№ 342
гр. гр.Несебър, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100612 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „В.и К.” ЕАД срещу В. К. К. са предявени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 514,62 лв. – главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението, както и по чл. 422 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 106,70 лв. – обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода 27.11.2019г. – 11.03.2022г. (с изключение на периода 13.03.2020г. –
13.05.2022г.) Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период 22.06.2019г. – 14.09.2021г. до имот в к. к. „Слънчев бряг“,
комплекс „Р.“, сгр. ***, с аб. № ***. Изложено е, че ищецът и ответницата са страни по валидно
възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период
неплатените задължения възлизат на 514,62 лв., от които 494,02 лв. по фактура № ********** от
28.10.2019г. за отчетен период 22.06.2019г. – 18.10.2019г. и 20,60 лв. по фактура № ********** от
27.09.2021г. с отчетен период 21.04.2021г. – 14.09.2021г. Посочено е, че сумите е следвало да бъдат
заплатени в 30 дневен срок от издаване на съответната фактура, като в посочените срокове не са
постъпили плащания. На това основание се отправя претенция и за присъждане на лихва за забава.
С тези доводи до съда е отправено искане да уважи исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от В. К. К., чрез особен представител, е депозиран отговор, с който
исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че липсва подписан договор по чл. 8, ал. 8 от
Наредба № 4. Излага се, че ответницата не е потребявала твърдяните услуги, тъй като е закупила
имота на 30.08.2019г. Сочи се, че справката извлечение не представлява доказателство, а
фактурите не са подписани от потребителя. Отправя се възражение за погасяване на претенциите
по давност. От съда се иска да отхвърли претенциите.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества.
Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 48 – л. 49 от делото) се
установява, че на 30.08.2019г. ответницата придобила собствеността върху имот в к. к. „Слънчев
бряг“, комплекс „Р.“, сгр. ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***
Съдът намира за доказано, че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на
който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер - ***. В тази връзка не се
приемат за основателни възраженията, че липсва облигационна връзка, тъй като не е представен
договор по смисъла на чл. 8, ал. 8 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И
КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ. От прочита на чл. 3, ал. 1 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4
става ясно, че облигационната връзка възниква по силата на придобиване на качеството
„собственик“ на водоснабден имот, като договорните отношения се уреждат чрез общоизвестните
и публикувани надлежно Общи условия на съответния оператор. Т. е. съдът намира за доказано по
делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът (в
качеството си на собственик на процесния недвижим имот, което е доказано с представения
нотариален акт) е бил потребител на вода. Наред с това не са оспорени и са общоизвестни за
страните Общите условия, действали за процесните периоди, поради което съдът намира за
доказано, че за процесните периоди са действали общите условия и същите са обвързали (по
силата на облигационна връзка) ищеца и ответника. Договорът по чл. 8, ал. 8 от Наредба № 4 не е
задължителен елемент от възникването на облигационната връзка, тъй като (както става ясно от
цитираната разпоредба) такъв може да бъде сключен по воля на отделен потребител и оператора –
именно с цел уговоряне между тях на допълнителни условия, които са извън действащите общи
условия.
Съдът не споделя и второто възражение на особения представител на ответницата, че за
процесния период тя не е бил собственик на имота. От справка извлечение от електронния карнет
за посочения аб. номер (на л. 8 от делото) е видно, че на монтирания в имота водомер (1478/45), за
който изрично е отразено, че има сезонен характер, са правени отчитания на 22.06.2019г. и
18.10.2019г., като на последната дата водомерът е „видян“ от служител на оператора и е отчетено
потреление от 165 куб. м. С оглед сезонният характер на обекта, отчитането е направено при
спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, а именно: два пъти годишно. Вярно е, че
ответницата е придобила собствеността в рамките на периода 22.06.2019г. – 18.10.2019г. (на
30.08.2019г.). Това обаче не означава, че тя не е имала качеството „потребител“ по смисъла на
Наредба № 4. Това е така, тъй като към момента на отчитането – 18.10.2019г. тя вече е била
собственик, респ. е била надлежен субект, който дължи заплащане на потребеното количество
вода. Въпрос на уредба във вътрешните отношения между продавача и купувача е било (при липса
на отчитане към 30.08.2019г.) да договорят начина, по който ще се заплати консумираното
2
количество вода за периода 22.06.2019г. – 30.08.2019г. Не е имало пречка страните по договора за
покупко-продажба да направят за собствено ползване отчитане на водомера, до който
собственикът на имота има безпрепятствен достъп и да уредят впоследствие отношенията
помежду си. Не е имало пречка и да изискат от водния оператор извършване на отчитане преди
предаване на владението по реда на чл. 23 – чл. 24 от Общите условия. След като не са
представени доказателства, че операторът е уведомен на 30.08.2019г. за смяната на собствеността и
от него е изискано да направи отчитане към тази дата, то единственият начин купувачът и
продавачът да уредят отношенията си е бил чрез вътрешни договорки между тях. Това обаче няма
как да се отрази на извода, че към 18.10.2019г. ответницата е била задължено към оператора лице и
тя е следвало да заплати цялото фактурирано количество вода към водния оператор, а (както се
посочи) при претенция, че част от него е потребено от предходния собственик – да изиска
възстановяване на съответната сума от него. Ето защо съдът намира, че с нотариалния акт се
установява качеството на ответницата „потребител“ и възраженията в обратната посока са
неоснователни.
От фактура № ********** от 28.10.2019г. за отчетен период 22.06.2019г. – 18.10.2019г. се
установява, че посочените в справката количества (от 165 куб. м.) били остойностени, като била
начислена сума за плащане от сумата от 494,02 лв., а по фактура № ********** от 27.09.2021г. –
сумата от 20,60 лв. за 7 куб. м. – от разпределение от централния водомер.
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2019г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води –
0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. От Решение Ц-46 от 30.12.2020г. се
установява, че тези цени за 2021г. били, както следва: за доставяне - 1,248 лева на куб. м., за
отвеждане на отпадъчните води – 0,467 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,586 лв. на куб. м. В
двете цитирани фактури, касаещи периодите 2019г. и 2021г., били начислени суми според
посочените цени.
Налага се извод, че до процесния период е доставено фактурираното количество вода. В
случая отчитането на процесния водомер е станало на основание чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите
условия. Процесните суми са фактурирани по отчитания при спазване на тези правила. Впрочем
подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видял“
показанията на водомера, на практика са отчетени действително потребните количества вода. В
противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества
по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление.
Налага се извод, че процесното отчитане е извършено при спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите
условия, като са избегнати по-неблагоприятни последици за ответника (отчитане по чл. 49 от ОУ)
и е отчетено действително потребеното количество вода. Непосредствено след извършване на
отчетите са издадени и съответните фактури – на 28.10.2019г. и 27.09.2021г. (в рамките на до един
месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите по фактурите са станали
изискуеми на 27.11.2019г. и 27.10.2021г. По арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
давността е започнала да тече именно от тези моменти и към датата на изпращане на заявлението
(която следва да се счита дата на подаване на исковата молба по смисъла на чл. 422, ал. 1 от ГПК)
– 22.03.2022г. (арг. от чл. 62, ал. 2 от ГПК), не е била изтекла. Периодът, за който са начислени
съответните суми, е с начална дата 22.06.2019г., поради което дори и по отношение на него към
22.03.2022г. не е била изтекла погасителната давност.
3
Съдът намира, че се доказа и реално потребление. Очевидно за процесния апартамент е
въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова
електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се
установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял водомера.
Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.
Неоснователни са и възраженията, свързани с оспроване на фактурите и справката, тъй
като става въпрос за частни документи, които макар и да не са подписани от ответника имат
доказателствена стойност за процеса и следва да се обсъждат ведно с всички събрани
доказателства. В случая от отчетника е декларирано, че водомерът е „видян“, което установява
реално отчетено количество вода, а представените фактури и справки съответстват изцяло на
представения от особения представител на ответницата нотариален акт, според който именно тя е
придобила собствеността върху имота. Ето защо посочените документи са кредитират изцяло от
съда и няма основание да бъдат игнорирани въпреки направеното оспорване, тъй като същото не е
подкрепено с никакви доказателства.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответника
са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на неплатени
задължения възлиза общо на 514,62 лв., поради което искът се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за посочения период – 27.11.2019г. – 11.03.2022г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените
фактури са с краен срок за плащане до 27.11.2019г. и 27.10.2021г., поради което ответникът
действително е изпаднала в забава още към 27.11.2019г. За посочения в исковата молба период
размерът на дължимата лихва е от 106,70 лв. (с изключение на периода 13.03.2020г. – 13.05.2022г.
– както е заявена претенцията още в заявлението по чл. 410 от ГПК), поради което и този иск
следва бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски от заповедното и от исковото производство. В заповедното производство той е направил
разноски в размер на 75 лв., които следва да му се присъдят. В исковото производство разноските
са следните: сумата от 75 лв. – платена държавна такса и сумата от 200 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответника. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
4
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 375 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че В. К. К., ЕГН **********, с
настоящ адрес в гр. ***, дължи на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумите както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – сумата от 514,62 лева, представляваща незаплатена
стойност по издадени фактури за периода 28.10.2019г. – 27.09.2021г. за ползвани ВиК услуги за
обект с аб. № ***, с отчетен период по фактури 22.06.2019г. – 14.09.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.03.2022г. до
окончателното изплащане на вземането;
- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 106,70 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 27.11.2019г. до 11.03.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. К. К., ЕГН **********, с настоящ адрес в
гр. ***, да заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата от 75 лв., представляваща
направените в заповедното производство разноски, както и сумата от 375 лв., представляваща
направените в настоящото производство разноски, от които 75 лв. – платена държавна такса, 200
лв. – платен депозит за особен представител и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5