението на кредита, за които законът забранявал заплащането на такси и
комисионни. Начислените му суми за т.нар. „пакет допълнителни услуги“ по своето
естество представлявали разход по кредита по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, с което се
надвишавало ограничението на ал. 4 от цитираната правна норма, а именно- че ГПР не може
да надвишава петкратния размер на законната лихва, в противен случай клаузата е нищожна
според ищеца.
По гореизложените съображения ищецът счита, че клаузата за възнаградителна лихва
и клаузата за заплащане на пакет за допълнителни услуги са нищожни на две групи
основания- поради цялостна недействителност на договора и поради самостоятелното им
противоречие с добрите нрави,материалния закон и поради заобикаляне на закона.
Въз основа на гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане да постанови
Решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 540,88 лева
платена при липса на основание по клаузата за възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит № **************** от 05.08.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
както и сумата от 312,08 лева, платена при липса на основание по клаузата за
възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит №
************ от 05.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и заплащане на
направените разноски, за които е представен списък.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с
който се моли искът да се отхвърли изцяло. Твърди се, че сам ищецът е пожелал да се
възползва от възможността да закупи пакет от допълнителни услуги. В последствие към
предоставения му стандартен европейски формуляр му била предоставена и допълнителна
преддоговорна информация, като е подписал допълнително споразумение и заплащал общо
6 вноски по него и на 30.03.2021г. е извършил пълно предсрочно погасяване. Оспорват се
твърденията на ищеца за недействителност на договора и сключеното допълнително
споразумение, като се посочва и съдебна практика в подкрепа на твърдението на ответника,
че същите не противоречат на ЗПК. Въз основа на подробно изложени в отговора
съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на направените разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
2
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява,
че между тях е сключен договор за потребителски кредит с № **************** от
05.08.2016г, по силата на който на ищцата е предоставена в заем сумата от 2500 лева за срок
от 24 месеца, при размер на вноска по кредита от 154,55 лева, при годишен процент на
разходите от 49,89% и годишен лихвен процент от 41,17%. Към договора е сключено и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в
приоритетно разглеждане и плащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски и други, услуги, за които е предвидено заплащането на
допълнителна сума в размер на 45,42 лева месечно,която сума е платима ведно с всяка
месечна погасителна вноска и по този начин същата възлиза на сумата от общо 199,97 лева,
сформирана от сбора на дължимата главница, лихва и вноска по пакет от допълнителни
услуги.
Между страните е обявен за безспорен също и факта, че на 30.03.2021г.
кредитополучателят е извършил пълно предсрочно погасяване на процесния кредит, като е
заплатил остатъчна главница в размер на 2050,27 лева, 63,31 лева за текуща лихва и 39,56
лева текущо задължение по пакет от допълнителни услуги.Така освен главницата, ищцата е
заплатила и възнаградителна лихва по договора в размер на общо 540,88 лева и
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 312,08 лева.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните
правни изводи:
Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява както факта на сключване на процесния договор за паричен
заем, получаването на сумата от 2500 лева в заем от ищцата, както и че същата е погасила
сумите предсрочно, като е заплатила главницата в пълен размер, възнаградителна лихва в
размер на 540,88 лева и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 312,08
лева.
С оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва и тази за закупуването на пакет от допълнителни услуги и
предвиждането на отделно възнаграждение за него, то съдът следва да изследва наличието,
респ. липсата на основания за недействителност на същите.
Съгласно редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и
кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на
договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид
изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в
приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото
приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.
По отношение на възражението на ищеца за недействителност на клаузата за
възнаградителна лихва, съдът намира следното:
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в договора за потребителски кредит трябва да е
посочен лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
3
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти. В настоящия договор действително е посочен
фиксиран лихвен процент по заема в размер на /възнаградителна лихва/ в размер на 41,17%.
Същата надвишава повече от три пъти законната лихва, която е в размер на 10%, което я
прави нищожна поради противоречието й с добрите нрави. В този смисъл е и трайно
установената съдебна практика на Върховния касационен съд на Р. България. Установи се от
доказателствата по делото, че по договора ищцата е заплатила възнаградителна лихва в
размер на 540,88 лева, която е недължимо платена поради нищожност на цитираната по-горе
клауза, поради което и ответникът дължи връщането й, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Страните са сключили и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и плащане на
потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски и
други, услуги, за които е предвидено заплащането на допълнителна сума в размер на 45,42
лева месечно,която сума е платима ведно с всяка месечна погасителна вноска и по този
начин същата възлиза на сумата от общо 199,97 лева, сформирана от сбора на дължимата
главница, лихва и вноска по пакет от допълнителни услуги. Безспорно ищцата е заплатила
сумата от общо 312,08 лева за посочения пакет.
Предвидената клауза за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги
противоречи на материалния закон и на разпоредбата на чл. 21,ал. 1 от ЗПК. Напълно се
споделят от съда съображенията на ищцата, че възнаграждението не е дължимо на осн. чл.
10а от ЗПК. Касае се действително за услуги, свързани с усвояването и управлението на
кредита, за които законът забранява заплащането на такси и комисионни. Начислените на
ищцата суми за т.нар. „пакет допълнителни услуги“ по своето естество представлява разход
по кредита по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, с което се надвишава ограничението на ал. 4 от
цитираната правна норма, а именно- че ГПР не може да надвишава петкратния размер на
законната лихва, в противен случай клаузата е нищожна според ищеца.
По тези съображения ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата
неоснователно постъпилалата в патримониума му сума за пакет допълнителни услуги в
размер на 312,08 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба- -08.06.2021г. до окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищцата и същите се констатираха в
размер на 100 лева- заплатена държавна такса.
Направените от ответника разноски следва да си останат за негова сметка.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца,
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя
безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер - съобразно цената всеки от обективно съединените искове
възлиза на сумата от 360 лева с ДДС, определени по реда на чл. 7 от НМРАВ и на осн. чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА или общо дължимото на пълномощника на ищцата възнаграждение
възлиза на сумата от 720 лева с ДДС и заплащането й следва да се възложи в тежест на
ответното дружество.
По изложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. „България“ № 47,бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от
С.Н., И.Г., О.Л. и Я.Ч. да заплати на ищцата М. Н. И. с ЕГН: ********** от **********
сумата от 540,88 лева /петстотин и четиридесет лева и осемдесет и осем стотинки/, платена
при липса на основание по клаузата за възнаградителна лихва по договор за потребителски
кредит № **************** от 05.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от
312,08 лева /триста и дванадесет лева и осем стотинки/, платена при липса на основание по
клаузата за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за потребителски
кредит № ************ от 05.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба -08.06.2021г. до окончателното изплащане
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. „България“ № 47,бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от
С.Н., И.Г., О.Л. и Я.Ч. да заплати на ищцата М. Н. И. с ЕГН: ********** от **********
сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща направени по делото разноски за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. „България“ № 47,бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от
С.Н., И.Г., О.Л. и Я.Ч. да заплати на Адвокатско дружество „**********“, с Булстат:
*********, с адрес в **********, представлявано от управителя С.А.Г. сумата от 720 лева
/седемстотин и двадесет лева/, представляваща определено по реда на чл. 38 от ЗА
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5