Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/23.07.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на първи юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19633 по описа за 2019 година на Варненския районен съд,
, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „А.з.с.н.в.“ ЕИК *********, със
седалище ***, с която срещу П.М.Т., ЕГН ********** ***
е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 998,15 лв., представляващ главница по от Договор за
потребителски кредит
№*********, сключен на
03.04.2017 г. между „Провидент
Файненшъл България"
ООД, ЕИК ********* и П.М.Т., вземането по който е прехвърлено
в полза на „Изи Асет Мениджмънт"
АД, ЕИК ********* по силата
на Договор за цесия от
дата 01.07.2017г., а на ищеца „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК
********* по силата на Приложение №1 от 01.03.2019 г. към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 16.11.2010 г., сумата от 139,51 лв.- договорна лихва за периода
от 02.08.2017 г. до 30.05.2018
г., сумата от 171,17 лв., обезщетение за забава за
периода от 02.08.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 30.09.2019
г. за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№15437/2019г. по описа
на ВРС, ведно със законната върху
главницата от датата на подаване
на заявлението 30.09.2019г.
до окончателното изплащане на задълженията.
В исковата молба се излага, че по силата
на Договор за потребителски кредит №*********, сключен на 03.04.2017 г., сключен между „ „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК
********* и П.М.Т. на ответника е предоставен заем в размер на
1300 лева срещу задължение за връщане
на 60 седмични вноски в срок до
30.05.2018г. Уговорен е общ размер на
възнаградителна лихва за целия срок
на договора в размер на 256,43 лева. Страните са уговорили такса
за оценка на кредитното досие
в размер на 65,00 лева, разпределена съобразно броя на вноските. Поддържа
се, че кредиторът
се е задължил да предостави на
кредитополучателя допълнителна
услуга под формата на доставка
в брой на заемната сума по
неговото местоживеене и услуга за седмично
с. на вноските по кредита по
местоживеене на заемателя. За посочената
услуга е уговорена такса в размер на 354,11 лева, разсрочена на 60 вноски съобразно уговорения погасителен план. Ищецът се
позовава, че съгл. чл.26 от договора заемателят разполага с възможност да се откаже от
услугата „Кредит
у дома“ с писмено уведомление до кредитора, при което дължи 30 % от уговорената такса. Позовава се, че е настъпил
крайния падеж н.задълженията, след който ответникът не заплатил задълженията
в предявените размери. Навежда, че вземанията
са прехвърлени от първоначалния кредитор в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, по договор за цесия
от 01.07.2017 г., а в последствие
е прехвърлено в полза н. „А.з.с.на в.“ ЕАД, ЕИК ********* по
силата на Приложение №1 от 01.06.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. Позовава се, че ответникът
следва да счита уведомен за цесията с получаване
на препис от исковата молба,
за което уведомление ищецът е изрично упълномощен.
Твърди се, че за
дължимата сума ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение по
реда на чл.
410 ГПК.
В срока
по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговора на ИМ, с която се оспорва
иска. Оспорва се материалната легитимация на ищеца като кредитор
въз основа на договор за
цесия. Оспорва се уведомяването на цедирания длъжни
(ответника) за извършеното прехвърляне на вземането. Оспорва
по размер вземането за лихва.
Позовава се, че разпоредбите, на които ищецът
основава вземанията за такси противоречат
на закона или го заобикалят.
Оспорва да е получавал услугата „Кредит у дома“. Позовава се, че
се е отказал от услугата. В този смисъл настоява
за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание
ищецът се представлява от юрк. Цакова, която поддържа
иска.
Ответникът не се явява и
не се преставлява в проведеното по делото о.с.
Ангажирал е писмени бележки, в които акцентира върху
обстоятелството, че не е уведомен за цесията.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа страна:
Липсва спор, че по
силата на Договор за потребителски кредит с № *********/03.04.2017 г. между П.М.Т.
и „Провидент Файненшъл България“ ООД е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което заемодателят е отпуснал на заемателя- ответника сумата от 1300 лева със срок на издължаване от 60 седмици(чл.9 от договора). Между
страните е уговорено възнаграждение за ползвания кредитен ресурс във фиксиран
размер от 256,43 лева за целия срок на договора или 31,82 % на годишна база. В
чл.25 от споразумението страните са постигнали договореност, че клиентът се
съгласява да получи допълнителна услуга за осъществено от служител на кредитора
домашно посещение при погасяване на задълженията. Постигната е договореност, че
30 % от таксата е съответна на разходите, свързани с организирането на
допълнителната услуга. Общият размер на таксата за домашно посещение е в размер
на 1180,38 лева, платима на седмични вноски съобразно общия план. Страните са
предвидили, че кредитополучателя държи такса за оценка на досие в размер на 65,00
лева.
С договор за прехвърляне
на вземания и заместване в дълг от 01.07.2017г. „Провидент
Файненшъл България“ ООД е прехвърлило на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
вземанията срещу ответника П.М.Т. по
договор за кредит №*********/03.04.2017 г. в общ размер на 1613,02 лева към
датата на сключван на договора за цесия (л.9 от делото), заедно с всички
привилегии и обезпечения, вкл. и с бъдещите лихви. Видно от договора за цесията
- чл.1.1., цедентът е
упълномощил цесионера „Изи Асет Мениджмънт“ АД да извърши от името на първия действия
за уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет
на договор за прехвърляне н.вземания. Налице е и изрично
пълномощно в тази връзка.
С договор за прехвърляне на вземания от
16.11.2010г., допълнен със споразумения от 28.11.2014г. и от 01.11.2017г.,
сключени между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ищеца „А.з.с.на в.“ ЕАД
последният е придобил възмездно пакет от вземания на цедента
по приложение № 1/ 01.03.2019г. (л.19) вкл. вземане срещу ответника П.М.Т. по
договор за кредит №*********/03.04.2017 г. в общ размер на 1975,20 лева, в това
число отпусната главница в размер на 1300 лева и лихва за просрочие
в размер на 113,83 лева, начислена до 01.03.2019г.
По делото е представено
пълномощно/л.40/, видно от което цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
упълномощил цесионера да извърши от името на първия
всички необходими фактически и правни действия за уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет на договор за прехвърляне
на вземания от 01.07.2017г.
По делото е допуснато
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът
кредитира по същество на спора.
При
така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр.
с чл.240 от ЗЗД. Предявен е
след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.
В тежест
на ищеца е да установи, при условията
на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната
заповед за изпълнение, а именно: валидно
правоотношения по договор за цесия, наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на
задълженията на кредитора по него, както и размера на задълженията.
Първият спорен по делото въпрос е относно легитимацията на ищеца като
кредитор по договор за цесия, предвид възраженията за ненадлежно съобщаване
на цесията на длъжника. Възражения относно съобщаването на цесията на длъжника
по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД се преценяват като неоснователни. Трайно е
разбирането в съдебната практика, че целта на
уведомяването по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, е да позволи на длъжника да се позове на
добросъвестно осъществено от него изпълнение преди узнаването на цесията, а
такива възражения изобщо не се правят в настоящия процес (Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.). След като
ответникът не възразява за извършено погасяване преди датата на завеждане на
спора, следва настоящата искова молба да се зачете като уведомление по реда н.чл.
99, ал.3 ЗЗД. Първият цесионер „Изи Асе Мениджмънт“ АД е надлежно
упълномощен от цедента да извърши съобщаване за
цесията с пълномощно от 07. 04 .2017г./л. 39/, който на свой ред е оправомощил надлежно частния си правоприемник ищеца „А.з.събиране
на в.“ ЕАД да уведоми длъжника за цесията.
В закючение
съдът приема, че договорът за цесия обективира
валидно възникнала облигационна връзка между страните по него и предвид
съобщаването на цесията на длъжника, ищецът се явява материално легитимиран
кредитор за вземанията.
На следващо място по
делото не е въведен спор относно усвояване на заемната сума, а и видно
от удостоверително изявление на кредитополучателя същият е получил в заем
сумата от размер на 1300 лева.Така усвоената главница съгл. условията по
споразумението е следвало да се възстанови на кредитора в срок до 30.05.2018г.
Следователно към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -30.09.2019г.
е настъпил крайния срок на договора. Тоест задълженията по кредита са редовно падежирали. Уведомление за настъпил падеж кредиторът няма
задължение да изпраща до длъжника, по арг. от чл. 84,
ал. 1 от ЗЗД, тъй като с договора е определен реда на погасяване.Така доколкото е настъпил крайния
падеж на задълженията по договора, а длъжникът не твърди и не доказва да е
погасил дълга, то следва извода, че претенцията е доказана по основание.
Съдът преценява, че
на ищеца се следва и вземане за възнаградителна лихва,
представляваща премия за предоставения кредитен ресурс. Размерът на лихвата е отнапред уговорен и е в размер на 40.08 %.
Възражения в този смисъл не са повдигнати, но доколкото съдът дължи служебна
преценка, следва да се посочи, че величината на ГПР и на възнаградителната
лихва, като елемент от ГПР (арг. от чл. 19, ал.1 от ЗПК) не надвишава императивно уредения лимит съгл. чл.19, ал.4 от ЗПК. В този смисъл е заключението на вещото лице,
според което ГПР вълиза на 48,0%.
По отношение вземането за мораторна лихва, съдът съобразява, че договореното в чл.9 от договора мораторно обезщетение не нарушава императивната уредба на чл.
33, ал.2 от ЗПК, според която това вземе
не може да
надвишава размера на законната лихва, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и период.
За да се
направи извод относно конкретните размери на отделните вземания следва да се
отчетат извършените от задълженото лице погасявания. Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, кредитирано като обективно дадено и неоспорено
от страните кредитополучателят е извършил плащания по кредита в общ размер на
сумата от 688,91 лева, които са отнесени от кредитора за погашението на
главницата, договорна лихва, вземания за такса оценка на досие, такса кредит у
дома. Чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение за кредитора да
оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави
кредит на последния. Следователно клаузата в договора за кредит, с която
е уговорена такса за оценка на
досие де факто прехвърля върху самия длъжник
финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с нормата на чл.
16 от ЗПК и води само до допълнително
увеличаване на размера на задълженията
по договора. Т.е. клаузата противоречи
на цитираната норма на ЗПК, която
цели да осуети
безотговорната търговия с кредитни продукти. По отношене на претенцията за „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя следва да се посочи, че съглас уредбата на чл.
25 от договора страните са предвидили домашно посещение за с.вземанията на
кредитора. Видно от съдържанието на договорната разпоредба 30 % от общия размер
на тази такса е за компенсиране разходите
на кредитора. Тази договорна уредба, макар и формално да съответства на
буквата на чл. 10а , ал. 1 от ЗПК, по същество е в противоречие с нормативната
уредба. На първо място
от целия размер- 11180,38 лева само 30 % на таксата покрива
разходите на кредитора по събирането на дълга. Останалата част по същество е
печалба на кредитора. Тази договорна регламентация съвсем очевидно заобикаля
императивното правило на чл. 19, ал.4 от ЗПК, гарантиращо максимално допустимия процент на разходите на
годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с
постановление на Министерския съвет.
Видно от договора коментирана такса не е включена в ГПР-то и ако се добави към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал.
4 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Не на последно място, съдът
съобразява, че ищцовата страна не е ангажирала
доказателства за реалното предоставяне на услугата, за която е предвидена такса
в чл. 25 от договора.
В заключение от
изложеното по-горе съображения, съдът намира, че сумите размер на 18,36 лева за такса оценка на досие
и сумата от 251,78 лева за такса за услуга „Кредит у дома“ са заплатени по
нищожни договорни клаузи и като такива се явяват заплатени без основание. При
това положение при съобразяване размера на дълга следва да се съобрази т.6 от
заключението по съдебно-счетовдната екпсертиза, която е отговорила на въпроса относно размера
на непогасените задължения към 30.09.2019г. в хипотеза при която плащания по
договора за такса оценка на досие и такса за услуга „Кредит у дома“ се отнесат
към останалите задължения съобразно уговорения погасителен план. По този начин
чрез приспадане на недължимо заплатените суми от оставащия размер на дълга не
се извършва прихващане /така Решение по възз.т.д. №
1054/2017г. по описа на ВОС/, а вземанията се съобразяват импертивната
уредба относно действителността на отделните договорни клаузи и основието за дължимост на вземанията
по договора.
Съобразявайки
заключението на вещото лице, съдът намира, че исковата претенция следва да се
уважи за сумата от 784,67 лева- главнаица и за
договорна лихва за периода 09.10.2017г. до 28.05.2018г. в размер на сумата от
82,85 лева. В останалите части исковата претенция следва да се отхвърли като
недоказана по съображения, че сумите са погасени чрез плащане.
По разноските:
С оглед изхода от спора,
на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената
част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 100
лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и
процесуалната активност на представителя. Така определеният размер следва да се
съобрази при изчисляване на разноските на ищеца съобразно уважената част от
иска. Ето защо, при уважен материален интерес от 867,52 лева и
общо и признати разноски за държавна такса (125 лева по трите иска за главница,
договорна и законна лихва ), възнаграджение за вещо
лице (280 лева) и юрисконсултско възнаграждение ( 100лева) съгл. списък на л.56, се присъждат 334,73
лева.
Съобразно даденото
разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство. В
случая предвид установения размер на вземането, съдът намира, че дължимите в
заповедното производство разноски на ищеца са в размер н.44,30 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска н. „А.з.с.н.в.”
АД, ЕИК203670940, със седалище
и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против П.М.Т., ЕГН ********** ***, че ответникът дължи н. „А.з.с.на в.” АД сумите както следва: сумата от
784,67лв., представляваща неиздължен.главница по Договор за потребителски
кредит № ********* от
02.01.2017г. сключен между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, вземанията
по който са
прехвърлени в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по договор за
цесия от 01.07.2017 г., а в последствие е прехвърлено в полза н. „А.з.с.на в.“ ЕАД, ЕИК ********* по
силата на Приложение №1 от 01.06.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.и сумата от
82,85 лева, представляваща договорна лихва, за периода от
09.10.2017 г. до 28.05.2018 г., за които вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№8480/2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 03.06.2019 г., до окончателното изплащане н.вземането, на осн. чл.422, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска н. „А.з.с.на в.” АД, ЕИК203670940, със
седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против П.М.Т., ЕГН **********
*** за приемане за установено в отношенията между страните
съществуването вземания за главница за разликата над 784,67 лева до претенираните 998,15 лв., за договора лихва за разликата над 82,85 лева до претендираните
139,51 лева и за периода преди 08.10.2017г. и за сумата от 171,17 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 02.08.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 30.09.2019г.
за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№15437/2019г. по описа
на ВРС, ведно със законната върху
главницата от датата на подаване
н.заявлението 30.09.2019г. до
окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА П.М.Т., ЕГН ********** оДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.събиране на в.” АД,
ЕИК203670940, със седалище
и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 334,73 лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 44,30 лева, представляваща
сторените в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: