Определение по дело №59/2020 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 91
Дата: 10 февруари 2020 г.
Съдия: Галя Иванова Георгиева
Дело: 20201010600059
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                                                         

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     гр. София 10.02.2020 г.

 

Апелативен специализиран наказателен съд, трети  въззивен състав, в закрито заседание на десети февруари    две хиляди и двадесета   година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ  ГЕОРГИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА

                                                                                   ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА

 

след като се запозна с докладвано от съдия Георгиева  ВЧНД   59 по описа на АСНС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по чл.309 ал.6  от НПК.

             След одобрение на споразумение с определение от 28.01.2020 г. СНС-16 състав  по НОХД 3618/19г.   е постановил определение,с което е потвърдил мярката за неотклонение на осъдения със споразумението В.Т.В. – „гаранция в пари „ в размер на 5000 лева.

             Против това определение е постъпила частна жалба от адв.М.-защитник на осъдения .Моли определението да бъде отменено по съображения,че определението,с което  се одобрява споразумението влиза в сила незабавно ,поради което счита ,че необходимостта от процесуалната принуда е отпаднала .

              Становище на прокуратурата не е постъпило въпреки ,че копие от частната жалба е редовно връчена на държавното обвинение.

               АСНС като се занима с оплакванията в частната жалба и при направената служебна проверка приема следното:

               Частната жалба е подадена в срок и е допустима.

               В производството по Глава 29 от НПК необжалваемо е определението,с което се одобрява споразумението и ,което по същество е присъда.

                Макар и без мотиви СПНС правилно се е произнесъл и по мярката за неотклонение на осъдения със споразумението  частен жалбоподател В..Видно е,че мярката за неотклонение е гаранция в пари.Определението се изпълнява по реда на Глава 32 от НПК,като действията по изпълнение на влязлото в сила определение ,с което е одобрено споразумението става по процедура ,предвидена в чл.416 от НПК.Тази процедура изисква време и е обвързана със срокове.За яснота на жалбоподателя- след като мярката му за неотклонение е парична гаранция ,за да бъде задържан за изпълнение на присъдата/одобреното споразумение/ ще измине време в изпълнение на процедурата по чл.416 от НПК,в което време осъденият с ефективна присъда независимо от размера на наказанието „лишаване от свобода“ е недопустимо да остане без мярка за неотклонение,която да обезпечава целите ,предвидени в чл.57 от НПК.Крайната цел на тази процесуална принуда е изпълнение на съдебния акт.

            Към настоящия момент няма доказателства ,че определението ,с което е одобрено споразумението и частния жалбоподател В. е осъден е изпълнено.Следователно нуждата от мярката за неотклонение не е отпаднала и предвид целите ,предвидени в чл.57 от НПК и с оглед наложеното на осъдения наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода ,което следва да изтърпи при първоначален общ режим.

           От прочита на частната жалба се налага извода,че защитата  неправилно се позовава на нормата на чл.61 ал.8 от НПК.В производството по съдебен контрол върху мярката за неотклонение не може да се прави инцидентно искане за освобождаване на паричната гаранция.

           АСНС  приема ,че определението ,с което е потвърдена мярката за неотклонение „гаранция в пари в размер „на  5000 лева за осъдения със споразумението В. е напълно законосъобразно и съобразено с целите на процесуалната принуда.Тази процесуална принуда не излиза извън рамките на  установеното  според НПК   продължителност във времето – до ЗАДЪРЖАНЕТО НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ ДА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.Паричната гаранция може да бъде освободена по преценка на първоинстанционния съд едва когато са налице основанията на чл.61 ал.8 от НПК и при направено изрично искане от осъдения или лицето внесло гаранцията.

          С оглед на изложеното АСНС преценява частната жалба като неоснователна,а определението на първоинстанционния съд за законосъобразно,поради което същото следва да бъде потвърдено.Ето защо и предвид изложеното,   Апелативният специализиран наказателен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

           ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение,постановено на 28.01.2020г. по НОХД3618/2019г. по описа на СпНС 16 състав,с което е била потвърдена мярката за неотклонение на осъдения В.Т.В. – „гаранция в пари“ в размер на 5000 лева.

           Определението е окончателно.

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ:1.

                            2.