Решение по дело №787/2017 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 февруари 2018 г. (в сила от 10 януари 2019 г.)
Съдия: Диана Николова Костова
Дело: 20177060700787
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 64

гр. Велико Търново,22.2.2018 г.

 

                                                       В ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Административен съд – гр. Велико Търново, VІІІ-ми състав, в закрито заседание на осми февруари  две хиляди и  осемнадесета година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова

 

 

разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело №787/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. От Административно- процесуални кодекс/АПК/във вр. с 166 от ДОПК и  чл. 33,ал.1 от Наредба № 9//3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка“Създаване на стопанска на млади фермери“ на Министър на земеделието и храните.

 Образувано е по жалба на П.К.Я. *** против  Акт за установяване на публично вземане № 04/112/03376/3/01/04/01 от 21.9.2017г. издаден от Директор на Областна дирекция „Земеделие“ –Разплащателна агенция – Държавен фонд ,“Земеделие“, с който на жалбоподателката е определено задължение в размер на 48 892 лева ведно с дължимата законна лихва съгласно т.7 от сключения договор № 04/112/033376 от момента на сключване на договора за наем на активи -1.11.2012 г., дължими поради неизпълнение на нормативни задължения.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на процесния акт за установяване на публично вземане, поради несъответствие с материалния закон. Счита, че не е налице твърдяното от административния орган нарушение на нормативни задължения, визирано в хипотезата на чл. 33, ал 1 във вр-с чл. 30т.2 от горепосочената Наредба, тъй като жалбоподателят не е извършил фактически действия по отдаване под наем или ползване на недвижим имот, закупен с получената съгласно договор за безвъзмездна помощ съгласно приложение 0 1А от сключения договор от 8.10.2009г. Счита, че твърдението за сключен договор за наем и фактическо преотстъпване държането на имота на трети лица от страна на административния орган се явява недоказано. На следващо място, намира, че оспорвания АУПЗ е издаден при грубо нарушение на процесуалните правила, при което съществено е засегнато правото му на защита. След като му е извършена проверка за възникнало съмнение за нередност през 2014г по приложена докладна записка, административният орган се явява обвързан с този протокол за извършена проверка, поради което е недопустимо, на по късен етап да установява противното, а именно , че са налице  такива нередности. Счита, че е нарушен чл. 29, ал 2 т. 5 от Устройствен правилник на ДФ“Земеделие“, който определя като компетентен орган за предприемане на необходимите действия по събиране на недължимо платени суми , Дирекция „Правна“, каквото произнасяне към момент на издаване на АУПЗ няма. Директор на ОДЗ има правомощия по чл. 43, т11б,“г“ от Устройствения правилник, но само да упражняват пряк контрол за разходване на средствата по предназначение, като в случай на установено отклонение на средствата следва да уведомят ръководството на фонд „Земеделие“ за предприемане на действия по реализиране на отговорност, но самите те нямат правомощие да издават АУПЗ. В съдебно заседание се представлява от адв.И., който поддържа жалбата по направените в нея оплаквания, като счита, че с оглед събраните писмени и гласни доказателства е установена основателността й. В срока, определен от съда на основание чл.143, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК представя подробна писмена защита. Претендира разноски в производството, заплатена д.т. и адвокатско възнаграждение, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Ответник жалба –Директор на ОДЗ чрез процесуалния си представител юк Ц.,оспорва жалбата, като я намира за неоснователна и недоказана. Счита, че обжалвания административен акт е правилен и законосъобразен,издаден от компетентен орган. Писмените доказателства, съдържащи се в преписката, както и показанията на свидетелите, разпитани в последното съдебно заседание доказват по безспорен начин, че жалбоподателката е извършила фактически действия по предоставяне под наем на имот, закупен с безвъзмездната инвестиция. Представя писмени бележки в указания от съда срок по чл. 143, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответник жалба лично в съдебно заседание уточнява, че не може да се получават европейски средства чрез полагане на подпис, като визуално същият такъв на жалбоподателката е положен под договор за наем, но който вещото лице графолог отрича да е неин. Намира, че следва да бъде уведомена Районна прокуратура за това.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните писмени и гласни доказателства, обсъдени поединично и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката е сключила договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 04/112/03376 от 8.10.2009г. с ДФ“Земеделие“ в качеството й на ползвател по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони. В изпълнение на посочения договор жалбоподателката е получила от страна на ДФ“Земеделие“ безвъзмездна финансова помощ от 48892, лева, получена по две плащания, като преди второто такова й е била извършена проверка по документи и на място.  С тези средства е закупен имот, кадастрален № 194а, находящ се в УПИкв. 29 по ПУП на с. Джулюница, описан в Приложение №1 А към сключения договор, за който има представен нотариален акт № 1148, т. рег.№ 5627 по дело 1078/2011г.  в административната преписка. На 9.6.2014г. в ОДЗ е получен сигнал, съдържащ твърдения, че жалбоподателката е предоставила под наем горепосочения имот,  на трети лица, като е представен и договор за наем. Ответник жалба с оглед на така установеното неправомерно предоставяне на държането на имота ,закупен с европейски средства е счел, че е налице нарушение на чл. 30 т. 2 от Наредба №9/3.4.2008г на Министъра на земеделието и храните и на т. 4,31 от сключения договор, съгласно които ползвателят се задължава в срок от три години от подаване заявката за второ плащане , да не продава и да не преотстъпва ползването на дълготрайните активи, включени при изчисляването на минималния размер на инвестицията по чл. 14, ал 1 и 2 от Наредбата. След като е констатирал това нарушение и на основание чл.33, ал1 от горепосочената Наредба е отправил нотариална покана до жалбоподателката  с изх.№ 04-043-6500/301 от 28.8.2014г. надлежно връчена от Нотариус К.Б.на 29.8.2014г стр. 11 от делото. Жалбоподателката е уведомена на основание чл. 26, ал.1 от АПК за започналото производство по установяване на публично държавно вземане, с оглед факта, че същата не е възстановила горепосочената сума от 48 892 лева,  приключило с издаване на процесния АУПДЗ. По преписката липсват доказателства, кога същият е вречен на жалбоподателката, като същата е упражнила правото си на жалба на 6.10.2017г. видно от вх. № 01-403-6500/47141 на ОДЗ.

В административната преписка са представени допълнително писмени доказателства, с вх. № 5493/24.10.2017г по описа на Административен съд Велико Търново, а именно: Заповед № 03-РД /286 от 1.2.2017г. на Директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на директорите на областните дирекции на ДФ“земеделие“ да издават АУПДЗ по чл. 166, ал 2 от ДОПК по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери „от ПРСР за периода 2007-2013г., таблица за движение на документите, сключения договор между страните, контролен лист от извършена проверка на място стр.122-144, бизнес план на жалбоподателката, включващ закупуване на посочения имот, заявка за второ плащане, сигнално писмо от 9.6.2014г , документи, свързани с докладна записка от 13.10.2014г. за проверка на твърденията в сигнала във връзка с предприемане на действия от Дирекция“Противодействие на измамите“ , писмо по чл. 26, ал.1 от АПК с известие за доставяне, както и процесния АУПДЗ.

В хода на съдебното дирене е допусната съдебно- графологична експертиза, която съдът цени като обективна и безпристрастна, и която установява, че подписът под Наемодател в представения договор за наем на недвижимия имот, сключен с К.Д.Д., починал, не е поставен от жалбоподателката.

По делото е разпитан като свидетел Р.К., който е работил в съдружие с К.Д., собственик и управител на Астра 59 ЕООД. Последният заявява, че фактически са ползвали посочения недвижим имот, като жалбоподателката сама е предоставила подписан екземпляр от договора за наем.Уговорката е била за заплащане на 400 лева наем, като в договора е отразена сумата от 100 лева. След около 7-8 месеца, след като  е имало просрочие на вноските за наем, съпругът на жалбоподателката се е снабдил с изпълнителен лист на основание чл. 417 от ГПК и същите са събрани от съдия- изпълнител, за което има доказателства по делото. Подписали са договори за заем със съпруга, като самата жалбоподателка им е предоставила съответната скица на имота, за да се снабдят с разрешение за производство на дървообработващи детайли за паркет. Същият е участвал финансово със средства, които са отчитани по счетоводството на Астра 59 ЕООД, в последствие преобразувано в ООД и той е вписан като съдружник. Съдът цени посочените свидетелски показания като достоверни.

Разпитан е и съпругът на жалбоподателката ,дал съгласие за това на основание чл.166, ал.1 т.2 от ГПК който твърди, че е продал дървообработващи машини на свидетеля К. и починалия Д., като същите са му подписали договори за заем, тъй като не са могли да заплатят машините, първият за 600 лева , а вторият за 300 лева, които е получил чрез съдия изпълнител. Нямал е документи за посочените продадени машини, извършвана му е само една проверка през 2014г, която е установила изпълнение на нормативните и договорни задължения на жалбоподателката. Потвърждава получаването на нотариална показана за възстановяване на безвъзмездно получените суми.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Съгласно приетото по т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г., постановено по тълк. д. № 1 по описа за 2015 г. от Общото събрание на съдиите на I и II колегия на ВАС актовете, издавани от органите на Разплащателната агенция - ДФ "Земеделие", по чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., са индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Доколкото обаче се касае за оспорване на акт за установяване на публично държавно вземане по чл.166 от ДОПК, изрично в чл.166, ал.1 е предвидено, че Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а в ал. 2 е предвидено, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административно-процесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Редът за обжалване на АУПЗП е определен по административен ред, съгласно чл.166, ал. 3 от ДОПК. Съгласно чл. 156, ал. 3 от ДОПК административното обжалване е задължително за ревизионните актове и съгласно чл.144 от ДОПК за всички останали актове, издавани от органите по приходите. След като АУПДЗ в конкретния случай не е издаден от орган по приходите, то  обжалването по административен ред не е задължително. Освен това жалбата е подадена от лице, чиито интереси за негативно засегнати от издадения акт, в предвидения от закона преклузивен срок, поради което настоящата инстанция намира, че същата се явява допустима.

Разгледана по същество обаче същата се явява неоснователна по следните съображения:

Процесният АУПДЗ е издаден от Директор на „Областна дирекция“Земеделие“, комуто са делегирани права по издаване на такива актове от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Същият е издаден от  компетентен орган предвид чл. 26, ал.1, т.3 от Наредба № 9/ 2008г, чл. 20а ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ, според които изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е и Изпълнителен директор на Разплащателната агенция и същият може да делегира  в полза на Директорите на областните дирекции на Държавен фонд "Земеделие" свои правомощия, което е станало със Заповед № 03-РД/286 от 1.02.2017г. за издаване на актове по чл.166, ал.2 от ДОПК по мярка 112“Създаване на стопанства на млади фермери“ по ПРСР за периода 2007-2013г. Следва да се посочи, че Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република  България за прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС и по силата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на ЕС.  

 

 

 

В нормите, уреждащи обществените отношения относно ОСП на ЕС и Схемите и правилата за единно плащане се включват, както тези на Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията от 21 април 2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, и на Регламент /ЕО/ № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на ОСП и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, чиито правила намират пряко приложение, така и националното законодателство. Като член на Европейския съюз, Република България е въвела в законодателството си правилата на директивите и регламентите на ЕС относно ОСП на съюза и относно схемите и правилата за единно плащане. Тези норми са транспонирани в ЗПЗП и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. 

 

 

 

 Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, в сила от 2010 г. публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.С оглед на така изложеното съдът прави еднозначен извод, че АУПДЗ е издаден от компетентен орган.

             Същият е издаден при спазване на процесуалните правила за това ,предвидени по силата на препращащата норма на чл.166, ал.2 от ДОПК, в  АПК. Жалбоподателката е надлежно уведомена за започването на административното производство по чл. 26 от АПК. Актът е издаден при спазване на принципите на административния процес за обективност чл. 7 от АПК, законност чл. 4 от АПК, равенство на страните чл. 8 от АПК и служебното начало по чл. 9 от АПК. Административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК  и е издал АУПДЗ след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и е обсъдил възраженията и обясненията на жалбоподателката. Същият е събрал служебно всички относими и допустими доказателства съгласно изискванията на чл. 36 от АПК. Административният орган е ползвал събраните преди началото на производството писмени доказателства като договор за отпускане на европейска помощ, сигнално писмо, извършена проверка, договор за наем, нотариален акт, бизнес план,нотариална покана, жалба срещу нотариална покана.

              АУПДЗ не страда от твърдяния от жалбоподателката порок липса на законоустановена форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същият е издаден в писмена такава, като са посочени както фактите, установени в хода на административното производство, така и направените от органа въз основа на тях правни изводи. С оглед на това настоящата инстанция намира твърдението на жалбоподателката, че не са изложени фактически установявания за голословно.

                По отношение на приложението на материалния закон съдът намира следното Съгласно чл. 30 т.2 от Наредба № 9 от 3.04.2008г. за условията и реда за преотстъпване на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ на Министъра на земеделието и храните и т. 4.31 от Договор №4/112/03376, ползвателят на помощта се задължава в сок три години от подаване на заявката за второ плащане, да не продава и да не преотстъпва ползването на дълготрайните материални активи, включени при изчисляването на минималния размер на инвестицията по чл. 14, ал.1 и ал. 2 от горепосочената Наредба. Съгласно представения договор Приложение № 1А,  бизнес план на жалбоподателката европейските средства са били предназначени за закупуване на ДМА, представляващ поземлен имот кад. № 194а,  намиращ се в УПИ IV кв 29 по ПУП на с. Джулюница и същият участва при изчисляването на минималния размер на инвестицията по чл. 14, ал.1 и ал 2 от горепосочената Наредба. Спорен по делото е фактът дали горепосочения ДМА е отдаден под наем или по- точно ползването дали е преотстъпено фактически на трето лице. От страна на ответник жалба е представен договор за наем за посочения имот между жалбоподателката и трето лице Д., в качеството му на едноличен собственик и управител на „Астра 65“ЕООД. В първото по делото съдебно заседание е оспорено авторството на този частен диспозитивен документ, с твърдение, че жалбоподателката не го е подписвала. Това се установява и от изслушаната по делото съдебно- графологична експертиза. Въпреки това обаче, съдът го кредитира, тъй като същият е подкрепен от непротиворечивите показания на св. К.. В  показанията си св. Я. съпруг на жалбоподателката изрично говори за извършвани на тях проверки, представяни от тях документи, и други, подписвани от него документи за продажба на машини, намиращи се в имота на жалбоподателката, предмет на инвестицията, от които може да се направи извод, че най- вероятно договорът за наем е подписан от него. Но съгласно точното тълкуване на правната норма, законодателят не изисква имотът да е отдаден под наем, а да е предоставено фактическото му ползване от трето лице,  което обстоятелство установява, че посочената инвестиция не се ползва по предназначение за увеличаване на стопанството на младия фермер. Св. Я. изрично в показанията си посочва, че в имота са се намирали машини за дървообработване, и като признание на неизгоден факт, съдът приема, че е доказано използването на инвестицията не по договорираното предназначение. Съдът споделя доводите на ответник жалба в представените писмени бележки, че жалбоподателката не е доказала, че посочените машини са били необходими за обслужване нуждите на нейното стопанство,  съгласно разпределената от съда доказателствена тежест на основание чл. 154 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. От св. Показания на К., които съдът цени като обективни и безпристрастни, и най- вече логични се установява, че имотът е бил ползван за монтиране на машини за дървообработваща дейност – такава на паркети от страна на трето лице. Както се посочи по- горе наличието на такива машини се установява и от св. Я., заинтересован от изхода на спора, от представената оригинална скица от страна на самата жалбоподателката, предоставена на третите лица Д. и Г. за снабдяване с документи, необходими за функциониране на дървообработвателния цех, приложения по делото констативен протокол от 16.4.20143г. на инспектори при РДГ, които са установили при проверка в присъствието на Д., собственик на „Астра 59“ на дърводелски цех, намиращ се в описания и притежаван от жалбоподателката недвижим имот. Опитът да се обвърже  изпълнителното дело с договори за заем сключени с двамата Д. и К. за продажба на дърводелски машини съдът намира за неуспешен. От показанията на св. К., горепосочения протокол за проверка, претендираната сума съдът намира, че за установено, че договорът за заем и симулативен по смисъла на чл. 26 от ЗЗД и прикрива договор за наем. Именно неизпълнението на задълженията по договора за наем, вероятно подписан от съпруга на жалбоподателката е основание за принудителното събиране на тези суми. Св. Я. не може нито да индивидуализира посочените машини, нито да докаже собствеността върху тях, като нелогично е продажбата на такова скъпо оборудване да не бъде оформена с писмен договор, доказващ законния произход на стоките и съответно собствеността на третите лица, а да се състави договор за заем на малки средства около 900 лева с писмен такъв. Както се посочи по- горе от настоящата инстанция единствения логичен извод при обсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност е, че към 16.4.2013г съгласно протокол стр 31 от делото, ползването на недвижимия имот, закупен с безвъзмездната инвестиция  е фактически предоставено на трето лице Астра 59 ЕООД. След като по делото не е спорно, че 15.10.2012г. е извършено второто плащане по сключения договор, то в тригодишния срок до 15.10.2015г. , а именно през 2013г. фактическото ползване е било предоставено на трето лице. Посоченото задължение жалбоподателката е нормативно и договорно установено ,както се посочи по- горе.

             Съгласно нормата на чл.33, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008г. т.4.7 и т.4.8 буква „а“ от сключения договор и поради неизпълнение на нормативно установеното задължение по чл. 30, т. 4 от горепосочената Наредба и на договорното такова по т.4.31 от сключения договор ответник жалба е приел, че получените по договора плащания са недължими и следователно същите следва да бъдат възстановени от жалбоподателката ведно с дължимата лихва , определена съгласно т. 7 от сключения договор, от датата на договора за наем 1.11.2012г. Жалбоподателката не се е възползвала от правото си да подаде писмени възражения в 14 дневен срок по основанието и размера на задължението, поради което с процесния АУПДЗ е установената сумата от 48 892 лева ведно с дължимата законна лихва от 1.11.2012г. върху нея.

             Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че след като не е установена измама, обективирана в докладна вх.№ 12-040-6500/371 от 10.7.2014г, както и нередности, то неоснователно е искането за възстановяване на горепосочените суми. В случая не се касае за приложение на чл. 24, § 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията, който  предвижда, че констатирането на нередности, произтичащи от кръстосаните проверки, бива последвано от други подходящи административни процедури и, когато е необходимо, от проверки на място. А съгласно чл. 28, § 1 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията, всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на извършената проверка, като § 2 определя, че на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на проверката и да добави забележки, като когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава копие от контролния доклад.  

 

 

 

В нормата на чл. 73, § 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. е предвидено, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с § 3. Но съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., задължението за възстановяване, посочено в § 1, не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител, като в ал. 2 на същия § 4 е посочено, че когато грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на въпросното плащане, първа алинея от § 4 на чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. се прилага, само ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Горепосочените актове, касаят установяване на нередности при усвояването на европейски средства, свързани са с допустимостта и законността на извършените плащания по сключения договор, който въпрос не е спорния по делото. Административният орган не излага твърдения в АУПДЗ, че жалбоподателката неправилно е получила първото или второто плащане по договора, напротив преценил е , че договора е изпълнен, тъй като е закупен ДМА, уговорен съгласно Приложение № 1А. В случая се касае за неизпълнение на нормативно и договорно задължение, свързано с последващото ползване на инвестицията, в рамките на тригодишния период от датата на последното плащане. Горепосочената Наредба №9/3.04.2008г. е издадена на основание §35 ал 3 от ПЗР на ЗПЗП и в изпълнение на Регламент 65/2011г на комисията за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент ЕО-1698/2005г на Съвета , Регламент ЕО 1974/2006г за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент 1698/2005г. Според последния регламент условията за подпомагане започване дейност от млади земеделски производители, са изпълнени към момента на заявлението, когато бизпеспланът  дава информация за първоначалното състояние на стопанството и специфичните ориентири и цели за развитието на дейността на новото стопанство и подробна информация за инвестициите , обучението и други дейности, необходими за развитието на земеделското стопанство. Именно това е основната цел на посочените нормативни актове, увеличение на съответното стопанство с договорените единици, като в конкретния казус, именно фактическото предоставяне на инвестицията на трето лице се приравнява на неизпълнение на горната цел за развитие на селските райони за създаване на модерни фермерски стопанства. С оглед на това АУПЗ е постановен с целта на закона.

Отново следва да се подчертае, че се касае за неизпълнение на нормативно задължение и договорно такова след като разходите по договора са приети като допустими и изплатени, поради което не е необходимо започване на производство по чл.99 от АПК.  Не следва да се отменя актът, с който същите са одобрени, тъй като не са налице нито едно от основанията визирани в чл. 99 от АПК. Не се касае за ново обстоятелство по смисъла на тази норма, а за последващо неправомерно поведение на жалбоподателката. 

 

 

 

 

Както се посочи по-горе касае се за неизпълнение на нормативно ( от Наредба № 9-чл.30 т.2) и договорно задължение на ползвателя (т.4.31 от Договора), с който факт органът в съответствие с чл. 33, ал.1 от Наредба № 9, законосъобразно според настоящият състав е поискал връщане на цялата договорената финансова помощ ведно със законната лихва, след  прекратяването на договора за финансово подпомагане, което е станало с изпращането на нотарилна покана до жалбоподателката. След като същата не е заплатила дължимите суми в указания срок за доброволно плащане, административният орган е издал процесния АУПДЗ.

Предвид гореизложеното жалбата срещу процесния акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна.Предвид изхода на производството оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на Държавен фонд "Земеделие", разноски в размер на 100 лева,представляващи юрк.възнаграждение по чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК

Доколкото с писмената защита на ответник жалба е представен и СД , съдържащ адмвинистративни проверки на място, извършена на жалбоподателката на 20.9.2012г. съдът намира, че дължи произнасяне по тяхното приемане. Същите не са относими към повдигнатия спор между страните, тъй като не са част от предмета на доказване. В конкретния казус е ясно, че жалбоподателката е изпълнила договорните и нормативни задължения по закупуване на инвестицията, което се установява от посочената проверка на място, но е спорно дали същата е преотстъпила фактическото й ползване в тригодишния срок съгласно изискванията на закона и вписаните в договора задължения.

 

 

 

 

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, осми състав на Административен съд –Велико Търново ,

 

 

                                                         

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на П.К.Я. *** против  Акт за установяване на публично вземане № 04/112/03376/3/01/04/01 от 21.9.2017г. издаден от Директор на Областна дирекция „Земеделие“ –Разплащателна агенция – Държавен фонд ,“Земеделие“, с който на жалбоподателката е определено задължение в размер на 48 892 лева ведно с дължимата законна лихва съгласно т.7 от сключения договор № 04/112/033376 от момента на сключване на договора за наем на активи -1.11.2012 г., дължими поради неизпълнение на нормативни задължения.

 

ОСЪЖДА П.К.Я. *** да заплати на ДФ"Земеделие", разноски в размер на 1- сто лева,представляващи юрисконсултско възнаграждение

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответник жалба за приемане на доказателства, намиращи на СД за извършени административни проверки на жалбоподателката през 2012г. 

 

Решението, подлежи на обжалване пред  Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: