№ 2999
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Т.ова
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20211100508469 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на ЗД „Б.И.“ АД чрез юрк. Д., срещу решение №
20089364 от 08.04.2021 г., постановено по гр.д. № 24119/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 174-ти състав, с което е уважен предявения от Т. С. П. против
жалбоподателя осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 498, ал. 3
КЗ, като в полза на ищеца са присъдени сторените по делото разноски.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт и
недоказаност на исковете. Иска се решението да бъде отменено, а предявения иск –
отхвърлен. Претендират се разноски. При условията на евентуалност се прави възражения за
прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.
В законовоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. С. П.,с
който същата се оспорва с доводи за неоснователност и се моли да бъде оставена без
уважение. Прави се искане за присъждане на разноските, направени във въззивното
производство.
В открито съдебно заседание по делото, страните – редовно призовани, не се явяват и
не се представляват.
Пред въззивния съд не се посочиха и представиха нови доказателства.
1
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Районният съд е бил сезиран с искова молба от Т. С. П. срещу ЗД „Б.И.“ АД с искане
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.01.2018
г. в близост до с. Кокаляне, в размер на 90,00 лева, предявен като частичен иск от 2980,60
лева, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2018 г. – датата, следваща изтичането на
срока по чл. 496 КЗ, до окончателното изплащане на задължението.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени доводи, че на 03.01.2018 г.
около 17:10 часа лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С 5“, с рег. № *******, управляван
от А.Ц.К. се движил по ул. Самоковско шосе с посока от гр. Самоков към гр. София.
Достигайки на 5 км. преди с. Кокаляне, поради неустановени причини, последният навлязъл
в лентата за насрещно движение, където реализирал сблъсък с движещите се там по това
време МПС марка „Фолксваген“, модел „Каравел“, рег. № *******, управлявано от Н.З.Г., и
МПС марка „БМВ“, модел „316“ с рег. № *******, управлявано от Т. С. П.. В резултат на
инцидента Т. С. П. пострадал сериозно. За настъпилото ПТП бил съставен констативен
протокол с пострадали лице № К-7/-3.-1.2018 г. по описа на ОПП при СДВР, било
образувано и наказателно производство – ДП № 11008/2018 г. по описа на ОПП при СДВР,
съответно пр.пр. № 2186/2018 г. по описа на СРП. След инцидента пострадалият П. бил
откаран в УМБАЛ „Света Анна“ АД с оплаквания за болка в дясната подбедрица, видим
оток и деформация на долния крайник. Посочено е, че след прегледите му била поставена
диагноза „фрактура на дясна подбедрица“. Било проведено лечение, в хода на което било
взето решение за оперативна интервенция, при която било осъществено наместване и
фиксация на счупените костни фрагменти чрез поставянето на остеосинтезни средства, а в
последствие пострадялият бил освободен за домашно лечение. Изложени са твърдения, че
във връзка с лечението са направени разходи в общ размер на 2980,60 лева по три фактури,
издадени от в УМБАЛ „Света Анна“ АД, две от които с дата 05.01.2018 г. и една с дата
10.01.2018 г.Релевирано е, че констативният протокол доказва случилото се ПТП и вината
на водача на лекия автомобил марка „Ситроен“, модел „С 5“, с рег. № *******, А.Ц.К..
Изложени са доводи, че претенцията е предявена извънсъдебно пред ответното дружество,
което не се произнесло в срока по чл. 496 КЗ. При тези доводи е поискано предявеният иск
да бъде уважен, като се присъдят и направените разноски.
Ответникът ЗД „Б.И.” АД, в срок е подал отговора на исковата молба, в който е
оспорил иска по основание и размер. Посочил е за безспорно по делото, че съществува
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение
на МПС марка „Ситроен“, модел „С5“ с ред. № *******. Възразил е срещу механизма на
ПТП, че няма доказателства за причинна връзка между инцидента и настъпилите вреди,
както и че вина за него имал застрахования при него водач на л.а. „Ситроен“. Направено е
възражение за съпричиняване от страна на ищеца с довод, че е нарушил правилата за
движение, предвидени в ЗДвП, като се е движел с превишена скорост. Релевирано е, че
претендирания размер на обезщетение не отговаря на критериите за справедливост.
2
Поискано е предявеният иск да бъде отхвърлен и да се присъдят разноските, направени в
производството.
В съдебно заседание, съдът е приел изменение на първоначално определеният като
частичен иск под формата на увеличение на неговият размер от 90,00 лева на 2980,60 лева.
По основателността на претенцията, районният съд се е произнесъл с решението, чиято
отмяна се иска в настоящото производство уважавайки я изцяло с мотива за доказаност на
иска по отношение настъпването, механизма, вината и причинната връзка между ПТП и
щетите, позовавайки се на обявеното за безспорно с доклада обстоятелство, наличнатото по
делото споразумение по НОХД № 2655/2019 г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав, имащо
характер на влязла в сила присъда, с което водачът на лек автомобил „Ситроен С5“ е бил
признат за виновен в това, че на 03.01.2018 г. около 17:10 ч. в с. Кокаляне е реализирал удар
с насрещнодвижещия се лек автомобил марка „БМВ 316 И“. От изслушаното по делото
заключение на съдебномедицинска експертиза решаващият състав е приел, че в резултат на
ПТП ищецът е получил открито счупване на дясна подбедрица, за което било проведено
оперативно лечение за наместване на счупването, била поставена метална остеосинтеза,
пирон и винтове, които ищецът закупил, без да бъде подпомогнат от НЗОК, като
направените разходи били в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и лечението на
травмите на ищеца, получени от него. По отношение размера на претендираното
обезщетение, решаващият състав е дал отговор, че се дължат разноските за избор на екип с
мотива, че услуга "избор на екип" е уредена като допълнително право, установено в полза
на пациента, което се гарантира с механизма на възлагане на разноските за сметка на
делинквента, тъй като в противен случай правото не би имал полезен ефект. Посочено е, че
„избор на екип“ не представлява луксозен разход, тъй като е насочено към осигуряване най-
добро лечение с цел гарантиране здравето на лицето. За неоснователно съдът е счел и
възражението за съпричиняване с мотивите, че ищецът се е движел с позволена скорост
съобразно съдебно-автотехническата експертиза и че счупването на дясна подбедрица може
да се получи независимо от наличието на поставен или не колан.
Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбите,
доводите в отговора на ответника и събраните по делото доказателства, основавайки
се на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно е между страните, че към датата на настъпване на застрахователното
събитие е бил сключен между ответника и водача на лек автомобил „Ситроен С5“ с рег. №
******* договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Представените по делото споразумение от 15.02.2019 г. по НОХД № 2655/2019 г. по
описа на СРС, НО, 144-ти състав, зачетено съгласно чл. 300 ГПК, установява извършването
на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, а именно, че виновен за
случилото се на 03.01.2018 г. около 17:10 часа ПТП е водач на лек автомобил марка
„Ситроен“ модел „С5“, който “, с рег. № ******* - А.Ц.К., който се движил по ул.
3
Самоковско шосе с посока от гр. Самоков към гр. София, достигайки на 5 км. преди с.
Кокаляне, нарушавайки правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП,
навлязъл в лентата за насрещно движение, където реализирал сблъсък с движещите се там
по това време МПС марка „Фолксваген“, модел „Каравел“, рег. № *******, управлявано от
Н.З.Г., и МПС марка „БМВ“, модел „316“ с рег. № *******, управлявано от Т. С. П. и по
непредпазливост му причинил средна телесна повреда – счупване на костите на дясната
подбедрица. Описаният механизъм на ПТП и вината на водача на лек автомобил „Ситроен“
се установява освен от споразумението съгласно чл. 300 ГПК, но и от заключението по
съдебно-автотехническа експертиза и показанията на свидетеля Гърлянов. Според
заключението на вещото лице, което и този съд приема за обективно и компетентно дадено
от лице с нужната компетентност и без наличие на заинтерсованост, което е отговорило в
пълен обем на зададените въпроси след анализ на доказателствата по делото,
произшествието не би настъпило, ако водачът на лек автомобил „Ситроен С5“ не е навлязъл
в лентата за насрещно движение, в който случай траекториите на превозните средства е
нямало да се засекат и да настъпи удар между тях. От същото заключение се установява, че
лек автомобил се е движел с разрешена скорост и от техническа гледна точка скоростта му
на движение и непоставянето на обезопасителен колан не са в причинна връзка с
настъпването на вредите на водача на лек автомобил „БМВ“. Показанията на свидетеля
също се ползват с доверие от съда, като подкрепени от останалите доказателства по делото,
и не съдържащи противоречия с тях.
Ползва се с доверие и заключението по съдебно-медицинска експертиза. Заключението
е изготвено от лице с нужната компетентност и без наличие на заинтерсованост, което е
отговорило в пълен обем на зададените въпроси след анализ на доказателствата по делото.
От заключението се установява, че Т. П. в резултат на произшествието е получил счупване
на костите на дясна подбедрица, за което е било проведено оперативно лечение за
наместване на счупването, поставена била метална остеосинтеза, интрамедурален пирон и
винтове, като направените разходи по представените по делото фактури са в причинна
връзка с произшествието и лечението на получените от него травми и са заплатени от
пострадалото лице, без да са финансирани от НЗОК.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
4
Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК обжалваното решение е
правилно, а въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Преценявайки правилността на решението на районният съд, въззивната инстанция
констатира, че в настоящото производство не се спори относно наличието на двете групи
факти, предпоставящи успешното провеждане на прекия иск на пострадалите срещу
застрахователя на делинквента: (1) наличието на застрахователно правоотношение между
ответника /в качеството на застраховател/ и прекия причинител на увреждането /в
качеството на застрахован/, както и (2) кумулативното наличие на всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане /действие или бездействие, което
материализира противоправно деяние, извършено от делинквента; същото да е извършено
виновно; да е налице причинна връзка между деянието и вредите, както и да са налице
вреди/.
Спорът се концентрира върху въпроса необходими за лечението ли са били разходите
за „избор на лекарски екип“, респ. размера на обезщетението.
Направеното възражение се намира за неоснователно, като изложените от
контролираната инстанция мотиви се споделят настоящата инстанция на основание чл. чл.
272 ГПК. В допълнение, възможността за възползване от услуга "избор на екип" се съдържа
в § 1, т. 12 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
Предоставеното на пациента право се упражнява по предвидения в закона ред, и
представлява гаранция за ефективно лечение, основано на връзка на доверие лекар-пациент,
в рамките на което и при избраната намеса да бъде въздействано благоприятно върху
лечебния процес с цел ограничаване или премахване на допълнителни усложнения. Ето
защо, положение, при което от упражняване на признато от закона право следват
неблагоприятни последици за лицето, в полза на което е предоставено правото на „избор на
екип“, противоречи на духа на закона и на целта на законодателя за позитивноправната
регламентация на това право. В подкрепа на този извод е регламентацията на
конституционно ниво на закрилата на здравето, израз на която е правото на „избор на екип“.
Предоставената от закона възможност и необходимостта от оперативна намеса обуславят
връзката на този разход с лечението на причиненото травматично увреждане и правят този
разход необходим. Разходът за избор на екип подлежи на обезщетяване, доколкото при
липса на увреждане и нужда от оперативна намеса, този разход не би възникнал. Плащането
за избор на екип не би могло да се приеме за „луксозен разход“, защото пряко касае начина
на извършване на лечението /в случая оперативната намеса/, което с оглед вида на
травматичното увреждане и интервенцията, предполага една по-сигурна среда, в която
пациентът се чувства спокоен и същевременно пази кредитора от последващи усложнения
при неблагоприятно лечение.
Размерът на обезщетението се доказва от представените по делото фактури и
заключението по съдебно-медицинската експертиза за връзката им с лечението. Към
5
фактурите е приложен касов бон за заплащане на стойността по тях, а от съдържанието им
или от съдържанието на приложените към тях декларации е изводим предмета –
потребителска такса в размер на 40,60 лева, избор на екип в размер на 900,00 лева и 2040,00
лева за тибиален пирон в к-т винтове и ф-ма Ю.М.Р.“. При простото им пресмятане, общият
размер е повече от търсения, при което дължимото обезщетение е в рамките на
претендираното.
В заключение, след като изводът на настоящата съдебна инстанция съвпада с този на
контролираната, обжалваното решение, включително по отношение и на присъдените в
тежест на ответника разноски следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Изходът на делото предполага присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна.
Разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 530,00 лева са претендирани в срок,
представени доказателства за реалното му заплащане, а срещу размера е направено
възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно. Минималният размер на
дължимото възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е в размер на 438,64 лева без ДДС, а заедно с ДДС /дължим
съобразно пар. 2 от Наредбата в размер на 87,72 лева/ общият размер адвокатското
възнаграждение е 526,36 лева, т.е. при минимална разлика. По изложените съображения и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „Б.И.“ АД следва да бъде осъдено за заплати на Т. П.
разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция в размер на 530,00 лева.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийски
градски съд, в настоящия съдебен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20089364 от 08.04.2021 г., постановено по гр.д.
№ 24119/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 174-ти състав.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „******* *******, представлявано от С.П. и К.К., да заплати на Т. С. П., ЕГН
**********, с адрес гр. Ботевград, ул. *******, разноски за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 530,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7