Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 12.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в  в открито заседание на трети май, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Павлинка Славова,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 2936 по описа на състава за 2018г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 497 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата С.С.Х. поддържа твърдение, че претърпяла значителни неимуществени вреди, в резултат на описаните в исковата молба физически травми, причинени при пътно- транспортно произшествие, което настъпило на 09.12.2016г. на пешеходна пътека на кръстовището на бул. „Априлско въстание“ и ул. „Цар Симеон“ в гр. Разград. Според твърденията на ищцата, самото произшествие било реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на водача  на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №  ******АР, който с автомобила си ударил пресичащата пътното платно пешеходка (ищцата), вместо да й осигури предимство при пресичането. Противоправният характер на поведението на водача на лекия автомобил бил установен в рамките на ДП № 330 -ЗМ-409/2016г. по описа на ОД на МВР Разград, съответно на пр. преписка № 1677/2016г. по описа на РП Разград. В резултат на удара, ищцата получила полифрагментно счупване на горния край на тибията вляво. Тъй като гражданската отговорност на собственика и водача на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №  ******АР била застрахована от ответното дружество, ищцата отправила писмена претенция до ответното дружество с вх. № 94-с-22/18.01.2017г. С писмо- отговор от 26.01.2017г., което било адресирано от ответника до ищцата - той изискал да му бъдат представени допълнителни документи и въпреки изтичането на определения от чл. 496, ал.1 от КЗ – не се произнесъл по претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение до 18.04.2016г., поради което изпаднал в забава.

При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответника да й изплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, в размер на сумата от 50 000 лева (след увеличение на иска, допуснато в открито заседание на 06.02.2018г.),  като част от претенция  за сумата от 70 000лева, заедно със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, считано от датата на изтичане на срока за произнасяне от страна на застрахователя на 18.04.2017г. до деня на окончателното изпълнение на задължението за изплащане на застрахователно обезщетение. С оглед изхода на спора, ищцата претендира за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни разноски за настоящето производство. Процесуалният представител на ищцата претендира за осъждане на ответника да му заплати дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Предявената претенция е оспорена от ответника „ДЗИ - О.З.“  ЕАД  с ЕИК ********, който не отрича твърденията за настъпването на процесното пътно- транспортно произшествие, нито за наличието на валидно застрахователно правоотношение с покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за водача на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №  ******АР, но отрича наличието на неправомерно поведение на водача със застрахована гражданска отговорност и твърдението за настъпване на вреди в посочения в исковата молба вид и обем. Чрез процесуалния си представител ответникът поддържа становище, че ищцата не е представила необходимите убедителни доказателства, подкрепящи необходими извод за наличието на такова противоправно поведение на водача на лекия автомобил, което да ангажира гражданската му (деликтна) отговорност и респ. задължението за изплащане на застрахователно обезщетение. Не отрича да е сезиран с претенция за изплащане на обезщетение, както твърди в исковата си молба ищцата, но посочва, че в действителност (както и тя твърди) е изискал писмено от нея представянето на допълнителни документи относно процесното ПТП и доколкото тя не е изпълнила това указание – ответникът изобщо не бил изпадал в забава. При условията на евентуалност, ответникът сочи, че при определяне на размера на застрахователното обезщетение следва да бъде съобразен факта на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата (ищцата) в значителна степен, след като предприела внезапно пресичане на  пътното платно, в нарушение на изискванията чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП. При условия на евентуалност, ответникът оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение, като поддържа твърдение за неговата прекомерност, съобразно действителния вид и обем на вредите. По изложените в отговора на исковата молба съображения, ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетия като доказателство препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 328/09.12.2016г. установява твърдението за настъпването на процесното ПТП. Според съдържанието на протокола, на 09.12.2016г. около 17.15 часа, на пешеходната пътека, маркирана върху пътното платно на кръстовището на ул. „Цар Симеон“ с бул. „Априлско въстание“  в гр. Разград е бил реализиран удар между лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******АР, който е управляван от Г.Г.и пресичащата пътното платно върху пешеходна пътека пешеходка С.С.Х.. В резултат на удара е пострадал пешеходката С.Х. (ищцата).

Съдържанието на приета като доказателство молба с вх. № 94-с-22/18.01.2017г., която е адресирана от името на ищцата до ответника сочи за предявена писмено претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, към която са приложени Констативен протокол за ПТП, Епикриза ИЗ № 15731/2016г.и фактура за заплатени медикаменти.

Съдържанието на приет като доказателство писмен отговор, адресиран от ответника до ищцата с изх. № 94-с-22/26.10.2017г. съдържа изявление, с което ответникът изисква от ищцата да представи допълнително документи, относими към механизма на настъпване на процесното ПТП и изявление (уверение) за незабавно произнасяне – след представяне на споменатите документи.

Съдържанието на подадената пред съда след образуване на делото молба (с вх. № 5000499/03.01.2018г. по вх.рег. на СРС) установява, че с нея като доказателство по делото са представени и приобщени следните документи от досъдебно производство ДП № 330 -ЗМ-409/2016г. по описа на ОД на МВР Разград, съответно на пр. преписка № 1677/2016г. по описа на РП Разград: протокол за оглед на ПТП, фотоалбум, протоколи за разпит на свидетели.

Въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника признание на факт, съдът прие, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******АР е била застрахована от ответното дружество. Споменатото обстоятелство се установява и от справка в електронния регистър на ИЦ при Гаранционен фонд.

Като доказателство по делото са приети представената пред ответника в рамките на процедурата по чл.380 от КЗ Епикриза ИЗ № 15731/09.12.2016г. от „МБАЛ Св. Иван Рилски- Разград“ АД, която установява факти и данни за здравословното състояние на ищцата след настъпването на процесното ПТП и до момента на предявяването на иска, за установяването на които съдът използва специални знания. Данните са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза със специалност ортопедия – травматология (д-р Р.Д.)  мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване факти:

·         В следствие на претърпяното ПТП, ищцата е получила счупване на голямопищялната кост/тибия/ вляво, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията за срок по- дълъг от 30 дни;

·         Уврежданията са типични за пострадали пешеходци, а в конкретния случай се намират в пряка причинно- следствена връзка с механизма на произшествието;

·         След постъпване в „МБАЛ Св. Иван Рилски- Разград“ АД , ищцата е била подложена на оперативна интервенция за открито наместване на счупената кост и стабилизиране на костните фрагменти със заключваща плака и винтове. Счупването е  лекувано чрез имобилизация при строг постелен режим.

·         Общо лечебният и възстановителен период на получените в следствие на процесното ПТП травми е приключил окончателно за около пет месечен период.

·         От претърпяната злополука е изминал значителен период от време. Счупената кост е зарастнала окончателно, но металната остеосинтеза все още не е извадена. Прогнозата е оптимистична и няма данни за настъпили усложнения, но в момента на прегледа за изготване на заключението е бил надбюдаван известен колчествен функционален дефицит при сгъването на ставата (95 градуса при норма от 135 градуса ).

Като доказателство по делото са приети представената пред ответника в рамките на процедурата по чл.380 от КЗ Епикриза ИЗ № 3384/13.03.2016г. от „МБАЛ Св. Иван Рилски- Разград“ АД, която установява факти и данни за здравословното състояние на ищцата след момента на предявяването на иска.  Тъй като ищцата заяви изрично, че не желае изслушване на специализирана експертиза, а съдът приема, че и без специални знания може да възприеме и анализира смисъла на посочените н този медицински документ констатации – въз основа на този документ съдът приема, че към датата на приемането в лечебното заведение ищцата се е намирала в добро общо физическо и психическо състояние, но с активни и пасивни движения, които са ограничени в областта на лявата става, поради поставена остеосинтеза. Извършена е инвазивна процедура по премахване /изваждане/ на остеосинтезата интервенция за отстраняване от костта на имплантираните уреди от тибия и фибула и на пострадалата е назначена терапия и рехабилитация. Изрично се посочва, че няма данни за усложнения, изписва се със стабилни витални показатели и няма предвидим медицински риск от настъпването на бъдещи усложнения

За целите на настоящото производство, към делото е приобщена преписката по ДП № 33/2016г. по описа на РП Разград, съдържаща Констативен протокол за ПТП, Протокол за оглед на местопроизшествие и скица на ПТП, които са обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на приетата съдебна- авто- техническа експертиза, изготвена от вещо лице Х.И.(със специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт), мотивира следните изводи:

·         На 09.12.2016 г. около 17.15 часа тъмната част на денонощието в град Разград по бул. Априлско възстание с посока на движението си към ул. Ц.С.се е движил л.а. Фолксваген Пасат с per. № ******АР в дясната лента на платното за движение на булеварда. Района на сградата на бившето АПК пешеходката С.Х. предприема пресичане на платното за движение на обозначена пешеходна пътека тип М 8.1. „Зебра", считано отдясно наляво, спрямо посоката на движение на автомобила. Водачът на лекия автомобил не осигурява предимство на пешеходката и настъпва удара между двамата участници в движението.

·         От събраните материали по делото не може да се установи точната скорост на движение на автомобила преди настъпване на удара. Не може да се установи и точното място на настъпване ан процесното ПТП по широчина на платното за движение на бул. „Априлско въстание“. Косвени данни за скоростта на автомобила дава фактът, че няма увреждания по корпуса на автомобила и поради това, може да се приеме , че неговата скорост на движение в момента на удара е била относително ниска, приблизително около 15 - 20 км/час.

·         Скицата на ПТП в района на настъпване на произшествието сочи, че освен хоризонталната пътна маркировка „Пешеходна пътека тип „Зебра" на мястото е имало и вертикална пътна сигнализация пътен знак „Д 17" - указващ наличието на пешеходна пътека. Тъй като зоната на осветеност на фаровете при пълна тъмнина е повече от 50 линейни метра, а разрешената скорост на движение на автомобила на мястото на настъпване на пътния инцидент е 50 км/ч. то в случая може да бъде направен обоснован извод, че за водача на лекия автомобил е била налице обективна възможност да намали скоростта на движение при приближаване към пешеходната пътека, колкото е необходимо, за да може да спре ефективно, при хипотеза на пресичане на пешеходци по нея.

·         Водачът на автомобила е имал обективна възможност да възприеме пешеходката и за него ударът е бил субективно и обективно предотвратим, при своевременно възприемане на пътната маркировка – вертикална и хоризонтална и намаляване на скоростта, съобразено с движението на пешеходката, с цел пропускане да премине безконфликтно или при своевременно задействане на спирачна система и спиране преди пешеходната пътека.

В дадените пред съда (по делегация) показания, свидетелят Г.Г.Б.заявява, че е участник в пътния инцидент, тъй като бил водач на процесния лек автомобил„Фолксваген Пасат“ с рег. №  ******АР, който ударил пешеходката. Свидетелят описва своите действия към момента на настъпване на инцидента, като посочва, че предприел маневра за изпреварване на друг лек автомобил, точно преди мястото на пешеходната пътека. Естеството на маневрата не му позволило да възприеме своевременно пресичащата пешеходка, която била прикрита от курпуса на изпреварвания автомобил. Свидетелят възприел стоп светлините на този автомобил (знак за спиране) преди пешеходната пътека, както и пешеходката, но от разстояние приблизително на 15 метра. В тези условия, свидетелят задействал спирачната система, но спирането на било ефективно и настъпил удар. Според свидетеля, скоростта с която управлявал автомобила непосредствено преди настъпването на инцидента била в рамките на разрешената (не посочва точно). Ударът настъпил с предната дясна част на автомобила в тялото на пешеходката.

В дадените пред съда показания, свидетелят Р.Н.Р.заявява, че е възприел непосредствено фактите, настъпили след процесното ПТП, тъй като е син на ищцата и след настъпването на пътния инцидент е живял с ищцата в едно жилище, с цел да й бъде оказвана битова помощ. За настъпването на ПТП той бил уведомен по телефона и в кратък период след това отишъл сам в лечебното заведение, където майка му била откарана за оказване на спешна помощ. Там той видял ударената пешеходка да лежи, а състоянието й било адекватно, но не могла да се придвижва. По крака й имало видими следи от наранявания и се оплаквала от болки. След извършената оперативна интервенция, Силвия била принудително имобилизирана, имала необходимост от чужда помощ за хранене и хигиенни нужди. Състоянието на ищцата постепенно се стабилизирало и тя започнала да се придвижва първо с патерици, а после с бастун. Въпреки че била пенсионер, до настъпването на инцидента пострадалата ходела на работа (работела като продавач) и поради това, основните й притеснения били свързани с възможността да се възстанови напълно и отново да работи.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.

Предявеният иск се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ, ответника дължи да заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди. 

Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване на задължението на ответника, в качеството му на застраховател – да обезщети ищцата по реда и при условията на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за причинените вреди от водача на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******АР.

В резултат от внимателния анализ на обсъдената вече съдебна автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и в резултат от анализа на фактите, които са съобщени при разпита на водача на лекия автомобил  – настоящият съдебен състав категорично приемае, че настъпилото ПТП е резултат от неправомерно поведение на водача на лекия автомобил, чиято за гражданска отговорност - ответникът не оспорва да е била застрахована от него.

Посредством заключението на приетата съдебна- автотехническа експертиза съдът достигна до извода, че настъпването на ПТП е в пряка причинно- следствена връзка с осъществено от водача на процесния лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******АР нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал.1 вр. с ал.4 от ЗДвП. Ударът е настъпил върху маркирана пешеходна пътека на пътното платно за движение на автомобили, след като водача е преминал покрай вертикална пътна маркировка, обозначаваща наличието на пешеходната пътека и е могъл да намали скоростта за да възприеме своевременно пешеходката. В тази пътна обстановка, водачът на автомобила е бил длъжен и могъл да положи дължимата грижа, за да намали скоростта или да спре преди пешеходната пътека и да пропусне преминаването на пешеходката (чл.119, ал.4 от ЗДвП). Субективната невъзможност – доколкото такава е била налице- се дължи на друга проявна форма на неправомерно поведение, изразяващо се в друго нарушение на правилата за движение по пътищата. То е свързано със забраната да се предприема изпреварване върху пешеходна пътека, именно заради ограничената видимост на водача, който би могъл да предприеме такава маневра и да застраши здравето и живота на преминаващите пешеходци.

В конкретния случай, предприемането на аварийно спиране също е било обективно възможно от гледна точка на водача, при необходимото внимание и спазване на правилата за движение, които са били грубо нарушени - точно в тази насока е заключението на вещото лице Х.И., което е изготвил съдебната авто-техническа експертиза.

Посредством заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза в медицинската област травматология, съдът установи естеството на телесните увреди, които ищцата е получила в следствие настъпването на процесното ПТП. Медико- биологичната характеристика на тези увреждания има характера на средна телесна повреда.

Тъй като телесните увреди осъществяват деликт - съдът приема, че са налице предвидените в закона предпоставки за реализиране на деликтна отговорност на причинителя на вредата, респ. на неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, чрез собственото й поведение на пресичане на пътното платно – в нарушение на чл. 113, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Събраните в хода на делото писмени и гласни доказателствени средства мотивират категоричен извод, че пресичането не е било осъществено нито внезапно, нито е било непредвидимо, а е било предприето със спокоен ход и извършено върху обозначена с хоризонтална пътна маркировка пешеходна пътека тип „зебра“. Преди пешеходната пътека е имало допълнителна вертикална пътна маркировка на пътя, през който автомобилите да преминат, преди да достигнат очертанията на пешеходната пътека. Този именно факт е създал обосновано правно очакване у пострадалата пешеходка (ищцата), че водачите на преминаващите леки автомобили ще възприемат обозначеното място за преминаване на пешеходци и ще осигурят предимство за безопасно и безконфликтно (чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП) пресичане на платното за движение – точно в очертанията на пешеходната пътека. Пешеходката не е била длъжна да изчака преминаване на автомобилите, а тъкмо напротив – основавайки се на предоставеното от закона предимство при преминаване по пешеходна пътека, тя е имала правното основание да изисква и очаква да й бъде предоставено предимство при пресичането.

При произнасянето си по следващия важен въпрос - за определяне размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение, съдът съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат споменати, доколкото в практиката си, ВКС на РБ приема принципното становище, че „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а изисква конкретна преценка на конкретни обективни и субективни фактори за всеки отделен случай. Размерът на дължимото застрахователно обезщетение, следва да бъде определен, като се отчита характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмите и продължителността на лечебно- възстановителния период.

В конкретния случай, травматичните увреждания, които ищцата е понесла повлияват негативно на функцията на опорно- двигателния апарат на пострадалата.

Касае се за жена, която е преминала активна работоспособна възраст, но чиято социална и трудова активност предполага възможност да се движи свободно, да поддържа активни контакти, а точно тази функция е била затруднена за около пет месеца.

От друга страна обаче, според становището на вещото лице травматолог и по- късно представената /в последното открито съдебно заседание на 03.05.2018г. / Епикриза ИЗ 3384, след проведената интервенция за отстраняване от костта на имплантираните уреди от тибия и фибула. Понеже в документа изрично се посочва, че след извършената инвазивна процедура няма данни за усложнения, пациентката се изписва ъс стабилни витални показатели и няма предвидим медицински риск от настъпването на бъдещи усложнения, съдът приема, че след назначена терапия и рехабилитация, състоянието на пострадалата е напълно възстановено, а дефицитът на движенията на ставата - описан в приетата СМЕ е преодолян ( в резултат от осъществения оздравителен рехабилитационен процес). Останал е траен и забележим козметичен белег по тялото на пострадалата /цикатрикс/, на мястото на операцията, който обаче се намира на такова място от тялото, което обичайно се покрива от дреха и не може да се определи като видимо загрозяващ т.е. би могло да бъде възприето само при отделни, по скоро изключителни обстоятелства.

В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при определяне на размера на обезщетението трябва да се отчитат е социално- икономическите условия към момента на настъпването на вредите. Освен лимитите на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2016г., в тази насока винаги е необходимо да се отчитат и размерите на минимална и средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната издръжка на домакинство и др. икономически данни.

Според съда именно социално- икономическите  критерии за справедливост са правно значима граница между адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност.                    Без съмнение, никоя травма не е обективно съизмерима с парична компенсация, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция – самите размери на обезщетенията трябва да бъдат съответни на обществените разбирания за справедливост. В тази насока заслужава да се отбележи, че минималната работна заплата през 2015г., когато е настъпил процесният пътен инцидент е била в размер на 380 до 420 лева (ПМС № 139/04.06.2015 г.), а средната около 700 лева.

В заключение на изложените изводи, съдът намира, че справедливия размер на глобалното (общо) застрахователното обезщетение, което е легитимирана да получи ищцата за претърпените вреди, включително всички, които са обхванати от изводите на експертното заключение е оценимо на сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева.

За разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 50 000 лева – искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. В тази насока заслужава да се отбележи, че определянето на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съобразено не само с максималните лимити на застрахователните обезщетения, а и с общия житейски разум.

По претенцията за присъждане на законна лихва;

На основание чл. 493, ал. 1, т.5 от КЗ, ответникът – застраховател следва да бъде осъден да заплати на ищцата и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението.

Предмет на правен спор в конкретния случай е твърдението на ищцата, че ответника бил изпаднал в забава на 18.04.2017г. тъй като бил сезиран по реда на чл. 380 от КЗ с писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение на 18.01.2017г.

Тази теза се оспорва от застрахователя – ответник в процеса и след анализ на събраните в хода на делото писмени доказателства, съдът счита, че оспорването е основателно, а претенцията- необоснована по съображения, които произтичат пряко от разпоредбата на чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ.

Тук е уместно да се отбележи, че при предявяване на претенцията по чл. 380 от КЗ - пред застрахователя са били представени само минимална част от документите, съставени от органите на досъдебното производство, които могат да послужат на застрахователя да прецени дали обстоятелствата при настъпването на ПТП са покрит застрахователен риск по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и какъв е действителния характер и обем на вредите. Едва в хода на съдебния процес са били представени протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, а непосредствено преди приключване на съдебното дирене – втора епикриза, очертаваща развитието на здравословното състояние на ищцата и завършването на лечебно- възстановителния процес.

Уместно е при това да се отбележи, че в свое писмено изявление- адресирано до ищцата, ответното дружество изрично посочва, че не е отказало да изплати застрахователно обезщетение, но очаква от претендиращото лице съдействие за установяване на покрития застрахователен риск, характера и обема на вредите.

Житейски разбираемо е желанието на пострадалата да получи възможно най- скоро след настъпването на инцидента застрахователно обезщетение, както и затруднението й да се сдобие с част от изисканите документи, касаещи действия на органите на досъдебното производство. Това обективно затруднение обаче, е още по- затрудняващо за застрахователя, който при неизяснени обстоятелства обективно е лишен от възможността да прецени- налице ли е покрит застрахователен риск и какъв е действителния обем на вредите.

Самото развитие на процеса сочи, че ответникът не е изпаднал в забава преди датата на предявяването на иска, както твърди ищцата – понеже тя самата е представила едва след предявяването на иска (с подадената пред съда молба (с вх. № 5000499/03.01.2018г. по вх.рег. на СРС)  Протокол за оглед на ПТП и Фотоалбум, които са част от досъдебно производство ДП № 330 -ЗМ-409/2016г. по описа на ОД на МВР Разград, съответно на пр. преписка № 1677/2016г. по описа на РП Разград и имат значение за определяне на ПТП като застрахователно събитие. Споменатите два документа са с особено съществено значение за решението за изплащане на застрахователно обезщетение, а епикризата – за преценка на неговия размер.

Ето защо, в крайна сметка съдът категорично намира, че ответникът не е изпаднал в забава преди датата на предявяването на иска, както твърди ищцата, но изпада в забава от момента в който е разполагал с минимална част от документите, които обективно позволяват да се определи настъпването на застрахователно събитие и размера на вредите и в тази хипотеза следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, считано от подаването на постъпилата след предявяването на иска молба с вх. № 5000499/03.01.2018г. по вх. рег. на СРС т.е. считано от 03.01.2018г. и до деня на окончателното плащане.

За претендирания период от 18.04.2017г. до 03.01.2018г. лихва от ответника не се дължи, тъй като застрахователят не е бил в забава, по аргумент от споменатата вече разпоредба на чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ.

По предявените претенции за присъждане на съдебни разноски:

Ищцата е била освободен от задължението за заплащане на държавна такса, но не и от задължението за заплащане на съдебни разноски, поради което фактически понесените от нея такси и съдебни разноски, следва да бъдат възложени в тежест на ответника, но съразмерно с уважената част от иска.

Общият размер на направените разноски възлиза на сумата от 555 лева, според съдържанието на представения от ищцата списък по чл. 80 от ГПК, а съразмерно с уважената част от иска и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 277, 50 лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК, А.Д.Г.и П.“ е легитимирано да получи от ответника възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗА, съразмерно с уважената част от иска. Сумата на възнаграждението, изчислено от съда, възлиза на 1280 лева, съобразно с установените от НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. Тази сума е посочена без вкл. ДДС, доколкото задължението за начисляване и внасянето на ДДС е в тежест на получателя на дохода и респ. на задълженото да заплати данъка лице, а не на съда. Данъчната регистрация не означава непременно че разходът за заплащането на ДДС е бил направен, за да бъде признат за разноски. Начисляването на данъка задължително се отчита с издаване на нарочен данъчен документ /данъчна фактура/ каквато в настоящата хипотеза не е издадена, нито е представена пред съда, поради което не може да бъде направен обоснован извод, че сумата на данъка е разход, който следва да се присъди.

Ответното дружество също има право да получи на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо и в рамките на сумите в представените списъци по чл. 80 от ГПК – ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 312, 50 лева, от които сумата от 300 лева за процесуално представителство от юрисконсулт и 12, 50 лева за съдебни разноски . 

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК- съразмерно с уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда сумата от 1000 лева.           

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД  с ЕИК ******** и адрес- гр. София, ул. ********, да заплати на С.С.Х. с ЕГН ********** и адрес-***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева), представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие телесните увреждания при ПТП от 09.12.2016г., което е причинено от водача на  лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******АР, заедно със законната лихва върху посочената по- горе сума, считано от 03.01.2018г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля иска за присъждане на застрахователно обезщетение в частта за разликата над размера на присъдената сума и до пълния предявен размер на претенцията от 50 000 лева (като част от иск за сумата от 70 000лева) и иска за присъждане на законна лихва върху сумата на присъденото обезщетение- за претендирания период от 18.04.2017г. до 03.01.2018г..

 

ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“  ЕАД  с ЕИК ******** да заплати на С.С.Х., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 277, 50 лева (двеста седемдесет и седем и петдесет ст.) за съдебни разноски, направени в производството пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД  с ЕИК ******** да заплати на А.Д.Г. и П., с адрес- гр. София, ул. ********, на основание чл. 38 от ЗА –сумата от 1280 лева (хиляда двеста и осемдесет лева) без вкл. ДДС, представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищцата С.С.Х. пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА  С.С.Х., да заплати на „ДЗИ - О.З.“  ЕАД  с ЕИК ********, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 от ГПК- сумата от 312, 50 лева (триста и дванадесет лева и петдесет ст.) за съдебни разноски, направени в производството пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД  с ЕИК ******** да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК – сумата от 1 000 лева (хиляда лева), представляваща държавна такса за уважената част от иска, от чието заплащане ищцата е освободена.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                                     СЪДИЯ: