Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 819 / 17.06.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети май, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
ГАНЕВА
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретар Й. Б., изслуша
докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 381/2022г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Е.С.П., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес *** ляв, чрез адвокат Д.Г. е оспорил решение №
11/25.01.2022г., постановено по АНД № 238/2021г. по описа на Районен съд Айтос,
с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0237-000063 от 18.05.2021г.
на началника на РУ – Айтос към ОД на МВР - Бургас. С наказателното
постановление на касатора за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 1000 лв. и е лишен от право да управлява МПС за 3 месеца.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на
спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът, чрез представител по пълномощие адв. Г., поддържа жалбата и иска обжалваното
решение да бъде отменено, като бъде отменено и издаденото наказателно
постановление.
Ответникът по касация,
редовно призован, не се представлява.
Представителят на
Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено
в сила.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Е.С.П. е наказана за това,
че на 13.01.2021г. в 09:19 часа в гр.Айтос по ул.“Славянска“ с посока на
движение от гр.Карнобат към гр.Бургас до бензиностанция „Лукойл“, управлява лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № А 69 37 КН, собственост на
„Агро Пенчеви“ ООД, ЕИК ********* със скорост 131 км/ч при максимално допустима
за населеното място 50 км/ч. Посочено е, че нарушението е установено и заснето в
клип № 4837 от ATСС TFR1- M с фабр. № 598 с отчетен толеранс на измерената
скорост от -3 процента. Снимковия материал е показан на водача. Попълнена е
декларация от собственика по чл.188 от ЗДвП от 24.02.2021г.
Административнонаказващият
орган е приел, че е нарушена нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП
при избиране скоростта на движение в населено място на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
категория B , населено място -50 км/ч.
Съгласно чл.182, ал.1, т.6
от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място,
се наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства,
е приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване
на административното нарушение и при налагане на наказанието и е потвърдил наказателното
постановление.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
В мотивите на решението районния съд подробно
е обсъдил всички установени факти, които правилно са анализирани от гледна
точка на приложимите норми. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателката,
настоящ касатор. Анализът на районния съд, изложен в мотивите на решението му,
се споделя от настоящия съдебен състав.
Неоснователно е възражението на касатора,
според което районният съд не се е съобразил с допуснатото и прието по делото
заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Обратно на това твърдение,
съдът се е позовал именно на експертизата, като е взел предвид изразеното от
вещото лице мнение, че с оглед принципа на действие на автоматизираното
техническо средство, с което е измерена скоростта (доплеров ефект) – при
засичане на по-висока от зададената скорост първо се задейства камерата и се
записва видео клип. Ако в този момент водачът рязко намали скоростта, тогава
естествено се получава разлика в скоростите, записани на четирите позиции на
клипа. От съществено значение обаче е първата скорост, която е засечена в
началния момент от автоматизираното техническо средство. Така описаният
механизъм на работа на АТСС добре обяснява причината, поради която с
експертизата е изчислена средна скорост от 86,4 км/ч, измерена въз основа на
четирите позиции на клипа, които се отпечатват. При изчисляване на тази скорост
вещото лице изрично е уточнило, че тя представлява средна скорост от
навлизането в обсега на видео камерата на АТСС. Механизмът на работа на АТСС,
обяснен от вещото лице, обосновава извода, че скоростта, която е засечена и
отчетена, отразява скоростта на движение на автомобила в първия момент, т.е. на
първата снимка от клипа.
Така, за разлика от изложените в касационната
жалба възражения, районният съд е обсъдил експертното заключение в цялост и въз
основа на него е достигнал до правилния извод, че с оспореното наказателно
постановление вярно е установена и отчетена първоначалната скорост на движение
на автомобила, която е била засечена от АТСС.
Неоснователно е и възражението, касателно
отнетите 12 бр. точки. Според чл.6, т.7 от Наредба № Із-2539 на Министерство на
вътрешните работи за нарушение на чл.21, ал.1 във вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП се предвижда отнемане именно на 12 точки, колкото са отнети и с процесното
наказателно постановление.
Настоящият съдебен състав не споделя
единствено изводите на районния съд в частта, в която той твърди, че протоколът
по чл.10 от наредбата представлява официален удостоверителен документ, който се
ползва с материална доказателствена сила. Без съмнение този протокол е
официален документ, доколкото е съставен от длъжностни лица в кръга на техните
правомощия. Материалната доказателствена сила обаче произтича от презумпцията,
че официалният свидетелстващ документ е верен и автентичен. Тази презумпция е
регламентирана и меродавна само за гражданското и за административното
съдопроизводство. Тя не е приложима в наказателното и
административнонаказателното производство, защото влиза в противоречие с
принципа за невиновност на привлеченото към съответната наказателна, респ.
административно-наказателна отговорност лице. По тази причина и в чл. 14, ал. 2 от НПК изрично е регламентирано, че доказателствата
и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена
сила, каквато би била налице, ако се приложи презумпцията за материалната
доказателствена сила. По тази причина изразеното в края на трета страница от
решението мнение на съда, поради това, че влиза в противоречие с базисни
принципи в областта на наказателното и административнонаказателното
правораздаване, не може да бъде споделено. Този извод обаче не влияе на крайния
извод на съда, че оспореното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По тези съображения касационната жалба като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във
вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №11 от 25.01.2022г. постановено
по АНД № 238/2021г. на Районен съд – Айтос.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: