П Р И С Ъ Д А
№ 63
гр.НОВИ ПАЗАР, 27.04.2010г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новопазарският районен съд в публичното си заседание на двадесет
и седми април две хиляди и десета
година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
НИКОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. В.К.
2.
Д.Р.
ПРОКУРОР : АНРИ
МИЛЕНОВ
СЕКРЕТАР - ПРОТОКОЛИСТ: Д.П.
като разгледа
докладваното от районен съдия Галина Николова НОХД № 690 по описа на НПРС за 2009 г., въз основа на
закона и събраните по делото доказателства:
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА М.Н.Т.,
с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на
31.07.2009г. по пътя между селата Ж. и В.,
обл.Ш., на път ІІІ-701, на километър 47+900, при управление на МПС – л.а.”***”
с ДК № ***, нарушил правилата за движение по пътищата / чл.5, ал.1, т.1,
ал.2, т.3; чл. 16, ал.1, т.1 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно
лице /на С.А. Д. П. с ЕГН **********, и З.З.Е.
с ЕГН **********/, изразяващи се в
счупване на първи поясен прешлен на гръбначен стълб, довело до трайно
затруднение на движението на снагата на С. Д.П. и на З.З. - счупване на долна
челюст, затрудняващо дъвченето и говоренето; счупване на ребра – от ІІ /второ/
до V/пето/, вляво, водещо до трайно затруднение в движението на снагата;
счупване на лопатка и изкълчване на лява гръдно – ключична става, довело до
трано затруднение в движението на ляв горен крайник; разстройство на здравето,
временно опасно за живота, обусловено от развилото се впоследствие усложнение на счупените леви ребра и на контузията на
левия бял дроб /левостранен пневмоторакс/, наложило повторна хоспитализация и
оперативна интервенция, като деянието е извършено в пияно състояние –
престъпление по чл. 343, ал.3, педл.1-во и 4-то, б.”а”, предл.2-ро, във вр. ал.1, б.”б”, предл.2-ро и във вр. чл. 342, ал.1 от
и ГО
ОСЪЖДА НА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.
На основание
чл. 66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наложеното наказание за срок ок ТРИ
ГОДИНИ.
На основание чл.343г от НК лишава подсъдимият от право на управление на МПС за срок
от ДВЕ
ГОДИНИ.
На основание чл. 59, ал.4 от НК приспада от срока на наказанието по чл.343г от НК изцяло
времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от право на
управление на МПС за срок от 6 / шест/ месеца, постановено със Заповед № 847
А/03.08.2009г. на Началник РУ на МВР Нови пазар.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.2 от НПК М.Н.Т. ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по бюджета на съдебната власт –
ВСС, платими по сметка на НПРС
направените по делото разноски в размер на 475лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.2 от НПК М.Н.Т. ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД
МВР Шумен направените по делото разноски в размер 322лв./триста двадесет и
два лева /.
Присъдата подлежи на обжалване и
протестиране пред Окръжен съд Шумен в 15 /петнадесет/ дневен
срок от днес.
Районен съдия : .........................................
Съдебни
заседатели: 1................................
2.................................
Мотиви към присъда по НОХД
№ 690 по описа за 2009г. на НПРС
Подсъдимият
е предаден на съд за това, че на
31.07.2009г. по пътя между селата Ж. и В.,
обл.Ш., на път ІІІ-701, на километър 47+900, при управление на МПС – л.а.”***”
с ДК № ***, нарушил правилата за движение по пътищата / чл.5, ал.1, т.1,
ал.2, т.3; чл. 16, ал.1, т.1 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно
лице /на С.А. Д. П. с ЕГН **********, и З.З.Е.
с ЕГН **********/, изразяващи се в
счупване на първи поясен прешлен на гръбначен стълб, довело до трайно
затруднение на движението на снагата на С. Д. П. и на З.З. - счупване на долна
челюст, затрудняващо дъвченето и говоренето; счупване на ребра – от ІІ /второ/
до V/пето/, вляво, водещо до трайно затруднение в движението на снагата;
счупване на лопатка и изкълчване на лява гръдно – ключична става, довело до
трано затруднение в движението на ляв горен крайник; разстройство на здравето,
временно опасно за живота, обусловено от развилото се впоследствие
усложнение на счупените леви ребра и на
контузията на левия бял дроб /левостранен пневмоторакс/, наложило повторна
хоспитализация и оперативна интервенция, като деянието е извършено в пияно
състояние – престъпление по чл. 343, ал.3, педл.1-во и 4-то, б.”а”, предл.2-ро, във вр. ал.1, б.”б”, предл.2-ро и във вр. чл. 342, ал.1 от .
Подсъдимият
разпитан в рамките на досъдебното производство и пред съда заявява, че съжалява
за извършеното от него и се чувства виновен за случилото се, т.к бил пил
алкохол и се опитал да избегне удара, който бил в неговата лента за движение.
Съдът
въз основа на събраните по делото доказателства прие за безспорно и категорично
установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият М.Т.
*** и е провоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за управление за
категория “В” и управлява л.а “***”с ДК № ***, който е собственост на Е. М. М.
от гр.С..
На
31.07.2009г. преди обяд отишъл в с.Т. и там по обяд пил бира. В ранния
следобед, тръгнал за с.С., като около 16,00ч. се движел по път № ІІІ – 701, в
посока от с.В. към с.Ж., общ.Н., обл.Ш. Подсъдимият
се движел със скорост около 100км./ч.
Посъщото
време в обратна на подсъдимия Т., през с.Ж. към Р./ се движел св.Е. Е., който
управлявал л.а “***” с ДК № *** /автомобилът е собственост на Н. П. Г. от гр.Н./.
В автомобила се движели общо четири души – водачът на МПС-то, отпред на дясната
седалка седял К. Д. П., на задната седалка, отдясно седяла С.А. Д. П., а до нея
от ляво на задната седалка седял З.Е..***, но през деня отишли до гр.Н. за
закупуване на лекарства и около 15ч. тръгнали обратно. Навръщане пътят им
минавал през селата С., Ж., Ц., Х. и с.Р.. Свидетелят Е. се движел със скорост
около 70-80км./ч. Когато наближили пътният участък между селата Ж. и преди
отклонението наляво за с.В., на километър 47+900, въдачът на л.а “***”
забелязъл, че в посоката от с.В., след завоя, срещу него се движи автомобил “***”
с висока скорост и стои нестабилно на пътното платно. Този автомобил излизал от
десения завой от с.В. за да се включи в пътя за с.Ж.. В това време водачът на
автомобил “***” се движел в своята лента за движение по този път, но в обратна
посока и по отношение на движение на този автомобил няма завои, а е прав
участък. Ширината на платното е 6,30м.,
прав пътен участък с две ленти за
движение, разделени с непрекъсната осева линия, като лентата в която се е
движел водачът на л.а “***” Е. *** забелязъл, че насрещно движещия се автомобил
“***” е с голяма скорост и навлиза в лентата за движение на “***”, водачът Е.
намалил скоростта на движение и се движел плътно вдясно на собствената си лента
за движение. Подсъдимият, с управляваният от него автомобил “***” пресякъл
осевата линия и навлязъл в насрещната лента за движение, като ударил странично
с лявата си предна част лявата странична задна част на лек автомобил “***”.
Самият удар на двете МПС-та е станал в лентата за движение на л.а “***”, като
през цялото време до удара л.а”***” не е напускал своята лента за движение, а
л.а”***” се движел неправолинейно и е напуснал своята лента за движение,
навлизайки в насрещната. Самият удар на двете МПС-та е станал в частта на
предното ляво колело на л.а “***” и задното ляво колело на л.а “***”. След самия удар лекият автомобил “***” поради
по – голямата си тежест и високата си скорост на движение е отхвърлил силно
лекия автомобил “***” и продължил движението си в лявата /насрещна/ част от
платното, след което се завъртял обратно на часовниковата стрелка, около оста
си и излязъл странично на заден ход извън платното, в крайпътна канавка.
В резултат
на удара и силите на въздействие от страна на л.а “***” лекият автомобил “***”
се завъртял обратно на часовниковата стрелка, около оста си и бил изхвърлен
назад, като по време на завъртането му се удря в лявата мантинела от
собствената му посока на движение с предната си част, след което спрял на
средата на пътното платно.
В резултат
на удара между двете МПС-та и завъртането на л.а”***” задните врати се отворили
и пътуващите на задната седалка – С. Д. П. и З.З. били изхвърлени от
автомобила, при което получили различни телесни увреждания. Водачът Е. Е. и
пътуващия до него К. Д. П. нямали наранявания. Водачът на л.а “***” имал
наранявания в рамото и по главата.
От
назначената по делото химическа експертиза се установява, че водачът на л.а” ***”
е управлявал след като е пил алкохол и в кръвта му е имало 0,83 промила
алкохол.
Водачът на
л.а “***” не е употребявал алкохол и при анализът на неговата кръвна проба не
се установило наличието на такъв.
От извършените
съдебно – технически и съдебно медицински експертизи се установява, че водачът
на МПС, л.а “***” се е движел с непозволена скорост за движение, от 100км./ч., а
тази на л.а “***” е била около 70-80км./ч. настъпилото ПТП е станало изцяло в
лентата за движение на л.а”***” и причина за него, съгласно съдебно
техническите експертизи е движението на водача на л.а “***” с превишена скорост,
над допустимата за този пътен участък скорост от 90 км./ч., съгласно чл.21,
ал.1 от ЗДвП, както и несъобразяването й с особеностите на релефа, поради което
водачът не е успял да се впише успешно в кривата на завоя и е навлязъл в
насрещната лента за движние, с което е нарушил нормата на чл. 16, ал.1 т.1 от ЗДвП. Това е станало в момент, в който в тази лента за движение се е движел л.а
“***”. Така избраната от подсъдимия висока скорост на движение на л.а” ***”
след удара с л.а” ***” е принудила последния да се завърти на 360 градуса, в
резултат на което са се отворили двете странични задни врати и намиращите се
отзад пътници са изпаднали. Дадените по делото автотехнически експертизи,
основна по досъдебното производство и допълнителна, както и повторна в
съдебната фаза на процеса сочат, че при движение на лекия автомобил на
подсъдимия в неговата лента за движение автопроизшествието би било избегнато,
т.к лекият автомобил “***” се е движел правомерно в своята лента за движение и
не я е напускал до момента на удара, докато другият участник в ПТП-то, л.а “***”
се е движел неправолинейно и е напуснал своята лента за движение, насочил се е
наляво към насрещната лента, с което е предизвикал ПТП-то.
От
назначените по делото съдебно медицински експертизи се установява, че на
пострадалите свидетели С. Д. П. и З.З. са причинени в резултат на ПТП –то и
изхвърлянето им от л.а “***” следните телесни повреди: на З.З.Е. е причинена
съчетана травма на глава, гърди, корем: контузия на главата: разкусно –
контузна рана в тилната област на главата; разкъсно контузна рана на лява ушна
мида; фрактура на дясно рамо на долната челюст; контузия на гръдния кош:
фрактура на ребра от ІІ /второ/ до V/пето/, вляво. Подкожен емфизем вляво;
контузия на корема: травма на далака без открита рана. Контузия на крайниците:
фрактура на лява лопатка. Изкълчване на лявата гърдноключична става. Охлузвания
в областта на лявото рамо. Охлузвания в областта на дясната ръка и контузия на
десния лакът. Всички тези травми са довели до: счупване на долна челюст, затрудняващо дъвченето и говоренето за срок
около 2 месеца; трайно затруднение в движението на снагата, резултат от
счупенвите ребра за срок по – голям от един месец, средно за около 2 месеца; трано
затруднение в движението на ляв горен крайник за срок по – голям от един месец,
средно за около 3 месеца и развилото се в последствие усложнение на счупените леви ребра и на контузията на
левия бял дроб /левостранен пневмоторакс/, наложило повторна хоспитализация и
оперативна интервенция, което е обусловило разстройство на здравето временно
опасно за живота.
От
изготвената в досъдебното производство съдебно медицинска експертиза се
установява, че на св.С. Д. П. е причинено в резултат на ПТП-то също съчетана
травма на глава и гръбначен стълб: контузия на главата: една разкъсно –
контузна рана зад дясното ухо. Кървене на дясното ухо. Лекостепенно мозъчно
сътресение. Контузия на гръбначния стълб: счупване на първия поясен прешлен,
което е довело до трайно затруднение в движението н аснагата за срок по – голям
от 1месец, средно за 9-12месеца при благоприятно протичане на оздравителния
процес.
По делото е
безспорно установено, че л.а “***” е бил фабрично окомплектован с предпазни
колани, но те не са били използвани от пътниците, намиращи се на задната
седалка. От назначената по делото допълнителна комплексна експертиза се
установя, че голямата част от причинените на пострадалия З.З. наранявания са
резултат на непосредствения удар между двете МПС-та и са причинени преди
изпадането му от автомобила, в която се е движел, поради което е без значение
използването на предпазен колан. Относно пострадалата С. Д. П. не може да се
твърди с категоричност дали травмите биха били същите при закопчан колан.
Съдът приема
гореизложената фактическа обстановка за
обективна и безспорно установена от събраните по делото доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелите Е. Е., С. Д. П., З.З.., и К. Д. П., както и в обясненията
дадени от самия подсъдим. Гореописаната фактическа обстановка се потвърди и от приложените писмени документи присъединени по
реда на чл. 283 НПК и заключенията на съдебно-медицинските експертизи,
авто-технически експертизи и комплексна експертиза, химическата експертиза,
както и от приложения по делото фотоалбум. Свидетелите са категорични, че
подсъдимият се е движел с висока скорост и нестабилно, като това те го описват
като движение “на зиг-заг” по платното, при което е
навлизал в насрещната лента за движение. От друга страна водачът на л.а “***” е
управлявал автомобила с ниска скорост, в рамките на допустимото от закона. Не
се потвърждава по никакъв начин твърдението на подсъдимия, че водачът Е. е
управлявал в неговата лента на движение, тази на подсъдимия, с което е
допринесъл за ПТП-то, като самият той е нарушил
правилата за движение. Това се потвърждава не само от свидетелските показания,
които сочат, че Е. е управлявал в неговата си лента за движение, а и от автотехническите експертизи по делото, които установяват по
безспорен начин, че удара на двете МПС-та е
станал в лентата за движение на л.а “***”, като през цялото време до удара л.а”***”
не е напускал своята лента за движение, а л.а”***” се движел неправолинейно и е
напуснал своята лента за движение, навлизайки в насрещната. С това се
установява, че вина за станалото ПТП има подсъдимия М.Н.Т., който с
поведението си на пътното платно, като участник в движението, нарушавайки
правилата за движение по пътищата, е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Налице е причинна връзка между поведението подсъдимия и последващите
неблагоприятни последици. Подсъдимият се
е движел след като е пил алкохол,
нарушил е правилата за движение, съдържащи се в чл. чл. 5, ал.1, т.1, ал.2,т.3 от ЗДвП и регламентиращи задължението на водача на МПС с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, както и
че не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди, както и да не управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол. Освен това подсъдимият е нарушил и разпоредбите на чл. 16, ал.1 от ЗДвП, т.к пътното
платното за движение е имало две пътни ленти, а той е навлязъл в лентата за
насрещно движение при наличието на изрична забрана за това. Подсъдимият е
нарушил и разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал л.а “***” със
скорост над допустимите от закона стойности от 90 км./ч. Съдът приема
направените от автотехническите експертизи изводи /
по основната и повторна експертизи/, че основната причина за настъпилото ПТП е
поведението на подсъдимия като водач на МПС, който се е движел със скорост над
допустимата и е управлявал нестабилно автомобила, навлизайки в насрещната лента
за движение. Всичко това заедно с алкохола, който е изпил са причина за
настъпването на ПТП-то. Съдът не приема тезата на
подсъдимия за съпричиняване от страна на пострадалите
С. Д. П. и З.З. травматични увреждания в резултат на ПТП –то, т.к не били
използвали предпазните колани, които е имало в автомобила, в който са били. Безспорно
установена е ползата от предпазните колани за предотвратяване на тежките
наранявания при ПТП и тяхната задача е именно, при катастрофа, да фиксират пътниците
в техните седалки, за да бъдат, по възможност, равномерно спрени, заедно с автомобила
и да не се подлагат на високи, неконтролирани сили, като в случая страничния удар
от л.а “***”. От това, че липсва
достатъчна категоричност от страна на експертите по комплексната експертиза,
относно това какви биха били травмите на пострадалата С. Д. П. при поставен
колан не може да се прави извод, че ако той беше поставен, тя нямаше да бъде
наранена, т.к това би означавало да се прави експеримент с човешкия живот,
какъвто е недопустимо. Освен това в експертизата ясно се сочи, че вратите на
л.а”***” са се отворили поради висока скорост на
движение на л.а” ***” и удара му в л.а” ***”. Ударът е бил силен,
страничен, т.к и двата автомобила са се движели на пътното платно, като
автомобилът на подсъдимия се е движел със скорост 100км./ч., след излизане от
десен завой, при което е навлязъл в лентата за насрещно движение под
въздействието на центробежните сили,
действащи по време на завоя, при което настъпилия удар в другото МПС,
л.а “***” е било неизбежно и то по вина на подсъдимия. Видно от направените в
тази насока изводи на комплексната експертиза причина за нараняванията
на пострадалия З. е ударът на МПС- то, управлявано от
подсъдимия, което е обусловено от неговата висока скорост и по – голяма маса.
Предпазните колани, както сочи експертизата, ако бяха закопчани двамата пътника
на задната седалка не биха изпаднали, но нараняванията
особено тези на З. биха били същите и не се влияят от коланите. И това е така,
т.к този пострадал е от страната на удара на двете МПС-та.
Съдът не приема твърденията на защитата, че ако С. Д. П. е била поставила колан
не би имала тези наранявания, т.к видно от медицинската експертиза на същата е
причинена съчетана травма на глава и гръбначен стълб, като тези от по – голяма
степен на същественост в случая са лекостепенното
мозъчно сътресение и контузията на гръбначния стълб, която е довела до трайно
затруднение в движението на снагата за срок по – голям от 1месец, средно за
9-12месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, кето път е
резултат на счупване на първия поясен прешлен. Всичко това е резултат на
непосредствения удар на по – големия автомобил “***” върху “***” –то и
създадената от него инерционната сила в страни, на дясно, което се
доказва от разкъсно – контузната
рана зад дясното ухо и кървене на дясното ухо. При това положение съдът намира,
че причинените травматични увреждания на пострадалата Д. П. са резултат изцяло
на удара от МПС-то на подсъдимия.
Съдът намира, че не следва да дава
вяра на показанията на св.Н.и Р. в частта, в която сочи, че подсъдимият му бил
казал след разговор с пострадалия Ефремов, че последния бил гледал касетофона
си в колата и порати това не видял насрещния
автомобил на подсъдимия. Всичко това е резултат на теза, лансирана от
подсъдимия пред негов близък, който няма качеството на очевидец на ПТП-то и която не се подкрепя от останалия доказателствен
материал по делото, дори и от обясненията на подсъдимия. Самия пострадал ясно
заявява, че не е поглеждал касетофона. По делото липсват доказателства за
виновно поведение на водача на “***”-то, в частност отклоняване на вниманието
му от пътя и останалите участници в движението.
Относно установяването на пияното
състояние на подсъдимия, съгласно постоянната съдебна практика и конкретно т.4,
б.”а” от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС,
такова е налице, доколкото по време на произшествието в кръвта на дееца има
алкохолно съдържание най-малко 0,50 %о. Наличието на алкохол в кръвта на
подсъдимия се установява по безспорен начин, както от собствените му признания,
така и от съдебно химическата експертиза,
която съдът намира за обективна и безпристрастна. Съдът намира сочените от подсъдимия нарушения при изготвянето на
експертизата за неоснователни. Установи се, че използваният метод за анализ на
съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия е “***”, а не газхроматографски метод и в съдебно заседание експерта
обясни, че анализът е извършен съгласно изискванията на Наредба № 30, а
представения по делото протокол отразява крайният резултат от анализа.
Всички гореописани доказателства
напълно подкрепят възприетата от съда фактическа обстановка, която съответства
на направените от подсъдимия обяснения.
От така
описаните факти съдът напрви следните правни изводи:
Подсъдимият М.Т. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 343, ал.3, пр.1-во и 4 –то, б.”а”, предл.2-ро, във вр. ал.1, б.”б”, предл.2-ро и във вр. чл. 342, ал.1 НК. Подсъдимият е нарушил правилата за движение и е причинил ПТП, в резултат на което са
настъпили средни телесни повреди на двамата пострадали С. Д. П. и З.З..
Конкретните нарушения на правилата за движение са на чл. 5, ал.1, т.1, ал.2, т.3 от ЗДвП и чл.
16, ал.1 от ЗДвП, и чл. 21, ал.1 от и същите са
извършени от подсъдимия умишлено. Същия като водач на МПС, притежаващ
съответната категория за правоуправление знае за своите задължения като водач и
съзнателно не ги е изпълнил. Нарушенията на правилата за движение, посочени
в разпоредбите на чл. 5, ал.1, т.1,
ал.2, т.3 от ЗДвП, на чл. 16,
ал.1 от ЗДвП, и на чл.21, ал.1 от са
извършени от М.Н.Т. умишлено, при пряк
умисъл, а настъпилите в резултат на ПТП-то последици
са поради непредпазливост. Налице е непосредствена причинна връзка между виновното нарушаване на
правилата за безопасно движение и настъпилият вредоносен резултат. Причинените
травматични увреждания на двамата пострадали са от категорията на средните
телесни повреди, по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК, т.к при пострадалия З.З. са
довели до счупване на долната челюст, и затрудняне дъвченето и говоренето в резултат на
счупването за срок около 2 месеца, което е средна телесна повреда, съгл. предл.
3 от цитирания текст. В случая счупването на челюстта е самостоятелна съставомерна последица от деянието, освен причиненото от
това счупване затруднение в дъвченето и говоренето. Освен това на пострадалия З. е причинено трайно затруднение в движението на снагата, резултат от счупените повече
от три ребра / от ІІ до V вляво/ за срок по – голям от един месец, средно за
около 2 месеца, което съставлява средна телесна повреда, съгл. чл. 129, ал.2,
предл. 2; трайно затруднение в движението
на ляв горен крайник, резултат от счупената лопатка и лява гръдно –
ключична става за срок по – голям от един месец, средно за около 3 месеца,
представляващо също средна телесна повреда, съгл. чл. 129, ал.2, предл. 2. Всичко това се доказва по безспорен начин от
представените по делото епикризи от лчебните заведения, където е лекуван
пострадалия З.. За така описаните телесни повреди, общия белег е че те са
“трайни” по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, т.к са продължили повече от 30 дни и
са довели до ограничаване във времето на движението на горния крайник, говора и
дъвченето. Част от тези увреждания са допринесли и за последвалите усложнения в
здравето на пострадалия З., като счупените ребра и са довели до развитието на левостранен пневмоторакс, което
е наложило повторна хоспитализация и оперативна интервенция. От приложената
епикриза № 10892 8 17.08.2009г. се установява, че е налице травматичен
хемопневмоторакс без открита рана в гръдната кухина. Това, съгласн осъдебно
медицинската експертиза е обусловило разстройство
на здравето временно опасно за живота. Всички така описани травми
представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК и напълно
съответстват на дадените с т. 9, 10,11 и 13 от Постановление № 3 от
27.IX.1979 г., Пленум на ВС, докладчик член-съдията В. О. указания относно
признаците и различията на видовете телесни повреди по Наказателния кодекс.
Същите
изводи се налагат и по отношение напричинените на пострадалата С. Д. П. телесни
повреди, конкретно счупване на първия поясен прешлен, което е довело до трайно затруднение в движението на снагата
за срок по – голям от 1месец, средно за 9-12месеца при благоприятно протичане
на оздравителния процес. Поради това, че останалите повреди са от характера на леките,
цялостната квалификация на престъплението
е с оглед на най-тежкия резултат.
Поради горното правилната пенална квалификация на извършеното от подсъдимия
престъпление е по чл. 343, ал.3, пр.1-во и 4 –то,
б.”а”, предл.2-ро, във вр. ал.1, б.”б”, предл.2-ро и във вр. чл. 342, ал.1 НК.
От субективна страна, извършеното от
подсъдимия престъпление е извършено от непредпазливост, като формата на вината
му е несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл. 11
ал.3, пр.1 НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено-опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, след като е било налице от
негова страна нарушение на правилата за безопасно движение и той го е осъзнавал
това нарушение. Същия е следвало да коригира поведението си като водач и да се
съобрази с правилата за движение, по начин да гарантира както на себе си, така
и на останалите участници в движението безопасност на пътя.
Причина за извършване на деянието е
незачитането от страна на подсъдимия на правилата за движение по пътищата,
регламентирани в закона за движение по пътищата.
При определяне на вида и размера на
наказанието, което се следва на подсъдимия, съдът се съобрази с направените от
него признания, изразеното съжаление, както и чистото му съдебно минало. В
действителност на подсъдимия има наложено едно наказание по НОХД № 1326/2004г.
на РС Шумен, но по него е настъпила реабилитация по право и тя заличава
осъждането и отменя последиците на наложеното с него наказание, съгл. чл. 85, ал.1 от НК. Всичко това беше обсъдено и
прието от съда като смекчаващо вината и наказателната отговорност
обстоятелства. Като отегчаващи обстоятелства, съдът отчете обществената
опасност на подсъдимия и настъпилия престъпен резултат, който е довел до
причиняването на средни телесни повреди на двама души. Това е резултат на нарушаването
на разпоредбите на закона, като с особено голяма степен за тези нарушения е
употребения алкохол и шофирането в пияно състояние. Макар и не много над 0,5
промила /0,83 промила е алкохолът, измерен в кръвта на подсъдимия/ изпития
алкохол е допринесъл за надценяване на собствените способности на Т. като
водач. Познаването на този пътен участък, поради честите пътувания и
увлечението от високата скорост са занижили самокритичността на подсъдимия и са
допринесли за формиране на увереност в движението, което е било определящо за
настъпилите последици. Самият подсъдим съдът намира, че не е лице с установени
престъпни навици и висока обществена опасност и това е инцидентна проява, която
обаче следва да се отчита с много висока степен на превенция,
т.к последиците биха могли да бъдат много по – тежки.
При преценка на горните обстоятелства,
съдът намира, че следва да се определи наказание при условията на чл. 54 НК при
превес на смекчаващите обстоятелства в размер близък до минималния размер,
предвиден в закона, а именно от 1 година лишаване от свобода. Така определеното
наказание, съдът намери, че не следва да се търпи ефективно, а да се отложи за
изпитателен срок, съгласно чл.66, ал.1 от НК за минималния предвиден срок от 3 години.
Съгласно разпоредбата на чл. 343г НК,
съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание лишаване от правото по чл. 37 НК да управлява МПС за срок от 2 години. Размера му се предопределя от
допуснатото от подсъдимия М.Т. нарушение направилата за движение, неговата
тежест и настъпилия резултат.
Съдът приспадна от размера на
наложеното наказание по чл.343г от НК, наложеното по административен ред наказание “лишаване от право на
управление на МПС”, наложеното със Заповед № 847 А/2009 от 03.08.2009 г. на
Началника на РУ на МВР Нови пазар, за срок не повече от 6 месеца. Това зачитане
стана по реда на чл.59, ал.4 от НК.
Съдът осъди подсъдимия да заплати
направените по делото разноски, като от тях сумата от 475 лв. да бъде заплатена
на РС Нови пазар, а сумата от 322лв. на ОД МВР Шумен.
Воден от горните съображения съдът
постанови присъдата си и счита, че същата ще постигне целите на наказанието,
личната и генерална превенция спрямо подсъдимия и
останалите водачи на МПС.
Мотивите изготвени
на 13.05..2010г.
Районен
съдия:.................................
Галина Николова