№ 166
гр. Варна, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110112834 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Община Варна, с
адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски Полк“ № 43 срещу Д. Ц. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. „М.“ **, с която са предявени обективно
съединени установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, както следва: че ищецът е
собственик на 306,33 кв.м. ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор *********** по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „В.В.“, целия с площ от 1838 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен
обект, комплекс, при граници и съседи: имоти ***********, както и че
ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор *********** по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „В.В.“, с площ от 650 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс,
при граници и съседи: имоти ***********, на основание пар.7, ал.1, т.4 от
ПЗР на ЗМСМА и чл.2, ал.1, т.5 от ЗОС в редакцията му, обнародвана в ДВ,
бр.44 от 1996г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на
гореописаните имоти, на основание пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА и чл.2, ал.1, т.5
1
от ЗОС в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр.44 от 1996г., действала от
01.06.1996г. до изменението й, обнародвано в ДВ, бр.101/2004г., а именно че
общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на
общината по закон. При одобряване на КК и КР процесният имот
*********** бил индивидуализиран с площ от 5067 кв.м. и неустановен
собственик и е актуван като публична общинска собственост по силата на
АОС № ***********г., на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС във вр. с пар.7,
ал.1, т.4 от ЗМСМА и чл.61, ал.4 от ЗУТ. Процесният имот *********** бил
образуван след отразяване на обект: „Пробив на бул. „С.“ от о.т. 49 до о.т.64
/от бул. „Я.Х.“ до бул. „А.М.“/. Ответницата била вписана като собственик на
1/6 ид.ч. и в двата имота, въз основа на влязло в сила и вписано в СВ Решение
№ ***********г. по гр.д. № ***********г. по описа на ВКС, II г.о.
Посоченото решение, постановено между други страни, не обвързвало
Община Варна. Изложени са подробни твърдения за предвижданията относно
процесните имоти по различните кадастрални и регулационни планове.
Твърди се проведено отчуждително производство на имоти или части от
имоти, попадащи в проектното разрешение за пробив, сред които са и
процесните два имота. След завършване на фактическия състав на
отчуждителното производство между Община Варна като възложител и
„И.Е.“ АД като изпълнител бил сключен договор за изпълнение на
гореописания пробив. Със заявление от 31.08.2020г. ответницата отправила
искане до Община Варна да бъде отписан от актовите книги за общинска
собственост имот ***********, както и имот *********** като представила
горепосоченото решение на ВКС, но искането й не било уважено. Сочи се, че
процесните имоти попадат в паркова зона за обществено обслужване /ОПЗ/
съгласно ОГП от 1982г. Сочи се, че зелените площ за обществено ползване са
публична общинска собственост.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва се
съставения АОС № ***********г. Твърди се, че нито държавата, нито
общината са били собственици на ПИ *********** с площ от 5067 кв.м., нито
на каквато и да е част от него, както и че по отношение на същия не е
провеждана процедура по отчуждаване. Не се оспорва твърдението, че в КП
от 1956г. на м. К. имотът е вписан с пл. № **** – „акациева гора“, в
разписния лист – „държавно“, но оспорват твърдението, че имотът към
2
същата година е представлявал акациева гора и че собственик е била
Държавата. Твърдят, че към 1956г. имотът е бил частен и е имал земеделски
характер. Твърдят, че имотът е съществувал в границите си и към 1985г.,
поради което считат, че в КП от същата година, в който имотът не е
отстранен, е налице грешка. Доколкото имотът не е бил нито държавна, нито
общинска собственост, се сочи, че не са били налице пречки за
придобиването му по давност. Сочи се, че в случая разпоредбата на пар.7,
ал.1, т.4 от ЗМСМА е неприложима, както и разпоредбата на чл.2, ал.1, т.5 от
ЗОС. Оспорва се и че процесният имот попада в хипотезата на чл.61, ал.4 от
ЗУТ. Оспорва се имотът да е бил земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. Ответницата
твърди, че ПИ *********** с площ от 5067 кв.м., идентичен с имот № *** по
КВС на землище в., попадащ в обхвата на имот № **** по КП от 1956г. на м.
Крайбрежие, е принадлежал на нейните баба и дядо й. Х. А. и Д.И.А., които
са го придобили по давност, тъй като са го закупили без надлежен документ
за собственост от предходния му собственик – физическо лице в периода
1930-1933г. След това същите са дарили имота на родителите на ответницата
на сватбата им през 1954г. без надлежен документ (нотариален акт). От
същата година до 27.02.2002г., когато е починал бащата на ответницата
Ц.Т.Ц., родителите й са владели имота и са го придобили по давност. След
смъртта на бащата на ответницата тя и сестра й – й. К. Ц. придобили по
наследство от него по 1/6 ид.ч. от имота, а майка им – Б.Д. Ц. – ½ ид.ч. по
давност и 1/6 ид.ч. по наследство от съпруга си. Твърди се, че имотът е бил
земеделски и се е използвал за земеделски нужди. В началото бил частично
ограден с бодлива тел, която и била открадната, след което не бил заграждан,
поради голямата му площ. Твърдо се, че имотът не е внасян в ТКЗС, ДЗС или
друга подобна организация и прародителите и родителите на ответницата
никога не се губили владението върху него.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от множеството събрани
3
писмени доказателства, че от Община Варна е реализиран строеж „Пробив на
бул. „С.“ от О.Т.49 до О.Т. 65 (от бул. „Я.Х.“ до бул. „А.М.“) по плана за
обществено обслужване, район „В.В.“, гр. Варна.
Представен от ищеца е Акт № ***********г. (л.280 от делото) за
публична общинска собственост, съставен на 22.12.2016г. за поземлен имот с
идентификатор *********** по КККК/2007г. с площ от 5067 кв.м., находящ
се в гр. Варна, ж.к. „В.В.“ с вписано правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС
във вр. с пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМ и чл.61, ал.4 от ЗУТ.
Прието по делото е гр.д. № 8821/2014г. по описа на ВРС, с решението
по което е отхвърлен иск на Д. Ц. Х. срещу нейната майка Б.Д. Ц. и нейната
сестра й. К. Ц. с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за приемане за
установено, че ищцата е собственик на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор *********** по КККР/2007г.с площ от 5067 кв.м., придобит
по наследство от Ц.Т.Ц., придобит от него по давност в СИО с ответницата
Б.Д. Ц. чрез осъществено давностно владение в периода 1954-2002г. С
решение по гр.д. № ****г. е потвърдено решението на ВРС, но с Решение №
***********г. по гр.д. № ***********г. по описа на ВКС, II г.о. решенията на
ВОС е отменено и е признато за установено по отношение на Б.Д. Ц. и й. К.
Ц., че Д. Ц. Х.е собственик на 1/6 ид.ч., придобита по давност и наследство,
върху поземлен имот.
Съгласно представено удостоверение от ответника за граждански брак
Ц.Т.Ц. и Б.Д. А. са сключили граждански брак на 10.07.1954г.
Видно от представените от ответника удостоверения за наследници
Д.И.А. е починал на 02.10.1986г. и е оставил за наследници й. Х. А. /съпруга/
и Б.Д. Ц. /дъщеря/. й. Х. А. е починала на 13.04.1994г. и е оставила за
наследник своята дъщеря Б.Д. Ц.. Ц.Т.Ц. е починал на 27.02.2002г. и е оставил
за наследници съпруга – Б.Д. Ц. и две дъщери – й. Ц. К. и Д. Ц. Х.. Б.Д. Ц. е
починала на 17.04.2018г. и е оставил за наследници своите дъщери й. Ц. К. и
Д. Ц. Х..
Видно от писмо от 04.04.2022г., издадено от Държавен архив-Варна
(л.330 от делото), заявление за членство и опис-декларации за внесени земи в
ТКЗС, ДЗС и АПК-Варна и в. няма от Б.Д. Ц., Ц.Ц.Т., Д.И.А. и й. Х. А..
Видно от писмо от 28.03.2022г., издадено от ОСЗ-Варна (л.331 от
делото), Б.Д. Ц., Ц.Ц.Т., Д.И.А. и й. Х. А. не фигурират като заявители в
4
регистъра на имотите и като собственици към КВС.
Съгласно писмо от 30.03.2022г. издадено от Министерство на
земеделието, „Североизточно държавно предприятие“ ДП-Шумен, ТП-
Държавно горско стопанство гр. Варна (л. 332 от делото), ПИ с
идентификатор *********** /стар № ***** по КВС землище в., № **** по
КП/1956г. на м. „К.“/ не представлява горска територия нито по
Горскостопански план от 2017г. на ТП ДГС Варна, нито по
Лесоустройствените проекти от 2007г. и от 1985г., нито се съдържа
информация, от която да е видно имотът да е залесяван от стопанството.
Съгласно писмо от 29.03.2022г. от Областна дирекция „Земеделие“-
Варна (л.334 от делото) ПИ с идентификатор *********** не е предаден по
реда на чл.19 ЗСПЗЗ за стопанисване от Общината.
Съгласно удостоверение от 26.04.2022г., издадено от Областен
управител на Област Варна (л.347 от делото), за ПИ с идентификатор
*********** няма данни за отчуждаване, а съгласно удостоверение от
14.10.2022г. (л.384 от делото) няма данни за отчуждаване и за имот № ****
по КП/1956г. на м. „К.“, № ***** по КВС землище в. и за имот с
идентификатор *********** по КККР/2007г.
В писмо от 08.06.2022г., издадено от ОЗС-Варна (л.348 от делото), се
сочи, че имот № ***** по КВС с площ от 5067 кв.м. не е предаден по реда на
чл.19 ЗСПЗЗ за стопанисване от Общината. Към писмото е приложено копие
от Решение № ***г. (л.349 от делото) за възстановяване право на собственост
на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ съгласно плана за земеразделяне в землището на с.
„в.“, в което под № 15 е посочен имот № *****. В писмото е посочено е, че
преписката е била образувана служебно и се съхранява само в електронния
регистър на ОСЗ-Варна
Съгласно писмо от 11.04.2022г., издадено от Кмета на Община Варна
(л.354 от делото), липсва информация за отчуждаване на процесния имот
преди 1956г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел на страната на ищеца – Т.Т. и двама свидетели на страната на
ответницата – И.С. и З.И..
Съгласно показанията на св. Т., който е служител на Община Варна за
5
пробива на бул. „С.“ от бул. „Я.Х.“ до бул. „А.М.“ бил възложен проект през
2014г. Към този момент е действал ПУП и проектът предвиждал основно
платно с паркинги, но през 2017г. част от ПУП-овете на имотите сбили
изменени и от проекта отпаднали паркингите. След преработката на проекта
били извършени отчуждителните процедури и било издадено разрешение за
строеж, била открита строителна площадка и започнало строителството.
Преди да се открие строителната площадка и да се направи последната
промяна в проекта, около 2017г., свидетелят заедно със свои колеги
извършвали проверка на обекта и заварили един портал, метална ограда и
метална врата, успоредна на бул. „Я.Х.“ по протежението на „П.М.В.В.“ и
трасето било заградено. От другата страна на пробива към бул. „А.М. имало
автоморги и терен, осеян с храсти, диворастящи дървета и трева.По-нататък
имало дере.
Съгласно показанията на св. С. и св. И., които са познати на ответницата
и на съпруга й, нейното семейство имало имот във в. до дерето, който бил
около 5-6 декара. Имотът бил закупен от нейните баба и дядо по майчина
линия, които го дарили на родителите й за сватбата им. Там родителите на
ответницата сеели зеленчуци и обработвали имота, докато децата им били
малки /тогава и св. С. за първи път го е посетил, когато е бил на 10-11 год./.
По това време имотът бил ограден с ограда от бетонни колове и бодлива тел.
Имотът представлявал нива, но от едната страна на дерето, където била
границата на имота се появили акации, които започнали да растат, а
родителите на ответницата /б. и. ц./ не ги изкоренявали, защото им пазели
сянка и там си почивали. От тази страна на имота, към момента, когато св. И.
го е посетил за пръв път /след сватбата на Д. – по-голямата сестра на
ответницата/, имало маса и столове и ходели лятото да си почиват там. Когато
умрял Ц. /бащата на ответницата/, майка й вече не можела да обработва
мястото и го дали на един пчелар /познат на св. И./ да си сложи кошерите и да
стопанисва мястото, а той им давал мед.През този период коловете на
оградата били откраднати и не било поставяно друго ограждение. По-късно
през имота минал булеварда и го-разделил на две. В една страна останала
малка част, а от страна на дерето около 2 дка. Мястото било затрупано от
боклуци след строежа на булеварда и Д. и мъжа й В. сами го почистили с
помощта на св. С. и поставили ограда от колчета и мрежа.
От назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът
6
кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установяват
следните обстоятелства:
По отношение на процесните имоти са действали следните кадастрални
планове:
- КП/1956г. /комб. скица № 1/, по който относимият имот е № ****, с
площ от 6020 кв.м., с вписан собтственик Държавата /без посочено
основание/, предназначение на територията – земеделска, наичн на трайно
ползване – акациева гора. Между имот № **** по КП/1956г. и процесния
имот № ******* с площ от 1838 кв.м. по КККР/2007г. има препокриване на
площ от 1452 кв.м., т.е. налице и частична идентичност. Между имот № ****
по КП/1956г. и процесния имот № ****** с площ от 650 кв.м. по КККР/2007г.
има препокриване на площ от 520 кв.м., т.е. също е налице частична
идентичност.
- КП-1985г. /комб. скица № 2/, като и двата процесни имота пренесени с
границите си върх утози план, попадат в територия, означена като „акациева
гора“, без отразени имоти, номера и граници. Територията е земеделска, а
начина на трайно ползване е акациева гора, като собствеността върху същата
е неустановена, тъй като не принадлежи на „ДГС-ВАрна“ съглансо тяхно
писмо от 30.03.2022г.
- КП/1997г. /комб.скица № 3/, по който относимият имот е *** с площ
от 5059 кв.м.записан на неустановен собственик, предназначение на
територията – земеделска и начин на трайно ползване акациева гора. Между
имот *** по КП/1997г. и процесния имот № ******* с площ от 1838 кв.м. по
КККР/2007г. има препокриване на площ от 1827 кв.м., т.е. налице е
частична/почти пълна идентичност за посочената площ. Между имот *** по
КП/1997г. и процесния имот № ****** с площ от 650 кв.м. по КККР/2007г.
има препокриване на площ от 648 кв.м., т.е. също е налице частична/почти
пълна идентичност за посочената площ.
- КВС/2000г. /комб.скица № 4/, по която относимият имот е ***** с
площ от 5067 кв.м., като собственик е записано земя по чл.19 ЗСПЗЗ /на
основание Решение № 515/04.06.1998г. на ПК-Варна/, предназначение на
територията – земеделска и начин на трайно ползване неизползвана
нива/угар. Между имот ***** по КВС/2000г. и процесния имот № ******* с
площ от 1838 кв.м. по КККР/2007г. има препокриване на площ от 1838 кв.м.,
7
т.е. налице е частична идентичност. Между имот ***** по КВС/2000г. и
процесния имот № ****** с площ от 650 кв.м. по КККР/2007г. има
препокриване на площ от 650 кв.м., т.е. също е налице частична идентичност.
- КККР/2007г. /комб.скица № 5/, по която относимият имот е №
*********** с площ от 5067 кв.м., записан на неустановен собственик,
предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване –
за друг общ.обект/к-с. Северната част 1838 кв.м. на имот ***********, целия
с площ от 5067 кв.м. по КККР/2007г. съвпада с процесния *********** с
площ от 1838 кв.м. по КККР/сегашен вид, т.е. налице е частична идентичност
за тази площ. Югозападната част 650 кв.м. на имот ***********, целия с
площ от 5067 кв.м. по КККР/2007г. съвпада с процесния *********** с площ
от 1838 кв.м. по КККР/сегашен вид, т.е. налице е частична идентичност за
тази площ.
- КККР /след промяната/сегашен вид /комб.скица № 6/, по която
относимите имоти са: имот ***********, с площ от 17011 кв., записан на
Община Варна /на основание множество отчуждавания/, предназначение на
територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – за първостепенна
улица; имот *********** с площ от 1838 кв.м., записан на Община Варна /на
основание АОС № 153/27.12.2016г.) и Д. Ц. Х. /на основание съдебен акт №
269/12.02.2018г./, предназначение на територията – урбанизирана и начин на
трайно ползване – за друг общ.обект/к-с.л; имот *********** с площ от 650
кв.м., записан на Община Варна /на основание АОС № 153/27.12.2016г.) и Д.
Ц. Х. /на основание съдебен акт № 269/12.02.2018г./, предназначение на
територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – за друг
общ.обект/к-с.л.
По отношение на процесните имоти е действал ПуРП/2001г. –
паркоустройствен и регулационен план с указан начин на застрояване
„Паркова зона за обществено обслужване“ (ОП.З), район „В.В.“. По
отношение на процесните имоти планът е влязъл в сила. По този план имот
*********** с площ от 1838 кв.м. попада изцяло в границите на предвидени
УПИ V „за парк“, а имот *********** с площ от 650 кв.м. попада изцяло в
уличната регулация.
По отношение на процесните имоти са действали няколко общи
устройствени планове:
8
- Съгласно ОГП/1982 г. на гр. Варна процесните имоти попадат в
територия, за която е въведена устройствена зона „за парк В.В.“.
- Съгласно ТУП/1998г. на Община Варна имотите също попадат в
територия, за която е въведена устройствена зона „за парк В.В.“.
- Съгласно СПНУЗТВ/1999г. на Община Варна имотите попадат в
територия, за която е въведена устройствена зона „ОП.З“ (паркова зона за
обществено обслужване).
- Съгласно ОУП/2012г. на Община Варна имотите попадат в територия,
за която е въведена устройствена зона „Оз 1“ (зона за обществено
обслужващи дейности и озеленяване в съществуващи урбанизирани
територии)
Засегнати от трасето на обект /строеж „Пробив на бул. „С.“ са общо 18
бр. имоти, между които и процесния ***********. За 11 от тях са проведени
отчуждителни процедури, като процесният *********** не е сред тях.
Преди 22.10.2001г. територията, в която са ситуирани процесните два
имота (71 и 301) е била със земеделски характер, а след тази дата е с
урбанизиран характер.
Между имот ***** с площ от 5067 к.м. по КВС/2000г. и имот №
******* по КККР/2007г. с площ от 5067 к.м. е налице пълна идентичност по
граници и площ. Между имот ***** с площ от 5067 к.м. по КВС/2000г. и
имот № **** с площ от 6020 кв.м. по КП/1956г. съществува
застъпване/препокриване за площ от 4495 кв.м., т.е. между тях е налице
частична идентичност за тази площ. Между имот № ******* по КККР/2007г.
с площ от 5067 к.м. и имот № **** с площ от 6020 кв.м. по КП/1956г.
съществува същото застъпване/препокриване за площ от 44495 кв.м., поради
което между тях е налице частична идентичност за тази площ.
Имот ***** с площ от 5067 к.м. по КВС/2000г. е попадал в
замлищна/неурегулирана територия. След одобряване и влизане в сила на
ПуРП/2001г. е попадал в урегулирана част на землищната територия на м.
„М.Т.“ (около музей „В.В.“), която обаче е различна от урегулираната
територия на населено място кв. в..
Имот ***** с площ от 5067 к.м. по КВС/2000г. е в предмета на Решение
№ 515/06.06.1998г. на ОСЗ-Варна и фигурира в него под № 15.
9
С ПуРП/2001г. е предвиден парцел V – „за парк“, кв.4, целия с площ от
8007 кв.м., в чиито регулационни граници попада част от 1838 кв.м. от имот
***** по КВС/2000г., целия с площ от 5067 кв.м., както и други части на
имоти с обща площ от 6169 кв.м. Когато Община Варна реши да реализира
това мероприятие, тогава за частите от имотите, попадащи в регулационните
му граници, следва да бъде извършено отчуждаване, оценяване и съответно
обезщетяване на собствениците им. Към настоящия моент това мероприятие
„парк“ не е реализирано на терен, а земята в тази част 1838 кв.м. от имот
***** по КВС/2000г е затревена, захрастена, рядко залесена, т.е. имотът не
представлява на място „парк“.
В границите на ПИ *********** по КККР/2007г. с площ от 5067 кв.м.
са обособени два нови самостоятелни имота след осъществяване на обекта
„пробив на бул. С.“, които са отразени в КККР/сегашен вид: *********** с
площ от 1838 кв.м., *********** с площ от 650 кв.м., а част от 2579 кв.м. от
имота попада в трасето „пробив на бул. С.“ и участва в образуването на имот
*********** с площ от 17011 кв.м.
Строителството на обекта/строеж „пробив на бул. С.“ е било завършено
на 02.11.2018г., т.е. когато е било разрешено ползването му. Трасето на
обекта/строеж „пробив на бул. С.“ е пресякло границите и площта на
дотогавашния имот *********** по КККР/2007г. с площ от 5067 кв.м., с
което този имот е бил разделен на две реални/недопиращи/неравни части с
приблизително триъгълна форма, а именно северна и южна. Северната
триъгълна реална част е заснета и отразена в КККР/сегашен вид като ПИ
*********** с площ от 1838 кв.м. има следните граници: на запад – улица с
ширина 6 м, на североизток – дере и на юг – трасето на пробива. Западната
граница не е материализирана на терен. Североизточната граница също не е
материализирана на терен, а представлява дере, което е широко, дълбоко и
гъсто, самозалесено с храстова и дървесна растителност, представляващо
естествено преграждение. Южната е материализирана на терен с полумасивна
ограда от телена мрежа, закрепена на метални тръби, която същевременно
прегражда и трасето на пробива. Тази част от имота понастоящем е
самозатревена, самозхрастена и представляваща самозалесена рядка гора с
ниска/средна/висока растителност, която не прилича на „парк“ и не
функционира като такъв. Южната триъгълна реална част е заснета и отразена
10
в КККР/сегашен вид като ПИ *********** с площ от 650 кв.м. има следните
граници: на запад – улица с ширина 6 м, на юг – имот № 81 с неустановен
собственик и на север – трасето на пробива. Всичките три граници са
материализирани с полумасивна ограда от бодлива тел, закрепена на метални
тръби. Северната ограда представлява същевременно и преграждение на
трасето на пробива. Тази част от имота също понастоящем е самозатревена,
самозхрастена и представляваща самозалесена рядка гора с
ниска/средна/висока растителност, която не прилича на „парк“ и не
функционира като такъв.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
По допустимостта на исковете
Искът по отношение на ПИ с идентификатор *********** по КК и КР
на гр. Варна е предявен за установяване, че ищецът е собственик по
отношение на ответника на 306,33 кв.м. ид.ч. от имота, целият с площ от 1838
кв.м., или за точно 1/6 ид.ч. от имота и е процесуално допустим.
Искът по отношение на ПИ с идентификатор *********** по КК и КР
на гр. Варна е предявен за установяване, че ищецът е собственик по
отношение на ответника на целия имот с площ от 650 кв.м.
Съобразно твърденията в исковата молба ответницата се е
легитимирала по силата на Решение № ***********г. по гр.д. №
***********г. по описа на ВКС, II г.о. като собственик на 1/6 ид.ч. от ПИ с
идентификатор *********** по КККР/2007г. с площ от 5067 кв.м. Твърди се
още, че от посочения имот впоследствие са обособени ПИ с идентификатор
*********** и ПИ с идентификатор *********** по сега действащите КККР.
Следователно от самите твърдения на ищеца следва, че спорът за собственост
касае 1/6 ид.ч. и от двата процесни имота. В отговора на исковата молба
ответницата също е навела твърдения, че е собственик по силата на
наследствено правоприемство и упражнено от наследодателя й давностно
владение на 1/6 ид. от ПИ с идентификатор *********** по КККР/2007г.,
следователно и от обособените от него два имота по действащите КККР. В
този смисъл спорният предмет касае само и единствено идеалната част, която
се твърди, че е придобита от ответника, а именно по 1/6 ид.ч. от всеки от
11
процесните два поземлени имота. В този смисъл съдът намира, че за ищеца не
е налице правен интерес от установителния иск за собственост за целия
***********, а само за 1/6 ид. от него. С оглед на изложеното, искът по
отношение на този имот се явява допустим досежно искането за признаване
на ищеца за собственик на 1/6 ид.ч. от имота и недопустим за останалите 5/6
ид.ч., с оглед на което производството по този иск следва да бъде прекратено
частично по отношение 5/6 ид.ч. от имота.
По основателността на исковете
За да бъде уважен положителният установителен иск за собственост,
ищецът следва да докаже правото си на собственост на твърдяното в исковата
молба основание, в настоящия случай осъществяване на фактическия състав
на придобиване на имота на основание пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и
чл.2, ал.1, т.5 от ЗОС в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр.44 от 1996г.
Следва да се има предвид, че с уточняваща молба ищецът ясно е заявил, че не
се позовава на първоначално посоченото придобивно основание по чл.19 от
ЗСПЗЗ, като неколкократно е подчертал това и в хода на процеса. В
изготвения по делото доклад е посочено, че съдът разглежда иск за
собственост единствено на основание пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и
чл.2, ал.1, т.5 от ЗОС в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр.44 от 1996г.,
като никоя от страните не е възразила по доклада. Предвид всички изложено,
съдът намира, че не следва да разглежда иск, основан на чл.19 от ЗСПЗЗ, нито
да формира правни изводи във връзка със събраните по делото доказателства,
относими към това придобивно основание.
Съгласно пар.7, ал.1 от ПЗР на ЗМСМА с влизане в сила на този закон
преминават в собственост на общините определени държавни имоти, като
съобразно т.4 това са и общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване.
Съгласно чл.2, ал.1, т.5 от ЗОС в редакцията му, обнародвана в ДВ,
бр.44 от 1996г. общинска собственост са местните пътища, улиците, които не
са част от републиканската пътна мрежа, площадите, обществените паркинги
в селищата и зелените площи за обществено ползване.
В уточняваща молба соченото от ищеца основание е допълнено и с чл.2,
ал.1, т.2 от ЗОС в действащата му редакция, обнародвана в ДВ, бр.101 от
12
2004г., съгласно който общинска собственост са имотите и вещите,
предоставени в собственост на общината със закон.
В приетия по делото Акт за публична общинска държавна собственост,
с който Община Варна се легитимира като собственик на процесните имоти е
посочено правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, вр. с пар.7, ал.1 от ПЗР на
ЗМСМА, чл.61, ал.4 от ЗУТ.
Следва да се има предвид, че актът за общинска държавна собственост
няма правопораждащо действие по отношение правото на собственост на
Община, а само констативен характер. Доколкото АОС се оспорва от
ответника, в тежест на ищеца е да докаже правното основание за придобиване
на имота при пълно и главно доказване.
Съгласно сочените придобивни основания на първо място следва да
бъде установено, че имотът е представлявал държавна собственост, която
впоследствие би могла да бъде трансформирана в общинска.
Първите налични данни за имота са от КП от 1956г., в който имот №
**** /частично идентичен с процесните/ е записан на Държавата /без
посочено основание/, с предназначение на територията – земеделска и начин
на трайно ползване – акациева гора. По КП от 1985г. без да са отбелязани
конкретни имоти е отразено, че територията е земеделска и начин на трайно
ползване – акациева гора, но собствеността върху същата е неустановена. По
КП от 1997г. имот *** /почти идентичен с процесните/ е отразен отново като
акациева гора, но на неустановен собственик. В КВС/2000г. имотът е с *****
и вече има отразен друг начин на трайно ползване – неизползвана нива /земя
по чл.19 ЗСППЗ) По КККР от 2007г. имотът е с идентификатор ***********
и представлява урбанизирана територия на неустановен собственик.
От гореизложеното става ясно, че единствени данни, че държавата е
била собственик на имота е отразяването й в разписния лист към КП от
1956г., при това без посочено основание. Неясно защо, ако държавата е била
собственик, в последващите планове, тя не е отразявана като такъв, а имотът е
записван на неустановен собственик. По отношение на въпроса дали същият е
представлявал гора извън посочването му в плановете, няма други писмени
данни. Напротив, съгласно писмо от 30.03.2022г. от Държавно горско
стопанство гр. Варна ПИ с идентификатор *********** /стар № ***** по
КВС землище в., № **** по КП/1956г. на м. „К.“/ не представлява горска
13
територия нито по Горскостопански план от 2017г. на ТП ДГС Варна, нито по
Лесоустройствените проекти от 2007г. и от 1985г., нито се съдържа
информация, от която да е видно имотът да е залесяван от стопанството,
следователно дори към момента, в който с плана от 1985г. е отразен като
акациева гора. В допълнение следва да се посочи, че съгласно показанията на
свидетеля С., който за първи път е посетил имота в началото на 60-те години,
същият е бил ограден и обработван от родителите на ответницата, като само в
частта към дерето е имало саморасли акации. В същата насока са и
показанията на св. И., макар и към по-късен момент.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че ищецът не е доказал при
условията на пълно и главно доказване, че процесните имоти са били
държавна собственост. Соченото е достатъчно основание за отхвърляне на
исковете.
За пълнота на изложението съдът намира, че следва да обсъди и
възможността имотите да са били придобит от общината на соченото от
ищеца основание в случай, че се приеме, че имотът, от който са образувани, е
бил държавна собственост.
Разпоредбата на пар. 7 от ЗМСМА има за цел обособяването на
общинската собственост от съществувалата до влизането на този закон в сила
общодържавна и преминаването в собственост на общините на изброените
видове обекти, които са съществували към момента на влизане в сила –
17.09.1991г., в конкретния случай по пар.7, ал.1, т.4 общинските пътища,
улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване – в този смисъл Решение № 18 от
08.02.2013г. по гр.д. № 583/2012г. по описа на ВКС, II г.о. и Решение № 178
от 15.05.2010г. по гр.д. № 68/2010г. по описа на ВКС, II г.о. По настоящото
производство се установи, че за първи път процесният имот е отреден за парк
с ПуРП/2001г. Следва да се има предвид, че въвеждането на устройствена
зона „за парк В.В.“ с Общия градоустройствен план от 1982г. не е достатъчно
да се приеме, че е налице конкретна зелена площ за обществено ползване
като годен обект, който би могъл да премине в собственост на общината.
Първото отреждане на имота за специфичното мероприятие „парк“ следва и
влизането в сила на сочената от ищеца разпоредба на чл.2, ал.1, т.5 от ЗОС в
редакцията му, обнародвана в ДВ, бр.44 от 1996г., съгласно която общинска
14
собственост са местните пътища, улиците, които не са част от
републиканската пътна мрежа, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване. На следващо място, не
без значение се явява и обстоятелството, че и понастоящем въпросното
мероприятие не е изпълнено. В тази насока са както заключението на вещото
лице, така и показанията на свидетелите. Установи се безспорно, че
процесните два имота нямат характеристиката на парк или на някаква
озеленена площ за обществено ползване. Няма никакви данни такава площ да
е представлявал и имот *********** по КККР/2007г. В този смисъл
неприложим се явява и допълнително сочения от ищеца текст на чл.61, ал.4
от ЗУТ (вписани в акта за публична държавна собственост), съгласно който
озеленените площи по ал. 2 и площите със специфично предназначение по ал.
3 - собственост на държавата и общините, са публична собственост.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявените искове
се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 800 лева за платено адвокатско възнаграждение, 40 лева
такси за издаване на съдени удостоверения, 41 лева за такси за документи към
Държавен архив, Община Варна и ОЗС-Варна и 350 лева за депозит за вещо
лице.
Ответникът не е изпълнил задължението си да внесе в указания му от
съда срок сумата от 105 лева за окончателно възнаграждение на вещото лице,
предвид което е останал задължен с разноски към съда. С оглед крайния
изход от спора съдът намира, че следва ищецът да бъде осъден да внесе по
сметка на ВРС посочената сума.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Варна, с адрес гр. Варна, бул.
„Осми Приморски Полк“ № 43 срещу Д. Ц. Х., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ул. „М.“ ** искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че Община Варна е собственик на 306,33 кв.м. ид.ч. от недвижим
15
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *********** по КК и
КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ж.к. „В.В.“, целия с площ от 1838
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг обществен обект, комплекс, при граници и съседи: имоти
***********, , на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Варна, с адрес гр. Варна, бул.
„Осми Приморски Полк“ № 43 срещу Д. Ц. Х., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ул. „М.“ ** искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че Община Варна е собственик на 1/6 ид.ч. от недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор *********** по КК и КР на
гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ж.к. „В.В.“, с площ от 650 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг обществен обект, комплекс, при граници и съседи: имоти ***********,
на основание пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и чл.2, ал.1, т.5 от ЗОС в
редакцията му, обнародвана в ДВ, бр.44 от 1996г., на основание чл.124, ал.1
от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Община Варна, с
адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски Полк“ № 43 срещу Д. Ц. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. „М.“ ** иск по чл.124, ал.1 от ГПК за
признаване за установено между страните, че Община Варна е собственик на
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***********
по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ж.к. „В.В.“, с площ от 650
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг обществен обект, комплекс, при граници и съседи: имоти
***********, на основание пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и чл.2, ал.1, т.5
от ЗОС в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр.44 от 1996г., В ЧАСТТА за 5/6
ид. от имота, представляващи разликата над спорната 1/6 ид.ч. от имота до
цялото, на основание чл.130, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски
Полк“ № 43 да заплати на Д. Ц. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
„М.“ ** сумата от 1231 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски
Полк“ № 43 да заплати по сметка на ВРС сумата от 100 лева, представляваща
възнаграждение за вещо лице.
16
Решението в частта, с която се прекратява частично производството по
делото, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна
жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Решението в останалата му част подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
17