№ 17999
гр. С, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110144708 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Г. С. с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. М., с която е предявен срещу Д, представлявана от М,
положителен установителен иск за установяване със сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание
давностно владение, на 1/2 идеална част /половината/ от следния недвижим
имот: Магазин с площ от 16 кв.м., разположен в западната част на
Самостоятелен обект с идентификатор ххх, по КККР на гр. С, с обща площ от
178,50 кв.м., който самостоятелен обект е разположен на две нива и е
предназначен за търговска дейност, находящ се в гр. С, бул. “М” №19, като
процесния недвижим имот /Магазин/ има следното разположение и граници:
от запад и север - ъглов магазин с идентификатор ххх, от изток - останалата
част от самостоятелен обект с идентификатор ххх, от юг - бул. “М”, ведно с
прилежащото избено помещение, разположено в западната част на
сутерена на ниво -1 на самостоятелен обект с идентификатор ххх и с площ от
16 кв.м., както и със съответните идеални части от общите части на сградата и
от терена.
При условията на евентуалност, ищецът предявява положителен
установителен иск за същия имот, на същото основание, срещу С о, ЕИК ххх,
адрес: гр. С, ул. „М“ № 3.
С подадената искова молба, ищецът предявява и субективно съединени
отрицателни установителни искове за процесния имот, срещу двамата
ответници, с искане съдът да признае за установено в отношенията между
страните, че същите не се явяват собственици на процесния недвижим имот.
1
В срока за отговор по чл.131 ГПК, първият ответник - Д, представлявана от
МРРБ поддържа, че исковата претенция спрямо нея се явява недопустима
поради липса на пасивна процесуална легитимация, а при условията на
евентуалност - подробни съображения за неоснователността й. Претендират се
и разноските по производството.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, вторият ответник С о заема становище за
неоснователност на предявената искова молба. Поддържа, че на основание
пар.42 от ПЗР на ЗОбщС, процесния недвижим имот се е трансформирал от
държавна в общинска собственост, като било подадено заявление за
деактуването му като имот - частна държавна собственост. Претендират се
разноските по производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1. По допустимостта на производството.
На първо място, по отношение на възраженията на първия ответник относно
допустимостта на настоящото производство, а именно че липсва надлежна
пасивна процесуална легитимация по предявената искова претенция срещу Д,
доколкото към приключване на устните състезания по делото не е съставен акт
за общинска собственост за процесния имот, то съдът намира, че е налице
правен интерес, както и надлежна процесуална легитимация у първия
ответник - Д, представлявана от МРРБ, да отговаря по предявената срещу нея,
положителна установителна искова претенция. За допустимостта на
производството, съдът е необходимо да съобрази твърденията на страните, а
доколко твърденията на ответниците по делото, че собствеността върху
процесния недвижим имот се е трансформирала от държавна в общинска
такава, е предмет на съществото на спора, с оглед преценка на
основателността на възраженията им във връзка със соченото от ищеца
придобивно основание, поради което съдът намира, че следва да разгледа
предявените, пасивно субективно съединени при условията на евентуалност,
положителни установителни искови претенции за собственост на основание
давностно владение.
Съдът намира обаче, че предявените с исковата молба, пасивно субективно
съединени при условията на евентуалност, отрицателни установителни искови
претенции, с които се иска отричане на правото на собственост върху
процесния недвижим имот, по отношение на ответниците, за процесуално
недопустими поради липса на правен интерес от тяхното предявяване, поради
което същите следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството в
тази част следва да се прекрати като процесуално недопустимо.
2. От фактическа страна.
От събраните по делото, писмени и гласни доказателства, в т.ч. от
заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, съдът приема
за установени следните факти и обстоятелства:
Общият наследодател на ищеца - С С /видно от представеното по делото
удостоверение за наследници/, в периода 1922-1923г., придобива по възмезден
2
начин собствеността върху терена, върху който през 1922г., е построена
двуетажна сграда, в която на първия етаж е имало общо три магазина - ъглов
магазин и два магазина, разположени по южната фасада на сградата откъм
сегашния бул. М /предишна ул. Я С/, единият от които се явява процесния
магазин. В периода от 1922 г. до 1949г., когато имотът е бил одържавен, в
имота са извършвани преустройства - изградени са пристройки в партерния
етаж на сградата, с което се обособява още един магазин, разположен по
фасадата на сградата откъм дн, бул. “М”. Била построена и допълнителна
постройка в западната страна, като вещото лице, в констативната част от
заключението си подробно е описало извършените преустройства с оглед
установяване на действителното местоположение и граници на процесния
недвижим имот.
С Акт за държавна собственост № 1905/1949г., се отчуждава в полза на Д
сградата, както и т.нар. “ъглов магазин”, разположен на партерния етаж, с
който на запад граничил процесния недвижим имот, като останалите
магазини, разположени на партерния етаж не били одържавени.
С протокол за съдебна спогодба по дело 7602/1961г., както и в изготвената
тогава техническа експертиза, е прието, че магазините разположени на
партерния етаж на сградата на ул. Я С 19 /бул. М/, са били общо три на брой
/без одържавения ъглов магазин/, в т.ч. и процесния недвижим имот, който
граничил на запад с одържавения ъглов магазин. Впрочем, същата
констатация е отбелязана към 23.09.1970г. и върху посочения по-горе, АДС от
1949г., като съдът е приел за безспорно това обстоятелство и с оглед
констатациите на вещото лице в тази насока. По силата на посочения по-горе,
спогодителен протокол между наследниците на общия наследодател С С, били
разпределени в собственост притежаваните от него недвижимости, като в дял
на наследодателката Е О /леля на ищеца/ бил предоставен процесния
недвижим имот, с квадратура около 16 кв.м., а наследодателят Г Н.ов /баща на
ищеца/ придобил в собственост магазина, граничещ от изток с процесния.
Със протокол от 19.10.1967г., Е О, било обявено завещанието на последната,
по силата на което на ищеца следвало да придобие притежаваното от нея
имущество, в т.ч. и процесния недвижим имот, като с оглед приложимата към
датата на откриване на наследството, редакция на ЗН, влязъл в сила през
1949г., ищецът получил 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, а за
другата 1/2 ид.ч. от него, която според разпоредбата на чл.14 ЗН, ставала
собственост на Д, поради това, че наследодателката нямала наследници по
закон, бил издаден АДС №8957/01.06.1974г., последното обстоятелство се
потвърждава и от издаденото писмо от началник отдел на РНС Васил Левски
от 17.06.1974г., изпратено до нотариус при СРС.
Притежаваната от ищеца в качеството му на наследник по завещание, 1/2
ид.ч. от имота била одържавена по реда на ПМС №60/1975г., като за същата се
издал АДС №9954/1977г., в който акт процесния недвижим имот бил посочен
с площ от 21,50 кв.м. Както вещото лице е посочило в отговора си на задача 2
от приетото заключение по СТЕ, към момента на направеното заснемане и
чертежи на имота през 1976г., процесният недвижим имот - магазин вече не е
съществувал като самостоятелен обект, а е бил обединен с находящия се в
3
негово съседство от изток, магазин /който е бил поставен в дял на бащата на
ищеца - Г Н.ов със спогодителния протокол от 1961г./. Следва да се отбележи,
че съдът възприема посочения от вещото лице, като първи от общо два
възможни варианта, относно действителната площ, а оттам и начина, по който
се изчисляват в процентно съотнощение размера на претендираната 1/2 ид.ч.,
съпоставен с общата площ на самостоятелния обект, в който е разположен.
Вещото лице, именно в отговора си на поставената задача 2, подробно е
разяснило на какво се дължи разминаването в описаните площи на имота, а
именно че площта му е в размер на 16 кв.м., а площта на прилежащото избено
помещение 16 кв.м., или общо 32 кв.м., съпоставено с общата площ на обекта,
в който е разположен имота от 178,50 кв.м., претендираната от ищеца една
втора, представлява 8,96 % идеални части от процесния имот, ведно с
прилежащото избено помещение и съответните идеални части от общите
части на сградата и от трена.
Процесната 1/2 ид. ч., ведно с прилежащите избени помещения, както и със
съответните идеални части от общите части на сградата и на терена,
одържавена по реда на ПМС №60/1975г., била възстановена на ищеца, чрез
проведено реституционно производство /вж. чл.10 ЗВСОНИ, препращащ към
Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници,
складове и ателиета (ДВ, бр. 105 от 1991 г.), като същата била деактувана със
Заповед от 30.03.1992г. на МФ.
С удостоверение за идентичност на имот от КККР, издадено на 25.10.2016г.,
се установява идентичността на сградата и поземления имот, в който е
разположен процесния, с отразеното в посочените по-горе документи, в които
са посочени стари регулационни планове.
Ответникът С о подал заявление до Областния управител, с искане
процесния имот да бъде деактуван, като се издаде АЧОС за същия на
основание пар.42 от ПЗР на ЗОбщС, на основание частично изменение на
застроителния и регулационен план, одобрени със Заповед № РД-50-
721/25.07.1995г. на Гл. архитект на гр. С, съобразно което било предвидено, че
процесния поземлен имот, с посочен адрес, е отреден за жилищно
строителство и което частично изменение е действало към влизане в сила на
пар.42 ПЗР на ЗОбщС, обн. в ДВ, бр.96 от 1999г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че
същите познават ищеца и неговия баща Г Н.ов, както и процесния недвижим
имот, а и самият парцел и сградата, в която били разположени магазините.
Показанията и на двамата свидетели са последователни и кореспондиращи
помежду си, като от същите се установява, че процесният магазин
съществувал до известно време, като обособен от останалите магазини, като
представлявал “лавка” с вход, откъм ул. Я С, сега бул. “М”. По - късно бил
обединен с намиращия му се в съседство магазин, разположен от същата
страна на сградата и граничещ на изток с него. След като на ищеца
възстановили собствеността върху процесния имот, в началото на
деветдесетте, същият се намирал в лошо, амортизирано състояние, което
наложило необходимостта от извършването на ремонтни дейности, като
същите били осъществявани единствено от ищеца. Свидетелите заявяват, че
4
не знаят друго лице да владее или да ползва имота, както и да е имало
претенции към същия от страна на Д и/или от общината. Споделят, че не им е
известно ищецът да е съгласувал извършването на ремонтите в процесния
имот с други лица, респ. с ответниците по делото, както и да е искал/ползвал
чужди материали и средства за извършването им. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели, като последователни и
безпротиворечиви, както помежду си, така и като съответстващи на останалия
събран по делото доказателствен материал.
3. От правна страна.
Ищецът е заявил като придобивно основание, осъществяваната явно,
спокойно и необезпокоявано фактическа власт, в периода от 01.06.1996г. - до
18.08.2022г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ към което
присъединява владението на наследодателя Г Н.ов, за времевия период от
1962 г. - 1974г. /одържавяването на имота/. 3а да произведе ефект
придобивната давност, е необходимо намерението за своене на имота да е
демонстрирано по отношение на действителния собственик, както и да е
налице позоваване на придобиването. Ответниците посочват, че ищецът се
явявал владелец за възстановената му 1/2 ид. ч. от процесния магазин и
държател за другата 1/2 ид.ч., претендирана в настоящото производство.
Трайна е установената съдебна практика, че след като веднъж фактическата
власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и
каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт
може да доведе до придобиване на собственост по давност само ако
държателят промени намерението си по недвусмислен начин и превърне
държането във владение. От събраните по делото писмени доказателства, а и
от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че както
наследодателят на ищеца Г Н.ов, така и самият ищец, са осъществявали
фактическа власт върху процесния имот. Считано от 23.09.1970г., когато е
извършено и отбелязването, процесният недвижим имот не съществува
самостоятелно, а е станал част от съседния му от изток, магазин /собственост
на наследодателя Г Н.ов/, до издаването на АДС №8957/01.06.1974г., по
силата на който процесната 1/2 ид. ч., притежавана от Е Н.ова, е станала
държавна собственост на основание чл.11 от ЗН. С оглед гореизложеното
съдът приема, че наследодателят на ищеца е владял процесния имот като
свой, за периода 23.09.1970г. - 01.06.1974г., като най-вече следва да се отчете
фактическото обстоятелство, че същият е бил пространствено разположен и
реално обособим в западната част на неговия собствен недвижим имот,
включвайки се в площта му. От друга страна, съдът приема, че по отношение
на осъществяваната от страна на ищеца фактическа власт върху процесната
1/2 ид. ч., е налице ясно демонстрирано намерение за своене като собственик,
а не като държател. Това намерение за своене на вещта, съгласно трайната
съдебна практика, се осъществява чрез действията и проявите на
собственическото поведение, които следва да са насочени към невладеещия
имота собственик, каквото от събраните по делото гласни доказателства -
свидетелски показания, съдът намира за установено.
Следва да се отбележи, че в настоящата хипотеза се явява неприложимо
5
ограничението за началния момент, от който започва да тече давността,
предвидено за имоти, подлежащи на възстановяване по реда на
реституционните закони и което ограничение предвижда, че давността започва
да тече от момента, в който е приключила административната процедура по
реда на съответния реституционен закон, тъй като от този момент нататък е
налице възможността от защита по исков ред на всяко трето лице, като дори
преди приключването на административната процедура, такава давност да е
текла, то съобразно разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗВСОНИ, изтеклата давност не
се зачита, в който смисъл са и постановените от други тричленни състави на
ВКС по реда на чл.290 и сл. ГПК, решения /решение №204/15.07.2011г. по
гр.д.№99/2011г. на ІІ ГО на ВКС; решение №112/05.03.2010г. по гр.д.
№981/2009г. на ІІ ГО на ВКС; решение №469/21.05.2009г. по гр.д.№905/2008г.
на І ГО на ВКС; решение №584/25.09.2009г. по гр.д.№2949/2008г. на І ГО на
ВКС и решение №547/12.01.2011г. по гр.д.№660/2010г. на ІІ ГО на ВКС/. Това
е така, тъй като претендиратана 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот не е
подлежи на възстановяване по реда на реституцията, с оглед обстоятелството,
че е същата е “одържавена” на основание на приложими към конкретния
времеви период, разпоредби на Закона за наследството от 1949г.
По делото се поддържа от ответниците, че процесната 1/2 ид. ч. от имота,
представлява общинска собственост по силата на пар. 42 от ПЗР на ЗОбщС. В
посочената разпоредба е предвидено следното: “Застроените и
незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени
за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към
датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени
планове, преминават в собственост на общините.”
Видно от представеното и прието като писмено доказателство по делото
заявление от СО - р-н О, подадено до Областния управител, с искане
процесния имот да бъде деактуван, като се издаде АЧОС за същия на
основание пар.42 от ПЗР на ЗОбщС, ответникът С о поддържа, че с частично
изменение на застроителния и регулационен план, одобрени със Заповед №
РД-50-721/25.07.1995г. на Гл. архитект на гр. С, е предвидено, че процесния
поземлен имот, с посочен адрес, е отреден за жилищно строителство и
което частично изменение е действало към влизане в сила на пар.42 ПЗР
на ЗОбщС, обн. в ДВ, бр.96 от 1999г.
По така отправеното възражение за наличието на осъществена
трансформация от частна държавна в общинска собственост по реда на пар. 42
от ПЗР на ЗОбщС, на процесната 1/2 ид.ч. от имота, съдът намира, че същото
се явява недоказано. Наличието на предпоставките по пар.42 следва да се
установи към датата на приемане на същия /обн. в ДВ, бр.96 от 1999г./ - в този
см. Решение № 28/03.10.2022г., по гр.д.№2357/2021г., на II Г.О. на ВКС. Макар
при наличието на посочените по -горе предпоставки, към посочения времеви
период, по силата на закона, да настъпва трансформация на собствеността, то
това обстоятелство не се доказа по безспорен начин по настоящото
производство. По делото липсват конкретни доказателства за твърдяното в
заявлението, частично изменение на регулационния план, както и момента, в
6
който се твърди, същото да е било осъществено. Наличието само по себе си на
подадено заявление от С о за издаване на АЧОС не оборва установената
обвързваща материална доказателствена сила на издадения за процесната 1/2
ид. ч. от имота АДС №8957/01.06.1974г., и с оглед на отправеното от страна
на първия ответник - Д, представлявана от МРРБ, че собствеността се е
трансформирала на посоченото основание.
Съгласно чл. 3 от Закона за държавните имоти, утвърден с Указ № 1772 от
07.12.1948 г. /отм.17.12.1951 г./ държавните имоти не могат да се придобиват
по давност. Следващата законова уредба на правото на собственост е в Закон
за собствеността/ЗС/, обн. в ДВ бр. 92 от 1951 г., който в чл. 86 регламентира,
че не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа
собственост.
През 1990 г. текстът на цитираната разпоредба е изменен в смисъл, че не
може да се придобие по давност вещ, респ. недвижим имот, който е държавна
или общинска собственост, а през 1996 г. текстът отново е изменен в смисъл,
че не се придобива по давност вещ, която е публична държавна или общинска
собственост. През 1996 г. се приема Закона за общинската собственост/ЗОС/.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от този закон вещите общинска собственост не могат да
се придобиват по давност. Тази обща забрана важи до 05.11.1999 г. когато,
съгласно същата норма, по давност не могат да се придобиват само вещите,
които са публична общинска собственост. С изменението на чл. 86 ЗС от 1996
г. давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са
публична държавна или общинска собственост. Ето защо, за вещите - частна
държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила
на изменението на чл. 86 ЗС, давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г.
Десетгодишния срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г.,
но на тази дата течението на давностния срок е спряно с § 1 от ДР на ЗДЗС за
срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма
спирането течението на давностния срок е продължавано. Следователно
вещно право върху имот - частна общинска собственост - не може да се
придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като
течението на давностния срок е започнало на 01.06.1996 г., но е спряно в
последния ден от срока - 31.05.2006 г. с § 1 от ДР на ЗДЗС за определен период
от време, който към настоящия момент е удължен до 31.12.2022 г.
Разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС гласи: Давността за придобиване на имоти -
частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31 декември
2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост
или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински
училища, или на други държавни и общински институции в системата на
предучилищното и училищното образование." Мораториумът върху
придобиването по давност на недвижими имоти - частна държавна и частна
общинска собственост, е въведен за първи път със ЗДЗС (обн., ДВ, бр. 46 от
6.06.2006 г., в сила от 1 юни 2006 г.), първоначално временно за 7 месеца. С § 3
ЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост
(ДВ, бр. 105 от 2006 г.) срокът е удължен за втори път с 1 година - до 31
7
декември 2007 г. С §1 ЗИЗЗС (обн., ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007
г.) е удължен за трети път с още една година - до 31 декември 2008 г.
Четвъртото удължаване е въведено със ЗИЗС (ДВ, бр. 109 от 2008 г.) и е със
срок до 31 декември 2011 г. Петото удължаване е въведено със ЗИЗС (обн.,
ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.), като срокът е удължен до 31
декември 2014 г. Със ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014
г. ) срокът е удължен за шести път, като е предвидено да изтече на 31
декември 2017 г. Последното до този момент и седмо по ред удължаване на
забраната за придобиването по давност на имоти - частна държавна и
общинска собственост, е до 31.12.2022 г. Въведено е с § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр.
7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.), като в § 2 ЗР на ЗИЗС е предвидено
ретроактивно действие на спирането на давността, считано от 31 декември
2017 г. През 2020 г. със ЗДЗС законодателят е разширил обхвата на
мораториума, като е включил и земеделските земи, които са собственост или
върху които е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на
държавни или общински училища, или на други държавни и общински
институции в системата на предучилищното и училищното образование. При
тези данни изводът е, че предвиденият в член 79, алинея 1 ЗС десетгодишен
давностен срок е изтекъл в полза на ищеца, в т.ч. и като бъде прибавен срокът
на владение, осъществено от наследодателя му Г Н.ов, преди одържавяването
на процесната 1/2 ид. ч. от имота и издаването на АДС от 01.06.1974 г.
Действително, с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к.д. № 16/2021 г. са
обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп.,
бр. 18 от 2020 г.) и на §2 от заключителните разпоредби на Закона за
изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.), но както е
посочено в самото решение, с обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС
за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект. Съгласно
чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на
мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в
сила.
С оглед на изложеното, съдът приема, че предявената положителна
установителна искова претенция за собственост, предявена срещу Д,
представлявана от МРРБ, следва да бъде уважена като основателна, като
поради липсата на сбъдване на вътрешнопроцесуалната предпоставка, съдът
не следва да се произнася по евентуалния иск, по който ответник е С о.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноските за
държавна такса, депозити за вещи лица в размер на 1739,46 лв., както и сумата
от 6600 лв. - адвокатско възнаграждение за производството, като по
отношение на отправеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в общ размер на 6600 лв., съдът намира че същото
се явява неоснователно, доколкото същото е в размер приблизително до
минимума по Наредба 1/2004г. на ВАдвС, изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.4
/3068,56 лв. по всеки един от исковете - главен и евентуален, или общо
6137,12 лв. /, като съдът съобрази осъществения обем на процесуална защита
8
от процесуалния представител на ищеца по делото, броя на проведените
съдебни заседания, както и фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по
предявения от Н. Г. С. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. М., срещу
Д, представлявана от М, положителен установителен иск, че ищецът е
собственик на основание давностно владение, на 8,96 % идеални части
/11.97% по документ за собственост/, представляващи половината от
следния недвижим имот: Магазин с площ от 16 кв.м./21,50 кв.м. по документ
за собственост/, разположен в западната част на Самостоятелен обект с
идентификатор ххх, по КККР на гр. С, с обща площ от 178,50 кв.м., който
самостоятелен обект е разположен на две нива и е предназначен за търговска
дейност, находящ се в гр. С, бул. “М” №19, като процесния недвижим имот
/Магазин/ има следното разположение и граници: от запад и север - ъглов
магазин с идентификатор ххх, от изток - останалата част от самостоятелен
обект с идентификатор ххх, от юг - бул. “М”, ведно със съответните идеални
части от прилежащото избено помещение, разположено в западната част
на сутерена на ниво -1 на самостоятелен обект с идентификатор ххх и с
площ от 16 кв.м.,/21.24 кв.м. по документ за собственост/ както и със
съответните идеални части от общите части на сградата и от терена.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Н. Г. С. с ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. М., субективно съединени при условията на
евентуалност отрицателни установителни искове за собственост върху
процесния недвижим имот, срещу Д, представлявана от М, както и срещу С
о, като недопустими поради липса на правен интерес, като ПРЕКРАТЯВА
производството в тази му част.
ОСЪЖДА ответниците по производството - Д, представлявана от М, както и
С о, ЕИК ххх, адрес: гр. С, ул. „М“ № 3, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да
заплатят на Н. Г. С. с ЕГН **********, сумата в общ размер на 8339, 46 лв.,
включваща разноските за държавна такса, депозити за вещи лица в размер на
1739,46 лв., както и сумата от 6600 лв. - адвокатско възнаграждение за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в прекратителната част - с частна жалба,
в едноседмичен срок по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9