№ 1688
гр. Варна, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100502288 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Държавата, представлявана от Министъра
на регионалното развитие и благоустройството срещу Решение № 2556 от 31.07.2022г. по
гр.д. № 5375/2021г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по предявения от М. Д. Д. с ЕГН ********** срещу
Държавата, представлявана от Министъра на РРБ иск е прието за установено в отношенията
между страните, че М. Д. Д. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“, бл. 225, вх. 3, ет. 9 представляващ апартамент № 26 и
самостоятелен обект с ид. № 10135.4505.80.12.26 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
30/19.06.2007г. на ИД на АГКК – Варна, с площ от 42.40 кв.м., ведно с прилежащата му изба
№ 26, с площ от 3.64 кв.м, както и 0.5974 % ид.ч. от ОЧС, при съседи, имоти с
идентификатори, както следва: на същият етаж: 10135.4505.80.12.25; 10135.4505.80.12.27;
под обекта: 10135.4505.80.12.23; над обекта: няма, на основание придобивна давност, при
владение начиная от 22.09.1997г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението, а отправеното искане е за отмяна и за постановяване на друго, с което искът
да се отхвърли като неоснователен.
В отговор на жалбата въззиваемата страна М. Д. оспорва доводите в нея. Поддържа
други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се
1
потвърди.
Въпреки предоставената на съответника – необжалвал другар „Екофрут“ ООД
възможност за присъединяване към жалбата на Държавата по реда на чл. 265, ал. 1 от ГПК,
присъединяване не е последвало, поради което по отношение на този ответник решението
на ВРС е влязло в сила.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът в писмено
становище, а въззиваемата чрез процесуален представител поддържат изразените позиции
по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от М. Д. Д. срещу
Държавата, представлявана от МРРБ и „Екофрут“ ООД съединени в условията на
първоначално обективно и пасивно субективно съединяване на положителни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“, бл. 225, вх. 3, ет. 9 представляващ апартамент № 26 и
самостоятелен обект с ид. № 10135.4505.80.12.26 по КККР, с площ от 42.40 кв.м., ведно с
прилежащата му изба № 26, с площ от 3.64 кв.м, както и 0.5974 % ид.ч. от ОЧС, на
основание придобивна давност, при владение начиная от 22.09.1997г.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл:
съгласно АДС № 674/26.07.1990г. по силата на Заповед № 2913/13.11.1986г. апартамент №
26 в гр. Варна ж.к. „Вл. Варненчик“ е предоставен за оперативно управление на държавна
организация СМЖ, с. Слънчево. Със Заповед на Станция по механизация на
животновъдството, с. Слънчево № 7/27.03.1991г. на основание предложение на комисията
по жилищно настаняване е наредено в апартамент № 26 да се настани М.А.К. – шофьор на
автобус в СМЖ, с. Слънчево, връчена на същия на 12.04.1991г., бивш съпруг на ищцата. С
решение по гр.д. № 1398/1992г. по описа на ВРС ползването на семейното жилище,
представляващо процесния апартамент № 26 е предоставено на ищцата и малолетното им
дете. С Решение от 27.06.1995г. по ф.д. № 2931/1995г. по описа на ВОС е вписано
„Екофрут“ ЕООД, учредено от едноличния собственик Държавата, със седалище с.
Игнатиево. Със Заповед № 475/1995г., издадена на основание Правилника за реда за
упражняване правата на собственост на Държавата в предприятията, приет с ПМС №
7/25.01.1994г. Министърът на земеделието наредил считано от 01.11.1995г. „Импулс“
ЕООД, с. Слънчево да се преобразува в поделение без статут на юридическо лице. Със
същата заповед е отредено „Екофрут“ ЕООД, с. Игнатиево да поеме активите и пасивите на
преобразуваното дружество по т. 1, съгласно счетоводния му баланс към 31.10.1995г., както
и други права и задължения. На 29.07.1997г. с Решение по ф.д. № 2931/1995г. на ВОС е
вписано прекратяване на „Импулс“ ЕООД чрез вливането му в „Екофрут“ ЕООД. С
прекратяването и вливането на „Импулс“ ЕООД на 01.11.1995г. всички активи и пасиви на
2
прекратеното дружество са поети от „Екофрут“ ЕООД, в т.ч. и процесният апартамент № 26
преминал в капитала на последното дружество. В отговор на молба на ищцата от
22.09.1997г. от министъра на земеделието апартаментът, в който е настанена да й бъде
продаден, е посочено, че жилището е включено в капитала на „Екофрут“ ЕООД. С договор
за приватизационна продажба от 26.10.2000г. на 80% от капитала на „Екофрут“ ЕООД, в
открита процедура по приватизация за купувач е обявен „Екофрут 2000“ АД, София вписан с
Решение от 04.07.2000г. по ф.д. № 8569/2000г. СГС. Въз основа на решение от 27.11.2000г.
по ф.д. № 2931/1995г. на ВОС са вписани промени по партидата на „Екофрут“ ЕООД, а
именно: наименование „Екофрут“ ООД; вписан съдружник „Екофрут 2000“ АД, София;
разпределение на дяловете „Екофрут 2000“ АД – 11455 дяла на стойност 114 550 лв. и
Държавата – 2864 дяла на стойност 2864 лв. Впоследствие поради обявяване в
несъстоятелност на съдружника „Екофрут 2000“ АД и заличаването му, съдружници в
дружеството са останали Държавата и М.М.Х.. Дружеството е пълен правоприемник на
„Екофрут“ ЕООД. Ищцата владее описания имот – жилище, като собствено,
необезпокоявано от никого повече от 23 години. По повод подадена декларация по чл. 14 от
ЗМДТ от 02.10.2018г. установила, че за имота има съставен АЧДС № 9442/08.01.2018г.,
който няма правопораждащо действие и не създава права. Владението й през годините със
съзнанието, че е собственик е било необезпокоявано, явно и несмущавано. Щом като имотът
е бил включен в капитала на „Екофрут“ ЕООД то не са били налице и пречки за
придобиването му по давност. В този смисъл отправила искане за положително произнасяне
по исковете.
В отговор на исковата молба, Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството оспорила иска по основание. Изложила
съображения, че процесния имот е със статут частна държавна собственост, построен е от
държавата върху държавна земя като са съставени АДС № 9442 от 08.01.2018г. и АДС №
674/26.07.1990г. Имотът бил предоставен на СМЖ Слънчево, но не е включен в капитала
му. Държавното имущество не е било прехвърлено по установен от закона способ нито на
СМЖ Слънчево, нито на „Екофрут“ ЕООД. От договор за приватизационна продажба на
80% от капитала на „Екофрут“ ЕООД е видно, че дружеството не е правоприемник на СМЖ
Слънчево, както и че процесният имот не е включен в капитала на същото. Поради
заличаване на СМЖ Слънчево имотът останал в патримониума на държавата. Ищцата като
наемател на жилището е имала качеството държател, като не е трансформирала намерението
си да държи имота за другиго да го държи за себе си. Отделно, съгласно § 1 от ДР на ЗС
давността за придобиване на имоти частна държавна собственост спира да тече до
31.12.2022г. Съгласно ТР № 3/2017г. на ОСГК на ВКС десетгодишният срок от 01.06.1996г.
изтича на 01.06.2006г., откогато е в сила мораториумът, установен с § 1 от ЗД на ЗС. Т.е.
дори и да е упражнявано владение, държавният имот не може да се придобие на основание
дълга давност. По тези съображения отправила искане предявеният иск да се отхвърли с
извод за неоснователност.
Решението на ВРС в частта, с която е уважен предявеният от ищцата срещу
3
„Екофрут“ ООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е уважен не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед №
2913/13.11.1986г. процесният недвижим имот – апартамент № 26 е бил предоставен за
оперативно управление на държавната организация СМК, с. Слънчево.
Съставен е АДС № 674/26.07.1990г. за имота, в който е отразено, че съгласно Заповед
№ 2913/13.11.1986г. апартамент № 26 във х. 3 на бл. 225 в кв. Владислав Варненчик на гр.
Варна е предоставен на СМК, Слънчево.
Със Заповед № 7/27.03.1991г. на Станция по механизация на животновъдството, с.
Слънчево, на основание предложение на комисията по жилищно настаняване и решение по
оперативно бюро е наредено да се настани М.А.К. – шофьор на автобус в СМЖ, Слънчево.
Със Заповед № 1/01.03.1993г. на „ИМПУЛС“ ЕООД, с. Слънчево по чл. 39 от ЗНО е
наредено семейството на М.А.К. незабавно да освободи държавното жилище в гр. Варна, кв.
„Вл. Варненчик“, бл. 225, вх. 3, ет. 9, ап. 26.
На 23.07.1993г. е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1398/1992г. на ВРС, с който
ползването на семейното жилище, съставляващо процесния апартамент № 26 е предоставено
за ползване на М. Д., а М.К. е осъден да го опразни и предаде заеманите от него помещения
от 20.04.1993г.
С молба от 30.07.1997г. ищцата М. Д. отправила искане до Министъра на
земеделието и продоволствието за изкупуване на процесния апартамент № 26, който
продължила да ползва без заповед. В отговор на искането с писмо от 22.09.1997г. на
министъра до Управителя на „Екофрут“ ЕООД и М. Д. Д. е посочено, че жилището е
включено в капитала на „Екофрут“ ЕООД.
Със Заповед № 210 от 29.05.1995г. на Министъра на земеделието е наредено
образуването на еднолично дружество с държавно имущество „Екофрут“ ЕООД с капитал
17654 лв. На 27.06.1995г. по ф.д. № 2391/1995г. на ВОС е вписано и образувано „Екофрут“
ЕООД.
Със Заповед № 475/1995г. на министъра на земеделието е наредено, считано от
01.11.1995г. „Импулс" ЕООД, с. Слънчево да се преобразува в поделение без статут на
юридическо лице, а "Екофрут" ЕООД, с. Игнатиево да поеме активите и пасивите на
преобразуваното дружество, съгласно счетоводния му баланс към 31.10.1995г., както и
другите права и задължения, а Архивът на „Импулс" ЕООД да се поеме за съхранение от
„Екофрут" ЕООД.
С Решение от 18.12.1995г. на ВОС е вписано вливането на „Импулс“ ЕООД в
„Екофрут“ ЕООД /л. 28/.
Със Заповед № РД 42-545/27.03.1997г. на министъра на земеделието е наредено да се
4
открие процедура по приватизация на обект СМЖ Слънчево като обособена част от
„Екофрут“ ЕООД, с. Игнатиево.
Съгласно заключението на проведената пред ВОС СИЕ, след тази заповед „Екофрут“
ЕООД включва обособени части от приватизираното дружество „Импулс“ ЕООД и СМЖ, с.
Слънчево, като цялото имущество на двете дружества е включено в имущество на това
дружество. Съгласно баланс на „Екофрут“ ЕООД към 31.12.1997г. в раздел „Актив“, „ДМА“
балансовата стойност на активите за „сгради, земи, гори и трайни насаждения“ по балансова
стойност е 887 000 лв. /л. 232 гръб и л. 233 от делото/. По ведомост за начислените
амортизационни отчисления за 1998г. на „Екофрут“ ЕООД по сметка 203 „Сгради“ под инв.
№ 34 е заведена „гарсониера бл. 225“ с първоначална цена 2 559 830 лв.; балансова стойност
1 379 913 лв. и ревалоризирана стойност 3 414 813 лв. /л. 740 и 747/. По счетоводния баланс
на дружеството към 31.12.1999г. балансовата стойност на активите за „сгради…“ е 884 000
лв. /л. 220/. Съгласно инвентаризационен опис на „Екофрут“ ЕООД към 31.12.2020г. по
сметка 203 „сгради“, която е с обща балансова стойност 809 000 лв., като за имот
„гарсониера бл. 225“ под инв. № 34 е с дата на въвеждане 1989г. и е при балансова стойност
3017.60 лв. Общата балансова стойност на всички ДМА по него се равнява на обща
балансова стойност 1 357 000 лв. /л. 239-254/. Въз основа на тези констатации вещото лице
дава заключение, че процесният имот едностаен ап. № 26 във вх. 3 на бл. 225 е бил включен
в активите и в баланса на „Екофрут“ ЕООД след 1997г. и по делото няма данни имотът да е
бил изключван от активите и баланса, формиращи капитала на това дружество. Към
30.06.1995г. капиталът на дружеството е 17 654 000 лв.; към 14.04.1998г. същият е
47 457 000 лв., увеличен съгласно извършена преоценка на активите съгласно Заповед №
475/31.10.1995г. на МЗХП, увеличен със Заповед № 364/11.07.1996г. Към 24.10.2000г.
капиталът на дружеството е 143 190 лв. Съгласно договор за приватизационна продажба от
26.10.2000г. на 11 455 дяла представляващи 80% от капитала на „Екофрут“ ЕООД като
продавач на „Екофрут 2000“ АД, като купувач са продадени описаните дяловете, но по
делото няма данни за приключване на този договор /л. 147/.
Пред ВРС са събрани и гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите С.Ч. /съседка, живееща в ап. 27 на ет. 9 в същата сграда от 1990г./ и К.Г.
/съседка, живееща в ап. 20 на ет. 7 от 1991г./. От показанията им се установява, че ищцата се
нанесла да живее в процесния ап. 26 през 1991г. От тогава живее в жилището и никой не я е
гонил от имота, нито е била безпокоявана. Направила е редица подобрения в апартамента:
преместила мивката, сменила настилката, остъклила терасата, направила изолация. Искала
да закупи апартамента още от както живее там. Не разбрала чия собственост е жилището,.
Първата свидетелка закупила жилището си от Окръжно предприятие за хибридни свине –
Варна, а втората – от месокомбинат „Родопа“.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това.
5
Предявени са вещни искове, с предмет установяване право на собственост върху
недвижим имот – апартамент № 26 в гр. Варна, основани на твърдения за придобиване на
основание придобивна давност, при владение начиная от 1997г.
Установено е по делото и няма спор между страните, че семейството на ищцата било
настанено в процесното жилище от СМЖ, Слънчево в периода 1991-1993г., когато на
основание чл. 39 от ЗНО е наредено освобождаване на същото. От този момент ищцата няма
качеството наемател на жилището. С решение по гр.д. № 1398/1992г. на ВРС, влязло в сила
на 20.04.1993г., ползването на жилището представляващо апартамент № 26, като семейно е
предоставено на М. Д.. В отговор на молба на ищцата с искане за придобиване
собствеността върху жилището, с писмо от 22.09.1997г. министърът на земеделието,
посочил, че жилището е включено в капитала на „Екофрут“ ЕООД. От събраните по делото
гласни доказателства се установява, че от този момент до сега ищцата владее апартамент №
26 като свой, със съзнание, че е собственик, като владението й е явно, спокойно,
необезпокоявано и несмущавано.
Установено е на следващо място, че ответното дружество „Екофрут“ ЕООД е
образувано въз основа на заповед на министъра на земеделието от 29.05.1995г. и е
регистрирано дружество с едноличен собственик на капитала държавата. Вследствие
преобразуване и вливане, дружеството е поело активите и пасивите на „Импулс" ЕООД, с.
Слънчево, вписано с Решение от 18.12.1995г. на ВОС. След открита процедура по
приватизация на обект СМЖ Слънчево със Заповед № РД 42-545/27.03.1997г. на министъра
на земеделието, като обособена част от „Екофрут“ ЕООД, с. Игнатиево последното
дружество „Екофрут“ ЕООД включва обособени части от приватизираното дружество
„Импулс“ ЕООД и СМЖ, с. Слънчево, като цялото имущество на двете дружества е
включено в имущество на „Екофрут“ ЕООД.
Съгласно чл. 17а от ЗППДОП /отм./, при преобразуваните държавни предприятия в
еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото предоставено за
стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя
в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Фактическият
състав на преобразуването при действието на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ предвижда:
собственост на държавата по отношение на конкретно имущество, предоставяне на това
имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие и последващо
преобразуване и приватизация на това предприятие, при което имуществото е включено в
капитала на дружеството. Ако по отношение на недвижимия имот са налице предпоставките
по чл. 17а от ЗППДОП /отм./ същият се счита за собственост на дружеството, при липса на
изрично изключване с акта за приватизация.
При установеното по делото следователно, съдът приема, че е налице предоставяне
на държавно имущество в полза на преобразуващо се търговско дружество. Спорният имот
е бил държавна собственост, актуван като такъв с АДС № 674/26.07.1990г. В акта е
направено изрично отбелязване, че имотът е предоставен за управление и стопанисване на
СМК/СМЖ, Слънчево. Предоставянето на имота за стопанисване и управление на
6
държавното предприятие може да бъде доказано със записвания в акта за държавна
собственост. Към момента на приватизацията на обект СМЖ Слънчево като обособена част
от „Екофрут“ ЕООД, с. Игнатиево, имотът е бил включен в активите и в баланса на
„Екофрут“ ЕООД след 1997г. и по делото няма данни имотът да е бил изключван от
активите и баланса, формиращи капитала на това дружество. При липса на доказателства за
изрично изключване на процесния апартамент № 26 от това имущество от неговата
приватизация, следва да се приеме, че същото е преминало в патримониума на „Екофрут“
ЕООД към момента на приватизацията през 1997г. Последващото му актуване с акт за
частна държавна собственост № 9442 от 08.01.2018г. не поражда вещни права у ответника,
тъй като същият не установява противопоставимо на ищцата придобивно основание, а акта
за държавна собственост сам по себе си не създава права. Последното се установява от
всички събрани по делото писмени доказателства, както и от кредитираното от съда като
обективно и професионално дадено заключение на СИЕ. Ето защо към момента на
установяване на владението след 22.09.1997г., имотът не е бил държавна собственост и
ограничението за придобиване на собственост на оригинерно основание по § 1 от ДР на ЗС е
неприложимо в случая.
Вследствие на упражнявана непрекъсната, трайна, явна, спокойна и несмущавана
фактическа власт с намерение за своене, във времето от 1997г. до 2007г. ищцата е придобила
правото на собственост по отношение на апартамент № 26 в гр. Варна. Упражняваната
фактическа власт с намерение за придобиване, със съзнанието на собственик от страна на
ищцата се установява от събраните по делото гласни доказателства с показанията на
свидетелите Ч. и Г., които съдът оценява като обективни изхождайки от непосредствения им
характер, взаимовръзка по между им, както и с всички останали доказателства по делото,
постоянство във времето, логична подреденост, яснота и конкретика. Ето защо съдът
приема, че твърдяното право е породено и съществува понастоящем на соченото от ищцата
оригинерно основание. Решението, с което предявеният от последната положителен
установителен иск срещу „Екофрут“ ООД е уважен е влязло в законна сила и в отношенията
между тези страни е формирана СПН по въпроса за собствеността на имота.
В заключение, предявеният срещу Държавата установителен иск е доказан по
основание и следва да се уважи. В обжалваното решение ВРС е постановил идентичен
правен резултат, който като правилен следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съобразно изхода на делото пред настоящата
инстанция, право на разноски имат въззиваемата страна. Съгласно представен списък
претендираните от правоимащата страна разноски са под формата на възнаграждение на
адвокат при условията на предоставена безплатна адвокатска защита в хипотеза на чл. 38 от
ЗА. Изчислено съгласно регламента на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г.
възнаграждението, което следва да се присъди по този ред в полза на адв. Д. Б. възлиза на
сумата от 1627.20 лв. В тази размер отговорността за разноски следва да се понесе от
въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
7
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2556 от 31.07.2022г. по гр.д. № 5375/2021г. по описа
на ВРС, ХХХ-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по
предявения от М. Д. Д. с ЕГН ********** срещу Държавата, представлявана от Министъра
на РРБ иск е прието за установено в отношенията между страните, че М. Д. Д. е собственик
на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 225, вх. 3, ет. 9
представляващ апартамент № 26 и самостоятелен обект с ид. № 10135.4505.80.12.26 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК – Варна, с площ от 42.40
кв.м., ведно с прилежащата му изба № 26, с площ от 3.64 кв.м, както и 0.5974 % ид.ч. от
ОЧС, при съседи, имоти с идентификатори, както следва: на същият етаж:
10135.4505.80.12.25; 10135.4505.80.12.27; под обекта: 10135.4505.80.12.23; над обекта: няма,
на основание придобивна давност, при владение начиная от 22.09.1997г.
Решението в частта, постановено по отношение на ответника на „ЕКОФРУТ“
ООД, ЕИК ********* не е обжалвано и влязло в законна сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38 от ЗА Държавата,
представлявана от Министъра на РРБ ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Б. сумата от 1627.20 лева,
представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8