Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
Производство по чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК. С Определение № 249/01.12.2014г. по ЧНД № 392/2014г. по описа на районен съд гр. С. е потвърдено постановление от 17.11.2014г. на районна прокуратура гр. С., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК и чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено ДП № 287/2014г. по описа на РУ МВР гр. С. в частта му относно деянието по чл. 195, ал 1, т. 4, пр. първо от НК, поради недоказаност на обвинението в тази му част, деянието е преквалифицирано по чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, като ДП е прекратено изцяло във връзка с така квалифицираното престъпление. Срещу така постановеното определение е подадена жалба от „С.” Е.. В жалбата се сочи, че определението е неправилно. Твърди се, че жалбоподателят не е в състояние да изнесе откраднатите вещи през оградата на предприятието с оглед на тяхното тегло, а по досъдебното производство не са положени усилия за установяване на евентуалните му съучастници. Излага се, че престъплението е довършено от П. с предаване на откраднатите вещи в пункт за изкупуване на вторични суровини, поради което за осъществяването му е използван лек автомобил и деянието не може да бъде квалифицирано по чл. 194, ал. 3 вр. с ал. 1 НК. Посочено е, че длъжността, която е заемал обвиняемият в дружеството, следва да се отчете като отегчаващо вината обстоятелство. До съда се отправя искане за отмяна на обжалваното определение и потвърденото с него постановление. Великотърновският окръжен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното: Жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 243, ал. 6 НПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Досъдебно производство № ЗМ – 287/2014г. по описа на РУ МВР гр. С. е образувано с Постановление от 14.07.2014г. срещу П. Г. П. за това че на 23-24.06.2014г. в гр. С., чрез използване на неустановено МПС, отнел от владението и без съгласието на собственика – „С.” Е. два детайла (планки с три броя „уши”) и 1 люк от бака за съхранение на вар, на неустановена стойност, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 НК. Впоследствие с Постановление за привличане на обвиняем от 06.10.2014г. на П. било повдигнато обвинение за това, че на 23-24.06.2014г. в гр. С., чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „Нисан Съни”, с рег. № ВТ 0128 ВТ, негова собственост, отнел от владението и без съгласието на собственика „С.” Е. – гр. С., отпадъчно желязо – два броя метални планки и 1 бр. люк от бака за съхранение на вар, с тегло 131 кг., на стойност 47,16 лв., с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 НК. В хода на досъдебното производство са извършени разпити на свидетели и на обвиняемия, приети са писмени доказателства (вкл. свидетелство за съдимост на обвиняемия, според което лицето е неосъждано). От така описания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка: Към 23-24.06.2014г. П. заемал длъжността „Оператор пещи каустация и регенерация на варта (КРВ) – старши” в „С.” Е. – С.. В края на месец юни 2014г., в цеха започнал демонтаж на метални сектори от варовата пещ. Демонтираните детайли били складирани на определено място – кота 7, с цел да бъдат предадени за скрап. На 23.06.2014г. П. бил на работа – нощна смяна. По време на смяната си той взел два сектора (представляващи планки, със заварени към тях „уши”) и един люк от варова бака, които изнесъл поединично от сградата на цеха до оградата на комбината. На мястото, където обвиняемият занесъл вещите оградата се състояла от метални тръби, с разстояние межди тях, през което П. промушил вещите и ги оставил там. На следващата сутрин (24.06.2014г.) обвиняемият минал край оградата и пренесъл люка и секторите на около 200 метра от завода – до старо сечище в гората. След няколко дни П. пренесъл вещите от сечището до колата си, която паркирал в максимална възможна близост до мястото, като същите останали в багажника на лекия автомобил („Нисан Съни”, с рег. № ВТ 0128 ВТ). Впоследствие на 02.07.2014г. обвиняемият, заедно с майка си (св. Русанова), предал вещите в пункт за изкупуване на вторични суровини, стопанисван от „Мулти Трейд” ЕООД, като бил оформен договор за покупко-продажба № 26771/2.07.2014г., сключен между дружеството и Димитрина Русанова (на л. 15 от досъдебното производство). За предадените вещи с тегло 131 кг. от „Мулти Трейд” ЕООД била заплатена сумата от 47,16 лв. На 02.07.2014г. св. Красимир Христов посетил същия пункт и забелязал предадените от П. елементи. Свидетелят разпознал вещите като детайли от цеха на „С.” Е.. На следващия ден Христов уведомил началника на цеха – св. Станислав Тодоров за предадените в пункта елементи. С помощта на полицейски служители било установено, че елементите били предадени в пункта от майката на обвиняемия, като вещите били върнати на ощетеното юридическо лице, за което са оформени съответни протоколи, вкл. и протокол за доброволно предаване от 08.07.2014г. (на л. 19 от досъдебното производство). С Постановление от 17.11.2014г. на районна прокуратура гр. С., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК и чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, е прекратено ДП № 287/2014г. по описа на РУ МВР гр. С. в частта му относно деянието по чл. 195, ал 1, т. 4, пр. 1 от НК, поради недоказаност на обвинението в тази му част, деянието е преквалифицирано по чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, като ДП е прекратено изцяло във връзка с така квалифицираното престъпление поради несъставомерността му. Горната фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, които си кореспондират помежду си, както и от обясненията на обвиняемия, които кореспондират на останалите доказателства по делото. Приетите писмени доказателства допълват установената фактическа обстановка. При така установената фактическа обстановка ВТОС счита, че извършвайки проверката по чл. 243, ал. 4 НПК, първостепенният съд е достигнал до правилни изводи за законосъобразност на обжалваното постановление. В процедурата по чл. 243, ал. 4 и сл. НПК правомощията на съда са контролни и са свързани с проверка на основанията за прекратяване на наказателното производство. В конкретния случай, тези основания са по чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК и чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – деянието не съставлява престъпление и недоказаност на обвинението. За да провери правилността на изводите на прокурора, съдът е длъжен да направи преценка дали от събраните по делото доказателства не се установява нечие поведение, осъществяващо състав на престъпление по наказателния закон, респ. дали е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените в доказателствената дейност на органи на ДП. На основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК представителят на СвРП е приел, че по досъдебното производство остава недоказано деянието да е извършено с помощта на моторно превозно средство, поради което е прекратил производството в тази му част. Тези изводи са споделени от първата инстанция, като настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение в тази му част е правилно по следните съображения: Престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК от обективна страна включва използването на моторно превозно средство за осъществяване на деянието по чл. 194, ал. 1 НК (кражба). В съдебната практика и в теорията е безспорно, че кражба чрез използване на моторно превозно средство има, когато субектът си е послужил с него за отнемане на вещите или за превоз на имущество и отдалечаване от местопрестъплението, за да установи трайна фактическа власт върху него (в този смисъл т. ІІ, 11 от Постановление № 6 от 26.04.1971г. по н. д. № 3/1971г., пленум на ВС – изменена с т. 11 ППВС № 7 от 1987 година). Както е посочено в т. 4 от същото Постановление, кражбата следва да се счита за завършена, когато деецът прекъсне досегашното владение върху вещта и установи свое владение. Не е необходимо да е установено дълготрайно владение, нито деецът да е успял да укрие вещта, да се е разпоредил със същата като със своя или да е обезпечил някаква полза от отнемането й. Същевременно в практиката на ВКС е прието, че когато предметът на кражбата се намира в охраняем обект, деецът ще установи владение за себе си след като преодолее установения контрол и успее да изнесе вещта извън обекта (напр. Решение № 190 от 17.IV.1978 г. по н. д. № 154/78 г., I н. о. и Решение № 376 от 29.Х.1982 г. по н. д. № 391/82 г., I н. о.) В случая по досъдебното производство безспорно е установено, че обвиняемият е изнесъл вещите от територията на дружеството без да използва за това моторно превозно средство. Т.е. деецът е установил владение за себе си без помощта на МПС, като е преодолял контрола и е успял да изнесе вещта извън обекта. Същевременно по делото не са налице данни, че П. е използвал лекия си автомобил, за да установи трайна фактическа власт върху вещите. Точно обратното – вещите са отнети на 23-24.06.2014г., като същите са съхранявани от обвиняемия в сечище в гората, а той се е разпоредил с тях едва на 02.07.2014г. Следователно П. е осъществил трайна фактическа власт върху предмета на деянието без помощта на лекия си автомобил, като същият му е послужил впоследствие да се разпореди с вещите, но при вече установена фактическа власт върху тях. Ето защо напълно се споделят изводите на първата инстанция и на районна прокуратура гр. С., че не са налице доказателства по делото, от които да се направи извод, че обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК. В тази връзка не се споделят възраженията на жалбоподателя, че деянието е довършено едва с предаване на вещите в пункта за вторични суровини. Както беше посочено за довършване на деянието е достатъчно субектът да установи фактическа власт върху вещите, като не е задължително да се е разпоредил с тях. Неоснователни са и доводите в жалбата, че деянието на П. следва да се квалифицира под друг подходящ текст с оглед участието и на други лица в осъществяването му. По делото не са налице никакви доказателства за участието на други субекти при осъществяване на деянието. По досъдебното производство са проведени всички в·зможни действия по разследването, като са разпитани служители на „С.” Е. (вкл. и ръководителя на цеха, в който е работил обвиняемия). Въпреки това не са установени никакви обективни данни за механизма, по който е осъществено отнемането на вещите. Единствените данни в тази насока се установяват от разпита на обвиняемия. При липсата на очевидци, които да са възприели съпричастност в извършване на престъплението от страна на други лица, то съдът кредитира обясненията на обвиняемия в тази насока, доколкото същите са логични и съвпадат на установената по делото фактическа обстановка. Същото важи и за посоченото в жалбата, че за отнемането на вещите е необходимо те да се транспортират от обвиняемия. В хода на разследването не са събрани доказателства за използването от страна на П. на МПС, или на друго техническо средство, при осъществяване на фактическата власт върху вещите. Същевременно не са налице данни за други доказателства, които да могат да се съберат. Поради тази причина обвинението няма как да стъпи само на логически заключения (като тези в жалбата), поради което се налага извод за недоказаност на твърдението, че обвиняемият е използвал определено средство за извършване на деянието. При това положение съдът счита, че с атакуваното постановление правилно наказателното производство е прекратено за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 НК, като деянието правилно е преквалифицирано като такова по чл. 194, ал. 3 НК. Под нормата на чл. 194, ал. 3 НК се квалифицират маловажните случаи на извършени кражби по чл. 194, ал. 1 НК. Както е закрепено в т. ІІ, 7 от Постановление № 6 от 26.04.1971г. по н. д. № 3/1971г., пленум на ВС, при кражбата маловажността на случая следва да се определя с оглед разпоредбите на чл. 93, т. 9 НК, като по-ниската степен на обществената опасност следва да се определи с оглед малката стойност на предмета на кражбите, от липсата или незначителността на вредните последици, а така също и с оглед другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Принципно е възможно при малка стойност на откраднатите вещи или при незначителни вредни последици, но с оглед личността на дееца, подбудите, начина на извършването на кражбата или други обстоятелства, обществената опасност на престъплението да е по-висока от обикновените случаи. Настоящият случай не е такъв, доколкото по делото е установено, че стойността на предмета на кражбата е ниска, а за юридическото лице не са настъпили вредни последици, тъй като вещите са върнати в патримониума му. Същевременно извършеното деяние и деецът се характеризират като такива с ниска степен на обществена опасност. Обвиняемият е неосъждан, а за него са събрани добри характеристични данни (на л. 18 от ДП). П. е съдействал за разкриване на престъплението с процесуалното си поведение. Не са налице данни за специфични подбуди на дееца, или за специфичен начин на извършеното деяние, които да го характеризират като такова с по-висока обществена опасност от обикновената. Не може да се отчете като съществено отегчаващо обстоятелство и фактът, че П. е заемал длъжност по ръководството и контрола на производствения процес. Това обстоятелство само по себе не променя извода, че всички останали данни по делото са в насока за маловажност на случая. С оглед изложеното настоящият съдебен състав достигна до извод, че деянието, извършено от П., представлява „маловажен случай”, поради което правилно е квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 3 НК вр. с ал. 1 НК. Несъстоятелни са и твърденията, че по такъв начин се поощряват престъпните посегателства върху имуществото на дружеството. Факт е, че по силата на чл. 218б, ал. 1 НК, деецът не остава ненаказан, а понася административно-наказателна отговорност. Ето защо не може да се направи извод, че лицето е освободено от отговорност за извършеното деяние. При това положение съдът достигна до извод, че с оглед приложението на чл. 218б, ал. 1 и като се вземе предвид фактът, че размерът на вредите е по-нисък от този на две минимални работни заплати, както и фактът, че същите са възстановени на ощетеното юридическо лице, то извършеното от П. не представлява престъпление по смисъла на НК. Деянието му е административно нарушение, поради което правилно представителят на СвРП е прекратил наказателното производство. Извън всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не се установява нечие поведение, осъществяващо състав на престъпление по наказателния закон и в хода на досъдебното производство не е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените. С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното определение на СвРС като правилно следва да бъде потвърдено, а жалбата на „С.” Е. против него да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното, съдът ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА Определение № 249/01.12.2014г. по ЧНД № 392/2014г. по описа на районен съд гр. С., с което е потвърдено постановление от 17.11.2014г. на районна прокуратура гр. С., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК и чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено ДП № 287/2014г. по описа на РУ МВР гр. С. в частта му относно деянието по чл. 195, ал 1, т. 4, пр. 1 от НК, поради недоказаност на обвинението в тази му част, деянието е преквалифицирано по чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, като ДП е прекратено изцяло във връзка с така квалифицираното престъпление. Определението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |