№ 64
гр. Бургас, 09.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Мила Г. Димова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20242100501446 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на В. С. Г. –ищец по
гр.д. № 594 /2022 год. по описа на Айтоския районен съд против решение №
154/05.07.2024 год. постановено по същото дело ,с което е отхвърлен иска на
въззивницата против Община – Поморие за установяване ,че ищцата е
собственик на основание давностно владение ,присъединено към владението
на праводателя й М.Г.П. и С.М.Г. ,считано от 26.08.1992 г. до датата на
подаване на исковата молба върху следните недвижими имоти : - ¼ ид.ч. от
ПИ с идентификатор 57790.1.148 по КККР на с.Порой,Община Поморие ,
област Бургаска, одобрени със Заповед №РД-18-1314/17.07.2018 г., последно
изменение, засягащо поземления имот - от 18.03.2021 г. в местността
„МЪРТВИЦАТА“ с площ or 5049 квадратни метра с трайно предназначение -
земеделска земя, с начин на трайно ползване - пасище, категория трета,
предходен идентификатор няма, с номер no предходен план за земеразделяне:
000007, при съседи: 57790.1.75,57790.1.143, 57790.1.150, 57790.1.122,
57790.1.49, 57790.1.152,57790.1.106, 57790.1.108, 57790.1.109,
57790.1.139,57790.1.81; - ПИ с идентификатор 57790.10.175 по КККР на
с.Порой ,Община – Поморие , област Бургаска, одобрени със Заповед №РД-18-
1314/17.07.2018 г., последно изменение, засягащо поземления имот - от
18.03.2021 г. в местността „РЕЧКАТА“ с площ от 7313 квадратни метра с
трайно предназначение -земеделска земя, c начин на трайно ползване-пасище,
1
категория-трета, предходен идентификатор няма, с номер по предходен план
за земеразделяне: 0000022, при съседи: 57790.10.174, 57790.4.84,
57790.10.179; - ПИ с идентификатор 57790.2.61 пo КККР на същото село
,Община - Поморие, област Бургаска, одобрени със Заповед №РД-18-
1314/17.07.2018 г., последно изменение, засягащо поземления имот - от
18.03.2021 година в местността „ПЯСЪКА” с площ от 3666 квадратни метра с
трайно предназначение -земеделска земя, с начин на трайно ползване -нива,
категория -трета, предходен идентификатор няма, с номер no предходен план
за земеразделяне: 00261, при съседи: 57790.2.64, 57790.2.2, 57790.1.156,
57790.2.60,57790.2.59; - ПИ с идентификатор 57790.2.86 по КККР на с.Порой ,
Община-Поморие, област Бургаска, одобрени със Заповед №РД-18-
1314/17.07.2018 г., последно изменение, засягащо поземления имот - от
18.03.2021 г. в местностга „ПЯСЪКА“ с площ от 8243 квадратни метра,с
трайно предназначение земеделска земя, с начин на трайно ползуване пасище,
категория трета, предходен идентификатор няма, с номер пo предходен план за
земеразделяне: 0000011, при съседи: 57790.4.84,57790.2.85, 57790.1.151,
57790.1.150; - 4600/7313 ид.ч. от ПИ с идентификатор 57790.10.175 по КККР
на селото , област Бургаска, одобрени със Заповед №РД-18-1314/17.07.2018 г.,
последно изменение, засягащо поземления имот - от 18.03.2021 г. в местността
„РЕЧКАТА“ с площ от 7313 квадратни метра с трайно предназначение -
земеделска земя, c начин на трайно ползване-пасище, категория-трета,
предходен идентификатор няма, с номер по предходен план за земеразделяне:
0000022, при съседи: 57790.10.174, 57790.4.84, 57790.10.179.
Въззивникът изразяват недоволство от решението , като счита
същото за недопустимо в тази част ,с която касае иска по чл. 124 ал. 1 ГПК вр.
ЗН относно искането на ищцата да бъде установено ,че е придобила
процесните имоти по наследство ,тъй като съдът не се е произнесъл по тази
част от искането ,която е формулирана като претенция по основание в
уточнителната искова молба,приета в неоспорения доклад на съда ,както и от
ВКС с опр. По ч.гр.д. № 4156/2023 г. /с което делото е върнато за ново
разглеждане със задължителни указания за съда да се произнесе по това
искане /.В определението на ВКС е посочено ,че правното основание на иска
е да се приеме за установено ,че процесните имоти са придобити от ищцата
при наследствено правоприемство и по давностно владение при
присъединено владение.Като не се е произнессът по тази част от търсената
2
защита ,съдът е постановил едно недопустимо решение в тази част ,което
следва да се обезсили и делото – да се върне за ново разглеждане за
произнасяне по неразгледаната искова претенция..При евентуалност – ако се
приеме ,че решението е допустимо ,или е недопустимо само в тази част , счита
се ,че в останалата част решението е неправилно и необосновано ,при
нарушение на съдопроизводствените правила
Сочи се ,че не съответства на доказателствата по делото извода ,че за
нито едно от решенията по преписки П169/1992 г.,П14/1991г. и П86/1991 г. на
ПК-Поморие ,не се установява ,че не е обжалвано пред съда по реда на чл. 14
ал. 3 ЗСПЗЗ.Напротив – твърди се ,че отказа за признаване на земище на
***та на ищцата са били обжалване и съответно – постановени съдебни
решения,както и че за земите ,за които е налице отказ е подадено ново
заявление от наследничката М.Л.Н. ,която е твърдяла ,че същите земи са на
общия наследодател М.Г.П. ,като отново е постановен отказ.
Счита се ,че решението е необосновано ,тъй като съдът е приел ,че
ищцата не сочи и не установява друго придобивно основание ,освен
давностно владение за наследодателите й и за нея,което да е присъединила
към тяхното,но видно от петитума на исковата молба ,тя сочи ,че е придобила
имотите и по наследство .
Не е обсъден въобще въпросът имала ли е основание ответната Община
да придобие процесните имоти на осн.чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ,на което се
позовава и съответно има ли право на собственост върху земите на това
основание .Тежестта на доказване на това право е за ответника,съдът
неправилно е разпределил доказателствената тежест ,като не е спазил
изискванията на чл. 154 ГПК .Не са съобразени и тълкуванията на ВКС в
задължителната съдебна практика по приложение на въпросния текст от
ЗСПЗЗ,което е довело до нарушение на материалния закон и неправилност на
съдебното решение.Цитирайки съдебна практика и подчертавайки ,че
процесната земеделска земя е била заявена по реда на ЗСПЗЗ,въззивникът
с„ита ,ч липсва валидно право на собственост за ответната Община ,тъй като
процесните имоти не представлават остатъчен общински фонд и не може да
бъдат придобити по реда на чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ.Вместо да обсъди
възможността Общината да придобие тези имоти ,съдът е приел ,че ищцата
,за успешното доказване на иска ,следвало да установи ,че твърдяното
3
упражняване на фактическата власт върху имотите ,с намерение да бъде
придобито право на собственост е било противопоставено на субекта ,който
преди това е притежавал собствеността ,и то без неговото противопоставяне
,като е приел ,че от доказателствата безспорно се установявало ,че такъв
субект била Общината .Счита се този извод за неправилен ,доколкото е
установено по делото ,че земята е заявена и не може да принадлежи към
остатъчния общински фонд,затова и Общината не е собственик на имотите.
След като ответникът не е собственик ,не е било необходимо да се
установява презумцията по чл. 69 ЗС спрямо нея,а и Общината не е направила
възражение за придобивна давност и не е придобила имотите и на това
основание.Според задължителната съдебна практика опровергаването на тази
презумпция е за отсрещната страна ,а от събраните доказателства не се
установява наличие на безспорни данни ,които да сочат опровергаване на
въпросната презумпция.
Счита се ,че от доказателствата се установява ,че ищцата е придобила
процесните имоти по наследство от *** си М.П. и от *** си С.Г. ,както и че ги
е владяла при присъединено владение към наследодателите си повече от 10
години –от подаване на заявлението през 1992 г. ,преди и след това .Подробно
се анализират приложените към преписките по ЗСПЗЗ документи ,декларации
и т.н. Освен това – съдът не е обсъдил идентичността на претендираните
имоти с тези ,предоставени на ответника. Прави се подробен анализ на
приложените по делото и по преписките за възстановяване доказателства ,въз
основа на които се счита ,че е налице идентичност между притежаваните от
наследодателите на ищцата имоти и тези ,предоставени на ответника .Счита
се ,че в случая владелецът може да присъедини своето владение и
владението на своя праводател на осн.чл. 82 ЗС ,като се счита за установено
,че наследодателят а ищцата – нейният *** М.П. е притежавал тези земи
преди смъртта си ,за което е наличен годен писмен документ.Имотите са
идентифицирани .Заявлението за възстановяване е подадено през 1001 г. и
касае всички наследници ,включително и ***та на ищцата ,както и нея
лично.***та на ищцата е притежавал ¼ ид.част от наследството на *** й
М.П..Израз на собственическите намерения са попадените заявления до ПК за
възстановяване на имотите,водените дела срещу ПК .Той е присъединил
владението си към това на *** си – поч. 1965 г. , а ищцата пък е присъединила
владението си към това на *** си – поч. 2004 г.,като на практика периодът на
4
владение от 1992 г. до 2004 г. е 12 години .Ищцата е придобила имотите при
присъединено давностно владение към това на *** си и *** си и по
наследство .За такъв вид давностно владение не е необходимо изтичане на
дългата давност за всеки от присъединилите се наследници .Достатъчно един
от тях да е владял повече от 10 години .Този период е доказан с постановление
за отказа от ПК по преписката за 90 дка от 26.06.2004 г. и след това .А
предоставянето на имотите на Общината по чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ с протокол е
станало през 1008 г. ,когато вече е изтекла в полза на ищцата придобивната
давност .Ответната Община е следвало да опровергае тази презумпция /че
ищцата е присъединила владението си към това на своите праводатели в този
предходен период от време /,което не е сторено по делото .
Моли се за отмяна на решението и вместо него – постановяване на ново ,с
което се уважи исковата претенция.
Моли се да се изиска от Община Поморие -Служба ГРАО удостоверение
,от което да е видно сключвала си е брак *** на А.Г.П. – М. Г. и допускан ли е
развод .Моли се за допускане на гласни доказателства относно това
обстоятелство ,както и относно идентичността на притежаваните от М. и
Д.Д. земи ,както и назначаването на съдебно-геодезическа експертиза с
допълнителна задача относно идентичността на имотите в сочените
местности .
Подадена и е частна въззивна жалба против определението от 31.07.2024
г. по същото дело ,с което е допълнено решението в частта за разноските и в
полза на ответника са присъдени разноски в размер на 1000 лв. – платено
адвокатско възнаграждение.Излагат се доводи за неправилност на
определението ,като се поддържат възраженията ,изразени пред
първоинстанционния съд ,включително и това за прекомерност на
претендираното възнаграждение на оснчл. 78 ал. 5 ГПК .
Отговор на въззивната жалба и на частната въззивна жалба не е постъпил
от ответната страна .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
В срока за произнасяне съдът констатира ,че в производството пред
първоинстанционния съд липсва произнасяне по подадената от въззивницата –
ищца молба от 29.07.2024 г. по чл.250 от ГПК за допълване на решението от
5
05.07.2024 г. постановено по делото в частта относно иска с правно основание
чл. 124 ал. 1 ГПК вр.със Закона за наследството да бъде прието за установено
,че ищцата е придобила процесните имоти по наследство от *** си М.Г.П. и
*** си С.М.Г. ,формулирана като претенция в уточнителната искова молба
,приета в доклада на съда и с определение на ВКС по ч.гр.д. № 4156/2023 г. на
второ гр.о./с което делото е върнато на първоинстанционния съд с изрично
указание да се произнесе по това искане и на това правно основание /,както
и за допълване на решението в частта ,касаеща поземлен имот с
идентификатор 57790.2.39 ,с площ от 738 кв.м. в м.“Пясъка“,за който липсва
произнасяне по отношение на претенциите почл. 124 ал. 1 ГПК във вр.със ЗН
,както и по чл. 82 вр.чл. 79 ал. 1 ЗС.
Доколкото произнасянето по молбата по чл. 250 от ГПК щесе отрази
върху целия спор ,съдът счита ,че производството през настоящата инстанция
следва да бъде прекратено и делото – върнато на първоинстанционния съд за
произнасяне по молбата за допълване на решението .След произнасянето
делото следва отново да се върне на въззивния съд за произнасяне по
въззивната жалба против постановеното решение
Затова Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1446/2024 г. по описа на БОС и
ВРЪЩА делото на РС-Айтос за произнасяне по подадената от въззивницата –
ищца В. С. Г. молба по чл.250 от ГПК за допълване на решение №
154/05.07.2024 г. постановено по същото дело за произнасяне по всички
предявени искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7