Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 17.05.2021 година
град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурор Нейка Тенева
като разгледа докладваното от съдия
Р. Тодорова КАН дело № 97 по
описа за 2021 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Б.Д.Б. ***3,
подадена чрез пълномощника му адв. И.С. ***, срещу Решение № 260017 от 14.01.2021г.,
постановено по АНД № 2902/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 20-1228-000550
от 17.03.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към
Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
В жалбата и в уточняващата я писмена молба се
съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при
неправилно приложение на закона и при допуснати съществени в нарушения на процесуалните
правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с
чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че при постановяване
на решението не са обсъдени и преценени в съвкупност събраните по делото гласни
доказателства и направените от санкционираното лице възражения. Оспорва като
необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото му
административно нарушение е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин.
Твърди, че е налице и несъответна административнонаказателна правна
квалификация на деянието като съставомерно такова по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП,
вместо по чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Направено е искане обжалваното съдебно решение
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 20-1228-000550
от 17.03.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Стара Загора.
Ответникът по
касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния
си представител, в представеното писмено възражение оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото
доказателства и установената фактическа обстановка, в съответствие и при
правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил
наказателното постановление.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Производството пред Старозагорския
районен съд се е развило по жалба на Б.Д. ***, против Наказателно постановление
№ 20-1228-000550 от 17.03.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № АА 614101/
24.02.2020г., на Б.Б. са наложени административни наказания – глоба в размер на
100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание
чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 17.09.2019г. около
14.00 часа в община Стара Загора на път I-5 км.230, Б.Д. Б., като водач на товарен автомобил Скания
Р124 ЦБ ХЗ 470 с рег. № ******,[ПМ1] собственост на „ТЕРАМИС
2007“ ЕООД, е спрян от служители на АПИ, отдел „Контрол на РПМ“, като не
изпълнява указанията на контролните органи да качи управляваното от него МПС на
електронна везна за претегляне на превозното средство.
Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното
наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването
на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН
процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление
съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо
в необходимата степен от фактическа и от правна страна административнонаказателното
обвинение, с посочване на всички релевантни за съставомерността на деянието
факти и обстоятелства. По съществото на спора, въз основа на събраните по
делото доказателства съдът е обосновал извод, че описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на
съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано
като административно нарушение по чл. 175, ал.1, т.3 във вр. с чл.103 от ЗДвП, са доказани по безспорен и несъмнен начин, за което нарушение на Б.Д. Б. са
наложени предвидените в закона административни наказания – глоба и лишаване от
право да управлява МПС, определени в нормативно регламентирания минимален
размер.
Решението на Старозагорския
районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Фактически, правно и
доказателствено обоснован е направеният от съда извод, че извършването на
вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по безспорен и несъмнен
начин. Административнонаказателната отговорност на Б. Б. е ангажирана на
основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, която разпоредба предвижда налагането на
административни наказания лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200лв. на водач, който откаже
да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин
осуети извършването на проверка от органите за контрол. Описаната в съставения
АУАН и в издадената въз основа на него НП фактическа обстановка, вкл. че на
посочените в НП дата, място и обстоятелства, Б.Д. Б., като водач товарен
автомобил Скания Р124 ЦБ ХЗ 470 с рег. № ******, собственост на „ТЕРАМИС 2007“
ЕООД, което МПС е било спряно за проверка от служители на АПИ, отдел „Контрол
на републиканската пътна мрежа“, не е изпълнил указанията на контролните органи
да качи управляваното от него МПС на електронна везна за претегляне на
превозното средство, еднозначно се потвърждава от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. С това си поведение водачът на товарния автомобил не е
изпълнил нормативно вмененото му задължение по чл.103 от ЗДвП /да изпълнява
указанията на контролните органи/, с което е осуетил извършването на проверка
от органите на АПИ, отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“ при упражняване
на контролните им правомощия по чл.167, ал.3, изр. второ от ЗДвП. Съответна от
гл. т на установените факти и правилна от гл. т. на закона е административнонаказателната
правна квалификация на деянието като нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Противно
на твърдяното от касатора, фактическата формулировка и обосновка на обвинението
не обуславя квалификация на деянието като нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП /отказ да бъде изпълнено нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението/.
Макар съдът да намира за недопустимо
обосноваването на пороците на обжалваното
съдебно решение, съставляващи касационни основания по см. на чл.348 от НПК, да се извършва чрез „препращане“ към
представени във въззивното съдебно производство писмени съображения относно
незаконосъобразността на наказателното постановление, за пълнота на изложението
следва да се отбележи, че неоснователно е възражението на санкционираното лице,
обективирано в представените по АНД № 2902/ 2020г. по описа на Старозагорския районен
съд от пълномощника му писмени бележки, че АУАН е съставен след изтичането на
тримесечния давностен срок по чл.34 от ЗАНН. Нормативно регламентирания начален
момент, от който започва да тече срокът по чл.34, ал.1, изр. 2 от ЗАНН за
съставяне на АУАН, е моментът на откриването на нарушителя т.е когато органите,
компетентни за съставяне на АУАН имат необходимите и достатъчни данни за
извършване на нарушение т.е констатирани са факти и обстоятелства за наличие на
поведение на конкретно лице,
което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно
нарушение. В случая моментът, в който нарушителят се счита за открит по см.
чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН, се свързва с датата на приключването със Справка
рег. № 1228р-13735 от 13.12.2019г. на образувана в ОД на МВР – Стара Загора
проверка във връзка с писмо от Председателя на УС на Агенция „Пътна
инфраструктура“. Следователно към 24.02.2020г. не е изтекъл законово
регламентирания срок по чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН за съставянето на АУАН
и съотв. образуването на административнонаказателно производство за
санкциониране на Б. Б. за извършено от него на 17.09.2019г. нарушение по чл.175,
ал.1, т.3 от ЗДвП е било допустимо - не е имало процесуална пречка за
съставянето на АУАН, която да опорочава издаденото въз основа на него
наказателно постановление.
Неоснователно
е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК
възражение за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните
правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като неоснователни са всички
заявени до приключване на съдебното следствие възражения на санкционираното
лице. Противно на твърденията на касатора, въззивният съд не е допуснал нарушение
на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал. При формирането на
вътрешното убеждение, на фактическите и на правните изводи, не са установени
порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни
съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на
съдебното решение.
С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице
твърдените касационни основания, поради обжалваното решение като валидно,
допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при
спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода
на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, Б.Д. Б. следва
да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от
80 лева, представляваща възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство,
определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. Претенцията на ответника за възлагане в тежест на
жалбоподателя заплащането на юрисконсултско възнаграждение и за производството
пред РС – Стара Загора не е била своевременно заявена, поради което и правото по
чл.63, ал.5 от ЗАНН за тази съдебна инстанция, се явява преклудирано, а и във
въззивното съдебно производство правна защита и процесуално представителство от
юрисконсулт не са били осъществени.
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260017 от 14.01.2021г., постановено по АНД № 2902/ 2020г. по описа
на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №
20-1228-000550 от 17.03.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
ОСЪЖДА Б.Д.Б., ЕГН **********,***3, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора
сумата от 80 /осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.