РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Русе, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично
заседание на осми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора МИРОСЛАВ
МАРИНОВ като разгледа докладваното
от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 202 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от Б.В.Г. ***,
депозирана чрез адвокат-пълномощник А. К. ***, против Решение № 139 от 23.04.2021
г., постановено по АНД № 229/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-3393-000023 от 25.01.2021 г. на ВПД
Началник на Второ РУ при ОД на МВР – Русе, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 200
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност на
решението поради допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и
нарушение на материалния закон.
Иска
се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.
Претендира се и присъждане на разноските и за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по жалбата чрез процесуален представител в депозирано по делото
писмено възражение на касационната жалба вх. № 8239 от 25.05.2021 г. по описа
на РС - Русе, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждането на
разноски.
Становището на участващия в производството
прокурор от ОП-Русе е, че жалбата е неоснователна.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211,
ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на събраните
по въззивното дело писмени и гласни
доказателства от фактическа страна е установено следното:
Административнонаказателната отговорност на Б.В.Г. *** е ангажирана за
това, че на посочените в наказателното постановление дата и място, в качеството
му на водач на МПС, управлявал л. а. “БМВ 320 И“ с рег. № М6800ВА, собственост
на трето лице, като МПС не е било регистрирано по надлежния ред. Същото било с
прекратена регистрация от 21.03.2020 г. Така описаното деяние било
квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и санкционирано на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Въззивният съд е приел, че вмененото на Г. нарушение е доказано от
обективна и субективна страна, правилно са индивидуализирани предвидените за
него наказания, поради което е потвърдил наказателното постановление.
Решението на Районен съд – Русе е неправилно, тъй като
е постановено в противоречие с приложимия материален закон.
Законът за движението по пътищата изисква по пътищата, отворени за обществено
ползване, да се движат моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани (чл. 140, ал. 1), и предвижда наказание за водачите, които
управляват МПС, което не е регистрирано по надлежния ред (чл. 175, ал.3, пр.
1).
Надлежният ред за регистриране на
МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата).
В конкретния случай по делото не
е спорно, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал
лек автомобил с прекратена преди това регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
която разпоредба предвижда служебна дерегистрация на МПС от страна на службите
за контрол в случаите на неизпълнение на задължението на собственика да го
регистрира в законоустановените срокове за това.
Дерегистрираното МПС е
нерегистрирано по надлежния ред МПС, с оглед на което са налице всички
съставомерни признаци от обективна страна на констатираното нарушение по чл.
175, ал. 3, пр. 1, вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено
както при умисъл, така и при непредпазливост.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като
в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази
форма на вина. В тази връзка на първо място следва да се има предвид, че
собственикът на автомобила следва да бъде наясно, че не е изпълнил законовото
си задължение да регистрира закупения от него автомобил съобразно изискванията
на закона и е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на предвидените в
закона последици, свързани със служебната дерегистрация на автомобила му. От
друга страна и водачът на автомобила, притежаващ СУМПС, е бил длъжен да знае
дали управляваният от него автомобил е с валидна регистрация или не. Ако
водачът на автомобила не е извършил необходимата и възможна според конкретните
обстоятелства проверка по установяване на този факт, то несъмнено би било
налице виновно поведение от негова страна под формата на непредпазливост. И
обратното, в случай че, с оглед конкретиката на казуса водачът не би могъл да
предположи, че регистрацията на превозното средство е прекратена, то не би била
налице вина в нито една от формите й.
В случая по делото е установено, че процесният
автомобил е собственост на едно трето лице, което именно не е изпълнило законовото си задължение да
регистрира закупения от него автомобил съобразно изискванията на закона, с
оглед на което на 21.03.2020 г. е била извършена служебна дерегистрация на
автомобила. От писмените
обяснения на жалбоподателя (л. 7 от въззивното дело) се установява, че към
процесната дата автомобилът е бил в негово държане, тъй като е имал намерение евентуално
да го придобие и е искал да го изпробва. Освен това към този момент автомобилът
е бил с поставени на съответните места табели с регистрационни номера, при което
жалбоподателят не е имал причина да предположи, че регистрацията на превозното
средство е прекратена. При така
установеното касационният съд намира, че не е доказана субективната страна на
нарушението.
Докато за собственика на автомобила следва да се
приеме, че е бил длъжен да знае, че след като не е променил регистрацията в
указания от закона срок, ППС ще бъде служебно дерегистрирано, то такова
обосновано предположение за лицето, което към датата на нарушението е имало
единствено намерение евентуално да придобие този автомобил и затова е искал да
го пробва, и за което не е била налице явна причина да предположи, че
автомобилът е с прекратена регистрация, не може да бъде направено, следователно
не е налице вина в нито една от формите й.
С оглед горното, като е потвърдил процесното
наказателно постановление, Районен съд - Русе е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено. След отмяната на решението и на основание чл.
222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на
спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе
съображения настоящият състав на съда намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразен акт и следва да бъде отменено.
Предвид основателността на касационната жалба и на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл.
143, ал. 1 от АПК, на
жалбоподателя се следват сторените разноски в производството по оспорване на НП
в общ размер на 400 лева, от които разноски в касационната инстанция, които
възлизат на 100 лева - възнаграждение за адвокат, договорено и заплатено в
брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 17 от
делото), както и своевременно поисканите пред въззивната инстанция разноски в
размер на 300 лева - възнаграждение за адвокат, договорено и заплатено в брой,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 25 от въззивното
дело).
Мотивиран така и на
основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал. 2 и чл. 222, ал.
1 от АПК, вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 139 от
23.04.2021 г., постановено по АНД № 229/2021 г. по описа на Районен съд - Русе,
с което е потвърдено НП № 21-3393-000023 от 25.01.2021 г. на ВПД Началник на
Второ РУ при ОД на МВР – Русе и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-3393-000023 от 25.01.2021
г. на ВПД Началник на Второ РУ при ОД на МВР – Русе, с което на Б.В.Г. *** за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 200
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР - Русе да заплати на Б.В.Г., ЕГН **********, с адрес:
***, сумата от 400.00 (четиристотин) лева - разноски по делото за двете съдебни
инстанции.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.