Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
29.11.2022 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
02.11.2022 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и при участието
на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова
|
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева
от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
112 |
по описа за |
2022 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано
е по касационна жалба от А.Х.В.
от ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адв. Л.Х.В. от АК-***, със съдебен адрес:***, против
Решение №152 от 01.07.2022 год., постановено по АНД №448/2022 год. по описа на Pайонен съд – Кърджали, с което
е потвърден електронен фиш за налагане
на глоба Серия
** №***,
издаден от ОДМВР – Кърджали, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо
средство.
В
жалбата касаторът заявява, че намира обжалваното
решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост, както и че намира направените от първоинстанционния
съд изводи за неправилни.
Касаторът сочи, че решаващият състав
на съда действително е констатирал липса на елемент от състава на издаването на
електронни фишове, но е приел тази липса на маловажна. Намира, че този извод на
съда е неправилен и в дисонанс както със съдебната практика, така и с останалия
доказателствен материал по делото. В
жалбата се сочи, че никъде в електронен фиш Серия ** №*** не било посочено, с
какво точно автоматизирано техническо средство/АТСС/ е установено превишаване
на скоростта и вменяване на извършеното от касатора
нарушение. Твърди се, че за да е законосъобразен електронният фиш, следва да е
посочен типът техническа система и индивидуалният номер на техническата система,
но това липсвало в конкретния случай. Според касатора,
посоченото действие (!?)
представлявало съществено нарушение, като същото не можело да бъде отстранено в
съдебната фаза, т.е. не можело да се санира и валидира, предвид което и електронният фиш бил
незаконосъобразен и това било достатъчно основание за отмяната му. Излага
се довод, че абсолютно неправилно
решаващият състав на съда достигнал
до извода, че процесното нарушение
е установено посредством мобилна система за видеоконтрол TFR1-M,
но от
съставения на касатора електронен фиш никъде не
било
видно, че именно тази система
е използвана на конкретното място и на конкретната дата, като се твърди ,че представянето на доказателства от страна на
ответника в съдебната фаза не поправяло извършеното
нарушение при съставяне на електронния
фиш и както било посочено, липсата на АТСС в атакувания фиш представлявало
съществено нарушение, като същото не
можело
да бъде отстранено
в съдебната фаза, т.е. не може да се
санира и валидира.
В
жалбата се сочи, че в атакуваното решение, районният съдия възприел тезата, че
непосочването на АТСС в електронния фиш, не е съществено нарушение на административнонаказателното производство. Според касатора, това било абсолютно неправилно и противозаконно
действие от страна на състава на съда. Касаторът
твърди, че от самия електронен фиш било видно, че същият е съставен при
допускане на съществени нарушения, които ограничавали правото му на
организиране на адекватна защита, едно от които било липса на номер на
конкретното автоматизирано техническо средство, като отново се твърди, че това
допуснато нарушение не може да се санира в съдебна
фаза и че подобно саниране би представлявало злоупотреба с власт от страна на
определени органи, което било недопустимо и незаконосъобразно. Касаторът твърди също, че с постановяване на атакуваното
решение, на практика решаващият състав направил точно това - санирал едно непоправимо съществено нарушение, допуснато
при издаване на конкретния електронен фиш, както и че същият състав дори не си бил
направил труда да обсъди и изследва обстоятелствата и да потърси отговор на
въпроса, защо в електронния фиш, издаден първоначално на друго лице - С. П.,
номер на АТСС бил налице, а при последващото издаване
на друг фиш, но вече на касатора, липсвал такъв
номер.
На
следващо място, в жалбата се излага и довод, че абсурдите в атакуваното съдебно
решение продължавали с извода, че служителят на полицейското управление в град
Чепеларе, връчил електронния фиш на касатора, бил
възприет безспорно за длъжностно лице, като се сочи, че липсвали мотиви досежно формирането на напълно незаконосъобразното
заключение от страна на решаващия съд, че портиерът в полицейското управление е
длъжностно лице. Според касатора се установявало
само, че районният съдия има собствено тълкувание на закона, кой е длъжностно
лице, което тълкуване било далеч от реалността. Счита, че е допуснато нарушение
на процесуалните правила, тъй като електронният фиш бил връчен от служител в
полицейското управление, като този служител не представил каквато и да е било
заповед и пълномощно да съставя и връчва тези електронни фишове по реда на
чл.189, ал.5 от ЗДвП, като смята, че той не е разполагал с такива правомощия.
На
следващо място, касаторът намира за неправилни
изводите на районния съдия, че не са констатирани съществени нарушения при
издаване на електронния фиш, като е приел, че нарушението е установено с
техническо средство, при спазване на всички законови разпоредби. Отново
се сочи, че видно от самия електронен фиш, липсва конкретно АТСС и че поради
липсата на автоматизирано техническо средство, посредством което да е установена
така посочената скорост, не било възможно да се установи дали са спазени
нормативните изисквания за използването на стационарните и мобилни камери,
предвидени в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, в Закона за измерванията и в наредбата към
него. Касаторът отново твърди, че посоченото действие
(!?)
представлявало съществено нарушение, като същото не може да бъде отстранено в
съдебната фаза, т.е. не можело да се санира и валидира, предвид което и електронният фиш бил
незаконосъобразен - достатъчно основание за отмяната му. Твърди също, че отново
не били налице мотиви, обуславящи решението на първоинстанционния
съд, постановено в явно противоречие с материалния и процесуален закон.
На
следващо място се излага и довод, че неправилно районният съдия възприел, че касаторът е управлявал процесното
МПС със скорост от 82 км/час при отчетен толеранс от -3 км/час, като за този
извод спомогнала снимката, представена като доказателство по делото. Според касатора, не било отчетено от съда, че записаната скорост
на снимката е 85 км/час, а в скоби бил добавен изразът „приблизително”, но
колко точно, не било уточнено. Намира, че след като тези АТСС посочват конкретна
скорост, то било напълно незаконосъобразно позоваването на приблизителна такава
и че така направеното уточнение на снимковия материал било безспорно
доказателство за ненадлежното функциониране на цялата техническа система,
посочена само с нейния тип.
Отделно
от всичко казано до тук, според касатора били неправилни
изводите на състава на районния съд по отношение годността и техническата
способност на АТСС, като твърди, че видно от представените от ответника
доказателства и приетото от съда удостоверението за одобрен тип АТСС било
със срок на валидност до 24.02.2020 год., т.е. към момента на извършване на
вмененото му във вина нарушение, техническото средство, ако се предположи, че е
установено кое е то, било негодно за употреба - същото било използвано от
органите на МВР след като е изтекъл срокът за неговата експлоатация. Според
изложеното в жалбата, незаконосъобразни били действията на съда,
формирали извода, че това поредно извършено съществено нарушение на
административните правила, следва да бъде отново санирано
в съдебната фаза и че неправилно и незаконосъобразно съставът на съда се
позовал на разпоредбите на Закона за измерванията, без да отчете обстоятелството,
че този нормативен акт обхващал само и единствено метеорологичните измервания и
нямал абсолютно нищо общо с измерванията, извършвани от органите на МВР. Отново
се твърди, че в конкретния случай, видно от представените от ответника
доказателства, служителите на ОД на МВР - Кърджали използвали незаконно
автоматизираната техническа система.
Предвид изложеното, в жалбата касаторът моли да бъде
отменено Решение №152 от 01.07.2022 год., постановено по АНД №448/2022 год. по
описа на Pайонен съд - Кърджали, като
незаконосъобразно и неправилно и да бъде постановено друго, с което да бъде
отменен електронен фиш Серия ** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали, като
незаконосъобразен, неправилен и издаден при допуснати съществени нарушения. В
жалбата претендира и направените деловодни разноски в хода на двете съдебни инстанции.
Касаторът А.Х.В. от ***, редовно
призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От пълномощника на касационния жалбоподател – адв.Л.В. от АК-***, преди съдебното заседание е постъпила молба, в
която заявява, че поддържа изцяло
изложените твърдения в жалбата. Моли да бъде
отменен
процесния електронен фиш, като незаконосъобразен,
неправилен и съставен при груби нарушения
на материалния и процесуалния закон. С
молбата отново претендира разноски в хода на двете
съдебни инстаснции.
Ответникът
по касация – ОД но МВР -
Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител – гр.юрк.М. П., която
оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а обжалваното
решение намира за правилно и законосъобразно. Счита, че съдът правилно е оценил
събраните по делото доказателства и е постановил решение, съдържащо пространни
мотиви за законосъобразността на процесния електронен
фиш, поради което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали, а при условията на
евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящото производство.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали счита,
че касационната жалба е неоснователна Счита също, че
наведените в нея доводи
за отмяна на обжалвания съдебен
акт поради незаконосъобразни
действия от страна на съда при разглеждането на административнонаказателното производство,
т.е. относно законосъобразността му, са неоснователни. Намира, че
основният довод в касационната жалба, че съдът е направил
неправилни изводи относно годността на автоматизираното техническо устройство, с което е била установено превишената скорост на нарушителя,
е неоснователен и че в жалбата не са изложени
правилни изводи, относно правилното ангажиране на отговорността на нарушителя, от административнонаказващия
орган, с електронен
фиш. Счита, че са изпълнени всички особени изисквания на ЗДвП и Наредбата,
уреждаща издаването на ЕФ, както и че не съществуват
основания да се приеме, че
е използвано автоматизирано
техническо средство, което не е със
съответна техническа годност. С оглед
на тези съображения,
предлага настоящата инстанция да отхвърли касационната
жалба и да остави в сила обжалваното
решение.
Кърджалийският
административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото,
за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно основание всъщност е неправилно приложение на материалният закон,
което отговаря на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение
на закона.
Разгледана
по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение №152 от 01.07.2022 год.,
постановено по
АНД
№448/2022 год.,
Кърджалийският районен съд е потвърдил електронен
фиш за налагане на глоба Серия ** №***, издаден от ОДМВР - Кърджали, с който, на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на А.Х.В., с адрес ***, с
ЕГН **********, е наложено наказание „глоба”, в размер на 50.00 лева, за
нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено
с автоматизирано техническо средство или система на 03.09.2021 год., в 09:56 часа,
на път ***, км.***, до разклона за ***.
Със
същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил А.Х.В., с адрес ***, с ЕГН **********,
да заплати на ОДМВР - Кърджали сумата от 80.00 лева, представляващи направени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
За
да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 03.09.2021 год., на път ***, км.***, ***, се осъществявал видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение, с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M
№***, монтирана в служебен полицейски автомобил. Същият бил позициониран на път
***, км.***, ***, на разклона за ***, където действащото ограничение на
скоростта било 60 км/час. В 09:56 часа на 03.09.2021 год. бил заснет движещ се
в същия участък, в посока от *** за ***, лек автомобил, марка „Мерцедес ЦЛА 250”,
с рег.№***, със скорост 75 км/час, при ограничение от 60 км/час, въведено с
пътен знак В26. След обработване на информацията от заснемането бил издаден
електронен фиш за нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с
чл.21, ал.1 от ЗДвП, срещу С. С. П. от *** - собственик на превозното средство.
На 01.03.2022 год. собственикът С. С. П. декларирала, че на 03.09.2021 год.,
моторното превозно средство, марка „Мерцедес ЦЛА 250”, с рег.№***, било
предоставено за ползване на жалбоподателя А.Х.В. и към процесната
дата 03.09.2021 год. се намирало в негово владение. По този повод и предвид
подадената декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, бил издаден атакуваният
електронен фиш срещу касатора в настоящото
производство - А.Х.В. В описателната част на електронния фиш било вписано
движение с установена скорост от 75 км/час - превишаване с 15 км/час,
съставляващо нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21,
ал.1 от ЗДвП, за което, на основание чл.189, ал.4, във вр.
с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя било наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 50 лева.
Горната
фактическа обстановка районният съд е приел за установена от от приложените по делото писмени и веществени доказателства
и доказателствени средства - Клип №*** от 03.09.2021
год., 09:56 часа, в който е фиксирана скоростта на превозното средство,
регистрационният му номер, датата и точния час на нарушението, номерът на
техническото средство; Справка за собственост на МПС рег.№***; Протокол за
извършено обучение от 27.03.2015 год.; Протокол №2-19-21/29.04.2021 год. от
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, от който се установява по
безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо
средство; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или
Система на датата 03.09.2021 год.; Декларация от 01.03.2022 год. от С. С. П.;
Копие от свидетелство за управление на МПС на А.Х.В.; Електронен фиш серия **
№***; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №***; Разписка от
27.04.2022 год.
При
така установеното от фактическа страна, от правна страна районният съд е приел
най-напред, че Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189,
ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.
На следващо място съдът е посочил, че в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са посочени стойностите на скоростта, които
водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от
вида на превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в
населено място, извън населено място или автомагистрала и че когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в
чл.21, ал.1 от ЗДвП, разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП предвижда това да бъде
сигнализирано с пътен знак, като процесният случай е
именно такъв. Съдът е посочил, че в участъка от пътя, в който е установено
нарушението, с пътен знак В26 е било въведено ограничение на скоростта за
движение от 60 км/час и тъй като е било отчетено превишение
на допустимата скорост за движение с 15 км/час, приложена е санкционната
разпоредба на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, предвиждаща налагане на
административно наказание „глоба”, в размер на 50 лева, за водач, който превиши
разрешената максимална скорост извън населено място, ако превишаването е от 11
до 20 км/час и следователно деянието, за което е реализирана отговорността на
жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Съдът
е отбелязъл, че посочената в електронния фиш скорост
е намалена с 3 км/час, тъй като административнонаказващият
орган е отчел възможната грешка на техническото средство, описана в Протокол
№2-19-21/29.04.2021 год. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M.
Районният съд е приел, че обосновано и правилно е санкциониран А.Х.В. за извършеното административно нарушение с автомобил „Мерцедес ЦЛА 250”,
с рег.№*** и че същият попада в кръга на лицата по чл.188 от ЗДвП и е субект на
административнонаказателната отговорност, реализирана
с атакувания фиш като лице, на което е било предоставено
моторното превозно средство.
При извършената служебна проверка съдът не е констатирал
в хода на административнонаказателното производство
да са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Посочил е, че нарушението е установено с техническо средство при
спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, в която са уредени условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, както и че при съставяне на атакувания фиш са съобразени
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Районният съд е посочил, че сред тези реквизити, на
които трябва да отговаря съдържанието на електронния фиш, не е предвидено посочване на конкретно
използваното техническо средство, като е счел, че не би могло да се поставят
изисквания към съдържанието на електронния фиш, повече от предвидените в закона,
а в случая атакувания акт отговаря на тях. Независимо от това, съдът е намерил
за нужно да отбележи, че за използваното в случая автоматизирано техническо
средство се съдържат достатъчно доказателства в материалите по делото, както и такива за неговата техническа годност. Съдът е
приел, че няма никакво съмнение, че става дума за мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M №***, монтирана в служебен полицейски автомобил, видно от
Протокола за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата
03.09.2021 год. и Клип №*** от 03.09.2021 год., както и че безспорно се
установява техническата годност на използваното средство от представените по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №*** и Протокол от
проверка №2-19-21/29.04.2021 год. Съдът е посочил, че удостоверението за
одобрен тип средство за измерване №*** е издадено от Български институт по
метрология на производителя на АТСС и позволява този тип да бъде използван по
силата на чл.4 от Наредбата, който гласи, че за осъществяване на контрол на
участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или
в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за
одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Съдът е
отбелязъл, че действително в удостоверението е
посочено, че е със срок на валидност до 24.02.2020 год., но съгласно фикцията
на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите ее в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип и следователно, техническото средство
може да бъде използвано за измерване на скоростта. Що се отнася до възражението
относно компетентността на връчителя на електронния
фиш, съдът е посочил, че видно от приложената разписка от 27.04.2022 год.,
същият е бил връчен от служител в РУ - Чепеларе, за което няма законови пречки
и не се изисква специално делегиране на правомощия, а освен това, действията,
свързани с връчване на фиша имат отношение единствено към преценката, дали
жалбата е подадена в
срок. На следващо място районният съд е посочил, че по делото е представен
задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от
Наредба №81213-8691 от 20.11.2019 год., съгласно одобреното приложение, който е
доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, действащото ограничение на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката
относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Съдът е посочил също,
че е описано пълно и самото нарушение и мястото на извършването му, като видно
от електронния фиш, нарушението по чл.21, ал.2, във вр.
с чл.21, ал.1 от ЗДвП се изразява в това, че на 03.09.2021 год., в 09:56 часа, на път
***, км.***, ***, на разклона за
***, посока от *** към ***, е превишена от МПС „Мерцедес ЦЛА 250”, рег.№***, разрешената скорост на
движение от 60 км/час.(ограничението е въведено с пътен знак В26) и с
автоматизирано техническо средство е отчетена скорост на движение 75 км/час,
при което е констатирано превишаване от 15 км/час. Според районния съд, това
описание на нарушението напълно отговаря на изискването на закона и дава
възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното
обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него. Предвид
изложените съображения, районният съд е извел и окончателния си извод, че
обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде
потвърден.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.6Зд, ал.5, във вр.
с ал.4 от ЗАНН, предвид изразената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния
представител на наказващия орган, районният съд е приел, че следва да присъди
такова в полза на ОДМВР – Кърджали, в размер на 80.00 лева.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския
районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба,
срещу електронен фиш за налагане на глоба, който подлежи на съдебен контрол, т.е. не са
налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този
съд съдебно производство и не са налице основания за неговата ревизия в този
смисъл.
Настоящият касационен състав
намира за правилни, законосъобразни и обосновани
изводите на районния съд, за това, че оспореният електронен фиш е издаден при
правилно приложение на материалния закон, т.е. че в случая са изпълнени
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015
год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра
на вътрешните работи и съответно, че не са констатирани твърдяните
от касатора нарушения, които да са допуснати при
издаването му от административнонаказващия орган.
Процесният електронен фиш, както правилно е приел и районния съд, съдържа всички реквизити за своята
валидност, разписани в чл.189, ал.4 от ЗДвП и е съобразен с въведения
посредством Заповед №8121з-172/29.02.2016 год. на министъра на вътрешните
работи образец – същият съдържа данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Други, допълнителни изисквания към съдържанието на електронния фиш
не са въведени нито с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. на министъра на
вътрешните работи, нито с Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014 год. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение,
издадена също от министъра на вътрешните работи. Законодателят е изключил като
задължителен негов елемент посочването на типа техническата система и на
индивидуалния номер на използваното за заснемане на нарушението автоматизирано
техническо средство или система /АТСС/ и в този смисъл са правилни и изводите
на районния съд. Настоящият касационен състав напълно споделя възприетото от
решаващия състав на Кърджалийския районен съд, за това, че за използваното в случая автоматизирано техническо средство се съдържат
достатъчно доказателства в материалите по делото, т.е. представената от
ответника административнононаказателна преписка,
както и такива за неговата техническа годност, като съвсем правилно съдът е
приел, че няма никакво съмнение, че става дума за мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M №***, монтирана
в служебен полицейски автомобил. Следва да бъде пояснено, че тази мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата на движение
по пътищата, включваща радарен скоростомер ТR4D, с
добавен архивиращ модул, видеокамера, захранващ блок и клавиатура за настройка
и управление, като системата освен това е снабдена с външна флаш
памет за пренасяне на записаните данни и GPS - приемник за определяне
на географските координати.
За тази мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата на
движение по пътищата тип TFR1-M е издадено Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване №*** от 24.02.2010 год., от Българския
институт по метрология/на л.50 от АНД №448/2022г./ и тя отговаря
на всички изисквания на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата. Следва да
бъде отбелязано, че в това удостоверение действително е посочен срок на
валидност – 24.02.2020 год., но в тази връзка съвсем правилно районният съд е
позовал на разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, която ясно
регламентира, че когато срокът на валидност на одобрения тип средство за
измерване е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които
отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, като нормата не прави
никакво разграничение между различните видове средства за измерване и не изключва
от обхвата си АТСС за измерване на скоростта на движение на МПС. В тази връзка
съдът намира, че оплакванията в касационната жалба по отношение на
неправилността на изводите на първоинстанционния съд
се явяват неоснователни. Крайно несъстоятелно и почти нелепо звучи твърдението
в края на касационната жалба, че Законът за измерванията, обхващал само и
единствено метеорологичните измервания (!?)
и нямал абсолютно нищо общо с измерванията, извършвани от органите на МВР. В
чл.1 от Закона за измерванията/ЗИ/ е посочена целта на закона, а именно - че
този закон урежда обществените отношения, свързани с осигуряване на проследимост, точност и достоверност на измерванията. В
чл.6, ал.1 от ЗИ ясно е регламентирано, че
метрологичният/а не метеорологичния/
контрол обхваща: 1. контрол на средства за измерване; 2. метрологична
експертиза на средства за измерване; 3. контрол на предварително опаковани
продукти и на опаковки, предназначени да бъдат използвани като съдове за
измерване, като съграсно ал.2 на същия текст,
контролът на средствата за измерване се извършва за установяване на
съответствието им с изискванията на глава четвърта и наредбата по чл.28, като
съгласно чл.7 от с.з., за спазване на разпоредбите на този закон и наредбите по
прилагането му се извършва метрологичен надзор/а
не метеорологичен
надзор/. Съгласно чл.9 от ЗИ, органи на управление в областта на
измерванията са председателят на Българския институт по метрология/а не по метеорология/ и председателят на Държавната агенция за
метрологичен/а не метеорологичен/ и
технически надзор. От изложеното по-горе може единствено да
се стигне до извода, че пълномощникът на касатора,
изготвил и подал касационната жалба, не прави разика
между метрология и метеорология, съответно, между метрологични измервания
и метеорологични измервания.
Аргумент за това, че
посочването на типа техническата система и на индивидуалния номер на
използваното за заснемане на нарушението автоматизирано техническо средство или
система /АТСС/ не са задължителни елемент, т.е. реквизити, на електронния фиш,
се извежда и от чл.189, ал.8, предл.2/второ/ от ЗДвП,
което регламентира, че при подадена жалба срещу електронен фиш, в 7-дневен срок
от получаване на жалбата, директорът на съответната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата
преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и
доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за
участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото
ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението
на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка, т.е. въведено е изискване за представяне на
доказателства за типа на използваното АТСС едва при наличие на жалба срешу издаден електронен фиш и при изпращане на
доказателствата по преписката в съответния районен съд.
Независимо от горното, по
отношение на индивидуалния номер на конкретното автоматизирано техническо
средство/АТС/, с което е установено и заснето нарушението, съдът намира за
нужно да посочи и следното:
Нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП регламентира, че изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. Такава снимка/клип/, с №***, в която е
посочена измерената скорост на движение на превозното средство, регистрационния
му номер, въведеното ограничение на скоростта, превишението,
датата и точния час на нарушението, както и мястото на нарушението, е
представена по административнонаказателната преписка/на
л.22 от АНД №448/2022г./, като
в тази снимка, в горния й десен край, изрично е посочен и инивидуалния номер на уреда
– в случая №***. По преписката
е представен и задължителния в случаите на използване на мобилно
АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-8691 от 20.11.2019 год.
съгласно одобреното приложение, за използване на автоматизирано техническо
средство или система и който протокол в случая е с Рег.№238р-7701 от 07.09.2021
год. на ОДМВР – Кърджали/на
л.26 от АНД №448/2022г./. Този протокол е доказателство относно датата на използване на
конкретното АТСС, мястото за контрол, посоката на движение на контролираните
МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване и други обстоятелства, необходими за преценката относно
законосъобразността на издадения електронен фиш. В този протокол изрично
е вписан номерът
на АТСС - №***, т.е. същият идентификационен
номер, който е посочен и в снимката /клипа/ с №***. Предвид горното е пределно ясно, че използваното
в случая за установяване и заснемане на нарушението, конкретно автоматизирано техническо средство /АТСС/ е мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-M с №***, монтирана в служебен полицейски автомобил.
Във връзка с инвокираните в
касационната жалба оплаквания съдът намира за нужно да посочи също, че по административнонаказателната преписка е представен и Протокол
от проверка №2-19-21 от 29.04.2021 год. от проверката на
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, издаден от
Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери към Главна дирекция „Национана
полиция”/на л.25 от АНД №448/2022г./. В този протокол е посочено, че обект на
проверката е мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M, като ясно е вписан идентификационния
й номер - №***, т.е.
именно тази конкретна АТСС от посочения тип - TFR1-M,
със същия идентификационен номер - №***, е преминала метрологична проверка,
като от протокола е видно, че същата съответства на одорения
тип, от което следва, че същата несъмнено
представлява одобрен и отговарящ на всички изисквания за техническа изправност
уред за коректно установяване на скоростта на движение на МПС и видеозаснемане. Предвид това е неоснователно оплакването в
жалбата, че били неправилни изводите на състава на районния съд по отношение
годността и техническата способност на АТСС и респ. и твърдението,
че същото било негодно за употреба и използвоано от
органите на МВР след като бил изтекъл срокът на неговата ескплоатация.
По изложените съображения настоящият касационен състав намира за неоснователни
оплакванията в касационната жалба, за допуснато съществено нарушение при
издаване на процесния електронен фиш, изразяващо се в
непосочване в същия на типа и на индивидуалния номер на АТСС, което
ограничавало правото му на организиране на адекватна защита. Както бе посочено
и по-горе, посочването в електронния фиш на типа на АТСС, както и на индивидуалния или фабричния номер на АТСС,
категорично не е задължително, т.е. типът на АТСС и индивидуалният или
фабричният номер на АТСС, не са задължителни реквизити на електронния фиш. Непосочването на типа на АТСС и на индивидуалния или фабричен номер
на същата, по никакъв начин
не е попречило или ограничило организирането от страна на соченото
за нарушител лице, на адекватна
защита срещу процесния електронен фиш
Серия ** №***, издаден от Областна дирекция на МВР – Кърджали.
Съдът в настоящия състав намира неоснователни и оплакванията в касационната жалба, за
допуснати нарушения на процесуалните правила, касаещи връчването на процесния електронен фиш. Разпоредбата на чл.189, ал.5, предл.1
/първо/ от ЗДвП регламентира, че електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето
по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Видно е от тази разпоредба, че същата не изисква някакво
специално оправомощаване, било то с
нарочни заповеди или с пълномощни, на полицейските служители,
които осъществяват фактическите
действия по връчване на издадени електронни фишове,
като
е ясно, че такова не се изисква и по отношение на пощенските служители, респ.
служители на куриерски фирми, които връчват препоръчаните писма с обратни
разписки, с приложените към тях електронни фишове. В конкретния случай, за
връчването на процесния електронен фиш е оформена
надлежна разписка/на л.20 от АНД №448/2022г., същата и на л.6/, от която е видно, че
връчването е извършено от полицейски служител от РУ – Чепеларе към ОДМВР –
Смолян, като в разписката е посочена датата на връчване – 27.04.2022 год., точен час
– 13:35 часа, посочен е номерът на връчения
електронен фиш - №***/т.е. връчен е бил именно процесния
електронен фиш/, като служителят, връчил ЕФ, се е подписал за „връчил” и е
вписал фамилията си – „Щ.”, като получилият ЕФ – касаторът В., също се подписал в графата „получил” и също е
вписал фамилията си. Във връзка
с горното и с развитите в касационната жалба оплаквания, следва също така да
се посочи, че нито в посочената
по-горе разписка за връчване, нито
в останалите доказателства по делото, няма
абсолютно никакви данни за това,
връчителят на електронния фиш да е „***” в полицейското
управление в град Чепеларе, каквото твърдение, неясно
защо, се съдържа в касационната жалба. Освен това, в мотивите
към обжалваното решение, решаващият състав на Кърджалийския
районен съд никъде не е правил заключение
или извод, че „***”
в полицейското управление е
длъжностно лице, като и това твърдение всъщност е напълно голословно и несъстоятелно.
В мотивите към обжалваното решение съдът е направил единствено заключението, че видно от приложената разписка от 27.04.2022 год.,
електронният фиш е бил връчен от
служител в РУ - Чепеларе, за което няма
законови пречки и не се изисква
специално делегиране на правомощия, като е посочил също, че освен
това, действията, свързани с връчване на фиша имат
отношение единствено към преценката, дали жалбата е подадена в срок и нищо повече, като категорично,
за никакъв „***” в мотивите към решението не се
споменава. Горният извод на районния съд в пълна степен се споделя от настоящия
касационен състав, предвид изложените по-горе съображения, като освен всичко
останало, следва да се посочи, че процесният
електронен фиш не е съставен от този полицейски служител, каквото твърдение
също се съдържа в жалбата, като е ясно, че електронните фишове не се съставят
или издават от конкретни полицейски служители, като чл.3 от Наредба №8121з-532
от 12.05.2015 год. на министъра на вътрешните работи ясно регламентира,
че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система, като
това се извършва от териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, в случая – Областна дирекция на МВР – Кърджали, т.е. тя се издава
издател на процесния електронен фиш и това пределно
ясно е посочено и в самия електронен фиш. Предвид горното, настоящият
касационен състав намира
неоснователни и оплакванията в касационната жалба, за допуснати нарушения на
процесуалните правила, касаещи връчването на процесния електронен фиш.
Най-сетне, не се споделя и доводът, че не било отчетено от
съда, че записаната скорост на снимката била 85 км/час, а в скоби бил добавен
изразът „приблизително”, но колко точно, не било уточнено и че след като тези
АТСС посочвали конкретна скорост, то било напълно незаконосъобразно
позоваването на приблизителна такава и че така направеното уточнение на
снимковия материал било безспорно доказателство за ненадлежното функциониране
на цялата техническа система. В тази връзка следва най-напред да се посочи, че
като измерена скорост на движение в снимката/клип/ с №*** е посочено 78 км/час,
а не 85 км/час, въведеното ограничение в този участък от пътя – 60 км/час и превишението на разрешената сконрост
-18 км/час. Никъде в тази снимка няма скоби, в които да е вписан или добавен
изразът или думата „приблизително”, поради което тези твърдения в жалбата будят
недоумение, като единствено възможният извод е, че изговилият
и подал жалбата пълномощник на касатора е разсъждавал
върху съдържанието на някоя друга снимка/клип/, но не и на изготвената към процесния електронен фиш и приложена по делото, поради
което и съдът не намира за нужно да коментира повече тези оплаквания.
Така, предвид всички изложени по-горе съображения,
се налага крайния извод, че касационната жалба на А.Х.В.
от ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адв.
Л.Х.В. от АК-***, с изложените в нея
оплаквания и доводи, се явява неоснователна и недоказана, а обжалваният електронен
фиш за налагане на глоба Серия
** №***, издаден от ОДМВР - Кърджали, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено
с автоматизирано техническо средство или система, е законосъобразно и правилно издаден, без
допуснати нарушения на правилата, регламентиращи издаването на електронни
фишове. След като го е потвърдил с обжалваното решение като законосъобразно
издаден, Кърджалийският районен съд е постановил едно материално
законосъобразно решение, постановено при правилна преценка на събраните
доказателства и при правилно приложение на материалния закон, без допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, поради което
и с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и с оглед своевременно
изразената претенция за разноски, на основание чл.6Зд, ал.4 вр.
ал.1 от ЗАНН, следва на ответтика по касазция да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37,
ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП, а съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева.
В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което е взел участие
процесуалният представител на ответника –издател на процесния
електронен фиш, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния регламентиран
размер от 80.00 лева. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна
дирекция на МВР - Кърджали, именно в полза на същата, в качеството й на
юридическо лице, следва да бъдат присъдени дължимите разноски по делото.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във връзка с чл.217, ал.4, предл.І/първо/ от АПК, чл.6Зд, ал.4, вр. ал.1 и
чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №152 от 01.07.2022 год., постановено по АНД №448/2022
год. по описа на Pайонен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА А.Х.В. от ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – ***, с ЕИК ***, направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80.00/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.