Определение по дело №6464/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11818
Дата: 18 март 2024 г. (в сила от 18 март 2024 г.)
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20241110106464
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11818
гр. София, 18.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110106464 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Д. ООД срещу А. М. М., с искане да бъде
осъден да заплати на ищеца сумите от 1600 лева – обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение без спазване на предизвестие и
трудово обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и сумата от
56,38 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 31.10.2023 г. до
02.02.2024 г. Ведно с исковата молба са представени документи, за които е
направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Направено е и искане за експертиза и искане за разпит на свидетели.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор на исковата
молба. Взима становище за неоснователност на исковете. Прави искания по
чл. 190, ал. 1 ГПК, чл. 186 ГПК и искане за разпит на свидетели. Оспорва част
от представените от ищеца документи.
По направените доказателствени и други искания:
Съдът намира исковата молба за редовна. Представените с нея документи
следва да се приемат за доказателства. Направените от ответника оспорвания
засягат тяхната доказателствена годност, за която съдът ще се произнесе с
крайния си акт. Искането на ищеца за назначаване на експертиза е
неоснователно, тъй като поставените въпроси са юридически, а не
счетоводни. По искането му за допускане на свидетел, съдът ще се произнесе
в открито заседание. Исканията на ответника за разпит на свидетели са
неоснователни и по чл. 186 ГПК тъй като имат за цел установяване на факти,
които нямат отношение към предмета на делото. Искането му с правно
основание чл. 190, ал. 1 ГПК е основателно.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава
на страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15
април 2024 г. от 09:45 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на
експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на
свидетели, както и искането му за служебно изискване на информация от
НАП.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи длъжностна характеристика,
правилник за вътрешния ред и вътрешни правила за работна заплата,
представени на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
Образувано е по искова молба от Д. ООД срещу А. М. М., с искане да
бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 1600 лева – обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение без спазване на предизвестие и
трудово обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и сумата от
56,38 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 31.10.2023 г. до
02.02.2024 г. Ищецът твърди, че на 31.03.2023 г. между него и ответника бил
сключен Трудов договор № 19/31.03.2023 г., по силата на който ответникът
бил назначен на длъжност домоуправител. На 04.09.2023 г. ответникът
представил на работодателя молба, в която отправил искане за прекратяване
на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, като в допълнение
посочил, че при несъгласие от страна на работодателя, същата молба следва
да се счита и за предизвестие на основание чл.71, ал. 1 от КТ, считано от
04.09.2023 г. На същата дата преустановил престирането на труд към
работодателя. Със Заповед № 1/11.09.2023 г., ищецът прекратил трудовото
правоотношение с ответника на основание чл.326, ал.1 от КТ. Последвали
опити за осъществяване на контакт със служителя за връчването на
процесната заповед, които останали безуспешни, поради което бил налице
оформен отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Ищецът счита,
че ответникът му дължи обезщетение за неспазване на срока на предизвестие
съгласно чл. 220, ал. 1 КТ. Счита, че съгласно чл. 228, ал. 3 КТ ответникът
бил изпаднал в забава за изпълнение на това си задължение, считано от
31.10.2023 г., поради което дължал и лихва. Моли съда да осъди ответника да
му заплати търсените суми, претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.
Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ответника, както и
подаването на молба от 04.09.2023 г. Оспорва заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение. Твърди, че работодателят не изпълнявал
задълженията си да осигури условия за полагане на труд. Оспорва размера на
трудовото си възнаграждение, като твърди, че същото било 1240 лева. Излага
подробни юридически съображения за недължимост на обезщетението. Моли
съда да отхвърли исковете.
Предявен е иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ. Съдът обявява за
безспорни между страните фактите, че ответникът е бил служител на ищеца
2
на основание трудов договор № 19/31.03.2023 г., както и че е подал молба от
04.09.2023 г. Ищецът е длъжен да докаже факта, че ответникът е спрял да
престира труд, считано от 04.09.2023 г. Представени са доказателства за
установяване на този факт. В негова тежест е също така да докаже, че
последното изплатено трудово възнаграждение на ответника е било в размер
на 1600 лева. Не са представени доказателства за установяване на този
факт! В тежест на ответника е да докаже, че последното му изплатено
трудово възнаграждение е било в размер на 1240 лева. Не са представени
доказателства за установяване на този факт!
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3