Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 30.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2854 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от „В.
- В.“ АД срещу „Б.Д.“ ЕАД, за заплащане на сума в размер на 25 200 лв.,
представляваща обезщетение за периода 30.10.2010 г. до 30.10.2015 г., за
държането и ползването от ответника на банкомат (ATM устройство) в сградата на
портала на ищцовото дружество на адрес гр. В., ул. „*****, ведно със законна
лихва, считано от 29.12.2015 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди в исковата молба, че е със седалище и
адрес ***, като порталът на дружеството е с пропускателен режим и денонощна
охрана. Във връзка с направена през 2015 г. ревизия установил, че в сградата на
портала на дружеството на ул. „*****, повече от десет години е инсталиран и
функционира банкомат на „Б.Д.“ ЕАД. Банкоматът е охраняван от охрана на
дружеството и захранван с ел. енергия. Според ищеца за държането на този
банкомат на територия на дружеството липсва основание, а ответникът не е
заплатил и обезщетение за ползването. Сочи, че с писмо изх. № 210 от 01.10.2015
г. е уведомил директора на Б.Д. ЕАД - В., че следва да заплати обезщетение в
размер на пазарния наем за банкомата за предходните пет години - в общ размер
на 21 000 лева без ДДС или 25 200 лв. с ДДС, изчислен на базата на пазарния
месечен наем от 350 лева без ДДС или 420 лева с ДДС. Също така, уведомил
ответника, че занапред следва да му заплаща същото обезщетение, като го е поканил
да сключат договор за наем, а при отказ - да демонтират банкомата.
Поддържа в исковата молба, че с писмо изх. № 3489 /
15.10.2015 г., ответникът изложил твърдения, че
монтираният на територията на „В. - В.” АД банкомат (ATM устройството) е
ползван въз основа на договор от 1999 г., като двете дружества негласно се били
съгласили да уреждат отношенията си по описания в този договор начин, като
отказал да заплати каквото и да е обезщетение, както и независимо от това, че
ще демонтира устройството си на 22.10.2015 г., демонтажът е бил осъществен на 30.10.2015
г. Излага, че ответното дружество отказало да заплати на “В. - В.” АД дължимото
обезщетение за последните пет години преди датата на демонтирането на банкомата
- за периода от 30.10.2010 г. до 30.10.2015 г., през който период без основание
банката го е държала и използвала на неговата територия, с осигуряване на
неговата денонощна охрана и на електрозахранване. Сочи, че през посочения
период между дружеството и банката не е имало действащ договор, по силата на
който „В.” АД да е била длъжна да търпи банкомата на своя територия, да го
захранва с ел. енергия и да го охранява, а банката да е имала правото да го
държи и използва с осигурената му охрана
и захранване. Предвид това, поддържа, че ответната банка се е обогатила чрез
спестяване заплащането на пазарния наем за този банкомат, при посочените
условия, поради което счита, че е налице правен интерес от предявяването на
настоящия иск.
Ответникът „Б.Д.“ ЕАД оспорва исковата молба в
депозирания отговор по чл. 131 ГПК, като поддържа, че е налице сключен
безвъзмезден договор за заем за послужване, по силата на договор от 23.12.1999
г., за срок от пет години, който се подновява автоматично на всеки пет години,
до получаване на предизвестие за прекратяването му, поради което възнаграждение
не се дължи. Поддържа, че дори и да е налице сключен възмезден договор,
претенцията на ищеца за дължими суми за период по-дълъг от три години, се явява
неоснователна, тъй като е погасена по давност.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД обхваща следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка,
обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на
правно основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита
на обеднелия.
Видно
от изявленията на страните по делото, а и от представените към исковата молба
писмена кореспонденция (писмо изх.№ 210/01.10.2015 г., писмо вх. № 73/16.10.2015
г., протокол от 03.11.2015 г.) не съществува спор, че в процесния период 30.10.2010
г. до 30.10.2015 г., ответникът е бил монтирал на сградата на портала на
ищцовото дружество с адрес гр. В., ул. „*****, банкомат (ATM устройство). В
този смисъл са и показанията на свидетелката И.М., дългогодишен служител в
ищцовото дружество, която сочи, че банкоматът е бил монтиран в периода 2000 г.
– 2015 г. на портала на ищцовия обект, като зареждането му се е осъществявало
чрез достъп в портала, а достъпът до банкомата е бил извън територията на „В.-В.“,
на главната улица. Сочи, че на самия портал има жива охрана, която
осъществявала наблюдение и на самото АТМ устройство.
Ответникът
извежда основанието си за безвъзмездно ползване на ищцовия имот със сключения
между страните договор от 23.12.1999 г., като твърди, че се подновява на всеки
пет години до прекратяването му с предизвестие. Видно от съдържанието му, между
„Б.Д.“ ЕАД и „В.“ ООД (праводател на „В.
- В.“ АД) е постигнато съгласие банката да инсталира и предостави на отговорно
пазене банкомат, на посочена от ищеца площ, а последният е поел задължение да
предостави безвъзмездно такава площ в сградата на пропуска на „В.“ ООД, на ул.
„******, гр. В.. В т. 7 от договора е регламентирано неговото действие, като е
предвидено, че се сключва за срок от 5 г. и продължава действието си за още
толкова, освен ако някоя от страните не изпрати месечно предизвестие за прекратяването
му.
Предвид
съдържанието на т. 7 от договора, съдът намира за неоснователен доводът на
ответника, че действието на договора се подновява неопределен брой пъти на
всеки пет години, тъй като автоматичното му продължаване е ограничено единствено
за нови пет години, след изтеклия първоначален петгодишен период. Следователно
договорът е прекратил своето действие след изтичане на два периода от по пет
години, считано от сключването му, т.е. на 23.12.2009 г.
При
безспорно установено по делото ползване от страна на банката на портала на ищцовата
сграда за монтиране и държане на собствения на „Б.Д.“ ЕАД банкомат и доколкото
ответникът не доказва наличието на правно основание за това за процесния период
30.10.2010 г. до 30.10.2015 г., то и следва да се приеме, че в настоящото
производство са доказани всички елементи от фактическия състав на
неоснователното обогатяване.
Банката без основание се е обогатила
чрез спестяване на разходи, които би следвало да понесе под формата на
консумативи и среден пазарен наем, като същевременно „В. - В.“ АД се е обеднило
чрез пропуск да бъдат придобити имуществени блага и чрез извършването на
разходи. Размерът на обедняването се установява от приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, според която при сравнителен анализ разходите за
един месец, за един брой АТМ устройство, за комунални и консумативни разходи се
равняват на 29 лв., а месечният наем на 109 лв.
или общата стойност на месечното обезщетение е 138 лв. За процесния период от
пет години общата сума на обезщетението се равнявана на 8280 лв. без ДДС.
Съдът
не споделя доводите на ответника за необоснованост на СТЕ поради
обстоятелството, че за пазарни аналози са използвани пазарни цени за наем на
банкомати в други градове и на различни локации. Както е посочило вещото в
съдебно заседание, заключението е съобразено, доколкото са били налице достъпни
за експерта данни, с пътникопотока в процесната индустриална зона и наличието
на поликлиника в непосредствена близост, поради което в експертизата са дадени
като сравнение обекти с предполагаем по обеме пътникопоток, включително е
приложен коригиращ коефициент с оглед населеното място, в което е монтиран
банкомата – гр. В..
Предвид гореизложеното, съдът намира, че дължимото
обезщетение за ползване без основание имота на ищеца за периода 30.10.2010 г.
до 30.10.2015 г. се равнява на сумата от 8280 лв., като върху същото не следва
да бъде начислявано ДДС, каквото искане е заявено в исковата молба.
По повод на релевираното от ответника възражение за
настъпила погасителна давност, следва да бъде съобразено, че в случая се търси
обезщетение за ползването на ищцовия имот, считано от 30.10.2010 г. и оттогава
започва да тече петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Тъй като
погасителната давност се прекъсва с предявяването на иска, което в случая е
станало на 29.12.2015 г., то и претенцията на ищеца преди 29.12.2010 г. е
погасена по давност, т.е. за периода 30.10.2010 г. – 28.12.2010 г. Следователно
от общия размер на обезщетението от 8280 лв. следва да се извади обезщетението за
м. ноември 2010г. (138 лв.), както и обезщетението за 28 дни от м. декември
2010 г., равняващо се на 124,64 лв. (138/31*28=124,64 лв.). Предвид това,
дължимото обезщетение за периода 29.12.2010 г. – 30.10.2015 г. е в размер на
8017,36 лв., до
който размер искът на ищеца следва да бъде уважен. За разликата до
претендираните 8280 лв. и за периода 30.10.2010 г. - 28.12.2010 г. искът
подлежи на отхвърляне като погасен по давност, а над този размер, до
претендираните 25 200 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху определения размер на обезщетението следва да бъде присъдена и законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.12.2015 лв.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът дължи на ищеца заплащане на сторените в настоящото производство
разноски в общ размер на 793,46 лв., от които 320,69 лв. – държавна такса;
63,63 лв. – депозит за СТЕ; и 409,14 лв. – адвокатско възнаграждение, чийто
размер е намален до минимално установения в НМРАВ (1286,00 лв.) с оглед
релевираното от ответника възражение за прекомерност и липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
и със съдебен адрес ***, чрез юрк. Д. П., да заплати на „В.“ АД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ю. Д.,
на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от
8017,36 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от
банката за периода 29.12.2010 г. до 30.10.2015 г., за държането и ползването на
банкомат (ATM устройство) в сградата на портала на ищцовото дружество на адрес
гр. В., ул. „*****, ведно със
законна лихва, считано от 29.12.2015 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер до претендираните 8280 лв., дължими за
периода 30.10.2010 г. - 28.12.2010 г., като погасен по давност, а над този
размер (8280 лв.) до претендираните 25 200 лв. отхвърля иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ****** да заплати на „В. - В.“ АД с ЕИК ******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за настоящото производство в общ
размер на 793,46 лв.
ОСЪЖДА „В. - В.“ АД с ЕИК ****** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: