РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2219/19.11.2021г.
гр. Пловдив,19.11.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет
и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Калоян Димитров, като
разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД №2161 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Т.Й.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Решение № 861 от 22.06.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по
АНД № 2022/2021г., с което е изменено Наказателно постановление №
21-0333-000141/09.02.2021г. на Началник РУ към ОД на МВР - Пловдив,
РУ-Стамболийски в санкционната му част по т.1 от същото, с която на Т.Й.Д. с
ЕГН **********,на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 850
/осемстотин и петдесет/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 3
/три/ месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като намалява размера на
наложеното административно наказание - ГЛОБА от 850 /осемстотин и петдесет/ лв.
на 750 /седемстотин и петдесет/ лв. и ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част по
т.1 от същото.
Касационният
жалбоподател посочва, че решението на районния съд е необосновано и неправилно
като излага подробни съображения. Претендира се отмяната на решението на
районния съд, респективно отмяната на Наказателно постановление в оспорената
част пред ПРС. В условията на алтернативност се иска прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Ответникът по касационната жалба не се явява и не изразява становище по
касационните оплаквания.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния
закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният
съд е установил следната фактическа обстановка: На 19.01.2021г. в
гр. Перущица, на бул."Иван Вазов" №1, на около 200 метра от табелата,
указваща началото на града, бил разположен полицейски патрул в състав младши ПИ И.Д.Ю.и колегата му М., също полицейски служител,
които осъществявали контрол за спазване правилата за движение по пътищата. На
19.01.2021г., около 08:29 часа към
населеното място, в посока север-юг, се приближил лек автомобил „Тойота Корола" с рег.№ РВ******, управляван от Т.Й.Д.. След
като автомобилът влязъл в гр. Перущица на бул."Иван Вазов" срещу
Стопанския двор №1, било установено чрез автоматизирано техническо средство
ТРЯМ1-530, че автомобилът се движи в населеното място със скорост от 109 км/ч,
въпреки максимално разрешената скорост за населено място - 50 км/ч. Във връзка
с установеното от мобилната система бил изготвен снимков материал - клип
№18976/19.01.2021г. Установен бил собственикът на лекия автомобил Ц.С.Д., който
в попълнена от него декларация по чл.188 от ЗДвП, посочил като водач на МПС на
процесната дата и час своята съпруга - Т.Й.Д.. Установено било още, че Т. Д. управлявала
МПС с изтекъл на 26.09.2018г. СУМПС.
В присъствието на нарушителя Д. полицейският
служител И.Д.Ю.съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
с бланков №855146/04.02.2021г. за извършени административни нарушения на чл.21,
ал.1 от ЗДвП и чл.150А, ал.1 от ЗДвП. АУАН е подписан от Д. без възражения.
Последвало издаването на НП, с което на Т. Д.
на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 850 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
/три/ месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП
е наложено административно наказание - глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за
нарушение на чл.150А, ал.1от ЗДвП.
Пред
ПРС наложената глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.150А, ал.1от ЗДвП не е
оспорена.
Районният съд е обсъдил събраните писмени
и гласни доказателства и е приел, че наказващият
орган правилно ангажира административнонаказателната
отговорност на Т.Д. за извършено от нея нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Подробно
са анализирани свидетелските показания на свидетеля Иван Димитров Юруков,
съгласно които служебният автомобил е
бил разположен в населеното място на повече от 200 метра от указателната табела
за начало/край на гр. Перущица, като позиционираното в него и използвано в
процесния ден техническото средство за измерване скоростта на движение е било
така настроено, че да засича скоростта на МПС в рамките на населеното място /на
около 50-60 от мястото на разположение на техническото средство/.
Подробно са анализирани системата за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ТРЯ-1М №530, Протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол ТРЯ-1М от 18.09.2020г. и е прието, че процесното АТСС съответства
на одобрения тип и на разпоредбата
на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, съгласно която, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Районният съд е приел, че в случая
основателно е ангажирана отговорността на Т.Д. и правилно е наложено наказание
по реда на нормата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП,според която за водач, който
превиши над 50 км/ч разрешената максимална скорост в населено място следва да му бъде наложено наказание глоба 700
лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч, глобата се увеличава с 50 лв.
Установил е, че на Т. Д. е наложена глоба в размер на 850 лв., като размерът на
глобата не отговаря на указаното в приложената санкционна норма. Установил е превишение
на скоростта в размер на 56 км и поради
това наложената на нарушителя глоба следва да бъде в размер на 750 лв.
Изводите
на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни:
Касационният
състав намира, че вмененото на Т.Д. административно нарушение е доказано по
несъмнен и категоричен начин, което се установява от показанията на разпитаните
в производство пред районния съд, които са логични, непротиворечиви и
кореспондиращи, както по между си, така и със съдържанието на издадения АУАН.
Показанията на свидетеля Юруков са конкретни, от същите става ясно, че
служебният автомобил е бил разположен в населеното място.
Липсата на снимка на разположението на
измервателния уред не е съществено нарушение, още повече, че в случая е
представен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, в който са отразени датата и
мястото на контрол. Посочено е, че мястото на контрол е в населено място.
По силата на въведената в чл. 189, ал.
2 от ЗДвП презумпция, съставеният АУАН се ползва с формална доказателствена
сила в административнонаказателното производство до доказване на противното,
като в конкретния случай констатациите в акта не само не са опровергани пред районния
съд, но и са потвърдени изцяло в хода на съдебното производство.
За съда е безспорно, че в конкретния
случай касационната жалбоподателка е нарушила
изискванията на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Правилно е редуциран размерът на
наложената глоба, тъй като действително установеното превишение на скоростта е
от 56км/ч.
В
случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се достигне до извод за
маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени
обстоятелства, които да отличават конкретното деяние от общите случаи на тези
нарушения, а такива данни не са налични.
Предвид
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Не са претендирани своевременно
разноски от ответника и Съдът не дължи произнасяне в тази посока.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Пловдив, ХХІІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 861 от 22.06.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №
2022/2021г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.