П
Р О Т
О К О Л
№ 682
гр.
Пловдив, 22 ноември 2018 година
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при участието на
съдебния секретар Антоанета Калайджиева и в
присъствието на прокурора БОЖИДАРКА ПОПОВА сложи за разглеждане докладваното от
съдията-докладчик ДЕНИЦА СТОЙНОВА, ВЧНД
№ 600 по описа за 2018 година.
На
именното повикване в 10.29 часа в
залата се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА /обвиняема/ И.Г.И. – се явява лично, доведена от О*** „А.“ П. и със защитник адв. З.К., редовно упълномощен.
НЕ СЕ ЯВЯВА другият защитник - адв. Г.С., редовно уведомен от предходната инстанция.
ОБВИНЯЕМАТА И.И.: В това производство желая да ме защитава само адв. З.К..
ЗА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – П. се явява Зам. Апелативният прокурор БОЖИДАРКА ПОПОВА.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОР ПОПОВА: Да се даде ход на делото. Налице са основанията.
Адв. З.К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуална пречка за за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се частната жалба, депозирана от адв.С., против определението на Окръжен съд П. №1298 от 15.11.2018 година, постановено по ЧНД №2032/2018 година.
СЪДЪТ разясни на страните процесуалното им право съгласно разпоредбите на чл.274 и чл.275 НПК.
ОТВОДИ и нови искания не бяха направени.
Прокурор ПОПОВА: Нямам други искания.
Адв. З.К.: Тъй като в предходното определение на първоинстанционният съд се анализираше факта и обстоятелството, че децата на доверителката ми се отглеждат не само от нейната майка, а и от бабата, Ви представям история на заболяването на тази жена - С.Н.- бабата, от което е видно, че тя е с мозъчен инсулт и моля да приемете като писмени доказателства четири броя епикризи.
Нямам други искания.
ОБВИНЯМАТА И.: Да се приемат. Нямам против да се гледа делото от този състав.
ПРОКУРОР ПОПОВА: Не възразявам, да се приемат.
СЪДЪТ счита, че представените от защитата четири броя експертиза имат отношение към предмета на настоящото дело и като такива следва да бъдат прочетени и приложени, за което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА представените от защитата четири броя епикризи.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. З.К. /защитник на жалбоподателката обвиняема И.Г.И./:
Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата, депозирана от колегата адв. С. и Ви моля да отмените определението на първоинстанционният съд и да уважите жалбата, като измените мярката за неотклонение на доверителката ми И.И. от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в по-лека такава.
В определението си първоинстанционният съд изтъква няколко обстоятелства защо тази мярка трябва да остане, а да не бъде изменена и аз ще се опитам най-кратко да ги анализирам.
На първо място се споменава, че доверителката ми пътувала много в чужбина, като обаче не се спомена, че това нейно пътуване е било свързано с придружаване на нейната майка, която тогава е била в тежко здравословно състояние, тъй като е онкоболна.
На следващо място се споменава, че деянието осъществено от доверителката ми е при условията на продължавано престъпление, което забележете трае една минута. В рамките на една минута тя успяла да изтегли две транзакции от банкомата и на следващо място това престъпление било извършено в присъствието на детето на доверителката ми.
Ясно и категорично моята доверителка е признала вината си и е дала подробни обяснения. За съжаление тя това, което е извършила, е престъпление, а именно намирайки портмоне, в което има дебитна карта с листчето с пин-кода, тя се възползва и изтегля сумата от 400 лева. В изключителен кратък период от време тези средства са възстановени на пострадалата, за което ние сме приложили копие от разписката. Признанието на вината не се отчита като ново обстоятелство от предходният съдебен състав, възстановяването на средствата не се отчита като ново обстоятелство, което да доведе до извода, че следва да бъде изменена мярката за неотклонение. Какви са тогава?
Нека да Ви кажа какво е ненаписаното в определението на предходния съд. Доверителката ми има една предходна присъда от три месеца. Да, в края на изпитателния срок на тази присъда тя извършва това престъплението, за което се води настоящето производство. Съдът разсъждава така - И.И. ще лежи и изтърпява реално, защо трябва да я пускаме като е минималното, което тя ще изтърпи? Предходната нейна присъда от три месеца, плюс тази която тя ще получи по това дело. Не е написано, но по този начин прозира изводът направен от първоинстанционният съд. Ние не искаме нищо друго, освен „ДОМАШЕН АРЕСТ“, който законодателят е предвидил като мярка за неотклонение, която също се приспада от една бъдеща присъда. На всички ни е ясно, че тази бъдеща присъда ще е реална, но нека докато влезе в сила тази присъда, тя има две обстоятелства - или чрез споразумение или това, което сме обсъждали с доверителката ми и споразумението, предложено от прокуратурата не ни удовлетворява като параметри, да отидем на едно предварително изслушване, защото тя признава абсолютно всичко и да изчакаме справедливостта на съда.
В това време, нашата молба е тя да бъде в домът, където се намират децата й и където те се отглеждат с много големи усилия от страна на онкоболната й майка. Има възможност от страна на прокуратурата да се наложат ограничителни мерки така, че тя да не напуска страната. Отделно от това самата мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ е достатъчна тежка, за да гарантира, че доверителката ми няма да се отклони. Какво друго престъпление би извършила тя, аз така и не разбрах. Първоинстанционният съд пише, че след като веднъж е извършила престъпление, след това време, значи може да извърши и трето. Ясно осъзна своята вина и това беше причината да се признае за виновна и да даде показания.
Другото нещо което е, аз гледам от моя гледна точка, че ако не бъде изменена мярката за неотклонение в „ДОМАШЕН АРЕСТ“, наказваме не само нея, наказваме и децата. Без значение дали тя ще бъде за 10-15 дни или месец докато влезе една бъдеща присъда в сила, е нещо по-добро, отколкото да я лишим от тази възможност да помага в момента на двете си деца. Те са на малка възраст, посещават училище, ангажиментите с тях знаете, са много големи и според мен не са по силите на две болни жени – нейната майка и нейната баба.
Ето защо моля да измените мярка за неотклонение от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в „ДОМАШЕН АРЕСТ“ и да уважите жалбата.
ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
ОБВИНЯЕМАТА И.Г.И.: Искам да помоля съдът да ми измени мярката в „ДОМАШЕН АРЕСТ“, за да мога да се грижа за моите деца. Майка ми е с тежко онкологично заболяване и не може да се грижи за тях. Децата са на училище през седмицата и само почивните дни мога да ги чувам. Те ми казват, че много им липсвам. Уверявам Ви, че няма да се укрия и не бих направила нещо, което да ме раздели с децата.
ПРОКУРОР ПОПОВА: Уважаеми апелативни съдии, противно на изложеното от защитата, моля да потвърдите определението на Окръжен съд П. като законосъобразно. Как разсъждава съдът е видно от протокола и това какво мисли защитата, че не е казано или не е написано, е негово право. Съдът е обсъдил и двете кумулативно предвидени предпоставки в разпоредбата на чл. 63 ал.1, за да се произнесе по реда на чл. 65 НПК – т.е. да каже дали продължава да съществува обоснованото предположение, че обвиняемата е извършила престъпление и дали са налице другите кумулативно предвидени предпоставки –опасност от укриване и извършване на ново престъпление.
Защитата акцентира на две обстоятелства – за възстановените 400 лв., за които по делото е приложено копие и за това, че обвиняемата била сега разпитана и признала вината си. Това не са никакви нови обстоятелства. Досъдебното производство, наказателното производство в подготвителната фаза мина и вижте кога е извършено деянието, вижте кога са възстановени вредите – след като тя е задържана. Да ги беше възстановила тогава, когато е сгрешила. Какво значи в края на изпитателния срок? В изпитателния срок ли е извършено деянието, да в изпитателният срок е извършено деянието.
Единственият извод, който може да се направи - какъв е, че всъщност първото наложено наказание, отложено за изтърпяване по реда на чл. 66 НК, не е изиграло своята роля. Ето това е изводът, който е направил първият съд и това е така. Значи продължавано престъпление е налице, защото имаме два пъти ползване на дебитната карта, т.е. на чужд инструмент и за това няма значение, че е за 1 минута. Няма как да се формулира обвинението по друг начин. Това деяние е на формално извършване, то не е резултатно. Затова е при условията на чл. 26 НК, защото имаме две тегления. Това е станало в присъствието на едното й дете и обвинението няма как да го отрече, а и съдът няма как да не го види, защото имаме техническа експертиза, в която са приложени фотосите на камерата. Детето е до обвиняемата когато извършва транзакцията. Нищо укоримо няма от това и това е видно от материалите по делото. Предстои обсъждането им при разглеждане на делото по същество.
Защитата иска да бъде изменена мярката за неотклонение от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в „ДОМАШЕН АРЕСТ“, позовавайки се на обстоятелството, че няма кой да полага грижи за двете й непълнолетни деца. Прави доводи, че всичките тези задгранични пътувания, за които има приложена справка, били свързани с придружаване на майката, която била онкоболна. Докато Вие виждате за колко време в месеца я няма. Има и месеци, в които няколко дни е била в Б.обвиняемата. Кой е полагал грижи за тези деца? Самото обстоятелство, че тя извършва престъпление, в присъствието на едното дете, което впрочем първият съд е изложил в рамките на това, което е казал Апелативния съд при гледане на мярката по чл. 65, няма как да бъде отречено, че целта на обвиняемата е да полага грижи. Значи тя отсъства 9 месеца по много дни в един месец от Б. и изведнъж, когато бива задържана, тя решава, че трябва да полага грижи за тези деца.
Считам, че определението е напълно законосъобразно. Съдът е обсъдил разликата в това да се вземе мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ или да се промени в „ДОМАШЕН АРЕСТ“, и аз не считам, че има някакво извънредно обстоятелство, което да налага на този етап да се измени мярката в „ДОМАШЕН АРЕСТ“. Налице са кумулативно предвидените предпоставки, продължават и към настоящия момент да съществуват и моля да потвърдите определението на първоинстанционния съд.
Адв. К.: /реплика/ Факта, че намирате едно портмоне и там е детето Ви, какво утежняващо има, че там е детето Ви? Не прехвърляйте вината на майката към децата. Ако И.И. не се разболее така, че да не може да стои в Ареста, тя няма да бъде пусната оттам, няма да се измени мярката, защото това, че е признала няма никаква положителна насока и това, че е възстановила парите, без значение дали в първия момент или в последващ, няма нищо положително, тя ще стои в Ареста, докато не се разболее, защото ние нищо повече не можем да направим по делото. Нашето поведение е дотук. Какво още трябва да направим, за да се променят обстоятелствата? Да се случи нещо фатално с хората, които гледат децата ли и тогава да я пуснем? Имаме ли нещо, което трябва да направим, за да се променят тези обстоятелства? Няма! Ние сме го направили - признаваме се, възстановяваме средствата. Готови сме на споразумение, готови сме на предварително изслушване, на всичко. Тя знае, че ще лежи в Затвора и ще изкара определен период в Пенитенциални заведения. Ако не се разболее, няма да я пуснат, това чух от представителят на прокуратурата и това казва първоинстанционния съд. Друго обстоятелство няма.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА:
ОБВИНЯЕМАТА И.Г.И.: Желая да бъда пусната в „ДОМАШЕН АРЕСТ“.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът намери депозираната жалба за основателна. Настоящият съдебен състав споделя доводите изложени в нея, както и изложените в днешното съдебно заседание.
Не може да има спор и няма спор, че са налице първите две предпоставки по чл.63 НПК, които водят до продължавано престъпление.
Спрямо нея е повдигано обвинение с лишаване от свобода. Обоснованото предположение е налице и то не се оспорва от никоя от страните в процеса, включително и от И., която изцяло е признала вината си.
Известно е, че страните ще се съгласят, че мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ“ се взема в случаите когато по делото се установяват хуманни съображения за това. Първоинстанционният съд също е посочил, че това са случите, в които приравняващите се по закон и Европейски стандарти „ДОМАШЕН АРЕСТ“ със „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“. Освен това, няма как да не се отчете, че това според този състав са нови обстоятелства, настъпили след производството по чл. 64 НПК – признанието на вината и възстановяването на вредите, настъпили в резултат на инкриминираното деяние.
Обвиняемата обаче е родител на две малолетни деца, за които тя следва да полага грижи. В случаите когато тя е лишена от тази възможност, поради това че е извършила противоправно деяние, следва да се установи дали и в каква степен са налице други лица, които могат да осъществяват тази грижа така, че да не се накърнява интереса и на тези деца. В случая данните по делото сочат, че към настоящият момент грижите се полагат от две жени на напреднала възраст и с много тежки здравословни проблеми и заболявания, което предполага, че те са затруднени съществено да полагат адекватните и нужните грижи за малолетните деца. Това обстоятелство съдът намира, че следва в казуса на фона, на вече посоченото признание и възстановяване на вредите, да надделее над обществения интерес и да се даде приоритет на личния - не на обвиняемата, а на нейните деца.
Съдът намира, че едновременно с налагането на „ДОМАШНИЯ АРЕСТ“, на обвиняемата следва да се наложи и ЗАБРАНА за напускане пределите на страната. Като съвкупност тези две мерки намира, че ще предотвратят всякаква опасност И. да се отклони от наказателното производство, което се води спрямо нея.
Ето защо съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
протоколно определение № 1298
от 15.11.2018 година, постановено по ЧНД №2032/2018 година по описа на П. окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на адв. К. – защитник на
обвиняемата И.Г.И. по Досъдебно производство № 297/2018 г. по описа на ** РУ на
***– гр. П., за изменение на взетата
спрямо И. мярка за неотклонение от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в по–лека такава и ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ взетата спрямо И. Г.И., ЕГН: ********** – обвиняема по Досъдебно производство № 297/2018 г. по описа на ** РУ на ***– гр. П. от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в „ДОМАШЕН АРЕСТ“, която да се изпълнява на известния по делото адрес – по местоживеенето на обвиняемата И. ***.
ВЗЕМА спрямо обвиняемата И.Г.И. мярка за процесуална принуда ЗАБРАНА за напускане пределите на страната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 11.01 часа.
ПРОТОКОЛЪТ се
изготви в С.З.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.
СЕКРЕТАР: