Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производството е по реда на . С решение № /1.3.2011г. по Г.д. /2010г. ЕРС е уважил предявеният от И. С. иск с правно основание чл. 127 от СК, като е определил местоживеенето на детето, предоставил е на ищеца упражняването на родителските права спрямо малолетното дете, определил е режим на лични отношения, осъдил е майката да заплаща месечна издръжка от 80 лева, и такава за минало време от 100 лева, както и разноски, определил е място на живеене на малолетното дете в дома на ищеца. Срещу решението е подадена жалба от В. М., в която се правят оплаквания за неговата неправилност. По делото е било установено, че въззивницата отсъства от страната, но това е за кратък период от време, в който грижите за детето са били полагани от нейните родители. Въззиваемият няма нужния родителски капацитет да отглежда и възпитава детето, същият няма собствено жилище. Налице е силна емоционална връзка между майка и дете, което е основание последното да живее при нея. Представени са доказателства, които установяват, че срещу бащата са били образувани наказателни производства, които индицират, че същият не е подходящ да поеме изцяло грижите за детето. Моли съда да отмеÝи решението на ЕРС и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. В срока по е депозиран отговор от страна на въззиваемия, в който се твърди неоснователност на подадената жалба и правилност на първоинстанционното решение. От събраните доказателства се установява, че бащата разполага с добри битови условия, при които да отглежда и възпитава детето, както и това, че може да разчита на помощта на своите родители. Отделянето на детето от неговата майка не би довело до трайни психически травми за същото. Поради горното, моли съда да потвърди атакуваното решение. Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Предявен е иск по реда на . В исковата молба ищецът твърди, че към настощият момент детето живее в Г. З., при него, където посещава детска градина и с помощта на родителите му, се чуства добре. Твърди, че майката на малолетното дете И. И. Н.,пребивава по- голяма част от времето си пребивава в Република Гърция, където работи като сезонен работник и за детето се грижи неговата баба. Настоящата инстанция изцяло препраща към мотивите на ЕРС, съгласно чл. 272 от ГПК, като следва да се подчертае, че правилно ЕРС е установил, че и двамата родители имат родителски капацитет, че и двамата имат материални възможности за отглеждане на детето, които изводи са подкрепени от доказателствата по делото: разпитани свидетели и изготвени социални доклади. Като основен превес при вземане на решение ЕРС е оказал факта, че бащата би могъл да упражнява по-ефикасно родителски контрол, тъй като постоянно пребивава в РБългария, а майката напротив е сезонен работник в Р.Гърция, поради което личните контакти биха били затруднени. Пред виззивната инстанция са допуснати нови доказателства на основание чл. 266 ал 3 от ГПК, като е изслушана и съответна СПЕ, която съдът цени като -обективна и безпристрастна и същата установявава, че макар детето да обича еднакво своите родители, по-голям авторитет и привързаност то проявява към майката. Събрани са доказтелства и досежно множеството осъждания на ответник жалба, както и справка относно негови пътувания извън страната. Въпреки тези факти, които не се явяват нови, тъй като данни за това са събрани и от първата инстанция, от ислушаните свидетели, социалния доклад и от психологическата експретиза пред въззиваната инстанция се установява, че въпреки това бащата притежава такъв капацитЕ. Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда: Жалбата е подадена в указания от закона двуседмичен срок от уведомяването и е процесуално допустима.Разгледана по същество, е неоснователна. С оглед всички останали равни критерии, съгласно , а именно: битови условия, привързаност на детето, родителски капацитет, помощ, оказвана от близките на родителите, ЕРС правилно е анализирал нюансите, като основно е изходил от интереса на детето. Същото от повече от 1 година посещава детска градина в Г. З., там е живяло продължително време, като в Г. Б. е било по- малко от година при особено изострени отношения между родителите, поради което за него естествената среда се явява тази в Г. З.. Следователно едно преместване за него би било трайно увреждащо. На следващо място се установява, че майкато често отсъства от страната, и не е спорно, че грижите за детето при отсъствията й, са били полагани от нейната майка./Вж. решение № 516 от 23.II.1970 г. по Г. д. № 6/70 г., II г. на /. Задължението да се полагат грижи за отглеждане и възпитание на детето имат рождените родители, а не неговите баба и дядо. Следващ аргумент на съда е, че самата майка не е потърсила детето си значителен период от време от датата на преустановяване на неговото живеене в Г. Б., както и факта, че самата тя не е започнала дело за предоставяне упражняването на родителските права. Друг критери, установен о‗ горецитираната практика на ВКС е възрастта и пола на детето. Възрастта на детето е такава, че всеки от родителите е еднакво подходящ да се грижи за него. Същото е момче, посещава детска градина, в Г. З. , и тези факти са били отчетени от ЕРС. Наистина осъжданията на ищеца са от значение, но при евентуално негово наказание лишаване от свобода, за жалбоподателката ще възникне правото да иска изменение на режима на радителските отношения. Настоящата инстанция намира,че ЕРС изцяло се е съобразил със задължителните критерии, визирани от ., в което се дават разяснения на проявната форма на новонастъпили обстоятелства /В същия смисъл е и решение № 1203 от 20.XI.1993 г. по Г. д. № 514/93 г., II г. о. на /. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, касаещи родителския капацитет на бащата и условията, при което ще живее детето. Както се посочи по-горе осъжданията на ответник жалба не следва да се преценяват изолирано от всички останали доказателства, касещи родителските качества на бащата. От проведения социален доклад и от заключението по допуснатата СПЕ се установява, че е налице силна емоционална връзка между детето и неговиа баща, а съответните отсъствия на майкатаводят до лабилност на последното при раздялата между тях. Горното обаче следва да се цени не изолирано, а съобразно установените качества на майката да полага грижи за детето, което обосновава извода, че статуквото следва да бъде запазено, като от съда се допусне разширен режим на лични отношения между двамата. В този смисъл е и практиката на ВКС Определение № 1114 от 28.10.2010 г. на ВКС по Г. д. № 576/2010 г. След като настоящия състав излага съображения за първия иск, няма възражения във въззивната жалба по отношение на кумулативно съединените с него искове за издръжка и лични отношения и разноски,поради което ВТОС изцяло препраща към мотивите на ЕРС на основание чл.272 от ГПК. Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Предвид горното, съдът РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА решение № /1.3.2011г. по Г.д. /2010г. ЕРС РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от уведомяване на страните пред ВКС. Председател: Членове:1. 2. |