Решение по дело №2950/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260409
Дата: 18 октомври 2021 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ангелова
Дело: 20205640102950
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

  260409 / 18.10.2021 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесети септември през две хиляди и двадесет и първа година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Галя Ангелова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2950 по описа за 2020 година; взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.498 ал.3, вр. чл.432, вр. чл.493 ал.1 т.2, вр. чл.477 ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/; от Х.А.Ю. с ЕГН ********** ***8; против „Дженерали застраховане" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ************************************, представлявано от Д. Х. Д. и Ж. М. Д..

Ищцата твърди, че на 29.10.2020 г. в гр. Хасково настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, за което съставен бил двустранен констативен протокол за ПТП от 29.10.2020 г., в който било отразено, че виновен за катастрофата е водачът на МПС марка „Форд", модел „******", с peг. № * **** ** - А. П.. Това ПТП било реализирано при описания от ищцата механизъм. На 29.10.2020 г., около 13:40 ч., в гр. Хасково, на **********************, в близост до магазин „А.", П. като водач на посочения товарен автомобил /т.а./, предприемайки маневра „движение на заден ход", не се убедил, че пътят за превозното средство е свободен, вследствие на което блъснал намиращия се зад него в спряло положение лек автомобил /л.а./ марка „Ауди", модел „* *", с peг. № * **** **, управляван от ищцата и собствен й. В резултат на  така настъпилото ПТП, автомобилът на ищцата получил значителни материални щети. Към датата на настъпване на ПТП, отговорността на виновния водач, управляващ посочения т.а. била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с ответника - застрахователна полица № BG/08/119003171688, валидна от 02.07.2020 г. до 01.07.2021 г. Ищцата подала уведомление до ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие и при него образувана била щета № *********/ 29.10.2020 г. Служители на застрахователното дружество огледали уврежданията по л.а., за което изготвили два броя описи на увредените детайли, както и снимков материал на увредените части и системи. След извършена калкулация на стойността на автомобила, на 10.11.2020 г., ответникът изплатил обезщетение в общ размер на 827.56 лв. по банкова сметка ***. С оглед извършеното плащане, ответникът признал основателността на ищцовата претенция, като спорен оставал единствено размерът на дължимото обезщетение. Увредените детайли на процесния лек автомобил, тяхната степен и стойност, ищцата конкретизира в изготвената от нея в исковата молба таблица, а именно – следните детайли: преден капак, лайсна никел предна решетка, предна броня, решетка челна, предна маска, фар ляв, фар десен, ключалка долна преден капак и капак ДВГ; оценени от нея, както следва – о стойност за нови части 2000  лв., обща стойност на труда 650 лв., обща стойност на ремонта 2 650 лв. Във връзка с гореизложеното, тъй като ищцата не била съгласна с размера на изплатеното от ответника обезщетение, на основание чл.498 ал.3, вр. чл.432 ал.1 от КЗ, за нея бил налице правен интерес от предявяването на настоящия иск, пряко срещу застрахователя на виновния водач, а именно – против ответника.

Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати застрахователно обезщетение в размер на 1 396,04 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 29.10.2020 г., ведно със законната лихва от 15.12.2020 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане; като й присъди и направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. Това искане се поддържа изцяло в открито съдебно заседание от пълномощник – адвокат на ищцата.  

Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита иска за допустим, но за неоснователен, поради което го оспорва по основание и размер. Възразява, че не били налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността му по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в претендиралите размери за вредите, които ищецът твърдял да търпи. По делото не били ангажирани доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно деяние от страна на застрахован при ответника водач, в пряка причинно следствена връзка с което, ищецът да търпи всички претендирани вреди в сочения размер. Ищецът представял единствено частния документ - двустранен констативен протокол за ПТП, който обаче не бил редовно оформен - не били посочени обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, при което бил негоден да констатира надлежно обстоятелствата по настъпването на ПТП. Т. 12 и 13 от протокола били съществени по отношение механизма на настъпване на събитието и причинно следствената връзка на претендираните вреди с него, като т.13 следвало да се разглежда само, доколкото не противоречи на изложеното в т.12, тъй като зависела изцяло от способността на водачите да изчертаят схемата на ПТП. В схемата на ПТП липсвало отбелязване, кое МПС е „А" и кое „Б" по протокола, дали същите са били в движение или в престой, паркирани и т. н. От рисунката по - скоро се налагал изводът, че л.а. „Б" при движение напред е реализирал удар в задната част на товарното МПС „А", т.е. че ищецът е виновен за настъпване на процесното ПТП. Така механизмът на настъпване на ПТП, който можел да се изведе от така попълнения протокол, бил изцяло различен от твърдения в исковата молба. Ето защо, ответникът оспорва ищцовото твърдение, че е настъпило такова събитие, претендиралите вреди и причинно следствената им връзка с твърдяното ПТП. Вън от горното, в случай, че ищецът докаже претенцията си по основание, ответникът възразява, че с вече изплатеното от него обезщетение е обезщетил в цялост ищеца за претърпените вреди. Процесният л.а. е бил на 15 години, т.е. изключително силно овехтял и морално амортизиран към датата на ПТП, при което и при използваната от ответника система за ликвидация на щети Аудатекс, размерът на вредата възлизал на 827,56 лв. Това била средната пазарна стойност за ремонт на уредените детайли на 15 годишно МПС от процесният клас и вид, както и предвиденото количество труд и материали за извършване на ремонта. Покритието по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, функционално обусловено от отговорността на виновния водач по чл.45 от ЗЗД, не била по възстановителна стойност, по смисъла на чл.400 ал.2 от КЗ, а винаги по действителна такава. Това било така, тъй като обезщетяването по реда на чл. 45 от ЗЗД имало за цел, да възстанови статуквото така, все едно не е настъпвало застрахователно събитие, а не да доведе до неоснователн ообогатяване. Същевременно, не всички претендирани с исковата молба вреди били в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП, както и заявеният им размер бил силно завишен и неотговарящ на реално претърпените вреди, които подлежат на обезщетяване по КЗ. Ищецът също нарушил правилата за движение по пътищата, като е паркирал МПС на непозволено за това място, с което е допринесъл за настъпването на процесното ПТП. Отчитайки всичко изложено, с изплатеното на ищеца преди датата на завеждане на исковата молба застрахователно обезщетение в размер на 827,56 лв. за претъпените имуществени вреди от процесното ПТП, ответникът изпълнил в цялост задълженията си на застраховател. Неоснователността на главния иск водела до неоснователност и на акцесорния иск. Изложеното му становище ответникът поддържа в допълнителна писмена молба по делото, като в открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален представител.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Като писмено доказателство по делото се представи и прие двустранен констативен протокол за ПТП, настъпило на 29.10.2020 г., в 13,40 ч., между МПС марка „Форд", модел „******", с peг. № * **** **, управлявано от А. П.; и лек автомобил /л.а./ марка „Ауди", модел „* *", с peг. № * **** **, управляван от ищцата и собствен й. Отразена е скица на пътната обстановка, според която ПТП е станало на ********************. В протокола първият водач на МПС е заявил, че ПТП е по негова вина, като за отговорността му е била сключена при ответника застраховка по застрахователна полица № BG/08/ 119003171688, която се представи по делото. В протокола се сочат още видимите щети по двете превозни средства, а именно – по първото МПС задна броня, а по ищцовия л.а. – предна броня, преден капак, декоративна решетка и др. Протоколът е подписан от двамата водачи. Относно техническата изправност на ищцовия л.а. към датата на ПТП, по делото се представи удостоверение за това и протокол № 21128703, видно от което на л.а. е бил извършен преглед на 17.12.2019 г., като подлежи на следващ преглед на 17.12.2020 г.За случая при ответника е била образувана преписка по щета № *********/29.10.2020 г., по която са били съставени два описа – заключения за вреди на МПС от представители на ответника. Първият е от дата 29.10.2020 г. и в него са описани следните вреди по ищцовия л.а.: преден капак – подмяна и боя, лайсна никел предна решетка – подмяна, предна броня – 1ва степен на увреждане и боя. В този опис – заключение е посочена необходимостта от допълнителен оглед на предна част, извършен на 05.11.2020 г., за което е съставен вторият такъв опис. В него са описани следните вреди по ищцовия л.а.: решетка челна – 1 бр., за подмяна; предна маска - 1 бр., за подмяна; фар ляв – 1 бр., 3та степен на увреждане; фар десен – 1 бр., 3та степен на увреждане; ключалка долна преден капак – 1 бр., за подмяна; ключалка горна преден капак – 1 бр., за подмяна; калник преден десен – 1 бр., 1ва степен на увреждане и боя; предна броня /от първия оглед/ - 1 бр., за подмяна и боя; капак ДВГ – 1 бр., 1ва степен на увреждане и боя. Ответникът е съставил опис – заключение по претенция по процесната щета № ********* от 02.11.2020 г., съставено на 15.02.2021 г., с начин на обезщетяване – експертна оценка, а именно на обща стойност от 827,56 лв., включваща подмяна на детайли и материали от 389,44 лв., монтаж и демонтаж 8,40 часа х 8 лв. = 67,20 лв.; ремонт 8,70 часа х 8 лв. = 69,60 лв.; труд и материали за боядисване общо 301,32 лв.; имащи отношение към следните описани увредени детайли - предна броня, ключалка преден капак, челен панел /маска/, решетка предна броня – цяла, преден капак, фарове ляв и десен, калник преден десен, преден капак. Посочената обща сума в размер на 827,56 лв. е била преведена по банков път от ответника на ищцата на 10.11.2020 г., видно от представено от нея извлечение от банковата й сметка за 10.11.2020 г., издадено от ЦКБ АД.

          За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищцата, съдът назначи и изслуша съдебно-автотехническа експертиза, чиито първоначално и допълнително заключения приема като компетентно и безпристрастно дадени. Вещото лице се е запознало с материалите по делото, извършило е допълнителни проучвания и изчисления. В първоначалното си заключение сочи механизма на настъпване на процесното ПТП. На 29.10.2020 г., в 13:40 ч., в гр. Хасково, по ул. "****", се движили един след друг участниците в ПТП: товарен автомобил /т.а./ „Форд ******" с рег. № * **** ** и л.а. „Ауди **" с peг. № * **** **, от изток на запад, към пресечката с ул. "**** *******". От лявата/ южна страна на този участък, улицата била с пресечки. Т.а. пропуснал една от тях, затова когато достигнал до последния жилищен блок № 6, преди пресечката с ул. "**** *******", решил да се върне назад. По двупосочната улица предприел маневра „заден ход", без да се е убедил, че зад автомобила му няма друг участник в движението. Л.а. спрял след установяване, че движещият се пред него т.а. е задействал спирачната си система. Водачът очаквал, да се освободи платното с потегляне на фургона напред или паркиране в ляво, за да продължи с л.а. към кръстовището с ул. "**** *******". Маневрата „назад" на т.а. била неочаквана и предприета бързо, като ищцата не е имала възможност да възприеме опасността и да реагира за избягване на удара. Вещото лице сочи, че от техническа гледна точка причината за настъпване на пътния инцидент било решението на водача на т.а. да предприеме маневра „заден ход" в активната северна лента за движение по ул. "****", пред бл. № 6, без да е изпълнил изискванията на чл.25 ал.1 от ЗДвП. Предпоставка за настъпване произшествието била, че водачът на т.а. го е управлявал по непознати или слабо познати маршрут и пътна обстановка. Експертизата установява, че включените в двата описа на застрахователя повредени конструктивни елементи на л.а. на ищцата по вид и степен напълно отговаряли на описания механизъм на ПТП, както и на приложения двустранен констативен протокол за ПТП.  Не били описани повреди, които не съответстват на посоката и силата на въздействието при удара от т.а. при процесното ПТП. Налице била причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди по процесния л.а. Вещото лице изчислява действителната стойност на ищцовия л.а. към датата на ПТП, а именно – в размер на 7 015 лв. В допълнителното заключение се сочи, че реалната стойност на щетата, към същата дата била в размер на 1 853 лева, без ДДС, или 2 223,60 лева, с ДДС. Тази стойност била 31 % от действителната стойност на автомобила към момента на ПТП, което я определяло като частична, т.е. възстановяването й било икономически обосновано. Анализирайки материалите по делото, вещото лице констатира, че поради ниското ниво на фургона, издаден над задната броня и невисоката скорост при движение на заден ход, удрящият т.а. е въздействал върху предна дясна част на нивото на хоризонталната ос на фаровете на спрелия зад него л.а. на ищцата. От силовото въздействие настъпило деформиране на предния капак и ключалките му, на маска предна, дясната част на предна броня, дясна решетка в бронята, никел лайсна на предната решетка, закрепване на фаровете, капак на двигателя, десен калник. Деформациите на последните три типа конструктивни елементи били възстановими чрез ремонт. В горепосочената обща стойност на щетата вещото лице включва следните суми, без ДДС: 1 096 лв. за нови части за възстановяване на седем конструктивни елемента, без редукция, 555 лв. труд за възстановителни работи /37 ч.ч. х 15 лв./ч.ч./ и 202 лв. за бояджийски материали и консумативи – з* * позиции, от тях 3 основни.

                При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение /чл.498 ал.3 от КЗ/. В настоящия случай съдът намира, че са налице всички изискуеми законови предпоставки за това, ответникът да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за претендираните в настоящото производство имуществени щети по собствения й л.а., настъпили от процесното ПТП. Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че към датата на процесното ПТП 29.10.2020 г. гражданската отговорност на водача на т.а. марка „Форд", модел „******", с peг. № * **** **, управлявано от А. П.; е била покрита от ответника в настоящото производство по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект на застраховане по тази застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл.477 ал.1 от КЗ/. Не са спорни по делото фактите относно датата, мястото, участниците и щетите от процесното ПТП, както и обстоятелствата при които е възникнало, в т.ч. механизмът му и вината на водача на т.а. за настъпването му, причинно-следствената връзка между претендираните имуществени щети и неговото виновно поведение. След съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за доказана ищцовата теза за механизма и обстоятелствата по настъпването на ПТП, които макар и оспорени от ответника в настоящото производство, следва да се приемат за извънсъдебно признати, чрез извършеното от ответника в полза на ищцата плащане по процесната щета. Установи се, че инцидентът е станал на 29.10.2020 г., в 13:40 ч., в гр. Хасково, по ул. "****", когато са се движили един след друг участниците в ПТП: посоченият т.а. и л.а. на ищцата, в посока от изток на запад, към пресечката с ул. "**** *******". От лявата/ южна страна на този участък, улицата била с пресечки. Т.а. пропуснал една от тези пресечки, при което когато достигнал до последния жилищен блок № 6, преди пресечката с ул. "**** *******", решил да се върне назад. По двупосочната улица предприел маневра „заден ход", без да се е убедил, че зад автомобила му няма друг участник в движението, респ. без да е изпълнил изискванията на чл.25 ал.1 от ЗДвП. Ищцата е нямала възможността да възприеме опасността и да реагира за избягване на удара. Назначената по делото експертиза сочи, че от техническа гледна точка причината за настъпване на процесното ПТП е именно описаното поведение на водача на т.а. Гражданската отговорност на виновния в случая водач на МПС за причинените от него имуществени вреди на ищцовия л.а. е покрита от ответното дружество /чл.493 ал.1 т.2 от КЗ/, предвид на което предявеният иск за тези вреди се явява доказан в своето основание. По делото нито се твърди, нито се доказа, отговорността на ответника за тези вреди да се изключва на някое от основанията по чл.494 от КЗ. Относно размера, до който следва да се уважи искът и който всъщност е единственото спорно обстоятелство между страните, съдът взе предвид заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, както и ответното извънсъдебно признание, чрез извършеното от него плащане, че настъпилите щети по ищцовото имущество са в причинно - следствената връзка с процесното ПТП, настъпило от виновното и противоправно поведение на водача на т.а. Вещото лице изчислява действителната стойност на ищцовия л.а. към датата на ПТП, а именно – в размер на 7 015 лв. Реалната стойност на щетата /деформиране на предния капак и ключалките му, на маска предна, дясната част на предна броня, дясна решетка в бронята, никел лайсна на предната решетка, закрепване на фаровете, капак на двигателя, десен калник/ към същата дата е в размер на 1 853 лева, без ДДС, или 2 223,60 лева, с ДДС. Тази стойност е 31 % от действителната стойност на автомобила към момента на ПТП, което я определя като частична, т.е. възстановяването й е икономически обосновано. Не е спорно и от писмените доказателства се установява, че от така дължимата обща сума от 2 223,60 лева, с ДДС, ответникът е заплатил на ищцата сумата в размер на 827,56 лв., по банков път на 10.11.2020 г. Така дължима остава сумата в размер на 1 396,04 лв. /2 223,60 лв. - 827,56 лв./, в какъвто размер е и претендираната в настоящото производство сума.

Ето защо, предявеният иск като основателен и доказан следва да се уважи изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата търсената сума от 1 396,04 лв., ведно със законната лихва от 15.12.2020 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното изплащане.

Ответникът следва да бъде осъден /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/, да заплати на ищцата и деловодни разноски, съобразно уважения размер на иска и размера на доказаните и дължими по делото разходи от нейна страна /55,84 лв. за дължима държавна такса и 500 лв. за вещо лице/, а именно – да й заплати сумата от общо 555,84 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокатското дружество, представлявало ищцата, сумата от 393,26 лв., с ДДС; представляваща възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено според предявения размер на иска и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. §2а от ДР от същата.

             Мотивиран така, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ************************************, представлявано от Д. Х. Д. и Ж. М. Д.; ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.Ю. с ЕГН ********** ***8; СУМАТА от 1 396,04  лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди по неин лек автомобил марка „Ауди", модел „* *", с peг. № * **** **; в следствие на ПТП с участието на този лек автомобил и на товарен автомобил марка „Форд", модел „******", с peг. № * **** **, управляван от А. П.; настъпило на 29.10.2020 г., в 13:40 ч., в гр. Хасково, по ул. "****", в посока от изток на запад, до последния жилищен блок № 6, преди пресечката с ул. "**** *******", за което е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от същата дата и при ответника е била образувана преписка по щета № *********/ 29.10.2020 г.; ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 15.12.2020 г. до окончателното изплащане; както и СУМАТА от 555,84 лева за деловодни разноски.

 

 

 

 

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане" АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Г. и М.”, с код по Булстат *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район *******************************************, представлявано от управителя адвокат К.К.Г., с личен номер **********, с адрес на кантората в гр. Хасково, бул. „********” № *************** - СУМАТА от 393,26 лева, с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

 

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на ел. адреси от л.2 и л.86, като им се изиска незабавно потвърждение, а при липса на такова – делото да се докладва.

 

 

 

СЪДИЯ : /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!
Секретар: М. П.