№ 1976
гр. Варна, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110108138 по описа за 2021 година
Предявен е иск от "В И К В" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу ЦВ. П. ЦВ.,
ЕГН: **********, с адрес: гр.***, за приемане за установено спрямо ищеца,
че ответникът му дължи следните суми: 1365.28 лв. /хиляда триста шестдесет
и пет лева и 0.28 ст./ - главница, представляваща незаплатена сума за
ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ***, за което са
издадени фактури за периода от 13.07.2020 г. до 14.08.2020 г., за обект-имот,
находящ се в: гр.***, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 31.03.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 87.20 лв. /осемдесет и седем лева и
0.20 ст./, представляваща лихва за забава за периода от 12.08.2020г. до
30.03.2021г..
Твърди се в исковата молба, че в периода 10.07.2020 г. - 13.08.2020 г.
ищцовото дружество е доставяло ВиК услуги на ответника, който ги е
ползвал по партида с абонатен № ***, за обект – имот, находящ се в гр.***, но
не е заплащал тяхната цена на доставчика. По силата на чл. 5, т. 6 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите били длъжни да
заплащат ползваните от тях услуги в срок. На основание чл.33, ал.2 от ОУ,
дължимите суми за ползвани ВиК услуги, следвало да се заплащат в 30-
дневен срок след датата на фактуриране. Предвид неизпълнение на
задълженията от страна на ответника, по инициатива на ищеца било
образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 4633/2021г. по описа на ВРС,
по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение,
длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице
правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Не оспорва
наличието на договорни отношения между страните, в т.ч. качеството на
потребител на ВиК услуги. Оспорва, че ищецът е доставил, а ответникът
потребил соченото количество ВиК услуги по фактура №
**********/13.07.2020г.. Твърди, че не дължи сумата, тъй като е начислена
два пъти - по партидата на общия водомер и по индивидуалната партида. Не
оспорва задължението по фактура № **********/14.08.2020г.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№4633/2021г. на
ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от „В И К В“ ООД с
ЕИК *** заявление от 31.03.2021г. срещу ЦВ. П. ЦВ., ЕГН: **********, с
адрес: гр.***, за сумите предмет на установяване в настоящото производство.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от ЦВ. П. ЦВ., за
недължимост на присъдените в полза на заявителя суми, което обуславя и
правния интерес от водене на настоящия иск.
Приети са като доказателства по делото ОУ за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор на "В И К В" ООД, както и
решение на КЕВР от 23.12.2019г. за ценообразуване на ВиК услугите,
предоставяни от „В И К В" ООД.
Представена е като доказателство по делото Справка за недобора на
частен абонат № *** от 13.07.2020г. до 14.08.2020г., издадена от
"Водоснабдяване и канализация" ООД.
От представените справка по лице от Служба вписвания-Варна за
периода 01.01.1993г.-26.11.2021г. се установява, че в рамките на исковия
период ЦВ. П. ЦВ. е собственик на обекта на потребление.
Представено е Заявление вх.№**********/08.06.2016г. за откриване на
партида при съществуващо во, за обект, находящ се гр.***, абонатен № ***.
От протокол № **********/10.07.2020г. се установява, че на адрес:
гр.***, е монтиран водомер № *** под № ***, пломба № 58264, като
показанието му е 424 м3.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебна
експертиза, се установява, че общата стойност на неплатените задължения на
абоната е 1365.28 лева, която включва задължение по фактура №
**********/13.07.2020г. в размер на 1362.06 лева и по фактура №
**********/14.08.2020г. в размер на 3.22 лева. Обезщетението за забава върху
задължението по първата фактура възлиза на 87.02 лева, а по втората фактура
0.18 ст.. На 16.11.2021г., вещото лице е посетило обекта на потребление, като
показанията на водомер № *** с пломба № 58264 е 425 куб.м.. Първата
фактура е издадена за период на консумация от 08.06.2016г. до 10.07.2020г. за
отчетени 424 куб.м. вода.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе
следните правни изводи:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно
установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
2
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По
конкретно по предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца бе
да докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си
на изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже
извършено плащане за доставените услуги.
Срещу претенцията на ищеца, ответната страна противопоставя
възражения, че същият не дължи претендираните суми.
Съгласно пар.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги, потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
Съдът приема, че ответникът притежава качеството „потребител на ВиК
услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация” ООД – Варна.
От представената справка от Служба вписвания е видно, че същият е
собственик на имота – обект на потребление за целия исков период.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото
е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови
нужди до потребител - ползвател на жилище.
Установи се, че показанията на водомера към 10.07.2020г. са били 424
м3, а към датата на огледа от вещото лице 425 м3, като претенцията на ищеца
е за стойността на доставени 425 м3.
Съдът счете, че претенцията на ищеца за задълженията по фактури №
**********/13.07.2020г. и № **********/14.08.2020г., издадени за аб. №
абонатен № *** в общ размер на 1365.28 лева е основателна, тъй като
показанията от 425 м3 са от редовен отчет. Количеството вода е доставено за
период от 4 години и 1 месец, като от страна на ответника не е въведено
възражение за погасяване на задълженията по давност.
Предявеният иск за главница е основателен в заявения размер.
Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно признатото вземане,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 31.03.2021г., до окончателното му изплащане.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на
ищеца за лихва за забава върху горното задължение.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
случая, съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор „ВиК-Варна” ООД, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-
дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е
изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по
издадените фактури, считано от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок
от издаване на съответната фактура. Претенцията следва да бъде уважена в
3
заявения размер.
Относно разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските
направени в заповедното производство, съгласно ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г., т.12 и съобразно уважената част от исковете /79.05 лева/.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния
състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето
производство в доказаните им параметри и съобразно уважената част на
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В настоящото производство
ищцовото дружество претендира разноски за държавна такса /76.56 лв./;
депозит за вещо лице /150 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /300 лв./.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й към датата на
приключване на устните състезания, съдът приема, че дължимото в
производството юрисконсултско възнаграждение е в размер на 300 лв.,
изчислено съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ. С оглед крайния изход на делото, съдът приема, че в
полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 526.56
лева, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК в отношенията между "В И К В" ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, от една страна и ответника ЦВ. П. ЦВ., ЕГН:
**********, с адрес: гр.***, от друга, че В ПОЛЗА НА ДРУЖЕСТВОТО
ИЩЕЦ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в общ размер на
1365.28 лв. /хиляда триста шестдесет и пет лева и 0.28 ст./, главница по
фактури № **********/13.07.2020г. и № **********/14.08.2020г.,
представляваща незаплатена сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги по
партида с абонатен № ***, за обект-имот, находящ се в: гр.***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 31.03.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата в общ размер от 87.20 лв. /осемдесет и седем лева и
0.20 ст./, представляваща лихва за забава за периода от 13.08.2020г. до
30.03.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.4633/2021г. на ВРС.
ОСЪЖДА ЦВ. П. ЦВ., ЕГН: **********, с адрес: гр.*** ДА
ЗАПЛАТИ на "В И К В" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** сумата 79.05 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.4633/2021г. на ВРС,
на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА ЦВ. П. ЦВ., ЕГН: **********, с адрес: гр.*** ДА
ЗАПЛАТИ на "В И К В" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** сумата от 526.56 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото, на основание чл.
4
78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5