№ 4402
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110202495 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И.“ ЕООД, ЕИК:ХХХХ с адрес /АДРЕС/ срещу Наказателно
постановление № 29-2100005 от 13.01.2022г., издадено от главен директор на Главна
дирекция „Инспектиране на труда“, с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2 000 / две хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.
В подадената жалба се излагат съображения, че неправилно е посочен обекта, като същият
представлява „Изграждане на жилищна сграда с офис и гаражи в УПИ XIV-4, кв.178,
местност „Западно направление- етап метростанция 5-7“. На следващо място, се посочва, че
лицето Б. е бил на мястото на обекта не за да полага труд, а за да се запознае с обекта и
строителната техника, както и че попълнената от него декларация е била под диктовката на
служителите на ГИТ. Моли се за отмяна на наказателното постановление. Отделно от това,
се моли за приложението на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Алтернативно се иска изменение на
размера на наложената санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се представлява. За него се явява
адв. С., който моли за отмяна на наказателното постановление. Посочва, че е установено
безспорно, че фактическата обстановка, каквато е приета в наказателното постановление е
неправилна такава, доколкото свидетеля Б.И. се е намирал на място не за да полага труд, а за
да се запознае с техниката. Посочва, че трудовият договор на лицето е бил регистриран в
НАП още същия ден. Моли за приложението на нормата на „явно маловажен
1
случай“.Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна- главен директор на ДИТ редовно призована се представлява от
юрисконсулт А.. Същата излага сведения, че при издаване на наказателното постановление
не са допуснати процесуални нарушения. Намира, че посоченото в наказателното
постановление нарушение е безспорно доказано. Посочва, че не е налице маловажност на
нарушението, предвид разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59 ЗАНН от процесуално легитимирано лице и срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разглеждана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.11.2021г. в обект, находящ се в /АДРЕС/, стопанисван от дружеството- жалбоподател
била извършена проверка от служители на Главна Дирекция „Инспекция по труда“. В хода
на проверката на място били заварени лица, които полагали труд. Служителите на ГИТ-
София раздали на лицата декларации, които същите следвало да попълнят. В това число бил
и свидетеля Б., който собственоръчно попълнил декларация около 14:35 часа, в която заявил,
че има сключен трудов договор, възнаграждението, което получава, часовете, в който полага
труд, както и обстоятелството, че не му е било връчено уведомление от ТД на НАП.
Проверката на дружеството- жалбоподател продължила по документи в сградата на ГИТ-
София. В хода на проверката бил представен сключен на 17.11.2021г. трудов договор между
дружеството- жалбоподател и свидетеля Б.И.. Била направена справка относно
регистрацията на трудовия договор в НАП, от която било видно, че сключеният трудов
договор бил регистриран на 17.11.2021г. в 15:17 часа.
Относно извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР
2137841 от 25.11.2021г., с който на дружеството били дадени задължителни за изпълнение
предписания. Екземпляр от същият бил връчен на представител на дружеството-
жалбоподател.
Във връзка с констатираното свидетелката П.М. на длъжност „началник отдел“ РПД при
Главна Дирекция „Инспектиране на труда“ съставила на дружеството- жалбоподател АУАН
№29-2100005 от 25.11.2021г. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и в
присъствието на управител на дружеството- жалбоподател, който получил екземпляр от
същия срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения акт не постъпили писмени
възражения.
При идентична фактическа обстановка въз основа на съставения акт било издадено
процесното наказателно постановление № 29-2100005 от 13.01.2022г., издадено от главен
2
директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5
от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2 000 / две хиляди/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал.2
от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели П.М. (актосъставител), Б.И. и А.Р..
Относно показанията на свидетелите И. и Р. съдът намира, че в едната им част същите се
явява логични, достоверни и подкрепени от всички останали събрани по делото
доказателства. В частта, в която същите заявяват, че е бил сключил трудов договор същият
ден, когато е била извършена проверката от служителите на „Инспекция по труда“, както и
относно обстоятелството, че свидетелят Б.И. собственоръчно е попълнил декларацията,
приложена по делото, съдът намира, че се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства и поради тази причина ги кредитира с доверие. Относно обстоятелството
обаче, че служителите на „Инспекция по труда“ извършващи проверката са продиктували на
свидетеля Б.И. какво следва да напише в декларация и по конкретно, че същият има
сключен трудов договор, съдът намира, че същите се явяват неубедителни и житейски
нелогични. Настоящата съдебна инстанция намира, че няма как служителите,
осъществяващи проверката да бъдат наясно какво е работното време на служителите на
дружеството, както и какво е получаваното от тях възнаграждение. На още по- голямо
основание, не намира опора твърдението на свидетеля И., тъй като не става ясно защо би
попълнил неверни обстоятелства. Поради изложеното, съдът намира, че твърденията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Б.И. и А.Р. в тази си част не следва да
бъдат кредитирани с доверие и съдът не ги взе предвид при изграждане на вътрешното си
убеждение.
На следващо място, съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката П.М.. Същата
излага сведения относно датата и мястото на извършване на проверката, начина на
извършване на същата и съставянето на акт за констатираното нарушение. Същата се явява
свидетел очевидец на констатираното нарушение и поради тази причина съдът счита, че
показанията ѝ са източник на пряка доказателтвена информация по случая.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на
процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съотв.
3
издали двата процесуални документа (АУАН и НП), счете, че правилата за компетентност са
спазени. В случая АУАН е съставен от компетентен за това орган – свид. М.- компетентно
длъжностно лице съгл. чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399 от КТ, която е била на длъжност „началник
отдел РПД“ в Дирекция „Инспекция по труда“ - град София, а НП е издадено от „главен
директор“ на Главна дирекция „Инспектиране на труда“, който е оправомощен да издава НП
със Заповед № З-0171/11.02.2016 г. на изп. директор на ИА „ГИТ“, и представлява
„оправомощено от ръководителя” на съответния контролен орган (изпълнителен директор
на ИА „ГИТ”) длъжностно лице.
Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН е съставен
в присъствието на двама свидетели по съставянето на акта, като препис от последния е
връчен на представител на санкционираното лице. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.
3 от ЗАНН за съставянето на АУАН и за издаването на НП. Изложеното дава основание на
състава на съда да приеме, че липсва нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, както и
на разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. Съставеният АУАН съдържа законовите реквизити, като
в него са отразени обстоятелствата по извършваната проверка, фактическото описание на
нарушението и неговата правна квалификация. Идентична е ситуацията и с издаденото НП.
Предвид гореизложеното, при служебната проверка не се установиха причини атакуваното
НП да бъде отменено на процесуално основание, тъй като не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на процесуалните
права на страните в производството.
По приложението на материалния закон, настоящата съдебна инстанция намира, че също не
са допуснати нарушения, като издаденото наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Съответно,
разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ забранява на работодателя да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Фактите по делото
непротиворечиво сочат, че към момента на проверката свидетелят Б.И. е бил постъпил на
работа и полагал труд за дружеството – като е ирелевантно обстоятелството дали същият е
полагал труд, за да прецени дали би могъл да се справи или е полагал същия поради
уговорка между него и работодателя.
Установено се явява обстоятелството, че свидетеля е полагал труд преди регистрирането на
трудовия си договор в НАП. Самият И. писмено е декларирал, че към момента на
извършване на проверката няма сключен трудов договор, но има уговорено седмично
трудово възнаграждение. Видно от приложения по делото трудов договор същият е бил
сключен на дата 17.11.2021г., но е бил регистриран в НАП след извършване на проверката.
При тези безспорни факти, очевидно е, че работодателят е допуснал лицето до работа преди
да му предостави кумулативните документи по чл. 63, ал. 1 от КТ, с което на 17.11.2021 г. в
4
горепосочения обект е осъществил формално нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
Предвид, че се касае за отговорност на юридическо лице и същата е безвиновна такава то
субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждана.
Настоящата съдебна инстанция намира обаче, че в обжалваното наказателно постановление
не са посочени мотиви относно прилагането на по-висок размер на наказанието
„имуществена санкция“. Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда, че „Работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение“. Съдът намира,
че доколкото по делото не бяха представени доказателства за други извършени нарушения
на трудовото законодателство от дружеството, както и предвид обстоятелството, че същото
е регистрирало трудовия договор на лицето веднага след извършената проверка, то не са
налице основания за налагане на административно наказание над законоустановения
минимум. Отделно от това, в обжалваното наказателно постановление не са посочени
никакви мотиви, които да обуславят приложението на по- висок размер на наложеното
наказание. Съдът взе предвид обстоятелството, че извършеното нарушение на трудовото
законодателство е първо по ред за дружеството, както и обстоятелството, че извършеното
нарушение е било отстранено във възможно най- кратък срок и поради тази причина счита,
че следва да бъде наложено наказание в законоустановения минимум, който би отговорил на
целите на наказанието предвидени в разпоредбата на чл. 12 ЗАНН. В този смисъл съдът
намира за законосъобразно да измени обжалваното наказателно постановление и че следва
да намали размера на тази санкция до законоустановения минимум, като наложи на
дружеството- жалбоподател административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1 500 лв.
Посочените по- горе обстоятелства не биха могли да обусловят маловажност на
нарушението, доколкото извършеното не се отличава с по- ниска степен на обществена
опасност от нарушения от същия вид.
На следващо място, законодателят в ал. 2 на чл. 415в от КТ изрично е посочил, че не са
маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Поради изложеното, съдът намира, че не би могъл да определени извършеното нарушение
като маловажно такова.
При този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски, но въззиваемата страна
има право и своевременно претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което
настоящата инстанция намира за основателно. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 80 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 29-2100005 от 13.01.2022г., издадено от главен
директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което на основание чл. 414, ал. 3
от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2 000 / две хиляди/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал.2
от КТ, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК:ХХХХ ДА ЗАПЛАТИ на „Главна дирекция „Инспектиране на
труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 / осемдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от жалбоподателя искане за присъждане на
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6