№ 161
гр. Кюстендил , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ в публично заседание на
първи октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ваня Д. Богоева
Членове:Евгения Х. Стамова
Веселина Д. Джонева
Секретар:Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Евгения Х. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20201500500402 по описа за 2020 година
С решение от 03.01.2020г. по гр.д.№1421/2019г. на Дупнишкия районен съд е признато за
установено по отношение на Д. А. Т., ЕГН **********,че Л. А. Д., ЕГН ********** е
собственик на основание придобивна давност на упи ІХ-573 в кв.33 по регулационния план
на с.Стоб, общ.Кочериново, с улична и дворищна регулация, одобрени със заповед
№4387/01.10.1963г. с площ от 715 кв.м., при съседи: поземлен имот №І-573,поземлен имот
ІІ-571, поземлен имот с №VІІ-569, поземлен имот с №VІІІ- 57.С решението е отменен на
основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт №10, том ІV, рег.№4330, дело 554/2018г. на
нотариус Стефан Сотиров, с който Д. А. Т., ЕГН ********** е признат за собственик на
основание наследство и давностно владение на ½ ид.ч. от упи ІХ – 573 в кв.33 по
регулационния план на село Стоб, общ.Кочериново, с улична и дворищна регулация,
одобрени със заповед №4387/01.10.1963г. с площ 715 кв.м., при съседи: поземлен имот №І-
573, поземлен имот ІІ-571, поземлен имот №VІІ-569, поземлен имот №VІІІ-57.Отхвърлен е
предявения от Д. А. Т.,ЕГН ********** срещу Л. А. Д., ЕГН ********** насрещен иск за
признаване на установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на
основание наследство от родителите на страните и изтекла придобивна давност в периода от
60-те години на ХХ век до настоящия момент на ½ ид.ч. от упи ІХ-573 в кв.33 по
регулационния план на с.Стоб, както и за отмяна на нотариален акт №80, том V, дело
1500/1975г. на Станке Д.ския районен съд.Д.Т. е осъден да заплати на Л.Д. деловодни
разноски в размер на 55 лева.
С определение от 04.03.2020г. районният съд е оставил без уважение искане за
1
изменение на решение №5/03.01.2020г. по гр.д.№1421/2019г. по описа на ДнРС в частта за
разноските ,направено от адв.Е.Д..
Решението е обжалвано от Д. А. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.Благоевград, ул*** със съдебен адрес Благоевград, ул.*** В жалбата е направено искане
за отмяна на решението и отхвърляне на предявения от Д. и уважаване на предявения от Т.
искове за собственост, като се отмени нотариален акт №80, том V, н.д.
№1500/1975г.Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно.Счита, че за да се придобие по давност правото на собственост върху
чужди идеални части, собственикът, който не е техен владелец следва да превърне с
едностранни действия, държането им във владение.Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по ясен и недвусмислен начин за се показва отричане владението на
останалите съсобственици.За да се приложи института на придобивната давност е трябвало
съсобственикът да е престанал да държи идеалните части на вещта за другиго и да е
започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици.Завладяване на частите на останалите и промяната по
начало трябва да се пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене.В настоящия случай ищцата нито е владяла имота в периода посочен в
исковата молба, нито е манифeстирала пред Т. действия, с които да отблъсне владението
му.Позовава се на факта, че родителите им са владели имота повече от 50 години, а след
смъртта им той и ищцата са придобили по ½ ид.ч. от имота.Неправилен според
жалбоподателя е извода, че не е осъществен съставът на чл.82 ЗС, доколкото родителите на
страните не са държали имота, като свой, липсва тяхно владение, което да бъде
присъединено от последващия владелец.Счита, че присъединяване на владение може да има
при универсално или частно правоприемство между предишния и настоящ владелец(
решение №178 от 09.07.2014г, по гр.д.№7749/2013г. на ВКС, І г.о и решение №958 от
15.12.2009г. по гр.д.№2246/2008г на ВКС , І г.о.).При универсално правоприемство
основано на наследяване, наследникът по закон или по завещание, получава владението в
деня на откриване на наследството без да има действия по предаването му.Предложеното от
наследника владение винаги е еднородно с това на наследодателя.Въззивникът излага, че
след смъртта на майка му през 1999г. имотът се стопанисвал само от него и сина му, той се
грижел за поддръжката на имота, изградил ограда, извършил необходимите ремонти.В
имота бил засадил лози, овощни дървета, за които полагал грижи за поддръжка.Изградил
водоем, който впоследствие превърнал в рибарник, който експлоатирал до преди няколко
години, което било известно на сестра му.Оспорва ответницата някога да е осъществявала
владение върху имота, което да е явно, необезпокоявано и лично за себе си.Претендира
разноски включително адвокатско възнаграждение.
Препис от жалбата е връчен на другата страна – ищец в първоинстанционното
производство.В срок е подаден отговор от адв.Е. Д., като пълномощник на Л. Д..В отговора
е противопоставено становище за неоснователност на жалбата.Становището се основава на
следните обстоятелства – по делото са събрани доказателства, анализирани в цялост от
2
районния съд, който е постановил правилно и законосъобразно решение.Посочено е, че от
събраните доказателства е установено, че Л. Д. единствено е собственик на процесния имот,
който е владеела до смъртта им заедно с тях, а след смъртта им единствено и само за себе си,
като е манифестирала по отношение на ответника, че счита имота за свой.В подкрепа на
становището си сочи следните факти:имотът е ограден и е част от дворното място на Д.,
ответникът няма никакъв достъп до него, от показанията на свидетелите е видно, че такава е
била волята на родителите им, този имот да е на ищцата , а на ответника са предоставени
други имоти с по- голяма площ.Всичко засадено в този имот е от Л. Д., нейните дъщери и
внуци.Отношенията между страните са изключително влошени, Т. не е допускан до имота,
нищо не е засадил в него.Оспорено е твърдението, че в имота има водоем, като се твърди, че
дядото на страните е построил през 1999г.рибарник, който впоследствие е изсъхнал и много
години и към момента е само празна дупка.Всичко в имота е садено и стопанисвано
единствено и само от Л. Д., това е нейния двор и Т. изобщо не е допускан в
имота.Притежавания от 1975г. нотариален акт ясно разкрива намерение за своене на
имота.Изразява становище, че посочените от ответника свидетели също потвърждават
твърдените от нея факти.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и е насочена срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно чл.269 въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка съдът не констатира пороци обосноваващи
извод за нищожност на обжалваното решение – решението е изготвено от надлежен орган,
функциониращ в ненадлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда не е
абсолютно неразбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение №
874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).
Постановено е решение, при наличие на изискванията, при които делото може да се
реши по същество - по надлежно предявени искове, чрез отговарящи на изискванията по
чл.127 и чл.128 ГПК искови молби, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск
и в съответствие с търсената с исковите молби защита – решението е допустимо.
Процесният имот, представлява урегулиран поземлен имот упи ІХ-573 намиращ се в
кв.33 по плана на с.Стоб,с улична и дворищна регулация одобрена със заповед
№4387/01.10.1963. с площ от 715 кв.м., при съседни имоти:упи І-573, упи ІІ -571, упи VІІІ-
572 и упи VІІ-569.Имотът граничи и с улица.На представената скица липсва отразяване за
застрояване в същия.Към 06.06.2019г. видно от представеното удостоверение за данъчна
оценка имотът е деклариран от ищцата Д..
През 1975г. когато е била на 42 г. и омъжена, Л. Д. се снабдява с нотариален акт –
3
нотариален акт №80, том V, н.д.№1500/1975г. с който е призната за собственик на основание
давностно владение върху този имот.
През 2018г. на 30.10.2018г. е издаден нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давностно владение и наследство,а именно нотариален акт №10 том ІV,
рег.№4330 дело 554/2018г. с който ответникът Д.Т. е признат за собственик по давностно
владение и наследство по отношение ½ ид.ч. от същия имот.
В производството пред районния съд ищцата твърди, че от 1975г. само тя е ползвала
имота, както по отношение на ответника, така и по отношение на всички е демонстрирала,
че е единствен собственик на имота, не е допускала ответника до този имот, той няма
достъп до имота, този имот не е включен в наследствената маса, родителите им са били
наясно и никой не е оспорвал собствеността и, даже такава е била тяхната воля, като на
ответника е бил предоставен друг имот.Имотът се обработва от ищцата и нейното
семейство, засадени са зеленчукови култури, овощни дървета и лози.През целия период са
плащани данъци за имота.
Ответникът от своя страна заявява, че този имот е бил във владение на родителите
им от 50 години, а след тяхната смърт е наследен от страните по делото по равни части – по
½ ид.ч.До смъртта на майка им на 20.03.1999г., само тя е владеела и стопанисвала имота,
след това е стопанисван предимно от него, изградил ограда, извършил необходимите
ремонти, засадил лози, овощни дървета, водоем, който превърнал в рибарник, експлоатиран
до преди няколко години.Оспорва сестра му да е придобила имота на основание давностно
владение установено през 1975г., доколкото е живяла в Дупница, появявала се е рядко в
Стоб и не е осъществявала давностно владение.
Страните са с общ произход от А. Д. Т. и Е. К. Т.а – техни майка и баща.Баща им е
починал на 04.01.1990г., а майка им на 20.03.1999г.
Свидетелката Е. Д. е дъщеря на ищцата, племенница на ответника.Свидетелката
описва имота, като находящ се в с.Стоб, на ул.“Кокиче“, ограден с ограда изградена от
нейния дядо – баща на страните.Свидетелката споделя впечатление, че имотът е прехвърлен
на майка й от нейния баща, през 1975г.Всяка година свидетелката е изпращана на село,
където дядо и баба и произвеждали тютюн.В имота има две сливи, ябълки, круша, орех,
посадени от семейството им, селскостопанска продукция.Свидетелката лично е стремяла
имота.В имота е имало рибарник, изграден от бащата на страните, рибите били извадени
през 1999г., рибарникът изсъхнал и останала дупка.На същата улица на Д.Т. бил
предоставен парцел от 4 дка, той винаги е знаел, че този парцел е на майка й и не е имал
претенции.Имотът се заключва, а достъп през последните 10-20 години Д. няма.Имотът бил
прехвърлен през 1975г., а преди това и докато били живи родителите на майка й, те го
обработвали, а цялата продукция е давана за Дупница, тя и баща й помагали на дядо
и.Продукцията от другия парцел пък е давана на вуйчо и.Този имот е съседен с друг имот, в
4
който има наследствена къща, между двата имота има порта, която е закована от
свидетелката през 2004г.След смъртта на баба и взаимоотношенията им с вуйчо и се
влошили, преди това отношенията били нормални, но не са си помагали, те са ходили да
помагат на неговия имот, но той на техния не.Със съгласието на майка й бил прехвърлен
имот на сина на ответника.
Свидетелката А. Т. живее в същия квартал и всеки ден минава покрай тях.Описва
имота като заграден със стари зидове, знае, че се заключва, като тя има ключ.Знае, че Л. Д.
обработва имота, това е зеленчукова градина от която всяка година се изкарва
продукция.Всеки ден вижда Л. и семейството и, според нея Л. има имота отдавна от 30, 40
години.Заявява, че в имота има зеленчуци, овощни дървета, които е садила Н.( друга дъщеря
на ищцата), асми.И когато били живи майка и баща й, те го обработвали.Знае, че този имот
граничи с друг, в който е наследствената къща на страните, че е поставен лист на порта
между двата имота, за да не може Д. да влиза в спорния – преди 4, 5 години, защото той през
техния двор отивал в неговия си имот, който се намира на същата улица.Едновременно
заявява, че не е виждала Д. да влиза в този имот и да го обработва.Майката на страните
споделила със свидетелката, че на Д. са приписали именно другия имот, а този на дъщеря
им.Знае за спорове между страните за претенции на Д. към имота..Когато отишла снаха в
селото ( в селото е от 48 години), в имота имало рибарник, не знае от кой е изграден.Към
момента имотът се обработва от дъщерите на Д..
Свидетелят А. В. познава страните, знае, че имат имот в с.Стоб, къща и два парцела,
които са от времето на родителите им А. и баба Е..Докато са били живи е виждал, че
родителите им работят имотите, най – вече М..Знае за рибарник, който е изграден преди 40-
50 години, тогава е виждал родителите на страните да поддържат имота.Имало дръвчета,
лозници.Заявява, че поради това, че не живее близо, не е виждал Л., търсила го преди 20
гоидни във връзка с наследствен имот, защото е председател на кооперацията.Въпреки, че
живее в друг квартал, през последните 40-50 години е виждал много често Д. в тия имоти,
през ден, ако не всеки ден и сега Д. идва на Стоб.Знае, че Д. живее в Дупница, няма
впечатления да идват в имота, да садят дървета, да го обработват.Няма впечатления между
брата и сестрата да е имало спорове.През 1985-1988г. предоставял на М. телета за угояване,
като бригадир в ТКЗС, и тогава бил ходил в имота с рибарника два три пъти.Описва силози
и перде, построени до къщата.Не знае от кога са влошени взаимоотношенията между
страните, знае за инцидент във връзка с възникнал пожар в плевнята.Заявява, че в имота има
дръвчета и лозички покрая, посадени от М..По често се вижда с Д. в Благоевград , където
познават ответника, като спортист( футболист),контактуват във връзка с футбола.Преди
една – две години търсел Д. и влязъл в имота, в градината, свободно, не знае дали е имало
ключ.
Свидетелят С.С. 71г. живее в Благоевград, а от 30 години ползва къща в с.Стоб,
намираща се на около 100м. от къщата на Д. и ходи всяка седмица в Стоб. Докато били
живи родителите на страните той се грижел.Знае за къщата на Д. - къща с двор, плевня,
5
отдолу друг двор, а от долната страна на улицата имот.Знае,ч е Д. е угоявал телета.В двора
под къщата знае, че е имало рибарник, изграден от Д., свидетелят бил 14-15 годишен когато
бил направен рибарника, в който ловели риби, не знае дали този рибарник съществува в
момента, от 15 години не е влизал там.Знае за друг имот на същата улица на Д. или на сина
му С..Преди 15 години бил отрязал пръчки за да си засади лозници от парцела с рибарника,
ограден дувар с врата.Уточнява, че телетата са угоявани в обора, който бил запален, до
къщата.Не е виждал сестрата на Д. много отдавна.Когато и да мине колите и на Д. и на сина
му са все пред къщата.Виждал го е и в парцела с рибарника, но не е било тези
години,едновременно е заявил,че в парцела с рибарника ходи когато види Д. и С., за да се
види с тях, като ги види, че са там.За другия парцел на Д. казва, че има дръвчета, има
всичко.
Предвид така установените обстоятелства съдът намира предявения иск от Л. Д. за
основателен, а искът на Т. за неоснователен.
Правото на собственост, като абсолютно субективно право, неговото придобиване,
изгубване и защита, както и владението са регламентирани със Закона за собствеността.
Съгласно чл.77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по
давност или по други начини посочени в закона.
Съгласно чл.79, ал.1 ЗС - правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Според чл.68 ,ал.1 и ал.2 ЗС -владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, държането е упражняване
на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
Съгласно чл.84 от ЗС относно придобивната давност, освен горните правила, се
прилагат съответно и чл. 113, 115, 116, 117 и 120 от Закона за задължения и договорите.В
посочените разпоредби се съдържа регламентация относно хипотезите в които давност не
тече, обстоятелства по спиране и прекъсване на давността, сред които наличие на висящ
съдебен процес( когато давността спира да тече), с признаване на вземането от длъжника,с
предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство;
ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат
уважени, давността не се смята прекъсната;с предприемане на действия за принудително
изпълнение( като основание за прекъсване на давността).Съгласно чл.117 ал.1 ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност.
С Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК,
са дадени задължителни указания във връзка с приложението на нормите на чл.69 и чл.79
ЗС, като е прието, че презумцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от юридически факт, различен от
6
наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал
фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.
Съгласно Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК
чл. 431, ал. 2 ГПК собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита правото
си на собственост против лицето, на което е издаден по обстоятелствена проверка
нотариален акт за собственост на същия имот.При уважаване на предявения иск
нотариалния акт се отменя.
Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012
г., ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот
по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1
ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,
тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При
оспорване на нотариален акт от страна, която не разполага с документ за собственост,
тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право пада върху тази
страна.Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си
на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то по общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия
състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
В постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 32/8.02.2016 г. на І г.о. на ВКС
и по гр. д. № 4591/2015 г. и посоченото в него решение № 3/25.02.2016 г. на І г.о на ВКС по
гр. д. № 3973/2015 г. е прието, че когато владението върху недвижим имот е установено чрез
предаване от предишния собственик или владелец и няма данни фактическата власт да е
отнета, действа презумпцията на чл. 69 и чл. 68 ЗС и се приема, че имотът се владее за себе
си, като при извършване на преценка дали един от наследниците е установил самостоятелна
фактическа власт върху притежаван от общ наследодател недвижим имот, съдът следва да
вземе предвид и наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за
предаване на владението и ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде
владението на своя родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по
закон, следва да приеме, че още от момента на предаване на владението е установена
7
самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността.
Предвид изложеното , както е посочил и първоинстанционния съд в доклада по спора
за да бъде признато правото на собственост на ищцата върху процесния имот и да бъде
отменен нотариалния акт с който ответникът е признат за собственик на основание
наследство и давностно владение по отношение на ½ ид.ч. от този имот, предвид факта, че и
двете страни се легитимират с констативни нотариални актове за придобитото право на
собственост, то в тежест на всяка от тях е да докаже своето право, фактическия състав на
удостовереното от нотариуса придобивно основание.
Ответникът твърди, че имотът е принадлежал на родителите на страните, в исковата
молба ищцата не е посочила обстоятелства относно завладяване на имота, но с оглед
позоваването и на гласни доказателства за това, че този имот и е предоставен от родителите
им( показанията на нейната дъщеря) при разрешаване на спора, съдът ще изходи от
приемането, че родителите на страните са притежавали право на собственост върху имота,
като в тази връзка преценката по основателността на исковете се концетрира до отговора на
въпроса - изгубили ли са те притежаваното право на собственост поради придобиването му
от ищцата, вследствие на давностно владение , ако имотът не е бил придобит от нея преди
смъртта им, осъществявано ли е владение от нея след смъртта им, извършвани ли са
действия с които е отблъснато владението на ответника и обективирали нейното намерение
за своене на имота.
За да се приеме, че недвижим имот е придобит на основание давностно владение то
следва да бъде установено, че в продължение на 10 години претендиращия е упражнявал
фактическо господство върху имота – че само той е осъществявал физически въздействия
върху имота.Необходимо е това владение да е явно т.е тези физически въздействия да са от
такъв характер, че да могат да бъдат възприети от неограничен кръг, да не е установено с
насилие и да не е прекъсвано (съгласно чл.116 ЗЗД давността се прекъсва с погасяване на
иск, а съгласно чл. 81 от ЗС с изгубването на владението в продължение на повече от шест
месеца давността се прекъсва). Приема се, че владението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС не се
изразява в непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие върху имота чрез
обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др. Фактическата власт върху имота
може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на
намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица, респ.
да не са смущавани от предявявани от трети лица претенции, в установяване на фактическо
състояние, показващо, че владелецът само и по всяко време може да осъществява
фактически въздействия по отношение на вещта.Посещенията в имота, поставянето на
колчета, поставяне на табела, съдържаща изявление за обявяване на имота за продажба,
почистването на имота, предприемането на действия по промяна статута на имота и начина
на трайно ползване, за издаване на виза за проектиране, представляват действия с които се
осъществява владение върху даден имот.( решение № 6 от 22.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
2760/2008 г., II г. о., ГК).
8
В исковата молба се твърди придобиване на имота от ищцата на основание
давностно владение с начало на владението от 1975г., с оглед позоваването на нотариалния
акт, по подразбиране съдът приема датата на изготвянето му 06.03.1975г.В първото с.з.
заявява, че владение е осъществявано още от 1965г.Както бе посочено, придобиването на
имот на основание давностно владение изисква установяване на осъществявано в
продължение на 10 години фактическо господство върху имота.Това означава, че по делото
следва да бъде установено действия от претендиращия, които да разкриват фактическата
му власт върху имота.
В случая не са представени доказателства които да създават у съда убеждение, че от
1965 до 1975г. ищцата Д. е осъществявала фактическо владение върху имота.Имотът е
разположен в съседство с имот, в който се намира къщата на родителите на страните и
помощни постройки, касае се за имот, който е принадлежал на същите ограден от тях, а не
от страните по делото, всеки от които твърди, че е направил ограда на имота.В тази ситуация
се поддържа, че са осъществени действия изпълващи произтичащите от фактическия състав
на чл.79, ал.1 ЗС довели до придобиване на имота от ищцата респ. изгубване правото на
собственост на нейните родители.Както е посочил и районния съд приложението на
института на придобивната давност в отношения родители – деца, когато не се касае за
непълнолетни лица не е недопустимо.Необходимо обаче е да бъде установено завладяване
на имота – установяване на фактическа власт от претендиращия правото на собственост
върху имота и упражняването и в продължение на 10 години.В случая липсват каквито и да
било доказателства за упражнявана от въззиваемата фактическа власт върху имота за
периода преди 1975г.Доколкото по делото се съдържат сведения за своене на имота от
ищцата то те касаят период след 1975г. – дъщерята на ищцата заявява, че майка и е
придобила имота през 1975г., другия свидетел който дава сведения за осъществявано
владение е свид.Т., която визира период от 30-40 години т.е най рано от 1979г.,
представения констативен нотариален акт индицира за намерени за своене от 1975г.
Анализът на доказателствата по делото формира у съда убеждение за основателност
на тезата на ищцата за придобиване на имота от нея на основание давностно владение.С
оглед показанията на разпитаните свидетели свид.Д. и свид.Т. следва, че приживе
родителите на страните са извършили делба на имущество между децата си – страни по
делото, като са предоставили на ответника имот на същата улица, а на дъщеря си именно
процесния имот.Майката на страните е споменала за това на свид.Т.,свид.Д. установява, че
след разделяне на двата имота между брата и сестрата, тяхното семейство е обработвало
този имот, който е бил обработван и от нейните баба и дядо, а продукцията от него е
предоставяна само на тях, съответно те са обработвали и имота на нейния вуйчо,
продукцията от който е предоставяна само на неговото семейство. Независимо, че
свидетелката Д. – дъщеря на ищцата заявява, че знае, че през 1975г. имотът бил прехвърлен
на нейната майка от дядо и, била дете когато това станало, дошли в съда да прехвърли
парцела, което е в противоречие с тезата на собствената и майка, която не се позовава на
9
извършен в надлежна форма договор за придобиване право на собственост върху имота,
като към момента свидетелката би трябвало да е наясно, че такъв договор няма и да знае, че
всъщност майка и се снабдила с констативен нотариален акт за право на собственост върху
този имот то с оглед на нейните показания съдът не намира основание да игнорира
показанията и.За разделяне на имотите свидетелства Т., живуща наблизо, притежаваща
ключ от имота, която знае за извършено от родителите на страните разпореждане с имотите,
по начина за който свидетелства Д., и която освен това е възприела като собственик на
процесния имот от поне 30-40 години именно ищцата, знае за посадени в имота от нейното
семейство овощни дръвчета, лози и заявява, че ответникът никога не е обработвал този
имот.В защита срещу предявения иск ответникът е твърдял, че той след смъртта на майка им
той е обработвал имота, засадил е овощни дръвчета и лози, за които е полагал грижи,
изградил водоем, който експлоатирал до преди няколко години.Свидетелят В. споделя
впечатления за поддръжка и обработване на имота от родителите на страните, но преди 40-
50 години.Този свидетел споделя, че всеки ден или през ден вижда ответника в селото и
често го виждал в тези имоти, излага подробни сведения за ползване на къщата и пердето
във връзка с отглеждане на телета от ответника, за инцидент във връзка с пожар в съседния
имот.При оценка на показанията му съдът намира противоречие с оглед обосноваване на
липса на впечатления за ползване на имота от ищцата поради отдалечеността на неговия
имот от процесния, а от друга при тази отдалеченост, наличие на впечатления пък, за
ползването му от ответника.В показанията на този свидетел не се съдържат твърдения за
обработване на имота от ответника, посочено е, че ответникът бил засадил лози в имота, но
в тази част за разлика от показанията му във връзка с ползването на съседния имот в който
са отглеждани телета не се отличават със същата конкретика относно година на извършване
на подобренията, какви дръвчета са посадени, как ответникът се е грижил за тези
насаждения, и въз основа на тях не може да се приеме, че са налице действия от ответника
прекъсващи или изключващи фактическата власт на ищцата, за която са категорични
свидетелите Д. и Т..Прави впечатление, че в показанията на другият свидетел С., някаква
конкретика във връзка с ползването на този имот от ответника също не се съдържа,
показанията му визират период през 60-те години когато този свидетел е посещавал
рибарника, ползване на къщата и пердето от ответника.Този свидетел също си противоречи
когато говори за ползване на имота с рибарника от ответника – от една страна казва, че ходи
там когато види Д. и сина му,а от друга, че поне от 15 години не е влизал там.Не се споделят
конкретни впечатления за постоянно ползване на имота от ответника и неговото семейство в
периода след 1975г. до смъртта на родителите на страните, както и след смъртта на майка
му през 1999г.Посочено е, че Д. се е грижил за имотите, но са изложени конкретни
впечатления във връзка с ползването на имота с къщата за отглеждане на телета за
угояване.Това, че свидетелят си е рязал пръчки от имота с рибарника преди 15 години не
променя извода, че много преди това, още преди смъртта на родителите ищцата е била
придобила право на собственост върху този имот, на основание давностно
владение.Двамата свидетели посочени от ответника визират инциденти случаи за
присъствие на ответника в процесния имот, докато свид.Т. споделя впечатления за
10
ползването му от ищцата и нейното семейство постоянно от 30-40 години.От тези два
случая за които свидетелстват лицата В. и С. не може да се направи извод, че ищцата е
изгубила право на собственост или владение върху имота.По делото липсва някакво друго
обяснение за причината за снабдяването на ищцата с нотариален акт през 1975г, този акт,
също е по скоро в потвърждение на тезата за разпределение на имотите между страните по
делото и осъществявано владение върху процесния имот от нея с намерение за своене, като
за това разпределение говори и факта, че ответникът не оспорва твърдението, че по този
начин е получил владение и право на собственост върху друг имот на същата улица.
С оглед на изложените обстоятелства, съдът приема извършена от родителите
приживна делба ,като най – късно от 1975г. ищцата ползвайки този имот лично и чрез тях,
т.е с явното съзнание и без противопоставяне на родителите до 1990г.- смъртта на баща и, е
станала негов собственик.Това владение е било известно на ответника, който не се е
противопоставил и който е получил друг имот на същата улица.Ако се възприеме обратната
теза не може да се обясни факта, че само семейството на ищцата е до смъртта на родителите
е посещавало този имот, обработвали са го и са ползвали плодовете от него, именно нея
свид.Т. е възприела като собственик на имота от поне 30-40 години, споделения от майката
на страните факт, че имотите са прехвърлени по този начин на страните, че цялата
продукция от имота е предоставяна само на нейното семейство, липса на данни
семейството на ищцата да е ползвало другия имот, предоставен на ответника, съответно за
физическо присъствие на ответника или членове на неговото семейство в този имот, за
подпомагане на родителите му в обработката му или за други действия, изключващи тезата
на ищцата.Поради придобиването на имота от нея, след смъртта на родителите им ,правото
на собственост върху този имот не е част от откритото наследство.( в този смисъл решение
№ 60/07.06.2018г. по гр.д.№2420/2017г. на ВКС, І г.о.).При това положение не следва да се
коментират изложените в жалбата доводи за липса на действия, след смъртта на родителите
им, отблъскващи неговото владение в имота.За яснота само следва да се отбележи, че с
оглед показанията на свид.Т. свидетелстваща за това, че майката на страните и била казала,
че са прехвърлили на всеки един от ответниците по един имот, на ищцата конкретно този
имот, то следва, че владението на ищцата се основава на предоставена и от родителите им
фактическа власт, в който случай не е необходимо да се установява извършване на действия
по отблъскване владението на нейния брат. Свид.Д. е категорична за това, че от 10- 20
години достъпът на ответника до имота е забранен, с което може да се обяснят и
показанията на свид.С., от които следва, че за период от поне 15 години ответникът по скоро
няма достъп до този имот.
Предявеният от Д. установителен иск е доказан, а решението с което е уважен
правилно.След като към момента на смъртта им родителите на страните не са били
собственици на този имот, то ответникът няма как да е придобил право на собственост
върху ½ ид.ч. от имота, издадения констативен нотариален акт №10, том ІV, рег.№4330,
дело 554/2018г. на нотариус Стефан Сотиров, с който се удостоверява противното предвид
изхода от спора по предявения установителен иск за собственост, правилно е отменен, така
11
както следва от разпоредбата на чл.537, ал.2 изр.последно ГПК.
Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Подадената въззивна жалба е неоснователна, поради което искането на
жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски не може да бъде уважено.
Ответницата по жалбата е направила разноски за въззивното производство в размер
на 300.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да и се присъдят.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5 от 03.01.2020г. по гр.д.№1421/2019г. на Дупнишкия
районен съд.
ОСЪЖДА Д. А. Т., ЕГН ********** с адрес гр.Благоевград,гр.Благоевград,
ул.“Полковник Дрангов“№3, ет.1 да заплати на Л. А. Д., ЕГН ********** от
гр.Дупница,ул.*** разноски за въззивното производство в размер на 300 лева, за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в 1- месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12