Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 20.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на десети май две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 776 по описа за 2013г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявени от Д.К.М. и К.Р.М.
искове за признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, че „С.“
ЕООД (в несъстоятелност) дължи на ищците сумата 143 483,25 лв. – левовата
равностойност на вноски за продажна цена и разноски за прехвърляне на имот,
платени по предварителен договор от 2006г. за продажба на недвижим имот в
строеж, и сумата 230 650,29 лв. – левовата равностойност на неустойка,
дължима съгласно 6.2. от предварителния договор от 2006г. за неизпълнение на
задължения на ответника по чл. 2.3., чл. 3.1. и чл. 5.5. от договора в периода
от 02.09.2007г. до 18.01.2012г.
Ответникът „С.“ ЕООД оспорва исковете с възражения
за липса на облигационни правоотношения между страните (мотивирани със
съображения, че не е доказана идентичност между ищците и лицата, посочени като
купувачи в представения предварителен договор по делото), възражения за липса
на плащания от ищците по предварителния договор, възражения за прекратяване на
действието на предварителния договор при условията, предвидени в клаузите на
чл. 6.1. и чл. 7.4. от договора, и възражения за изтекла погасителна давност.
Синдикът на „С.“ ЕООД, конституиран като
страна в производството по реда на чл. 694, ал. 4 ТЗ, не взема становище по
исковете.
Безспорно е по делото, но се и установява от
представените доказателства и обявените актове по партидата на „С.“ ЕООД в
търговския регистър, че вземанията на ищците, за които са предявени
установителните искове, са предявени в производството по несъстоятелност на „С.“
ЕООД и са включени в съставения от синдика списък на приетите вземания на
кредитори на дружеството, но са изключени от списъка с определение от 04.02.2013г.
на съда по несъстоятелността, с което е уважено възражение на длъжника по чл.
692 ТЗ.
Изложеното предпоставя правен интерес за ищците
и допустимост на предявените искове за установяване на вземанията им по реда на
чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ.
В основанието на вземанията са поставени
облигационни правоотношения между страните, възникнали от процесния
предварителен договор от 2006г., който е представен в заверен препис с исковата
молба, но след заявено искане от ответника по чл. 183 ГПК допустимостта на
цитираното писмено доказателство е обусловена от представяне на оригинала на
документа, а оригинал на договора не е представен от ищците в предоставения за
това срок с протоколно определение по делото от 27.03.2014г., нито в следващите
заседания по делото. При това положение и съгласно чл. 183, изр. 2 ГПК
представеният препис е недопустим източник на доказателствени изводи по делото,
което пък при липса на други доказателства за съгласие на страните за сключване
на договор със съдържанието, твърдяно в исковата молба, е достатъчно да се
приеме, че предявените установителни искове не са доказани по основание и
следва да бъдат отхвърлени.
Независимо и въпреки изложеното следва да се
посочи, че представените с исковата молба доказателства не са достатъчни да
установят и другия основен елемент от основанието на предявените вземания на
ищците, а именно плащания, извършени в полза на ответното дружество.
Представените с исковата молба документи
установяват плащания в полза на трето лице – чуждестранно дружество „Б.С.Т.Л.“.
Представеният по делото предварителен договор съдържа изрично изявление от
името на ответника за овластяване на посоченото дружеството да приема плащания
по договора, но по съображенията по-горе договорът не е допустим източник на
доказателствени изводи по делото.
Дори да се приеме обратното, обаче, то следва
да бъдат съобразени и клаузите на чл. 7.4. и чл. 2.2.1. от предварителния
договор, които обективират съгласие на страните, че ако първата вноска по
договора в размер на 10 423,95 евро не бъде платена от купувачите в
уговорения за това срок – 06.04.2006г., договорът се счита несключен и не
подлежи на изпълнение, освен ако продавачът не даде изрично писмено съгласие за
продължаване на срока за внасяне на сумата.
С исковата молба е представено писмо от „Б.С.Т.Л.“,
което обективира и изявление от името на дружеството с характер на разписка за
плащане на първата вноска по договора в размер на 10 423,95 евро.
Цитираният документ е с дата 01.06.2006г., а
в противовес на мотивите, изложени в исковата молба, от съдържанието му не може
да се направи извод, че е издаден за удостоверяване на плащане, извършено преди
изтичане на срока, уговорен в чл. 2.2.1. от процесния договор, същевременно и
дори да се приеме, че документът обективира изявление от името на издателя му
за продължаване на срока, това изявление не може да произведе действие по
отношение на ответника, тъй като според съдържането на предварителния договор
правомощията на чуждестранното дружество се изчерпват до получаване на
плащанията по договора.
Други доказателства за плащане от ищците на
първата вноска по предварителния договор в уговорения между страните срок или
за писмено съгласие на ответника за продължаване на този срок не са ангажирани
в производството по делото, което в приложение на последиците на
доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК и при съобразяване на клаузите на
чл. 7.4. и чл. 2.2.1. от предварителния договор предоставя неизбежния извод, че
действието на договора е прекратено на датата 06.04.2006г., на която е изтекъл
срокът по чл. 2.2.1 от договора.
Не на последно място дори само изложените в
исковата молба твърдения за съдържанието и развитието на облигационните
правоотношения между ищците и ответното дружеството предпоставят, че вземане на
ищците за връщане на платени вноски по предварителния договор поначало може да
възникне само при разваляне на договора от ищците с едностранно изявление по
чл. 87 ЗЗД, но твърдения, още по-малко доказателства за изявление на ищците за
разваляне на договора и връчването на това изявление на ответника не са ангажирани
с исковата молба, нито в хода на образуваното исково производство.
Според трайно установената съдебна практика
изявлението за разваляне на договор може да бъде направено и с исковата молба,
с която се предявява иск за връщане на платеното по договора, но и в посочената
хипотеза изявлението следва да е ясно и недвусмислено. Исковата молба, за чието
разглеждане е образувано настоящото дело, както и молбата на ищците за
предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност, обаче не
обективират изявление на ищците, че развалят процесния договор.
Тъкмо напротив – и с двете молби наред с
главното вземане за връщане на платените суми се претендира и вземане за
неустойка, предвидена за забавено изпълнение на задълженията на ответника по
договора, а при съобразяване на разрешението, дадено с тълкувателно решение №7
от 13.11.2014г. по тълк.д. №7/2013г. на ВКС, ОСГТК, тази неустойка може да бъде
дължима само при запазено действие на договора между страните. С клаузата на
6.2. от предварителния договор наред с претендираната от ищците мораторна
неустойка е предвидена и неустойка, дължима при разваляне на договора от
купувачите, но при основания и размер, различни от предявените от ищците,
поради което и съществуването на вземане на ищците за неустойка, дължима поради
разваляне на договора, поначало излиза извън предмета на настоящото
производство.
По изложените съображения предявените установителни
искове по чл. 694, ал. 2 ТЗ се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне,
като при този изход на делото и съгласно чл. 694, ал. 7 ТЗ ищците дължат
държавна такса за производството в размер, определен върху една четвърт от размера
на вземанията, за които са предявени исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Д.К.М.,
гражданин наИ., с паспорт №*******, изд. на 09.09.2008г. от Паспортна служба –
Дъблин, роден на ***г. в Слиго, и К.Р.М., Британски поданик, с паспорт №*******изд.
на 26.01.2009г. от А.П.Е., родена на ***г. в Стокпорт, двамата с адрес
Клеърмонт Авеню, Хийтън Чапъл, Стокпорт, SK4 4QR,
Великобритания, искове за признаване за
установено по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, че „С.“ ЕООД (в несъстоятелност)
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** дължи на ищците сумата
143 483,25 лв. – левовата равностойност на вноски за продажна цена и
разноски за прехвърляне на имот, платени по предварителен договор от 2006г. за
продажба на недвижим имот в строеж, и сумата 230 650,29 лв. – левовата
равностойност на неустойка, дължима съгласно 6.2. от предварителния договор от
2006г. за неизпълнение на задължения на „С.“ ЕООД по чл. 2.3., чл. 3.1. и чл.
5.5. от договора в периода от 02.09.2007г. до 18.01.2012г.
ОСЪЖДА Д.К.М., гражданин наИ.,
с паспорт №*******, изд. на 09.09.2008г. от Паспортна служба – Дъблин, роден на
***г. в Слиго, и К.Р.М., Британски поданик, с паспорт №*******изд. на
26.01.2009г. от А.П.Е., родена на ***г. в Стокпорт, двамата с адрес Клеърмонт
Авеню, Хийтън Чапъл, Стокпорт, SK4 4QR, Великобритания, да
заплатят на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ по сметка на Софийски градски съд
сумата 3 741,33 лв. – държавна такса за исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: