Р Е Ш Е Н И Е
№ 260180 25.02.2021г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, 17-ти състав
На 18.02.2021г. в публично заседание в следния състав:
Председател: Анатоли
Бобоков
Секретар: Д. Михайлова
като разгледа докладваното НАХД № 4987
по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на М.И.А. ЕГН********** против
Наказателно постановление № 426876-F403070/18.02.2019г., издадено от Началник
Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185,
ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена глоба
в размер на 500 лева за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
В съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява
представител.
Наказващия орган пледира за постановяване на решение
съобразно доказателствата по делото.
Съдът като взе предвид представените по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
При извършена проверка от служители ТД НАП Бургас на 18.08.2018г.
в обект – плодове и зеленчуци в гр.Созопол къмпинг Смокиня и стопанисван от жалбоподателя,
проверяващите установили, че за 05.07.2018г. няма издаден дневен финансов отчет
с нулиране и запис във фискалната памет на устройството. За извършената
проверка и направените констатации бил съставен ПИП.
АУАН
бил съставен на 30.08.2018г., като за нарушена била вписана разпоредбата на чл.
39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз
основа на АУАН, било издадено атакуваното НП. С последното, административно
наказващият орган приел изцяло констатациите изложени в АУАН, като заключил, че
А. е нарушил разпоредбите на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ
във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС му
наложил административно наказание, «глоба», в размер на 500 лева.
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съдът
счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия
орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона.
Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9
от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по
въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен
случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б.
"а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното
и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната
отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по
конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките
на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН.
Дори
да се приеме, че деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта
и в наказателното постановление административно нарушение, то в конкретния
случай обстоятелствата, при които е извършено, значително го отличават от
типичния случай на нарушения от този вид. Не следва да се подминава, че се
касае за инцидентен пропуск, който не е довел до ощетяване на фиска.
Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни
нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа противоправна
проява.
На
следващо място, съгласно новата редакция на чл. 39, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, лицата по чл. 3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат
задължение да отпечатват дневен финансов отчет. Но същевременно, съгласно
разпоредбата на § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № Н-18 от 2006 г. (ДВ, бр. 9 от 2020 г., в сила от 31.01.2020 г., изм.,
бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г.), до привеждане на въведените в експлоатация
ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 30
септември 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов
отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки
24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или
служебно въведени операции. Това води до извода, че отпадането на задължението
за отпечатване на дневен финансов отчет е поставено под условие – до привеждане
на ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 30
септември 2020 г. Действително към настоящия момент е настъпила крайната дата,
когато изобщо няма да съществува административно нарушение, свързано с
неотпечатване на дневен финансов отчет, нито е доказано, че ФУ в проверявания
обект е въведено в указаното съответствие, но законодателната промяна е
показателна за отношението на законодателя към този вид деяния.
При така установените обстоятелства следва
извод, че извършеното от жалбоподателя деяние не осъществява състав на административно
нарушение. По тази причина наказателното постановление следва да бъде отменено.Така
мотивиран, на основание чл. 63, ал.1
предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 426876-F403070/18.02.2019г, издадено от Началник Отдел
„Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2,
във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на М.И.А. ЕГН********** е наложена глоба в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: /А.
Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.