Р Е Ш
Е Н И Е № 11
18.01.2023 г., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
при участието на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 269
по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 73 ал. 2 от ЗУСЕСИФ .
Делото
е образувано по жалба от Н. В.
А., в качеството му на едноличен търговец
(ЕТ) с фирма „НИКА - Н.А.”, с ЕИК *********, чрез процесуалните
му представители по пълномощие адв. Г.Т. и адв. д-р А.П., срещу Решение за налагане
на финансова корекция № 10/311/00761/3/01/04/02,
заведен с изх. № 01-6500/8551#13/27.04.2022
г., издаден от И.д.н.Д. фонд „З.” (ДФЗ),
с който на основание чл. 46 ал. 1 и 2 от Наредба № 30
от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 – 2013
г.
(Наредба № 30/11.08.2008 г.) във връзка с
неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от Договор № 10/311/00761
от 09.10.2014 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и чл. 16, ал. 2 от
Наредба № 30/11.08.2008 г., и във връзка с чл. 73 ал. 1 и чл. 72 ал. 1 във връзка с чл. 70 ал. 1 т. 7 и т. 10 от
Закона за управление на средствата от ЕСИФ
и § 4 ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, както и в изпълнение на влязло в законна
сила Решение № 11487 от 11.11.2021 г., постановено по адм. дело № 4858/2021 г. по
описа на ВАС, е
определена
окончателна финансова корекция в размер на 170 948.06
лева, като корекция най – голяма по размер. Изложени са доводи за нищожност и
незаконосъобразност на основанията по чл. 146 т. 3, т.
4 и т. 5 от АПК на процесното решение. Иска се прогласяване на акта за нищожен или отмЯ.та
му като незаконосъобразен. Претендират се сторените
разноски по делото.
В съдебното заседание по делото жалбата се
поддържа от едноличния търговец и адвокат д-р А.П.. Претендират се направените
разноски по производството на делото.
Ответникът – изпълнителният
директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител по пълномощие ст. юрисконсулт Я. К., в писмена молба оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Претендира направените разноски
по производството на делото, евентуално прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на насрещната страна.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Между Държавен фонд „Земеделие” и ЕТ „Н.- Н.А.” е сключен Договор № 10/311/00761 от 09.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР 2007 – 2013 г.), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. В чл. 1.1. от договора е посочено, че ДФЗ предоставя на ползвателя, регистриран под УРН 202843, безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от него разходи, свързани с осъществяването на проект № 10/311/00761/13.05.2013 г., а именно – изграждане на къща за гости „Катерина” в УПИ Х-1386, кв. 94 по плана на гр. Кочериново, община Кочериново, област Кюстендил и закупуване на лек автомобил. В чл. 2.1 от договора е посочено, че първоначално одобрената финансова помощ въз основа на представените документи е в размер на 177 322.20 лева съгласно Таблицата за одобрените инвестиционни разходи (Приложение № 1 към договора). Във връзка с подадена заявка за окончателно плащане № 10/311/00761/3/01/14.10.2015 г. на едноличния търговец на 23.12.2015 г. е изплатена субсидия в размер на 170 948.06 лева.
Въз основа на извършена извънредна проверка на място след плащане в периода 27.06.2019 г. – 28.06.2019 г. и допълнителни административни проверки е установено неспазване на договорни и нормативни задължения на едноличния търговец, обективирани в Доклад за нередност № 10/311/00761/3/01/17/01/22.10.2020 г. Установено е, че за финансовите 2016, 2017 и 2018 години изпълнението на приходите от подпомаганата дейност, изчислено средноаритметично, е в размер на 1.86% от заложените в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план за съответните години. За финансовата 2016 г. са заложени приходи от нощувки в размер на 132 000.00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 50.00 лева) и приходи от посещения на бар на стойност 48 000.00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 20.00 лева), или общо 180 000.00 лева, а за този период не са реализирани приходи, което представлява 0 % изпълнение на бизнес плана за тази година. За финансовата 2017 г. са заложени приходи от нощувки в размер на 132 000.00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 50.00 лева) и приходи от посещения на бар на стойност 48 000.00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 20.00 лева), или общо 180 000.00 лева, а за този период не са реализирани приходи, което представлява 0 % изпълнение на бизнес плана за тази година. За финансовата 2018 г. са заложени приходи от нощувки в размер на 132 000.00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 50.00 лева) и приходи от посещения на бар на стойност 48 000.00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 20.00 лева), или общо 180 000.00 лева, като за този период са реализирани приходи в размер на 10 051.00 лева, което представлява 5.58 % изпълнение на бизнес плана за тази година. В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало поддържане на четири работни места през следващите години от изпълнението на бизнес плана – един служител управленски персонал и трима служители административен персонал. За финансовата 2016 г. едноличният търговец има средносписъчен брой на персонала 1.08 бр. за финансовата 2017 г. – 1.17 бр., и за финансовата 2018 г. – 1.83 бр., или съответно 27.08 %, 29.17 % и 45.83 % изпълнение по отношение на параметъра устойчива заетост, като средноаритметичното изпълнение е в размер на 34.03 %.
Гореизложеното се явява неизпълнение на т. 4.12. и т. 4.18. от посочения по – горе договор. Съгласно т. 4.12: „Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи“ а т. 4.18 определя, че: “ Ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор“. В чл. 16 ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. е фиксирано: “Бизнес – планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително – монтажни работи – за 10 години., водещи до реализиране на целите по чл. 2. В т. 9.1. буква 4г4 от договора е заложено“Одобрен проект е подаденото от Ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми, съгласно Наредбата документи /вкл. и представения от Ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311“. Същото е посочено и в § 1 т. 19 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008 г.
Точка 4.4 от договора пък сочи, че: „Фондът има право да откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от Ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато: буква б/ Ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по този договори по Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“.
В раздел VІІІ. Отговорност. Точка 8.1 е заложено: „В случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, или е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива, включително, когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или да бъде установена функционална несамостоятелност, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и 47 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.
Съгласно чл. 46 ал. 1 от Наредбата пък: „В случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта“. Ал. 2 сочи, че: „В случаите по ал. 1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин“.
В ДВ, бр. 69 от 30.08.2019 г., в сила от 30.08.2019 г., са обнародвани „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.“ /Правилата/, с цел отговаряне на нормативните изисквания и унифициране на прилагането им спрямо бенефициентите.
За констатираното нарушение, свързано с неизпълнение на одобрения проект /непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес – плана/ за 3 /три/ цели финансови години /2016 г, 2017 г. и 2018 г./, съгласно точка 30, предл. Първо от Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20% от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило две или повече финансови години, се налага санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договара. Общата наложена финансова корекция е 170 948.06 лева, представляваща 100% от получената субсидия.
Ответникът е изпратил до едноличния търговец писмо
с изх. № 01-6500-8551/10/07.12.2021 г., с което му е предоставил възможност в 14 - дневен срок от
получаването му да представи писмени възражения по основателността и размера на
финансовата корекция, подкрепени с доказателства. Писмото е връчено на търговеца,
чрез упълномощено лице – Ц. Ц., с препоръчана пощенска пратка на 18.02.2022 г.
и в указания срок – 07.03.2022 г. той е представил възражение по фактическите
установявания от органа.
Във възражението същият твърди, че макар къщата
за гости да е построена в края на 2015 г., всички довършителни работи (които не
са финансирани от ДФЗ), необходими за завършване на цялостния туристически комплекс,
са напълно завършени през 2017 г., и че
малко след стартирането на туристическата услуга през 2017 г. – на 10.05.2017
г., е имало наводнение в обекта (вследствие скъсване на мека връзка, захранваща
моноблок в банята на втория етаж) и същият не е функционирал по обективни
причини до отстраняването на повредите, като ремонтните дейности са продължили
над 6 месеца. Тврърди и че в случая са неприложими Правилата за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения на чл. 27 ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 – 2013 г., тъй
като са издадени от некомпетентен орган и са в сила от 30.08.2019 г., т.е. след
извършване на проверката. Ответникът е приел за неоснователно възражението и е
издал оспореното решение за налагане на финансова корекция, постановявайки подлежаща
на възстановяване сума от 170 948.06 лева. Процесното решение е връчено на
жалбоподателя с препоръчана пощенска пратка на 07.07.2022 г.
По делото са разпитани като свидетели Й.Я.Н.и В.
М. К.. СвидетелятН.заявява, че в резултат на наводнението в къщата за гости
през месец май 2017 г. в същата са извършвани ремонтни дейности до края на
годината, поради което предлагането
ѝ за
посещения през този период е било спряно. Свидетелят К.заявява, че след
изсъхването на влагата от наводнението е шпакловал и боядисвал в къщата за
гости за около 2–3 седмици и е приключил в края на месец август 2017 г.
По делото е допусната и приета, неоспорена от
страните, съдебно – икономическа експертиза, изготвена от в.л. М.К.В., която
съдът приема за компетентно изготвена и ще я кредитира като такава.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата
на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Оспореният
акт е издаден от изпълнителния директор на ДФЗ – Разплащателна агенция (РА). Актът е
издаден в предвидената в чл.
59 ал. 1 от АПК писмена форма и съдържа
реквизитите, посочени в алинея втора на същия, в това число фактическите и
правните основания за издаването му. Доколкото
актът е издаден от компетентен орган и в
предвидената от закона писмена форма, не е налице основание за прогласяване на неговата
нищожност. С оглед наведените в жалбата доводи за
нищожност на акта съдът намира за необходимо да отбележи,
че за да бъде един административен акт нищожен, следва да е засегнат от съществен порок, който го лишава от същността му на
властническо волеизявление, поради което не може да произведе и целените правни
последици. Допуснатите от
органа в хода на административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила и
материалноправните разпоредби биха могли да доведат до неговата унищожаемост,
но не и до неговата нищожност, тъй като не засягат същността на акта като
властническо волеизявление (вж. в т. см. Решение №8991/23.07.2015 г. на ВАС по
адм. д. № 14484/2014 г., VII о.).
Съгласно чл.
27 ал. 7 от ЗПЗП (нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в
сила от 28.06.2019 г.) дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70 ал. 1 т.
1
– 9 от ЗУСЕСИФ, се
установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на
чл. 73 от същия
закон. Настоящият случай попада в
приложното поле на чл.
27 ал. 6 от ЗПЗП. Според чл. 43 ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г.
ползвателят подлежи на мониторинг в продължение на пет години,
считано от сключване на договора за отпускане на финансова помощ. В т. 4.18 от
Договор № 10/311/00761/09.10.2014 г. също е предвиден такъв петгодишен
мониторингов период. В случая този период е от 09.10.2014 г. до 09.10.2019 г. Започването
на производството по налагане на финансова корекция е съобщено на жалбоподателя
на 18.02.2021
г., т.е. след изтичане на периода, през който могат да се извършват проверки за
изпълнението на задълженията по договора. От съществено значение е обаче обстоятелството,
че проверката, въз основа на която са формирани изводите на административния
орган, е извършена в периода 27.06.2019 г. – 28.06.2019 г., който е в рамките
на петгодишния мониторингов период, и фактическите констатации касаят времето,
през което едноличният търговец е подлежал на проверяване и е следвало да
отговаря на всички изисквания на приложимите разпоредби от Наредба № 30/11.08.2008 г. и
на задълженията, поети по сключения договор на 09.10.2014 г. От разпоредбите на чл. 27 ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП става
ясно, че законодателят е въвел разграничение между нарушенията, които водят до
издаване на решения за налагане на финансова корекция и нарушенията, които са
основание за издаване на АУПДВ. АУПДВ се издава само в случаите, когато не се
касае за нарушения, представляващи нередности, водещи до налагане на финансови
корекции, посочени в чл. 70, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ, а е налице нарушение на задължения на
бенефициерите, произтичащи от секторното законодателство.
Относно възражението на жалбоподателя, че след изтичането на мониторинговия
период по проекта, за който е сключен Договор 10/311/00761 от 09.10.2014 г., е
преклудирана възможността на органа да образува предвидените в националното
законодателство административни производства за възстановяване на изплатена
финансова помощ, съдът приема следното:
Регламент /ЕО, ЕВРОАТОМ/ № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно
защитата на финансовите интереси на Европейските общности, е основният в
правото на Съюза, който определя общи правила, отнасящи се доединните проверки
и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по тношение на
правото на Общността, като в този смисъл именно в него са регламентирани
правилата, свързани с института на давонстта по отношение на процедурите за налагане
на административни мерки и административни санкции за нередности по см. на чл.
1 от Регламент № 2988/95. Разпоредбата на чл. 3 § 1 ал. 1 от Регламент №
2988/95 въвежда общо правило за давност, приложимо в разглежданата област на регулиране,
определяйки срока за давност за процедурите на четири години от момента, в
който нередността е извършена. В случай на продължаваща или повторно извършена
нередност, срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е
прекратена. Именно в рамките на този четиригодишен срок от извършване на
нередността, компетентният орган може да определи финансова корекция.
Регламентът определя също, че в случай на многогодишна програма срокът за
давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде
прекратена, като в тази хипотеза е приложимо приетото в Решение на СЕС от 15
юни 2017 г. по дело С-436/2015 относно понятието „многогодишна програма“,
момента на нейното прекратяване и и зтичането на давностния срок в подобни
случаи. Съгласно чл. 3 ; 1 ал. 3 от Регламента, срокът за давност се прекъсва
от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето,
свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът
на давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва.
В конкретният случай, на първо място е налице „продължаваща нередност“ по
см. на чл. 3 § 1 ал. 2 от Регламент № 2988/95 /неизпълнение на на одобрени
индикатори за финансовите 2016г., 2017 г. и 2018 г./, като давностият срок
следва да започне да тече от 01.01.2019 г. Административното производство за
извършване на финансова корекция следва да се счита за образувано на 27.12.2021
г. с изпратеното на бенефициера уведомително писмо по чл. 73 ал. 2 от ЗУСЕСИФ,
т.е. в рамките н адавностния срок по чл. 3 ; 1 ал. 1 от Регламент № 2988/95,
като образуваното н атова производство представлява предприето от компетентния
орган действие по чл. 3 § 1 ал. 3 от Регламента, прекъсващо давностния срок.
Следователно към датата на издаване решението по чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ за
проделяне по основание и размер на извършваната финансова корекция – 22.04.2022
г., предвиденият давностен срок п осмисъла на чл. 3 § 1 ал. 1 от Регламент №
2988/95 не е изтекъл. Освен това Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. е част от
многогодишна програма за подпомагане развитието на различни региони в държавите
– членки на ЕС, чрез предоставянето на средства от Европейския земеделски фонд
за развитие на селските райони в рамките на прилаганата в ЕС Обща
селскостопанска политика, при прилагане на общовалидните разпоредби, съдържащи
се в Регламент № 1303/2013 та ЕП и на Съвета. Изхождайки от горното и при
прилагането на чл. 3 § 1 ал. 2 изр. второ от Регламент № 2988/95, доколкото не
прекратена многогодишната програма, в рамките и по повод на която е сключен Договор
№ 10/311/00761 от 09.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 311
%Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от ЕЗФ за развитие на
селските райони, предвиденият срок за давност, относно защитата на финансовите
интереси на Европейските общности, се явява продължен и сйъответно не е
изтекъл. В този смисъл не е погасено и правото на ДФЗ за извършване на проверки
и образуване на производство за администриране на нередности и налагане на
финансови корекции.
Съдът
намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя относно неприложимостта
на Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения на чл. 27 ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 – 2013 г. (обн., ДВ, бр. 69 от 30.08.2019 г.). Правила
са издадени от изрично овластен от закона орган в съответствие с разпоредбата на чл. 76 ал. 1 от АПК.
Съгласно чл. 27 ал. 9 от
ЗПЗП изпълнителният директор на
Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ по ал. 6 и 7,
като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското
законодателство и сключения административен договор, като заповедта
и правилата се обнародват в „Държавен вестник”.
В случая Правилата са одобрени от изпълнителния директор на ДФЗ – РА със Заповед
№ 03-РД/3218/08.08.2019 г. в
изпълнение на законовата делегация по чл. 27 ал. 9 от
ЗПЗП и са обнародвани в „Държавен
вестник” – бр. 69 от 30.08.2019 г. С Правилата не се констатират нарушения на задълженията на
ползвателите по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. и
не се променят техните правни последици, а се определя единствено размерът на
подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ поради
установени нормативни и договорни нарушения, при отчитане на степента,
тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Правилата
определят само размера на санкциите, но видовете неспазвания на нормативни и
договорни отношения са уредени преди това в съответните наредби
по прилагане на мерките от ПРСР 2007 – 2013 г.,
както и в сключените с всеки бенефициер договори за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ. В този смисъл не може да се приеме, че правилата
са материалноправна предпоставка за налагане на подлежащата на възстановяване
сума. По отношение на задължението за връщането на облага, недължимо получена
чрез неправомерна практика, Съдът на ЕС е постановил, че това задължение не
представлява санкция, а последица от установяването, че условията, необходими
за получаване на облагата, произтичаща от правната уредба на Съюза, не са
спазени, като по този начин са направили получената облага недължима (вж. в т. см. решения
Pometon С-158/08 EU: C: 2009: 349, т. 28
Cruz&Companhia, EU: C: 2014: 2230, т. 45). Преди приемането на Правилата
законодателят е определил видовете нарушения на договорни и нормативни
задължения на бенефициери по мерките от ПРСР 2007-2013 г. и ясно е посочил
правните последици при установяване на тези факти – правото на ДФЗ – РА
да иска пълно или частично възстановяване на вече изплатената финансова помощ.
Правилата имат за цел да създадат ясни и прозрачни условия
при определяне размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ, в
случаите, при които ДФЗ – РА упражни правото си да иска
възстановяване на неправомерно изплатена помощ, респективно задължението на ДФЗ – РА
е да гарантира правилно и законосъобразно разходване на средствата от бюджета
на ЕС. С т. 18 и т.
30 от приложението към раздел I „Общи положения” към Правилата не
са въведени нови условия, които не са били известни на съответния кандидат към момента на изготвяне на бизнес плана и
сключване на договора за финансово подпомагане и издателят на
правилата не е излязъл извън рамките на своята
компетентност. Условията и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка
311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от ПРСР 2007 – 2013
г. са регламентирани в Наредба №
30/11.08.2008 г., а по мярка 312 „Подкрепа за създаване
и развитие на микропредприятия” от ПРСР 2007 – 2013
г. – в Наредба № 29 от
11.08.2008 г. Във всички наредби по прилагане на
мерки от ПРСР 2007 – 2013 г. се съдържат изисквания по
отношение на бизнес плана, който трябва да доказва „икономическа
жизнеспособност”. Текстът на нарушението по т. 18 от
приложението към Правилата е: „Ползвателят
по мярка 311 или мярка 312 не е спазил параметрите, заложени в одобрения бизнес
план по отношение на устойчива заетост – не е разкрил нови и/или не е запазил
броя на съществуващите работни места”, а този на т. 30 е: „Ползвателят
не изпълнява одобрения проект (не са постигнати нивата на финансовите
показатели, предвидени в бизнес плана)”.
Съгласно
§
1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008
г.
(а и на Наредба № 29/11.08.2008 г.) „проект” по смисъла на наредбата е
заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и
съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР 2007 – 2013 г.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от
всяка от горепосочените наредби
кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда
заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и
прилагат документите, указани в същото приложение. Нормата на чл. 16 от всяка от наредбите
поставя изискване всеки кандидат да представи бизнес план за разнообразяване на
дейността по образец (приложение № 3) за
период не по-малък от 5 години, който трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на
строително-монтажни работи – за 10 години,
водещи до реализиране на целите по чл. 2 от
наредбите. Съгласно легалните дефиниции, дадени в § 1, т. 6 и т. 26 от ДР на
всяка от наредбите „икономическа
жизнеспособност” е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост
на предприятието за периода на бизнес плана, а „устойчива
заетост” е запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в
предприятието за периода на бизнес плана. Във финансовата част на бизнес плана
се залагат приходи и разходи по години за целия период на бизнес плана. Видно
от приложение № 3,
IV. Финансово-икономически
статус – приходи и разходи, към чл. 16 от всяка от наредбите, в част IV от
образеца на бизнес плана кандидатът е задължен да опише приходната и разходна
част от дейността. От съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни,
информация и предвиждания органите на Разплащателната агенция извършват
преценка на изпълнението на нормативните условия за икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост по проектите за финансово подпомагане. От
съпоставката на легалните определения в наредбите на понятията „икономическа
жизнеспособност” и „устойчива заетост” с визираните т. 18 и
т. 30 от приложението се налага изводът, че
в описанието на нарушенията по т. 18 и т. 30 не са въведени допълнителни
критерии за допустимост на проектите или нови ангажименти, които да не са били
известни на кандидатите към момента на изготвяне на бизнес плана (вж. в т. см. Решение №15545/15.12.2020
г. на ВАС по адм. д. № 8071/2020 г. и Решение № 3618/10.03.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 14154/2019 г., I о.). Правилата са действаща
нормативна уредба към датата на издаване на оспореното решение, доколкото са в
сила от 30.08.2019
г.
Процесното решение е издадено в
съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта
на закона. Както бе посочено по-горе, условията и редът за финансово
подпомагане на проекти по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности”
от ПРСР 2007 – 2013 г. са регламентирани в Наредба
№30/11.08.2008 г. Съгласно т. 4.4, б. „б” от Договор №
10/311/00761/09.10.2014 г. фондът има право да откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ,
както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от
изплатената финансова помощ, когато ползвателят не е изпълнил някое от
задълженията си по договора или по Наредба № 30/11.08.2008 г. В т. 8.1 от
договора е предвидено, че когато ползвателят
не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на
каквато и да е част от договорената финансова
помощ, фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със
законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта, като спазва изискванията на чл. 46 и 47 от Наредба №
30/11.08.2008 г. Съгласно чл. 46 ал. 1 от Наредба №
30/11.08.2008 г. в случай че ползвателят на помощта не
изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със
законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта. Ал. 2 на чл. 46 от наредбата предвижда, че в случаите по
ал. 1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите
последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от
времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин.
От
събраните по делото доказателства се установява неизпълнение от страна на жалбоподателя
на т. 4.12 и т. 4.18 от процесния договор. Съгласно т. 4.12 от договора
ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по
договора и в съответствие с одобрения проект и Таблицата
за одобрение на инвестиционните разходи, а съгласно т. 4.18 от договора
ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от пет години от
сключване на договора. В т. 9.1, б. „г” от договора е предвидено, че „одобрен
проект” е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстване по мярката и
одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми съгласно
Наредба № 30/11.08.2008 г. документи (включително
и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план), както и съвкупността
от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от
кандидата и допустими за финансиране по ПРСР 2007 – 2013 г.
(същото е предвидено и в § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008 г.).
В случая е налице неизпълнение на бизнес плана по отношение на финансовите показатели и по отношение на устойчивата заетост за период от три пълни финансови години – 2016, 2017 и 2018. В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план за финансовата 2016 г. са заложени приходи от нощувки в размер на 132 000.00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 50.00 лева) и приходи от посещения на бар на стойност 48 000.00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 20.00 лева), или общо 180 000.00 лева, за финансовата 2017 г. са заложени приходи от нощувки в размер на 132 000.00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 50.00 лева) и приходи от посещения на бар на стойност 48 000,00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 20.00 лева), или общо 180 000.00 лева, и за финансовата 2018 г. са заложени приходи от нощувки в размер на 132 000.00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 50.00 лева) и приходи от посещения на бар на стойност 48 000.00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 20.00 лева), или общо 180 000.00 лева. В бизнес плана е залегнало и поддържане на четири работни места през следващите години от изпълнението му – един служител управленски персонал и трима служители административен персонал.
Страните не спорят, че по процесния договор ЕТ „Н.- Н.А.” не е реализирал приходи за 2016 г. и за 2017 г., а за 2018 г. е реализирал приходи в размер на 10 051.00 лева, което представлява 5.58% от изпълнение на бизнес плана, и изпълнението на приходите от подпомаганата дейност за тези три години, изчислено средноаритметично, е в размер на 1.86% от заложените по бизнес плана приходи за съответните години. Не се спори и че за финансовата 2016 г. едноличният търговец има средносписъчен брой на персонала 1.08 бр. за финансовата 2017 г. – 1.17 бр., и за финансовата 2018 г. – 1.83 бр., или съответно 27.08%, 29.17% и 45.83% изпълнение по отношение на параметъра устойчива заетост, като средноаритметичното изпълнение е в размер на 34.03%. Тези данни и параметри се потвърждават изцяло и от заключението на в.л. В. по допуснатата съдебно – икономическа експертиза.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е имал задължение да започне да осъществява реална дейност след изпълнение на инвестицията. Същият е имал това задължение както във връзка с договорните клаузи, така и с оглед изготвения от него бизнес план. Едноличният търговец е подал заявка за окончателно плащане на 14.10.2015 г. и компетентните органи са преценили, че инвестицията е изпълнена, в резултат на което и изплатена и субсидията по договора. След като обектът е бил готов за експлоатация, и следвало да се започне реализирането на доходи съгласно заложените показатели в бизнес плана.
Изготвянето
на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за
получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на
инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране.
Съществена част от образеца към бизнес план – Приложение
№ 3 към чл.
16 от Наредба № 30/11.08.2008 г.,
е финансово - икономическият
статут на проекта, съставен от приходна и разходна част. Кандидатът е задължен
да опише производствената си и търговска програма за целия период на бизнес
плана, средногодишната натовареност, производствения капацитет. Отделно от това
се описват всички предвидени разходи. Съдържанието на бизнес плана с отразените
в него данни, информация и предвиждания позволява на компетентните органи при
произнасяне по проектите за финансиране да преценят изпълнението на
нормативните условия за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Видно
от съдържанието на чл.
16 ал. 2 от чл. 16 от
Наредба №30/11.08.2008 г., преценката
доколко проектът води до реализиране на целите по чл. 2 задължително преминава
през анализ на тези два фактора – основание за вземане на решение за одобряване
на решението за подпомагане по смисъла на чл.
27 ал. 3 т. 1 от подзаконовия нормативен акт.
Проверката за съответствие с критериите за оценка по Приложение
№ 6 от него също подлежат на преценка (чл.
27 ал. 3 т. 2 от Наредбата).
Касае се за преценка на две самостоятелни, значими, но независими едно от друго
обстоятелства. Приходите са част от бизнес плана, носители са на информация за
съответствието със задължителните условия по чл.
16 ал. 2 от §
1 т. 6 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008 г. и са
съществена част от одобрения и финансиран проект, като цялост от разходи и
планирани и очаквани приходи. Още повече, че съгласно §
1 т. 6 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008 г. „икономическа
жизнеспособност” е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост
на предприятието за периода на бизнес плана. Докато разходите са относими към
реализирането на инвестицията, то реализирането на планираните приходи доказва
осъществяване на целите по чл.
2 от посочената наредба. Те също са от особена важност,
тъй като идеята на мярката е да се построи такъв обект, който да се използва,
като възможност за заетост (създаване на нови работни места), насърчаване на
предприемачеството и развитие на интегриран селски туризъм (вж. в т. см.
Решение № 282/09.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6598/2018 г., IV о.).
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за наличието на форсмажорно обстоятелство, настъпило през месец май 2017 г., довело до неизпълнение на бизнес плана за финансовата 2017 г. Съгласно чл. 48 ал. 1 от Наредба №30/11.08.2008 г. страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, в случай че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1 т. 27 (смърт на ползвателя на помощта; продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта; експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е подписан договорът за отпускане на финансова помощ; тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота; разрушаване на животновъдните постройки в имота в резултат на инцидент; епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител) и при спазване на условията на този член. В ал. 2 на чл. 48 от посочената наредба е предвидено, че ползвателят на помощта или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която ползвателят на помощта или упълномощеното лице е в състояние да го направи. Съдът намира, че наводнението, настъпилото в къщата за гости през месец май 2017 г., не представлява форсмажорно обстоятелство по смисъла на § 1 т. 27 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008 г. Дори и да се приеме, че същото е форсмажорно обстоятелство по смисъла на горепосочената разпоредба, едноличният търговец не е представил доказателства, че е изпълнил задължението си по чл. 48 ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г., поради което не е налице основание за отпадане на отговорността му за неизпълнение на договора (вж. в т. см. Решение № 15570/15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8311/2020 г., VIII о.). Изпратеното от търговеца до ДФЗ писмо с вх. № 02-013-6500/184/19.05.2017 г. с искане за предоставяне на съгласие за изплащане по банковата сметка на ползвателя на изплатената от застрахователя сума по настъпилата щета във връзка с наводнението няма характера на уведомление по чл. 48 ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. Съдът намира за необходимо да отбележи, че дори и в случая да бяха налице предпоставките по чл. 48 от Наредба №30/11.08.2008 г. и финансовата 2017 г. да не се включва в проверката по неизпълнение на нивата на финансовите показатели в бизнес плана, процентното съотношение на неизпълнение за финансовите 2016 г. и 2018 г. е под 20%. Съгласно т. 30 от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и това е продължило две или повече финансови години (липсва изискване двете финансови години да са последователни), се налага санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора.
По изложените съображения съдът намира, че ЕТ „Н.- Н.А.” не е изпълнил поетите задължения по т. 4.12 и т. 4.18 от договора и е нарушил чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г., поради което е налице основанието по чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. и чл. 73 ал. 1, във връзка с чл. 70 ал. 1 т. 7 и т. 10 от ЗУСЕСИФ за определяне на финансова корекция в размер на 170 948.06 лева със законната лихва върху тях. Правилно за процесното нарушение във връзка с неизпълнението на бизнес плана по отношение на финансовите показатели е наложена санкция в размера по т. 30 от Правилата – 100% от предоставената финансова помощ по договора (доколкото реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период), а за процесното нарушение във връзка с неизпълнението на бизнес плана по отношение на устойчива заетост е наложена санкция в размера по т. 18 от Правилата – 100% от предоставената финансова помощ по договора (доколкото е налице неизпълнение по-голямо от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост). Окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ – 170 948.06 лева, е определен в съответствие с чл. 3, ал. 1 от Правилата. Правилно органът е приел, че законна лихва върху сумата се дължи от датата, следваща датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение (сумата подлежи на доброволно плащане в 14 - дневен срок от връчването на акта).
Предвид
гореизложеното съдът намира, че оспореното решение за налагане на финансова корекция е
законосъобразно, издадено от
компетентен орган и в предвидената от закона форма, при правилно приложение на
материалния закон и спазване на административно – производствените правила и
съобразно с целта на закона, поради което жалбата против същото е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора и на основание чл. 143 ал. 3
от АПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ сумата в
размер н.400 /четиристотин/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
и заплатен депозит за вещо лице.
Воден от горното и на основание чл.
172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от ЕТ „Н.-
Н.А.”, с ЕИК *********, срещу Решение №
10/311/00761/3/01/04/02, заведен с изх. № 01-6500/8551#13/22.04.2022
г., издаден от И.д.на Д. фонд „З.”.
ОСЪЖДА ЕТ „Н.-
Н.А.”, с ЕИК *********, да заплати на Държавен фонд
„Земеделие”, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, сумата в размер на 400
лв. (четиристотин) лева – разноски по делото.
Решението
може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: