№ 116
гр. Габрово, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четвърти март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Любч. Антонова Попова
при участието на секретаря Валентина М. И.а
като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско
дело № 20234210101905 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45
от ЗЗД .
Ищцата излага следните твърдения в исковата молба:
На 19.06.2023 година след като паднала на улицата претърпяла счупване на
тазобедрената си става - счупване на тялото на бедрена кост, закрито на долния крайник. Не
можела да ходи самостоятелно. Приели я още същия ден и постъпила на лечение в
отделението по "Ортопедия и травматология" в Многопрофилната болница за активно
лечение „ Д-р Тота Венкова" град Габрово. Лекуващ лекар бил д-р П. Ц. Ц.. Направена й е
операция от същия лекар на 21.06.2023 година от 11.00 часа до 15.00 часа, изразяваща се в
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация - Фемур. Изписали я от отделението
26.06.2023 година. Заплатила в брой сумата от 1600 лева на касата в болницата в Габрово -
за медицинско изделие, което е поставено по време на операцията. Изпиcaли я от болницата
в град Габрово. Прибрала се вкъщи в град Трявна, за да започне възстановяване и
раздвижване, рехабилитация на оперирания крак. Веднага започнали нови мъки и болки.
Повикали в дома им в Трявна познат хирург и същият констатирал, че след тази операция,
направена по този начин е изключено да се възстанови двигателната й функция. С някакъв
апарат лекарят констатирал, че ставата е нестабилна. Дъщеря й я закарала на 12.07.2023 г. в
гр. София в Клиниката по ортопедия и травматология в Университетската многопрофилна
болница за активно лечение „Царица Йоанна - ИСУЛ" ЕАД. След преглед и нови рентгенови
снимки, изследвания, е приета незабавно от лекуващия лекар д-р П.Т. д. м. ортопед в
Клиниката. Лечението в тази болница било повторно оперативно и операцията се извършила
на 14.07.2023 г. от доцент д-р Л. Ц. на същия крайник. Още след прегледа, рентгеновата
снимка при приемането й, лекарите били категорични, че е наложителна нова операция, т.к.
междувременно констатирали нови счупвания на други части на същата дясна кост, резултат
според тяхното експертно мнение от недобре извършената ортопедична хирургична
операция от ответника в болницата в град Габрово на 14.07.2023г. Поставена й била плака за
дистално бедро - 1 брой за 1600 лева и костен заместител - 1 брой за 1800 лева или общо
3460 лева, които заплатила в брой в ИСУЛ. Започнали серия от следоперативни прегледи
един месец след операцията - първият бил на 14.08.2023 година. Лекарите в ИСУЛ й
помогнали изключително много от една страна да проходи. Излекували болките. Много
1
важно също и да преодолее страха, болките, стреса, който изживяла в резултат от
операцията, извършена от ответника. Била убедена, че повече няма да може да се движи
самостоятелно и ще остане инвалид до края на дните си. Тези болки, стрес, уплаха,
притеснения и финансови средства били последица единствено от непрофесионалното,
нехуманно и виновно поведение на ответника. Ако не е могъл да извърши тази операция, е
било възможно да се обърне за съдействие към шефа на ортопедията в Габровската болница.
Нехуманното отношение се изразява в това да я оперира формално и повърхностно. Освен
всичките болки и страдания на физическо и психологично ниво, които й причинил
ответникът с извършената на крака ортопедична операция, същият се е държал грубо и
арогантно и към дъщеря й, която го е посетила след операцията, за да сподели за влошеното
й състояние, да се консултира и да получи евентуално някакъв съвет и помощ. Понастоящем
след четиримесечното успешно лечение в ИСУЛ започнала да се движи самостоятелно.
В резултат гореописаното след операцията й, извършена от ответника в град Габрово
преживяла много физическа болка, стрес, които са от категорията на неимуществените вреди
и поради естеството си, неизмерими с пари. Техният размер, обаче, се определя на принципа
на справедливостта, обстоятелствата, които обективират този принцип, в случая са
характера на увреждането - перспективата да остане инвалид до края на живота си, след
недобре извършената от ответника операция. Начинът, по който е извършена операцията, е
обстоятелството, което наложило повторна операция в София. Немаловажна е и възрастта й
77 години.
Всички тези болки и страдания ищцата оценява на стойност 6353,50 лева.
Претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби за ищцата за
заплащане разходите по лечението й са, както следва:
1360 лева са разходи, направени от ищцата в "Хирургично отделение" в МБАЛ "Д-р
Тота Венкова" АД - град Габрово, заплатени на касата в болницата;
1800 лева са разходи за втората операция на ищцата в УМБАЛ "Царица Йоанна -
ИСУЛ" ЕАД - град София, заплатени на касата на болницата;
180 лева разходи във връзка с превързочни материали и медицински изделия,
свързани с операцията в УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" ЕАД - град София, заплатени на
касата на болницата.
2000 лева суми за рехабилитация и възстановяване за частен физиотерапевт след
изписване от болницата в град София;
Останалите суми от 406.50 лева са за консумативи във връзка с хигиената на
пациентката след изписването й от болницата в град София.
Всички гореописани разходи за лечението са от 5746.50 лева.
ИСКА СЕ, съдът да осъди ответника да заплати на ищцата следните суми:
- сумата 5746.50 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда- 01.12.2023г. до
окончателното й изплащане;
- сумата 6353.50 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в психологическите травми, в резултат на страха и ужаса, които
2
преживяла от мисълта за трайната й инвалидизация и невъзможността да се движи и
обслужва самостоятелно в напреднала възраст, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 01.08.2023г. до окончателното й изплащане;
Ответникът в отговора си излага следните възражения:
На 19.06.2023 г. ищцата била приета в болницата за лечение на счупване на тялото на
тазобедрената става.
На 21.06.2023 г. от 11.00 ч. до 15.00 ч. - в продължение на четири часа, била оперирана
от лекарски екип - ответникът бил оператор, асистенти били д-р Лозанов и д-р Стойчев -
ортопеди с по 35-40 години опит. Участвали двама анестезиолози и три медицински сестри.
Операцията била с голям обем и сложност, предвид характера на травмата -
костноспираловидна фрактура на дистално бедро. Костта била наместена и фиксирана
посредством поставяне на три кортикални интрафрагментарни винта, заключваща плака за
дистално бедро, фиксирана с 6 спонгьозни заключващи винта и 5 кортикални заключващи
винта.
На 26 юни пациентката - ищца била изписана със задължително предписание за начина
на възстановяване и раздвижване. От лекарския екип няколкократно й било обърнато
внимание, че следва да бъде изключително внимателна и да не стъпва въобще на крака,
предвид характера на травмата и обстоятелството, че е твърде тежка. Същата имала и стара
травма на бедрото преди 3 години, получена вероятно по същия механизъм - падане и
счупване от тежестта на собственото й тяло. Възрастта й също способствала трудното
възстановяване. Абсолютно задължително било да не стъпва минимум 50 дена на
оперирания крак, като през това време се придвижва единствено с патерици, помагайки на
здравия крак.
Въпреки това, на 11 юли 2023 г. - две седмици след изписването, ищцата отново се
явила в Спешна помощ с оплаквания за болки в ставата. При извършения преглед от
дежурния лекар д-р Б. било установено счупване на костта и на фиксиращата пластина.
Увреждането би могло да бъде получено единствено при неправилно и прекомерно
натоварване на крайника - достатъчно било стъпване, евентуално последващо усукване, след
изпитаната слабост.
Ищцата била приета за лечение, което можело да се случи единствено оперативно. Д-р
Б. повикал д-р Ц. за консултация и след прегледа и направените образни изследвания,
заключил, че травмата изисква поставянето на костно заместване, чрез колоидно стъкло по
метода на Мекеле и заключваща феморална плака с размер, който болницата не притежава.
В МБАЛ „Д-р Тота Венкова" нямало такъв консуматив, а ответникът не бил правил подобна
сложна операция и преценил, че е по-добре за пациентката да бъде оперирана от опитни
специалисти. Провел консултация с проф. Кинов, завеждащ Клиника по "Ортопедия и
травматология" в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”, като му предоставил възможност да се
запознае с рентгеновите снимки. Същият потвърдил становището на д-р Ц., по какъв начин
следва да се извърши новата операция и по настояване на ответника поел ангажимент да
оперират ищцата в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ". В тази болница, освен специалисти
със съответния опит, имало и необходимият консуматив за операцията на ищцата.
На 12 юли ищцата била изписана от Габрово и същия ден постъпила в УМБАЛ ИСУЛ -
София. Била оперирана от екипа, който извършил операцията по начина, обсъждан от
3
ответника.
Не е вярно обстоятелството, че дъщерята на ищцата успяла да й осигури възможност за
лечение в УМБАЛ „ИСУЛ" - това направил ответникът. Същият би могъл да се „поучи" да
прави операция на работното си място, да поръчва и чака консумативи, но в интерес на
пациента - ищцата, взел решение да посредничи, за да й бъде оказана адекватна лекарска
помощ.
Увреждането на бедрената кост на ищцата, с което е постъпила в МБАЛ - Габрово на 11
юли е било резултат не от лошо свършена работа от ответника по време на операцията на 21
юни на работното му, а на собственото поведение на ищцата, която не спазила лекарските
предписания и натоварила крака си - достатъчно било да стъпи на него със собствената си
тежест, съчетано с остеопоротична структура на костта, довело до изскубване на винт
пластината.
Видно от направените рентгенови снимки по време на самата операция и веднага след
нея, фиксацията била такава, че на практика счупването не се забелязва, т.е. двете кости
били съединени по линията на счупване и образували цялост.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства: Епикриза на Г. С. Д. от отделение по
"Ортопедия и травматология" в МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - град Габрово; 3 броя копия
на рентгенови снимки; Епикриза на Г. С. Д. от Клиника по "Ортопедия и травматология" в
УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" ЕАД - град София; 10 броя фактури, ведно с фискални
бонове към тях; 4 броя касови бонове; лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 16.11.2023 г.;
служебно изготвена в НБД "Население" справка за постоянен и настоящ адрес на П. Ц. Ц.;
направление за хоспитализация от 11.07.2023 г.; ИЗ № 7393/2023 г.; лист за преглед на
пациент в КДБ/СО от 11.07.2023 г.; лист за предоперативна анестезиологична консултация и
преценка към ИЗ № 7393; копие на рентгенова снимка; ИЗ № 6538/2023; направление за
хоспитализация от 19.06.2023 г.; лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 19.06.2023 г.; фиш
за спешна медицинска помощ от 19.06.2023 г., ведно с приложение за изследвания към него;
заключение от рентгенография от 19.06.2023 г.; предоператина епикриза от 21.06.2023 г.;
оперативен протокол № 331/21.06.2023 г. към ИЗ № 6538 от 21.06.2023 г.; фиш за клинико-
рентгенологичен минимум от 26.06.2023 г. към ИЗ № 6538; декурзус № 115231 към ИЗ №
6538; фактура от 20.06.2023 г.; последна страница от ИЗ № 6538; 8 броя копия на рентгенови
снимки; 2 броя копия на рентгенови снимки от МБАЛ - град Трявна от 11.07.2023 г.;
болничен лист на Е.Д.Е. от 06.07.2023 г., медицинската документация на Г. С. Д. за престоя в
Отделение по ортопедия и травматология за периода 19.06.2023 - 26.06.2023 г. в МБАЛ "Д-р
Тота Венкова" АД - гр. Габрово, съдържащи се в ИЗ № 6538/2023 г., показанията на
свидетеля Е.Е. и заключенията на съдебно-медицинските експертизи, по делото се
установява следната фактология:
Ищцата Г. С. Д., след падане на улицата на 19.06.2023г., получила травма в областта на
дясно бедро, и невъзможност за ставане и движение. Откарана е по спешност в
Ортопедичното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова"- гр. Габрово, където след преглед от
4
ортопед с б. лист №9555 е установено - закрито счупване на тялото на дясна бедрена кост в
долната част над коляното. Приета е в отделението с И3 №6538 и придружаващи
заболявания АХ, с метална остеосинтеза от счупване на същото бедро в горната му част -
преди три години. След оправена предоперативна подготовка и консултации на ищцата е
направена операция на 21.06.2023г. - открито намесване на фрактурата с вътрешна фиксация
с плака и винтове. Операцията е извършена от екип с оператор - д-р П. Ц. Ц.. Поставена е
заключваща плака и 14 винта, 3 от които- самостоятелно придържащи костта, а с останалите
11 е фиксирана плаката. Целта на оперативното лечение е да се осигури здраво прикрепване
на фрагментите един към друг, до пълното срастване на счупването. Споменатата плака е
била фиксирана с 6-винта в дисталната част на бедрото, два в зоната на фрактурната линия и
само с 3 - в проксималния бедрен сегмент. Протекъл е гладък следоперативен период.
Проведена еантибиотична, антитромботична и болкоуспокояваща терапия. След
стабилизиране ищцата е изписана на 26.06.2023г. с указание за два контролни прегледа.
Свалянето на конците е извърщено след 14-я ден. Още на същия ден тя е приведена в
отделението по Физикална и рехабилитационна медицина в същата болница и е приета с И3
№6809, със затруднени движения в дясна тазобедрена и колянна става и невъзможност за
вертикализация. След подобрение и приучаване да ходи с две помощни средства е изписана
на 04.07.2023г. с препоръки да продължи заниманията с ЛФК в домашни условия, за което са
дадени указания. Още при свалянето на конците на 14-я ден през един се забелязва голям
оток с голям хематом и сълзене от раната. Поради влошаване на състоянието в дома й-
силни болки, оток и невъзможност да движи оперирания крайник е прегледана в МБАЛ” Д-
р Тота Венкова”-Габрово, на 11.07.2023г. с амб.№10943. Направена е рентгенография, от
която се установява - нарушаване на остеосинтезата и дислокация на фрагментите с
изпускане на металните винтове. Приета е отново на същата дата с И3№7393 в отделението
по Ортопедия и травматология на МБАЛ „д-р Тота Венкова" -гр. Габрово, като още същия
ден е взето решение за реоперация и реостеосинтеза. Поради невъзможност да се извърши в
същата болница и след уговорка с клиниката по Ортопедия и травматология нa УМБАЛ,
„Царица Йоанна -ИСУЛ" ЕАД гр. София, ищцата постъпва там с изх.№12725 на 12.07.2023г.
След направена предоперативна подготовка и консултации е оперирана с оперативен
протокол №264 от 14.07.2023г.. Извършено е открито отстраняване на металните тела от
горната и долната част на дясното бедро, промиване, почистване на раната и нова метална
остеосинтеза с плака и винтове и извършване на остеопластика. Взета е проба за
антибиограма. При направените трикратно посявки, те остават стерилни. Проведена е
антибиотична, антитромботична и болкоуспокояваща терапия. След стабилизиране на
състоянието е изписана на 22.07.2023г. с указание да не натоварва оперирания крак до ново
нареждане, да продължи в домашни условия антибиотичната и антитромботична терапия.
Сваляне на конците е станало след 14-я ден. В домашни условия в началото е била на
постелен режим, като се придвижвала до тоалетна единствено с проходилка. Започнало
провеждане на ЛФК с помощта на специалист рехабилитатор в домашни условия.
Придвижвала се с проходилка, която ползвала два месеца, без да натоварва оперирания крак.
След стабилизиране на походката е ползвала две патерици за период от 60 дни. Провела е
5
контролен преглед на 16.11.2023г. с амб.№735. След направена рентгенова снимка е
установено костно срастване с образуване на калус, като е препоръчана вече активна
рехабилитация с натоварване и препоръки за балнеолечение.
В.лице д-р Д. И.- ортопед-травматолог, след преглед на ищцата и анализ на
доказателствата за проведеното й оперативното лечение в ортопедичното отделение на
„МБАЛ Д-р Тота Венкова” –Габрово, в заключението си посочва, че операторът д-р П. Ц. е
поставил заключваща плака и 14 винта, 3 от които- самостоятелно придържащи костта, а с
останалите 11 е фиксирана плаката. Целта на оперативното лечение е да се осигури здраво
прикрепване на фрагментите един към друг, до пълното срастване на счупването. Плаката е
била фиксирана с 6-винта в дисталната част на бедрото, два в зоната на фрактурната линия и
само с 3 - в проксималния бедрен сегмент, което прави остеосинтезата уязвима откъм
разпадане. В.лице д-р И. е достигнал до извода, че операторът е постъпил така не от
неопитност или небрежност, а защото чисто пространствено не е имал възможността да
постави по-дълга плака, с повече винтове, заради DHS плаката в проксималния бедрен край-
под тазобедрената става, видно от приложената снимка.
В.лице д-р И. посочва, че при необходимост от оперативно лечение на подобни
фрактури, с оглед възрастта и пола на ищцата, е особено важно да се вземе предвид
потенциалната вероятност за наличие на остеопороза, тъй като тя би могла да компрометира
здравината на фиксацията. Освен това, в конкретния случай, трябва да се отчете
пространствената невъзможност за поставяне на плака с достатъчна дължина, поради
наличието на другата (DHS плака) в проксималния бедрен край.
При подобен статус и вид на увредата, със значително по-добри физикомеханични
качества е интрамедуларната остеосинтеза, която представлява заключващ пирон, минаващ
през канала на костта или пък по- дълга плака от същия вид. В случая, препятствие е била
DHS плаката, поставена при предишното счупване в трохантерната област. Ако операторът
бе премахнал тази DHS плака преди да извърши остеосинтезата с цел по-стабилна фиксация,
удълженото оперативно време и по-голямата кръвозагуба са можели да поставят болната
под по-висок риск.
В случая операторът е взел компромисно решение - да постави по-къса плака, което
е довело до нестабилна фиксация на фрактурата и същата се е компрометирала скоро след
изписването. Липсва доказателство за правилно позициониране на винтовете, но липсва
такова и за неправилно позициониране.
В съдебно заседание, в.лице д-р И. обяснява, че продължаването на операцията и
голямата кръвозагуба са можели да подложат на по висок риск пациентката. Тя не е бивало
да натоварва крайника, преди да зарастне костта. Не е трябвало да стъпва и да го натоварва
при този имплант. Трябвало е да се придвижва с 2 патерици без да натоварва крака. Дори
и без да стъпва на крака при повдигането, ако ползва този крак за опорен може да изпусне
импланта. И най - нестабилната остеосинтеза би била достатъчна да зарасне костта, ако
няма движение на крайника. Не изключва опора на този крак, което да е довело до
счупване на плаката. Би могло да стане от погрешно движение и погрешно сгъване на
6
крака,
В ИСУЛ има по-високо ниво на реанимация. В случай, че няма добра реанимация
зад гърба си, той би бил по-пестелив в оперативната си дейност и предполага, че това е
причината при първата операция да не е премахната плаката отпреди 3 години.
При втората операция, заради наличието нова фрактура лекарите не са имали избор.
Взето е решение да се премахнат двете плаки и да се постави нова, което е довело до
срастване на костта.
В.лице д-р И. обяснява, че всяка една операция крие риск от хирургичен характер и от
анестезиологичен характер. Рискът, който крие оперативната работа е заради голямата
кръвозагуба и опасността от инфекция. Това са най - честите усложнения при една
операция. Когато анестезиолога попълва документите си отбелязва, че операцията е с по-
висок риск. Имало е такъв запис за повишен оперативен риск.
В.лице посочва, на последно място, като причина за разпадането- инфекцията, и че не
може да се прогнозира дали ще има такава. Фактът че се появява инфекция може да
говори за такава налична, но това е толкова спорно, че не е възможно да се докаже.
На въпроса за наличието на медицински стандарт при извършването на такава
операция д-р И. обяснява, че няма такъв, защото няма две еднакви счупвания. Могат
много да си приличат, но са различни.От значение са опита на хирурга и болницата, защото
болниците предлагат различни импланти. По делото няма обективни данни за неправилно
позиционирани винтове, нито медицински изследвания за остеопороза. В случая е
поставена най–дългата възможна плака. Изборът на остеосинтеза е зависел от наличието на
плака отпреди три години, която е препятствала да се постави по-дълга такава. Ако не е
имало друга плака, която да пречи, операторът е щял да сложи по-дълга такава и рискът от
рефрактура е щял да бъде много по-малък. Съществувала е възможност, да се извади тази
плака отпреди три години, което са направили в ИСУЛ, но при продължаване на
оперативното време рискът от кръвозагуба би бил много по-голям.
При така установената фактология по делото, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. Основателността на иска за непозволено увреждане
изисква кумулативното наличие на предвидените в нормата предпоставки, а именно:
ответникът да е осъществил деяние – действие или бездействие; деянието да е
противоправно; от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с
противоправното деяние и деянието да е извършено виновно. Съгласно нормата на чл.154 от
ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения. В случая в тежест на ищеца е да докаже наличието на посочените предпоставки
/без вината, която се предполага до доказване на противното според чл.45, ал.2 от ЗЗД/, за да
бъдат уважени деликтните искове. Липсата на който и да е от елементите на сложния
7
фактически състав на непозволеното увреждане води до неоснователност на искането и
репариране на причинените вследствие непозволеното увреждане вреди.
С настоящата претенция ищцата излага твърдения, че ответникът й причинил
непозволено увреждане, като извършил операцията на десния й долен крайник- формално и
повърхностно, което наложило повторна опрерация в ИСУЛ. Настъпилото влошаване на
състоянието на оперирания крайник, което наложило тя отново да постъпи в
ортопедичното отделение на МБАЛ ”Тота Венкова” - Габрово на 11.07.2023г., е в резултат
на непрофесионалното, нехуманно и виновно поведение на ответника-оператор по време на
операцията, която е извършил на 21.06.2023г..
От правна страна съдът съобрази, че ВКС се е произнесъл по въпроси, свързани с
лекарската грешка като особен вид деликт, доколкото увреждането обичайно настъпва при
извършване на правнорегламентирана дейност.;
В Решение №250 от 21.11.2012г. по г.д.№1504/2011г., III г.о. на ВКС се
приема, че отговорността на лекаря е свързана и с принципа на адекватните
очаквания – адекватните очаквания са, че специалистът ще предложи и
осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и добрите
практики и ще съблюдава всички законоустановени права на пациента.
Когато е допуснато нарушение на добрите практики или на установените
права – ще следва извод за осъществено противоправно поведение на
лекуващия лекар. Съгласно посоченото решение добрата
медицинска практика изисква всеки пациент да получи адекватно на
състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и
съобразени всички гарантирани му права. Съгласно заключението на вещото
лице д-р Д. И., операторът- ответник е взел компромисно решение за оперативната
техника, която да използва, като е съобразил възможните рискове за ищцата. Извършил е
операцията по този начин, не от неопитност или небрежност, а защото чисто
пространствено не имал възможност да постави по-дълга плака, с повече винтове, заради
DHS плаката, в проксималния бедрен край- под тазобедрената става. Ако операторът бе
премахнал тази DHS плака преди да извърши остеосинтезата с цел по-стабилна фиксация,
удълженото оперативно време и по-голямата кръвозагуба са можели да поставят
ищцата под по-висок риск. Липсват данни за неправилно позициониране на винтовете.
От това заключение се налага извода, че действията на лекаря- ответник не разкриват
грешка при оперативното лечение на травмата на ищцата.
Изискуемото по чл.45 от ЗЗД поведение на лекари и медицински
специалисти е противоправно, когато се намира в противоречие с утвърдените от
медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на
медицинската помощ – чл.79, ал.1 от Закона за здравето.
От анализа на събраните по делото доказателства, не се установява ответникът да е
действал неправилно от професионална страна при избиране на оперативната техника,
която да използва при лечението на травмата в областта на дясното бедро на ищцата, нито
да е действал неправилно при извършване на оперативната интервенция. Събраните
доказателства във връзка с влошаване състоянието на ищцата в дома й, настъпило около две
седмици след изписването й от болницата, изразяващо се в нарушаване на остеосинтезата и
8
дисклокация на фрагментите с изпускане на металните винтове не установяват, че
новото счупване в зоната на операцията се намира в причинно- следствена връзка с
действията на ответника при извършване на операцията на 21.06.2023г. в ортопедичното
отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова”- Габрово.
В съответствие с гореизложеното, съдът приема, че не е установено по делото,
оперативното лечение на ищцата, да е неправилно проведено от професионална
страна и то да е причинило ново счупване в зоната на операцията и повторна оперативна
интервенция.
При така направения анализ на събраните по делото доказателства, съдът достига до
правния извод, че не е установено по делото, механизмът на причиняване на вредите на
ищцата да е в резултат на противоправни действия от страна на ответника. Не са налице
кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане,
поради което не е налице основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответника.
Поради това, съдът намира, че няма основание за възникване на гражданска
отговорност спрямо същия за вреди от деликт.
Тъй като не са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на
ответника, съдът не следва да обсъжда степента и интензитета на претърпените болки и
страдания от ищцата по време на лечението и оздравителния процес, както и
стойността на разходите за лечението.
По изложените съображения предявените осъдителни искове, с които се претендира
заплащане на обезщетение за причинени имуществени в размер на 5746.50лв., и
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6353.50лв.,
са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на спора, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
направените разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв.,
съгласно разпоредбата на чл.78,ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения иск по чл.45 от ЗЗД от Г. С. Д., ЕГН**********, с
адрес: гр.Трявна, ул.”************” №3, вх.А, с пълномощник: адвокат С. Х. И. от АК-
Хасково, съдебен адрес: гр.Трявна, ул.”Ангел Кънчев” №42 против П. Ц. Ц.,
ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.”***********” №2,ет.1,ап.2, с пълномощник:
адвокат В. П. от АК-Габрово за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 5746.50лв. /пет хиляди седемстотин четиридесет и шест лева и петдесет
ст./, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения иск по чл.45 от ЗЗД от Г. С. Д., ЕГН**********, с
адрес: гр.Трявна, ул.”************” №3, вх.А, с пълномощник: адвокат С. Х. И. от АК-
Хасково, съдебен адрес: гр.Трявна, ул.”Ангел Кънчев” №42 против П. Ц. Ц.,
ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.”***********” №2, ет.1,ап.2, с пълномощник:
адвокат В. П. от АК-Габрово за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 6353.50лв. /шест хиляди триста петдесет и три лева и петдесет ст./,
ведно със законната лихва считано от 01.08.2023г., като неоснователен и недоказан.
9
ОСЪЖДА Г. С. Д., ЕГН**********, с адрес: гр.Трявна, ул.”************” №3, вх.А,
с пълномощник: адвокат С. Х. И. от АК-Хасково, съдебен адрес: гр.Трявна, ул.”Ангел
Кънчев” №42 да заплати на П. Ц. Ц., ЕГН**********, с адрес:
гр.Габрово,ул.”***********” №2,ет.1,ап.2, с пълномощник: адвокат В. П. от АК-Габрово,
направените разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. /две
хиляди лева/, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
10