Решение по дело №2130/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на “Чизар” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.3, ап.6, представлявано от управителя З. Ч., чрез адв. П. П., против Ревизионен акт № Р-16001622007447-091-001/08.06.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с Решение № 290 от 28.07.2023 год. /л.10–15/ на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - [населено място] при Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта относно установените задължения за корпоративен данък: - за 2016 г. – 17 000.00 лв. главница и 10 779.57 лв. лихви; за 2017 г. – 19 400.00 лв. главница и 10 323.52 лв. лихви; - за 2018 г. - 21 050.00 лв. главница и 9 072.99 лв. лихви и за 2019 г. – 12 950.00 лв. главница и 3 941.25 лв. лихви, или общо 70 400.00 лв. главница и 34 117.33 лв. лихви.

В жалбата се правят оплаквания за нищожност на административния акт поради липса на компетентност на лицето-издател на заповедта за възлагане на ревизията и лицата, издали РА. На следващо място се твърди незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на оспорения акт, постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, тъй като са нарушени изискванията на чл.7 и чл.9 от АПК, както и принципите, заложени в чл.3, чл.5 и чл.6 от ДОПК. Твърди се, че в ревизионния доклад и ревизионния акт органите по приходите избирателно и изолирано са оценили събраните доказателства и РА не се основава на действителните факти от значение за случая. В този смисъл се излагат подробни доводи и се иска отмяна на акта и присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат П. поддържа подадената жалба по съображения, подробно изложени в представените по делото писмени бележки.

Ответникът по жалбата - Национална агенция за приходите – Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т., е на становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт, като се присъди следващото се юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правни изводи, възприети от органите на приходната администрация при постановяване на оспорения административен акт в представените писмени бележки.

Участвалият в производството прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място] изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди обжалвания ревизионен акт.

Административен съд – [област], I състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за установено следното:

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001622007447-020-001/07.12.2022 г., издадена от Н. Ж. К., началник сектор, с обхват на задълженията за корпоративен за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по електронен път на 07.12.2022 г. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-16001622007447-020-002/21.02.2023 г. е разширен обхватът на ревизията, като е определен нов период за проверка, а именно: - от 01.01.2016 г. – 31.12.2019 г. и е определен срок за приключване на ревизионното производство 07.03.2023 г. Заповедта е връчена по електронен път на 21.02.2023 г. Със ЗИЗВР № Р-16001622007447-030-003/07.03.2023 г. на същия орган по приходите, е продължен периодът за приключване на ревизията, като е определен такъв до 05.05.2023 г. Заповедта е връчена на РЛ по електронен път на 08.03.2023 г.

След завършване на ревизията и в срока по чл.117 ал.1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-16001622007447--092-001/19.05.2023 г. (л.302, т.2). Срещу така изготвения РД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, е депозирано възражение, ведно с доказателства.

След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства, анализ на представените с възражението доказателства, на направените изводи и основания за тях, органът, възложил ревизията, и ръководителят на същата, са постановили оспорения в настоящото съдебно производство РА № Р-16001622007447-091-001/08.06.2023 г., с който е установен размерът на задълженията за корпоративен данък, както следва: - за 2016 г. – 17 000.00 лв. главница и 10 779.57 лв. лихви; за 2017 г. – 19 400.00 лв. главница и 10 323.52 лв. лихви; - за 2018 г. - 21 050.00 лв. главница и 9 072.99 лв. лихви и за 2019 г. – 12 950.00 лв. главница и 3 941.25 лв. лихви, или общо 70 400.00 лв. главница и 34 117.33 лв. лихви.

Срещу този административен акт жалбоподателят депозира жалба пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 290/28.07.2023 г. е потвърдил РА, с който са определени посочените по-горе задължения.

Решението на директора на дирекция "ОДОП" [населено място] е връчено на РЛ по електронен път на 28.07.2023 г., видно от представеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път, а жалбата пред настоящата инстанция е подадена на 11.08.2023 г. чрез административния орган.

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

Следва да се констатира и това, че от представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и ЗИЗВР, ревизионният доклад и ревизионният акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи, за което са представени сертификати за валиден електронен подпис.

Отделно от това, всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства.

Не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на развилото се ревизионно производство, обуславящи извод за незаконосъобразност на ревизионния акт.

Дори и това да е така, това обстоятелство, само по себе си, не обуславя незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен резултат, тъй като съдът в настоящото производство действа при условията на чл.160 от ДОПК и е задължен да разреши материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, действайки вместо органа по приходите, като провери наличието на всички материалноправни предпоставки за определяне на задължения по ЗДДС. Предвид на това, дори и при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.

Относно твърдяната нищожност на оспорения административен акт, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

Недействителността на административните актове се проявява в двете си форми - нищожност и унищожаемост. И нищожният акт, както и унищожаемият, за да бъде обявен за такъв, следва да е постановен в нарушение на някое от петте изисквания за законосъобразност по чл.146 от АПК. Разликата между унищожаемия и нищожния административен акт е в тежестта на порока, от който е засегнат и последиците от засягането. При унищожаемия административен акт нарушението, което го опорочава е съществено, а при нищожния - особено съществено. При унищожаемия административен акт той поражда предвидените в правната норма последици и до отмяната му като редовен акт. При него отмяната има действие за бъдеще, докато при нищожния - от момента на издаването му. Решението по отмяната на унищожаемия административен акт има конститутивно действие, докато решението по прогласяване на нищожния акт има декларативно действие. На унищожаемия акт се дължи подчинение до момента на отмяната, докато на нищожния акт не се дължи подчинение и той не подлежи на изпълнение. Съдебната практика е установила ясен критерий единствено при нищожност на административния акт в хипотезата на липса на компетентност. В случая, каза се по-горе в настоящото изложение, такава не е констатирана, поради което и оспореният административен акт не е нищожен.

По отношение твърденията за нищожност на РА поради липса на компетентност на издателите и на РД, съдът намира за необходимо да отбележи следното: - издателят и на трите ЗВР – Н. Ж. К., началник сектор в ИРМ – [област], е оправомощен да издава заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113 ал.3 от с. к., както и да изпълнява правомощията по чл.7 ал.3, чл.63, чл.114 ал.2 и чл.119 ал.2 от ДОПК със Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г. директора на ТД на НАП – [област]. Лицата, издатели на РД – Б. Г. Ч. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, и Надя Н. Н. – главен инспектор по приходите, са оправомощени за това със Заповед № РД-09-788/13.05.2022 г. на директора на ТД на НАП – [област]. С оглед горното съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя в насока нищожност на РА.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Извършената ревизия на “Чизар” ЕООД относно правилното прилагане на ЗКПО обхваща периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г.

В резултат на същата, органите по приходите при ТД на НАП – [област], са направили следните констатации, подробно изложени в РД № 900613/17.12.2009 г., който по силата на чл.120 ал.2 от ДОПК, е неразделна част от обжалвания РА, със следните мотиви:

„Чизар“ ЕООД с ЕИК *********, е регистрирано в ТД на НАП – [област] на 15.11.2012 г., с едноличен собственик, представляващ и управляващ дружеството З. К. Ч.. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 22.07.2015 г. с основание „Задължителна регистрация във връзка с облагаем оборот“.

Декларираната дейност в подадените от дружеството ГДД по чл.92 от ДКПО за периода 2014 – 2017 г. е с КИД код 1419: Производство на друго облекло и допълнения за облекло“, за 2018 г. е деклариран КИД код 9609: „Други персонални услуги, некласифицирани другаде“, а за 2019 – 2020 г. упражняваната дейност е: „Производство на горно облекло без работно с КИД код 1413“.

Задълженото лице няма регистрирано ФУДВ.

По данни от СУП към 16.05.2023 г. ЗЛ няма изискуеми данъчни и осигурителни задължения. Не са установени данни за получени/предоставени заеми от ЗЛ; в регистър АНП има данни за съставен АУАН на ЗЛ на 22.07.2015 г. за нарушение на чл.92 ал.2 от ЗКПО във връзка с чл.92 ал.1 от с. з. В ИР няма вписвания по булстата на дружеството; в справка МДТ в Бидис няма данни за притежавани недвижими имоти, а само за две МПС. ЗЛ е осигурител – регистрирани са 44 трудови догова, като към момента на ревизията има 9 действащи; подадени са декларации обр. 1 и обр.6 до м.03.2023 г.

Управителят на дружеството – З. К. Ч. се е осигурявала по трудови правоотношения от „Макстил 2014“ ЕООД с ЕИК *********, за периода до м.11.2019 г., а към момента на ревизията се самоосигурява от ревизираното дружество „Чизар“ ЕООД.

Лицензии, други регистрации и разрешителни за извършване на дейността не са представени.

Дружеството не е ревизирано по ЗКПО, ЗДДС и ЗОВ.

Проверката за установяване на факти и обстоятелства, резултатът от която е обективиран в ПУФО № П-16001622161892-073-001/14.02.2023 г. (л.452, т.2) е във връзка с указание на ЦУ на НАПХ с изх. № 20-00-121/29.07.2022 г. за използване на фиктивни разходи по фактури, издадени от нерегистрирани по ЗДДС лица. При проверката е връчено ИПДПОЗЛ № П-16001622161892-040-001/27.10.2022 г., връчено на 27.10.2022 г.- по електронен път. Въпреки, че искането са изискани всички първични и вторични документи, както и всички счетоводни регистри за периода 01.01.2016 г. – 31.03.2022 г., на 05.12.2022 г., по електронна поща, единствено са представени сканирани копия на приходни и разходни документи и счетоводни регистри за периода 01.01.2019 – 31.03.2022 г.

Относно процесните фактури (подробно посочени в ПУФО – л.454-гръб, т.2 и РД) с посочен доставчик в дневника за покупки „Макстил 2014“ ЕООД, ЕИК *********, за периода 15.12.2016 г. – 31.12.2018 г., ЗЛ не представя писмени обяснения и доказателства, вкл. и счетоводни регистри за тяхното осчетоводяване, установяване на тяхното реално получаване. Изложеното е препятствало органите на данъчната администрация да установят как са осчетоводени тези фактури, разплатени ли са и включени ли са те във финансовия резултат за отчетни периоди 2016, 2017 и 2018 г. Обследвани са още редица фактури, подробно описани в протокола, при което е констатирано, че: 1./ през периода на издаване на фактурите „Макстил 2014“ ЕООД е нерегистрирано по ЗДДС лице и данъчните основи по доставките са декларирани в дневниците за покупки на проверяваното лице без право на ползване на данъчен кредит; - 2./ не са представени част от фактурите, издадени през 2015 г. (3 бр.); - 3./ представени са 6 кредитни известия, от които се установява, че фактурите от 2016, 2017 и 2018 г. са анулирани от „Макстил 2014“ ЕООД на 17.01.2019 г., изписани са на ръка и към тях не са приложени платежни документи за връщане на сумите. При проверката е формиран извод, че не се установява наличие на реално извършени доставки по фактури, издадени през 2016, 2017 и 2018 г., като налице е липса на документална обоснованост по процесните фактури, подробно описани в ПУФО от 14.02.2023 г., по смисъла на чл.26 т.2 от ЗКПО.

Във връзка с горните констатации, в хода на ревизионното производство са извършени множество процесуални действия: изискани да декларации, документи и писмени обяснения от ревизираното лице; извършена е насрещна проверка на „Макстил 2014“ ЕООД, документирана с Протокол № П016001622234289-141-001/03.02.2023 г. (л.448, т.2); наложени са предварителни обезпечителни мерки. С Протокол № 197809/05.05.2023 г. (л.450, т.2) е присъединен събрания в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) доказателствен материал, документирана с Протокол № П-16001622161892-073-001/14.02.2023 г. (л.452, т.2)

Каза се по-горе, ревизията е с обхват на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. Посочи се също така, че на ревизираното лице е изготвено и връчено по електронен път ИПДПОЗЛ № Р-16001622007447-040-001/28.02.2023 г. за представяне на документи и писмени обяснения. Такива не са представени от „Чизар“ ЕООД, което е дало основание на органите на приходната администрация да формират извод, че са налице обстоятелства по чл.122 ал.1 т.4 и т.5 от ДОПК, а именно: т.4. – липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството /ЗСч/ или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и, когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци са унищожени не по установения ред; т.5. – документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване.

На РЛ са връчени уведомления: - по чл.124 ал.1 от ДОПК (л.442, т.2) и по чл.17 ал.1 т.2 от с. к. (.444, т.2), с които е уведомено, че основата за облагане с корпоративен данък за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. На основание чл.122 ал.2 от кодекса е извършен анализ на всички относими към лицето обстоятелства от т.1 до т.16, а именно: - т.1., т.2., т.3., т.4., т.6., т.8.,т.10.,т.15 и т.16.

Ревизиращите органи, в условията на пълно доказване, са изложили своите мотиви в тази насока, подробно описани в РД, от които се установява, че липсва или не е представена от РЛ счетоводна отчетност съгласно ЗСч. В случая, каза се, ревизиращият орган се позовава на относимите към ревизираното дружество критерии, визирани в чл.122 ал.2 от ДОПК, като в резултат на този анализ не са признали за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани. Така, от декларираните от „Чизар“ ЕООД разходи в размер на 174 568.85 лв. за 2016 г., 207 410.80 лв. за 2017 г., 238 139.90 лв. за 2018 г. и 156 991.91 лв. за 2019 г., не са признати за данъчни цели следните суми: - 170 000.00 лв. за 2016 г., - 194 000.00 лв. за 2017 г., 210 500.00 лв. за 2018 и 129 500.00 лв. за 2019 г. Същите представляват стойността на издадени от „Макстил 2014“ ЕООД опростени фактури, осчетоводени на разход по дебита на с/ка 602 „Разходи а външни услуги“, с предмет: услуги – изработка на дрехи на ишлеме, по които не е установено наличие на реално извършени доставки.

Фактурите, издадени от „Макстил 2014“ ЕООД по периоди са, както следва:

• 2016 г. – опростена фактура № 22/15.12.2016 г. с предмет „услуга“ на стойност 170 000.00 лв.;
• 2017 г. – 4 бр. опростени фактури с предмет „услуги“ на обща стойност 194 000.00 лв. (ф-ра № 23/31.03.2017 г. – 47 500.00 лв.; ф-ра № 24/30.06.2017 г. – 47 500.00 лв.; ф-ра № 25/30.09.2017 г. – 40 000.00 лв. и ф-ра № 26/29.12.2017 г. – 59 000.00 лв.);
• 2018 г. – опростена фактура № 27/31.121.2018 г. с предмет „услуга“ на

стойност 210 500.00 лв.;

• 2019 г. – 13 бр. опростени фактури с предмет „изработка на дрехи на

ишлеме на стойност 129 500.00 лв. (ф-ра № 90/07.01.2019 г. – 9 000.00 лв.; ф-ра № 91/07.01.2019 г. – 9.000 00 лв.; ф-ра № 92/07.01.2019 г. – 9 000.00 лв.; ф-ра № 93/07.01.2019 г. – 9 000.00 лв.; ф-ра № 94/07.01.2019 г. – 9 000.00 лв.; ф-ра № 95/07.01.2019 г. – 9 000.00 лв.; ф-ра № 96/07.01.2019 г. – 9 000.00 лв.; ф-ра № 97/07.01.2019 г. – 9 000.00 лв.; ф-ра № 98/07.01.2019 г. – 9 000.00 лв.; ф-ра № 99/07.01.2019 г. – 9 000.00 лв.; ф-ра № 100/07.01.2019 г. – 9 000.00 лв.; ф-ра № 101/07.01.2019 г. – 9 000.00 лв. и ф-ра № 102/07.01.2019 г. – 3 500.00 лв.

От извършени в ИМ на НАП , имащи отношение към „Макстил 2014“ ЕООД е установено, че през периода на издаване на фактурите, контрагентът е нерегистрирано по ЗДДС лице, както и за отчетните 2016 г., 2017 г., 2018 и 2019 г. няма подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО и съответно, не са декларирани никакви приходи. Установено е също така, че З. Ч. – управител на „Чизар“ ЕООД е била в трудови правоотношение на длъжност „технически изпълнител“ с „Макстил 2014“ ЕООД за периода 12.02.2014 г. – 19.11.2019 г.

В хода на ревизията, във връзка с отчетените разходи по описаните по-горе фактури, е извършена насрещна проверка на „Макстил 2014“ „ЕООД, за резултатите от която е съставен цитираният по-горе в настоящото изложение, Протокол № П-16001622234289-141-001/03.02.2023 г. В хода на същата е изготвено ИПДПОЗЛ № П-16001622234289-040-001/23.12.2022 г., връчено по реда на ч.32 от ДОПК. Посочено е, че „… от 08.01.2016 г. всички данъчни документи към „Макстил 2014“ ЕООД са връчвани по реда на чл.32 от ДОПК. Лицето няма деклариран електронен адрес за кореспонденция, а на представляващия е издаден и влязъл в сила РА за реализирана отговорност по чл.19 от ДОПК за задълженията на дружеството в особено големи размери, което представлява.“. Изискано е да се представят процесните фактури, сключени договори и анекси във връзка с осъществяване на доставките, количествено-стойностни сметки към договорите, документи, доказващи място и дата на извършване на доставката, оригинал на приемо-предавателен протокол за предадени от страна на възложителя материали, проекти и др., платежни документи за извършените плащания, товарителници, приемо-предавателни протоколи, пътни листове, документи, доказващи собствеността на транспортните средства, с които е извършен превоза, договори, фактури за наемане на МПС, трудови договори на шофьорите, извършили превоза, документи, доказващи ресурсната обезпеченост за извършване на доставките, използвани активи за извършване на доставките (наети или собствени), ако са собствени – амортизационен план, ако са наети – договор за наемане и неговото осчетоводяване на задълженията и/или плащанията по него, документи за начина на калкулиране на цената на услугата и нейните елементи – труд, материали и др., оборотна ведомост и главна книга за периода на доставките, както и всички документи, доказващи извършване на доставките – кой е участвал в товаро-разтоварните работи, кой е управлявал транспортното средство и/или други дълготрайни активи и др. подобни – име, ЕГН, място/обект, където е извършвана доставката, адрес на обекта. При наличие на подизпълнител – данни за него. От доставчика не са представени документи и писмени обяснения.

Ревизиращият екип е анализирал представените в хода на извършена ПУФО на „Чизар“ ЕООД документи – фактури, договори и приемо-предавателни протоколи, като е установил, че същите съдържат идентичен текст, с изключение на вида възложени за изпълнение изделия, брой, размер на възнаграждението и срок на изпълнение. В чл.3 от договорите е записано, че „Възложителят ще заплати на изпълнителя договореното в чл.2 възнаграждение в брой след извършване на определената работа.“, но не са представени документи за разплащане.

Констатирано е също така, че въпросните шивашки услуги са оформяни само документално, без да е налице фактическо извършване на посочените във фактурите дейности, а издадените през 2016 – 2018 г. фактури на обща стойност 573 500.00 лв. не отразяват реално получени услуги от РЛ, а за осчетоводените през 2019 г. разходи в размер на 129 500.00 лв. не е налице документална обоснованост, тъй като не са представени първични документи с посочените идентификационни данни. По този начин е формирана данъчната основа по чл.122 от ДОПК за облагане с корпоративен данък за ревизираните 2016, 2017, 2018 и 2019 г., определена като разлика между декларираните общи приходи и установените от ревизиращия екип разходи в размер на: - за отчетната 2016 г. – 173 649.65 лв. (178 218.50 лв. – 4 568.85 лв.); - за отчетната 2017 г. – 197 096.20 лв. (211 507.00 лв. – 13 410.80 лв.); за отчетната 2018 г. – 215 353.10 лв. (242 993.00 лв. – 27 639.90 лв.) и за отчетната 2019 г. – 134 450.78 лв. (161 942.69 лв. – 27 491.91 лв.), респ., доначислени да дължимите корпоративен данък и лихви.

Посочените суми представляват отчетени от „Чизар“ ЕООД разходи по дебита на с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ (ушиване на ишлеме), въз основа на фактури, подробно описани в таблици по години, каза се, издадени от „Макстил 2014“ ЕООД. Ревизиращите органи са приели, че реалността на извършените услуги не може да се установи, като се провери дали са извършени, тъй като при насрещната проверка е установено, че не са представени и липсват доказателства за реалността на фактурираните сделки при техния изпълнител, посочен във фактурите като техен издател – няма доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършването им, респ., доказателства за документирани и отчетени приходи и разходи. Установено е, че от „Макстил 2014“ ЕООД не са подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО, т. е.- не са декларирани отчетени приходи, няма декларирана действително осъществявана дейност, няма декларирани налични активи и ресурси. Не са представени данни и документи, доказващи процеса на извършени услуги (поръчки, договори, анекси, документи или др. дейности); лицата, извършили услугите и предоставили данните от извършените у,слуги; място/обект, където е извършвана услугата – точен адрес. Доставчика се укрива; не съдейства на проверката; не изпълнява задълженията си, които са в особено големи размери и не предоставя достъп до цялата си налична счетоводна отчетност на органите по приходите, извършващи насрещните проверки.

При анализ на представените и присъединени в хода на ревизията документи, счетоводни справки и регистри, в т.ч. оборотни ведомости, главни книги и аналитични хронологични ведомости е установено следното:

В ГФО за отчетната 2019 г. ЗЛ е декларирало:

• ОПР: нетни приходи от продажби на услуги 160 хил. лв.; разходи за

суровини и материали 10 хил. лв.; разходи за външни услуги 134 хил. лв.; разходи за възнаграждения – 9 хил. лв.; разходи за осигуровки 2 хил. лв.; печалба от обичайна дейност 5 хил. лв.;

• Счетоводен баланс (СБ): - касови наличности в лева 8 хил. лв.; текуща

печалба 5 хил. лв.;„ други задължения 3 хил. лв.;

В представената в хода на извършената ПУФО синтетична оборотна ведомост:

• оборотите по сметките от гр. 60, гр.61 и гр.70, в т. ч. дебитния и кредитния

оборот на с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ (134 630.03 лв.) напълно съвпадат с данните от ОПР;

• салдата на сметки 123, 501 и 455 отговарят на декларираните суми в СБ

към 31.12.2019 г.;

• с/ка 401 „Доставчици“ е с начално кредитно салдо 4 596.03 лв., дебитен

оборот 149 389.73 лв., кредитен оборот 144 793.70 лв. и крайно салдо – 0.00 лв.

В представената синтетична хронологична ведомост за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. по с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ са осчетоводени горе цитираните 13 бр. опростени фактури, издадени от „Макстил 2014“ ЕООД, като са взети следните счетоводни статии: - Д-т с/ка 602 „Разходи за външни услуги“/К-т с/ка 401 „Доставчици“ – контрагент „Макстил 2014“ ЕООД .

При анализ на представените от „Чизар“ ЕООД в административното производство документи е установено следното:

Ново представената синтетична оборотна ведомост за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. съществено се различава от цитираната по-горе такава, в т. ч. с/ка 401 „Доставчици“ е с начално кредитно салдо в размер на 579 39.03 лв., дебитен оборот 727 719.75 лв., кредитен оборот 148 623.70 лв. и кредитно салдо 299.98 лв.,; с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ е с дебитен и кредитен оборот в размерна 135 750.05 лв.; каса в лева е с крайно дебитно салдо 20 604.89 лв.

В отчета по журнал на операциите за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., по дебита на с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ са осчетоводени, освен визираните в доклада 13 бр. опростени фактури, издадени от „Макстил 2014“ ЕООД на обща стойност 129 500.00 лв., и

• копия на 6 бр. кредитни известия от 07.01.2019 г. на обща стойност

574 500.00 лв. с посочен контрагент „Макстил 2014“ ЕООД, в т. ч. № 30 на стойност (-) 170 000.00 лв.; № 31 на стойност (-) 47 500.00 лв.; № 32 на стойност (-) 47 500.00 лв.; № 33 на стойност (-) 40 000.00 лв.; № 34 на стойност (-) 59 000.00 лв. и № 35 на стойност (-) 210 500.00 лв.;

• копия на 54 бр. опростени фактури от дата 07.01.2019 г. на обща стойност

422 000.00, от № 55 до № 89 и от № 36 до № 54 (с фискален бон, но не от дата 07.01.2019 г., а от дата 31.12.2019 г.), както и приложени към всяка фактура договор за изработка, приемо-предавателен протокол и разходен касов ордер за извършено плащане.

При анализ на същите е установено, че „Макстил 2014“ ЕООД, с издадените през 2019 г. кредитни известия сторнира всички фактури, които е издало на РЛ през 2016, 2017, 2018 и 2019 г. и фактурира всички услуги през 2019 г., в т. ч. и плащания по тях.

Предвид горното, относно приложените към жалбата до решаващия орган 54 бр.опростени фактури, издадени на 07.01.2019 г., последният, след извършен анализ в хода на административното производство е формирал извода, че същите са съставени допълнително в хода на производството по обжалване, а не са били текущо издадени и осчетоводени през 2019 г. Така според горестоящия административен орган, не са представени други съпътстващи документи във връзка с извършените услуги или носители на информация, които да съдържат данни за извършената работа, както и доказателства за извършването им и начина, по който те са достигнали до възложителя, поради което е прието, че наличието на договор и издаването на фактури не представлява доказателство за реално изпълнение на услугата. Според директора на дирекцията, съществено внимание се налага да бъде обърнато на разплащанията по издадените от „Макстил 2014“ ЕООД фактури. В този смисъл, в решението се посочва, че в хода на ревизията не са представени документи за извършени плащания, установено и чрез представените счетоводни справки. Отбелязва се също така, че към всяка една от представените с жалбата фактури (с дата на издаване 07.01.2019 г.) са копирани и фискални бонове, които обаче са с дата 31.12.2019 г., както и РКО с дати от 2016, 2017 и 2018 г.

С оглед изложеното, решаващият орган налага заключението, че с процесните фактури, издадени от „Макстил 2014“ ЕООД е документално привидно извършване на доставки на услуга, като този извод следва от изтъкнатите в решението аргументи, вкл. и се основават на факта, че част от представените към жалбата счетоводни справки и документи са съставени допълнително и не са намерили отражение в декларираните от дружеството данни за съответните периоди.

Като излага подробно нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения решаващият орган е посочил, че като е отчело в разходите за дейността стойността на спорния документ, ревизираното лице неоснователно е намалило финансовия се резултат за отчетните 2016, 2017, 2018 и 2019 г., с оглед на което се налага заключението, че с процесните фактури, издадени от „Макстил 2014“ ЕООД е документирано привидно извършване на доставки на услуги. Горното е наложило и крайния му извод, а именно: основателно органите по приходите не са признали за данъчни цели разходите, представляващи осчетоводени по с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ разходи за услуги по фактурите, издадени от „Макстил 2014“ ЕООД за обследваните данъчни периоди.

В съдебно заседание на 17.09.2024 г. е изслушана и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по делото документи, счетоводни справки, налични по делото и предоставени от жалбоподателя, както и други документи, приобщени към делото в с.з. от 08.10.2024 г. В експертизата вещото лице е направило проверка в счетоводството на „Чизар“ ЕООД и е определила приходите на жалбоподателя за периода 2016 – 2019 г.-, които са представени в табличен вид, след подробно описание на договорите за които се твърди, че са източник на тези приходи. По отношение дължимостта на ДДС от „Чизар“ ЕООД експертът, след проверка на всички дневници за продажба и уведомления за приемане на отчетни регистри по ЗДДС на „Чизар“ ЕООД е установил, че дружеството, почти през целия период е с резултат за периода по ДДС „ДДС за внасяне“. Посочва, че отчетените вноски по ДДС са платени към бюджета, видно от ДОС, представена от дружеството, като за няколко месеца е констатирано надплащане, т.е. платени са по-големи суми от дължимия ДДС, но с тях са покрити други задължения за данъци. В табличен вид в експертизата са представени фактурите и съпътстващите ги документи, като е констатирано, че за „Чизар“ ЕООД е проблем, че няма издадени касови бонове от страна на „Макстил 2014“ ЕООД. Експертът е описал подробно всички налични договори за изработка за ревизираните периоди; представил е съпътстващите фактури в табличен вид; посочил е услуги от други доставчици, с идентични като предмет и обем на услугите, като е формирал извод, че основните принципи при водене на счетоводната отчетност, са спазени от „Чизар“ ЕООД. Съгласно поставена от жалбоподателя задача, вещото лице и направило изчисления и на дължимия корпоративен данък в два варианта, подробно описани в заключението.

В съдебно заседание на 13.02.2024 г. са разпитани като свидетели лицата: П. Ж. Б. и С. Д. П., от чиито показания се установява начинът на работа в дружеството – как се осъществява кроенето, предаването на скроената продукция, пакетиране, транспорта на дружеството до подизпълнител и обратно, изготвянето на приемо-предавателни протоколи, какви документи са съставяни и кои лица са се занимавали с приемо-предаването на продукцията и готовите стоки, обратното връщане на ушитите стоки при „Чизар“ ЕООД.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - приложените към жалбата доказателства; електронен носител – ДВД с електронни подписи на ревизиращите лица във връзка с указанията на съда, дадени с разпореждането за насрочване на делото; представените от ответника доказателства с молба от 18.01.2024 г.; представени от жалбоподателя доказателства в съдебно заседание на 16.04.2024 г. и представени от жалбоподателя доказателства в съдебно заседание на 17.09.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

При това положение, спорът между страните по делото се концентрира във въпроса за наличието на предпоставките по чл.122 ал.1 т.4 и т. 5 от ДОПК за определяне на облагаемата основа за процесните периоди – 2016 - 2019 г. Доводите на жалбоподателя във връзка с незаконосъобразното определяне на облагаемата основа за посочените периоди са, че при определянето й, неправилно ревизиращите не са обсъдили безпристрастно фактите и обстоятелствата при издаване на административния акт, както и от констатацията на ревизиращите, че задълженията за внасяне на корпоративен данък произтичат от неизвършени услуги - изработка на дрехи на ишлеме за друго дружество чрез подизпълнител.

Становището на администрацията пък е, че в случая са налице предпоставките по чл.122 от ДОПК за определяне на облагаемата основа за процесните ревизирани периоди, като правилно са взети предвид всички относими обстоятелства, а именно: - липсата на първична и вторична счетоводна документация, която да даде реална представа за извършваната от дружеството-жалбоподател дейност през процесните периоди. Горният извод и формиран въз основа на следните факти: - каза се, на първо място, липса на счетоводна отчетност съгласно ЗСч, наличие на опростени фактури с предмет услуга; липса на подадени ГФО от страна на контрагента на РЛ – „Макстил 2014“ ЕООД, както и липса на декларирани приходи от негова страна; липса на електронен адрес за кореспонденция на последно соченото дружество, както и факта, че от 2016 г. на същото всички книжа на данъчната администрация са връчвани по реда на чл.32 от ДОПК; на представляващия „Макстил 2014“ ЕООД има влязъл в сила ревизионен акт за реализиране на отговорност по чл.19 от ДОПК; липсата на каквито и да било съпътстващи фактурите, издадени от „Макстил 2014“ ЕООД документи; липса на материална, техническа и кадрова обезпеченост на подизпълнителя, както и факта, че З. Ч., едноличен собственик на капитала, представляващ и управляващ „Чизар“ ЕООД е била в трудови правоотношения на длъжност технически изпълнител с „Макстил 2014“ ЕООД за периода 12.02.2014 г. – 19.11.2019 г. Или иначе казано, липсата на доказателства за действително извършени стопански операции, при реализацията на които, е следвало да се отчетат приходи и да се начислят съответните преки и косвени данъци.

С оглед разрешаването на текущия административно правен спор, е необходимо да се посочи следното:

Според чл.110 ал.2 от ДОПК – “Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.” Принципът на “Законност”, установен в чл.2 ал.1 от ДОПК изисква при осъществяване на това производство, органите по приходите да действат в рамките на правомощията си, установени от закона, като прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. На следващо място, принципът за “Обективност”, възведен в чл.3 от ДОПК, безусловно налага задължението, органите по приходите в производствата по ДОПК, да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва да се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса. Най – сетне, принципът на служебното начало, възведен в чл.5 от ДОПК, според който – “Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения”, без съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на данъчните органи. Те са органи на изпълнителната власт, които са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които позволява събирането на необходимата пълнота от данни /доказателства/ за установяването на законосъобразното, респ., на незаконосъобразното възникване, развитие и осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия отделният данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите волеизявления на органите и да представя поисканите му документи и писмени обяснения. Когато крайният резултат от административното ревизионно производство е неблагоприятен за данъчния субект, поражда се правото той да бъде обжалван пред горестоящия в йерархията административен орган. При положение, че резултатът е отново неблагоприятен, за данъчния субект е налице вече право на съдебно обжалване. От гледна точка на съдебния административен процес, упражняването на това право е равнозначно на предявено пред съда искане да бъде разгледан и разрешен конкретен административен спор. В спорното съдебно производство, двете страни – данъчният субект и административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Как се разпределя доказателствената тежест при това положение между данъчния субект – жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата?

Отговорът на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение:

Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за не настъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл.160 ал.1 от ДОПК, независимо от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материално-правна норма свързва с неговото проявление.

На следващо място, без съмнение в случая следва да се съобрази и правилото, възведено в чл.124 ал.2 от ДОПК, съобразно което, в производството по обжалване на ревизионен акт издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл.122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено от събраните доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва, кому лежи доказателствената тежест относно релевантните факти, при спор относно законосъобразността на ревизионен акт издаден в производство реда на чл.122 от ДОПК, като придава отнапред установена материална доказателствена сила на съдържащите се в ревизионния акт фактически констатации.

Във връзка с разрешаването на текущия административноправен спор, е необходимо да се съобрази и следното :

В разпоредбите на чл.122 - 124 от ДОПК са регламентирани особени правила за извършване на данъчни ревизии, т. нар. ревизии при особени случай. Съгласно нормата на чл.122 ал.1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в т.1 - 7 от посочената разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК, такова обстоятелство е налице, когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред, а съгласно т.5, когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване.

Настоящият случай е именно такъв, като от събраните доказателства в хода на ревизионното производство, е установено по безспорен начин, че през процесния ревизиран период 2016 г. – 2019 г. от „Чизар“ ЕООД са декларирани разходи, които не са документално обосновани. Същите са подробно посочени по години по-горе в настоящото изложение. Тези разходи представляват стойността на издадени от „Макстил 2014“ ЕООД опростени фактури, също подробно описани по-горе, с предмет услуга – изработка на дрехи на ишлеме, по които не е установено наличие на реално извършени доставки. Същевременно е установено и че контрагентът „Макстил 20-14“ ЕООД не е регистрирано по ЗДДС лице, както и че за отчетните 2016, 2017, 2018 и 2019 г. няма подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО, съответно, няма декларирани доходи.

Съгласно разпоредбата на чл.122 ал.2 от ДОПК данъчната основа по чл.122 ал.1, се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т.1-16 от ал.1 на чл.122 от ДОПК. При определяне на данъчната основа по особения ред, на чл.122 ал.1 от ДОПК, органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерий, визирани в нормата на ал.2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да направи анализ на онези от тях, които да му позволяват да определи данъчната основа по възможно най–обективния и достоверен начин по отношение на конкретния ревизиран субект. В случая ревизиращите органи са извършили анализ на обстоятелствата по ал.2, които са приели за относими към данъчната основа и които биха допринесли за определянето й по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение ревизирания субект.

Неминуемо, така определената данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК, ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, което в случая, не е представило надлежна счетоводна документация, отразило е разходи, които не се признават за данъчни цели, като счетоводството му е заведено по начин, непозволяващ определяне на облагаемата основа - липсва необходимата информация. Същото обаче разполага с процесуална възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионният акт да опровергае установените фактически констатации, като ангажира съответните доказателства, във връзка с обективно осъществения данъчен фактически състав и докаже, чрез проведено пълно насрещно доказване, че размера на облагаемата му данъчната основа е друг, а не приетия от ревизиращите органи.

В случая, истинността на фактическите констатации в ревизионния акт не е опровергана по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, нито и от експертните изводи на приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Спиртова. От събраните по делото писмени доказателства и от експертните изводи на вещото лице по приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дружеството не е водило редовно счетоводство, независимо, че експертът заявява, че същото е водено в съответствие със законовите изисквания. Това извод се налага от обстоятелството, че голяма част от документите са представени с жалбата до директора на Д „ОДОП“, както и в хода на настоящото съдебно производство, при което обаче, каза се по-горе са констатирани значителни несъответствия, както правилно е отбелязал решаващия орган в решението си и което е индиция, че процесните документи са създадени с оглед административното и настоящото съдебно производство. Следва да се отбележи също така, че заключението е изготвено само въз основа на задачи, поставени от жалбоподателя, който е игнорирал факта, че в счетоводството на дружеството са налице извършени от него осчетоводявания на разходи по с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ по доставки на „Макстил 2014“ ЕООД, което обстоятелство е и предмет на спора, докато експертизата само и единствено посочва основанията и наличните документи. Или иначе казано, същата не променя по никакъв начин изводите на органите на приходната администрация.

Липсват редица първични документи, като не са водени и хронологични регистри и оборотни ведомости. Това становище на вещото лице се подкрепя и от представените по делото доказателства – налице са само синтетична хронологична ведомост и отчет по журнала на операциите за всяка една от процесните години.дневник на продажбите и уведомления за приемане на отчетни регистри. По отношение на последно сочените представени документи спор няма, тъй като е прието, че лицето няма задължения по ЗДДС. Т.е. липсата на първични счетоводни документи и вторични такива, при които да се направи действителна обвръзка на извършваните стопански операции, които да отразяват с идентификационни данни същите, е именно основанието ревизията да бъде проведена по особения ред на чл.122 от ДОПК.

В този смисъл са и разпоредбите на чл.37, ал.4 от ДОПК, който гласи, че в случаите, когато субектът не представи изискани по съответния ред доказателства, органът по приходите приема, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства. Наличието на част от хронологичните регистри, поискани от ревизиращите от задълженото лице, обосновава и правилните констатации на ревизиращия екип, че през посочените по-горе отчетни периоди дружеството не е водило счетоводна отчетност, съгласно изисквания на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, което пък от своя страна не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане с преки данъци.

От друга страна, липсата на първичен счетоводен документ за заприхождаването на тези процесните стоки и материали, представлява нарушение на чл.9 от ЗСч. Съгласно чл.16 от същия този закон, движението на счетоводните документи от момента на тяхното създаване или получаване в предприятието до момента на унищожаването или предаването им съгласно нормативен акт се осъществява по ред, определен от органа на управление на предприятието. Т. е. в дружеството следва да е изработена и утвърдена от управителя наредба за вътрешния документооборот, който да представлява съвкупност от предварително установени пътища за движение на счетоводните документи от момента на тяхното съставяне или получаване в предприятието, до момента на предаването им за съхраняване в счетоводния архив на предприятието или държавния архивен фонд или унищожаването им. Съгласно тази наредба, следва да се определят използваните първични счетоводни документи. Това се отнася и до констатациите на ревизиращите по отношение на извършените разходи без документ, отразени в ОПР за 2016 г. в размер на 174 568.85 лв., за 2017 г. – 207 410.80 лв., за 2018 г. – 238 139.90 лв. и за 2019 г. - 156 991.91 лв. неоснователно изписани като разходи за външни услуги. Такива документи не са представени от ревизираното дружество относно. На следващо място, необходимо е да се отбележи и обстоятелството, че реалността на извършените услуги не може да се установи, като се провери дали са извършени, тъй като при насрещната проверка на контрагента „Макстил 2014“ ЕООД е установено, че не са представени и липсват доказателства за реалността на фактурираните сделки при техния изпълнител, посочен във фактурите като техен издател – няма доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост да извършването им, липсват доказателства за документирани и отчетени разходи; липсва отчитане на приходи от „Макстил 2014“ ЕООД; не са подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО от същото дружество за процесните периоди; липсват данни за декларирани налични активи и ресурси, както и няма декларирана осъществявана дейност. Само наличието на фактура и приемо-предавателен протокол, който е чисто формален и който не дава никаква информация относно лицата, извършили приемо-предаването, място на приемо-предаване на продукцията, кои лица са извършвали това. Освен това, нито от жалбоподателя, нито от „Макстил 21014“ ЕОО се представят доказателства – данни и документи относно лицата, извършили услугите и предоставили данните от извършените услуги; място/обект, където е извършвана услугата - точен адрес. Същевременно доставчикът не е открит трайно ( от 2016 г. нататък), не съдейства при проверката, не е изпълнявал задълженията си, които са в особено големи размери, не е предоставил достъп до цялата си счетоводна отчетност на органите по приходите извършили проверката.

Предвид липсата на съпътстващи документи във връзка с извършените услуги, и наличието на сторнирани през 2019 г. с кредитни известия всички фактури, издадени от „Макстил 2014“ ЕООД на „Чизар“ ЕООД през 2016, 2017, 2018 и 2019 г., като същевременно „Макстил 2014“ е фактурирал всички услуги през 2019 г., в т. ч. и плащанията по тях, съдът намира за правилна и законосъобразна констатацията на ревизиращия екип, относно опростените фактури, издадени на 07.01.2019 г., което е индиция, че същите са съставени за целите на производство по административното обжалване и настоящото такова. В подкрепа на горното е и фактът, че не се представят никакви други съпътстващи документи или носители на информация относно реалното извършване на услугите.

Данни за подобни документи и дейности няма установени нито в административната преписка, нито в настоящото производство. А след като това е така, се налага само изводът, че заприхождаването на процесните стоки, без ответникът да разполага с първичен счетоводен документ за придобиването им, е осъществено от него нередовно, в нарушение не само на чл.6 ал.5 и ал.6 от ЗСч, но и на основният счетоводен принцип по чл.3 от същия закон – за документална обоснованост. След като в случая липсват първични счетоводни документи, които да оправдават извършеното от жалбоподателя в нарушение на посочените изисквания и принцип на ЗСч – деклариране на разходи, които не са извършени, при липсата на първични и вторични счетоводни документи, е очевидно, че с това им деклариране ревизираното лице е извършило нередовно осчетоводяване. А след като това е така, то не може сега да служи, като доказателство в подкрепа на твърдението му, че ревизиращите неправилно са определили данъчната основа.

Това е така, тъй като по делото не е установено редовно водено счетоводство на жалбоподателя за процесните периоди по смисъла на чл.51 от ДОПК, което е в единна съвкупност, по отношение на останалите констатации и изводи, основани на проверка на счетоводните записвания на жалбоподателя. Счетоводните документи, като частни писмени документи не се ползват със задължителна доказателствена сила, като същите се преценяват от съда, съобразно всички данни по делото, и с оглед редовността на извършените вписвания в тях. Доказателствената сила на счетоводните документи е производна, като съгласно чл.182 от ГПК, се предпоставя от изискването същите да бъдат редовно водени. В този смисъл е и разпоредбата на чл.51 от ДОПК, съгласно която вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност, в съответствие с изискванията на закона за счетоводството и с оглед другите обстоятелства по делото. Редовността на счетоводните книги и регистри и вписванията в тях, не се предполага, а следва да бъде доказана от страната, която черпи настъпването на благоприятни последици от тях. Т. доказване в случая не е проведено от жалбоподателя, като лице претендиращо настъпването на изгодни последици от вписванията в собствените си счетоводни книги. При положение, че не е установено редовното водене на счетоводството, не може да се приеме, че вписванията в счетоводните книги и регистри са достоверни и отговарят на нормативно установените изисквания. В този контекст следва да бъде релевиран и фактът, че в хода на ревизията е установено и е отразено като изрична констатация в ревизионния доклад, че е налице нередовна счетоводна отчетност на жалбоподателя, тъй като последният е представил само и единствено: - сканирани копия на първичните приходни и разходни документи за 2018 г.; - счетоводни регистри за периода от 01.01.2019 до 31.12.2019 г. – главни книги, оборотни ведомости и хронологични регистри на операциите; - три рамкови договора с клиент „Булгарконф“ АД и сканирани копия на първични документи с документиран доставчик „Макстил 2014“ ЕООД.

Нещо повече, при така заведената счетоводна отчетност на дружеството и при констатираното неотразяване на процесните разходи без документи в счетоводството на жалбоподателя и неотчетени приходи от последващата реализация, няма никакво съмнение, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане с преки и косвени данъци, което само по себе си е обстоятелство, субсумиращо се в хипотезата на чл.122, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК и съставляващо основание за облагане по този ред.

Наред с това, в настоящото производство, безспорно се установи, че “Чизар” ЕООД, при осъществяване на дейността си, не е спазило принципа за документална обоснованост, залегнал в чл.10 ал.1 и 2 от ЗКПО, а именно: счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.

Наред с това, от органите по приходите е констатирано и противоречие в данните от ОПР за 2019 г. и СБ за 2019 с представената пред административния орган синтетична оборотна ведомост за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., според ново представените документи, с/ка 401 „Доставчици“ е с начално салдо кредитно салдо 579 396.03 лв. при начално кредитно салдо по синтетичната оборна ведомост представена в хода на ПУФО, където е 4 596.03 лв.; аналогична е констатацията и по отношение на дебитен оборот – 727 719.75 лв. срещу 149 389.73 лв.; кредитен оборот – 148 623.70 лв. срещу 144 793.70 лв., както и крайното кредитно салдо – 299.98 лв. срещу 0.00 лв. По същия начин стои въпросът и със с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ – според представената синтетична оборотна ведомост в хода на ПУФО дебитния и кредитен оборот е 134 630.03 лв., които напълно съвпадат с данните в ОПР, а според представената допълнително синтетична оборотна ведомост – дебитният и кредитен оборот на същата сметка е 135 750.05 лв., каса в лева е с крайно салдо – 20 604.89 лв.

Според чл.24 ал.1 от ЗСч финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал, а според ал.2 вярното и честното представяне изисква достоверно показване на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти. Съгласно ал.3 пък, съдържанието на финансовите отчети трябва да е ясно и разбираемо.

Съгласно чл.29 ал.1 от ЗСч годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение, а според ал.7, ГФО отчети по ал.3, 4 и 6 дават вярна и честна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите от дейността на предприятието.

Според икономическата теория и практика балансът представя състоянието на активите и пасивите на предприятието към определен момент. Тя е определила и начина на съставяне на баланс на предприятията, а именно: - данните за изготвяне на баланса се вземат от оборотната ведомост след приключване и след данък. При изготвяне на отчета за приходи и разходи се включват всички приходни и разходни сметки от оборотната ведомост.

Предвид горното, съдът намира, че изводите на ревизиращите и в тази насока са правилни и обосновани.

При това положение, и с оглед приетото от ревизиращите основание по чл.122 ал.1 т.4 и т.5 от ДОПК, съдът намира, че облагането с процесния РА е законосъобразно извършено по реда на чл.122 ДОПК при наличие на законоустановените предпоставки за това. Законосъобразно с процесния РА е определена и облагаемата основа по чл.122 ал.2 от ДОПК, като при определянето и са взети предвид всички представени в хода на административното производство доказателства.

В заключение, и с оглед обсъждания въпрос за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да се посочи, че жалбоподателят не ангажира безпротиворечиви доказателства с които да опровергае по безспорен начин установена материална доказателствена сила на съдържащите се в ревизионния акт фактически констатации, придадена им от разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК. Обратно, органите на приходната администрация установиха по несъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, субсумиращи се в хипотезата на чл.122, ал.1 и 2 от ДОПК, на които основават правомощието си да определят процесните фискални задължения /така Решение № 8488/23.06.2010г. по адм. дело № 2461/2010г. на ВАС, І “ А” отделение /.

Тук е мястото да се посочи, че съдът не кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите не могат да удостоверят обстоятелства, които следва да бъдат доказани с писмени документи, така, както изисква законът.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че неправилно органът по приходите е извършил ревизията по реда на чл.122 от ДОПК.

Неоснователно е възражението и в насока, че неправилно и необосновано органите по приходите приемат, че с процесните фактури, издадени от „Макстил 2014“ ЕООД е документирано привидно извършване на доставка на услуга.

Каза се по-горе ,в хода на ревизията е установено, че всички приложени по административната преписка договори са абсолютно идентични като текст и условия, формални, с изключение на вида, възложени за изпълнение изделия, брой, размер на възнаграждението и срок на изпълнение.

Видно от същите, в чл.14 е уговорено, че изработката на изделията ще става с материали на изпълнителя; в чл.5 е уговорено, че транспортните разходи по доставката на материалите ще бъдат за сметка на изпълнителя и транспортните разходи по доставката на изработеното, също ще са за сметка на изпълнителя – чл.16, като в чл.2 е уговорено заплащане при осъществяване на предмета на договора. Данни за поставено задание за изработка предмета на поръчката липсват; липсват данни за извършено плащане; липсват данни за закупени материали от изпълнителя, както и данни за извършени транспортни разходи. Приемо-предавателния протокол, каза се по-горе, е чисто изготвен проформа и е формален, без да предоставя необходимата информация.

Във връзка с горните констатации, следва да се посочи, че константната съдебната практика на ВАС приема, че за доказване реалното извършване на фактурирани услуги, трябва да се установи по безспорен начин в какво точно се изразяват услугите, как са доставени и използвани за дейността на ревизираното дружество. Практиката е повлияна от решения на Съда на Европейския съюз. В случая, при така описаната фактическа обстановка не може да се приеме, че процесните фактури са с ясен предмет, тъй като не е конкретизиран начина на формиране на договорената цена, при положение, че материалите и транспорта, наред с труда са за сметка на изпълнителя. Отделни фактури за материали и транспорт липсват. Т. е. нито от издадените фактури от „Макстил 2014“ ЕООД, нито от приемо-предавателните протоколи към тях, става ясно каква точно услуга касае фактурата, като както от издадените фактури, така и от клаузите на договорите не става ясно какви точно и конкретно услуги са извършени от доставчика.

С оглед сочената съдебна практика, както на СЕС, така и националната, налагат извода, че услугите, които се фактурират трябва да бъдат индивидуализирани като вид и с ясно посочени количествени характеристики или в самите фактури или в съпътстващите ги документи като договори и/или ППП. Отделно от това, фактурата или съпътстващите я документи трябва да съдържат информация за единична цена, обем на извършените дейности, вид и количество на изразходваните материали за изпълнение на конкретните услуги, като всичко това е предварително уговорено. Практиката на ВАС е категорична в тази насока: - посочването само на обща сума, без конкретизация на единичната цена, брой отработените часове и др. не позволява да се определи вида на съответните услуги. Такава конкретика не е налична в представените, както в хода на ревизията и административното производство договори, така и на тези, представено в хода на съдебното следствие; не е представена и във фактурите и в приемо-предавателните протоколи.

Във връзка с представените по делото договори за изработка съдът намира за необходимо да отбележи следното:

На първо място, договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Днес дефинирането на договора става въз основа на понятието за сделка. Сделката има 2 белега: - 1./ тя е частноправно волеизявление, което е насочено към пораждане на гражданско правни последици; - 2./ тя е волеизявление.

Договорът притежава тези два белега, но също така има и свой белег. Този белег е, че той е съглашение, т.е. съвпадение на две насрещни волеизявления. За да имаме съглашение, е необходимо тези волеизявления да съвпадат по съдържание. Договорът е юридически факт с най-голяма практическо значение в цялото частно право. Това е така, защото сделките са единствените юридически факти, които дават възможност субектите сами да определят правните последици. За едно лице могат да възникнат задължения само по силата на собственото му волеизявление.

На второ място, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Т.е. по своята същност, изработката е договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на възложителя, а последният - да заплати възнаграждение. Ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства. Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Изпълнителят, който извършва работата със свой материал, отговаря за доброто качество. Когато няколко лица са се задължили да извършат общо една работа, те отговарят солидарно, ако не е уговорено противното. Поръчващият може да проверява изпълнението на договора във всяко време, стига само да не пречи на изпълнителя. Ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или,че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила. Рискът от случайно погиване или повреда на материала се понася от страната, която го е дала, ако другата страна не е в забава. Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета. Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: - поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; - заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. Тия права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи - в пет години. Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата. Ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло. Ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение. Изпълнителят има право на възнаграждение, ако изпълнението на работата е станало невъзможно изцяло или отчасти вследствие негодността на материала или на проекта, дадени от поръчващия, и изпълнителят своевременно го е предупредил. Ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата. Ако изпълнителят умре или стане неспособен да извърши работата, договорът се прекратява, освен ако не е бил сключен с оглед личността на изпълнителя и, ако наследниците му се съгласят да продължат изпълнението. При прекратяване на договора поръчващият трябва да заплати извършената работа и полезно вложените материали съобразно уговореното възнаграждение. Като правна характеристика, договорът за изработка е:- 1./ консенсуален – “страните по него са обвързани, щом постигнат съгласие”; - 2./ двустранен (и престационен) – “създава задължения и за двете страни: за едната - да изработи нещо; за другата - да приеме изработеното и да плати.”; - 3./ възмезден – “срещу това, което изпълнителят ще изработи, другата страна дължи възнаграждение.”; “всяка страна получава обляга”; - 4./ комутативен – облагата е предварително известна и определена; - 5./ каузален – “извършване на нещо срещу заплащане на определено възнаграждение”; - 6./ неформален. За него са характерни някои особености с оглед предмета на задължението на изпълнителя: - това е задължение за facere - изпълнителят дължи някакъв резултат, поначало трудов. Това може да бъде, както вещ, така и нематериално благо, напр. произведение на изкуството, патент и т.н. Изпълнителят може да изработи възложеното с личен труд, но договорът не е по дефиниция intuito personae. Изпълнителят е самостоятелен при изпълнение на работата. Тази самостоятелност обаче, е балансирана с това, че рискът от невъзможността да се изпълни работата по правило е за изпълнителя и това положение е изрично установено в чл.267 ал.1 изр.1 от ГПК. Това означава, че изпълнителят няма да получи възнаграждение. Правилото относно риска е смекчено в някои случаи. Така напр., в чл.267 ал.1 изр.2 е предвидено, че, в случай на частична невиновна невъзможност, ако онова, което е изработено може да бъде полезно на възложителя, тогава той дължи възнаграждение, съответно част. И това правило се отличава от общото правило на чл.89 от ЗЗД. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение. Ограничение, изменение на това общо положение за риска е уредено и в чл.267 ал.2 на ГПК - хипотеза, при която невъзможността за изпълнение се дължи на негодността на проекта или материала, дадени от поръчващия и изпълнителят своевременно е предупредил поръчващия. В този случай възложителят е нарушил задължението си за оказване на съдействие. Рискът от погиването на материала е за собственика на материала.

На трето място, в правния мир е прието, че при изпълнение на задължението, длъжникът или изпълнителят е добре да се подсигури с доказателство, че е изпълнил задължението. Най-надеждният начин за доказване на изпълнението е, длъжникът или изпълнителят да се снабди с писмен документ, в който кредиторът или възложителят изрично да заяви, че е получил надлежно изпълнение. Без значение е, как ще бъде наречен документът, стига той да съдържа недвусмислено волеизявление на кредитора или възложителя, че е получил изпълнение. Съставянето на документ, доказващ изпълнението е много важно от гледна точка на длъжника и изпълнителя, дори по-важно от самия съставянето на самия договор. В случай, че не може да докаже изпълнението, длъжникът или изпълнителят е поставен пред опасността, другата страна да го застави да изпълни повторно или да откаже да изпълни насрещното си задължение, твърдейки, че тя не е получила изпълнение. В случаите, когато договорът е устен, документите, доказващи изпълнението, могат да се използват и като доказателство за наличието на самия договор. Наред с това, в правния свят съществуват общоприети правила за договорите, и една държаща на себе си фирма би контактувала с контрагентите си при добре уговорени отношения, което на практика в настоящия случая липсва. Прецизно подготвеният договор урежда изискванията към изпълнението и го прави предвидимо и за двете страни. В договорите се конкретизират параметрите на изпълнението – време, място, материали, количество, качество, цена и др. подобни. Действително, дадена е възможност тези изисквания да не са спазени и тогава липсата на изрични уговорки се замества от диспозитивните норми на закона, но, на практика, това само не е достатъчно, за да обуслови реалност на доставката. Необходимо е да бъдат ангажирани и други доказателства, удостоверяващи реалното изпълнение на доставката. И в този случай е валидно казаното по-горе, че липсата на доказателства за извършеното от страна и на жалбоподателя, и на подизпълнителите, не може да обуслови извода, че е налице реално извършена услуга с предмет “ишлеме”. Не е достатъчно само наличието на фактури и предавателно-приемателни протоколи, а са необходими и доказателства, които в цялост да подкрепят твърденията за реалност на извършените услуги по сключените между страните договори.

Тук е мястото да се отбележи, че нито РЛ, в качеството си на изпълнител, нито контрагента „Макстил 2014“ ЕООД, в качеството си на възложител, в договорите, сключени между тях, са се постарали да обхванат всички параметри от правната теория, за гарантиране изпълнението на поетите между тях задължения, включително, като това не е сторено документално и на практика. Липсват: - 1./ документи за предаването от възложителя на изпълнителя на всички основни и спомагателни материали в необходимите количества с посочени цени; - 2./ документи за предаване от възложителя на изпълнителя на еталонни мостри от всеки модел; - 3./ документи за предаване от възложителя на изпълнителя на работни кройки или готови чертежи за кроене, както и списък на детайлите по модели, групирани по вид материал; - 4./ документи за предаване от възложителя на изпълнителя на подробна разходна норма за основните и спомагателни материали, които следва да бъдат вложени в производството на съответния модел; - 5./ документи за предаване от възложителя на изпълнителя на писмена инструкция за начина на нарязване на спомагателните материали; - 6./ документи за предаване от възложителя на изпълнителя на инструкция за кроене с ценови картел, количества по размери и разцветки, цвят на конец, цветове на спомагателни материали, технологични особености при изработката; - 7./ документи за предаване от възложителя на изпълнителя на инструкция за маркировка и други, писмени критерии и изисквания за качеството на кроене; - 8./ транспортни документи за транспорта, както на материалите, така и на готовите изделия; - 9./ производствени мостри и документи за износ, указания за етикировка и опаковка; - 10./ документи за предаването на спецификаця за условията и разходните норми за съхранение и влагане на материалите, собственост на възложителя; - документи за връщане на останалите количества материали или за тяхното плащане от страна на изпълнителя; - 11./ одобрение на спецификация за установяване качеството на всяка сделка; - 12./ документи за извършен контрол от техническо лице на случайна извадка от готовата продукция; - 13./ предавателно-приемателни протоколи с пълно описание на предадената продукция; - 14./ информация за артикулите готова продукция и качеството й; - 15./ - липса на информация в счетоводните регистри – главна книга и оборотна ведомост на задбалансово осчетоводени материали, и редица още документи, необходими за доказване реалността на извършената услуга. В този смисъл са и разпоредбите на чл.37 ал.4 от ДОПК, който гласи, че в случаите, когато субектът не представи изискани по съответния ред доказателства, органът по приходите приема, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства.

Дори да се приеме, че представените приемо-предавателни протоколи представляват някакво доказателство за реалност на извършваната услуга, то на същите им липсват задължителни реквизити. ПП е документ, с който се документира фактическото приемо-предаване на стоки, материали и активи, което много често се извършва в различен момент от момента на плащане и/или издаване на фактура. В този документ са предвидени и реквизити за съпътстващи доставката документи. Реквизитите не са нормативно регламентирани и се ограничават до тези, с които стопанската операция може да се опише еднозначно, а именно: - номер и дата на протокола; - изпращач и получател със съответните данни за ЕИК; - адреси и на двамата; - № на фактура на изпращача и дата; - № на транспортни документи на изпращача и дата; - описание на материалния запас, мярка, количество, единична цена, обща сума; - имена и подписи на лицата предали и приели стоката, - длъжност и дата. В настоящия случай е налице само и единствено някакво изброяване на изделията.

Същите изводи се налагат и по отношение доказване на транспортирането, както на материалите, така и на готовите изделия. Пътният лист е документ, с който се документира маршрута и разхода за гориво на конкретен автомобил.Реквизитите не са нормативно регламентирани и се ограничават до тези, с които стопанската операция може да се опише еднозначно. Съдържа задължителни реквизити: - организация; - автомобил – марка, модел, рег. №, гориво, с каквото се движи автомобилът; - дата; - маршрут; - километри; - среден разход на 100 км; - общо разход литри; - единична цена на горивото с ДДС; - общо цена; - водач – име, длъжност; - дата; - подпис; - одобрил. В настоящия случай обаче, нито органите на приходната администрация са установили такива да са налице, нито пък в настоящото производство това бе сторено от страна на жалбоподателя.

В контекста на изложеното, следва да се посочи, че извършването на доставки е положителен факт от обективната действителност, от възникването на който, възникват и определени права за данъчния субект. В този смисъл, в тежест на ревизираното лице е да докаже наличието на такъв факт.

Наред с това, каза се по-горе, така представените договори, фактури, и предавателно-приемателни протоколи частни документи, с които жалбоподателя доказва изгодни за себе си факти с оглед, на което според настоящият съдебен състав не следва да се кредитират.

Тук е мястото да се посочи и че съдът не кредитира заключението на вещото лице, тъй като то би имало значение към настоящото производство единствено и само, ако от страна на жалбоподателя бе доказано по безспорен начин реалното осъществяване на услугата ишлеме. Това обаче не е сторено.

В хода на съдебното производство жалбоподателят не доказа нещо различно от констатациите на ревизиращите органи, направени след анализ на дейността на дружеството, заведената счетоводна отчетност и отделните счетоводни операции, записванията във вторичните счетоводни документи и регистри, дотолкова, доколкото са представени такива, анализа на отчетените приходи и разходи и формирания финансов резултат.

По отношение на извършените преобразувания, на основание чл.26 т.2 от ЗКПО във връзка с чл.10 ал.1 – 3 от ЗКПО на счетоводния финансов резултат за 2016, 2017, 2018 и 2019 г., в размер съответно: 170 000.00 лв., 194 000.00 лв., 210 500.00 и 129 500.00 лв., представляващи стойността на издадени от „Макстил 2014“ ЕООД опростени фактури, подробно описани по-горе в настоящото изложение, осчетоводени на разход по с/ка 602 „Разходи за външни услуги“, с предмет услуги – изработка на дрехи на ишлеме, по които не е установено наличие на реално извършени доставки, съдът го намира за законосъобразно.

Установяването на реална доставка, която да документират фактурите, е от съществено значение, както за признаването правото на приспадане на данъчен кредит по нея, така и за признаването на разходи за дейността. Дружеството разполага с фактури, но в хода на ревизионното производство е доказано, че те не отразяват вярно стопанската операция. Документирането на стопанска операция, за която няма безспорни данни, че е извършена, налага увеличаване на финансовия резултат с осчетоводените незаконосъобразно разходи. Каза се по-горе, реалното извършване на фактурираните доставки е положителен факт от обективната действителност, с който жалбоподателят обосновава твърденията си за извършени разходи и, от който ще черпи изгодни за него правни последици и на кого е в този случай доказателствената тежест. Безспорни доказателства за това и в хода на съдебното производство не се ангажираха. Съгласно чл.26 т.2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Според чл.10 ал.1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Издадените на жалбоподателя фактури от доставчика „Макстийл 2014“ ЕООД, не отразяват вярно посочените в тях стопански операции и не се ползват с необходимата доказателствена сила, поради което правилно не са признати за данъчни цели.

По отношение на корекцията във връзка с издадените 6 бр. от 07.01.2019 г. на обща стойност 575 500.00 лв., следва да се отбележи, че доколкото същите са осчетоводени в нарушение на счетоводното законодателство, то на основание чл.77 ал.1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане и тази корекция на счетоводния финансов резултат е законосъобразна.

Във връзка с документалната обоснованост при счетоводното формиране на разходите и тяхното признаване за данъчни цели е необходим първичен документ - фактура, доказваща съответната покупка; такъв, който да съдържа достатъчно информация за наименованието на документа, идентификатори на фирмата, съставител на документа, предмета на покупката, количество, единична цена, обща стойност и др.

За да бъде и изписана стоката като разход, документът за доставка не е достатъчно основание, т. к. в момента на покупката не се правят записи по разходните сметки, а по материалните сметки на предприятието. Изписването на готовата продукция, отразено в счетоводството на предприятието като разход, също следва да е документално обоснован

Предвид изложеното, съдът намира, изводите на органите по приходите за правилни и законосъобразни, поради което жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а РА, като правилен и законосъобразен – потвърден.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждсане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 8 830.69 (осем хиляди осемстотин и тридесет и 0.69) лева, съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. За минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, Административен съд - [област], I състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Чизар” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.3, ап.6, представлявано от управителя З. Ч., против Ревизионен акт № Р-16001622007447-091-001/08.06.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с Решение № 290 от 28.07.2023 год. /л.10–15/ на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-.осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - [населено място] при Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта относно установените задължения за корпоративен данък: - за 2016 г. – 17 000.00 лв. главница и 10 779.57 лв. лихви; за 2017 г. – 19 400.00 лв. главница и 10 323.52 лв. лихви; - за 2018 г. - 21 050.00 лв. главница и 9 072.99 лв. лихви и за 2019 г. – 12 950.00 лв. главница и 3 941.25 лв. лихви, или общо 70 400.00 лв. главница и 34 117.33 лв. лихви.

ОСЪЖДА “Чизар” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.3, ап.6, представлявано от управителя З. Ч., да заплати на Национална агенция за приходите – [област], сумата от 8 830.69 (осем хиляди осемстотин и тридесет и 0.69) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р [държава] в 14-десет дневен срок от съобщаването му на страните.