РЕШЕНИЕ
Номер 25217.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500378 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 27 от 02.03.2020 г., постановено по гр.д. № 8 по описа на РС гр.
Брезник за 2020 г., първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на
Храм „Света Неделя“ с. Д. С., с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
***, че дължи на „Топлофикация – С.” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от изп. директор А. А., сумата от 1225.06 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.
03.2015 г. до м. 04.2017 г., сумата от 57.21 лв. за дялово разпределение за периода от м.
03.2015 г. до м. 04.2017 г., сумата от 97.33 лв., представляваща законна лихва върху
главницата от 1225.06 лв. за периода от 22.07.2017 г. до датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.05.2018 г. и сумата от 4.55 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата от 57.21 лв. за периода от 22.07.2017
г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
03.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от 1225.06 лв. и 57.21 лв.,
считано от 03.05.2018 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение № *** г. по ч. гр. дело № 307 по описа на БРС за 2018 г., като за
разликата до пълните предявени размери и периоди отхвърлил иска като
неоснователен и недоказан.
Със същото решение предвид изхода на делото Храм „Света Неделя“ с. Д. С. е
осъден да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД сумата от общо 356.57 лева – разноски в
исковото и заповедно производство.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 36136 от
12.12.2019 г., подадена от процесуалния представител на Храм „Света Неделя“ с. Д. С.
– адв. Б. В. от АК С., с която същото се оспорва.
В жалбата се оспорват по същество основанието и основателността на
1
предявените искове. В тази насока се навеждат подробни съображения, че при
постановяване на атакуваното решение районният съд не се е съобразил със
задължителната съдебна практика, а освен това е нарушил и материалния закон.
Излагат се доводи, че не е доказано, че ответника е собственик или ползвател на
имота за периода. В жалбата се сочи, че Районният съд не е отчел, че за процесния
период е налице и втори договор за наем, който е действителен и не е прекратен, а
уговорките в него са валидни за процесния период и задължения за заплащането на
консумативите има именно наемателят по него.
Оспорва се представеното от ищеца заверено фотокопие на Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по завещание с № ***, том **, нот. дело №
1155/87 г.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна не е подала
писмен отговор на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване, поради което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по
същество.
Окръжен съд Перник, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба
до Районен съд Брезник, подадена от „Топлофикация-С.“ ЕАД. Със същата е предявен
установителен иск съгласно чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 59 от ЗЗД, като се иска
съдът да признае за установено, че Храм „Света Неделя“ с. Д. С. дължи на дружеството
сумата от 1515.38 лв., от която: 1225.06 лв., представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № **, находящ се в *** за
периода от м. 03.2015 г. до м. 04.2017 г., сумата от 57.21 лв., представляваща сума за
дялово разпределение, сумата от 220.37 лв., представляваща законна лихва за забава
върху главницата от 1225.06 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 24.04.2018 г. и сумата от
12.47 лв., представляваща законна лихва върху сумата за дялово разпределение, ведно
със законната лихва, считано от 03.05.2018 г. до окончателното й изплащане, за конто
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.дело № 307 по
описа на Районен съд Брезник за 2018 г.
Исковете са с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 124,
ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед №
*** г. по ч.гр.д. № 307 по описа на РС Брезник за 2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. С Разпореждане от 30.10.2018 г. заповедният съд е
указал на заявителя да предяви установителен иск в едномесечен срок от връчване на
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, тъй като в срок е постъпило
възражение от длъжника. Съобщението е връчено на 13.11.2018 г., като в указания
срок на 11.12.2018 г. е предявен установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е
2
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в
сила, след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В исковата молба е посочено, че съгласно параграф 1, т. 33а от ДР на Закона за
енергетиката, „небитов клиент“ е клиент, който купува ТЕ с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужда
или природен газ за битови нужда. Изложено е, че в чл. 149, ал. 1 ,т. 3 от ЗЕ е
регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужда от топлопреносното
предприятие се осъществява на основа на писмени договори при общи условия, конто
се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански
нужда, като се посочват действащите през процесния период общи условия. Ищцовото
дружество е посочило, че съгласно изготвените от „Топлофикация С.“ ЕАД общи
условия всеки собственик на топлоснабден имот, използващ го за стопански нужда е
длъжен да сключи договор с продавача на ТЕ. Твърди се, че ответникът не е изпълнил
регламентираните от закона задължения и не е сключил договор при ОУ. Въпреки това
през процесния период е доставяна топлинна енергия, която не е била заплащана, като
се сочи, че по този начин ответникът се е обогатил за сметка на ищеца. С оглед на това
се претендира паричната равностойност на онова, с което с което се е обогатил, до
размера на обедняването. В исковата молба е посочено, че за процесния имот са
начислявани прогнозни месечни вноски като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение.
Уточнено е, че в глава ГУ от Общите условия – заплащане на ТЕ, чл. 40, ал. 1 е
определен реда и срока, по който купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми, които ответникът не е спазил и е изпаднал в забава и съответно дължи
обезщетение за забава.
В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът чрез
процесуалния си представител е оспорил исковете по основание и размер, като е
молил да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Към гр.д. № 8 по описа на РС Брезник за 2020 г. е приложено ч.гр.д. № 307 по
описа на същия съд за 2018 г.
Въз основа на събраните доказателства и твърденията на страните
първоинстанционният съд е приел, че въпреки липсата на изрично отбелязване в
заповедта за изпълнение, последната е издадена за суми, претендирани от заявителя на
основание неоснователно обогатяване, а не на основание сключен договор за продажба
на топлинна енергия. Констатирал е, че изрично в т. 12 на подаденото заявление с вх.
№ 3036826 за издаване на заповед за изпълнение е посочено, че ответникът не е
заплатил потребената в собствения му апартамент топлинна енергия, с което се е
обогатил за сметка на заявителя и дължи да му върне това, с което се е обогатил до
размер на обедняването. При тези данни и доколкото заповедта за изпълнение е
издадена по подаденото заявление с вх.№ 3036826, то се първоинстанционният съд е
приел, че същата е издадена за парични вземанията именно на основанието, посочено в
заявлението.
След като е изследвал приложените по делото документи – Нотариален акт № ***,
том **, дело № 1155/87 г., Договор за наем от *** г., Молба до „Топлофикация С.“ с
вх. № 3379 от 28.05.2004 г. и Договор № *** г. за възлагане на услугата „Дялово
3
разпределение“, БРС стигнал до извода, че ответникът е бил собственик на процесния
имот през исковия период. В тази връзка е посочил, че с оглед разпределената
доказателствена тежест по делото от ответника не са ангажирани доказателства за
извършени след *** г. отчуждителни сделки, като освен това е уточнил, че наличието
на такава сделка нито се твърдяло, нито се установило от ответника. В мотивите си
Районният съд е посочил, че по делото е безспорно установено, че процесният имот е
топлофициран и че сградата, в която се намира е присъединена към топлопреносната
мрежа, че през исковия период в процесния имот е доставяна топлинна енергия, както
и че е извършвано дялово разпределение. С оглед липсата на оспорване от страна на
ответника е приел, че стойността на доставената и ползвана в имота топлоенергия и
дължимата се такса за дялово разпределение за периода е в размерите, посочени от
ищеца. Посочил е също така, че по делото не са представени доказателства за плащане
на сумите описани в исковата молба.
По тези съображения първостепенният съд е приел, че са налице елементите на
неоснователното обогатяване – ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходите,
които е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна
енергия, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтича от едни
и същи факти, поради което и предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД като основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
С оглед уважаване на основния иск Районният съд е приел за основателна и
претенцията за присъждане на законна лихва и понеже за заплащането на процесните
суми липсва предвиден срок, длъжникът изпада в забава след покана по арг. на чл. 84,
ал. 2 от ЗЗД. Като е взел предвид представената по делото покана за заплащане на
дължимите задължения с дата 13.07.2017 г., получена от ответника на 14.07.2017 г.,
която покана предхожда подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 03.05.2018 г. и доколкото в поканата е даден 7-мо дневен срок за плащане
на дължимите суми, то съдът стигнал до извода, че ответникът е изпаднал в забава с
изтичането на този срок, или от 22.07.2017 г. От този момент е приел, че следва да се
начисли законна лихва за забава, която е изчислил по реда на чл. 162 от ГПК. Въз
основа на тези изчисления първостепенният съд е стигнал до извода, че законната
лихва върху главницата от 1225.06 лв. за периода от 22.07.2017 г. до датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.05.2018 г. възлиза
на сумата от 97.33 лв., а върху главницата от 57.21 лв. – в размер на 4.55 лв. и приел, че
за тези размери и периоди претенцията за присъждане на законна лихва следва да бъде
уважена, а в останалата си част – да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Относно възражението на ответника за погасяване на процесните вземания по
давност първоинстанционният съд в счел същото за неоснователно, тъй като в случай
на неоснователно обогатяване е приложим давностния срок по чл. 110 от ЗЗД и същият
започва да тече в момента на обогатяването, като с оглед установеното по делото най-
ранният момент за това е получаването на топлинна енергия за м. 03.2015 г. От този
момент до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
03.05.2018 г. не е изтекъл 5 годишния срок по чл. 110 от ЗЗД, поради което и
вземанията не биха могли да са погасени по давност.
Във въззивното производство не са направени нови доказателствени искания, не
са представяни нови доказателства.
4
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси
е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС Брезник
в предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което
същото е валидно и допустимо.
По въпросите за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е
обвързан от доводите, посочени във въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Брезник е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че
първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна,
като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и
правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Относно доводите в жалбата за липса на пасивна процесуална легитимация на
ответника, от Нотариален акт № ***, том **, дело № 1155/87 г.се установява, че Храм
„Света Неделя“ с. Д. С. е придобил правото на собственост върху недвижим имот –
апартамент № **, находящ се в ***. Правилно и законосъобразно Районният съд е
посочил, че не е установено след придобиването на собствеността върху имота
ответникът да се е разпоредил с жилището в полза на трето лице. Посочил е, че нито се
е твърдяло, нито се установило от ответника наличието на отчуждителни сделки. В
допълнение към изложеното от Районния съд въззивната инстанция счита, че следва да
добави следното:
Освен, че собствеността е установена от представения Нот. акт, то липсват
доказателства за последващо преминаване на собствеността за процесния период към
друго лице, съответно за учредено вещно право на ползване на друг субект, което
обстоятелство, ако се твърди от ответната страна, че се е осъществило в правния мир, е
следвало да бъде доказано от нея. Да се изисква от ищеца да установява, че
нотариалния акт от *** г. все още удостоверява кому принадлежи правото на
собственост върху имота при липса на данни за промяна, освен че вменява
недопустимо задължение за страна да установява отрицателен факт – неосъществена
промяна, противоречи и на доказателствената стойност на акта за собственост, който
не се ползва със „срок за валидност“, а важи erga omnes до преминаване на правото
към друг правен субект.
На следващо място следва да се вземе предвид, че нормативна уредба през
исковия период предвижда две алтернативни основания за възникване на договорното
отношение по продажба на ТЕ – писмен договор по чл. 149 ЗЕ или наличие на
собственост или на вещно ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда
в етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Последната хипотеза е приложима, доколкото
за доставката на ТЕ няма сключен писмен договор (чл. 149 ЗЕ), който е основен
източник на обл. правоотношения, приложим и за продажбата на ТЕ, като чл. 149, ал. 1,
5
т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на ТЕ се извършва въз основа на писмени
договори при общи условия, сключени между доставчика на ТЕ и клиентите
(потребителите) в сграда – етажна собственост. При наличието на документ за
собственост върху процесния имот, е без значение дали освен страната по договорното
правоотношение (клиент, потребител) има и друго лице, притежаващо вещни права
върху имота (ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. дело № 2/2017 г. на ОС на ГК). Посочените
правила относно тълкуването на закона в горе цитираното ТР, отнесени към
разглеждания случай мотивират съда да приеме, че при доказано титулярство на
собственост на Храм „Света Неделя“ с. Д. С., то за процесния период не е отречено
качеството на ответника на страна по процесното правоотношение. От изложеното
следва, че ответникът е ползвал през процесния период процесния топлоснабден имот
и именно ответникът отговаря за задълженията за ползването на имота в това число и
за консумираната топлинна енергия изцяло, поради което възражението на
жалбоподателя в обратен смисъл е неоснователно.
Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение на РС Перник е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство
остават така, като са изчислени от районния съд, а на жалбоподателя не следва да се
присъждат такива за въззивното производство.
Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски в настоящото
производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната
помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера
на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, Окръжният
съд счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 100 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 27 от 02.03.2020 г., постановено по гр.д. № 8 по
описа на Районен съд Брезник за 2020 г.
ОСЪЖДА Храм „Света Неделя“ с. Д. С., с ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: ***, да заплати на „Топлофикация – С.” ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп. директор А. А., сумата
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7