№ 284
гр. Варна, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100500025 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 30225/17.11.2021г. от „Флаш
Травел Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„**“ №*, ап.*„ представлявано от Ц. Т. Ц. - управител, чрез И. Е. Д.а, чрез процесуален
представител – адв.Р.Д. Д. - ВАК , срещу Решение № 262569/21.10.2021г. по гр.д. №
16254/2020г. по описа на ВРС, 46 св., с което е отхвърлен предявеният от въззивника
против срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление
гр. София, жк „****“, ул. „***“ № * иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 49
от ЗЗД за приемане за установено спрямо ответника съществуване на вземане за 800.00 лв.
претендирана като обезщетение за имуществени вреди, измерими с разноските за
процесуално представителство в полза на К. И. С., ЕГН ********** по изпълнително дело
№ 20117110400716 на ЧСИ Д. П. Я., per. № 711, прехвърлено на ищеца с договор за цесия
от 02.10.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 19959/2020 г. на
СРС.
Считайки обжалваното решение за недопустимо, доколкото съда се е произнесъл по
непредявен иск, неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на
друго, с което иска да бъде уважен. Излагат се съображения, че по делото е установен
състава на чл.49 от ЗЗД ,т.к. заплатеното възнаграждение за адвокат е необходим разход за
защита на законните права и интереси на гражданите. Когато не може да бъде възстановено
по друг начин, то се явява вреда за заплатилия го, поради което иска е доказан по
основание и размер. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител поддържа жалбата,
моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените
разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. В условията на евентуалност, ако
съда приеме , че е налице противоправно поведение на ответника, от което ищеца е
претърпял вреда и уважи жалбата, прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК , като отправя
искане размера на присъдените в полза на въззивника разноски да бъдат съобразени с
1
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, моли жалбата
да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на „Флаш травел
груп“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК от вр. чл. 49 от ЗЗД за приемане за установено спрямо
ответника съществуване на вземане за 800 лв. претендирана като обезщетение за
имуществени вреди, измерими с разноските за процесуално представителство в полза на К.
И. С., ЕГН ********** по изпълнително дело № 20117110400716 на ЧСИ Д. П. Я., per. №
711, прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 02.10.2019 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д № 19959/2020 г. на СРС.
В исковата молба ищецът, чрез адв. Р.Д., поддържа, че за процесното вземане в
негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ч.гр.д.№ 19959/2020 г. на
СРС, срещу която ответникът възразил в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, което поражда
правния интерес от завеждане на настоящото дело. Излага, че ответникът „ЕОС Матрикс“
ЕООД е взискател по изп. дело № 20117110400716 на ЧСИ per. № 711, по което длъжник е
К. И. С.. За защита по изпълнителното производство длъжникът е ангажирал процесуален
представител, за което е заплатил възнаграждение в размер на 1450 лева. В рамките на
предприета защита от представителя по изпълнителното делото е депозирана молба за
прекратяването на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, съответно е постигнато прекратяване на
делото. Ищецът поддържа,че направените в изпълнителното производство разноски
представляват вреда за длъжника. Вземането на К. И. С. за вреди в размер на 1450 лева за
разноски за процесуално представителство е прехвърлено на ищеца „Флаш травел груп“
ЕООД по силата на договор за цесия от 02.10.2019г. Цедираният длъжник- ответникът по
спора е уведомен за цесията, но в предоставения му срок за доброволно изпълнение, не е
погасил задължението. Моли се за уважаване на предявения иск по изложените аргументи.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Оспорва
длъжникът по изп. дело № 20117110400716 на ЧСИ да е упълномощавал адвокат по делото,
както и да е сключвал договор за цесия с ищеца. Оспорва твърденията за наличие на
противоправно поведение от негова страна, както и причинно- следствена връзка между
такова поведение и понесените вреди от длъжника по изпълнението. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си за основателност, респективно за неоснователност на предявения иск.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е по реда на чл.422 и чл.415 от ГПК иск от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Същия има за
предмет установяване на съществуването и материалната дължимост на сумите, за които е
била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск, ищецът да докаже възникването на спорното право и
2
дължимостта му спрямо ответника – длъжник към релевантния момент – датата на
депозиране на заявлението му в съда, а ответникът следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право.
За да е налице сложният фактически състав на чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД следва
да е причинена вреда на ищеца; тази вреда да е резултат от виновно противоправното
поведение на ответника, респективно, за да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД е
необходимо вредата да е резултат на виновно противоправно действие или бездействие на
лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД; следва да е
налице и причинна връзка от между противоправното поведение и настъпилите вреди за
ищеца. Тези елементи са кумулативно дадени.
При условието на пълно и главно доказване ищецът не е установил изложените в
исковата молба фактически твърдения относно претърпяна вреда, която да е в причинна
връзка с поведението на ответника.
По делото няма спор, а и е установено от представените писмени доказателства, че
изп.д. № № 20117110400716 по описа на ЧСИ per. № 711Д. П. Я. е образувано на
06.10.2011г. по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на кредитор по силата на
цесия, въз основа на издадения по ч.гр.д.№ 13054/2011г. на РС Варна, в полза на „ОББ“АД
изп.лист и допуснатото незабавно изпълнение. По същото длъжниците К. И. С. и Р. И. И. са
получили ПДИ, с които са уведомени за размера на дълга, както и за цесията между „ОББ"
ЕАД, с ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375. По силата на договора
цесионерът купувач на вземането - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375, встъпва в
правата на кредитора „ОББ" ЕАД, относно прехвърлените му вземания.
На 05.08.2021г. длъжникът К. И. С., чрез упълномощения си процесуален
представител адв. Д. е депозирал молба по изп.производство, с искане за прекратяване на
същото по отношение на него поради перемпция. Към молбата е приложено заверено за
вярно с оригинала от адв.Д. копие на договор за правна защита и съдействия от 20.07.2019
г., от който е видно, че К. С. е заплатил на адвокат Д. сумата от 1450 лева за процесуално
представителство и защита по изпълнително дело № 20117110400716 на ЧСИ per. № 711.
С Постановление на ЧСИ от 07.08.2019 г. изп. производство по изп.дело №
20117110400716 е било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
С договор за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 02.10.2019 г., К. И. С. е
прехвърлил вземането си спрямо „ЕОС Матрикс“ ЕООД в размер на 1450 лева,
представляващо претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и съдействие по изпълнително дело №
20117110400716 на ЧСИ per. № 711 срещу цена от 150 лева, която е заплатена в момента на
сключване на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 2 от ГПК, разноските по изпълнението са за
сметка на взискателя, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от него или бъдат
отменени от съда. Безспорно предявяването на молба за прекратяване на изпълнителното
производство е процесуално право на заявителя – длъжник,доколкото всеки правен субект
има свобода да определи кога и в какъв размер да наема процесуален представител и да бъде
защитаван от такъв срещу предприети спрямо него действия от други правни субекти, както
и да заплаща възнаграждение за положения труд.Същите следва да бъдат предявени във
висящо производство какъвто е настоящия случай.
Според приетото в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното дело се прекратява на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, т.е. по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ща постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога.
Фактът, че производството по изп.д. е прекратено въз основа на отпаднало основание,
не заличава сторените разноски, изразяващи се в ангажирането на адвокат. В настоящия
случай обаче, с оглед оспорването от ответника на представения по делото договор за
правна защита и съдействия от 20.07.2019г.,не представянето му в оригинал и изключването
му от доказателствата по делото с протоколно определение на съда от 28.04.2021г., ищеца –
въззивник чиято е доказателствената тежест не е установил пълно и главно да е претърпял
3
вреди, в размер на направения разход за процесуално представителство по конкретното
изп.дело и в претендирания размер. Събраните в хода на първоинстанционното
производство гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. И. С. не могат да стоят в
основата на положителен извод относно доказаност на заплащане на сумата от 1450.00лева
по конкретното изп.дело, доколкото самия свидетел излага , че при този съдебен
изпълнител той е страна по множество дела. Не кореспондират със събраните по делото
доказателства и показанията му относно размера на заплатената сума , за която същия
твърди , че е 1400 лева.
При така установеното по дело не са налице елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане-деяние, вина, противоправност,вреда и причинна връзка.
Изложеното обосновава неоснователността на претенцията за приемане за установено
спрямо ответника съществуване на вземане за 800 лв. претендирана като обезщетение за
имуществени вреди, съответно за ангажиране на обезпечително – гаранционната
отговорност на ответника при условията на чл.49 от ЗЗД, поради което въззивната жалба
следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение, като правилно и обосновано да бъде
потвърдено.
Съвпадането на изводите на двете инстанции не предполагат коригиране на
решението в частта за присъдените разноски.
В хода на производството въззиваемия не е претендирал присъждане на разноски.
По изложените съображения, Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 262569/21.10.2021г. по гр.д. № 16254/2020г.
по описа на ВРС, 46 св.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4