Решение по дело №2291/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261159
Дата: 22 юли 2021 г. (в сила от 21 март 2023 г.)
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20191100902291
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ………./22 юли

Година 2021

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-13 състав

На двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

при секретар             Весела Станчева             като разгледа докладваното от  съдията търговско дело № 2291 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

            Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 79 ал.1 предл. първо вр. чл. 9 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).

            Ищецът „Г.К.“ ЕООД твърди да е сключил с ответника „Л.М.“ ЕООД Договор за консултантски услуги № 533 от 28.10.2013 г. В изпълнение на задълженията си по договора ищецът извършвал мониторинг и периодичен преглед на програмите за финансиране с оглед сферата на дейност и интересите на ответника, консултирал го и давал предложения за изготвяне на проекти за кандидатстване на ответника за получаване на финансиране по програми. По възлагане от ответника ищецът изготвил от негово име проектно предложение с наименование „Повишаване на енергийната ефективност в „Л.м.“ ЕООД чрез закупуване на ново оборудване“. Проектът е одобрен за финансиране чрез безвъзмездна финансова помощ в размер на 1314043,22 лв. Страните договорили възнаграждение в размер на 4 % от одобрената сума, платимо на две вноски от по 31537,01 лв. с ДДС. Ответникът не заплатил това възнаграждение, за което се иска да бъде осъден да заплати общо сума в размер на 63074,02 лв. При условията на чл. 214 ал. 2 ГПК се претендира и законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателно заплащане на сумата.

В отговор на претенцията ответникът оспорва да е постигнато съгласие на страните с довод, че договорът не е подписан от Т.Б.– вписаният управител на ищцовото дружество, съответно още към първото класиране на проектите твърди договорът да е бил прекратен. Евентуално поддържа довод за пълно неизпълнение на описаните в договора задължения като оспорва да е осъществен мониторинг, да е консултирал възложителя, да му е съдействал в това число и да е изготвял каквато и да било документация, което да е довело до желания резултат – одобрен проект. Ответникът бил уведомен за установени нередовности. Ищецът не съдействал за представяне на изискваната допълнителна информация и документи по проекта, за да премине административната оценка и ниво, предшестващо окончателната оценка от управляващия орган на ОПИК. Оспорва също така да са осъществявани договорените дейности в хода на изпълнение на проекта., конкретизирани по съдържание в чл. 1 от т. 1.4  до т. 1.8, наложило възложителят да се ангажира непосредствено с тези действия Оспорва работата да е била приета при твърдение, че удостоверение за изпълнение от 30.09.2016 г. не е подписано от управителя на ответника Н.А., нито от упълномощено от нея лице да ангажира дружеството като смята документа за противоречив досежно отразения в него договор, чието изпълнение се удостоверява и договорът, по който се търси плащане. Проектът бил внесен на 30.09.2016 г., но на първо класиране през месец юли 2017 г. описаният в исковата молба проект не бил приет и съответно финансиран, а бил включен в резервните проекти поради изчерпани средства по програмата. При последващо решение за увеличаване на бюджета по процедура BG16RFOP002-3.001 ответникът сам изготвил изискуеми от финансиращия орган бланки/декларации. Евентуално счита описания механизъм за остойностяване размера на възнаграждението за противоречащ на добрите нрави с довод, че формираната сума не съответства на престирания труд, евентуално да е ограничен до попълване на документи по образец.

В допълнителната искова молба ищецът сочи, че от негово име договорът за консултантски услуги е подписан от И.Д.Н.– служител на дружеството, на когото е възложено да го сключи, страните договорили и промяна в размера на възнаграждението за успех, а ответникът а ответникът на два пъти заплатил и договорената сума по чл. 5.1 от договора в размер на 6000 лв. без ДДС, а с анекс от 03.02.2016 г. Твърди се в процеса на изпълнение на договора ищецът да е предлагал възможности за участие и в други програми, но ответникът заявил желание да кандидатства само по програмата „Технологична модернизация в МСП“, ОПИК „Енергийна ефективност в МСП“ и ОПИК „Подобряване на производствения капацитет в МСП“. Ищецът изготвил проекти за кандидатстване за финансиране по програми в това число и за одобрения проект по „Технологична модернизация в МСП“, който преминал успешно етапа на административно съответствие и допустимост и бил одобрен за финансиране. Ищецът твърди формулярът за кандидатстване да е изготвен от негов служител – М.Б., а бил подписан от управителя на ответното дружество единствено с оглед изискванията на финансиращата програма. Подписаните документи били подадени до финансиращата институция като от страна на ищеца е поддържана връзка и системно е следено развитието на проекта до вземане на окончателното решение и оценка на проекта от финансиращата институция. Сочи на 30.09.2016 г. да е било издадено и удостоверение за изпълнение, подписано за  ответника от И.К.П., с когото е водена кореспонденцията по изготвянето и подаването на проектното предложение и се твърди да е бил оправомощен да подпише удостоверението за изпълнение. Застъпва и теза, че подаването на проекта е също показателно за приетата работа. Ищецът не оспорва, че не е съдействал за отговор по трите запитвания като твърди те да са отправени след 28.10.2016 г., до която дата е действал договорът между страните като същевременно твърди, че не е уведомен от възложителя за допълнително изискваните документи от финансиращата институция в нарушение на чл. 10 от договора. Като причина за неизпълнение на задължението по чл. 1 т. 1.8. се сочи липсващото уведомление от страна на възложителя за сключения договор за финансова помощ.

В отговор по допълнителната искова молба от името на ответника се твърди, че формулярът за участие с процесния проект е попълнен и подаден от Н.А. и служителя в ищцовото дружество И.И., поради което и ищецът не е посочен като лице за контакт. Оспорва И.К.да е бил упълномощен да приема изпълнението.

            В хода на производството процесуалният представител на ищеца адв. Т. конкретизира, че служител на ищеца – Б.И., е предложил кандидатстване по програмата октомври 2015 г. През м. юни 2016 г. ищецът е съдействал за изготвяне на енергийния одит, изпълнен от свързано с ищцовото дружество лице. След одобрение на одита от АУЕР през периода август – септември 2016 г. М.Б. изготвила проекта ведно с описаните декларации – Приложение Г, Д, Е и Ж в електронната система на ИСУН 2020, като чрез извадка от системата в pdf-формат на 21.09.2016 г. изпратила проекта на електронна поща на И.К.П. – член на екипа по изготвения проект. Окончателният вариант бил изпратен до него на 27.09.2016 г. Този вариант бил подписан от законния представител на ответника и депозиран пред финансиращата институция. По същество смята за доказано, че служители на ищеца са препоръчали кандидатстване по програмата, те са изготвили проектно предложение и изпратено по електронната поща на представител на ответника в първоначален и преработен вариант. Поддържа теза, че с подписване и подаване на проектното предложение ответникът е приел работата, а и след изтичане на договорения срок са извършвани дейности в изпълнение на договора по повод на проектното предложение.

            Процесуалният представител на ответника – адв. Д. поддържа твърдението, че договорът не е подписан от лица, притежаващи представителна власт по отношение на двете дружества и в частност на ищцовото. Смята, че доказаните действия не касаят процесния проект и оспорва да е доказано, че е изготвен от представители на ищцовото дружество, съответно работата да е приета от официален представител на ответното дружество. Оспорва И.К.да е участва при подготовката на проекта. Претендира разноски в размер на заплатения адвокатски хонорар в размер на 4800 лв.

           Съдът като обсъди по същество надлежно въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235 ГПК за установено от фактическа страна следното:

От представения договор с указана дата 28.12.2013 г. и добавен № 533 се установява изразено съгласие от О.М.А.като представител на „Л.М.“ ООД, посочен в договора като възложител, а с оглед признанието на ищеца вместо от указания в договора представляващ ищцовото дружество, посочено за изпълнител, договорът е подписан от И.Н.. Договорено е, че в периода на действие на договора (три години, считано от датата на сключването му) ищецът ще осъществява мониторинг, периодичен преглед на европейски, национални и други донорски програми за финансиране в сферата на дейностите и интересите на възложителя, предоставяне на консултации и предложения за изработване на проекти за кандидатстване за финансиране по европейски, национални и други донорски програми, изработване и редакция на проект с пълната документация а кандидатстване по избрана от възложителя програма, администриране на изготвения проект, включително подаване на подписаните от възложителя документи до финансираща институция, поддържане на връзка с финансиращата институция и системно следене на развитието на проекта до вземане на окончателното решение и оценка по проекта от финансиращата институция, изготвяне на бизнес и финансови планове и анализ на рисковете, свързани с подготвянето и реализирането на тези проекти. При одобряването на проект за субсидия от финансиращата институция и получаването на финансиране изпълнителят поема задължението за обгрижване на одобрените проекти за периода на договора за консултантски услуги, по-нататъшното контактуване с финансиращата институция и изготвянето от името на възложителя на изискваните по програмата доклади за мониторинг на одобрените проекти. Съгласно чл. 5 възложителят дължи заплащане на авансово възнаграждение от 6000 лв. без ДДС и възнаграждение за успех, представляващо процент от първоначално одобрената съгласно уведомителното писмо сума за възложителя по спечелилия финансиране проект, изготвен от изпълнителя в изпълнение на договора в размер на 4 % от одобрените суми при размер на субсидията от 700 000 лв. до 1500000 лв. (чл. 5.2.4. от договора) като полученият размер не включва ДДС. Изразено е съгласие, че възнаграждението за успех се плаща на две вноски – първата в срок от 8 календарни дни от датата на одобряване на проекта за финансиране от финансиращата институция и втора част – 8 календарни дни, считано от получаване на авансово плащане от страна на възложителя, а при липса на такова – до 6 месеца от сключване на договора за безвъзмездно финансиране. Посочено е, че възложителят се задължава да предоставя на изпълнителя поискани документация и информация, необходима за изготвяне на документацията за кандидатстване, както и да изпраща по факса или по имейл всички свързани с проекта съобщения от финансиращата институция на програмата. Посочено е и задължение за възложителя да информира незабавно изпълнителя за одобрените проекти, изготвени в изпълнение на договора както и за получените средства по програмите за финансиране по проектите.

На 30.09.2016 г. в системата ИСУН 2020 е регистрирано проектно предложение на „Л.м.“ ЕООД *** *********

На 30.09.2016 г. И.К.П. като представител на ищцовото дружество писмено е удостоверил, че дружеството няма претенции относно изготвеното проектно предложение. Положен е и печат на „Л.“ ЕООД – Търговище. От представените доказателства се установява, че той е и съставител на годишните счетоводни отчети за дружеството за 2015 г. и 2016 г., а във формуляра за кандидатстване е посочен като счетоводител по проекта. За негов ръководител е посочен И.М.И..

По делото не се спори, че проектът под наименование „Повишаване на енергийната ефективност в „Л.м.“ ЕООД чрез закупуване на ново оборудване“ е одобрен на обща стойност 1863264,60 лв., БФП 1314043,22 лв.

Свидетелката Б.сочи да е чувала за „Л.М.“ ЕООД и да си спомня за й прехвърлен от неин колега спечелен проект. Не си спомня да е изготвяла проектното предложение, а евентуално да е помагала при писането на декларации. Тези показания напълно съответстват и на отразените резултати в СРМ системата. Записът отразява, че проектът е възложен на свид. Б.на 07.09.2017 г. като извършените действия, които могат да бъдат свързани с процесния проект са организация на среща и проведена среща при участие на И.К.и Й.А.с дадено указание за необходими документи за изготвяне на проект по ЕЕ. На 03.10.2021 г. е отразено и подаване на проект Енергийна ефективност в МСП.

Свид. Б.И. сочи, че е работил за ищцовото дружество до месец август 2016 г. и знае, че ответникът е бил клиент на ищеца. Той напуснал преди отварянето на програма „Енергийна ефективност“, поради което не е работил по процесния проект. Единствено е участвал в среща по повод на предстоящия проект. Практика при ищеца било при необходимост за извършване на одит да бъдат предлагани услугите на негово дъщерно дружество за извършване на енергиен одит. Срещал се с И.К.и Ю., които се представили като служители на „Л.М.“.

От приложено електронно писмо от 21.09.2016 г. (л. 233 от делото), изпратено до К. като видно от съдебно-техническата експертиза то е съдържало в прикачен pdf файл формуляр за кандидатстване.

С електронно писмо от 27.09.2016 г. свид. Б.уведомява, че изпраща проекта по Енергийна ефективност с очакване за коригиране на заложена сума за ИСО след получена оферта и изразена готовност за допълнителна корекция (л. 251 от делото). Съдебно-техническата експертиза потвърждава приложението към електронното писмо. В писмото свид. Б.е посочила да е извършила корекция на правописни грешки по проекта и да е актуализирана сумата за внедряване и сертификация по исо 50 0001.

Свидетелката М. сочи от нея да е търсено съдействие по съставяне на проектно предложение, предхождано от енергиен одит и с предмет закупуване на стругово-фрезови машини. След изготвяне на енергийния одит служител на ответното дружество с име М. започнал да попълва формуляр на проектното предложение. Тъй като не знаел идеално български език се допитвал до свидетелката за използвания словоред. Той работел на компютър, където нанасял данните. Спомня си, че консултираният с нея текст касаел предмета на дейност на фирмата, целите на проекта и други въпроси по цялото проектно предложение. За английския текст ползвали преводач като М. въвел текста във формуляра. Свидетелката казала на М. как да попълни и текстът на стр. 1 от приложения по делото хартиен препис от електронния документ. Свидетелката коригирала евентуални грешки или декларации, които се прилагат при подаване на проектното предложение. При второто класиране се наложило повторно подаване на документите поради промяна в нормативната уредба, в която процедура също се включила, защото трябвало да стане много бързо.

Страните не спорят, че на 09.01.2017 г. е поискано представяне на оферта и/или извлечение от каталог на производител/доставчик и/или проучване в интернет за актив по т. 2.1. т. 5 формуляр за кандидатстване - …., подписана от лице с право да представлява кандидата или упълномощено лице и прикачена в ИСУН 2020 чрез електронния профил, през който е подадено проектното предложение. Видно от неоспорено копие на електронен документ по л. 161 от делото на 10.01.2017 г. М.Б. е отговорила на препратено й електронно писмо с указание за постъпилия въпрос от оценителна експертиза препратен от Й.А.на 09.01.2017 г. до електронен адрес: *******.com.

На 14.02.2017 г. от Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ било поискано потвърждение от управителя на „ЕЕС – Е.Е.С.“ ЕООД, че обследването за енергийна ефективност на кандидата „Л.м.“ ЕООД, обективирано в Енергиен одит, одобрен със становище на АУЕР от дата 26.08.2016 г., е извършено от лице, вписано в публичния регистър по чл. 60 ал. 1.

На 11.05.2017 г. допълнително е поискано представяне на заверени от НСИ отчет за приходите и разходите за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. и счетоводен баланс за същите години във формата, в който са подадени към Националния статистически институт.

 

При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното.

 

Очертаното съдържание на отношението между страните в исковата молба сочи на ненаименован договор за услуга. Това налага да бъде установено в процеса постигнато съгласие за реализация на заявения при сключване на договора интерес за всяка от страните – осъществяване на детайлизираните в договора услуги при договорено възнаграждение, както и че ищецът е изпълнил задълженията си до степен, годна да служи за обичайното или договореното предназначение.

            Изразената воля в договора от 28.10.2013 г. за ответното дружество сочи да изхожда от вписан в търговския регистър към тази дата управител на ответното дружество – О.А., осъществяващ самостоятелно представителството, за което обстоятелство и не се спори. Договорът отразява изразена воля и от името на ищцовото дружество. Както е имал повод да посочи Върховният касационен съд в ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК но ВКС на липса на представителна власт може да се позове само лицето, от чието име е изразена воля. Едва оспорената представителна власт от представлявания поражда висяща недействителност на сделката. Тъй като в случая ищецът се позовава на сключения договор, а не оспорва представителната власт на волеизявилия от негово име, ответникът е валидно обвързан от договора и безпредметно остава обсъждането на наведените от страните доводи и събраните доказателства в тяхна подкрепа.

            Договореното възнаграждение за успех пряко се свързва с одобрен проект, което ще рече, че е обусловено от постигнат резултат, което определя за приложими . Очертаното съдържание на определя за приложими и правилата на договора за изработка, ангажиращи ищеца при изпълнение на обещаното да подходи с грижата на специалист и правото му на възнаграждение произтича от постигнатия резултат – овеществен продукт. В тази насока логично следва и връзката на възнаграждението не с факта на одобрение на проект по предложена от консултанта програма, а от конкретния принос на ищеца за одобряването му, дефиниран в случая като изготвен от изпълнителя проект. Задължението по чл. 1.1 от договора създава предпоставки за реализация на успешен проект, но изпълнението му само по себе си не обуславя договореното възнаграждение. Клаузата на чл. 5.2. свързва възнаграждението с постигнат резултат по проект, като размерът на конкретно предоставената сума е определен и като основа за остойностяване на възнаграждението. Затова и меродавно в случая е изрично указания в клаузата критерий – изготвен проект от изпълнителя. Договорът от 28.10.2013 г. е рамков – създава общи правила, относими към реализацията на всеки изготвен проект при действието на договора. Без значение в тази насока остава дали и какви други проекти в рамките на договора са били реализирани успешно.

Нормата на чл. 20а ал. 1 ЗЗД придава на съгласуваната воля силата на закон за страните по договора. Както бе посочено вече изводимата от съглашението обща воля на страните досежно основанието на вземането за възнаграждение произтича от приноса на ответника за одобреното проектно предложение. Както сочи и ищецът, а това произтича и от представеното по делото хартиено копие на формуляра, процедурата предполага представяне на информация по зададени показатели. Следователно надлежното изпълнение на изрично дефинираното по чл. 1.3. от договора задължение за изготвяне на проекта се изразява в убедителна обосновка на проектното предложение и надлежното комплектуване на преписката, съответно своевременно отстраняване на констатирана нередовност, доколкото закъснението само по себе си е основание за отказ.

Доказателствата позволяват еднозначен извод, че ищецът е предложил на ответника кандидатстване по програма „Енергийна ефективност за малките и средни предприятия“. Това обстоятелство обаче както бе посочено вече, не е относимо към договореното възнаграждение за успех. Не се установява ищецът да е осигурил изработването на процесния проект. Свид.Б., за която ищецът твърди да е изготвила проекта, е категорична, че не го е направила. Лишено от житейска логика е влагане на ресурс при подготовката на проект, ако за това се разчита на друго лице. С оглед и показанията на свидетелката М., която сочи да е консултирала служител на ответника при съставяне на документа, еднозначно се налага извод, че свид. Б.няма принос за попълване на формуляра.

По аргумент от чл. 8 от Указа за печатите ръководителят на стопанския субект определя правилата за съхранение и полагане печата на предприятието. При така създадената регулация следва неизбежно и изводът, че положеният печат е формален израз на оправомощаване за действие от името на собственика на печата. За процесния договор не е предвидена форма за действителност, поради което и според настоящия състав полагането на печат до подписа на И.К.П. е достатъчно за извод, че е оправомощен да действа от името на „Л.М.“ ЕООД. Прави впечатление обаче различният подход за отчитане на извършената по проекта работа в сравнение с отразеното в референция изх. № 34/13.12.2016 г. (л. 114 от делото), изрично отразяваща и подготовка на проектно предложение. Тази разлика изключва възможността за извод, че удостоверението е утвърден в отношенията между страните отчетен документ. Предвид и изричните показания на свид.Б., че тя не е изготвяла проектното предложение, дадени под страх от наказателна отговорност, отчетено, че „възложителят няма претенции към изпълнителя относно изготвеното проектно предложение, бюджета на проекта и всички съпътстващи допълнителни документи и ги приема без забележки“, се свежда до осъществената от нея редакция на проектно предложение, за което не се доказа да е подготвено от представители на ищеца.

Електронната комуникация еднозначно сочи на търсена консултация за съдържанието на проекта, каквато е и изрично дефинираната в ръководството цел на разработената функционалност за споделяне на файл, създаден в платформата ИСУН 2020. Установява се и че такава е предоставена. Самата програма предлага съдействие при попълване на формуляра както с нарочно разработени насоки, така и чрез непосредствен контакт с управляващия орган. Следователно, при създаден от кандидата проект консултантската дейност е алтернатива на установен и достъпен за него механизъм за подкрепа. От тази гледна точка еднозначно се налага извод, че изричното обвързване на възнаграждението за успех произтича от създаване проектно предложение и защитата му пред финансиращата институция. Подкрепящата функция на консултант не обосновава договореното възнаграждение, но еднозначно може да бъде свързано с договореното възнаграждение по чл. 5.1. от договора. Понеже не касае съдържанието на проектното предложение, участието на свид. Б.при изготвяне на съпътстващите го декларации е относимо към осъществената подкрепяща функция. Възнаграждение за успех се дължи за одобрен проект, който е изготвен от изпълнителя. Очертаната в писмените бележки организация по работата, а именно – стиковане на енергийния одит с формулираните проекти цели в това число и ангажирането на свързано с ищеца дружество да го осигури също е неотносимо договореното в случая основание на вземането за възнаграждение. Възприетата формулировка налага извод, че страните ограничават възнаграждението за успех при договорения механизъм за остойностяването му до вложения от изпълнителя експертен опит и създадена организация, довела до подготовка на проектното предложение и защитата му пред финансиращата институция. Данните по приложения формуляр към писмото от 21.09.2016 г. предвид указаната дата и текст в хедъра на документа навеждат на извод, че е извлечен от платформата ИСУН 2020. Според ръководството за работа със системата ИСУН 2020, достъпно на адрес: https:************ , достъпът е осигурен чрез регистрирани и нерегистрирани потребители. Регистрираният потребител може да създава електронен формуляр. По делото не се твърди, а и доказателствата не позволяват извод единствено служителите на ищеца да са имали такова качество. Напротив, самият ищец сочи, че формулярът е подаден чрез платформата, което предполага както регистрация, така и създаден профил на ответника като кандидат за включване в програмата. Платформата допуска всеки регистриран потребител да достъпи до създадено проектно предложение. При тези обстоятелства обстоятелството, че свид. Б.е разполагала с електронен документ със съдържанието на одобреното проектно предложение не доказва, че тя го е създала, което и самата тя заявява, че не е правила.

Свид. М. е присъствала на корекции на текст във формуляра, което обосновава еднозначен извод, че посоченият от нея служител на ищеца го е попълвал. При положение, че посочените от ищеца бивши негови служители – свид. И. и свид. Б.сочат, че не са изготвяли проектното предложение (свид. Б.е категорична в показанията си включително и по повод зададен й от адв. Т. уточняващ въпрос, подминато без коментар в писмените бележки), налага се извод, че някой друг го е направил. При тези обстоятелства поддържаният довод за доказано изготвяне на проекта от служители на ищеца е необоснован. Съдът приема, че с оглед очертаното съдържание на дължимо изпълнение техническата работа по попълване на формуляра не е определяща. Фактът на съставения текст обаче обосновава житейска презумпция, че съдържанието на писменото изявление е определено от автора на текста. По делото не са ангажирани доказателства служител на ищеца да е определил съдържанието на попълнения във формуляра текст, поради което няма основание доказаното участие на служителя на ответното дружество да бъде ограничено до техническото възпроизвеждане на структуриран от името на ищеца текст. При тези съображения съдът приема за недоказано представител на ищеца да е участвал при обосновката на проектното предложение.

Освен това, както бе посочено вече обосновката на предложението е съществена предпоставка, за да бъде убедена финансиращата институция в потенциала на предложението да постигне целите, оправдаващи финансирането му. Ръководството определя профила на кандидата и посочена от него електронна поща като средство за комуникация по повод установена нередовност на проектното предложение. От тази гледна точка неясно по съдържанието си остава съдържанието на поетото задължение от страна на ищеца да поддържа пряка връзка с финансиращата институция и системно да следи развитието на проекта до вземане на окончателното решение и оценка от финансиращата институция. Установява се обаче, че свид. Б.е била уведомена за установена нередовност на заявлението с приложение № 1. В отговор обаче е възпроизведен текста на указаната нередовност с добавка: „Въпрос към проекта:“. Макар и кореспонденцията да следва изтеклия срок на договора доколкото отстраняването на недостатък в предложението е предпоставка за неговото одобрение, откликването макар и след срока на договора се явява действие в защита на проектното предложение. Изпратеният отговор не предлага решение на констатираната нередовност, за да обоснове участие на определения от ищеца негов служител и във фазата по защита на проектното предложение. Затова и не се установява свидетелкатаБ., а не се твърди и друг представител на ищеца, да са предприели действие в насока отстраняване на съобщената нередовност. Такива данни не са отразени и в представеното от ищеца извлечение от СРМ система на „Г.К.“ ООД (л. 271 от делото). Доколкото извлеченият от тази система документ се създава в контролирана от ищеца електронна среда, неговото съдържание е непротивопоставимо на ответника, но се ползва с доказателствена сила досежно неизгодни за ищеца обстоятелства.

Без значение в случая остава какви други проекти са реализирани по силата на договора от 28.10.2013 г. Възнаграждението е договорено за постигнат конкретен резултат, отчетен с конкретен проект.

По изложените съображения съдът приема за недоказано, че проектното предложение е изготвено от ищеца в указания смисъл, за да възникне претендираното вземане за възнаграждение за успех.

 

            По разноските

При установения изход от спора направените от ищеца разноски в процеса следва да бъдат възложени в негова тежест

Ответникът е в правото си да бъде възмезден за направените разноски за осигурена защита от адвокат. Настоящият състав приема, че общоустановената граница на отговорността за обезвреда – на възмездяване подлежат вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от укоримо поведение, е напълно приложима и при института на отговорността за разноски в съдебен процес. С оглед предначертаните правила на процеса ищецът е в състояние и дължи да прецени възможностите за утвърждаване на възприетото от него право. Неправилната преценка без оглед на причината за това, ангажира ищеца да възмезди ответника за сторените от него разноски. В тази насока меродавен е критерият необходимост на разхода. Законът визира адвокатската защита като присъщ разход при съдебна процедура и предвижда механизъм, гарантиращ получаване на квалифицирана защита при нормативно обоснован размер с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокатът не дължи да се съобрази с този минимум, но желанието на страната да се възползва именно от услугите на избрания от нея адвокат определя превишението като резултат от осъществен избор, а не е наложен от поведението на насрещната страна в правоотношението. Затова и възникналият в патримониума на ответника дефицит в резултат на заплатеното адвокатско възнаграждение за избрания от него адвокат не обвързва ищеца. Когато обаче размерът на този разход не произтича от личността на ангажирания адвокат, а отчита фактическата и правната сложност на спора, разходът се явява необходим и загубилата спора страна дължи да отстрани вредата. В тази насока именно нормата на чл. 78 ал. 5 ГПК овластява съда да съобрази размера на адвокатското възнаграждение с фактическата и правна сложност на спора. Делото се явява усложнено от фактическа страна – спорът налага анализ на множество обстоятелства и формиране на изводи въз основа на косвени доказателства. Налице е и усложнение от правна страна предвид обстоятелството, че правоотношението не е пряко регламентирано от закона при утвърдено от съдебната практика съдържание на регулаторната рамка, а пряко произтича от свободата на договаряне, налагащо специфична преценка за съдържанието на вложената от страните обща воля. При тези обстоятелства договореното възнаграждение от 4000 лв. не е прекомерно.

Настоящият състав приема обаче за непротивопоставим на ищеца заплатеният ДДС, довел до заплащане на сума за горницата до 4800 лв. Задължението за начисляване на този разход произтича от доброволна регистрация по закона или осъществявана от данъчно задълженото лице дейност, чийто обем налага такава. Затова и тази сума пряко произтича от относимо към личността на адвоката обстоятелство – ответникът се е възползвал от услугите на регистриран по ЗДДС адвокат.

Разходът не може да бъде оправдан и с нормата на § 2а ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Нормата изравнява гарантирания размер на минимално възнаграждение като ангажира регистрирания адвокат да използва като основа за определянето му размерът на възнаграждението. Задължението за начисляване на този данък обаче не обосновава собствено основание за възлагане на отговорност за обезвреда над размера на адекватното възнаграждение с оглед спецификите на конкретния спор. Предвид механизма за събиране на косвения данък ДДС заплатената на това основание сума би довела до дефицит в патримониума на ответника единствено, ако не са били налице предпоставките за възстановяването й при  предоставени през отчетния период облагаеми сделки. Следователно, освен условния характер на подобен разход, той пряко зависи от дейността на ответника, а не произтича от поведението на ищеца.

По изложените съображения настоящият състав приема възражението за прекомерност за основателно за сумата над 4000 лв.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, ТО, VІ-13 състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г.К.” ЕООД срещу „Л.М.“ ЕООД иск с правно основание чл. 79 ал. 1 вр. чл. 9 ЗЗД за сумата 63074,02 лв. – възнаграждение по чл. 5.2 от Договор № 533 от 28.10.2013 г. по проект с наименование с наименование „Повишаване на енергийната ефективност в „Л.м.“ ЕООД чрез закупуване на ново оборудване“ и номер в ИСУН 2020 *********

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „Г.К.” ЕООД, ЕИК *********с адрес по делото: гр. София, бул. „*********да заплати на „Л.М.“ ЕООД, ЕИК *********с адрес по делото: гр. Търговище, ул. „*********сумата 4000,00 лева – разноски в производството пред Софийски градски съд.

ВЪЗЛАГА направените разноски по делото от страна на „Г.К.” ЕООД в негова тежест.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                                                                                СЪДИЯ: