№ 649
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000480 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 266959/15.12.2021 г. по гр. дело №14555/2019 г. СГС, ГО, 1-21
състав е осъдил Министерство на околната среда и водите да заплати на Община Созопол
сумата от 333 223.60 лв. заплатена сума по договор за възлагане на обществена поръчка №
8-158/11.04.2013 г., сключен в изпълнение на договор № DIR-51011116-С032/06.06.2012 г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда
2007-2013 г.“ за проект „Интегриран проект за водния цикъл на Созопол - 1 етап“, ведно със
законната лихва от 06.11.2019 г. до окончателното изплащане; сумата от 101 355.51 лв.
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 333 223.60 лв. за периода
от 06.11.2016 г. до 05.11.2019 г., както и сумата от 40 575.84 лв. разноски по делото.
С определение № 261893/23.03.2022 г. по гр. дело №14555/2019 г., СГС, ГО, 1-
21 и допълнил решение N9 266959 от 15.12.2021 г. по гр. дело № 14555/2019 г. на СГС 1-21
състав в частта за разноските, като е осъдил Община Созопол да заплати на „Техно-
Енерджи" ООД гр. София разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 12 500 лева.
Решението е обжалвано от Министерство на околната среда и водите /МОСВ/,
което моли то да бъде отменено и исковете срещу него – отхвърлени. Счита решението
недопустимо. Като ищец по делото била конституирана Община Созопол, но исковата
молба била подадена от името на кмета на Община Созопол. Имало съществена разлика
между субекта, който има право на иск и неговия законен представител. В исковата молба
най-малкото било налице противоречие от чие име и за чия сметка е предявено правото.
Жалбоподателят поддържа неправилност на решението. Съдът приел, че тъй
като сключеният между Община Созопол и „Техно-Енерджи“ ООД договор поражда
действия само и единствено между страните, а спрямо трети лица — само в предвидените в
закона случаи, то неупражняването на правата на възложителя Община Созопол по
1
неустоечна клауза като несвързано с предвидени в ДБФП санкционни последици, не можело
да обуслови отказ от изплащане на предявените за възстановяване разходи. Ищецът обаче се
позовавал на клаузи от сключения между Община Созопол и МОСВ договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Доколкото се твърдял неправомерен отказ
от възстановяване на извършени от общината разходи по договор № 8-158/11.04.2013 г.
поради нарушаване на клаузата на чл. 69 от ДБФП, твърдението на ищеца било недоказано,
тъй като от изложените в исковата молба обстоятелства и в хода на производството, не се
доказало нарушение от страна на МОСВ. В случая не се касаело за установено от
Договарящия и Управляващия орган на ОПОС 2007-2013 г. нарушение при възлагане на
обществената поръчка, а за неизпълнение на задължението на бенефициента по ДБФП в
лицето на Община Созопол документално да докаже допустимостта на извършения от нея
разход. Ищецът се позовавал на неизпълнението на предпоставките на клаузата на чл. 69 от
ДБФП и твърдял, че отказът да се верифицират и съответно възстановят направените
разходи от Община Созопол по фактура №*********/18.03.2014 г. е неправомерен, защото
нито едно от основанията по разпоредбата за налагане на финансова корекция
/неизпълнение на задължение възстановяване на направените от бенефициента разходи за
изпълнение на договора за обществена поръчка/ не е налице. Ищецът не доказал това свое
твърдение. Съдът не обсъдил твърденията и аргументите на ответника МОСВ, не разгледал
наведените аргументи за задълженията на Община Созопол по ДБФП във връзка с
документалната обоснованост на извършените от нея разходи в изпълнение на проекта, в
частност - тези по договор №8-158/11.04.2013 г. Постановеният от МОСВ отказ бил свързан
с неизпълнение на задълженията на Община Созопол по договора за БФП. Тълкуването на
договора следвало да става в контекста и на приложимите за този програмен период
разпоредби на Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 г. за определяне на общи
разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и
Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) №1260/1999 (чл. 56, § 4), както и с
разпоредбите на ПМС №62/21.03.2007 г. за приемане на национални правила за
допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните
фондове и Кохезионния фонд на ЕС, за финансовата рамка 2007-2013 г. (обн. ДВ бр.27/2007
г.), както и ПМС №249/17.10.2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на
разходите по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“, съфинансирана от
Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на ЕС (обн. ДВ, бр. 86/2007
г.). Следвало да се имат предвид клаузите на Общите и Специални условия към ДБФП, с
които при подписването на договора за финансиране по ОПОС 2007-2013 г. бенефициентът
Община Созопол се е съгласил. Тези клаузи не били изследвани от съда, нито обсъдени в
контекста на постановения отказ от верификация и плащане. Правният спор касаел правото
на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“ да провери и
установи допустимостта на извършените от бенефициента разходи в съответствие с
принципа за добро финансово управление и разпоредбите на действащото в този момент
европейско и национално законодателство, към които също така препращали клаузите на
сключения между страните ДБФП, и при несъмнено установяване допустимостта на
разхода, да го възстанови на бенефициента, а при установяване на противното - да откаже
възстановяване. Съдът следвало да изследва клаузите на сключения ДБФП и да установи
дали изложените от УО на ОПОС в писмо изх. № 08- 00-4239/02.12.2014 г. фактически
обстоятелства се подвеждат под тях, независимо дали е направено изрично позоваване на
конкретна разпоредба. Основанията за отказ се съдържали в представените от страна на
бенефициента Община Созопол с искането за плащане документи, изисканите
междувременно обяснения/документи, свързани с установените неясноти по отношение
документалната обоснованост на извършения разход, несъответствието между
първоначално представените и допълнителните такива в хода на производството по
верификация. Позоваването на чл. 17 от договора за обществена поръчка в постановения
отказ не било фактическото основание за отказ от страна на УО, нито правното такова, а
част от изложените от УО на ОПОС аргументи за липсата на документална обоснованост на
обстоятелствата, наложили просрочване изпълнението на договора за обществена поръчка
2
със 117 дни. Изрично били посочени фактите, обосноваващи този извод, свързани с
условията, при които е възложена обществената поръчка.
Жалбоподателят счита, че за да бъде допустим за финансиране чрез
безвъзмездна финансова помощ един разход, той трябва да отговаря на изискванията, на
първо място въведени с Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 г. - чл. 56.
Параграф 4 от последния сочи, че правилата за допустимост на разходите се определят на
национално ниво, при спазване на изключенията, предвидени в специални регламенти за
всеки фонд. Те обхващат всички разходи, декларирани по оперативната програма. Съгласно
чл. 60, nap. 1, б. „б“ от регламента, управителният орган отговаря за управлението и
изпълнението на оперативната програма в съответствие с принципа за стабилно финансово
управление и по-специално, проверява, че съфинансираните продукти и услуги са доставени
и че декларираните от бенефициентите разходи за операциите са действително извършени и
са в съответствие с националните правила. Съгласно чл. 3, ал. 3 от ПМС №62/2007 г., за
допустими се считали разходите по оперативните програми за дейности, определени и
извършени под отговорността на съответния управляващ орган и съгласно критериите за
избор на дейности, одобрени от съответния комитет за наблюдение, и в съответствие с
правилата по постановлението и детайлните правила за допустимост на разходите, одобрени
за съответната оперативна програма. В чл. 2 на ПМС №249/17.10.2007 г. били посочени
условията, на които разходите по оперативната програма се считат за допустими - тези
условия трябва да са налице кумулативно. Условията на ДБФП, сключен с Община Созопол
изрично сочели, че безвъзмездната финансова помощ по Договора е дължима до размера на
сертифицираните допустими за финансиране разходи (чл. 3, ал. 1); допустимостта на
разходите за проекта, както и периодът на допустимост на разходите се определят в
съответствие с разпоредбите на ПМС № 62 на МС от 21.03.2007 г. за приемане на
национални правила за допустимост на разходите по Оперативните програми,
съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, за финансовата рамка
2007-2013 г. и ПМС №249 от 17.10.2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост
на разходите по ОПОС, 2007-2013 г., съфинансирана от Кохезионния фонд и Европейския
фонд за регионално развитие на ЕС (чл. 9); правото на Договарящия орган да извърши
междинно/окончателно плащане, когато в резултат на проверката на документите бъде
установено, че декларираните разходи не са допустими за финансиране, съгласно
посочените нормативни актове и/или установените непълноти или несъответствия не са
отстранени в дадения срок (чл. 33, ал. 1, т.2 и 4; чл. 37, ал. 1, т. 2 и 4). По договора има
задължение на бенефициента да извършва дейностите, включени в проекта, в съответствие с
принципите за добро финансово управление - чл. 38, ал. 1 от Общите условия; да спазва
всички задължения, произтичащи от ДБФП, Общите и Специалните условия към него, както
и произтичащи от указанията на Договарящия орган - чл. 50. Ищецът не доказал
неизпълнение на договорните задължения на ответника МОСВ във връзка с отказа за
изплащане на конкретния разход. Не били обсъдени изслушаните СТЕ и СИЕ. Съдът не
обсъдил доводът за недостатъчна обоснованост на искането за плащане в частта на фактура
№ **********/18.03.2014 г.; изисканите от УО на ОПОС допълнителни
документи/обяснения; представените от бенефициента допълнително документи; наличието
на противоречие между отразените в тях обстоятелства; наличието на допълнени протоколи
за спиране и възобновяване на строителния процес, отразените в които обстоятелства
взаимно си противоречат. В противоречие с чл. 12 от ГПК, съдът не преценил всички
доказателства по делото и доводите на страните - доводите на ответника МОСВ въобще не
са преценявани съобразно приетите по делото доказателства. Съдът се позовал на факти,
което се отнасяли до проведената от страна на възложителя Община Созопол обществена
поръчка, действията на комисията, извършеното класиране и определяне на изпълнител,
които нямали отношение към предявената претенция, тъй като в настоящия случай не се
касаело за установено от УО на ОПОС нарушение при провеждане на процедурата за
възлагане на обществената поръчка и сключения за нея договор. Постановеният от МОСВ
отказ е свързан с извършен анализ на договорените между страните условия по изпълнение
на възложеното СМР и с оглед липсата на достатъчно подкрепящи доказателства за
3
необходимостта от спиране на строителния процес, а дори и при приемането, че същите са
били налице, с оглед договорения между страните срок за изпълнение в конкретен времеви
интервал, било прието, че е налице просрочие, за което възложителят следвало да потърси
отговорността на изпълнителя „Техно-Енерджи“ ООД като приложи предвидената в
договора неустойка за забава. Конкретно били коментирани представените от бенефициента
подкрепящи искането за плащане доказателства. Посочено е, че с представената от
бенефициента обосновка след изискването на допълнителни документи/обяснения, не се
подкрепя твърдението му, че СМР са били възпрепятствани и е било необходимо спиране
(по отношение на Акт образец №10 от 12.11.2013 г.), тъй като е налице противоречие между
изложените в акта и обосновката обстоятелства. В писмото било посочено, че е налице
разминаване между представената от бенефициента обосновка и описаното в актове Образец
№ 10/12.11.2013 г. и Образец № 11/25.11.2013 г. Коментиран е и другият Акт образец №
10/10.12.2013 г. и недостатъчната обоснованост на изложените обстоятелства. При
наличието на изпълнение извън предвидения срок на договора, дори удължен поради
възникването на непредвидени обстоятелства, а за 25 дни — без наличието на документална
обоснованост за такива обстоятелства, възложителят е следвало да предприеме
предвидените в договора за обществена поръчка действия за защита на интересите му от
изпълнението. Това следва от принципа за добро финансово управление, тъй като ще доведе
до гарантиране ефективността при разходването на публичните средства, предоставяни от
европейските фондове.
Въззивникът поддържа, че съдът не е обсъдил направеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по жалбата Община Созопол я оспорва и моли въззивният съд да
потвърди решението на първоинстанционния съд. Оспорва довода за недопустимост на
решението като поддържа, че страна по делото е Община Созопол, което било видно както
от петитума на исковете, така и от всички последващи молби. Споделя напълно мотивите на
съда като акцентира на това, че за да постанови отказа за изплащане на средства, МОСВ се е
позовало на клауза, находяща се в договор, по който не е страна и чиито клаузи не го
обвързват. Клаузата касаела неустойка по договора за обществена поръчка, претенцията за
която била изцяло в преценка на възложителя по договора. В договора за безвъзмездна
финансова помощ също не били предвидени санкционни последици за бенефициента -
възложител от неупражняване на неговите права по договора за обществена поръчка.
Ответникът МОСВ се позовал на чл.93 и чл.95 от Общите условия – приложение към
договора за безвъзмездна финансова помощ, задължаващи бенефициента да уведомява
МОСВ за всяко спиране, удължаване и възстановяване на сроковете по договора за
обществена поръчка. Неизпълнението на това задължение обаче не било свързано със
санкции и не пораждало вземане за МОСВ. Строежът бил приет с Констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа – приложение обр.15 от 17.03.2014 г. без
забележки като проектът е изпълнен в рамките на визираните 227 календарни дни /посочени
в чл.2 от договора/, считано от 30.05.2013 г., когато е издаден Акт Обр. № 2 като за
приемането на работата не било необходимо да бъде издаден Акт обр.16, което било
установено и от експертизите. Срокът бил спазен при съобразяване на двата периода, в
които работата била спряна по независещи от изпълнителя причини. При изпълнението на
договора за обществена поръчка не е била налице забава, която да обуслови вземане за
неустойка. Удържаната по договора за безвъзмездна финансова помощ не била с основание
финансова корекция, а като основание било посочено за забава, съгласно чл.17 от договора.
Позовава се на разпоредбата на чл.11, ал.2 от договора за безвъзмездна финансова помощ,
съгласно който разходите, които биха могли да бъдат допустими за финансиране по
договора, но които не са извършени правомерно и не са верифицирани и/или сертифицирани
от Договарящия орган и /или Сертифициращия орган, независимо, че са били одобрени и
платени от бенефициента, остават за сметка на бенефициента и не подлежат на
възстановяване чрез безвъзмездна финансова помощ. В случая не се касаело за
4
неправомерно изплатени суми. МОСВ незаконосъобразно променило размерът на
задължението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ без да е налице основание
за това, предвидено в договора. Съгласно чл.69, ал.3 от договора за безвъзмездна финансова
помощ финансовата корекция се налага съгласно Приложение № 12 към договора – Насоки
за определяне на финансови корекции. Съгласно тези насоки корекции не се правят, когато
нередността е само от формален характер без всякакви потенциални или реални финансови
последици. Заключението на съдебно-икономическата експертиза сочело, че липсват
непълноти, несъответствия на изискваните документи, както и че не е установено двойно
финансиране като в конкретния случай вреди на европейския бюджет по смисъла на чл.118
от приложимите Общи условия за сключване на договора за безвъзмездна финансова помощ
не е констатирана. Въззиваемият моли решението да бъде потвърдено.
Ответникът „Техно енерджи“ ООД оспорва въззивната жалба и моли
въззивния съд да потвърди решението.
Предмет на въззивното дело е жалба на Община Созопол срещу определение
№ 261893/23.03.2022 г., с което е допълнено обжалваното решение в частта за разноските.
Счита неоснователено искането на евентуалния ответник „Техно енерджи“ ООД за
присъждането на разноски по делото. Не бил приложим по аналогия чл.78, ал.4 от ГПК и
липсата на произнасяне по евентуалния иск не можело да се приравни на прекратяване на
производството.
Ответникът по частната жалба „Техно енерджи“ ООД я оспорва и моли
обжалваното определение да бъде потвърдено като се позовава на практиката на ВКС.
Третото лице помагач на страната на ответника Община Созопол -
„Консултантска инженерна група“ ООД не взема становище по подадената въззивна жалба.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите
на страните, заявени във въззивната жалба и подадените отговори по реда на чл.269 от ГПК,
намира че обжалваното решение е действително и допустимо. Неоснователен е доводът на
въззивника, че съдът се е произнесъл по искове, предявени от ненадлежен ищец. Видно от
петитума на исковата молба, въззивната жалба и становищата на ищеца, представяни по
делото, същите изхождат от Община Созопол. Дори да се приеме, че исковата молба е била
неясна с последващите молби Община Созопол е изяснила, че именно тя е ищец.
Делото е образувано по предявени от Община Созопол срещу Министерството
на околната среда и водите искове кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79 от ЗЗД за сума от 333 223.60 лева за заплащане на дължима по договор за
безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011116-C032 за изпълнение на „проект за воден
цикъл на Созопол – І етап“ и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сума от 101 456.19 лева
обезщетение за забава за периода 06.11.2016 г. – 05.11.2019 г. в размер на законната лихва
5
върху сумата от 333 223.60 лева. Тези искове са съединени при условията на евентуалност /в
случай на тяхното отхвърляне/ с обективно съединени осъдителни искове, предявени от
Община Созопол срещу „Техно-енерджи“ ООД с правно основание чл. 55 от ЗЗД за
връщане на недължимо заплатена сума от 333 223.60 лв., която е следвало да бъде удържана
като неустойка съгласно чл. 17 от договор за обществена поръчка № 8-158/11.04.2013 г.,
сключен между страните в изпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ и с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 191 197.64 лева обезщетение за забава за
периода 14.03.2014 г. – 06.11.2019 г. в размер на законната лихва върху сумата от 333 223.60
лева.
Исковете с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 333 223.60 лева и с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 101 456.19 лева, предявени от Община Созопол
срещу МОСВ са основани на сключен договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-
51011116-C032 от 06.08.2012 г. между Община Созопол, в качеството на бенефициент и
МОСВ, в качеството му на управляващ орган на оперативна програма „Околна среда 2007-
2013“ – Главна дирекция „Оперативна програма Околна среда 2007-2013 г. за изпълнение на
проект „Интегриран проект за воден цикъл на Созопол – І етап“. По силата чл. 2 от
Специалните условия, приложение на договора, уговорената безвъзмездната финансова
помощ се предоставяла на ищеца Община Созопол като бенефициент, както следва: 1./
авансово плащане в размер на 14 559 796.06 лева, представляващи 20 % от максималната
стойност на безвъзмездната финансова помощ, платими в срока по чл. 23 от Общите
условия; 2./ междинни плащания в максимален размер до 43 679 388.18 лева,
представляващи 60 % от максималната стойност на безвъзмездната финансова помощ,
платими в срока по чл .23 от Общите условия; 3./ окончателно плащане в размер до
14 559 796,06 лева, представляващи 20 % от максималната стойност на безвъзмездната
финансова помощ, платими в срока по чл. 23 от Общите условия. Към договор за
безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011116-C032 били подписани допълнителни
споразумения съответно на 20.01.2015 г., 30.01.2015 г. и 08.06.2015 г. В изпълнение на
договора и след провеждане на обществена поръчка Община Созопол сключила с втория
ответник „Техно-енерджи“ ООД като изпълнител, договор № 8-158 от 11.04.2013 г. с
предмет „Строителство на Входна помпена станция на Пречиствателна станция за отходни
води Созопол и напорен тръбопровод до дълбокоморско заустване“ на стойност 3 333 235.99
лева без ДДС. На 02.12.2014 г. ищецът получил от Главна дирекция „Оперативна програма
Околно среда“ писмо изх. № 08-00-4239 от 02.12.2014 г., с което управляващият орган
уведомил общината за резултатите от приключилия процес на верификация на искане № 10
за междинно плащане по проект № DIR-51011116-69-153 „Интегриран проект на водния
цикъл на Созопол – І етап“ на оперативна програма „Околна среда 2007-2013“. МОСВ
отказало верификация на отчетените разходи по договор № 8-158/13, по фактура №
**********/18.03.2014 г. в размер 333 233.60 лева без ДДС за забава, съгласно чл. 17 от
договора. Управляващият орган се позовал на надвишаване на срока на изпълнение на
договора за строителство със 117 дни, считано от датата на стартиране на изпълнението –
30.05.2013 г., до датата на разрешение за ползване – 09.05.2014 г. Забавянето на
6
изпълнението на договора се дължало на спирания на строителството, за които били
съставени съответно Акт образец 10/12.11.2013 г. и Акт образец 10/10.12.2013 г. Причина за
първото спиране било прекъсване на временното електрозахранването поради необходимост
от преместване на временния трафопост, монтиран при стартиране на проекта през 2005 г.,
чието местоположение не отговаряло на преработените проекти и пречело на изпълнението
на СМР. Причината за второто спиране била необходимост от промяна на пътната връзка на
площадката на ПСОВ с път ІІ-99. При спирането на строителството на 10.12.2013 г. с Акт
образец 10 от същата дата и впоследствие при съставяне на Акт образец 11 от 27.02.2014 г.
било констатирано довършване на всички СМР по договора, с изключение на тези, свързани
с пътната връзка; кабелно захранване 20 kV от съществуващ ж.р. стълб на ВЛ20 kVA
„Созопол“ и ВЛ20kV „Алепу“ до ТП – нов, 800 ВЛ20 kV; ; комплексна трансформаторна
подстанция 20/0,4 kV 1х800 kVA, част ел. техническа. На 17.03.2014 г. бил съставен
констативен акт образец 15 за установяване годността за приемане на строежа, в който било
констатирано, че към тази дата няма недовършени и неизпълнени СМР, които биха
попречили за приемането на строежа и издаване на разрешение за ползване. С приемането
на изпълнението на 17.03.2014 г., договорът следвало да се счита изпълнен в рамките на 227
дни, колкото е срокът за изпълнение. Сред документите, визирани в чл. 2 от договора,
удостоверяващи изпълнението на работата, за което се дължи възнаграждение, не е включен
Акт образец 16, поради което неговото издаване не било възложено на изпълнителя, а
изпълнението на договора приключвало със съставяне на Акт образец 15. Поради липса на
забава в изпълнението на договора за строителство, не е налице основание за ангажиране на
отговорността за неустойка и нейното заплащане от страна на възложителя Община
Созопол. Отказът да бъде верфициран разходът, направен от Община Созопол по фактура №
**********/18.03.2014 г. на сума от 333 233.60 лева без ДДС, бил неправомерен по смисъла
на чл. 11 ал. 2 от Специалните условия по Договора за безвъзмездна финансова помощ №
DIR-51011116-C032 и следвало да бъде верифициран и възстановен съгласно договора.
Моли съда да осъди ответника да заплати исковата сума, заедно с лихвата за забава върху
нея.
В случай, че не бъдат уважени исковете срещу МОСВ, предявява иск с правно
основание чл. 55 от ЗЗД за сумата от 333 223.60 лева и искът с правно основание чл. 86 от
ЗЗД за сумата от 191 197.64 лева срещу изпълнителя „Техно-енерджи“ ООД. След
провеждане на обществена поръчка Община Созопол като възложител сключила с „Техно-
енерджи“ ООД като изпълнител договор № 8-158 от 11.04.2013 г. с предмет „Строителство
на Входна помпена станция на Пречиствателна станция за отходни води Созопол и напорен
тръбопровод до дълбокоморско заустване“ на стойност 3 333 235.99 лева без ДДС.
Договорът стартирал на 30.05.2013 г. с подписване на протокол образец 2 и приключил на
09.05.2014 г. с издаване на разрешение за ползване. Строителството било спирано два пъти,
за което били съставени акт образец 10/12.11.2013 г. и акт образец 10/10.12.2013 г.
Спирането на строителството било обусловено от необходимост от промяна на
предоставената от електроразпределителното дружество мощност, което се осъществявало
7
чрез подписване на анекс към договора за присъединяване към електрическата мрежа, след
което можел да се достави предвидения по проект трафопост. Прекъсването на СМР се
дължало на прекъсване в електрозахранването, поради необходимост от преместване на
временния трафопост, монтиран при стартиране на проекта през 2005 г., чието
местоположение не отговаряло на преработените проекти и пречело на изпълнението на
СМР. Второто спиране на СМР се дължало на необходимост от промяна на пътната връзка
на площадката на ПСОВ с път ІІ-99. Завършването на строителството било констатирано
със съставяне на акт образец 15/17.03.2014 г. С писмо изх. № 08-00-4239 от 02.12.2014 г.
управляващият орган уведомил общината за резултатите от приключилия процес на
верификация на искане № 10 за междинно плащане по проект № DIR-51011116-69-153
„Интегриран проект на водния цикъл на Созопол – І етап“ на оперативна програма „Околна
среда 2007-2013“. Според цитираното писмо, не се верифицирали отчетените разходи по
договор № 8-158/13 по фактура № **********/18.03.2014 г. – сума от 333 233,60 лева без
ДДС за забава, съгласно чл. 17 от договора. За да откаже верифициране на тази сума,
управляващият орган се позовал на надвишаване на срока на изпълнение на договора за
строителство със 117 дни, считано от датата на стартиране на изпълнението – 30.05.2013 г.,
до датата на разрешение за ползване – 09.05.2014 г. С писмото управляващият орган приел,
че договорът следвало да се счита завършен на 09.05.2014 г. с издаване на разрешение за
ползване. Отказът за верифициране на заплащането по фактура № **********/18.03.2014 г.
на сума от 333 233.60 лева без ДДС бил мотивиран със забавяне от страна на изпълнителя на
завършването на строителството, което забавяне от изпълнителя следвало да бъде
санкционирано с неустойка в размер на 10 % от цената на договора, или 333 233.60 лева. От
представените документи било видно, че тази санкция не била наложена спрямо
изпълнителя и сумата била заплатена от възложителя. В случай, че съдът приеме отказа за
верификация основателен и съответно – неоснователен предявения иск за заплащане на
пълната сума по договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011116-C032 , Община
Созопол щяла да бъде ощетена със сумата от 333 233.60 лева. По тази причина предявява
обратен иск срещу „Техно енерджи“ ООД за връщане на недължимо заплатената сума от
333 223.60, която подлежала на удържане по силата на чл.17 от договор № 8-158 от
11.04.2013 г.
Ответникът по главните искове Министерство на околната среда и водите
оспорва исковата молба. Поддържа да е изтекъл давностния срок, като се позовава на
постановен отказ с писмо изх. № 08-00-4239 от 02.12.2014 г., а не с писмо изх. № 08-00-2728
от 03.07.2015 г., на което се позовава ищецът. Твърди, че не е спазен срока на договора като
не били вярно отразени обстоятелства, наложили спиране на изпълнението в Акт образец
10/12.11.2013 г. и в Акт образец 10/10.12.2013 г.
Ответникът „Техно енерджи“ ООД оспорва предявените срещу него искове.
Поддържа, че е налице правно основание за заплащането на претендираната от ищеца сума,
тъй като възложените му СМР били изпълнени и приети от възложителя съобразно
8
договора. Поддържа, че не е в забава за изпълнение на работата по договор № 8-158 от
11.04.2013 г., тъй като процесът на извършване на СМР бил спиран. Поддържа, че не било
негово задължение по договор № 8-158 от 11.04.2013 г. снабдяването на възложителя с
Протокол обр. 16 и разрешение за ползване. Работата по договора била приета с
подписването на протокол образец 15, съставен в рамките на срока за изпълнение на
договора.
Третото лице помагач на ищеца „Консултантска инженерна група“ ООД не
взема становище по исковете.
Представено е разрешение за строеж № 186 от 08.12.2011 г., допълнено с
решение № 55 от 29.12.2011 г., издадено от Община Созопол за строителството на обект
„Интегриран проект за воден цикъл на град Созопол“ I етап с подобект „Входна помпена
станция на пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) Созопол и напорен
тръбопровод до дълбокоморско заустване“ (том II л. 286-289). Одобрените от Община
Созопол проекти, на основание които било издадено разрешението за строеж, включвали
следните части: част технологична – монтаж на входна помпена станция; част архитектурна
на входно-помпена станция на ПСОВ Созопол; част ОиВ на входна помпена станция на
ПСОВ Созопол; част „Вътрешно ВиКна Входна помпена станция; част „строителна“ на
напорен тръбопровод до дълбокоморско заустване; част „Строителна“ за площадкови и ВиК
мрежи; част „Строителна“ за довеждащ водопровод; част „Геодезия“ за ветрикална
планировка и пътища; част „План за безопасност и здраве“; част „Пожарна безопасност“;
част „Сметна документация“ част „Конструктивна на облекчителна шахта, водомерна шахта
и шахта за измервателно устройство“.
Представен е договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011116-
C032 за изпълнение на проекта по издаденото разрешение за строеж, сключен на 06.08.2012
г. между Община Созопол като бенефициент и ответника Министерство на регионалното
развитие и благоустройството като Управляващ орган. Уговорено било предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“,
съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на
Европейската общност (том I л. 13-14) за изпълнение на проект „Интегриран проект за
водния цикъл – I етап. Съгласно чл.4 предвиденият максимален размер на безвъзмездната
финансова помощ е 72 798 980.30 лева като с допълнително споразумение № 3/08.06.2015 г.
размерът на безвъзмездната финансова помощ е променен на 58 787 399.20 лева като към
него е приложено приложение № 1, съдържащо актуализиран бюджет на проекта. Договорът
препраща към приложение „специални условия“ и приложение „общи условия“. В Общите
условия е предвидено изпълнителят на дейностите, включени в проекта, да бъде определен
чрез възлагане на обществени поръчки. Съгласно чл.9 от Общите условия на договора
допустимостта на разходите по проекта, както и периодът на допустимост на разходите се
определят в съответствие с разпоредбите на Постановление № 62 на МС от 21.03.2007 г. за
9
приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми,
съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за
финансовата рамка 2007 - 2013 г. и Постановление № 249 на МС от 17.10.2007 г. за
приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма
"Околна среда" 2007 - 2013 г., съфинансирана от Кохезионния фонд и Европейския фонд за
регионално развитие на Европейския съюз. Съгласно чл.11, ал.1 недопустими за
финансиране разходи по договора, така както са посочени в бюджета на проекта по
Приложение № 3 към договора, които са одобрени и платени от бенефициента, остават за
сметка на бенефициента и не подлежат на възстановяване чрез безвъзмездна финансова
помощ. Съгласно чл.11, ал.2 разходи, които биха могли да бъдат допустими за финансиране
по договора, но които не са извършени правомерно и не са верифицирани и/или
сертифицирани от договарящия орган и/или сертифициращия орган, независимо, че са били
платени и одобрени от бенефициента, остават за сметка на бенефициента и не подлежат на
възстановяване чрез безвъзмездната финансова помощ. Съгласно чл.38, ал.6 бенефициентът
е длъжен да приключи строителните дейности по всички договори за обществени поръчки за
строителство не по-късно от 31.12.2014 г.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от ДБФП срокът за изпълнение на договора спира да тече,
при възникване на обстоятелства, предвидени в Общите и/или Специалните условия.
Съгласно чл. 93 от ДБФП бенефициентът е длъжен да уведоми M3 за всяко спиране,
възстановяване и удължаване на сроковете по всеки от договорите за възлагане на
обществените поръчки, чрез които се изпълнява проекта, като се посочат обстоятелствата
предизвикали спирането, възстановяването и/или удължаването, като се приложи план
график за действията, които бенефициентът планира да предприеме при тези обстоятелства.
Съгласно чл. 95 от ДБФП в случай на забавяне на дейности по проекта с повече от 60 дни,
бенефициентът е длъжен писмено да уведоми междинното звено /M3/ като посочи
основанията за това. Съгласно чл.134, ал.2 от ДБФП Бенефициентът е длъжен да направи
необходимото за да сведе до минимум срока на спиране на изпълнението и да го възобнови
веднага щом обстоятелствата позволяват това. Съгласно раздел XV от ДБФП „Докладване
на напредъка по проекта“, бенефициентът изготвя и предоставя на M3 за одобрение справки
и доклади по напредъка на проекта: чл. 101, ал. 1, т. 2 от ДБФП - доклади за напредък в
случаите, когато бенефициентът представя искане за средства за възстановяване на разходи
по проекта. Съгласно чл. 106, ал. 3 от ДБФП, в случай че при проверка на докладите за
напредък бъдат установени непълноти и/или несъответствия, които не могат да бъдат
отстранени чрез предоставянето на допълнителна информация или документи или чрез
нанасяне на поправки в докладите, M3 определя дата за извършване на проверка на място, а
съгласно ал. 4 от същия член - когато установените непълноти и/или несъответствия не са
отстранени или изисканите документи не са представени в рамките на определения срок, M3
си запазва правото да не одобри съответния доклад за напредък и да откаже възстановяване
на разходите, включени в искането за средства за съответния месец. Разпоредбата на чл.38,
10
ал.2 от ДБФП задължава бенефициента да извършва дейностите, включени в проекта, в
съответствие с принципите за добро финансово управление. Съгласно чл.49, т.11 от ДБФП
бенефициентът следва да предоставя достоверна информация на УО и на M3. Същият е
длъжен да представя изискуемите документи във връзка с исканията си за средства /раздел
VI от ДБФП/ по начина, по който е договорено и бенефициентът се е съгласил с условията.
В чл.33, ал.1, т.4 от ДБФП е закрепено правото на Договарящият орган да отказва да
извърши междинно плащане, когато установените непълноти или несъответствия не са
отстранени или изисканите документи не са представи в рамките на определения срок.
Съгласно чл.З, раздел I Общи разпоредби от Общите условия за сключване на договори за
безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на инфраструктурни проекти по приоритетна
ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г“, БФП по Договора е дължима до
размера на сертифицираните допустими за финансиране разходи. Съгласно чл. 11, Раздел II
„Допустими за финансиране разходи от Общите условия“, разходи, които биха могли да
бъдат допустими за финансиране по Договора, но които не са извършени правомерно и не са
верифицирани и/или сертифицирани от Договарящия орган и/или Сертифициращия орган,
независимо че са били одобрени и платени от Бенефициента, остават за сметка на
Бенефициента и не подлежат на възстановяване чрез безвъзмездна финансова помощ.
Съгласно чл.81, ал.5 от общите условия на договора бенефициентът няма право да
кумулира печалба въз основа на санкционни разпоредби, включени в договор за възлагане
на обществена поръчка. В чл.118 е дадена дефиниция на понятието нередност.
Представено е допълнително споразумение от 06.08.2012 г. към договор за
безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011116-C032, с който е определен срок за
изпълнение на договора до 31.03.2016 г.
По делото са представени с молба на ищеца от 23.03.2020 г. и приети
документите във връзка с изпълнената процедура по възлагане на обществена поръчка.
Представено е обявление от 02.10.2012 г., публикувано от Община Созопол в
Официалния вестник на ЕС за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка
по чл. 3 ал. 1 т. 1 от ЗОП, с предмет, описан като „Входна помпена станция на
пречиствателна станция за отпадъчни води Созопол и напорен тръбопровод до
дълбокоморско заустване“ в рамките на проект „Интегриран проект за воден цикъл Созопол
– I етап“. Посочена е прогнозна стойност на поръчката 3 440 555 лева без ДДС и са
предвидени общо три плащания по изпълнението на поръчката: авансово плащане от 20% до
10 дни след подписване на договора; междинно плащане от 60% при извършване на всички
дейности по договора; и окончателно плащане от 20%, след приключване на дейностите,
окончателното приемане на изпълнената работа и съставяне на акт образец 15.
Представени са постъпилите на 29.11.2012 г. оферти по обявената обществена
поръчка от „Техно-енерджи“ ООД и обединение „Геоводоканалстрой – ВПС Созопол“ с
участници „Геострой“ АД и „Водоканалстрой“ ООД, които са проверени от Комисията,
назначена за провеждане на процедурата за възлагане на обществена поръчка на заседание
на 30.11.2012 г., видно от предстявения протокол № 1 от тази дата.
11
Видно от представения протокол № 2/22.01.2022 г., на това заседание на
комисията е отстранен участника обединение „Геоводоканалстрой – ВПС Созопол“ поради
нередовност на документацията и е допуснала до разглеждане офертата на участника
„Техно-енерджи“ ООД, която е разгледана и оценена по техническите показатели.
Представен е протокол от 28.01.2013 г. от заседание на Комисията, назначена
за провеждане на процедурата за възлагане на обществена поръчка, на което е отворена
ценовата оферта на „Техно-енерджи“ ООД с предложена от този участник цена от
3 332 235.99 лева.
На заседание на 18.02.2013 г. комисията е взела решение за класиране на
първо място на допуснатата единствена оферта – протокол № 4.
С решение № ОП-013-00568 от 13.03.2013 г. на кмета на Община Созопол
възложителят е определил участника „Техно-енерджи“ ООД за изпълнител на обществената
поръчка (том III л. 960-961).
Представен е договор № 8-158/11.04.2013 г. за възлагане на обществена
поръчка, сключен между Община Созопол и „Техно-енерджи“ ООД, който е в съответствие
с предмета на поръчката. С чл. 1 ал. 1 предл. 1 от договора страните са се съгласили
строително-монтажните работи да бъдат извършени съгласно одобрени по реда на
действащата нормативна уредба работни проекти, предоставени от възложителя. Съгласно
чл. 2 ал. 1 от договора, срокът за изпълнение бил 227 дни и започва да тече от датата на
подписване на протокол образец 2 за откриване на строителна площадка на обекта и
приключва с издаване на Разрешение за ползването му, изготвено съгласно Обр.16 от
Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. С чл.2, ал.2 е
уговорена цената, която възложителя ще заплати на изпълнителя за изпълнение в пълен
обем на строително-монтажните работи по предмета на договора – 3 333 235.99 лева без
ДДС и 2 998 683.19 лева с ДДС, която цена включва всички необходими разходи.
Предвидени са общо три плащания по изпълнението на поръчката: 1./ авансово плащане от
20% до 10 дни след подписване на договора; 2./ междинно плащане от 60% при извършване
на следните дейности по договора: изпълнение на напорен тръбопровод до дълбокоморско
заустване; изграждане на КПС елементите към нея, включително доставката и монтажа на
оборудването и пнлощадковите комуникации и ограда; и 3./ окончателно плащане от 20%,
след приключване на дейностите, окончателното приемане на изпълнената работа и
съставяне на акт образец 15. Изрично е посочено, че от окончателното плащане се приспадат
всички неустойки, обезщетения и други дължими от изпълнителя суми за стойността, с
която надвишават внесената гарпанция за добро изпълнение. При подписването и
одобряването на представената от изпълнителя фактура за окончателно плащане,
задължително следва да се представят: 1./ Констативен протокол за извършени СМР между
страните с детайлно описание на извършените СМР; 2./ Декларация от изпълнителя, че
използваните материали и суровини, при изпълнението на дейностите от предмета на
договора не са втора употреба; 3./ Акт обр.12 за установяване на всички видове СМР,
подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта и други
необходими актове и протоколи, които да характеризират изпълненото строителство,
подлежащо на актуване, съгласно Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време
на строителството; 4./ Акт обр. 15 – Констативен акт за установяване годността за приемане
на строежа при предаването на строежа и строителната документация от строителя на
възложителя; 5./ Протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия; 6./
Екзекутивна документация, отразяваща несъществените отклонения от съгласуваните
проекти по чл.175 от ЗУТ; 7./ Обобщен приемо-предавателен протокол между страните за
всички видове изпълнени и приети СМР. Съгласно чл.17 от договор № 8-158/11.04.2013 г. за
възлагане на обществена поръчка, при забава, изпълнителят дължи неустойка в размер на
12
0.5% от договореното възнаграждение по настоящия договор за всеки просрочен ден, но не
повече от 10% от общата стойност на уговореното с настоящия договор възнаграждение.
При възникване на предпоставките за това, Възложителят има право да задържи предявената
неустойка от последното плащане по договора. Съгласно чл.23, ал.1 от договора при спиране
на строителството вследствие непредвидено обстоятелство, посочените в чл.2, ал.1 от
договора срокове се увеличават със срока на спирането. Спирането на строителството се
установява с надлежно оформен Протокол обр.10, а при отпадане на тази необходимост,
съответно Протокол № 11.
Договорът препраща към общо 4 приложения: работни проекти, предоставени
от възложителя; пълно описание на предмета на обществената поръчка, технически
спецификации и попълнени количествено-стойностни сметки; техническо предложение и
ценова оферта, приета от възложиктеля с класирането на този участник; таблица за отчитане
и одобряване на непредвидените разходи.
Представен е Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа Обр.№ 2, от който се установява, че строителството е
започнало на 30.05.2013 г.
Представен е акт образец 10/ 12.11.2013 г. за установяване състоянието на
строежа при спиране на строителството /подписан от представители на строителя,
строителния надзор, проектанта, техническия контрол на част конструктивна и
възложителя/, в който като причина за спиране на строежа е посочено липса на съгласуван
проект от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, т.е. невъзможност да се поръча
доставката на трафопоста, тъй като „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД не е
подписал анекс към договора за присъединяване на настоящия етап. Констатирано е
изпълнен груб строеж на входна ПС и частично изпълнен напорен тръбопровод до
дълбокоморско заустване, външен водопровод, площадков водопровод от т. 3 до т. 5 и
довеждащ път.
С акт обр.№ 11 строителството е възобновено на 25.11.2013 г. след престой от
13 календарни дни, като е констатирано съгласуване на проекта от „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД и подписване на анекс към договора за присъединяване.
С акт образец 10/10.12.2013 г. за установяване състоянието на строежа при
спиране на строителството, /подписан от представители на строителя, строителния надзор,
проектанта, техническия контрол на част конструктивна и възложителя/, е констатирано
спиране поради неприключила процедура по уреждане правото на собственост.
С акт образец № 11 от 27.02.2014 г. строителството е възобновено на
27.02.2014 г. след престой от 79 календарни дни.
Представен е Акт обр. 15 – Констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа от 17.03.2014 г., подписан между представители на възложителя
Община Созопол, изпълнителя на строителството „Техно-енерджи“ ООД, проектанта „Бора“
ЕООД и консултанта, упражняващ строителен надзор „Консултантска инженерна група“
ООД за установяване годността за приемане на строежа, с който е установено, че строежът е
изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна
13
документация и наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира
изпълненото строителство.
Представен е акт обр.16 от 28.04.2014 г. на Държавната приемателна комисия,
назначена от директора на ДНСК, с който е взето решение за приемане на строежа и
предложение но ДНСК за издаване на разрешение за ползване, което е издадено на
09.05.2014 г. Срокът за изпълнение на строежа бил общо 344 дни.
Представена е количествено-стойностна сметка с наверижване на стойностите
№ 7, изготвена от изпълнителя, съгласно която извършените СМР в изпълнение на договора
били на стойност 328 612.69 лева. Разликата между договореното строителство по договора
за обществена поръчка и разплатеното строителство е 6 887.10 лева. Сумата от 3 332 235.99
лева е изплатена на изпълнителя, като окончателното плащане е на 18.03.2014 г. на сума от
795 874.85 лева, съгласно фактура № 2626/18.03.2014 г.
С писмо изх. № 08-00-4239 от 02.12.2014 г. управителният орган на
Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“, в отговор на направено от Община
Созопол искане за верифициране за междинно плащане по процесния проект в размер
1 050 351.80 лв., е посочил, че одобреното плащане е в размер 161 008.29 лв. като не се
верифицират разходи в размер 889 343.51 лв., от които от последното плащане в размер на
795 874.85 лева, е отказана верификация на сумата по фактура № **********/18.03.2014 г. в
размер на 333 223.60 лева. Управителният орган се е позовал на забавянето на изпълнението
на строителството с 92 дни и с разпоредбата на чл.17 от договора, като не е приел като
основания за забавяне констатациите в съставените актове образец 10 от 12.11.2013 г. и
10.12.2013 г. .
По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, изготвена от
вещото лице К. К.. От заключението се установява, че констатираното забавяне на
изпълнението на договор № 8-158/11.04.2013 г. не влияе върху цялостното изпълнение на
проект „Интегриран проект за воден цикъл на град Созопол“ I етап съгласно договор за
безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011116-C032. При извършената проверка
експертизата не е установила факти и данни за нарушение относно изпълнението на договор
№ 8-158/11.04.2013 г. липсват доказателства за наличие на двойно финансиране. Вещото
лице не констатира вреди за европейския бюджет, тъй като сумата 300 хил.лв. не е
верифицирана от ОПОС и към момента средствата не са изплатени на бенефициента.
По делото е изслушано първоначална и допълнителна съдебно-техническа
експертиза, която е компетентно извършена и въззивният съд възприема. Съгласно
заключението на вещото лице М. Е. изпълнението на обект „Строителство на Входна
помпена станция на Пречиствателна станция за отходни води Созопол и напорен
тръбопровод до дълбокоморско заустване по Договор №8-158 /11.04.2013 г между община
14
Созопол и „Техно —Енержи „ ООД. Е с началото на строителството - откриване на
строителната площадка - подписване на Протокол Обр. 2 от 30.5.2013 год. Срокът за
строителство е договорен за 227 календарни дни и удължен с дните на спиране на строежа
от общо 92 календарни дни и е изтичал на 14.04.2014 г. На 17.03.2014 г. е подписан
Констативни Акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа. Комисия от
участниците в строителния процес: възложителя, строителя, строителният надзор и
проектанти са извършили подробен преглед на строителната документация и оглед на
строежа и са установили всички СМР са изпълнени съгласно одобрените инвестиционни
проекти. Няма констатирани недостатъци по изпълнените СМР. Няма недовършени или
неизпълнени СМР. Въз основа на горното комисията решава и приема, че строежът е
изпълнен по изискванията на чл. 169 ал.1 и 2 от ЗУТ. С Констативен Акт обр. 15 на
17.03.2014 г. се извършва предаването на строежа от строителя на възложителя в
договорения срок до 14.04.2014 г. или 27 календарни дни преди да е изтекъл договорения
срок. Строителство на Входна помпена станция на Пречиствателна станция за отходни води
Созопол и напорен тръбопровод до дълбокоморско заустване е спирано два пъти поради
непредвидени обстоятелства. Първо строителството е спряно поради липса на съгласуван
проект от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД и невъзможност да се поръча
доставката на трафопоста , тъй като „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД не е
подписал Анекс към договора за присъединяване за настоящия етап. При спазване условията
на договора са съставени: Акт обр. 10 от 12.11.2013 г. за установяване състоянието на
строежа при спиране на строителството. СМР са възстановени на 25.11.2013 г. подписване
на Акт обр. 11 за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване
строителството на всички спрени строежи по обшия ред и предвидените в чл.7,ал.З. За
периода от 12.11.1013 год. до 25.11.2013 г, строителството е било спряно за 13 /тринадесет/
календарни дни. За втори път строителството е спряно, тъй като в процеса на
строителството са настъпили съществени промени по смисъла на чл.154, ал.2 от ЗУТ спрямо
одобрените проекти, съответно одобрените на 05.02.2014 г. от гл. архитект на Община
Созопол проекти за преработка на одобрените проекти на „Пътна връзка за пречиствателна
станция за отпадни води гр.. Созопол, на път 11-99 “Бургас -Созопол-Приморско км. 20+300
дясно. При спазване условията на договора е съставен Акт обр. 10 от 10.12.2013 г за спиране
на строителството по причина, че по време на строителството на подобект „Входна Помпена
Станция (ПС) на Пречиствателна станция за отходни води (ПСОВ) Созопол и напорен
тръбопровод до дълбокоморско заустване“ е извършена реконструкция на бензиностанция
„Петрол“, която е в непосредствена близост до площадката на ПСОВ Созопол и пътната й
връзка с път 11-99. Във връзка с тази реконструкция е необходимо да се направи промяна на
проекта на пътната връзка и да се сключи договор за предоставяне на безвъзмездно право на
ползване от страна на „Петрол “ АД. До приключване на процедурите описани по-горе не
могат да се извършват СМР свързани с изграждането на пътната връзка. Без преработен
проект на одобрената документация строителството спира с цел провеждане на цялата
процедура, която включва: проектиране , одобряване на проек тите и допълване на
разрешението за строеж и строителството да продължи по одобрените преработени проекти.
15
Изготвеният проект за промяна на „Пътна връзка на пречиствателна станция за отпадни
води гр. Созопол , на път 11-99 „Бургас — Созопол —Приморско „, км.20+300 дясно“ е
одобрен на 05.02.2014 г. от Главния архитект на Община Созопол. За промяна в проектната
документация е допълнено Разрешение за строеж № 186 от 08.12.2011 г. със Заповед № 10 от
06.02.2014 г. към Разрешение за строеж № 186 от 08.12.2011 г. , издадено от гл. архитект на
община Созопол за преработка на одобрени проекти на „Пътна връзка за пречиствателна
станция за отпадни води гр. Созопол, на път 11-99 „ Бургас -Созопол - Приморско „ км.
20+300 дясно “. След приключване на тази процедура по изготвянето на проекта за промяна
на пътната връзка и сключване на договор за предоставяне на безвъзмездно право на
ползване от страна на „Петрол „АД. СМР на обекта са възстановени на 27.02.2014 г.
подписване на Акт обр. 11 за установяване състоянието на строежа и СМР при
продължаване строителството на всички спрени строежи по обшия ред и предвидените в
чл.7,ал.З. . За периода от 10.12.1013 год. до 27.02.2014 г строителството е било спряно за
79/седемдесет и девет / календарни дни. В Договор №8-158 /11.04.2013 г, раздел IX -
Непредвидени обстоятелства, с чл. 23, ал.1 е предвидено, че при спиране на строителството
вследствие на непредвидени обстоятелства, срокът по Договора за строителство се
увеличава със срока на спирането. Спирането се установява по надлежно оформен Акт обр.
10 , а при отпадане на тази необходимост , се съставят Акт обр. 11 от Наредба №3/2003 на
МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството към ЗУТ. Съгласно
констатациите в описаните по-горе актове строителството е спирано 92 дни.
Относно най-ранната възможност след издадения Акт образец 15 за издаване
на акт образец 16 и разрешение за ползуване на обекта, вещото лице като е приложило реда
по Наредба №2/31.06.2003 г за въвеждане в експлоатация на строежите в република
България и минималните гаранционни срокове за изпълнените СМР съоръжения и
строителни обекти е установило, че до 27 работни дни от датата на подаване на заявление в
ДНСК с искане за издаване Разрешение е срокът за процедурата до разрешаване ползването
на строежа. На 17.03.2014 г е подписан Констативен Акт обр. 15. Този акт е основание за
съставяне на окончателен доклад от лицето упражняващо строителен надзор „Консултантска
инженерна група“ ООД. Искане за издаване Разрешение за ползване е внесено от
Възложителя в ДНСК с вх.№ СТ-04/1124-04-736/08.04.2014 г. вх.№ и вх.№ СТ-04-/1124-05-
118/15.04.2014 г. и придружено с окончателни доклади ex.№ СН 4-В-447/2 и ex.№ СН 4-В-
447/2а от Строителният надзор „Консултантска инженерна група“ ООД. Със Заповед № РД-
19-713/23.04.2014 г. на Началника на ДНСК е назначена Държавна приемателна комисия за
обекта. В Протокол (обр. 16) за установяване годността за ползване на строежа от 28.04.2014
г. Държавната приемателна комисия приема строежа и сочи че „Незавършени, недовършени
видове СМР съгласно договора за строителство няма“. За ползването на строежа по
предназначение има ограничително условие :„Разрешение за ползване за входна помпена
станция на ПСОВ Созопол,напорен тръбопровод до дълбокоморско заустване и ограда, ще
бъде издадено след изграждане и провеждане на процедура по въвеждане в експлоатация на
довеждащите колектори от гр. Созопол ,ПСОВ Созопол и дълбокоморско заустване.“
Входна помпена станция е неразделна част от общият интегриран проект и не може да се
16
ползва като самостоятелен обект без довеждащите тръбопроводи, ПСОВ и
Дълбокоморското заустване, които са подобекти, изпълнени като самостоятелни, с отделно
проведени процедури по реда на ЗОП /одобрени проекти , Разрешения за строеж, актове за
извършвана на СМР ,вкл. 72 часови проби ,Акт обр. 15 и Протокол обр. 16/ с който се
доказват готовността на всеки строеж за ползване ,техническите параметри, проектната
мощност , качеството на продукцията ,изискванията по безопасността на труда, опазването
на околната среда и пожарната безопасност. В този смисъл обект „Входна Помпена Станция
на Пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) Созопол и напорен тръбопровод до
Дълбокоморско заустване“ не може да получи самостоятелно Разрешение за ползване,
въпреки че е завършена по- рано от останалите обекти.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр.
чл.86, ал.1, пр.2 от ЗЗД за заплащане на сумата 333 223.60 лева, дължима по договор за
безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011116-C032 за изпълнение на „проект за воден
цикъл на Созопол – І етап“ и за сума от 101 456.19 лева обезщетение за забава за периода
06.11.2016 г. – 05.11.2019 г. в размер на законната лихва върху сумата от 333 223.60 лева.,
ведно със законната лихва, считано от 06.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Не се спори по делото, че страните са обвързани от описания в исковата молба
договор, че е подготвена и осъществена обществена поръчка за изпълнение на „проект за
воден цикъл на Созопол – І етап“ и е сключен въз основа на него договор № 8-
158/11.04.2013 г. за възлагане на обществена поръчка. Няма спор, че не са верифицирани
разходи в общ размер 333 223.60 лева. С писмо изх. № 08-00-4239 от 02.12.2014 г., без да е
посочено, че се налага финансова корекция е отказано верифицирането им като МОСВ се е
обосновало с разпоредбата на чл.17 от договор № 8-158/11.04.2013 г. за възлагане на
обществена поръчка, съгласно който текст при забава, Изпълнителят дължи неустойка в
размер на 0.5% (нула цяло и пет) от договореното възнаграждение по настоящия договор за
всеки просрочен ден, но не повече от 10% (десет) от общата стойност на уговореното с
настоящия договор възнаграждение. При възникване на предпоставките за това,
Възложителят има право да задържи предявената неустойка от последното плащане по
договора.
Спорният въпрос между страните е налице ли е нарушение на договор за
безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011116-C032, обуславящо отказ да бъдат
верифицирани суми.
Отказът за верификация на суми по договорите за безвъзмездна финансова
помощ представлява една от формите за налагане на финансови корекции до влизане в сила
на ЗУСЕСИФ. Двете възможни форми на налагане на финансова корекция са отказ за
верифициране на разходи или редукция на възмездими разходи, респ. отказ да се изплати
частично или пълно договорената помощ или последващо пълното изплащане на помощта
изявление за наличие на предпоставки за пълно или частично връщане на помощта. Така е
прието и с мотивите на определение № 510 от 29.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2198/2018
г., II т. о., ТК.
Следователно по делото е спорен въпросът налице ли е основание за налагане
на финансова корекция поради неизпълнение на договора за възлагане на обществена
поръчка, сключен от бенефициента по договора за безвъзмездна финансова помощ,
изразяващо се в неангажиране на договорната отговорност на изпълнителя по договора за
неспазване на срока на договора.
17
Трябва да се отговори на въпроса може ли отказът на ищеца да ангажира
отговорността на този, на който е възложил по реда на обществените поръчки на
изпълнението на проекта да се квалифицира като нередност по смисъла на договора за
безвъзмездна финансова помощ и съответно довело би е това до негативни финансови
последици на Общностния бюджет.
Преценявайки доказателствата по делото, съдът намира, че е налице
правоотношение с източник договор, сключен при общи условия, по отношение на който
намира приложение Регламент (ЕО) 1083/2006 г. на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне
на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 г. Съгласно чл. 70 от
цитирания акт на общностното право държавите-членки отговарят за управлението и
контрола на оперативните програми като предотвратяват, откриват и отстраняват
нередности и осигуряват възстановяването на неправомерно изплатени суми, заедно с
лихвите за забава, когато е целесъобразно /б. "б"/. Съгласно чл. 98 държавите-членки
извършват необходимите финансови корекции във връзка с нередностите, установени в
оперативни програми.
В чл. 2, т. 7 от цитирания Регламент е въведена легална дефиниция на
понятието "нередност" като е посочено, че е налице при всяко нарушение на общностното
право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, което има или би
имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС, като отчете неоправдан
разход в общия бюджет. В чл. 118 от Общите условия към договора между страните за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се съдържа също определение за
"нередност" по договора, което преповтаря дефиницията на чл. 2, т.
За констатираните нередности се налагат финансови корекции по ред съгласно
Методология за определяне на финансови корекции, които се прилагат спрямо разходите,
свързани с Оперативните програми, съфинансирани от Структурните инструменти на
Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селскостопанските райони
и Европейския фонд за рибарство, приета с ПМС № 134/05.07.2010 г. /обнл. ДВ
бр.53/13.07.2010 г./. Алинея 4 на същата разпоредба постановява, че в този случай
Договарящия орган не възстановява на Бенефициента разходите по проведената обществена
поръчка, по която е установена нередност в размера на финансовата корекция.
С ПМС 134/2010 г. РБългария е приела Методология за определяне на
финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението
на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните
фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство, понастоящем с изменено
заглавие. В чл. 2, т. 3 от Методологията е посочено, че тя се прилага по отношение на
констатирани нарушения при изпълнението на сключените договори, възложени по реда на
т. 1 или 2 - поръчки по проекти, съфинансирани от Структурните фондове за програмния
период 2007 – 2013 г. Съответно следва да се счете за приложима по отношение на
процесния договор. При констатирана нередност се налага финансова корекция, която
според предвиденото в чл. 7, ал. 1 от Методологията /в редакцията, приложима към
процесния случай/, се определя при отчитане: 1. характерът и сериозността на нередността;
2. финансовите загуби на публични средства, до които е довело неспазването на
националното законодателство и общностното право. Съгласно чл.2 размерът на
финансовите корекции трябва да отговаря на размера на финансовата загуба на публичните
средства, в това число от фондовете на ЕС. В приложение към чл. 6 са дадени примерни
ориентири за определяне размери на корекцията в зависимост от вида на нарушенията.
Съгласно ДР на Методологията "Налагане на финансова корекция" е процедурата за
определяне на приложимия размер на финансова корекция съгласно приложението по чл. 6,
ал. 1 във връзка с установено нарушение при възлагане на обществени поръчки, избор на
изпълнител, сключване или изпълнение на договори;
Подписаният между страните договор, разпоредбите на общностното право,
18
фиксирани в Регламент № 1083/2006 г., и националното законодателство дават възможност
на Управителния орган /Договарящ орган по смисъла на процесния договор/ и Одитния
орган в структурата на Министерство на финансите да извършват проверка за "нередности"
по смисъла на Регламента в срок до 30.08.2020 г. – чл. 111, ал.4 от Общите условия към
договора. В случая ответникът е отказал плащане на част от уговорената сума, тъй като е
отказал верифициране на разходните документи, представени от бенефициера.
В договора за безвъзмездна финансова помощ е предвидено задължение за
бенефициента да извършва дейностите, включени в проекта, в съответствие с принципите
за добро финансово управление (чл. 38, ал. 2 ДБФП).
Отказът на ответника за верификация на процесната сума като разход по
изпълнението на договора между страните е мотивиран със забавянето на изпълнението на
строителството с 92 дни и с разпоредбата на чл.17 от договора, като не е приел като
основания за забавяне констатациите в съставените актове образец 10 от 12.11.2013 г. и
10.12.2013 г. /писмо изх. № 08-00-4239 от 02.12.2014 г./
Съгласно чл. 2, ал.1 от договор № 8-158/11.04.2013 г. срокът му е определен на
227 календарни дни и започва да тече от датата на подписване на Протокол образец 2 към
Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (ДВ бр. 72, от
2003 г.) за откриване на строителната площадка на обекта и приключва с издаване на
Разрешение за ползването му, изготвено съгласно Образец 16 от същия нормативен акт. В
чл.17 от договора е уговорена неустойка в размер на 0.5% от договореното възнаграждение
за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от общата стойност на уговореното с
настоящия договор възнаграждение и право на възложителя да задържи предявената
неустойка от последното плащане по договора. Съгласно чл. 2, ал.2 от договора, цената,
която Възложителят ще заплати на Изпълнителя, за изпълнение в пълен обем на строително-
монтажните работи от предмета на настоящия договор, съответства на остойностената
количествена сметка на Изпълнителя съгласно офертата му и възлиза на 3 332 235.99 лв. без
ДДС или 3 998 683 19 лв. с ДДС.
Срокът на договора е започнал да тече от подписването на протокол за
откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа,
срокът е започнал да тече от 30.05.2013 г., видно от Акт образец № 2/30.05.2013 г.
Уговореният срок за изпълнение от 227 дни изтича на 14.01.2014 г.
Няма спор по делото, че строителството по договора е извършено след
договорения първоначално срок, като са били осъществени две спирания на строителството
по реда, предвиден за това в договора /чл.23 от договор № 8-158/11.04.2013 г./. Изслушаната
съдебно-техническа експертиза е заключила, че спирането е причинено от непредвидени
обстоятелство и е обосновано и без извършване на работите, наложили двете спирания на
работата, не е имало възможност строежът да бъде осъществен, като страните по договора
не носят отговорност за причините и за двете спирания. Въззивният съд споделя изводите на
първоинстанционния, че със срока на двете спирания следва, по реда на чл.23 от договора да
се увеличи неговия срок или към срока от 227 дни следва да се прибавят 92 дни. Това
означава, че срокът на договора изтича на 15.04.2014 г.
Окончателното плащане по договор № 8-158/11.04.2013 г. е дължимо, при
условие, че заедно с представената от изпълнителя фактура за окончателно плащане, са
представени и следните документи: 1./ Констативен протокол за извършени СМР между
страните с детайлно описание на извършените СМР; 2./ Декларация от изпълнителя, че
използваните материали и суровини, при изпълнението на дейностите от предмета на
19
договора не са втора употреба; 3./ Акт обр.12 за установяване на всички видове СМР,
подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта и други
необходими актове и протоколи, които да характеризират изпълненото строителство,
подлежащо на актуване, съгласно Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време
на строителството; 4./ Акт обр. 15 – Констативен акт за установяване годността за приемане
на строежа при предаването на строежа и строителната документация от строителя на
възложителя; 5./ Протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия; 6./
Екзекутивна документация, отразяваща несъществените отклонения от съгласуваните
проекти по чл.175 от ЗУТ; 7./ Обобщен приемо-предавателен протокол между страните за
всички видове изпълнени и приети СМР.
Следователно работата по договора се счита приключила с подписването на
Акт обр. 15 – Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа при
предаването на строежа и строителната документация от строителя на възложителя и
извършването на 72-часова проба при експлоатационни условия. С Констативен Акт обр. 15
на 17.03.2014 г. е извършено предаването на строежа от строителя на възложителя в
договорения срок до 14.04.2014 г. или 27 календарни дни преди да е изтекъл договорения
срок.
Издаването на Акт обр. 16 извън срока на договора не следва да се вменява във
вина на изпълнителя по договора, тъй като за издаването му са необходими действията на
други лица – на строителния надзор и на възложителя /от съдебно-техническата експертиза/.
По тази причина въззивният съд не счита, че изпълнителят по договора носи отговорност за
по-късното му издаване, която отговорност да обуславя вземане на възложителя за
неустойката за забава на изпълнението. Изпълнителят е приключил и предал възложената му
работа с подписването на Акт обр.15.
От друга страна ищецът е изпълнил своето задължение по договора си с
ответника в срока, който страните са договорили. Ответникът е възразил, че са нарушени чл.
93 и чл. 95 от Общите условия, задължаващи ищеца да го уведомява за всяко спиране,
възстановяване и удължаване на срокове по договор за възлагане на обществена поръчка,
както и за забавяне на дейности по проекта. Договорът между страните обаче не предвижда
неизпълнението на тези задължения да влече санкции, нито право да откаже заплащане на
бенефициента на сумите, заплатени от последния по договора за обществена поръчка.
Неотносими са възраженията на ответника за непълноти и несъответствия по
докладите за напредък по чл. 106 ал. 3 във вр. с чл. 101 ал. 1 т. 2 от договора за безвъзмездна
финансова помощ, неотстранени чрез предоставената допълнителна информация на ищеца,
тъй като отказът за верификация на разходи е основан не с непълнота или несъответствие
или липса на изискани документи, а управителният орган с неприлагането на клаузата за
неустойка в чл. 17 от договора за обществена поръчка.
Предвид изложеното искът е основателен и първоинстанционния съд правилно
го е уважил.
20
Основателен е и иска за обезщетение за забавено плащане на сумата от
333 223.60 лева за периода от 06.11.2016 г. до 05.11.2019 г. – три години преди датата на
предявяване на исковата молба. Ответникът е изпаднал в забава за плащането на сумата от
333 223.60 лева е от 08.12.2014 г. - датата на получаване от ищеца на неправомерния отказ
на управляващия орган на оперативна програма „Околна среда“ за верификация на сумата с
писмо № 08-00-4239 от 02.12.2014 г. Размерът на законната лихва за периода, за който е
предявен искът 06.11.2016 г. – 05.11.2019 г., е 101 355.51 лева.
По жалбата срещу определение № 261893/23.03.2022 г. по гр. дело
№14555/2019 г., СГС, ГО, 1-21.
В хипотезата на евентуално субективно съединяване на искове, при която
уважаването на главния иск води до оставяне без разглеждане на евентуалния иск,
приложение намира процесуалното правило на чл.78, ал.4 от ГПК и на евентуалния
ответник - участник в процес, в който всички процесуални действия (по главния и по
евентуалния иск) се осъществяват в едно производство без последователност или
разграничение във времето, се следва заплащане на деловодните разноски, включително и за
защитата му, осъществена от ангажирания адвокат, ако са налице останалите предпоставки
на процесуалния закон.
Видно от данните по делото, негов предвет са следните предявени от Община
Созопол срещу Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и „Техно-енерджи"
ООД гр. София искове:
предявен от Община Созопол срещу МОСВ главен осъдителен иск с правно
основание чл. 79 от ЗЗД за сума от 333 223,60 лева, основан на твърдение за неизпълнение
на задължения за плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011116-
C032 за изпълнение на „проект за воден цикъл на Созопол - I етап";
предявен от Община Созопол срещу МОСВ главен осъдителен иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за сума от 101 456,19 лева обезщетение за забава за периода
06.11.2016 г. - 05.11.2019 г. в размер на законната лихва върху сумата от 333 223,60 лева;
предявен от Община Созопол срещу „Техно-енерджи" ООД гр. София при
условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД (неправилно
обозначен от ищеца като „обратен иск") за връщане на недължимо заплатена сума от 333
223,60 лв, която е следвало да бъде удържана като неустойка съгласно чл. 17 от договор за
обществена поръчка № 8-158 от 11.04.2013 г., сключен между страните в изпълнение на
договора за безвъзмездна финансова помощ;
предявен от Община Созопол срещу „Техно-енерджи" ООД гр. София при
условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от
191 197,64 лева обезщетение за забава за периода 14.03.2014 г. -06.11.2019 г. в размер на
законната лихва върху сумата от 333 223,60 лева.
21
С решение № 266959 от 15.12.2021 г. съдът е уважил изцяло осъдителния иск
срещу главния ответник МОСВ и не се е произнесъл по исковете, предявени срещу
евентуалния ответник „Техно- енерджи" ООД гр. София. Съдът не е присъдил разноски в
полза на ответника по евентуалните искове „Техно-енерджи" ООД гр. София, което е
сторил допълнително с обжалваното определение.
Ответникът „Техно-енерджи" ООД е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 12 500 лева (том V, л. 1672б-1672г) и е представил
доказателствата за тях заедно с искане за присъждането им с представения списък с
разноски. Тези разноски следва ищецът Община Созопол да му заплати. Отговорността за
направените от насрещната страна разноски за водене на делото е основана на поведението
й за неоснователно предизвикан правен спор и не е обусловена от наличието или не на вина,
поради което съдебните разходи се дължат винаги при условията на чл.78 от ГПК съобразно
изхода на делото - при отхвърляне на иска, прекратяване на производството, респ. оставяне
без разглеждане на предявения евентуален иск, ищецът отговаря за разноските на ответника.
В този смисъл е и постоянната и непротиворечива практика на съдилищата, в т.ч. и на
Върховен касационен съд в актове, постановени по реда на чл.290 и чл.274, ал.3 от ГПК.
Относно разноските:
При този изход на делото отговорността за разноските следва да се носи от
въззивника, който дължи на ответниците по въззивната жалба направените от тях такива.
Въззиваемият Община Созопол е представил списък с разноски и
доказателства за платени 17 589.50 лева адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият „Техно енерджи“ ООД е представил списък с разноски и
доказателства за платени 12 500 лева адвокатско възнаграждение.
Въззивникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя-ищец адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер
на адвокатското възнаграждение при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. е 3530 лв. плюс
2 % за горницата над 100 000 лв. /2% от 233 223.60 лв. е 4665 лева/. При съобразяване на
цената на исковете – общо 333 223.60 лв. минималният размер на адвокатското
възнаграждение по делото е 8194 лв. без ДДС и 9833 лв. с ДДС, при който минимален
размер с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че заплатеното
възнаграждение от 6000 лв. не е прекомерено.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
22
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 266959/15.12.2021 г. по гр. дело №14555/2019 г.
СГС, ГО, 1-21 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261893/23.03.2022 г. по гр. дело
№14555/2019 г., СГС, ГО, 1-21.
ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София бул. „Мария Луиза“ № 22 да заплати на Община
Созопол, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Созопол пл. „Хан Крум“ № 2
на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 17 589.50 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София бул. „Мария Луиза“ № 22 да заплати на „Техно
енерджи“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: Столична община,
гр.София, п.к. 1220, район Надежда, ул. Илиенско шосе № 8, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК сумата от 12 500 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието в процеса на третото лице
„Консултантска инженерна група“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23