Присъда по дело №2276/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 69
Дата: 21 юни 2022 г.
Съдия: Милена Рибчева
Дело: 20205530202276
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 септември 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 69
гр. С.З., 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.З., VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милена Рибчева
СъдебниГаля Енчева Димитрова

заседатели:Жулиета Николаева Янкова
при участието на секретаря Александра Н. Танева
и прокурора Р. Ат. М.
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Наказателно дело от общ
характер № 20205530202276 по описа за 2020 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ХР. ИВ. ИВ., роден на *** год. в град С.З., живущ в град
С.З., български гражданин, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН
********** ЗА НЕВИНОВЕН в това, че през периода от началото на април 2016 год. -
22.04.2016 год. в землището на с.М., общ.С.З., след като се сговорил предварително като
съизвършител със СТ. К. К., чрез използване на технически средства - метална скоба,
планка, сферични спирателни кранове с Ф 3/4 и ПВЦ тръби с диаметър ФЗ/4 и чрез
използване на специален начин, изискващ особена ловкост -монтиране и свързване на ПВЦ-
тръби със спирателен кран към магистрален продуктопровод на “Л.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***,
отнел чужди движими вещи - 3200 литра нафта, на стойност 6240.00 лева, собственост на
“Л.Б.“ ЕООД с ЕИК *** и от владението на П.П. - МОЛ на магистрален продуктопровод,
минаващ през землището на с.М., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят не е маловажен и ГО ОПРАВДАВА по обвинението за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5, вр.чл.194, ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия СТ. К. К. , роден на *** год. в град Ям., живущ в град С.З.,
български гражданин, със средно образование, женен, работи като шофьор в “З. ММ“ С.З.,
неосъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода от началото на април
2016 год. - 22.04.2016 год. в землището на с.М., общ.С.З., чрез използване на технически
средства - метална скоба, планка, сферични спирателни кранове с Ф 3/4 и ПВЦ тръби с
диаметър ФЗ/4 и чрез използване на специален начин, изискващ особена ловкост -
монтиране и свързване на ПВЦ-тръби със спирателен кран към магистрален продуктопровод
1
на “Л.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, отнел чужди движими вещи - 3200 литра нафта, на стойност
6240.00 лева, собственост на “Л.Б.“ ЕООД с ЕИК *** и от владението на П.П. - МОЛ на
магистрален продуктопровод, минаващ през землището на с.М., без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен, поради което и на
основание чл.195, ал.1, т.4, т.5, вр.чл.194, ал.1 от НК и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА НА
”лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА, като го признава за НЕВИНОВЕН и ГО
ОПРАВДАВА по обвинението за извършване на деянието след като се сговорил
предварително като съизвършител с ХР. ИВ. ИВ..
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното
наказание “лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата
в сила.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК веществените доказателства,
представляващи – помпа с брояч за отчитане на течности, ведно с маркуч с жълтеникава
течност с мирис на нефтен продукт с пистолет в единия край; пластмасова туба с
вместимост 25 литра, зелена на цвят, с жълтеникава течност в нея с мирис на нефтен
3
продукт; ПВЦ тръба с Ф / с дължина 1,2 метра с коляно и ПВЦ сферичен кран с бърза
4
връзка и парче от черна ПВЦ тръба (част от положения в земята маркуч) - около 30 см.,
метална скоба със синя на цвят планка с прикрепен сферичен кран Ф %., и черна ПВЦ-тръба
със синя линия, бърза връзка и спирателен кран, иззети с Протокол за претърсване и
изземване от 22.04.2016 год. (л.65 от ДП), да се отнемат в полза на Държавата и унищожени
по надлежния ред.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства, представляващи: три пълни бидона,
съдържащи общо 3000 литра жълтеникава течност с мирис на нефтен продукт и червен
варел с надпис “ENEOS“ с вместимост 200 литра, пълен жълтеникава течност с мирис на
нефтен продукт - предадени на отговорно пазене на св.ПР. Н. ПР. - ръководител регионално
звено на “Л.Б.“ с протокол за отговорно пазене от 28.04.2016 год., ДА СЕ ВЪРНАТ на “Л.Б.“
ЕООД, с с ЕИК ***.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства, представляващи: товарен автомобил
марка “Ив.“, с peг. № *** и товарен автомобил марка “М.“, с peг. № ***, намиращи се на
съхранение в тилова база при ОД на МВР С.З., да се върнат на провимащото лице С.Т. И., с
ЕГН **********.
ОСЪЖДА подсъдимия С. К. К., със снета самоличност да заплати на Държавата в
полза на МВР по бюджетната сметка на ОД на МВР град С.З. сумата в размер на 716,17
лева (седемстотин и шестнадесет лева и седемнадесет стотинки), представляваща
направени разноски по досъдебно производство № 29/2020 год. по описа на ОСлО при ОП
С.З..
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд град С.З. в 15-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към присъда № 69 от 14.06.2022 год. по н. о. х. дело № 2276 на
Старозагорския районен съд по описа за 2020 година

Обвинението против подсъдимите Х. И. И. , ЕГН **********, и С. К. К. , ЕГН
**********, е за това, че през периода от началото на април 2016 г. – 22.04.2016 г. в
землището на с.М., община С.З., след като се сговорили предварително като
съизвършители, чрез използване на технически средства – метална скоба, планка,
сферични спирателни кранове с Ф 3/4 и ПВЦ тръби с диаметър Ф З/4, и чрез използване на
специален начин, изискващ особена ловкост – монтиране и свързване на ПВЦ-тръби със
спирателен кран към магистрален продуктопровод на „Л.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, отнели
чужди движими вещи – 3200 литра нафта на стойност 6240,00 лева, собственост на „Л.Б.“
ЕООД, ЕИК ***, от владението на П.П. – МОЛ на магистрален продуктопровод, минаващ
през землището на с. М., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвоят, като случаят не е маловажен – престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5, във връзка с
чл.194, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура С.З. поддържа обвинението. Пледира
подсъдимите да бъдат признати за виновни, като на всеки от тях да бъде наложено
наказание “лишаване от свобода” за срок от три години, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от пет години, както и да бъдат
осъдени да заплатят направените по делото разноски. Моли веществените доказателства 3
пълни бидона, съдържащи общо 3000 литра жълтеникава течност, и червен варел с надпис
“ENEOS“, съдържащ 200 литра жълтеникава течност, да бъдат върнати на “Л.Б.“,
веществените доказателства товарен автомобил “Ив.“, с peг. № *** и товарен автомобил
марка “М.“ с peг. № *** да бъдат върнати на собственика им С.И., а останалите веществени
доказателства да бъдат отнети в полза на държавата.
Защитникът на подсъдимия Ив. – адв.И.С., и защитникът на подсъдимия К. –
адв.Б.В., оспорват обвинението против подзащитните им и пледират същите да бъда
оправдани.
Подсъдимите Х. И. И. и С. К. К. не дават обяснения по повдигнатото им обвинение,
поддържат пледоариите на защитниците си и молят да бъдат оправдани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

Подсъдимите Х. И. И. и С. К. К. не са осъждани.
Св.С. В. Ф. притежавал парцел в близост до продуктопровода на “Л.Б.“ ЕООД,
преминаващ през землището на с.М., община С.З. – преди разклона за с.М. на около 2 км.
от изхода на град С.З. за град Д. вдясно. На 01.11.2015 год. подсъдимият Ив., който по това
време се занимавал с търговия на стари коли и се нуждаел от база, в която да паркира
колите и да им се извършва ремонт, ако се налага, наел под наем за срок от шест месеца
500 кв. м. от имота на св. Ф. (л. 100 и 181 – 182 от делото), намиращи се на около 200 метра
от Главен път I-5 С.З. – Д., като оградил с колове и оградна мрежа източния край на наетия
от него имот, тъй като в западния си край той вече бил ограден от страна на наемодателя, и
монтирал двукрила портална врата – метална конструкция с телена мрежа, която се
затваряла с резе, но можела и да се заключва с верига с катинар. Въпросната ограда била
поставена от подсъдимия Ив., за да препятства навлизането на животни – конете, които
св.Ф. отглеждал в базата си. До наетата от подсъдимия Ив. площ, в която той поставил
фургон, се стигало през останалата част от базата на св. Ф., чиито външни врати се
заключвали с ключ, какъвто бил предоставен от св.Ф. на подсъдимия Ив.. Тъй като
дейността, която смятал да развива в базата си, находяща се в наетата от него част от
имота на св.Ф., не му потръгнала, подсъдимият Ив. загубил интерес към базата си и
започнал все по-рядко да я посещава, като казал на свои познати и приятели, сред които и
подсъдимият К., че могат да я ползват, ако и когато желаят, показвайки им за целта къде
оставя ключа за външните врати на имота на св.Ф. – под един камък, а порталната врата на
оградената от него площ затварял с резето, без да я заключва с катинара.
Подсъдимите се познавали помежду си и със св.И. Й. Й. от с.М., община С.З., който
1
бил осъждан за кражба на гориво от продуктопровода на “Л.Б.“ ЕООД, преминаващ през
землището на селото, в което живеел. В приятелски разговори последният често разказвал
как е извършил това престъпление, тъй като случаят бил отразен в пресата и на
събеседниците му им било интересно да го слушат. Подсъдимите били едни от тях.
Възползвайки се от информацията, споделена му от св.Й., възможността да ползва
базата на подсъдимия Ив. в наетата от него част от имота на св.Ф., когато пожелае,
влизайки в нея по описания по-горе начин, без присъствието и/или съдействието на
подсъдимия Ив., и обстоятелството, че към м. април 2016 год. подсъдимият Ив. рядко
посещавал базата си (ако изобщо я е посещавал към онзи момент), подсъдимият К. решил
да извърши кражба на гориво от продуктопровода на “Л.Б.“ ЕООД, преминаващ през
землището на с.М. в близост до базата на подсъдимия Ив.. За осъществяване на
намисленото в началото на м. април 2016 год. подсъдимият К. започнал да прокарва ПВЦ-
тръба – черен маркуч със синя лента, от базата на подсъдимия Ив. до продуктопровода,
като изкопал канал по трасето с дълбочина около 30 см., в който положил маркуча, след
което го затрупал с пръст, за да не се вижда. За да не бъде забелязан, подсъдимият К.
извършвал тези си действия през нощта. В нива на 200 метра западно от Главен път I-5
С.З. – Д. и на 1000 метра северно от с. М., намираща се извън границите на наетия от
подсъдимия Ив. имот, на около триста метра южно от последния подсъдимият К. пробил
дупка в земята, разкривайки продуктопровода на “Л.Б.“ ЕООД, представляващ метална
тръба с Ф 329 мм, по която към онзи момент – м. април 2016 год. се транспортирала нафта
(дизелово гориво), след което пробил дупка в продуктопровода, в която поставил отвора на
спирателен кран с Ф ¾, монтиран на синя на цвят планка, прикрепена със скоби към
продуктопровода. Към така поставения на продуктропровода спирателен кран
подсъдимият монтирал ПВЦ-тръба с дължина 1,2 метра, завършваща с ПВЦ-спирателен
кран, на края на който монтирал бърза връзка и го свързал с черния ПВЦ-маркуч със синя
лента, който бил положил под земята. Към другия край на черния маркуч, излизащ в базата
на подсъдимия Ив., подсъдимият К. също монтирал спирателен сферичен кран. По този
начин той обезпечил технически отнемането на гориво от продуктопровода, като за целта
се снабдил с помпа с брояч за отчитане на течности, към която имало маркуч с пистолет в
единия му край, и със съдове, в които да източва горивото – пластмасови бидони с
вместимост по 1000 литра, обвити отвън с метална решетка за укрепване и със спирателни
кранове в долната им част, както и бидони, които транспортирал до базата на подсъдимия
Ив. с товарни автомобили – товарен автомобил марка “Ив.“, с peг. № ***, закупен през м.
март 2016 год. от него и С. Т. И., с която живеел на семейни начала (в съдебно заседание
същата се възползва от правото си да не свидетелства – л. 235 от делото, поради което не
биха могли да бъдат ползвани и показанията й, дадени пред органа на досъдебното
производство), но регистриран на нейно име, и товарен автомобил марка “М.“, с peг. №
***, закупен от С.И. от св.А. В. В. от град П. с договор за покупко-продажба от 22.09.2015
год. с нотариална заверка на подписите, без обаче да го регистрира на свое име (л. 117, 137
и 184 от ДП). Намеренията на подсъдимия К. били със същите автомобили да изнесе
впоследствие съдовете с горивото от базата на подсъдимия Ив..
На 22.04.2016 год. около обяд подсъдимият К. отворил спирателните кранове по
положените от него тръби и маркучи и започнал да източва нафта (дизелово гориво) от
продуктопровода на “Л.Б.“ ЕООД в съдовете, които бил пренесъл за целта в базата на
подсъдимия Ив.. По същото време подсъдимият Ив., който не знаел за намеренията на
подсъдимия К., бил в град С. по работа и не подозирал нищо за случващото се в базата му.
По описания начин подсъдимият К. напълнил с нафта три пластмасови бидона с
вместимост по 1000 литра всеки с метална решетка отвън, намиращи се в товарен
автомобил марка “М.“ с peг. № ***, и 1 брой червен варел с надпис “ENEOS“ с вместимост
200 литра, общо – 3200 литра. Междувременно обаче системата на “Л.Б.“ ЕООД за анализ
на данни и локализиране на пробиви в реално време – ТОРН, отчела, че има спад на
налягането и пробив по магистралния продуктопровод на няколкостотин метра западно от
път I- 5, северно от с.М.. За тези данни св.П. Н. П. – служител на “Л.Б.“ ЕООД и МОЛ на
продуктопровода в този участък, уведомил св.С. Д. Т. – началник охрана в “*** 1“ ЕООД,
имащо договор с “Л.Б.“ ЕООД да охранява техни обекти и имоти. Св.Т. и свидетелите В. Д.
К. и Д. М. Д. – негови колеги, отишли с патрулния автомобил на място и започнали обход
на терена, за да установяват мястото на пробива в продуктопровода. Забелязвайки
действията им през оградната мрежа на базата, в която се намирал, подсъдимият К. се
уплашил, че може да бъде разкрит и напуснал базата на подсъдимия Ив., изоставяйки в нея
товарните автомобили марка “Ив.“, с peг. № *** и “М.“, с peг. № ***, както и съдовете с
2
вече източеното в тях дизелово гориво от продуктопровода на “Л.Б.“ ЕООД.
При обхода си свидетелите Т., К. и Д. открили положената в земята ПВЦ-тръба –
черния полиетиленов маркуч със синя лента, локализирали мястото на спирателния кран,
чрез който тя била свързвана с продуктопровода, и установили, че същата продължава в
посока север към базата на подсъдимия Ив., за което уведомили органите на МВР. В
резултат на същия ден – 22.04.2016 год., за времето от 15,20 часа до 16,30 часа бил
извършен оглед на местопроизшествие (л.37 – 45 от ДП), при който била фиксирана
осъществената от подсъдимия К. връзка с продуктопровода и поставения на него
спирателен кран, както и черния полиетиленов маркуч със синя лента, положен в земята и
продължаващ от продуктопровода в посока север, където влизал в ограденото място, наето
от подсъдимия Ив.. Огледът продължил и в ограденото място, в което било установено
наличието на товарните автомобили “Ив.“, с peг. № *** и “М.“, с peг. № ***, както и
наличието на червен варел с надпис “ENEOS“ с вместимост 200 литра, пълен с
жълтеникава течност с мирис на нафта, който бил иззет. При огледа от товарните
автомобили марка “Ив.“, с peг. № *** и “М.“ с peг. № *** били иззети и дактилоскопни
следи.
На същия ден – 22.04.2016 год., в условията на неотложност били извършени:
за времето от 16,40 часа до 17,30 часа – претърсване на ограденото място, наето от
подсъдимия Ив. (л.51 – 60 от ДП), при което били иззети товарния автомобил марка “М.“ с
peг. № ***, ведно c намиращите се в него 4 броя пластмасови бидона, 3 от които били
пълни с жълтеникава течност с мирис на нафта, и товарния автомобил марка “Ив.“, с peг.
№ ***, ведно с намиращите се в него 4 броя пластмасови бидона, на дъното на които имало
жълтеникава течност с мирис на нафта (протоколът за извършеното претърсване и
изземване бил одобрен по надлежния ред от съдия – л. 49 от ДП);
за времето от 21,00 часа до 21,50 часа – претърсване в къща в с.Х.Ас., обитавана от
родителите на съжителката на подсъдимия К. (л.65 – 66 от ДП), при което били намерени и
иззети помпа с брояч за отчитане на течности, ведно с маркуч с жълтеникава течност с
мирис на нефтен продукт с пистолет в единия край (за същите бащата на С.И. – Т. Ив. Т.,
саморъчно вписал в протокола, че не са негова собственост), както и пластмасова туба с
вместимост 25 литра, зелена на цвят, с жълтеникава течност в нея с мирис на нефтен
продукт (протоколът за извършеното претърсване и изземване бил одобрен по надлежния
ред от съдия – л.63 от ДП).
На 24.04.2016 год. отново бил извършен оглед на местопроизшествие (л.67 – 75 от
ДП), при който била фиксирана осъществената от подсъдимия К. връзка с
продуктопровода чрез спирателен кран, от който продължавала ПВЦ-тръба с кран,
гъвкавата връзка и положения в земята черен маркуч, другият край на който завършвал със
спирателен кран в ограденото място, наето от подсъдимия Ив.. При този оглед били иззети
ПВЦ-тръба с дължина 1,2 метра с коляно и ПВЦ-сферичен кран с бърза връзка и парче от
черна ПВЦ-тръба (част от положения в земята маркуч) – около 30 см, метална скоба със
синя на цвят планка с прикрепен сферичен кран, черна ПВЦ-тръба със синя линия, бърза
връзка и спирателен кран, както и сравнителна проба от около 0,700 литра течност, която
била поставена в туба (шише) с вместимост 1,5 литра с надпис “Банкя“.
На 28.04.2016 год. бил извършен оглед на веществените доказателства, иззети на
22.04.2016 год. – товарните автомобили “М.“, с peг. № *** и “Ив.“, с peг. № ***,
пластмасови бидони и червен варел (л.77 – 81 от ДП), като от трите пълни бидона в
товарния автомобил “М.“ били иззети в стъклени буркани сравнителни проби от
жълтокафявата течност, намираща се в тях. Иззета била и сравнителна проба от
жълтокафявата течност, съдържаща се в черен маркуч със спирателен сферичен кран на
края му, намиращ се в багажното отделение на товарния автомобил марка “М.“, както и
сравнителни проби от пълния червен варел с надпис “ENEOS“ и от жълтеникавата течност
по дъното на четирите бидона в товарния автомобил “Ив.“. След вземането на съответните
сравнителни проби, с протокол за отговорно пазене от 28.04.2016 год. (л.83 от ДП) трите
пълни бидона, съдържащи общо 3000 литра жълтеникава течност с мирис на нефтен
продукт и червен варел с надпис “ENEOS“ с вместимост 200 литра, пълен жълтеникава
течност с мирис на нефтен продукт, били предадени на отговорно пазене на св.П. –
ръководител регионално звено на “Л.Б.“ ЕООД и МОЛ на продуктопровода, минаващ през
землището на с.М..
В хода на разследването били изготвени:
3
дактилоскопни експертизи № 267 от 10.05.2016 год. (л.139 – 143 от ДП) и № 239 от
16.04.2019 г. (л.165 – 170 от ДП), от заключенията на които, изслушани и приети в съдебно
заседание, се установява, че дактилоскопните следи, иззети при огледа на 22.04.2016 год.
от товарните автомобили “М.“ с peг. № *** и “Ив.“ с peг. ***, не са оставени от
подсъдимите;
физико-химическа експертиза № 18/ФЗХ-377 от 18.09.2018 год. на НИК при МВР
(л.158 – 161 от ДП), от заключението на която, прието в съдебно заседание на основание
чл.282, ал.3 от НПК – без разпит на експертите, се установява, че течността в иззетите
сравнителни проби при огледа на местопроизшествие и огледа на веществените
доказателства, извършени съответно на 24.04.2016 год. и 28.04.2016 год. е нафта, каквото
гориво е било транспортирано към 22.04.2016 год. през продуктопровода на “Л.Б.“ ЕООД,
преминаващ през землището на с.М., община С.З.;
съдебно-оценителна експертиза от 15.03.2019 год. (л.174 – 176 от ДП), от
заключението на която, прието в съдебно заседание на основание чл.282, ал.3 от НПК – без
разпит на експерта, се установява, че стойността на предмета на престъплението – 3200
литра нафта, към датата на извършване на деянието възлиза на 6240 лева.
Видно от изложеното, за извършване на деянието си подсъдимият К. е използвал
технически средства – метална скоба, планка, сферични спирателни кранове с Ф 3/4 и ПВЦ
тръби с диаметър Ф З/4, както и специален начин, изискващ особена ловкост – монтиране и
свързване на ПВЦ-тръби със спирателен кран към магистрален продуктопровод
(използвани са били и моторни превозни средства – товарните автомобили, с които
подсъдимият К. е транспортирал съдовете, в които е източвал горивото от
продуктопровода, но в случая такова обвинение не му е било повдигнато и в хода на
съдебното следствие не беше направено изменение на обвинението против него в тази
насока), съставляващи квалифициращи признаци по чл.195, ал.1, т.4 от НК. С оглед на
наличието на тези квалифициращите признаци и предвид стойността на предмета на
престъплението извършеното от подсъдимия К. деяние не разкрива белезите на маловажен
случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на:
справките за съдимост на подсъдимите и заповедите за задържането им за срок до
24 часа по ЗМВР, приети като писмени доказателства в хода на съдебното следствие;
показанията на свидетелите И. Й. Й., С. Д. Т., В. Д. К., Д. М. Д., С. В. Ф., П. Н. П. , П.З.П.
и М.С.Т., дадени в съдебно заседание, и прочетените в хода на съдебното следствие
показания на свидетелите И.Й., С.Т., В.К., Д.Д. и А. В. В., дадени пред органа на
досъдебното производство;
изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, приети в хода на
съдебното следствие и обсъдени по-горе;
протоколите и другите материали, приложени към досъдебното производство и имащи
значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени в хода на съдебното
следствие по реда на чл. 283 от НПК, в частност – протокол за оглед на местопроизшествие
от 22.04.2016 г., протоколи за претърсване и изземване от 22.04.2016 г. и определения на
съда за одобряването им, протокол за оглед на местопроизшествие от 24.04.2016 г.,
протокол за оглед на веществени доказателства от 28.04.2016 г., протокол за отговорно
пазене от 28.04.2016 г., договор за наем от 01.11.2015 г., удостоверение за актуалното
състояние на „Л.Б.“ ЕООД, договор за покупко-продажба на МПС от 22.09.2015 г., справка
от Централна база КАТ за регистрацията на МПС с рег. № ***, протоколи за вземане на
образци за сравнително изследване, застрахователна полица и контролен талон за МПС с
рег. № ***, застрахователна полица и контролен талон за МПС с рег. № ***, удостоверения
за техническа изправност на МПС с рег. № *** и рег. № ***, свидетелства за регистрация
на МПС с рег. № *** и рег. № ***, декларации за семейно и материално положение и
имотно състояние на подсъдимите, или предявени в хода на съдебното следствие –
фотоалбумите към протоколите за оглед на местопроизшествие, претърсване и изземване и
оглед на веществени доказателства, които в съдебно заседание бяха предявявани на
свидетелите, изнасящи данни във връзка с обстоятелствата и фактите, фиксирани във
фотоалбумите чрез заснемането им, в това число и веществените доказателства, на които е
извършен оглед с изготвен към него фотоалбум и предявяването на които по този начин
направи безпредметно физическото им предявяване по реда на чл.284 от НПК, имайки
предвид техния вид и обем.
4
В случая следва изрично да се отбележи, че останалите (извън изрично посочените в
предходния абзац) протоколи и материали, приложени към досъдебното производство
(докладни записки, протоколи за разпити и др.), ако и да бяха прочетени в съдебно
заседание по реда на чл.283 от НПК, не могат да се ползват и съответно не бяха взети
предвид от съда при постановяване на присъдата, с изключение на показанията на
свидетелите И.Й., С.Т., В.К., Д.Д. и А.В. и заключенията на експертизите, но не защото те
бяха прочетени по реда на чл.283 от НПК, а защото бяха приобщени към доказателствения
материал по делото по надлежния за това ред, визиран съответно в чл.281 и чл.282 от НПК.
За да приеме, че към инкриминирания период подсъдимият Ив. е проявявал слаб
интерес към базата си в имота на св.Ф. и я посещавал рядко, съдът изходи от показанията
на свидетелите, съдържащи данни в тази насока, а именно показанията на:
св.Ф., който не излага данни за това кога за последно е виждал подсъдимия Ив. в базата му,
ако и да е ходил там всяка сутрин и вечер, и няма спомен да е водил с него преговори за
подновяване на договора му за наем преди изтичането на срока, за който е бил сключен и
който е изтичал девет дни след извършване на инкриминираното деяние, т.е. показанията
му (л.235 от делото) не установяват факти и обстоятелства, обуславящи извод, че към
инкриминирания период подсъдимият Ив. е продължавал да осъществява в базата си
дейността, за която я е бил наел, и/или че я е посещавал регулярно;
св.Й., който в показанията си в съдебно заседание (л.271 – 272 от делото) заяви, че за
последно е бил при подсъдимия Ив. в базата му и респективно за последно го е виждал там
(а не че за последно го е виждал тогава) няколко месеца преди извършване на
инкриминираното деяние (“зимата беше, студено беше“, “зимата е било – да речем
декември“), както и че в деня на разкриване на последното минал покрай базата му и
виждайки струпаните пред нея “патрулки“, му се обадил по телефона, за да го уведоми за
случващото се, при което подсъдимият Ив., намиращ се според думите му в град С., бил
изненадан (“А, така ли – какво става там?“) и му казал, че тази база много време не я е
посещавал, като следва изрично да се отбележи, че показанията на св.Й. пред органа на
досъдебното производство (л. 84 – 85 от ДП) потвърждават показанията му в съдебно
заседание в частта им кога е виждал подсъдимия Ив. в базата му (“беше преди Нова
година, беше зимата“) и не им противоречат в частта им за проведения между тях
телефонен разговор в деня на разкриване на инкриминираното деяние, тъй като те
(показанията му пред органа на досъдебното производство) не съдържат данни в тази
насока – от това обаче не може да се направи извод, че св.Й. не е разказал на досъдебното
производство за този разговор, защото той не се е състоял, т.е. че не казва истината в
съдебно заседание, тъй като на досъдебното производство той е отговарял единствено и
само на задаваните му въпроси (самият разпит, видно от протокола за провеждането му,
започва с израза “На зададените въпроси свидетелят отговори както следва: […]“, което
означава, че не му е била предоставена възможност първо да изложи във форма на
свободен разказ всичко, което му е известно по случая – чл.139, ал.5 от НПК), но в
протокола са били записани само два от въпросите: “Кога за последно видяхте С., Х. и П.?“
и “На 22.04.2016 год. къде бяхте?“, т.е. не са налице данни св.Й. да е бил питан кога за
последно се е чувал с подсъдимите, в частност чувал ли се с някой от тях на 22.04.2016
год. и ако да – какво са си говорили;
св. П., който в показанията си в съдебно заседание (л.273 от делото) заяви, че дейността, за
която подсъдимият Ив. е наел базата си в имота на св.Ф., не му е потръгнала и е искал да
се преориентира към друга дейност, за която бил отишъл да се обучава в град С. към датата
на разкриване на инкриминираното деяние, като по обяд на същия ден двама се срещнали
в град С. и вечерта се прибрали заедно, защото подсъдимият Ив. му казал, че го търсели от
полицията във връзка с базата му в имота на св.Ф. и бил видимо притеснен, като му
споделил, че не знаел защо го търсят, тъй като вече бил изоставил базата си и само плащал
наем за нея;
св. Т., който в показанията си в съдебно заседание (л.274 от делото) заяви, че към датата на
разкриване на инкриминираното деяние подсъдимият Ив. бил при него в град С., за да се
запознае с бизнеса му с мобилни телефони, към който проявявал интерес, тъй като не бил
доволен от приходите си от базата, която стопанисвал и към онзи момент бил занемарил,
което и съобщил на полицаите, когато него ден му се обадили по телефона и му казали, че
го търсят във връзка с базата му и трябва да се върне в град С.З. – “каза, че няма
възможност да отиде, понеже занемарил използването на тази въпросна база и като има
възможност – ще се върне“;
5
видно от изложеното, между показанията на свидетелите Ф., Й., П. и Т. в посочената им
част не са налице съществени противоречия, напротив – същите кореспондират помежду
си и взаимно се допълват, като не се събраха доказателства, които да ги оборват, а
съвкупната им преценка позволява да се направи извод на легитимно основание, че към
инкриминирания период подсъдимият Ив. не е проявявал интерес към базата си в имота на
св.Ф., тъй като дейността, за която я е наел, не му е потръгнала, поради което и рядко е
посещавал базата си в споменатия период.
В подкрепа на горния извод е обстоятелство, че подсъдимият Ив. е предлагал на
свои познати и приятели да ползват базата му, ако и когато пожелаят, показвайки им за
целта къде държи ключа за външните врати на имота на св.Ф. – под един камък, а
порталната врата на оградената от него площ затварял с резето, без да я заключва с
катинара. В тази насока са:
протоколите от 22.04.2016 год. за оглед на местопроизшествие (л. 37 – 38 от ДП) и
претърсване и изземване (л.51 – 52 от ДП), в които не са отразени данни, че при
извършването на тези процесуални действия порталната врата на базата на подсъдимия Ив.
е била намерена заключена с катинар;
фотоалбумът към протокола за претърсване и изземване от 22.04.2016 год., приложен
на л.53 – 60 от ДП, на снимки № 2 от който (л.54 от ДП) се вижда, че към момента на
извършване на това процесуално действие монтираната в базата на подсъдимия портална
врата не е била заключена с поставените на нея верига с катинар, а снимка № 1 (л.54 от
ДП) е обзорна и в далечен план, поради което не позволява да са направи извод за
недостоверност на показанията на св. П., че вратата се е затваряла с резе (напълно е
възможно резето да е било тип “Хлопка“, захващащо от горната страна двете крила на
порталната врата – двукрила метална конструкция с телена мрежа, но не е било поставено
в “работен режим“ и поради това на снимката да не се вижда, сливайки се визуално с
металната рамка на крилото, на което е било монтирано);
показанията на св.Ф. (л.235 от делото), видно от които същият не е обръщал внимание
как се е затваряла порталната врата на базата на подсъдимия Ив. и не е проверявал дали тя
е била заключвана, поради което изявлението му “мисля, че се заключваше“ не може да
бъде ценено от съда като нещо повече от предположение, непочиващо на легитимно
основание – изтъкнатият от свидетеля факт за това му предположение (за да не могат
конете му да влизат вътре) не съставлява такова основание, тъй като затварянето на
порталната врата с резе, без да бъде заключвана с катинар, е било достатъчно, за да
възпрепятства достъпа на конете му до базата на подсъдимия Ив., т.е. показанията на св.Ф.
в тази им част не установяват факти и обстоятелства, обуславящи извод, че към
инкриминирания период подсъдимият Ив. е заключвал порталната врата на базата си с
поставените на нея верига с катинар;
показанията на св.Й. в съдебно заседание (л.271 – 272 от делото) в частта им, според
която, когато ходил в базата на подсъдимия Ив., тя била заключена – “имаше катинар на
вратата“, подсъдимият Ив. взел ключа за нея, който се намирал под един камък, и я
отключил, като му казал “можеш да я ползваш тая база, когато поискаш. Можеш да си
паркираш кола или нещо, ако ти трябва, там е ключа – ползвай я“; действително св.Й. не
уточнява дали става въпрос за порталната врата на базата на подсъдимия Ив. или на базата
на св. Ф., в която се е намирала базата на подсъдимия Ив., но изрично заяви “животни
имаше там, в базата – коне“, което навежда на извода, че става въпрос за ключа на
порталната врата на базата на св. Ф., тъй като именно той според показанията му е
отглеждал коне в базата си; нещо повече – отправеното на св.Й. предложение от
подсъдимия Ив. да ползва базата му, когато пожелае, би било лишено от житейска логика,
ако подсъдимият Ив. я е заключвал и му е показал къде държи ключа за нея, а не за базата
на св.Ф., тъй като, за да се стигне до базата на подсъдимия Ив., е трябвало да се мине през
базата на св.Ф., която последният изрично заяви, че се е заключвала; що се отнася до
показанията на св.Й. пред органа на досъдебното производство (л.84 – 85 от ДП) –
обстоятелството, че в тях не се съдържат данни в тази насока, не означава, че той не казва
истината в съдебно заседание, тъй като, както вече беше отбелязано, на досъдебното
производство св.Й. е отговарял единствено и само на задаваните му въпроси, без преди
това да му е била предоставена възможност да изложи във форма на свободен разказ
всичко, което му е известно по случая, а в протокола за разпита му са записани само два от
въпросите, нямащи отношение към обсъжданите факти (действително от отговорите на
останалите, незаписани въпроси става ясно, че св.Й. е бил питан за базата на подсъдимия
6
Ив. – ходил ли е там, кога и защо, но нищо повече от това, в частност – това, което той е
казал за посещението си в базата на подсъдимия Ив., не обуславя извод, че са му били
задавани въпроси за конкретизиране на изложените от него факти в тази насока – какво
представлява тази база, откъде и как се влиза в нея, заключва ли се е т.н.);
показанията на св.П. (л.273 от делото) в частта им, според която същият заявява:
“Посещавал съм я тази база… Вътре имаше коне, имаше заграждение с мрежа, там където
бяха колите и частите – за да не влизат конете… Отвън имаше портална врата, тя беше
заключена с катинар… ключът стоеше до вратата под един камък. Не се е заключвало
вътрешното ограждение… Беше просто резе“, обуславяща извод, че подсъдимият е
затварял порталната врата на базата си с резе, за да не влизат конете на св.Ф. в нея, без да я
заключва, а ключа за входната врата на базата на св.Ф. е държал под един камък, както и в
частта им, според която при посещението си в базата на подсъдимия Ив. свидетелят го
попитал “Каква е тази кола, тука?“, а подсъдимият Ив. му отговорил “Даже и аз не знам.
На един мой познат е и не знам кога я е оставил тука“, обуславяща извод, че подсъдимият
Ив. е допускал свои познати и приятели да ползват базата му свободно, ако и когато
пожелаят, и че последните са могли да я ползват безпрепятствено, понеже порталната врата
на базата му не се е заключвала и са знаели къде държи ключа за базата на св. Ф.;
видно от изложеното, между показанията на свидетелите Ф., Й. и П. в споменатата им
част и останалите доказателства, имащи отношение към обсъжданите обстоятелства, не
само че не са налице съществени противоречия, а напротив – същите кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, като не се събраха доказателства, които да ги оборват,
а съвкупната им преценка позволява да се направи извод на легитимно основание, че към
инкриминирания период базата на подсъдимия Ив. е била ползвана от негови познати и
приятели със съгласието му, като за целта той им е показал къде държи ключа за външната
врата на имота на св.Ф. – под един камък, и не е заключвал порталната врата на базата си,
а само я е затварял с резе.
В случая няма спор, че:
към момента на разкриване на инкриминираното деяние, в частност – към момента
на първия оглед в базата на подсъдимия Ив., в последната не се е намирал никой от
подсъдимите – всички доказателства, съдържащи данни в тази насока, са еднопосочни и
поради това не се налага да бъдат обсъждани поотделно в тази им част;
преди 22.04.2016 год. подсъдимият Ив. е заминал за град С. и се е прибрал от там в
град С.З. в ранните часове на 23.04.2016 год., сутринта на която дата е бил задържан за
срок до 24 часа по ЗМВР – в тази насока са заповедта за задържането му (л.316 от делото)
и показанията на свидетелите Й., П. и Т., които съдът кредитира с доверие в тази им част,
тъй като не се събраха доказателства, които да ги оборват;
подсъдимият К. е бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР в 19,00 часа на
22.04.2016 год. – л.315 от делото, т.е. в деня на разкриване на инкриминираното деяние,
след като в базата на подсъдимия Ив. е било установено наличието на товарни автомобили,
по регистрационния номер на единия от които – товарния автомобил “Ив.“ е могло да бъде
установено, че последният е собственост на жената, с която той е съжителствал,
респективно – след като са се установили данни, които го свързват с инкриминираното
деяние, а това означава, че за разлика от подсъдимия Ив., който по това време се намирал в
град С., подсъдимият К. се е намирал в близост до местопрестъплението – на територията
на град С.З. и/или региона.
Имайки предвид, че:
към инкриминирания период подсъдимият Ив. не е проявявал интерес към базата си
в имота на св.Ф., тъй като дейността, за която я е наел, не му е потръгнала, поради което и
рядко я е посещавал, т.е. не е било невъзможно през този период да бъде изградена връзка
между базата му и преминаващия в близост продуктопровод на “Л.Б.“ ЕООД с цел
източване на гориво, без той да разбере за това, още повече, че в случая връзката, която е
била изградена за тази цел, не е била видима – била е положена в земята и затрупана с
пръст, и в голямата си част се е намирала извън загражденията на имота, ползван от
подсъдимия Ив.;
към инкриминирания период базата на подсъдимия Ив. е могла да бъде ползвана от
негови познати и приятели със съгласието му, като за целта той им е показал къде държи
ключа за външните врати на имота на св.Ф. – под един камък и не е заключвал порталната
врата на базата си, а само я е затварял с резе, т.е. не само той е имал свободен достъп до
7
базата си в този период, респективно – било е възможно връзката между базата на
подсъдимия Ив. и преминаващия в близост продуктопровод на “Л.Б.“ ЕООД с цел
източване на гориво да бъде изградена именно от някого или от някои измежду тези му
познати и приятели, които са се възползвали от предоставената им възможност да ползват
базата му, знаейки как да влизат в нея, когато него го няма;
горните две обстоятелства не само са били известни на подсъдимия К., който е бил
сред кръга от познати и приятели на подсъдимия Ив., но и се е възползвал от тях –
товарните автомобили, намерени в базата на подсъдимия Ив. непосредствено след
извършване на инкриминираното деяние със съдове, както пълни с източеното гориво, така
и предназначени за източване на горивото, са били собственост на жената, с която
подсъдимият К. е съжителствал на семейни начала, т.е. налице е пряка връзка, установена
чрез косвени доказателства, сочеща на съпричастността на подсъдимия К. към
извършеното престъпление, ако и самият той да не се е намирал в базата на подсъдимия
Ив. при извършения в нея оглед на 22.04.2016 г. – в подкрепа на този извод са и:
обстоятелството, че подсъдимият К. се е намирал по това време в близост до
местопрестъплението, поради което и е бил задържан на същия ден веднага след
установяването на данни, които да го свързват с извършеното престъпление;
обстоятелството, че той е бил от хората, на които св.Й. е разказвал как е извършил
кражбата на гориво от продуктопровода на “Л.Б.“ ЕООД, преминаващ през землището на
с.М., за която е бил осъден, т.е. разполагал е с необходимата му информация за извършване
на инкриминираното деяние; обстоятелството, че помпата с брояч за отчитане на
течности, ведно с маркуча с пистолет в единия край, послужили за източване на горивото
от продуктопровода на “Л.Б.“ ЕООД, са били намерени и иззети от къщата на родителите
на съжителката на подсъдимия К.;
по делото не са налице преки доказателства, които да сочат, че подсъдимият К. е
изградил сам или в съучастие с другиго връзката между базата на подсъдимия Ив. и
преминаващия в близост продуктопровод на “Л.Б.“ ЕООД с цел източване на гориво от
последния, но всичко изложено до тук, преценено в съвкупност, не позволява да се
направи друг възможен извод, освен че именно той, било сам, било в съучастие с
неустановено/неустановени в хода на разследването лице или лица, е изградил тази връзка;
и обратно – независимо че базата, в която е ставало източването на горивото,
предмет на престъплението, е била наета от подсъдимия Ив. и че той също е бил един от
хората, на които св.Й. е разказвал как е извършил кражбата на гориво от продуктопровода
на “Л.Б.“ ЕООД, преминаващ през землището на с. М., за която е бил осъден, всичко
изложено до тук, преценено в съвкупност, не обуславя като единствено възможен извода,
че той също е участвал в извършването на инкриминираното деяние – било при изграждане
на връзката между базата му и преминаващия в близост продуктопровод на “Л.Б.“ ЕООД с
цел източване на гориво (не че подобна вероятност е категорично изключена, но
допускането й би се основавало изцяло на предположение, лишено от легитимно
основание – непочиващо на преки доказателства за това или на поредица от косвени
доказателства, съвкупната преценка на които в тяхната последователност и взаимовръзка
да обуславя недвусмислено подобен извод), било при източването на горивото на
22.04.2016 год., каквато възможност в случая следва да бъде категорично изключена, тъй
като системата на “Л.Б.“ ЕООД за анализ на данни – ТОРН, е отчитала спада в налягането
на продуктопровода им в реално време, а по същото това време подсъдимият Ив. е бил в
град С..
В заключение следва да бъде добавено, че:
за да приеме за установено, че изграждането на връзката между базата на
подсъдимия Ив. и преминаващия в близост продуктопровод на “Л.Б.“ ЕООД с цел
източване на гориво от последния е била изграждана от подсъдимия К. (било сам, било в
съучастие с другиго, но не и с подсъдимия Ив., доколкото не се събраха каквито и да било
доказателства, уличаващи го в това) нощно време, съдът изходи от факта, че нито той, нито
който да е друг, е бил забелязан да извършва подобни действия от св.Ф., който е посещавал
базата си, в която се е намирала базата на подсъдимия Ив., всеки ден – и сутрин, и вечер;
в останалата им част (необсъдена по-горе) между доказателствата по делото, ако и
да са налице противоречия, последните не са съществени – не касаят съставомерните
факти и обстоятелства и/или не водят до различни от изложените по-горе фактически
изводи, поради което и не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно в тази им
част.
8

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

При така установените обстоятелства по делото съдът намира:
за недоказано по безспорен и несъмнен начин обвинението против подсъдимия Х.
И. И. , поради което го призна за невиновен в това, че през периода от началото на април
2016 год. – 22.04.2016 год. в землището на с.М., община С.З., след като се сговорил
предварително като съизвършител със С. К. К. , чрез използване на технически средства –
метална скоба, планка, сферични спирателни кранове с Ф 3/4 и ПВЦ тръби с диаметър Ф
З/4, и чрез използване на специален начин, изискващ особена ловкост – монтиране и
свързване на ПВЦ-тръби със спирателен кран към магистрален продуктопровод на “Л.Б.“
ЕООД, ЕИК ***, отнел чужди движими вещи – 3200 литра нафта на стойност 6240,00 лева,
собственост на “Л.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, от владението на П.П. – МОЛ на магистрален
продуктопровод, минаващ през землището на с. М., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен, и го оправда по обвинението
за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, във връзка с чл.194, ал.1 от НК;
за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият С. К. К. през периода
от началото на април 2016 год. – 22.04.2016 год. в землището на с.М., община С.З., чрез
използване на технически средства – метална скоба, планка, сферични спирателни кранове
с Ф 3/4 и ПВЦ тръби с диаметър Ф З/4, и чрез използване на специален начин, изискващ
особена ловкост – монтиране и свързване на ПВЦ-тръби със спирателен кран към
магистрален продуктопровод на “Л.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, е отнел чужди движими вещи –
3200 литра нафта на стойност 6240,00 лева, собственост на “Л.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, от
владението на П.П. – МОЛ на магистрален продуктопровод, минаващ през землището на
с.М., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е
маловажен, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците от
престъпния състав на по чл.195, ал.1, т.4, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, респективно – за
недоказано повдигнатото му обвинение по т.5 на чл.195, ал.1 от НК, поради го призна за
невиновен и го оправда по обвинението за извършване на деянието след като се сговорил
предварително като съизвършител с Х. И. И. .
За да признае подсъдимия К. за виновен в извършването на описаното по-горе
престъпление, съдът прие, че той го е извършил при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът
и начинът на извършване на деянието, както и обстоятелствата, при които то е било
извършено.

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

При определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в
чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в
чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода от
една до десет години;
чистото съдебно минало на подсъдимия К., тежкото му семейно и материално
положение и имотно състояние според декларацията му в тази насока, приложена на л.225
от досъдебното производство, и въстановяването на причинените с деянието вреди,
доколкото вещите, предмет на престъплението, са били иззети и предадени за отговорно
пазене на ощетеното юридическо лице, т.е. връщането им е обезпечено, които
обстоятелства съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия К.;
липсата на отегчаващи отговорността на подсъдимия К. обстоятелства.
При тези данни съдът определи и наложи на подсъдимия С. К. К. наказание в
минималния предвиден от закона размер, а именно наказание “лишаване от свобода” за
срок от една година.
9
Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на подсъдимия К. не се налага същият ефективно да търпи наложеното му наказание,
поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на последното за срок
от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.
На основание чл.53, ал.1, б.“а” от НК съдът отне в полза на държавата веществените
доказателства – помпа с брояч за отчитане на течности, ведно с маркуч с жълтеникава
течност с мирис на нефтен продукт с пистолет в единия край, пластмасова туба с
вместимост 25 литра, зелена на цвят, с жълтеникава течност в нея с мирис на нефтен
3
продукт, ПВЦ тръба с Ф / с дължина 1,2 метра с коляно и ПВЦ сферичен кран с бърза
4
връзка и парче от черна ПВЦ тръба (част от положения в земята маркуч) – около 30 см.,
метална скоба със синя на цвят планка с прикрепен сферичен кран и черна ПВЦ-тръба със
синя линия, бърза връзка и спирателен кран, иззети с протокол за претърсване и изземване
от 22.04.2016 год. (л.65 от ДП), като постанови същите да бъдат унищожени по надлежния
ред.
Съдът постанови:
веществените доказателства – три пълни бидона, съдържащи общо 3000 литра
жълтеникава течност с мирис на нефтен продукт, и червен варел с надпис “ENEOS“ с
вместимост 200 литра, пълен жълтеникава течност с мирис на нефтен продукт, предадени
на отговорно пазене на св. П. Н. П. – ръководител регионално звено на “Л.Б.“, с протокол
за отговорно пазене от 28.04.2016 год., да бъдат върнати “Л.Б.“ ЕООД, ЕИК ***;
веществените доказателства – товарен автомобил, марка “Ив.“, peг. № ***, и
товарен автомобил, марка “М.“, peг. № ***, намиращи се на съхранение в тилова база при
ОД на МВР град С.З., да бъдат върнати на провимащото лице – С. Т. И., ЕГН **********.
С оглед на постановената осъдителна за подсъдимия К. присъда съдът присъди в
негова тежест направените в хода на досъдебното производство разноски, възлизащи на
716,17 лева.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10
Съобщи за изтекли лични данни