ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 653
гр. София , 04.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мина Г. Дочева Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100603008 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. XXII от НПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 21041144/21.07.2021 г., подадена от
упълномощения защитник на подсъдимия С.Д. – адвокат М.Т., срещу
протоколно определение от 19.07.2021 г., постановено по НОХД № 11963 по
описа за 2019 г. на Софийския районен съд, НО, 6-ти състав, с което е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подсъдимия.
В жалбата се излагат оплаквания, че първоинстанционният съд се е
произнесъл, без да е сезиран от никого с искане за вземане на мярка за
неотклонение. Редът за вземане и изменение на мярката бил регламентиран в
чл. 270 от НПК, която разпоредба препращала към общия текст на чл. 66 от
НПК. Посочва се, че СРС не коментирал обоснованото предположение за
авторство на деянието, като се посочва, че същото не е налице, тъй като не се
подкрепя от показанията на свидетелите Г. и В., както и от изводите от
назначената дактилоскопна експертиза. Подчертава се, че подсъдимият не е
единственото лице, което живее на адрес и не може да се предполага, че
иззетите вещи са именно негови. Оспорва се наличието на предпоставките за
вземане, респ. за изменение на мярката за неотклонение, като се твърди, че
подсъдимият не е ставал причина за отлагане на делото и не е променял
местоживеенето си. Възразява се срещу мотивите на СРС за вземане на
мярката касателно обремененото съдебно минало на подсъдимия и
обстоятелството, че същият е гражданин на Република Турция и не говори
български език като нововъзникнали обстоятелства. Поддържа се, че
първоинстанционният съд не е бил компетентен да ревизира мярката за
неотклонение на база екстрадиционното производство, приключило с влязъл
в сила съдебен акт, тъй като същото няма отношение към текущото
1
наказателно производство. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт, с
който е взета спрямо подсъдимия най-тежката мярка за неотклонение, а в
условията на алтернативност – за изменение на същата в по-лека, предвид
това, че подсъдимият е с установена самоличност, адрес, постоянно
пребиваващ е на територията на Република България и е семейно ангажиран.
Прокуратурата не е взела становище по постъпилата жалба.
Съдът, като обсъди направените оплаквания и доводи, както и
материалите по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.. Д. е привлечен към наказателна отговорност за
извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, за
което се предвиждат наказания „лишаване от свобода“ за срок една до шест
години и „глоба“ в размер от две хиляди до десет хиляди лева.
Съдебното производство по НОХД № 11963/2019 г. по описа на СРС,
НО, 6-ти състав е било образувано на 23.07.2019 г. с внасяне на обвинителен
акт в съда, като подсъдимият е бил без взета мярка за неотклонение. В хода на
съдебното производство подсъдимият се е явявал пред съда при
призоваването му, като не е ставал причина за неоправдано и неуважително
отлагане на делото.
Видно от данните по делото, подсъдимият е с турско гражданство, със
статут на постоянно пребиваващ на територията на Република България и е в
граждански брак с лицето И.Д. Към 06.06.2017 г. подсъдимият е бил с
регистриран настоящ адрес в гр. София, ул. ********* Към 17.12.2018 г.
подсъдимият е бил с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. София, ул.
„**** ************. При снемане на самоличността на подсъдимия в открито
съдебно заседание като адрес е бил заявен следният: гр. София, ж.к. *******
досъдебното производство е представен договор за наем от 12.04.2018 г.,
сключен между подсъдимия и съпругата му, в качеството на наематели, и
юридическо лице, в качеството му на наемодател и явяващо се трето лице за
производството, за встъпването в облигационно правоотношение касателно
наемането на апартамент, находящ се на адрес: гр. София, кв. Студентски
град, ул. „*********. Видно от повдигнатото обвинение като
местопрестъпление е бил посочен именно този адрес. От материалите по
делото се установява, че връчване на съдебни книжа е било извършвано чрез
съпругата на подсъдимия – И.Д. както на горепосочените адреси, така на
нейния постоянен адрес – гр. София, ж.к. *********3, и настоящ адрес – гр.
София, ул. *********
От свидетелството за съдимост на подсъдимия се установява, че същият
има едно предходно осъждане с влязло в сила споразумение от 19.07.2018 г.
за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК, вр. чл. 55 от НК,
за което е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66 от НК за
срок от три години, и „глоба“ в размер на 3000,00 лева. Обвинението, за което
2
подсъдимият е предаден на съд по НОХД № 11963 по описа за 2019 г. на
Софийския районен съд, НО, 6-ти състав, е за деяние, извършено на
26.09.2018 г., т.е. в изпитателния срок по предходното осъждане.
С Решение № 248/13.07.2021 г., постановено по ВНЧД № 751/2021 г. по
описа на САС, НО, II състав, е било потвърдено Решение №
260360/07.06.2021 г., постановено по НЧД № 659/2021 г. по описа на СГС,
НО, I състав, в частта, с която е допуснато предаване на подсъдимия С.. Д. в
изпълнение на молба за екстрадиция за провеждане на наказателно
разследване на Република Турция, като на основание чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА е
било отложено предаването на исканото лице до приключване на
производството по НОХД № 11963 по описа за 2019 г. на Софийския районен
съд, НО, 6-ти състав, и изтърпяване на наложеното наказание. Със същото
решение САС е изменил акта на СГС, като е взел мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо подсъдимия, изпълнението на която да се
счита от момента на приключване на НОХД № 11963 по описа за 2019 г. на
Софийския районен съд, НО, 6-ти състав и изтърпяване на наложеното
наказание.
С писмо от 14.07.2021 г., входирано в СРС с вх. № 21040222/15.07.2021
г., първоинстанционният съд е бил сезиран от Върховна касационна
прокуратура (ВКП) – отдел 04 „Международен“ за осъществяване на
преценка досежно мярката на неотклонение предвид постановената отложена
екстрадиция на подсъдимия. Вследствие на това СРС е постановил
обжалвания в настоящото производство съдебен акт, изтъквайки като мотиви
обремененото съдебно минало и завишената степен на лична обществена
опасност на подсъдимия, наличието на реална опасност да извърши
престъпление и необходимостта от обезпечаване участието на подсъдимото
лице в производството.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
При служебна проверка на жалбата се установява, че същата е редовна и
допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от страна по
делото, която има интерес да обжалва първоинстанционния акт, и в
преклузивния за това срок, при спазване на изискванията на НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предвид предмета на производството и във връзка с направените от
защитата възражения в жалбата, настоящият състав намира, че не се
релевират съображения, обуславящи различен от формирания от СРС извод.
Не са налице основания за отмяна или изменение в по-лека на взетата спрямо
подсъдимия мярка за неотклонение.
На подсъдимия е било повдигнато обвинение за извършване на
престъпление от общ характер. От събраните по делото гласни и писмени
3
доказателства и доказателствени средства се извежда обоснованото
предположение за съпричастност на подсъдимия към престъплението, в чието
извършване е обвинен, а именно – от показанията на свидетелите Н.А.И., С.
Г. П., П. Г. Г., Б.В. В., протокол за претърсване и изземване, както и
експертните заключения от назначените в досъдебното производство физико-
химична експертиза и комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза. В тази връзка въззивният съд не се съгласява с даденото в
жалбата тълкуване на част от показанията на свидетелите П. Г. Г. и Б.В. В.,
както и на заключението от назначената дактилоскопна експертиза, тъй като
същото е изолирано от останалия събран по делото доказателствен материал.
Що се отнася до наличието на двете алтернативно дадени от
законодателя опасности – подсъдимият да се укрие или да извърши
престъпление, контролната инстанция счита, че са налице и двете. Правилно
СРС е преценил с оглед съдебното минало на подсъдимия, че личността му се
характеризира със завишена опасност от последваща престъпна проява.
Налице е едно предходно осъждане на подсъдимото лице, като прокуратурата
му е повдигнала обвинение за деяние, извършено няколко месеца след
влизане в сила на споразумението по това предходно осъждане и явяващо се
извършено в тригодишния изпитателен срок по предходното осъждане.
Въззивният съд счита, че е налице и опасност подсъдимият да се укрие
макар до момента да е спазвал изрядно процесуално поведение. В този
смисъл следва да се отбележи, че по делото се установяват няколко адреса,
като не може обаче да се изведе извод за категорична уседналост на
подсъдимия на някой от тях. Подсъдимият е бил призоваван за следващо
съдебно заседание или в зала от предходното заседание, или чрез съпругата
си на някой от фигуриращите по делото адреси. В жалбата не се посочва
конкретен адрес на установеност също. В заключителната част се твърди
уседналост на лицето, като е обозначено, че към жалбата се прилага договор
за наем, но такъв не е представен като приложение. Единствено такъв е
приобщен към преписката с досъдебното производство, който обаче е за
апартамент, находящ се на адрес: гр. София, кв. Студентски град, ул.
„********* и съставляващ и местопрестъпление на деянието, за което е
повдигнато текущото обвинение. Допълнително към това следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че към момента на постановяване на
обжалваното определение е било допуснато предаване на подсъдимия С.. Д. в
изпълнение на молба за екстрадиция за провеждане на наказателно
разследване на Република Турция, което предаване на основание чл. 52, ал. 1
от ЗЕЕЗА е било отложено до приключване именно на производството по
НОХД № 11963 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, НО, 6-ти
състав, и изтърпяване на наказанието. Посоченото съставлява ново
обстоятелство, което следва да се вземе предвид. То внася съмнение в
бъдещата уседналостта на лицето на определено място, на което да бъде
намиран и призоваван, и затвърждава необходимостта от налагането на
ограничение, което да предотврати евентуалното отклоняване на подсъдимия
от задължителното му участието в процеса и осуетяването на ритмичното му
4
движение. Престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност
на подсъдимия, се явява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Същото обуславя задължителното присъствие на подсъдимия в съдебните
заседания съгласно чл. 269, ал. 1 от НПК.
По делото не се релевират доводи в насока и не се установяват
служебно от съда наличието на обстоятелства от хуманитарно, социално или
друго значимо за личността естество, които да дерогират необходимостта от
посочената мярка.
Въззивната инстанция счита, че избраната от СРС мярка за
неотклонение се явява необходима и пропорционална намеса в правната
сфера на подсъдимия. Предвид завишената обществената опасност на
подсъдимия и инкриминираното деяние въззивният съд счита, че най-леката
мярка за неотклонение „подписка“ не би могла да изпълни преследваните от
закона цели. Видно от данните, дадени от самия подсъдим при снемане на
самоличността му в заседание от 02.10.2019 г., той не работи. Следователно
същият не разполага с трудова ангажираност, която да обезпечи получаването
на доходи и изпълнение на мярката за неотклонение „парична гаранция“.
Следващата по интензитет мярка за неотклонение „домашен арест“ се явява
също неподходяща, доколкото по делото не се установява и не се представят
доказателства за трайна уседналост на подсъдимото лице на конкретен адрес,
известен по делото. В жалбата е посочено, че видно от приложен договор за
наем подсъдимият продължава да живее на адрес със съпругата и детето си,
но такъв не е представен като приложение. Единственият договор за наем е
този, приобщен в досъдебното производство, за апартамент, находящ се на
адрес: гр. София, кв. Студентски град, ул. „*********, който адрес обаче
съставлява и местопрестъпление на деянието, за което е повдигнато текущото
обвинение.
Що се отнася до релевираните в жалбата оплаквания касателно
произнасянето на първоинстанционния съд като процедура, въззивният съд
отбелязва, че не констатира допуснати процесуални нарушение. В
процедурата по чл. 270 от НПК, явяваща се аналогично приложима в
настоящия случай, първоинстанционният съд е компетентен да прецени, че са
налице нови обстоятелства, а в настоящия случай е бил сезиран с нова
информация от ВКП. Първоинстанционният съд правилно е отчел, редом с
други релевантни такива, нововъзникналите обстоятелства, а именно –
приключилото с влязъл в сила акт производство по ЗЕЕЗА, за да стигне до
извода за наличие на предпоставките за прибягване към мярка за процесуална
принуда. При извършването на посочената преценка съдебният орган е
свободен да формира мотивите си самостоятелно въз основа на вътрешното
си убеждение, данните по делото и закона.
Предвид изложеното, въззивният съд счита, че обжалваното
първоинстанционно определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
5
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.07.2021 г.,
постановено по НОХД № 11963 по описа за 2019 г. на Софийския районен
съд, НО, 6-ти състав, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ спрямо подсъдимия С.. Д..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6