№ 2664
гр. София, 29.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Антон Н. Урумов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100604955 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXII НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при Софийска районна прокуратура
срещу определение № 2797/21.09.2022 г., постановено по ЧНД № 9897/2022 г. по описа на
СРС, НО, 93 състав, с което е отменено постановление на СРП от 19.06.2022 г., с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15006/2022 г. по
описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 33786/2021 г. по описа на СРП.
Според държавното обвинение първоинстанционният съдебен акт е неправилен, тъй
като в хода на разследването са извършени всички възможни процесуално-следствени
действия и са събрани необходимите доказателства, установяващи взаимоотношенията
между свидетелите Б.К. и Т.И., както и мотивите, подтикнали първият да извърши
имуществени разпореждания в полза на свидетелката И.. Поддържа се, че от материалите по
делото се извежда извод за порочно развили се гражданскоправни отношения. Моли
въззивната инстанция да отмени атакуваното определение и да потвърди прокурорския акт.
Съдът, след като взе предвид доводите на страната и събрания по делото
доказателствен материал, приема за установено следното:
Наказателното производство по досъдебно досъдебно производство № 15006/2022 г.
по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 33786/2021 г. по описа на Софийска районна
прокуратура е образувано на 23.12.2021 г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК срещу неизвестен
извършител за това, че за времето от неустановена дата през пролетта на 2021 г. до
10.09.2021 г. в гр. София, с цел да набави за себе си или за другиго е възбудено и
поддържано заблуждение у Б.Р.К. и с това му е причинена имотна вреда – престъпление по
чл. 209, ал.1 НК.
В хода на разследването са събрани следните доказателствени източници: гласни
доказателствени средства – показания на свидетелите Б.К., Т.И., В.И., В.К. и А.К.; способи
за доказване – очна ставка между свидетелите Б.К. и Т.И.; писмени доказателства –
електронна комуникация между свидетелите Б.К. и Т.И., справки за банкови и платежни
1
сметки на физическо лице, справка от КАТ за собственост на МПС, справки от НЗОК,
разписки за парични преводи; справка за пътуване на лице – български гражданин; справка
за банкови извлечения и др.
По делото няма обвиняеми лица.
Делото е изпратено по компетентност на прокурора с мнение за прекратяване на
досъдебното производство.
С постановление от 19.06.2022 г. на прокурор при СРП наказателното производство
по досъдебно производство № 15006/2022 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. №
33786/2021 г. по описа на същата, е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
24, ал. 1, т. 1 НПК по съображения, че не са събрани доказателства за извършено
престъпление от общ характер, а се касае за неуредени гражданскоправни отношения,
произтичащи от договор за заем.
Срещу прокурорския акт е подадена жалба от Б.К., по повод на която е образувано
ЧНД № 9897/2022 г. по описа на СРС, НО, 93 състав. С атакуваното определение първата
инстанция е отменила постановлението за прекратяване на наказателното производство с
мотивите, че по делото не са били извършени всички необходими и възможни процесуално-
следствени действия, поради което изводите на прокурора за липса на осъществено
престъпление от общ характер са били формирани при неизяснена фактическа обстановка.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Наказателното производство е образувано по протест, подаден от активно
легитимирана страна, в законоустановения 7-дневен срок и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, като същият е отправен до съответния родово и местно компетентен съд,
поради което се явява допустим.
Разгледан по същество, протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Предмет на проверка в настоящото производство е законосъобразността и
обосноваността на първоинстанционния съдебен акт, респ. на постановлението за
прекратяване на наказателното производство. Преценката относно порочността на акта е
свързана с анализ касателно правилното приложение на императивните материалноправни и
процесуалноправни норми, както и с положително становище по следните въпроси: дали е
проведено пълно, всеобхватно и обективно разследване съобразно предписанията на чл. 14,
ал. 1 НПК, т.е. дали са събрани всички необходими и възможни доказателства за изясняване
на обстоятелствата, включени в предмета на доказване; налице ли е кореспонденция между
фактическите изводи на решаващия орган и доказателствените източници, т.е. дали при
обсъждането им са спазени правилата на формалната и житейската логика; при оценката на
доказателствения материал спазен ли е стандарта на чл. 13 и чл. 107 НПК, т.е. допуснато ли
е повърхностно, превратно или едностранчиво тълкуване на доказателствената съвкупност,
игнориране на част от събраните доказателства, позоваване на такива, които не са събрани
или проверени по реда, предвиден в НПК, неконстатиране или необсъждане на
съществуващи съществени противоречия относно релевантните обстоятелства между
определени доказателствени източници и пр.
Съгласно практиката на върховната съдебна инстанция в рамките на това
производство съдът не може да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора
чрез собствена, различна от изложената в постановлението, интерпретация на
доказателствата, събрани в хода на досъдебната фаза, нито „да замести“ прокурора, когато в
постановлението му за прекратяване отсъства анализ на доказателствата и изводи за фактите
и правото (Решение № 60/25.02.2003 г. по н.д № 703/2002 г. на I НО, ВКС). В този смисъл,
ако съдът прецени, че фактическата обстановка, приета за установена от прокурора, е
формирана въз основа на грешни фактически изводи, като грешката е резултат от някоя или
2
някои от по-горе посочените причини, той не може самостоятелно да я измени, като изложи
своето виждане за доказателствата, респ. да изведе собствени изводи за фактическата
обстановка и правната стойност, а следва да отмени контролирания акт, като върне делото
на прокурора за допълнително разследване, в хода на което констатираното от съда
нарушение/я бъде отстранено/и.
При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по
реда на чл. 243, ал. 8 НПК, контролиращата инстанция споделя крайния извод на районния
съд за отмяна на постановлението на прокурора, с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 15006/2022 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр.
пр. № 33786/2021 г. по описа на СРП, и връщане на делото за допълнително разследване.
Настоящият съдебен състав намира, че разследването следва да продължи с оглед събиране
и на други доказателства за изясняване на обстоятелствата от предмета на делото, респ.
поради необходимост от повторна проверка и съпоставка на всички доказателствени
източници. Преценката дали има извършено престъпление от общ характер следва да се
направи едва след изчерпване на всички възможности за събиране на доказателства за
установяване на релевантните за предмета на доказване обстоятелства. В случая втората
инстанция намира, че гласните доказателствени средства не са подложени на задълбочен
анализ и оценка от страна на ръководно-решаващия орган, в какъвто смисъл са законовите
изисквания съобразно разпоредбата на чл. 107, ал. 5 НПК. Едностранчивото кредитиране на
доказателствата, при наличието на съществени противоречия в тях, е довело до опорочаване
на оценъчната дейност на прокурора, до неправилна интерпретация и оценка на
доказателствената маса, което е повлияло отрицателно върху процеса на формиране на
вътрешното убеждение на прокурора. Безкритичното възприемане на свидетелските
показанията на Т.И., съпроводено с несъобразяване с групата на доказателствата,
подкрепящи една евентуална бъдеща обвинителна теза, е нарушило принципа за разкриване
на обективната истина. Прокурорът е длъжен да обсъди защо дава вяра на едни и отхвърля
други доказателства, тогава, когато между тях има противоречия относно главните факти по
делото. В разглеждания случай това не е сторено, в резултат на което постановлението за
прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно и необосновано.
След извършен собствен анализ на събраните в хода на досъдебната фаза
доказателства въззивният съд намира, че становището на прокурора относно липсата на
данни за извършено престъпление от общ характер е резултат от повърхностен и
необективен разбор на доказателствените източници. Решаващият орган не е положил
необходимите процесуални усилия за изясняване на взаимоотношенията и уговорките
между свидетелите Т.И. и Б.К.. В случая досъдебното производство е образувано и водено за
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. За да се ангажира наказателната отговорност на
конкретно лице, е необходимо измаменото лице, мотивирано от погрешната представа,
формирана и поддържана от дееца, да извърши акт на имуществено разпореждане, в
резултат на което да се причини съставомерния резултат – имотна вреда. Според органите на
досъдебното производство отношенията между посочените лица имат изцяло
гражданскоправен характер, като свидетелката И. се явява страна по договор за заем в
качеството на длъжник. Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с този извод,
доколкото същият не е доказателствено обезпечен, а се основава на предположения и
догадки, което е недопустимо. Видно от обстоятелствената част на постановлението за
прекратяване на наказателното производство, е застъпено разбирането, че „би могло и
следва да се приеме наличието на гражданскоправни отношения, касаещи предоставени в
заем суми, които не са върнати поради неизяснени причини“. На следващо място,
формирано е становище, че не е налице заблуда за целите, за които са предоставените
паричните суми, доколкото твърденията на свидетелката И., че се лекува в Република
Франция, се подкрепят от справката за пътуване на същата, видно от която в периода
25.06.2021 г. - 17.07.2021 г. тя действително се е намирала на френска територия. Съдебният
3
състав намира, че подобна корелация между посочените два доказателствени източници е
крайно недостатъчна, за да обоснове с необходимата степен на категоричност извод, че не е
налице невярна представа за причината, мотивирала свидетелят Б.К. да се разпорежда
многократно със своето имущество в полза на свидетелката И..
В съдържателен план самите показания на свидетелката И. внасят допълнително
съмнение в процесуалната им годност от гледна точка на тяхната достоверност, което
обстоятелство не е съобразено от прокурора, който е следвало внимателно да изследва
гласното доказателствено средство, като го съпостави с останалия доказателствен материал.
От една страна, същите са вътрешно противоречиви относно здравословното състояние на
лицето, а от друга - ценени в контекста на другите данни по делото формират изключващите
се изводи за фактите от предмета на доказване. Прави впечатление, че първоначално
свидетелката И. заявява, че не е искала пари за лечение на раково заболяване в чужбина,
защото не страда от такова (том II, л. 8). Разпитана повторно, същата вече споделя, че по
време на престоя си в Република Франция, в частност в градове Париж и Лион, си е правила
хормонални изследвания (том II, л. 0012). В хода на очната ставка между нея и свидетеля К.
заявява, че е била на лечение в чужбина – за диагностика на рак на матката (том II, л. 14).
Видно от протокола за разпит на свидетел от 09.05.2022 г., свидетелката отрича да е имала
болничен престой в Република Франция. Това наслагване на нови обстоятелства не е
станало обект на задълбочено изследване от страна на органите на досъдебното
производство, които е трябвало да проверят истинността на нейните твърдения чрез
събиране на други доказателства и извършване на сравнителен анализ помежду им. От
приложената по делото електронна комуникация между свидетелите К. и И. се установява,
че последната методично ангажира вниманието на първия касателно недоброто си
здравословно състояние, изисквайки от него не толкова морална, колкото финансова
подкрепа за провеждане на скъпоструващо лечение (том I, л. 25 „...Na men moje da mi trqbva
pomosht i to ne malka zashtoto tuk shte e skupo no ako ti iskash da se opravq shte trqbva da mi
pomagash…az tuk sum da se lekuvam”; л. 26 “lechenieto mi ne e eftino”; л. 27 „Po 370 evro na
den hrana spane i prelivania I vsichko mi vliza v tazi cena”, “…tova e qponska medicina dosta
skupa nqma kak no pone super efektivna; л. 28 „“Toq put obache ne trqvba da me razocharovash…
tuka nikoi nqma da me chaka za nishto i ne sum li korekna shte me izgonqt ot programata”; л. 37
“имам проблеми с хормоните и матката ясно ли е“; л. 74 „имам рак на матката“; л. 75 „аз
съм болна и ти го знаеш и то тежко болна и пр.). Противоречива информация от посочените
доказателствени източници се извлича и относно мястото на пребиваване на свидетелката И.
по време на престоя на територията на Р. Франция – дали същата се е намирала в
болничното заведение или го е посещавала само за извършване на съответната медицинска
манипулация, както и досежно бизнес пътуването до гр. Доха, Катар или до гр. Дубай, ОАЕ
(том I л. 93-97, том II, л. 8).
Органите на досъдебното производство не са положили усилия за преодоляване на
констатираните противоречия посредством евентуално назначаване на съдебно-техническа
експертиза, която да установи процесуалната годност на приложената по делото електронна
комуникация като писмено доказателство, като изследват манипулирано ли е съдържанието
чрез последващо коригиране или изтриване, съответства ли съдържанието на
screenshot-овете с действителните изявление на лицата, обективирани чрез приложението за
комуникация Viber, манипулиран ли е даден sreenshot чрез някоя от програмите за графична
обработка на файлове и пр. Достоверността на свидетелските показания може да бъде
проверена и чрез изискване на съответната медицинска документация от лечебното
заведение, в което свидетелката И. евентуално е провела предполагаемия курс на лечение с
минерали и витамини. За пълното изясняване на обстоятелствата, свързани с престоя на
същата в Република Франция, е необходимо да бъде разпитана майката на свидетелката, за
която има данни, че е платила първоначалните разходи за лечението на последната, а
относно пътуването до Близкия изток – лицето с малко име „С.“ (том I, л. 12). Видно от
4
протокола за разпита на свидетел от 25.03.2022 г., разследващият орган не е проявил
необходимото старание да установи дали В.И. е запозната с евентуалните репродуктивни
проблеми на своята сестра, респ. дали действително я е транспортирала до летището (том II,
л. 93). Неизяснена са фактическите обстоятелства и относно операцията на носа
(ринопластика), доколкото по делото не е разпитана лицето с малко име „И.“, което е
многократно споменавано от свидетелката Т.И. във връзка с дължими неустойки при отказ
или пренасрочване на операцията за друга дата. Установяването на действителния размер на
предоставените от свидетеля К. парични средства налага да бъде извършена проверка на
твърденията, че част от тях са били предавани на трети лица (заемащи длъжността
„продавач-консултант“ в търговски обекти, находящи се в близост до заведение „Корнер“,
където обичайно са се срещали свидетелите Т.И. и Б.К.), което предполага установяване на
тяхната самоличност с цел евентуалното им участие в наказателния процес в качеството на
свидетели.
С оглед изложените съображения настоящият въззивен състав намира, че по делото е
налице непълнота на доказателствената съвкупност, която следва да бъде преодолявана
посредством извършване на изброените допълнителни действия по разследването. Едва при
изчерпване на всички необходими способи за доказване за събиране и проверка на
доказателства прокурорът би могъл да формира доказателствено обезпечени изводи за
фактите и правото. Законосъобразната преценка относно (не)съставомерността на деянието
е обусловена от установяване дали решението на свидетеля Б.К. да предостави парични
средства на свидетелката Т.И. е било опорочено от неправилна представа за целта на
тяхното разходване (за погасяване на лизингови вноски, за ринопластика, за прогноза и
лечение на рак на шийката на матката), формирана в съзнанието му в резултат на активното
психическо въздействие на последната, както и дали същата е имала обективна възможност
и субективно намерение да върне получените в заем суми.
Посочените по-горе пропуски в дейността на органите на досъдебното производство
обосновават извод, че в случая е проведено едно формално и необективно разследване в
нарушение на процесуалните правила, регламентиращи стандартите касателно дължимите
от държавните органи действия за разкриване на обективната истина.
Предвид съвпадането на правните изводи на двете съдебни инстанции относно
неправилността на постановление за прекратяване на наказателното производство,
въззивният съд намира, че атакуваното определение е законосъобразно и обосновано ,
поради което следва да бъде потвърдено, а частният протест – оставен без уважение поради
неговата неоснователност.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2797/21.09.2022 г., постановено по ЧНД №
9897/2022 г. по описа на СРС, НО, 93 състав, с което е отменено постановление на СРП от
19.06.2022 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№ 15006/2022 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 33786/2021 г. по описа на СРП.
ВРЪЩА досъдебно производство № 15006/2022 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр.
№ 33786/2021 г. по описа на СРП, за продължаване на разследването, в хода на което да
бъдат изпълнени указанията относно приложението на закона, дадени в мотивната част на
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване или протестиране.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6