О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 30.09.2019 год.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
втори състав, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2. БОРЯНА ГАЩАРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Славчева ч.гр. дело № 618/2019 год., взе
предвид следното:
Подадена
е частна жалба от В.П.Б. *** срещу определение № 637/06.08.2019 год. по гр.д. №
566/2019 год. на РС-Самоков, с което съдът е върнал на
основание чл. 129, ал. 3 от ГПК предявеният от жалбоподателката
насрещен иск, поради неизпълнение на дадени от съда указания за отстраняване на
нередовности. Сочи, че е изпълнила в срок дадените
указания за внасяне на държавна такса, но не е представила копие от вносния
документ в канцеларията на съда, тъй като не са й дадени указания за
необходимостта от представяне на доказателства за това. Моли съда да отмени
обжалваното определение и да върне делото на РС-Самоков
с указания за продължаване на съдопроизводствените
действия и приемане за разглеждане на предявения насрещен иск.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на жалбоподателката,
съдът намира за установено следното:
Производството пред РС-Самоков е било образувано по искова молба на С. К.Л. ***
срещу В.П.Б. с правно основание чл. 127 от СК за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение детето на страните С. Л. на ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответницата е депозирала писмен отговор, с който е предявила и насрещен иск за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето на нея,
както и за осъждане на ответника да заплаща издръжка на детето за периода от
датата на раждането му до датата на предявяване на насрещния иск, както и
занапред в размер на 180 лв. месечно, ведно със законната лихва до настъпване
на причини, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.
С разпореждане от 18.07.2019 год.
съдът е указал на ищцата по насрещния иск в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 30
лв. по сметка на съда с предупреждение, че при неизпълнение на указанията
исковата молба ще бъде върната. Съобщението с дадените указания е получено от жалбоподателката на 23.07.2019 год., като в законния срок
не са представени доказателства за изпълнение на указанията. С обжалваното
определение съдът е върнал насрещния иск, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Съобщението за обжалваното определение е връчено на ищцата по насрещния иск на
12.08.2019 год. Частната жалба е подадена на 12.08.2019 год., като с нея е
представена разписка, удостоверяваща внасянето на държавна такса по гр.д. №
566/2019 год. от В.Б. в размер на 30 лв. по сметка на РС-гр. Самоков на 24.07.2019 год.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, разполагаща с право и интерес от обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С оглед изложеното частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява основателна, предвид следните съображения:
За разлика от исковото производство, в производство по чл. 127, ал.2 от СК не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона. Съдебната намеса е с цел охрана интересите на децата, поради което съдът не може и не следва да е ограничен от искането на страната, инициирала производството /а още по-малко от наименованието, което му е дала/. Администрацията на тези граждански правоотношения се извършва изцяло по преценка на съда, изхождайки изключително от интереса на децата. В същото производство, след като страните не могат да постигнат съгласие по изброените в ал.1 на чл. 127 от СК въпроси, то за да се инициира служебното начало, е достатъчно страните да са заявили насрещно позициите си, както е сторено и в конкретния случай. Не се касае за общ исков процес, в който са приложими правилата на Част Втора от ГПК, включително и предявяването на насрещен иск, поради което дори да е предявен, последният не се разглежда като такъв в производствата по администриране на гражданските правоотношения, в които е засилено служебното начало, задължаващо съда служебно да следи за интересите на детето. Така, в решение № 64 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 1398/2011 г., IV г. о., ГК, се приема, че за предявяването на искания в тези производства няма изисквания за форма и срок, а за събиране на доказателства за нови факти няма срокове и процесуални преклузии. По претенцията на ответницата в насрещната искова молба за осъждане на бащата да заплаща издръжка държавна такса не се дължи /чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК/, поради което непредставянето на документ за внесена държавна такса не препятства разглеждането на насрещната претенция. Останалите направени в насрещната искова молба възражения и искания следва да бъдат разгледани от съда, именно, поради това, че съдът следи служебно за интереса на малолетните деца. Постановеното определение е неправилно, тъй като с него съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане исканията на майката за предоставяне на нея упражняването на родителските права по отношение на детето и присъждане на издръжка, заявяването на каквито искания е нейно право, необвързано с форма и срок в това производство. Чрез формулираните в насрещната искова молба искания, ответницата е заявила своята позиция и своите претенции във връзка с повдигнатия спор, което при всяко положение на делото представлява допустимо процесуално действие. Вместо да откаже да разгледа исканията в насрещната искова молба районният съд е следвало да уведоми страните, че ще стори това, без да прилага към насрещната искова молба формалните изисквания на процесуалния закон.
С акта по същество съдът дължи разрешаване изцяло на повдигнатия спор, като постанови решението си по всички въпроси, посочени в чл. 127, ал.2 от ГПК и тези в насрещната искова молба.
Определението на РС-Самоков се явява незаконосъобразно и следва да се отмени, тъй като исканията на В.Б., съдържащи се в насрещната искова молба, следва да бъдат разгледани в производството по предявения от С.Л. иск по чл. 127, ал.2 от ГПК.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 637/06.08.2019 год. по гр.д. № 566/2019 год. на РС-Самоков,
с което съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане в процеса насрещната
искова молба от 17.07.2019 год., с която В.П.Б. е предявила срещу С.К.Л. ***
искове да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение
на детето С.С. Л., за определяне на режим на лични
контакти на детето с ответника и за осъждане на ответника да заплаща издръжка
на детето в размер на 180 лв. месечно за периода от раждането на детето до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, и е върнал
на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК предявения от В.П.Б. насрещен иск, поради
неизпълнение на дадени от съда указания за отстраняване на нередовности.
ВРЪЩА делото на РС-Самоков за продължаване на съдопроизводствените действия, при съобразяване на указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.