РЕШЕНИЕ
№ 3765
гр. Варна, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20223110107227 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с
вх. № 37699/06.06.2022 г. от „Е. - П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, чрез процесуален представител срещу Г. Ж. С., с адрес: *, с
искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите от: сумата от 590.79 лева, представляваща
сбор от главници за незаплатена ел. енергия, начислена за периода от
05.01.2021 г. до 20.10.2021 г., по 10 фактури, издадени за периода от
18.02.2021 г. до 29.10.2021 г., както следва: фактура № ФП0305170901/
18.02.2021 г., фактура № ФП0306079567/ 19.03.2021 г., фактура №
ФП0307500619/ 20.04.2021 г., фактура № ФП0308644096/ 20.05.2021 г.,
фактура № ФП**********/18.06.2021 г., фактура № ФП0310795270/
09.07.2021 г., фактура № ФП0312178501/ 30.07.2021 г., фактура №
ФП0313157611/ 30.08.2021 г., фактура № ФП0314297887/ 30.09.2021 г. и
фактура № ФП0315611011/ 29.10.2021 г., за обект с абонатен № *, с адрес: *,
и клиентски № * , сумата от 29.35 лева, представляваща сбор от мораторна
лихва върху главниците, за периода от 10.03.2021 г. до 26.11.2021 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване 2 на
заявлението в съда - – 15.12.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане ч. гр. дело № 17893 по описа на Варненски
районен съд за 2021 год. е издадена Заповед № 7112/16.12.2021 г. за
изпълнение на парично задължение. Претендират се и извършените разноски
в заповедното и в настоящото производство.
1
В исковата молба се излага, че страните са съконтрагенти по договор за
доставка на ел. енергия, по който ищецът е изправна страна. Отношенията
между страните се регламентират от ОУ н а ДПЕЕ на „Е. - П. П.” АД, приети
на основание чл. 98а ЗЕ. Твърди се, че ответникът не е заплатил стойността на
потребената ел. енергия и мрежови услуги по 1 0 броя фактури, издадени за
периода от 18.02.2021 г. до 29.10.2021 г., за обект с абонатен № *, с адрес: * и
клиентски № *.
Ответникът – Г. Ж. С. депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК,
в който излага съображения за допустимост и неоснователност на предявения
иск. Основава възраженията си за неоснователност на иска с обстоятелството,
че ответникът е собственик само на 1/3 идеална част от електроснабдения
имот.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането е основано на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния
съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч. гр. д. № 17893/ 2021 г. на ВРС.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи, в условията
на пълно и главно доказване наличие на облигационна обвързаност с
ответника, изправността си (т. е. доставка на посоченото във фактурите
количество ел. енергия), възникване на задължение за ответника за заплащане
на търсената сума.
В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които
основава възраженията си, в т. ч. и погасяване на задължението.
Основен спорен въпрос по делото е относно обстоятелсвото притежава
ли ответницата качеството на потребител за доставяната ел. енергия по
клиентски № *, с аб. № *, с адрес на потребление: *.
Съгласно разпоредбата на чл.95а, ал. 2 ЗЕ снабдяването с ел.енергия е
услуга в обществен интерес и се предоставя въз основа на договор при общи
условия и в условия на равнопоставеност. Разпоредбата на чл.98а ЗЕ сочи от
своя страна и задължителните реквизити на тези общи условия по отношение
продажбата на ел.енергия на крайните клиенти – потребители на енергийни
услуги. Крайният снабдител с ел.енергия публикува общите условия най-
2
малко в един централен и един местен всекидневник и те влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане. Според § 1,
т. 41 „б“ ДР ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува
енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с
енергия. Съобразно дефиницията по § 1, т. 27 „г“ „краен клиент” е клиент,
който купува ел. енергия за собствено ползване.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от приложените ОУ, потребител на ел. енергия е
собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 46, т. 1 от същите условия
„Е. Б. п.” АД прекратява продажбата на ел. енергия, когато клиентът престане
да отговаря на условията за това да бъде клиент. В чл. 16, т.3 ОУ от е
предвидено задължение за потребителя за писмено уведомяване на
доставчика, в 6 – месечен срок от датата на всяка настъпила промяна на
предоставени от клиента лични данни и/ или настъпили промени в
обстоятелствата, фактически и правни отношения, касаещи клиента и/ или
ползвания от него обект. В ал. 2 изрично е предвидено, че задължението за
уведомяване във връзка с настъпила промяна в собствеността и ползването на
обекта възниква двете страни по прехвърлителната сделка.
В настоящата хипотеза, от представените по делото писмени
доказателства категорично се установява, че в рамките на процесния период,
ответникът е собственик на имота, находящ се на адрес *. Извод относно
факта, че ответникът е ползвал доставяната до обекта ел. енергия се налага и с
оглед направеното от лицето изявление в искането за разсрочване.
С оглед гореизложеното, налага се извода, че ответникът има
качеството потребител на ел. енергия.
На следващо място, съобразно чл. 18д от Правилата за търговия с
електрическа енергия, дължимата от крайния потребител цена се заплаща
съобразно количеството консумирана енегия, измерена според изискванията
на чл. 120 - със средство за техническо измерване. В конкретната хипотеза не
са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи доставката на
електроенергия до обекта на потребление. Този извод се налага по следните
съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между
страните съществува валидна облигационна връзка, с предмет - продажба и
доставка на ел. енергия. Наличието на договорна обвързаност между
страните, както и факта на издаване на фактура от страна на продавача не
съставляват основание за плащане на цената. Едва с извършване на доставката
за продавача ще възникне правото да иска престиране на цената от страна на
купувача /в този смисъл и Решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. д. №
454/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Тодор Домузчиев, постановено по
реда на чл. 290 ГПК/. В случая, факта на доставката на ел. енергия в обекта на
ответника, не се оспорва от последния. След като се установи факта на
3
доставката на ел. енергия, то следва да се приеме, че за ищеца е възникнало
правото да претендира плащане по процесните фактури.
Същевременно, видно от представените документи, настъпил е и
падежа на задълженията по фактурите.
От друга страна, съгласно представените фактури 590.79 лв., като този
размер не е оспорен от ответната страна.
Предвид изложеното, главният иск следва да бъде уважен съобразно
заявения от ищеца размер, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с 79, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесарната претенция
относно сумата от 29.35 лева, представляваща сбор от мораторна лихва върху
главниците, за периода от 10.03.2021 г. до 26.11.2021 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и отправеното
искане, в полза на ищеца следва да се присъдят и сумите от 75.00 лева,
представляваща извършени съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство и 475 лв. – разноски в настоящото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. Ж.
С., ЕГН: **********, с адрес: *, дължи на „Е. - П. П.” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, сумите от 590.79 лв. (петстотин и
деветдесет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща сбор от
главници за незаплатена ел. енергия, начислена за периода от 05.01.2021 г. до
20.10.2021 г., по 10 фактури, издадени за периода от 18.02.2021 г. до
29.10.2021 г., както следва: фактура № ФП0305170901/ 18.02.2021 г., фактура
№ ФП0306079567/ 19.03.2021 г., фактура № ФП0307500619/ 20.04.2021 г.,
фактура № ФП0308644096/ 20.05.2021 г., фактура №
ФП**********/18.06.2021 г., фактура № ФП0310795270/ 09.07.2021 г.,
фактура № ФП0312178501/ 30.07.2021 г., фактура № ФП0313157611/
30.08.2021 г., фактура № ФП0314297887/ 30.09.2021 г. и фактура №
ФП0315611011/ 29.10.2021 г., за обект с абонатен № *, с адрес: *, и клиентски
№ *, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - – 15.12.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението и 29.35 лв. (двадесет и девет лева и тридесет и пет
стотинки), представляваща сбор от мораторна лихва върху главниците, за
периода от 10.03.2021 г. до 26.11.2021 г., за които вземания по ч. гр. дело №
17893 по описа на Варненски районен съд за 2021 год. е издадена Заповед №
7112/16.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение, на основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Ж. С., ЕГН: **********, с адрес: *, да заплати на „Енерго
- Про Продажби” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, сумата
4
от 75.00 (седемдесет и пет) лева, представляваща извършени в заповедното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Ж. С., ЕГН: **********, с адрес: *, да заплати на „Енерго
- Про Продажби” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, сумата
от 475.00 (четиристотин седемдесет и пет) лева, представляваща извършени
в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат доброволно заплатени от ответника
по банкова сметка с IBAN *, открита в „* *“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5