№ 12110
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110143639 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. В. К. ЕГН ********** срещу
„............ Кфт.” (Унгария), извършващо дейност на територията на България чрез
............ Кфт. – клон България, ЕИК: ............., със седалище и адрес на управление: град
София, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ.
Ищецът твърди, че с ответника е сключил договор за въздушен превоз от Летище
......... до летище София, Р България, полет ........ определен за изпълнение по разписание
на 28.05.2022 г., който следвало да бъде изпълнен с начален час на излитане в 21.10 ч.
и приземяване в 23.55 ч. Твърди, че деня на полета ищeцът се явил навреме за полета,
но полетът бил изпълнен със закъснение повече от 3 часа- в 00,30 ч. на 29.05.2022 г.
Твърди, че разстоянието от летище Катания до летище София е 907 км., поради което и
претендира на основание чл. 7, § 1, б. „а” от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година сумата в размер на 250 евро.
Поддържа, че вследствие на закъснението изживял значителен стрес, неудобства,
разочарование и отрицателни емоции. В резултат на отменения полет имало струпване
на значителен брой пътници, нямало места за сядане, поради което бил принуден да
седне на земята, заедно с други пътници. На следващия ден бил на работа, като
безсънието и преживения стрес не позволили да бъде пълноценен. В течение на
седмици не можал да се отърси от стреса, работил без желание, като и понастоящем
изпитвал страх от пътуване, тъй като се опасявал, че същата ситуация ще се повтори
отново. Моли за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200
лв. на основание чл. 7, т. 1, буква "а" от Регламент (ЕС) № 261/2004 г. във вр. с чл. 82
1
ЗЗД за преживения стрес и безпокойство. Претендира и обезщетение за мораторна
лихва за забава върху главницата от 250 евро в размер на 5,83 лева за периода
29.06.2022 г. до 10.08.2022 г. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва иска. Не
оспорва да е страна по сключен договор с ищеца за въздушен превоз за редовен полет
......... от Летище ......... до летище София, Р България, който е следвало да се състои на
28.05.2022 г. Не оспорва, че полетът действително бил реализиран на 29.05.2022 г. в
00,30 ч., като признава исковата претенция за обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а” от
Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година. Оспорва претенцията за неимуществени вреди, като се позовава на чл.17.1.6 от
ОУ на „............“. Поддържа, че претендираното обезщетение било прекомерно за
закъснение от 3 часа и 40 минути. Прави искане за отхвърляне на исковата претенция в
тази част и претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателност на предявените искове с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно факта на сключен с ответника договор за
въздушен превоз; потвърдена резервация за полета; представяне на гишето за
регистрация в час, посочен от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен
пътнически агент, а ако не е посочен такъв - не по-късно от 45 минути преди обявения
час на излитане; времетраене на закъснението на полета, съответстващо на
предвиденото по Регламент (ЕО) № 261/11.02.2004 г. на Европейския парламент и на
Съвета, както и размера на обезщетението, дължимо от превозвача, в т.ч. разстоянието
на полета, измерено по метода на дъгата от големия кръг.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
възражения, както и плащане.
С проекта за доклад по делото, обявен за окончателен без възражения в
проведеното на 12.04.2023 г. открито съдебно заседание съдът е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата досежно наличието на сключен
между страните договор за въздушен превоз за редовен полет ........./28.05.2022 г.по
маршрут от Летище ......... до летище София, Р България, който е осъществен със
закъснение от 3 часа и 40 минути спрямо предварително обявения час на пристигане.
Доколкото размерът на дължимото обезщетение за причинените вреди от
неизпълненото договорно задължение на превозвача е предварително определен в
2
Регламента, то същото по своето правно естество представлява законна неустойка.
Съдът приема за общоизвестен факта, че разстоянието между начална и крайна точка
на пътуване /Летище Катания, Р. Италия- летище София, Р България/ по метода на
"голямата дъга" (геодезично разстояние според http://distance. bg360. net) възлиза на
908 километра, поради което и дължимото обезщетение е в размера по чл. 7, параграф
1, б. "а" от Регламента –250 евро.
Предвид изложеното съдът приема, че за ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и загуба на време,
резултат от договорното неизпълнение на ответника да изпълни точно във времето
полета, за който се е задължил. С оглед релевираното от ответника признание,
предявеният иск за заплащането на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение
за закъснял полет ........./28.05.2022 г. по маршрут от Летище ......... до летище София, Р
България, дължимо на основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, е
основателен и следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
По отношение иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По този иск в тежест на ищеца е да докаже изпадането на длъжника в забава и
размера на мораторната лихва.
В конкретния случай ищецът претендира заплащането на мораторна лихва върху
главницата в размер на 5,83 лева за периода от 29.06.2022 г. до 10.08.2022 г. По делото
обаче липсват доказателства относно връчване на покана за заплащане на обезщетение
за закъснелия полет на ответното дружество, като в проведеното открито съдебно
заседание пълномощникът на ищеца изрично е посочил, че няма да ангажира
доказателства за поставяне на ответинка в забава. При това положение предявеният иск
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претендирото допълнително обезщетение за причинени
неимуществени вреди:
По предявения при условията на кумулативност иск с правно основание чл. 7, т. 1,
буква "а" от Регламент (ЕС) № 261/2004 г. във вр. с чл. 82 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на
ответника; наличието на твърдените неимуществени вреди; причинна връзка между
неизпълнението и настъпилите вреди.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по сключеното
споразумение, както и своите правоизключващи или правопогасяващи възражения,
респ. погасяване на паричното си задължение.
За установяване на твърдените неимуществени вреди са приобщени гласни
доказателствени средства, чрез разпита на св.......... на ищеца, чиито показания съдът
3
преценява при съобразяване на разпоредбата на чл.172 ГПК. Същият информира, че е
зет на ищеца, придружавал го е в процесното пътуване и е завел от своя страна
идентичен иск за обезщетение срещу превозвача- ответник по настоящето дело.
Свидетелят твърди, че поради закъснението на полета, се наложило пасажерите да
седнат на пода на летището, като били на педя разстояние един от друг. Твърди, че
преди тази екскурзия през есента на 2021 г. зет му бил преболедувал Ковид-19.
Свидетелят поддържа, че за седмицата след екскурзията зет му имал ангажименти.
Според свидетеля това преживяване се отразило много зле на неговия зет.
В настоящия случай е несъмнено, че е накърнен позитивният интерес на ищеца,
тъй като опериращият въздушен превозвач (ответникът) не е осъществил полета при
предварително очертаните параметри, отнасящи се до времето на излитане и на
пристигане, т. е. при условията на договора за превоз. Превозвачът е могъл да
предвиди още към момента на възникване на правоотношението, че евентуалното
закъснение на полета с повече от три часа ще причини на пътника (ищеца) неудобство
и загуба на време (неимуществени вреди). В чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
изрично е посочено, че регламентът не засяга правата на пътника за допълнително
обезщетяване. Предвиденото обезщетение в чл. 7 на същия презумптивно обхваща
обичайно търпените вреди, вкл. такива, свързани с нарушение на първоначално
предвидения план поради осъщественото закъснение в размер на 3 часа и 40 минути. В
конкретния случай от изложеното в показанията на свидетеля, съдът намира, че
установените безпокойства и неудобства, претърпени от ищеца, не са по-големи от
обичайните за един пътник, като в тази връзка съобразява и депозираната от този
свидетел идентична искова претенция срещу ответника във връзка със закъснението на
процесния полет. По тази причина настоящият състав счита, че с обезщетение в размер
на 250 евро за закъснение на полета по чл. 7 от Регламента е съизмеримо с
претърпяното от ищеца, доколкото не се установиха причинени неимуществени вреди,
надхвърлящи този размер. Поради горното, съдът намира, че допълнително
претендираното обезщетение в размер на 200 лева не следва да бъде присъдено и
предявената претенция се явява неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на ищеца се следват разноски съобразно уважената част от исковете. Същият е
представил доказателства за сторени разноски в размер на 150 лв. за платена държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. съгласно договор за правна
защита и съдействие от 08.08.2022 г. Ответникът своевременно е релевирал
възражение по реда на чл.78 ал.5 ГПК, което съдът намира за частично основателно с
оглед фактическата и правна сложност на делото и броя на предявените искове по см.
на чл.2 ал.5 вр. чл.7 ал. т.1 НМРАВ в приложимата редакция, поради което и същото
следва да бъде намалено към минимума от 600 лв. Съобразно уважената част от
4
исковете в полза на ищеца се следват разноски в общ размер от 527,34 лв.
Ответникът не претендира разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. ............
Кфт.” (Унгария), чрез ............ Кфт. – клон България, ЕИК: ............. съдебен адрес
гр.......... ДА ЗАПЛАТИ на В. В. К. ЕГН **********, съдебен адрес гр............... сумата
от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение при изпълнение на полет
........./28.05.2022 г. с дестинация Летище ......... до летище София, Р България, ведно със
законна лихва от 11.08.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. във вр. с чл. 82 ЗЗД за
сумата в размер на 200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в неудобства и притеснения от неизпълнението на ответника по
договора за превоз, КАКТО И иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата в
размер на 5,83 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от
250 евро за периода 29.06.2022 г. до 10.08.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „............ Кфт.” (Унгария), чрез ............
Кфт. – клон България, ЕИК: ............., ДА ЗАПЛАТИ на В. В. К. ЕГН **********
сумата от 527,34 лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5