№ 44250
гр. София, 11.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:К.А.К.
като разгледа докладваното от К.А.К. Частно гражданско дело №
20231110122403 по описа за 2023 година
Пртендираните длъжници в заповедното производство са подали молба по чл. 248
ГПК с искане да се допълване на определение № 37034 в частта за разноските.
Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да го измени или
допълни сам в частта за разноските.
Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма.
Разгледани по същество, молбите са неоснователна, доколкото по делото има
направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по заповедното, а делото е
прекратено по вина на заявителя, то същия дължи разноски в пълен размер на ответника 78,
ал. 4 ГПК, които обаче са присъдени от съда на адвокатите на дължниците.
На адвоката на длъжниците в заповедното следва да бъде присъдено възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ в
заповедното производство. Съобразно ниската фактическата и правна сложност на
заповедното дело и извършените от адвоката процесуални действия /които се изчерпват с
възражение срещу издадената на заповед за изпълнение/, съдът намира, че
възнаграждението следва да бъде определено на 200 лева, който е минималният размер,
предвиден в чл. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, доколкото това действие не е сред изрично предвидените в
Наредбата случаи, поради което то следва да бъде определено съгласно пар. 1 от
допълнителните разпоредби - по аналогия. В този смисъл задължителната съдебна практика -
Определение № 102 от 14.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2481/2021 г., I т. о.
По отношение на искането да се определи възнаграждение на адвоката за всеки
иск по отделно съдът намира, че тази разпоредба от Наредбата е неприложима в
заповедното, доколкото възражението в заповедното изобщо не изисква мотиви
следователно няма значение броя на претенциите, като очевидно и не става дума за
искове все още. В допълнение съдът припомня и практиката, която съдът споделя:
1
съгласно задължителната практика на ВКС, която настоящия състав споделя: Определение
№ 60345 от 11.10.2021г. по ч.гр.д. № 3103/2021г. по описа на III гр. о. и Определение № 10
от 13.01.2020г. по ч.гр.д. № 4908/2019г. по описа на III гр. о. се възприема разбирането, че
размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи върху общия
материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно. В същия смисъл е и
Определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч.т.д. № 2982/2019г. по описа на II търг . отделение
на ВКС, в което е направено и разграничение, че когато с една искова молба са предявени от
един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми
искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Тази практика е относима към
исковото производство но на по-силно основание следва да се прилага и в заповедното.
Доколкото на всеки от адвокатите на претендираните длъжници са присъдена
сумата дължима съгласно практиката на съда, но в повече не им се дължи.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК от 06.11.2023 г., подадена от адв. М. Л.,
както и молба по чл. 248 ГПК от 06.11.2023 г., подадена от адв. К. Б..
Определението подлежи на обжалване в 1 седмичен срок пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2