№ 40
гр. К. , 12.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова
Иванова
Членове:Деян Г. Събев
Георги Ст. Милушев
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно
дело № 20215100600126 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 345 ал.1, във вр. с 341 ал.2, във вр. с чл. 249 ал.
3, във вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
Образувано е по подадена частна жалба от адв.С.Ч. от АК – С. -
защитник на подс.А.. Г. Б. от с.Ж., общ.А., обл.К., против протоколно
определение от 29.04.2021 год., постановено в разпоредително заседание по
Н.о.х.дело № 184/2021 год. по описа на К. съд, с което на основание чл.248
ал.1 т.3 от НПК съдът е приел, че на досъдебното производство не е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, пострадалия
или неговите наследници и е оставил без уважение искането на защитника на
подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщането му на
РП – К., поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно –
немотивирано и незаконосъобразно. Твърди се, че първоинстанционният съд
не бил изложил каквито и да било мотиви относно направените възражения
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което
определението следвало да бъде отменено само на това основание. Развиват
се съображения, че с обвинителния акт, с който подсъдимия бил предаден на
съд, се установявала една изключително лаконична фактическа обстановка,
1
която не позволява да се приеме, че са описани с необходимата яснота и
недвусмисленост всички обстоятелства около конкретната обстановка, при
която е настъпил процесния инцидент, действията на подсъдимия, както и на
пострадалия, в резултат на които е настъпило така твърдяното от
прокуратурата увреждане на последния, а прокуратурата е описала бегло само
част от действията на същите, без дори да посочи точно мястото, където са се
намирали - дали са били на улицата, дали е станало в имота на подсъдимия,
като мястото било от значение, за да могат да се проверят твърденията на
страните при един следствен експеримент. Не били посочени конкретни
параметри нито на мястото където са се намирали лицата, нито каква е била
настилката, не били обсъждани и събирани доказателства травмата на К.
възможно ли е да се получи при падане на земята, каква е била настилката.
Твърди се, че прокурорът не бил посочил в кой момент пострадалият се е
насочил към подсъдимия, неговото поведение спрямо него, явил ли се е
опасност за подсъдимия с действията си, още повече държейки нож в ръката
си, какви конкретни действия е предприел подсъдимият, намирайки се в
собствения си имот, каква е причината и защо се приема за такава от
прокурора, за да се достигне до настъпването на удара между тях, бил ли е
предотвратим този удар и при какви условия. В същото време, в по-голямата
част от обвинителния акт прокурорът всъщност бил преразказал събраните в
досъдебното производство доказателства, включително и най - вече
заключенията СМЕ и психиатричната такава, като дори не е посочил дали им
дава вяра, като именно при преразказа на експертизата за първи път
прокурора е визирал част от фактите, които следвало да опише в
обстоятелствената част на обвинението. Счита, че избрания от прокурора
похват за преразказване на доказателствата представлява описание на
фактическата обстановка на престъпление, като не ставало ясно защо
прокуратурата смята, че подсъдимият бил извършил престъпление. Излага
съображения, че е необходимо в своя обем събраните доказателства да са
достатъчно, за да обусловят несъмненост на извода относно авторството на
деянието, механизма и начина, по който то е осъществено, причинно -
следствената връзка между престъпната проява и нейните общественоопасни
последици, като преценени в своята съвкупност, събраните доказателствени
източници следвало да подкрепят фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, а при наличие на противоречиви доказателства,
2
каквито в случая били налице, прокурорът следвало да извърши собствена
оценъчна дейност, каквато липсвала в настоящия обвинителен акт. Твърди
също, че прокурорът бил длъжен да събира доказателства както в подкрепа на
обвинението, така и оневиняващи обвиняемия, но по делото не били
събирани доказателства, оневиняващи обвиняемия. Защитникът на
подсъдимия намира за необходимо производство по делото да се прекрати и
делото да се върне на фазата на досъдебното производство, за да се съберат
доказателства, оневиняващи подсъдимия, както и такива, дали пострадалия е
бил с нож, когато е влезнал в имота на подсъдимия, какви телесни увреди е
причинил на съпругата му и дали евентуално подсъдимият е действал при
условията на неизбежна отбрана, както и с какво евентуално е бил ударен
пострадалия и къде бил въпросния кол. Алтернативно счита, че делото следва
да се върне на прокуратурата и да се изготви нов обвинителен акт, в който
твърдяното от прокуратурата престъпление, за което се счита, че е извършено
от Б., да бъде описано с всички негови признаци от обективна и субективна
страна, като бъдат въведени конкретни твърдения от прокуратурата за
неговите действия, бездействия, обстановка и механизъм за възникване;
действията на подсъдимия при отбрана или при нападение са извършени, на
базата на какво прокуратурата е достигнала до тези изводи и кои от
доказателствата кредитира и кои не, и защо, като в противен случай не
можела пълноценно да бъде организирана защитата на подсъдимия. Сочи се в
жалбата, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът
задължително трябвало да посочи фактите, които обуславят съставомерността
на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, към които се
отнасяли и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните
данни за личността на обвиняемия, като липсата на посочване на всички
факти от тази категория съставлявало съществено нарушение на
процесуалните правила, защото при всяко положение водело до ограничаване
на правата на бъдещите страни в съдебното производство, а понякога би
могло да създаде предпоставки за допускане и на абсолютното процесуално
нарушение по чл. 352, ал. 3, т. 3 НПК. С жалбата жалбодателят моли да бъде
отменено протоколното определение от 29.04.21 год. по НОХД № 184/2021
год. по описа на Районен съд-К., относно отказа да се върне делото на фазата
на досъдебното производство или да се върне делото на Районна прокуратура
за изготвяне на нов обвинителен акт.
3
Преписи от частната жалба са изпратени и връчени на РП – К., както и
на частния обвинител М.Т.К. от с.Ж., общ.А., обл.К. и на неговия повереник –
адв.В.Х. от АК - К.. От частния обвинител М.К. и неговия повереник – адв.Х.,
са постъпили писмени възражения срещу частната жалба на защитника на
подсъдимия, в които се излагат идентични съображения за неоснователност
на твърденията за допуснати груби нарушения на процесуалните правила на
досъдебното производство, неотстраними в съдебното производство. Твърди
се във възраженията, че обжалваното определение на първоинстанционния
съд е правилно, мотивирано и законосъобразно, а внесеният обвинителен акт
не страда от пороците, посочени от защитника на подсъдимия в частната му
жалба. Навеждат твърдения, че частната жалба е нередовна, тъй като е
подадена от друго лице, което не е страна по делото, като този порок е
самостоятелно основание за отхвърляне на жалбата.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалваното определение, с оглед доводите, изложени в частната жалба,
намира следното:
Частната жалба е подадена от лице, имащо необходимата процесуална
легитимация, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в
законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
По внесен на 29.07.2020 год. в РС - А. обвинителен акт, с който на А.. Г.
Б. от с.Ж., общ.А., обл.К. е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, е било образувано
Н.о.х.дело № 32/2020 год. по описа на Ардинския районен съд. След направен
и приет отвод на единствения съдия в РС – А., производството по делото е
било прекратено и на основание чл.43 т.3 от НПК същото е било изпратено на
ВКС за определяне на друг, равен по степен съд за разглеждане на делото. С
Определение № 14/10.02.2021 год., постановено по Н.ч.дело № 75/2021 год.
по описа на ВКС на РБ, трето наказателно отделение, Н.о.х.дело № 32/2020
год. по описа на Районен съд – А. е изпратено за разглеждане на Районен съд
– К.. След получаване на делото в РС – К., същото е било образувано на
12.02.2021 год. в този съд като Н.о.х.дело № 184/2021 год. по описа на същия
съд. На насроченото за 11.03.2021 год. разпоредително заседание не е бил
4
даден ход на делото, поради служебна ангажираност на защитника на
подсъдимия. След двукратно отсрочване на делото, поради наложително
ползване на платен отпуск от определения съдия-докладчик, на 29.04.2021
год. е било проведено разпоредителното заседание по делото. На същото
заседание е бил конституиран като частен обвинител пострадалият М.Т.К. от
с.Ж., общ.А., обл.К., като са били разгледани въпросите по чл.248 ал.1 т.1 –
т.8 от НПК, по всеки от които съдът се е произнесъл с отделно определение,
след изслушване на становището на страните. По чл.248 ал.1 т.3 от НПК
защитникът на подсъдимия А.Б. е изложил съображения, че на досъдебното
производство са допуснати съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила, изцяло аналогични на посочените в частната жалба,
като е направил искане за прекратяване на производството по делото и
връщане на същото на фазата на досъдебното производство, за да бъдат
събрани доказателства, оневиняващи подсъдимия, както и други
доказателства, свързани с твърдяни от защитника фактически обстоятелства.
Във връзка със изложените съображения и направеното искане
първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на правото на защита на обвиняемия, като е оставил
без уважение искането на защитника на подсъдимия за прекратяване на
производството по делото и връщането му за допълнително разследване.
За да постанови посоченото определение, първоинстанционният съд е
приел, че изложените от защитника на подсъдимия доводи подлежат на
доказване в хода на съдебното следствие, като обвинителният акт съдържа
необходимите реквизити по НПК. По отношение на мястото на извършване на
престъплението съдът е приел, че същото е индивидуализирано, като е
посочил, че в хода на съдебното следствие и след събиране на
доказателствата ще бъдат отчетени наведените от защитата доводи, в това
число дали мястото на извършване на престъплението е в двора или извън
двора на подсъдимия, което било въпрос на доказване.
Настоящият състав, в изпълнение на правомощията си на втора
инстанция по същество намира, че обжалваното определение като краен
резултат е правилно – обосновано и законосъобразно, по следните
съображения:
5
Въззивният съд намира, че не е допуснато на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила във фазата на
изготвянето на обвинителния акт от прокурора, налагащо прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняването
му, а именно – излагането в обвинителния акт на една изключително
лаконична фактическа обстановка, която не позволявала да се приеме, че са
описани с необходимата яснота и недвусмисленост всички обстоятелства
около конкретната обстановка, при която е настъпил процесния инцидент,
действията на подсъдимия, както и на пострадалия, в резултат на които е
настъпило така твърдяното от прокуратурата увреждане на последния; бегло
описание само на част от действията на същите, без дори да посочи точно
мястото, където са се намирали - дали са били на улицата, дали е станало в
имота на подсъдимия, като мястото било от значение, за да могат да се
проверят твърденията на страните при един следствен експеримент; липсата
на изложени факти досежно обстоятелствата в кой момент пострадалият се е
насочил към подсъдимия, неговото поведение спрямо него, явил ли се е
опасност за подсъдимия с действията си, още повече държейки нож в ръката
си, какви конкретни действия е предприел подсъдимият, намирайки се в
собствения си имот, каква е причината и защо се приема за такава от
прокурора, за да се достигне до настъпването на удара между тях, бил ли е
предотвратим този удар и при какви условия; преразказ от прокурора на
събраните в досъдебното производство доказателства, включително и най-
вече заключенията на съдебномедицинската експертиза и психиатричната
такава, без да посочи дали им дава вяра, като именно при преразказа на
експертизата за първи път прокурора е визирал част от фактите, които
следвало да опише в обстоятелствената част на обвинението. Настоящият
състав намира, че обвинителния акт, въз основа на който е образувано
първоинстанционното производство, е изготвен съобразно въведените
стандарти в чл.246 от НПК. Това е така, тъй като в обстоятелствената част на
обвинителния акт са описани конкретно и подробно фактите и
обстоятелствата, свързани с извършените на инкриминираното място /в с.Ж.,
общ.А./ и по инкриминираното време действия от подс.Б. и св.К. така, както
са приети от прокурора въз основа на събраните на досъдебното производство
доказателства; описани са действията и поведението и на други лица –
свидетели по делото; както и са възпроизведени писмените заключения на
6
вещите лица по извършените на досъдебното производство
съдебномедицинска и психиатрично - психологична експертизи досежно вида
и характера на телесното увреждане на св.К. и възможността на подсъдимия
Б. да участва в наказателното производство, като дейността на прокурора по
изложение в обстоятелствената част на обвинителния акт на факти и
обстоятелства, очертаващи предмета на доказване по делото, са изцяло
съобразени с процесуалния закон и не търпят никаква критика. Именно тези
факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, очертават рамките на обвинението, като същите са предмет на проверка в
хода на съдебното дирене, и дали същите попадат в диспозицията на нормата
от НК, по която на подсъдимия е повдигнато обвинение, т.е. дали
престъплението е осъществено от посочения за негов автор от обективна
и/или субективна страна, или не, са въпроси, по който съдът се произнася с
крайният си съдебен акт, след извършване на процесуалната си дейност по
събиране, проверка, оценка и анализ на всички възможни и необходими
доказателства по делото, включително и такива, посочени от защитата на
подсъдимия в хода на съдебното производство за опровергаване или
разколебаване на обвинението. С други думи, обстоятелствената част на
обвинителния акт по делото отговаря изцяло на изискванията на чл.246 ал.2
от НПК, като се посочени престъплението, извършено според прокурора от
обвиняемия Б., времето, мястото и начинът на извършване на
престъплението, пострадалото лице и причинените му вреди, както и пълните
данни за личността на обвиняемия. Изцяло съобразена с изискванията на
процесуалния закон /чл.246 ал.3 от НПК/ е и заключителната част на
обвинителния акт по делото.
Следва да се посочи във връзка с оплакването на защитника на
подсъдимия за липсата на изложени в обвинителния акт съображения при
наличие на противоречиви доказателства кои от тяха кредитира прокурора и
кои не, и защо, че разпоредбите на чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК очертават
минимално изискуемото съдържание на обстоятелствената и заключителната
части на обвинителния акт, като в същите разпоредби не се съдържа
задължение за посочване в обвинителния акт на съображения кои от
доказателствата прокурора кредитира и защо.
Що се отнася до изложените от жалбодателя съображения, аналогични
7
на тези, изложени и пред първоинстанционния съд – че е необходимо
производство по делото да се прекрати и делото да се върне на фазата на
досъдебното производство, за да се съберат доказателства, оневиняващи
подсъдимия, както и такива, дали пострадалия е бил с нож, когато е влезнал в
имота на подсъдимия, какви телесни увреди е причинил на съпругата му и
дали евентуално подсъдимият е действал при условията на неизбежна
отбрана, както и с какво евентуално е бил ударен пострадалия и къде бил
въпросния кол, то същите са изцяло неоснователни, тъй като са свързани със
събиране и оценка на доказателства, а с разпоредбата на чл.248 ал.4 от НПК е
въведена изрична забрана в разпоредителното заседание да се обсъждат
нарушения, свързани със допускането, събирането, проверката и оценката на
доказателствата и доказателствените средства. Всъщност, както изложените
оплаквания пред първоинстанционния съд в разпоредителното заседание, така
и тези, наведени в частната жалба, предмет на настоящото въззивно
производство, са свързани в преобладаващата им част именно със събирането,
оценката и проверката на събраните на досъдебното производство
доказателства, което е недопустимо да се извършва в разпоредителното
заседание. А твърдяната липса на събрани от органите по разследването
оневиняващи обвиняемия доказателства не представлява съществено
отстранимо нарушение на процесуалните правила, налагащо прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване
на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на
досъдебното производство, тъй като няма никаква пречка такива
доказателства да се посочат, съберат, анализират и оценят и в съдебното
производство.
С оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че на
досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила от категорията на тези, изрично и
изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.249 ал.4 т.1 и т.2 от НПК,
ограничаващи и/или нарушаващи процесуалните права на подсъдимия или на
пострадалия, само при наличието на каквито би било наложително
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора
за отстраняването им, до какъвто правилен – обоснован и законосъобразен,
макар и изключително лаконично мотивиран краен извод е достигнал и
първоинстанционният съд.
8
Посоченото налага обжалваното в настоящото производство
протоколно определение на първоинстанционния съд в същия смисъл /с което
е прието, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия или на пострадалия, и е оставено без
уважение искането на защитника на подсъдимия А.Б. за прекратяване на
съдебното производство по делото и връщането му на прокурора, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила/ да бъде
потвърдено, като правилно - обосновано и законосъобразно.
Водим от изложеното, и на основание чл.345 ал.1 от НПК, Окръжният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 29.04.2021 год.,
постановено в разпоредително заседание по Н.о.х.дело № 184/2020 год. по
описа на К. съд, с което на основание чл.248 ал.1 т.3 от НПК съдът е приел, че
на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия или пострадалия, и е оставено без
уважение искането на защитника на подсъдимия А.. Г. Б. от с.Ж., общ.А.,
обл.К. за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му
на РП - К., поради отстраними допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9