РЕШЕНИЕ № 69
гр. Търговище, 20.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 112 по описа на АС – Търговище за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Б.Я.К. ***
срещу Акт с изх. № 01
– 6500/1460 от 29.04.2020г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ – София за
прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. за кампания 2019. Жалбоподателят твърди, че актът е издаден при
съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и с целта
на закона. Изтъква, че е обичайна практика пространството между дърветата да не
се обработва и да остава застроена площ. Отделно от това сочи, че е имал
сериозни здравословни проблеми, които са му попречили да взема навременни и
адекватни решения. Бил изпаднал в депресивен период, поради което бил потърсил
помощ от психиатър, за което има издадени амбулаторни листи от 2014г., като и
към настоящия момент изпитва същите притеснения, умора, тревожност и депресия.
Прави искане, по изложените по-горе съображения и предвид извънредното
положение, което е било въведено в държавата заради епидемията от COVID –
19, актът да бъде отменен. В съдебно
заседание се явява лично. Поддържа жалбата. Разноски не се претендират.
Ответникът по жалбата – зам. изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител по
делото, оспорва подадената жалба като неоснователна, тъй като са били налице
материално-правни основания за издаване на акта. Претендира за присъждане на
разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв.
Съдът,
като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбоподателят е земеделски
стопанин, бенефициент по направление „Контрол на почвената ерозия“ от мярка 10
„Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020г. (с УИН 25/200516/96585). С поемане на петгодишен ангажимент за
извършване на дейности по това направление, в частност той се е задължил спрямо
ДФЗ да подава заявление за подпомагане/плащане всяка година до изтичане на
многогодишния му ангажимент. Одобрен е за участие с всичката заявена площ от 9.97 ха сливови
насаждения, за което е бил уведомен с уведомително писмо от 07.12.2016г.,
получено от него на 30.12.2016г.
По това направление за кампания 2017г.
и 2018г. той е декларирал 9.97 ха за подпомагане, а за кампания 2019г. – 0 ха.
При подаване на общо заявление за подпомагане за 2019г., резултатът от
автоматичната проверка на въведените данни към 19.04.2019г. е отчел три грешки,
една от които е, че не е заявил направление, което е било заявено за
подпомагане през предходна кампания в направление „Контрол на почвената
ерозия“. В резултат на този пропуск, жалбоподателят не е успял да подаде
заявление за плащане по направлението през кампания 2019г. По делото няма
данни, а и не се твърди от жалбоподателя, че той е направил каквито и да било
постъпления пред ДФЗ с цел отстраняване на допусната грешка, както и за
уведомяване на ДФЗ за наличие на обстоятелства, които го възпрепятстват да
изпълнява ангажимента си.
Жалбоподателят
е бил уведомен за започване на административното производство по издаване на
оспорения акт с писмо на зам. изпълнителния директор от 05.12.2019г., получено
от него на 27.12.2019г. В писмото е указана възможността за оспорване на
констатациите, изложени в писмото, в седмодневен срок от уведомяването за
откриване на производството. По преписката няма данни, жалбоподателят да е
оспорил фактическите основания за откриване на административното производство
по издаване на процесния акт пред административния орган. Тези констатации не
се оспорват по същество и в настоящото производство. Сочат се причините за този
пропуск, но съдът намира тези причини за ирелевантни, доколкото те не са
предявявани пред ДФЗ, поради което не е давал указания и не е събирал
доказателства във връзка с установяването им.
С
Акт с изх. № 01 – 6500/1460 от 29.04.2020г. на Зам. изпълнителния директор на
ДФЗ – София за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“
от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. за
кампания 2019 е постановил прекратяване на ангажимента на жалбоподателя по
мярка 10 „Агроекология и климат“ с
направление „Контрол на почвената ерозия“. Фактическото основание за
постановяване на акта е обстоятелството, че жалбоподателят не е подал заявление
за плащане по мярка 10 „Агроекология и климат“
с направление „Контрол на почвената ерозия“, а като правно основание са
посочени нормите на чл. 63, т. 1 във вр. с чл. 77, т. 4, б. "в" от
Регламент ЕС 1306/2013 г. и чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 52, ал.1 от Наредба № 7
от 24.02.2015г.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Оспореният акт е издаден от зам.
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", действащ в
рамките на материалните предели на правомощията си, предоставени му от
изпълнителния директор, при делегиране на правомощия от изп. директор на фонда,
съгласно чл. 20а от ЗПЗП, т. е. е издаден от компетентен орган. Актът е издаден
в изискуемата за редовността му от формална страна писмена форма, съдържа
императивно предвидените с чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, вкл. фактическите и
правни основания за издаването му. Съдът намира, че в хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Жалбоподателят е бил уведомен надлежно за започване
на производството и му е била предоставена възможност да оспори фактическите констатации,
изведени като основание за започване на производството.
Разгледан
по същество, оспореният акт е съобразен с материалния закон, като основанията
за този извод са следните: Съгласно чл. 18, ал. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния
ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по
съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато преустановят прилагането на поетите
агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на срока по
чл. 8, ал. 1 или не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 за
одобрени площи и/или не са заявили площи със съответния агроекологичен код на
извършваните дейности по приложение № 5 (т.1) и не изпълняват поетите
агроекологични задължения (т. 4). При
тази нормативна рамка и с оглед неподаването на заявление за плащане по направлението през
кампания 2019г. от страна на жалбоподателя, административният орган е имал
фактически и правни основания да постанови оспорения акт. Причините, поради
които заявлението не е подадено, не са
били посочени своевременно на административния орган. Няма основание да се
приеме, че актът е постановен при превратно упражняване на власт. По изложените
съображения съдът приема, че жалбата се явява неоснователна и направеното с нея
оспорване следва да бъде отхвърлено.
С
оглед изхода на спора претенцията за присъждане на разноски от страна на
ответника в размер на 100лв. следва да бъде поставена на обсъждане. Съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1
от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ регламентира, че по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид тези граници съдът приема претенцията на ответника в
размер на 100лв. за основателна. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да плати на ответника тази сума.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – Търговище,
ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.Я.К. *** срещу Акт с изх. № 01 – 6500/1460 от 29.04.2020г. на Зам.
изпълнителния директор на ДФЗ – София за прекратяване на ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020г. за кампания 2019.
ОСЪЖДА
Б.Я.К. *** да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на
100 (сто) лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: