Присъда по дело №1217/2020 на Окръжен съд - Варна
| Номер на акта: | 65 |
| Дата: | 17 декември 2020 г. (в сила от 28 октомври 2021 г.) |
| Съдия: | Марин Цвятков Атанасов |
| Дело: | 20203100201217 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 28 октомври 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1217 по описа на Варненския
окръжен съд за 2020 година, наказателно отделение.
Варненска Окръжна прокуратура е внесла за разглеждане във ВОС,
обвинителен акт, с който на подсъдимият М. С. П. от гр. Дългопол е
предявено обвинение за престъпление от общ характер, квалифицирано по чл.
119 вр. чл. 119от НК, за това, че на 06.10.2018 г., в гр. Дългопол, обл. Варна,
умишлено умъртвил С. П.С. на 36 години, като убийството е извършено при
превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Като страни в процеса в хода на съдебното производство, бяха конституирани:
в качеството на частни обвинител и граждански ищци- лицата М. Р. С. , Н.П.П., Н. П. С. , Р.
П. С. и М. Д. П. , последната представлявана чрез повереника си -адв. Е.Ф.
- в качеството на частен обвинител - Н. С. П. представлявана от повереника - адв. В.Д.,
назначен за особен представител. Бяха предявени и приети за съвместно разглеждане
граждански искове за неимуществени вреди срещу подсъдимия в резултат на престъпление
по чл.119 вр с чл.115 НК, както следва:
- в размер на 120 000 / сто и двадесет хиляди/ лева за всеки от гр.ищци - М. Р. С. и М. Д. П. ,
- в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането – 06.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата за всеки от гр.ищци Н.
П. П., Н. П. С. и Р. П. С.
По искане на защитата и със съгласието на всички страни съдът с
определение по реда на чл.371,т.1 НПК одобри даденото им съгласие да не
бъдат разпитвани всички свидетели и вещи лица, тъй като протоколите за
разпит от заключения са изготвени по реда предвиден в НПК, и при
постановяване на присъдата непосредствено ще се ползва съдържанието от
досъдебното производство.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, намира го за безспорно доказано и предлага да бъде
определено наказание – лишаване от свобода, около средния размер, което да
бъде изтърпяно ефективно. Последното имащо и за резултат привеждането в
изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ наложено с влязла в сила
присъда по реда на чл.68,ал.1 НК, в чийто изпитателен срок е извършено и
деянието предмет на настоящото производство. Навеждат се доводи по
същество, че се подсъдимия бивайки в състоянието на неизбежна отбрана, е
превишавал пределите на същата, тъй като с използването на явно
несъответстващи на опасността и характера на нападението средства за
отбрана е причинил обществено опасен резултат непропорционален на
защитеното благо. По отношение на предявените граждански искове се
1
изразява становище за тяхната прекомерност по размер.
Процесуалният представител на гражданския ищец и частен обвинител М. Д. П. , в хода на
съдебните прения поддържа изцяло становището на прокуратурата за доказаност на
обвинението. Счита, че за превишаване пределите на неизбежната отбрана фактите и
обстоятелства се подкрепят от събраните в д.пр. материали. Акцент се поставя на
самопризнанията на подсъдимия, които според повереника са доказателство, че
нападението е било преустановено ,след което са нанесени двата последни удари. Намира,
че безпредметно е било използването на хладното оръжие от подсъдимия с оглед на факта,
че пострадалия по никакъв начин не е застрашил неговия живот, за да е необходимо в такава
степен да бъде силно отблъскване на нападението. Моли, наказанието да се определи при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, тъй като подсъдимият нито веднъж не
изказал съжаление за стореното. С последното обстоятелство се мотивира максимално
предвиденото в закона наказание. По отношение на предявения от доверителката и
граждански иск го намира за доказан по основание и размер и моли да бъде уважен в пълен
размер. Според повереника убедителни доказателства в тази насока са медицинските
документи, за настъпили редица заболявания по отношение на майката на пострадалия,
извън наложеното и тежко „наказание“ от загубата на сина си.
Процесуалният представител на частния обвинител Н. С. П. – адв. Д. се присъединява към
становището на представителя на ВОП по отношение на приложения материален закон.
Подлагайки на критика обясненията на подсъдимия намирайки ги изцяло за защитна теза се
твърди, че няма категорично никакви доказателства за това, че той е действал при условията
на неизбежна отбрана. Акцент се поставя на действията на пострадалия, които не са били
толкова агресивни, опасни за здравето и живота на подсъдимия, че за да прибегне до
крайните мерки, които е взел подсъдимия по неговите обяснения, за да се „спаси“ от
нападателя. При определяне на наказанието предлага да се цени като отегчаващо вината
обстоятелство предходното осъждане в срока на което е извършено деянието. Изразява се
несъгласие със становището на прокуратурата, че подсъдимия е направил самопризнание,
което пък да бъде ценено като смекчаващо вината обстоятелство. При това съотношение въз
основа на предвиденото в закона наказание, което се счита за ниско като размер мотивира
размер който да бъде ориентиран към максимума.
В пледоарията си в хода на съдебните прения защитника на подсъдимия М.П. в лицето на
адв. Ст. И. от ВАК обосновава теза противна на тази подържана от прокурора и мотивира
правна квалификация на деянието по чл.12, ал.3, алтернативно по ал.4 на същия текст от
НК. Предлага при решаването на въпроса дали има ли, или не превишаване на неизбежната
отбрана, да се вземат предвид доказателствата, че пострадалият е отишъл в дома на
подсъдимия, да се отчете възрастта на двамата и техните физически възможности. Акцент се
поставя на обстоятелството, че подсъдимият е 96% инвалид - със саката лява ръка, която е
абсолютно неизползваема и дясно око, което не вижда. В тази връзка според защита следва
да се отчете становището на вещото лице, че здравословното състояние на подсъдимия води
до затруднена ориентация, като липсата на зрение на едното око, оказва влияние на
координацията. А от това и до извода, че подсъдимият е с затруднено обслужване в
нормална среда и обстановка, а деянието е извършено при наличието на нападение -
многобройни удари в главата, разместване на 4-5 прешлен, сътресение на мозъка. С
изброеното защита обоснова, единствения според нея извод, че изначално подсъдимия няма
необходимия физически ресурс да отблъсне токова по вид нападение. На преценка се
предлага и обстоятелството, че преди физическото нападение е имало вербално
стълкновение като , подсъдимият е помолил пострадалия да се махне, а след това и да
отидат в полицията. Пренебрегнати са според защита и доказателствата, че подсъдимия е
викал за помощ по време на схватката, което е възприето от свид. К. П. и Р. В.. На отделна
2
преценка се предлага обстоятелството, че по делото не са налични доказателства за
поредността на ударите с което се обосновава и тезата ,че целенонасочен и обмислен удар
подсъдимия не е нанасял. Според защита безспорно е, че подсъдимият се е опитал вербално
да отблъсне атаката, но е бил нападнат в дома си, което пък е резултат от обмислено
поведение от страна на пострадалия за което свидетелстват изпратения няколко дни преди
това SMS на бившата си жена „Ще видиш какво ще се случи с баща ти. Баща ти ще умре!“
С това провокативно поведение и с нападението в жилището на подсъдимия защита
обосновава и състояние на уплаха или стрес. Оспорва се и виждането на прокуратурата, че
действията на подсъдимия с измиването на ножа и неговото оставяне, че следва да се
определя като логично по прикриване на деянието, без да се държи сметка за
обстоятелството, че подсъдимия е отишъл сам в полицията да съобщи за случилото се.
Особено внимание защита обръща на факта, че е налице проникване в жилището на
подсъдимия от страна на пострадалия, тъй като това е част от къщата, а не е отделен гараж -
обстоятелство изяснено чрез дадените дефиниции в к.д. № 13/1997 на Конституционния съд.
В заключение се предлага или подсъдимия да бъде признат за виновен, но да не му се
налага наказание, тъй като деянието е извършено в състояние на уплаха или да бъде признат
за невинен на основание чл.12,ал.3 от НК. С оглед на решението на съда, се предоставя
възможност и за преценка за основателността на гражданските искове.
Подс. П. в своя защита се придържа към становището на защитника си, а в последната си
дума желае да бъде оправдан.
Съдът за да се произнесе, като взе предвид събраните и проверени
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Подсъдимия М. С. П. е роден на 04.09.1963 год. в гр. Варна. Същият е
българин, български гражданин и има завършено основно образование.
Разведен, пенсионер по болест с постоянен адрес гр. Дългопол, ул. „Хан
Тервел" № 3, Притежава ЕГН **********. Същият е осъждан, както следва:
За времето от 1978 г – 1998г. е осъждан на наказание лишаване от
свобода за престъпления по чл.195 ,ал.1,т.3 НК /като непълнолетен/
чл.170,ал.2 и чл.3231, ал.1 НК /като непълнолетен/ ; 325, ал. 2, НК ; чл. 197, т.
4, вp. чл. 195, ал. 2, вp. с ал. 1, т. 2, 4 и 5 НК. Наложените наказания са
изтърпяни до 02.07.1995г.
С присъда по НОХД № 113/1996 г за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вp.
чл. 195, ал. 2, т. 3, 4 и 5, вp. чл. 26, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. "а" НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок 3 /три/ години и 6 /шест/
месеца при първоначален строг затворнически режим - на основание чл. 47, б.
"б" от ЗИН. Наказанието изтърпяно с крайна дата 26.02.2005 г.
С Определние по НОХД № 31/2016г в сила от 29.02.2016г на основание чл.
215, ал.1 от НК и чл. 54 от НК, му е наложено наказание "Лишаване от
свобода" за срок от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца, изпълнението на което на
основание чл.66 от НК, е отложено със изпитателен срок от три години.
М. П. живеел сам в къща в гр. Дългопол на посочения по горе адрес
3
Вследствие на претърпяно ПТП преди години, лявата му ръка била напълно
неподвижна и невиждал с дясното си око. Бил освидетелстван с 96%
неработоспособност. Въпреки това с времето същия успял да придобие и
развие възможности да се обслужва сам. Управлявал и лек автомобил
„Фолксваген Голф" с per. № А 7715 АТ. Подсъдимия работел и живеел в КК
„Слънчев бряг", като в гр.Дългопол пребивавал през зимните месеци или пък
се връщал за няколко дни за да си подържа имота.
М.П. имал три деца, едно от които дъщеря му св. Р.М. С. преди години
живяла на семейни начала с пострадалия С. П.С.. От съвместния си живот до
раздялата им през 2014г им се родили две дъщери – М., родена на
24.06.2001г., която и не била припозната от пострадалия и Н., родена на
13.09.2006 г.. След раздялата, Р.С. живяла известен период при подсъдимия,
но след това през 2016г напуснала страната и се установила във
Великобритания. С. С. живеел с майки си – св. М. Д. П. , като децата останали
да живеят при него, макар и непълнолетната по това време М. да била
настанена в дома на баба си по съдебен ред. С. С. и Р. С. поддържали контакт
по телефон и чрез социалните мрежи. С времето отношенията им се
влошавали като пострадалия бил убеден, че подс. П. е виновен за раздялата
му със св. Р.С.. Особено раздразнен С. С. се почувствал след като Р. обявила
че се е омъжила. Комуникацията от страна на пострадалия станала изпълнена
с обидни думи по неин адрес. През 2018 г. С. вече нямал постоянна работа и
изпитвал финансови затруднения. Започнал все по-често да търси св. Р. С.,
като я молел да му прати пари за децата. По това време голямата им дъщеря
М. била ученичка в гр. Варна, където живеела на квартира, а малката учела в
гр. Дългопол.
Подсъдимия и пострадалия не поддържали никакви контакти, като подс.
П. не се интересувал от внучките си и не контактувал с тях. В началото на
есента на 2018г. подс. П. организирал ремонт на покрива на къщата си в
Дългопол имайки намерение след това да се върне в кк „Слънчев бряг“ . В
този период - края на месец септември и началото на месец октомври,
изпитвайки сериозните финансови затруднения, пострадалият С. започнал да
търси начин да осъществи контакт с подс. М.П., тъй като бил убеден, че в
него се намират обеци, които той бил подарил на бившата си жена и искал да
си ги вземе. По този повод разговарял със съседа на подсъдимия - св. Г. Г.,
който му казал, че П. се е върнал и в момента е в гр. Дългопол. След няколко
дни разговарял и със св. Т.Т., като обяснил и на него че иска да си вземе
обеците от подсъдимия и помолил да му даде телефонният му номер. Св. Т.
преценил, че Ст. С. е доста изнервен и умишлено не му го дал. След разговора
св. Т. се обадил на подс. П. и му казал, че бившият му зет го търси. М. П.
благодарил на Т. и заявявайки, че вече няма нищо общо със С. и семейството
му.
На 04.10.2018г. пострадалият от телефон с аб.№ ********** се опитвал
4
да се свърже със св. Р. С. по телефон с аб.№ **********, но последната не
приемала разговорите. Започнали обаче да си разменят съобщения чрез
„Месинджър", в които той настоявал тя да вземе дъщеря им Н. в Англия, тъй
като нямал финансова възможност да се грижи за детето, а предстояло зима и
нямал дори дърва за огрев. Последното съобщение, което С. изпратил същия
ден към св. Р. С. било: „Баща ти ще обере пешкира чудя се как да се драча с
него Н. заради него е в мизерия за Н. съм готов на всичко ще чуеш за баща ти
какво го правя". В последствие св. С. в телефонен разговор казала на баща си,
че С. отправял заплахи към нея по повод дадени от нея преди години /20 лева/
на баща си. Подсъдимият я успокоил, че няма никакви пари да връща, като
споделил още, че пострадалия от една седмица го търсел него и телефонния
му номер.
На 06.10.2018 г. между 09.00-10.00 часа М.П. отишъл с колата си до
хранителен магазин в гр. Дългопол, ул."Никола Обретенов" № 41. Бил
облечен с черна поларена горница, под нея със сива тениска с къс ръкав и
обут в сиво-черни джинси Там купил замразени пилешки бутчета и хляб и се
прибрал в дома си. Сложил да вари пилешките бутчета на газов котлон в
двора на къщата. За да ги раздели използвал черен автоматичен сгъваем нож,
който в последствие прибрал в десния джоб. Газта в бутилката обаче
свършила и М. П. се качил в автомобила си и отпътувал към бензиностанция
„Акера - запад". За времето от 11:12 до 11,15 ч., заредил бутилката с газ и
отпътувал обратно. Пристигайки, прибрал автомобила в гаража, като го
паркирал с предна част в посока към изхода на гаража, който бил на самата
улица. След това пренесъл бутилката с газ до външната мивка в двора, където
готвел и се върнал в гаража, за да затвори вратите му. В този момент видял,
че пострадалият С. спира автомобила си „Форд Фокус" с peг. № В 9541 НС,
сив на цвят, на улицата пред гаража. С.С. слязъл от автомобила и се насочил
към подс. П., който бил до лявата гаражна врата /гледано от вътре/
Пострадалият бил облечен с пуловер със синьо-зелени и черни райета с дълъг
ръкав и обут с тъмносини дънки и сиви обувки на дупки. Докато вървял към
П., С. му казал, че е дошъл да си иска обеците, които преди години бил
подарил на дъщеря му. Пострадалият искал П. или да му върни обеците, или
да му даде пари като равностойност. П. отрекъл да дължи пари и предложил
да отидат в полицията, като междувременно се придвижвал към
вътрешността на гаража. С. продължил да обвинява подсъдимия, че е виновен
за раздялата му с дъщеря му. Стигайки до предната лява част на паркирания
автомобил С. нанесъл с юмрук удар в теменнотилна област на главата. От
удара П. паднал на земята, на лявата си страна, до ляв калник на автомобила.
П.започнал да вика за помощ. В следващия момент С. го хванал, през кръста
за да го изправи. Междувременно П. извадил от джоба си ножа и го отворил.
Последвала борба, по време на която П. успял да пореже пръстите на дясната
ръка на пострадалия и да му нанесе общо четири удара с ножа. Два от ударите
попаднали в задната повърхност на лявата предмишница, един в дясната
предмишница и един в сърцето. С. разбирайки, че е намушкан, залитайки
излязъл от гаража и тръгнал към колата си. Подсъдимия го последвал, като
държал ножа в ръката си, което било видяно от съседите му св. К.П. и Р. В.,
5
които излезли на улицата чувайки виковете за помощ преди това. И двете го
възприели като изнервен. Междувременно пострадалия привел в движение
автомобила и отпътувал към ЦСМП - Варна, филиал Дългопол. Св. Р.В.
попитала М. П. кой е бил това, на което подсъдимият отговорил, че е бившия
му зет и искал да си върне жената. Стигайки до сградата на ЦСМП
пострадалия излязъл от автомобила залитайки и достигнал до входните врати
на болничното заведение, където паднал по гръб. На помощ му се притекли
намиращите се в близост свидетели Л.И. и С. С.. Последният попитал
пострадалия какво се е случило, но той не отговорил, а само дишал тежко,
като по лицето му имало кръв. Свидетелят С. С. надигнал тениската на
пострадалия и видял, че по корема му също имало кръв. Отишъл до
автомобила на С., който не бил заключен, за да потърси вода, но не намерил.
Върнал се отново при него и видял, че ключовете за автомобила са на земята,
взел ги, заключил автомобила и ги оставил на тавана. След това свидетелят
отишъл до спешния кабинет и съобщил на св. М. Т. -дежурен медицински
фелдшер, че в двора на филиала, до задните стълби има паднал човек. Св. М.
Т. веднага изтичал в двора, като извикал и дежурния лекар - св. С. Д..
Лекарският екип предприел реанимационни действия по отношение на С. -
сърдечен масаж и обдишване с амбу. Те поставили на пострадалия и ампула
адреналин в сърдечния мускул, но състоянието му не се променило. Качили
го на носилка и го преместили в линейката, където продължили обдишването
и сърдечния масаж, но въпреки проведените реанимационни действия С.
починал. В 11,35 ч. св. С. Д. подала сигнал в РУ - Провадия, след което
двамата със св. М.Т. заключили линейката, заедно с тялото на С. в нея, и се
прибрали в медицинския център. Сигнал на тел. 112 за случилото малко
преди това бил подаден и от св. Д. Д. в 11:32 часа.
След като пострадалият напуснал гаража на П., той затворил вратите и
отишъл в двора на къщата. Измил ножа на външната мивка, качил се на
втория етаж и го оставил на масата в една от стаите сред други ножове. В
11:50 ч. му се обадил св. С.С., който му казал, че някой е пребил бившия му
зет. Подсъдимият отговорил, че той го е направил и приключил разговора,
като казал, че има работа. В 11:57 ч. св. С. отново позвънил на подсъдимия и
му казал, че С. е починал. В разговор между подсъдимия иницииран от него и
св. Р.С. П. й казал , че бил нападнат, съборен с юмруци,че е викал за помощ
но никой не е дошъл и че отива да се предаде в полицията.
Без да се преоблича, но тъй като бил обут с джапанки, подсъдимия ги
заменил с маратонки и отпътувал към полицейския участък в гр. Дългопол.
Когато пристигнал, установил, че участъка бил заключен. По същото време
покрай участъка спрял автомобила си и св. Ж. Д. Последният преди това бил
в болницата, разбрал за смъртта на С. и също искал да уведоми полицията.
Св. Д. казал на подс. П., че някой е намушкал Стефанов, при което той му
отговорил, че С. го е нападнал, а след това П. потеглил към районното
управление в гр. Провадия. Същия ден св. Я. Я. - инспектор в РУ Провадия
бил дежурен по произшествия. Около 11:40 ч. му бил предаден сигнал, че
мъж с прободна рана е потърсил помощ в ЦСМП Дългопол и докато му била
6
оказвана помощ починал в линейката. Свидетелят Я. изпратил на място
автопатрул, който да запази местопроизшествието. Малко по - късно му било
предадено, че починалият е С. П. С. от гр.Дългопол, когото полицейският
служител познавал, като зет на подс. М.П.по прякор „Шотко". В 12:10 ч. св. Я.
излязъл на служебния паркинг пред РУ Провадия, за да тръгне към
местопроизшествието, но в този момент подс. П. паркирал автомобила си на
паркинга срещу районното управление. След това излязъл от автомобила и се
насочил към св. Я. и му разказал какво се е случило.
Сред първите действия по разследването било извършено и
освидетелстване на подсъдимият М. С. П. с негово съгласие. В хода на същото
било установено, че е облечен с черна поларена горница с надпис в предна
лява част „Elitfonster" с петна от прах по левия ръкав в областта на лакътя и
рамото. В предна част със зацапвания кафяви на цвят. Под нея бил облечен
със сива на цвят тениска с етикет с надпис „ В & С", с осем на брой
червеникави петна в предна част. Обут бил със сиво - черни джинси със
зацапвания с червеникава течност по ляв крачол предна и задна част.
Зацапвания с червеникавокафява течност били констатирани и по задна част
на десен крачол в областта на прасеца и външна част в областта на коляното.
Обут бил с бели маратонки. В областта на главата по тилната област, в ляво и
дясно и областта на дясното слепоочие и дясно око били установени
зацапвания с червеникава течност. Червеникави зацапвания били намерени и
по пръстите на лявата ръка. При това действие по разследването били иззети
обтривки от констатираните зацапвания и поднокътно съдържимо от лява и
дясна ръка, както следва: № 1. Обтривка с червеникави зацапвания в тилната
област; №2. Обтривка от червеникави зацапвания в областта на дясното ухо;
№3. Обтривка от пръстите на лява ръка; №4. Поднокътно съдържимо от дясна
ръка и №5. Поднокътно съдържимо от лява ръка. Подсъдимият предал
доброволно дрехите, с които бил облечен.
В дома на подсъдимия бил извършен оглед на местопроизшествие -
къща с прилежащ двор и пристройки, намираща се в гр. Дългопол ул."Хан
Тервел". По време на същия били фиксирани чрез описване и фотографиране:
бетонна настилка пред гаражната врата и в гаражното помещение по която са
установяват петна с червеникавокафяви на цвят, разположени на различни
места. Дъговидно зацапване в червеникав цвят било открито от вътрешна
страна на дървена врата разположена в дясна част на гаражното помещение,
отвеждаща към двора на къщата. В двора зад външната врата била установена
бетонна мивка, в чийто десен плот били разположени газова бутилка в червен
цвят, метален котлон и жълта тенджера пълна с течност и пилешки бутчета.
Пред входната врата на втори етаж от къщата били намерени чифт гумени
джапанки, в тъмен цвят, със зацапвания по предна част на лява джапанка. На
правоъгълна маса разположена зад входна врата на помещение, обособено
като спалня, били намерени един до друг три ножа: нож с кафява дръжка с
обща дължина 20 см., с дължина на острието 9 см, с надпис по същото „Min
sheng", с ширина 2,5 см. в най- широката част; черен на цвят нож в сгънато
положение с дължина 11,5 см., с дължина на острието 8,5 см, в режещата част
7
и в горна част 9,5 см; обща дължина на ножа 20 см., с надпис на острието
„Stainless" и нож с черна пластмасова дръжка с дължина на острието 10,4 см и
обща дължина 22 см., с ширина в най- широката си част 1,5 см., с надпис по
острието „TRAMONTINA".
Същият ден бил извършен оглед на лекия автомобил „Фолксваген
Голф" с peг. № А 7715 АТ. / на паркинг срещу сградата на РУ – Провадия/ по
време на който били фиксирани чрез описване и фотографиране: по преден
капак на автомобила, горна част, между монтирани пръскалка на площ - 39
см. дължина и 9 см. ширина засъхнали капчици червеникави на цвят с
различен размер и форма; на разстояние 60 см. от ляв ръб на капака и 40 см.
от горен ръб била намерена засъхнала точка червена на цвят и под нея на
площ 90см. х 56см. били намерени червеникави зацапвания, засъхнали в
посока наляво и напред към преден ляв фар, в по-голямата си част с
ивицовидна форма; на разстояние от десен ръб на капака и височина 30 см. от
горен ръб били намерени червеникави зацапвания в неправилна форма;
засъхнали червеникави петна с различен размер и форма били намерени по
предна част на бронята на автомобила, по регистрационния номер и по
маската на автомобила. Като веществени доказателства били иззети чрез
обтривка и изстъргване обекти с номера № 1; № 2, № 2а и № 3.
В хода на разследването бил проведен оглед на трупа на С. С. в зала за
аутопсия в отделение „Съдебна медицина" при МБАЛ „ Св. Марина" —
Варна, при което били иззети обтривки от поднокътно съдържимо от
пръстите на двете ръце и дактилоскопни следи от двете ръце на трупа. На
основание чл. 159 от НПК били приобщени чрез протокол за доброволно
предаване дрехите, с които бил облечен трупа на С. П. С.: тъмносини дънки с
кожен колан със зацапвания отпред - петна кафяво - червени на цвят; сиви на
цвят обувки на дупки с връзки в горната част с кафяво -червени петна; сиви
чорапи; пуловер със синьо-зелени и черни райета с дълъг ръкав; бял потник и
сиво бельо.
По делото са назначени следните експертизи:
Съдебно - медицинската експертиза /аутопсия №166/2018г/ и такава за
установяване на взаимното местоположение на извършител-пострадал /
№39/19г/ от които се установява, че по трупа на С. П. С. са констатирани
следните групи травматични увреждания:
1. ожулвания в областта на лицето, лявата длан, които са резултат на
удари с или върху твърд тъп предмет, реализирани отгоре надолу.
Допуска се да са получени при падане и удар на лицето и лявата длан в
подлежащата настилка, при изпадане на пострадалия в безпомощно
състояние извън мястото на произшествието.
8
2. - прободно - порезна рана по предната повърхност на гръдния кош,
в областта на левия голям гръден мускул, с разрез ориентиран
хоризонтално, на 132 см. от ръба на петата, вътрешния полюс на 5 см. от
средната линия. Раневият канал ангажирал кожа, подкожие, подлежаща
мускулатура в 6-то междуребрие, външния плеврален лист,
околосърцевата торбичка и прониквал в лявата сърдечна камера,
ангажирайки цялата й стена. Тази рана е резултат на удар с предмет с
остър връх и режещ ръб, ориентиран навътре, в посока отпред назад.
Допуска се, че реализирания удар е бил с неголяма сила.
- прободно - порезна рана по страничната повърхност на дясна
предмишница в горна трета, косо разположена, с гладки ръбове и дължина
8см. и ширина 1см., ориентирана отгоре надолу и отляво надясно. Раневият й
канал ангажира кожа, подкожие, подлежаща мускулатура, с дълбочина на
раневия канал Зсм,
- по задната повърхност на лявата предмишница, в горна трета, са
установени две рани на едно ниво. Външната прободно - порезна рана по
страничната повърхност била с приблизително дъговидна форма, дължина
около 6 см., ориентирана почти хоризонтално. Раневият й канал ангажирал
кожа, подкожие, подлежаща мускулатура с дълбочина около 2 см. Прободно -
порезната рана по вътрешната повърхност била с дължина 22мм., гладки
ръбове, остър долен ъгъл, неравен горен, ориентирана отгоре надолу, отдясно
на ляво. Раневият й канал ангажирал кожа, подкожие, подлежаща
мускулатура и бил с дълбочина около 2 см.
- Порезни рани в областта на пръстите на горен десен крайник /описани
като пръсти на дясна длан/
Описаните рани по ляв и десен горен крайник били получени в резултат
на удар с остър връх и режещ ръб. В областта на левия горен крайник
режещият ръб е бил ориентиран странично.
Причината за смъртта на С. С. била прободно-порезното - нараняване на
лявата сърдечна камера, което било обусловило излив на значително
количество кръв в лявата плеврална кухина, остра кръвоизливна анемия и
дихателна недостатъчност. Смъртта е настъпила бързо и в порядъка на
минути. Раните по ляв и десен горен крайник не засягали магистрални съдове
и нямали отношение към настъпване на смъртния изход.
След получаване на нараняванията в това число и в гръдния мускул
/сърцето/ в период от няколко минути пострадалият можел да извършва
самостоятелни действия, включително предвижване и говор. В този период
изпитвал болки и можел да осъзнава случващото се с него, след което
настъпила загуба на съзнание, клинична и биологична смърт.
Най-вероятната позиция за получаване на прободно - порезната рана в
областта на гръдния мускул между пострадалия и извършителя е била лице в
лице. Нараняванията по двата горни крайника можели да бъдат получени в
същата позиция.
9
Допуска се, че възможен механизъм за получаването на описаните
наранявания е при взаимното разположение на телата на пострадалия зад
извършителя / откъм гърба/ обхванал пояса. При това положение
извършителят нанася удари с нож по повърхността на обхваналите го горни
крайници, освобождава се завърта тялото си, след което нанася удар в лявата
гръдна половина в позиция лице в лице.
Кръвногруповата принадлежност на С. П. С. е А / бета/.
Съдебно - медицинската експертиза за освидетелстване на подс. М. П.
от заключението на която са установява:
- минали заболявания - десностранна катаракта водеща до практическа
загуба на зрението с дясното око и пълна парализа на левия горен крайник.
- в дясна теменна област по окосмената част на главата кръвонасядане с
диаметър около 2 см. и травматичен оток околовръст с диаметър около 4-5
см.
- в лява тилнотеменна област по окосмената част на главата
кръвонасядане с диаметър около 7-8 мм. и травматичен оток околовръст с
диаметър около 3 см.
Описаните травматични увреждания били резултат от действието на или
върху твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат получени при не по-
малко от два удара с юмруци и други в описаните области. В своята
съвкупност описаните травматични увреждания били обусловили чувство на
болка и страдание. При такива удари в областта на главата, се допуска
състояние на зашеметяване, „причерняване", които не представлявали
безсъзнателно състояние.
Съдебно - медицинската експертиза относно здравословното състояние
на П.в /назначена по ВЧНД №388/2018г. по описа на АС – Варна/
„От лист за преглед на пациент при МБАЛ „Света Анна“ АД амб. №
7150/07.10.2018г. издаден на името на М. С. П. “ и от клиничен преглед в
отделение Съдебна медицина в МБАЛ „Света Анна АД от 19.10.2018г е
направено заключение, че е налице контузия в поясната област във времето
на 06.10.2018г., като състоянието на поясните прешлени следва да бъде
уточнено, доколкото е била обсъждана листеза на 4 и 5 поясни прешлени/
разместване на ниво междупрешленен диск между 4 и 5 поясни прешлени/.
Дадено е заключение за налично мозъчно сътресение.
Биологична експертиза на веществени доказателства от заключението
на която се установява, че предоставените за изследване веществени
доказателства иззети при освидетелстване на подс. М.П. - обтривки с
червеникави зацапвания в тилна област, в областта на дясното ухо, от
пръстите на лявата ръка и поднокътно съдържимо на лява ръка са реагирали
положително на бензидинова реакция- ориентировъчна реакция за наличие на
10
кръв по тях.
При всички останали веществени доказателства иззети при оглед на
местопроизшествие от 06.10.2018г. в гр.Дългопол, ул."Хан Тервел"№3 е
доказано наличие на човешка кръв, с кръвно - групова принадлежност А
/бета/ Такава е установена и по следните веществени доказателства: обтривка
с марля от шофьорската седалка от седалищната част и облегалката /обект №5
от оглед на местопроизшествие от 06.10.2018г. в гр. Дългопол- л. а Форд
Фокус с per. № В9541/; тъмносини дънки с кожен колан със зацапвания
отпред — петна кафяво - червени на цвят; сиви на цвят обувки на дупки с
връзки в горната част с кафяво -червени петна; сиви чорапи; пуловер със
синьо-зелени и черни райета с дълъг ръкав; бял потник и сиво бельо / дрехи
на трупа на С.П.С./.
ДНК експертиза на веществени доказателства от заключението на която
се установява, че по иззетите веществени доказателства при оглед на
местопроизшествие от 06.10.2018 г. в гр. Дългопол ул. „Хан Тервел" е
установен ДНК профил, който напълно съвпада с ДНК - профила на С. П.С. в
обекти както следва: № 3; № 7- обтривка от група засъхнали червенокафяви
петна в неправилна форма; Обект №14 - сгъваем нож, черен на цвят, с надпис
на острието „Stainless" Такова съвпадение е установено и по иззетите при
оглед на местопроизшествие от 06.10.2018г. от лек автомобил Фолксваген с
per. № А 7715 АТ обтривка от засъхнала точка и червеникави зацапвания с
различни размери, засъхнали, разположени на площ 90 см х 56 см. /Обект №
21 и Обект № 3- засъхнали червеникави петна с различен размер и форма
разположени по бронята, регистрационния номер и маската в предна част на
автомобила / Обект № 3/.
Пълно съвпадение на посочените по горе профили е установено и по
дрехите, с които е бил облечен подс. П. - черна поларена горница, сива на
цвят тениска и джинсов панталон
При изследването на поднокътно съдържимо от дясна ръка на подс. М.
С. П. било констатирано, че има наличие на смес от клетъчен материал от две
лица от мъжки пол в различно съотношение. Биологичният материал в по-
голямо количество имал ДНК профил съвпадащ с този на М. С. П. , а в
останалото количество биологичен материал, са визуализирали -всички алели
от ДНК профила на С. П. С. без един.
Комплексна съдебно –психиатрична и психологична експертиза от
заключението на която е видно, че подс. М. С. П. , не страда от психично
разстройство. Към момента на извършване на деянието той е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. Не се е намирал в състояние на физиологичен афект, уплаха или
смущение.
11
Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото
доказателствен материал: частично от обясненията на подсъдимия М.П.;
изцяло от показанията свидетелите на разпитаните в досъдебното
производство и приобщени по надлежния процесуален ред от съда - М. Т., К.
П., Л. И., С. П.С., С. Д., Я.Я. К. Н., Д. Д., Г. Г., А. П., Н. Т., Д. К., С. Г., Т. Т., Д.
Д.; Ж. Д., С. Д.; Р. С., А. С., Н. С., П. П. ; С. С., частично от показанията на св.
Р. В., М. Р. С. М. Д. П. Н. П. С.; изцяло от заключението на СПП биологическа
и ДНК експертизи, частично от заключенията на СМ експертизи и протоколи
за оглед на местопроизшествие, автомобили, лица и веществени
доказателства; бюлетин за съдимост, удостоверение за наследници,
разпечатки от мобилни оператори, докладни записки и др. писмени
доказателства.
Съдът кредитира, изцяло като непротиворечиви, последователни,
обективни и взаимно допълващи се показанията на свидетелите М.Т., К. П., Л.
И., С. П.С., С. Д., Я. Я., К. Н., Д. Д., Г. Г., А. П., Н. Т., Д. К., С. Г., Т. Т., Д. Д.;
Ж. Д., С. Д.; Р. С., А. С., Н. С., П. П. и С. С.. Всички изброени свидетели не
са заинтерeсовани от изхода на делото,. Техните показания съответстват и на
факти от обективната действителност установени чрез заключения на
експертизи и писмени доказателства. Обвързаността на св. Р. С. с подсъдимия
не дискредитира показанията и, тъй като същите са добросъвестни,
неизолирани, в унисон освен с останалите свидетелски показания, които
съдът кредитира, но и се подкрепят несъмнено и от писмените доказателства,
заключения от експертизи, за което ще стане реч и по долу.
Оценявайки показанията на св. М. Р. С., М. Д. П.и Н. П. С., се взе
предвид, че същите са роднини на жертвата, и първите две са живели в едно
домакинство с него и се явяват обвързани емоционално и с неговите
преживявания. В посочения смисъл не следва да се дава вяра на показанията
на тези свидетели, че подсъдимият е търсил контакт с пострадалия във
времето непосредствено преди инцидента и го е заплашвал със саморазправа,
в това число според тях и с убийство. До колкото пострадалия е споделял за
такъв контакт и със свидетеля А. П., то следва да се приеме за достоверно, че
това е станало в периода 15.08.- септември 2018г. От тези свидетелски
показания се изяснява, че е имало разговор между М. П. и С. С., в който
подсъдимия е изказвал становището на св. Р. С., че иска да вземе малката си
дъщеря във Великобритания , на което пострадалия се е противопоставял.
Следва да се даде вяра на показанията на тези свидетели в частта им, че С. С.
е отглеждал двете си деца след заминаването на Р. С. в чужбина и че до
смъртта му, изцяло издръжката им е била негов ангажимент. В същия смисъл
са и останалите гласни доказателства, в това число обясненията на
подсъдимия и показанията на св. Р.С..
Съдът изключи като достоверно твърдението на св. Р. В., че е видяла
подсъдимия непосредствено след деянието че дрехите му са били „опепелени
12
в смисъл че бил овъргалян в пепел“ тъй като това не съответства нито на
показанията на св. К. П., нито на констатациите направени в този смисъл на
извършеното няколко часа по късно освидетелстване на подсъдимия, по
време на което са описани подробно характера и вида на зацапванията по тях.
Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни
заключенията по посочените по горе експертизи, с изключение на
СМекспертизи във следните им части:
В съдебно - медицинската експертиза - аутопсия и в тази за
установяване на взаимното местоположение на извършител-пострадал са
описани:
- по трупа на С. П. С. ожулвания в областта на лицето и лявата длан.
Същите са образувани по общо известния механизъм описан и в
заключението - резултат на удари с или върху твърд тъп предмет,
реализирани отгоре надолу. Направено е заключение макар и в
предположителна форма, че тази медицински находки са получени при
падане и удар на лицето и лявата длан в подлежащата настилка, при изпадане
на пострадалия в безпомощно състояние извън мястото на произшествието.
Съдът не намира основание да възприеме този извод, тъй като множеството
гласни показания произлизащи от свидетелите очевидци на падането на
пострадалия пред болничното заведение не съдържат данни той да е падал по
очи на прилежащата повърхност. Всички те са в противоположен смисъл и
той е, че С. е паднал по гръб. На следващо място в показанията на тези
свидетели се съдържат и такива, че С. е имал кръв по носа и челото. В
приложения фотоалбум към аутопсията ясно се различават описаните
увреждания, в това число и техния кървящ характер. Очевидно, е че не става
въпрос за зацапвания които да са резултат на пренасянето на кръвта от
другите установени кървящи рани. Самите наранявания при външния оглед
са описани като : „червеникаво ожулване на челото /между двете вежди/“
„дълбоки червеникави ожулвания в областта на които личи забелване на
епидермиса по гърба на носа и кожата на горната устна“ . Въз основа това
съдът направи и извод, че описаните травматични увреждания са получени по
време на инцидента между подсъдимия и пострадалия.
- Порезни рани в областта на пръстите - описани като „пръсти на дясна
длан“ Съдът приема, че в случая се касае за техническа грешка, тъй като
употребените термини са за самостоятелни части на крайника. В изготвения
фотоалбум, който е самостоятелен метод за фиксиране е видно, че
коментираните порезни рани са върху горната част на пръстите и
топографски не са свързани с дланите на ръката.
- допуска се, като по-вероятен възможен механизъм за получаването на
нараняванията върху пострадалия при взаимното разположение на телата на
пострадалия зад извършителя / откъм гърба/ обхванал пояса. „При това
положение извършителят нанася удари с нож по повърхността на обхваналите
го горни крайници, освобождава се завърта тялото си, след което нанася удар
в лявата гръдна половина в позиция лице в лице“
13
Посочения механизъм съдът намира за допустим относно
нараняванията, които са описани като: порезни рани в областта на пръстите
/десен крайник/ и прободно - порезната рана с дължина 22мм., гладки ръбове,
остър долен ъгъл, неравен горен, ориентирана отгоре надолу, отдясно на ляво,
по вътрешната повърхност на лявата предмишница, в горна трета, Раневият й
канал е ангажирал кожа, подкожие, подлежаща мускулатура и бил с
дълбочина около 2 см. Само тези две наранявания имат характер на оскъдно
кървящи и могат да оставят малкото петна от кръв по дрехите на подсъдимия,
подробно описани в протокола за освидетелстване на същия. Другите
наранявания на предмишниците са с по-голяма дълбочина и отчитайки факта,
че не се засегнати магистрални кръвоносни съдове предполагат образуването
на откритите на местопроизшествие следи от кръв. Тук е мястото да се
отбележи, че описания обект № 7 в протокола за оглед на местопроизшествие
предполага да е резултат на по обилно кървящи рани. От формата на петната
се извежда и обстоятелството, че са падали от разстояние , за разлика от
петната открити по капака на л.а. Голф – обекти №1, 2, 3 имащи характера на
стичащи се по посока наклона, който дори е описан. Разположението и
формата на петната кръв по капака автомобила несъмнено са основание за
извода, че кървящите рани са както на разстояние една от друга, така и че те
са били в близост до прилежащата повърхност .
В съдебно - медицинската експертиза относно здравословното състояние
на Паскалев /назначена по ВЧНД №388/2018г. по описа на АС – Варна/ е
записано:
„От лист за преглед на пациент при МБАЛ „Света Анна“ АД амб. №
7150/07.10.2018г. издаден на името на М. С. П. “ и от клиничен преглед в
отделение Съдебна медицина в МБАЛ „Света Анна АД от 19.10.2018г е
направено заключение, че е налице контузия в поясната област във времето
на 06.10.2018г., като състоянието на поясните прешлени следва да бъде
уточнено, доколкото е била обсъждана листеза на 4 и 5 поясни прешлени/
разместване на ниво междупрешленен диск между 4 и 5 поясни прешлени/.
Дадено е заключение за налично мозъчно сътресение.
Съдът отхвърля достоверността на посочения извод, тъй като
медицинските изследвания за т.нар. „листеза“ на прешлените не са
доказателство за времето на поява на това заболяване. Болковият синдром за
който е съобщил П., се е „появил“ след задържането му под стража и
изготвянето на предходна съдебно –медицинска експертиза от 06.10.2018г за
неговото освидетелстване непосредствено след деянието. В заключението и
такава констатация не е направена, и всички медицински находки са били
свързани развитието на инцидента.
При оценката на обясненията на подсъдимия, съдът ги съпостави с
налични я доказателствен материал и ги намери за достоверни поради, което
ги кредитира, като изключи твърденията му, какви са били действията му
след като е бил нападнат, тъй като те не съдържат конкретика и „липсата на
14
спомен“ възприе за негова защитна теза на която той има неизменно право.
Обстоятелството, че пострадалия е предприел нападение спрямо телесната
непрекосновенност на подсъдимия в гръб не може да бъде опровергано,
поради което и съдът го възприе за достоверно. В подкрепа на него са и
обективните медицински находки по време на освидетелстването на
подсъдимия извършено веднага след деянието. Както бе посочено и по горе
съдът единствено не кредитира , че по време на инцидента подсъдимия е
получил „ листеза“ на прешлените. За характерните болки свързани с това
заболяване той е съобщил доста по късно за нуждите на друг вид
производство, макар и косвено свързано с настоящото, но такива данни
отсъстват и в депозираните му обяснения.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
С обясненията си подсъдимият, принципно не отрича авторството на
деянието, но мотивира както противоправно поведение от страна на
пострадалия чрез осъществяването на нападение спрямо него, така и защита
осъществена в състояние на уплаха и такова извършено в жилището му, като
нападението е извършено чрез проникване с насилие. На тази плоскост
защитата претендира деянието да бъде квалифицирано като извършено при
условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.3 или ал.4 от НК,
като в първия случай се твърди, че не е налице превишаване на пределите на
неизбежната отбрана , а за втория, че ако такова е налице, то подсъдимия да
не бъде наказан.
Противно на тази теза е виждането на прокуратурата, чийто
представител поддържа възведеното с обвинителния акт обвинение по чл.119
от НК. Към това становище се придържат и поверениците на частните
обвинители и гражданските ищци. Всички посочени /изключая защитата/ в
пледоариите си застъпват тезата, че след като пострадалия е осъществил
нападение, то същото е било отблъснато в резултат на активните действия на
подсъдимия с нож /наранявайки му двете ръце/ и по такъв начин и
прекратено. Това виждане не съответства нито на доказателствата по делото,
нито на правната доктрина, според което де юре деянието е извършено извън
условията на неизбежната отбрана.
Съдът не споделя доводите на частното обвинение, донякъде изложени
и от страна на прокуратурата, че подсъдимият не е действал при условията на
„неизбежна отбрана” - институт уреден в чл.12 НК. За да възникне правото на
защита на дееца е необходимо наличие на непосредствено и противоправно
нападение от страна на пострадалия, в рамките до като то продължава и не е
завършило. Съгласно дадените задължителни за съдилищата указания в т.4 и
т.5 на Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на
ВС „За правилното прилагане на закона относно неизбежната отбрана е
15
необходимо точно да се установят моментите, в които нападението става
непосредствено и е прекратено. В т.4 на постановлението е посочено, че
„нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане,
но и когато е създадена реална опасност за увреждане” на защитимите
интереси. Пак там е посочено, че не е допустима „неизбежна отбрана при
предполагаемо, бъдещо или завършено нападение, защото такова в момента
обективно не съществува” Тази хипотеза е свързано с познатия в теорията на
наказателното право термин - „мнима неизбежна отбрана”, който е разработен
в съдебната практика, за което ще стане и реч по-долу. В т.9 на разглежданото
постановление е посочено, че под „мнима неизбежна отбрана” следва да се
разбира, грешката на деецът относно действителността на нападението като
се изпуска „….обстоятелството, че деецът действа при грешка, като смята, че
е нападнат или съществува реална съществена заплаха от нападение, каквато
всъщност няма, и че той има право на самоотбрана. Грешката изключва
умисъла за извършване на престъпление, защото деецът не съзнава, че върши
общественоопасно деяние….“ По-нататък ППВС №12/73 продължава, че „…
за да е налице грешка относно действителността на нападението, респективно
грешка относно обществената опасност на деянието, е необходимо по
същество обективно да бъде установено, че деецът, без да е имал основание, е
бил уверен, че се отбранява срещу едно непосредствено противоправно
посегателство…” В този смисъл са множество решения на ВКС./сред които и Р
№ 700 от 9.12.1996 г. по н. д. № 570/1996 г., II н. о., Р № 325 от 3.10.2008 г. на ВКС по н. д.
№ 284/2008 г., III н. о./ Нападението е прекратено, когато е отблъснато от
нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е отказал да го
завърши или го е завършил и др”, съгласно задължителните указания в
разглежданото ППВС. В настоящия случай от доказателствата по делото се
установява извън разумното съмнение, че пострадалия Ст. С. още със
спирането на автомобила си е предприел вербална агресия насочвайки се към
подсъдимия , малко след това нанася удар по главата на подсъдимия в момент
в който той е бил с гръб към него. Ударът е имал за резултат подсъдимият да
получи зашеметяване /причерняване/ и да падне на земята - обстоятелства
обективирани в последващото освидетелстване. Последвало е прихващане от
към гърба от страна на пострадалия спрямо подсъдимия, момент в който той
е взел решение да използва ножа си. От тези непротиворечиви факти се налага
само един извод, и той е, че Ст. С. е реализирал нападение с активни и
недвусмислени като характер и резултат действия, срещу което подсъдимия е
предприел мерки за защита. Тези действия не са били възприети от свидетели,
но е възприета първоначалната реакция на подсъдимия и това е било виковете
му за помощ. Те се съдържат като неопровергана теза и в обясненията на
подсъдимия. По делото няма никакви доказателства, от които може да се
направи извод, че към момента на осъществяваните действия по защита от
страна на подсъдимия, е било налице прекратяване или отблъскване на
нападението по такъв начин, че то да не е могло да бъде бързо въозобновено ,
както и че то е било „мнимо” . На последно място към това следва да се
добави, че съгласно съдебната практика при „мнимата неизбежна отбрана“ с
16
оглед на това дали грешката е извинителна или не, наказателната
отговорност е изключена в първия случай /случайно деяние/ или същата е за
престъпление при непредпазлива форма на вината. Впрочем обратното на
тази постановка от доктрината е и виждането намерило израз в изготвения
обвинителен акт, поддържан и в съдено заседание.
Убийството е резултатно престъпление. То е довършено, когато настъпи
биологичната смърт на пострадалия. За съставомерността на деянието не е
необходимо смъртта да настъпи веднага след въздействието. За нея от
съществено значение е наличието на пряка и непосредствена причинна връзка
между поведението на извършителя и настъпилия резултат. Ето защо,
независимо дали смъртта на жертвата е настъпила непосредствено след
деянието или в един по-късен момент, щом е установено съществуването на
такава причинна връзка и при наличието на всички други обективни и
субективни признаци от състава на престъплението, деянието ще бъде
квалифицирано като убийство. Константна е съдебната практика /още с
ППВС № 2/57 год./ е, че невземането на своевременни мерки за спасяване
живота на пострадалия или неуспешната медицинска интервенция не
изключват причинната връзка между деянието и настъпилата смърт. Ако и
след успешна медицинска интервенция пострадалият почине, понеже някои
от органите му не могат да поемат функциите на оперираните органи,
причинната връзка също не се изключва. За отговорността на дееца няма
значение дали смъртта е настъпила в резултат на нанесената травма или на
усложненията от нея, тъй като се касае за единен и непрекъснат причинен
процес / напр.Р № 691-2003-І н.о./ В правната доктрина и от неизменната
практика на ВКС безпротиворечиво е прието, че изводите за субективната
страна на деянието се изграждат върху доказаните по делото реални действия
на подсъдимия, които обективират, материализират формираните в
съзнанието му представи, а не върху обясненията на дееца. В същото време,
освен действията на подсъдимия, от съществено значение са броят,
насочеността на ударите, силата, продължителността и интензитетът на
въздействие върху пострадалия, броят, тежестта и локализацията на
нараняванията, както и използваните средства, разстоянието, от което се
посяга на жертвата. Когато са причинени множество телесни увреждания на
пострадалия с нанасяне на тежки удари върху жизненoважни центрове на
тялото, е налице умисъл за убийство. В тази насока не следва да бъдат
игнорирани и предшестващите деянието действия на подсъдимия и
пострадалия, както и техните отношения. Касае се за комплексна преценка на
всички релевантни обстоятелства по делото, като вината се определя към
момента на извършване на деянието, а не след неговото приключване
/Решение № 35-94-ОСНК/ Веднъж обективирана, тя не може да бъде заличена
от последваща, дори положителна промяна в поведението на дееца /напр. Р.
12-95-І н.о /, каквата по настоящето дело на практика е установена. Когато
деецът съзнава, че наред с целения резултат ще настъпи с положителност и
смъртта на пострадалия, но въпреки това извършва деянието, е налице
17
убийство, извършено с пряк умисъл. Пряк умисъл ще е налице, когато деецът
действа от близко разстояние, с опасно оръдие и с голяма сила нанася удар /и
в жизнено важен орган на човек. Налице е пряк умисъл тъй като дееца
съзнава, че не може да отмери ударите си така, че да се ограничи само до
нанасянето на телесна повреда, и в представното съдържание на умисъла се
включва представата, че смъртта закономерно ще настъпи. / напр. Решение
406-79-I н.о. и др./
В настоящия случай подсъдимият от обективна страна е извършил
деянието с действия, като е нанесъл пет удара с опасно оръдие – нож с
достъчна дължина на острието годно да причини смърт. Един от ударите е
бил насочен в сърдечната област в едно от най- уязвимите и жизнено важни
места за живота на човека засягайки сърцето. Смъртта е била неизбежна,
макар и да не е настъпила веднага , а в кратко време след това. Тези действия
показват, че М.П. е съзнавал, че по този начин ще причини смъртта на
пострадалия, която в действителност е настъпила дари след лекарска намеса.
Ударът в сърцето /дори и два от тези в горните крайници/ е бил с достатъчна
интензивност и сила да причини смъртта. Независимо от становището на
СМЕ по този въпрос, съдът намери, че ударите са били нанесени със сила.
Това обстоятелство се подкрепя от наличните капки кръв по главата на
подсъдимия, които са резултат от пръски не от поразения орган, а от
направения размах на ножа. Капки кръв са открити и голямо разстояние от
мястото на инцидента-извън гаража. За целенасоченността на ударите на
подсъдимият към жизнено важен орган в тялото свидетелстват и двете
дълбоки наранявания по горните крайници, които са в различна посока и
топографски имат характера на защитни. За целенасочеността на ударите
говори и краткия интервал от време през които те са били нанесени.
Ето защо съдът прие, че подсъдимия е желал смъртта на подсъдимия и
в изпълнение на това му намерение той е извършил всички необходими
действия за това, описани и по горе.
С оглед на възведеното обвинение на анализ подлежи и въпроса било
ли е нападението от страна на пострадалия Стефанов противоправно и
не ли то резултат на провокация? На първо място съгласно утвърдената
практика „нападението“ трябва да се разбира като едно или няколко действия
или бездействия, които пряко и непосредствено застрашават или накърняват
държавни и обществени интереси, личността или законните права на
гражданите. Обикновено то се осъществява с активни действия, като
бездействието също може да се оцени като нападение по смисъла на закона,
ако деецът е бил длъжен по закон да действа и бездействието му реално
застрашава посочените вече ценности Не само умишлените, но в някои
случаи и непредпазливите деяния също могат да се изразят в нападение,
което да наложи активна защита. Ето защо неизбежна отбрана е допустима и
срещу деяния, извършени по непредпазливост. Несъмнено „провокацията към
18
нападение” изключва неговата противоправност, тъй като неизбежната
отбрана предполага нападение, което не е позволено от закона. Затова,
съгласно ППВС №12/73, „когато "отбраняващият се" съзнателно провокира с
активни действия нападение с цел да лиши от живот или да причини телесна
повреда на определено лице, не може да се позовава на неизбежна отбрана, а
ще отговаря на общо основание. От друга страна, на деянията, извършени при
неизбежна отбрана, не може да се отговори с неизбежна отбрана, тъй като
нападнатият има право да се защитава и неговото деяние е правомерно”
Доказателствата по делото не сочат на наличието нито на посочената
„провокация”, нито на наличието на предварителна цел от страна на
подсъдимия да лиши от живот или да причини телесна повреда на
пострадалия или другиму. Вярно е, че съществуват данни, че подсъдимият е
осъществявал контакт с пострадалия ,но както вече бе посочено това е
станало далеч във времето преди деянието на подс. П.. Напротив в случая са
налице гласни доказателства, че пострадалия е търсил начин да се срещне с
подсъдимия за да се сдобие с някакви средства за прехрана, като причина за
затрудненията си е намирал пряко в поведението на майката на децата му–
св.Р. С., която ги е изоставила и косвено в поведението на подсъдимия, който
според пострадалия не само не се е противопоставил на това и поведение, но
и е бил инициатор. Това му решение е намирало опора и в поведението на
подсъдимия, който е бил дезинтересиран от внуците си, обстоятелство което
той самия не отрича. В предмета на доказване по настоящото дело е и какво е
субективното отношение на пострадалия към причинените от него вреди, за
да се отговори положително на въпроса дали деянието му е било
противоправно и е наложително през горе упоменатите реално установени
фактически положения. Безспорно доказано е, че в действителност, когато С.
е решил, че ще действа пръв и активно, нищо не го е заплашвало. Неговата
нагласа, че ще бъде активна страна за да предизвика един бъдещ конфликт с
подсъдимия е обективирано в изпратеното на св. Р. Стефанова съобщение
няколко дни преди деянието.
Преценявайки правната страна на деянието съдът оцени, че
подсъдимият е превишил пределите на неизбежната отбрана по смисъла на
чл.12, ал.2 от НК тъй като защитата му е била в явно несъответства на
характера и опасността на нападението. От многократно цитирано вече ППВС
е известно, че към характера на нападението може да се отнасят видът и
обектът на защита - обществените отношения, които се засягат, а когато
нападението е престъпление, и обстоятелствата, които характеризират
степента на обществената опасност, с оглед на която законодателят е дал и
съответна квалификация на деянието. За опасността на нападението пък са от
значение онези обстоятелства, които засягат интензивността на нападението,
начините и средствата, с които се извършва, броя на нападателите, мястото и
времето, където е упражнено насилието и др. В т.7 на ППВС №12/73г.
изрично е посочено ,че „несъответствието е явно, когато е изразено ясно и не
възбужда съмнение. Нито в теорията, нито в практиката е имало спор, че
19
превишаването на пределите на неизбежната отбрана е възможно само до като
нападението продължава и е незавършено. За това и ПВС във вече
коментираната т.5 на разглежданото постановление изрично е посочил, че
деянията, извършени при условията на чл. 118 /и 132, ал.1 НК/ са възможни
само, след като нападението е вече прекратено. По тази причина, с оглед на
настоящия случай деянието се квалифицира по чл.119 от НК, тъй като както
бе посочено се касае за деяние извършено при условията на т.нар.
алтернативен пряк умисъл. С оглед използваното средство - нож годен да
причини смърт, насока в жизненоважни органи и сила на ударите съдът
изключи като възможност приложението на чл.132, ал.2 НК.
Аргументирайки превишаване на пределите на неизбежна отбрана
съдът взе предвид, че преценката винаги е конкретна, в съобразие с
доказателствата по делото. В закона няма легално изискване отбраняващият
се да подбере възможно най-лек и безболезнен за нападателя начин на
защита, още по-малко да избяга, както и за равностойност между
причинените и предизвикани вреди. Казаното е така, защото законът
позволява упражняване на активна защита. В конкретния случай обаче
подсъдимия е следвало да съобрази, а и е имал време да го стори /за това и
по-долу/, че нападението от пострадалия се осъществява без оръжие и че
изхожда от лице, което не превишава /като възприятие/ физическата му маса,
ръст и сила / . Паскалев е бил известен, че пострадалия търси контакт с него.
Твърди се, че живота на подсъдимия е бил косвено заплашван и това е
станало чрез съобщения или изявления пред дъщеря му. Нито изпратеното
съобщение обаче, нито св. Р. С. твърди да е довеждало до знанието на
подсъдимия точно такъв смисъл на изказаното/написаното/ от страна на
пострадалия. За това и реакцията на подсъдимия е била в рамките на
обичайната, намирайки за истина, че нищо не го заплашва. Началото на
срещата между подсъдимия и пострадалия е белязана от разговор. Неговото
съдържание е бил към това, че С. иска да получи обратно чифт обеци, дарени
на св. Р.С.. Без да се чувства застрашен той е решил да влезе в имота си.
Независимо от неочакваната агресия интензивността на нападението от
страна на пострадалия е могла да бъде заплаха само за здравето на
подсъдимия, но не и за неговия живот. Обективно подсъдимия е получил
наранявания, по главата, а след това е изправен. От този момент в
последващата борба , независимо от физическите му особености, той е успял
да окаже ефективна защита. Не само използването на ножа спрямо двете
ръце на пострадалия, които са нанесли достатъчно сериозни наранявания, че
подсъдимия да се освободи и бъде пуснат, но и причиняванията на другите
увреждания по лицето на пострадалия имат единствено обяснение ,че са
резултат от ефективна защита. Последвалите удари с ножа, извършени с
размах и сила вече са били насочени към лишаване от живот, постигнато с
удара в сърцето. С оглед на изложеното съдът намери, не само, че
обстоятелствата касаещи съответствието между нападението и защитата са
надхвърлили необходимото за отблъскване на нападението, но и че то е явно,
20
защото то не буди съмнение. Тук е мястото да се припомни, че съдът не
кредитира заключението на СМЕ в посочените по горе части относно
механизма на получаване на нараняванията на пострадалия и взаимното
разположение на подсъдим-пострадал. Аргументацията на защитата, че
подсъдимия е бил лишен от възможност за защита с оглед неговата
неподвижност на лявата ръка, ограничено зрение на едното око , не намират
опора в житейски план и доказателствата по делото. Без да се спира на
компенсаторните възможности на човешкия организъм, съдът приема ,че
физическото състояние на подсъдимия не му позволява да изпълнява
обичайните си функции с лекота и в пълен обем. По тази причина и
подсъдимият е трудоустроен признат с особено висок процент инвалидност.
Това обаче не го лишава от възможността както да полага ежедневни грижи
за приготвянето на храна без чужда помощ, така и да управлява автомобил. С
тези аргументи тезата на защитата, че отбраната е била съответна на
характера и интензивността на нападението бе отхвърлена.
В правните изводи, следва да се изложат аргументи защо съдът не
приема виждането на защитата, че пределите на неизбежната отбрана са
превишени в резултат на уплаха или смущение. Съгласно чл. 12, ал. 4 НК при
превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение
деянието е виновно, но ненаказуемо. Това правило е приложимо и в случаите
на чл.119 НК. В съдебната практика недвусмислено са изведени критериите
за състоянието на уплаха или смущение, като то трябва да бъде онова особено
психическо състояние, което да е ограничавало в значителна степен
възможността на нападнатия правилно да прецени обстановката и да се
защитава в пределите на неизбежната отбрана. Изследването на този въпрос
по настоящото дело бе резултат не само на приемането на становище от
страна на вещите лица изготвили СППЕ, но и такъв по анализа фактите от
обективната действителност към него момент. Виждането на вещите лица се
свежда до това, че не е имало нито един момент в развитието на инцидента, в
който подсъдимия да е бил в състояние на стеснение на съзнанието си, което
да е ограничавало в каквато и да било степен възможността правилно да
прецени характера и интензивността на нападението и да се защитава в
пределите на неизбежната отбрана. Характеровите особености на
подсъдимия, са доказани с научни методики въз основа на интервю със
удължаване на времето към финала за да оневини собственото си поведение.
В заключението е посочено, че при него се отчита външно наказателна
агресия макар и по време на интервюто същата да е само вербална като
подтекст. Фактите от обективната действителност показват, че подсъдимия не
е бил изненадан във времето с внезапност на нападението. Той е възприел,
претенцията на пострадалия и е решил да я отработи със своята доказана
незаинтересованост към съдбата на внуците си. Решението му да напусне
мястото на разразилия се спор в първоначалния момент не е било свързано с
решение за активни действия тъй като в този момент не е имало реално
нападение срещу него. Целта му е била да се отдалечи и да се организира,
21
която и е постигната. Колкото е да е било кратко времето за това, то е било
достатъчно да се отключи характеровата му идентичност да стане агресивен,
да използва носения от него нож, като елемент на защитата си. Наличен и още
един факт, подсъдимия се е чувствал уязвен, извикал е за помощ, но на
практика е бил под доминантата че трябва да се справи сам, както това е
изисквало ежедневието му и той е сторил това с увереността си, за
преимущество с оглед оръжието, което е било налично и употребено.
Втория аспект който следва да бъде обсъден е законовата фикция на
чл.12,ал.3 че „Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако
нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.
Защита не навлиза в анализ на правната норма и нейната приложимост в
утвърдена съдебна практика, позовавайки се единствено на Решение №19 по
к.д № 13 от 1997 на Конституционния съд на Р. България. Принципно
защитата акцентира вниманието си върху обстоятелството, че гаража в който
е осъществено деянието е неразделна част от жилището на подсъдимия, като
го аргументира със дадените разяснения в посоченото дело. Според
настоящия състав на съда, това обаче не достатъчно за приложението на
правната норма. В първата част на решението, преди да бъдат изложени
вижданията на двете групи конституционни съдии /чийто брой гласове е
равен поради което и нормата съществува в НК/ е посочено, че за „пределите
на защитата освен от чл. 12, ал. 1 и 2 НК може да се съди и от чл. 2, ал. 2,
буква "а" от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи . Тази разпоредба дава основание да се определят
границите на конституционна защита на правото на живот на нападателя с
оглед защитата на правото на живот и други конституционни права на
нападнатия при законодателното уреждане на института на неизбежната
отбрана. Съдържанието й сочи наличието на признаци, които са свързани
както с вида на застрашените от нападението права, представляващи засягане
с незаконно насилие на дадено лице, така и с интензивността на това
нападение, определяща се от абсолютната необходимост за лишаване от
живот на нападателя” По нататък съдиите са обединени и върху правилото
„че балансът между двете категории права - застрашените от засягане и тези,
които могат да бъдат увредени, законодателят трябва да направи, като държи
сметка и за характера, и за опасността на нападението“. В становището на
конституционите съдии оправдаващи съществуването на правната норма в
този и вид изрично е записано, че проникването в жилището на нападнатия
чрез насилие или взлом очертават нападение което се характеризира с
особена интензивност, като наред с това то /нападението/ пряко и грубо
нарушава неприкосновеността на жилището. Основен довод в тази теза, на
първо място е, че неприкосновеността на жилището е изрично прогласена от
чл. 33, ал. 1, изр. 1 на Конституцията , защото то е особено ценно право и
благо. На следващо място е посочено, че нападнатият при условията на тази
хипотеза не може да знае с каква цел нападателят иска да проникне
насилствено или с взлом в жилището. Дадени са и примери, че тази тази цел
22
може да бъде убийство или жестоко изтезание с определена цел. Това
становище обаче не е в противоречие със съдебната практика, че винаги
когато нападението се характеризира със особена интензивност, то
неизбежната отбрана е допустима до степен лишаването от живот на
нападателя. По такъв начин ал.3 на чл.12 не дерогира заложените в ал.1 и ал.2
разбирания за което бе подробно посочено и по горе. Отнесено към
настоящия случай, на преценка подлежат всички онези елементи на
нападението за да бъде то преценявано характер и интензивност. В този
смисъл е и другото виждане в Коституционното решение, каквато е и
утвърдената съдебна практика по действащата разпоредба приета назад във
времето. В действителност по делото се доказа, че пострадалия не е извършил
действия които да могат да бъдат определени като взлом или насилие,
последното извън обичайното за причиняване на несъществена увреда на
здравето на пострадалия. Ето защо и съдът не поставя на преценка дали
гаража изграден в къщата на подсъдимия е "жилище" според тълкуването на
Конституционнния съд /всеки обект, който се използва за обитаване/и
независимо, че са налице аргументи, че защитата излиза извън тези на съда.
Въз основа на горното съдът намери, че от обективна и субективна
страна подсъдимият Мартин Паскалев е осъществил състава на чл. 119 от
НК, поради което и го призна за виновен в това, че че на 06.10.2018 г., в гр.
Дългопол, обл. Варна, умишлено умъртвил С.П. С. на 36 години, като
убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на
престъплението- незачитане на установения правов ред и неприкосновеността
на човешкия живот,
СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – съдействие за
разкриване на обективната истина до началото и в хода на предварителното
производство.
ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – лоши
характеристични данни с оглед миналата съдимост не влияща на
квалификацията на деянието .
Като взе предвид невисоката степен на обществена опасност на
деянието и не-високата на дееца, при баланс на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства съдът при условията на чл.54 от НК на основание на
чл. 119 от НК, наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за
срок от две години и шест месеца
Мотивиращо налагането на това наказание по отношение на
подсъдимия са и фактите, свързани с личността на дееца, с оглед характера и
спецификата на престъплението по които като акт на поведение се проявяват
неговите обществени и индивидуални качества и особености, и предвид
23
изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватната на
репресивната и поправително - възпитателна функция, наказателна санкция.
Характеристиката на осъщественото от подсъдимия, инкриминирано деяние,
подведено към престъпният състав на чл.119 от НК не сочи на висока степен
на обществена опасност на същото, но е с висок социален резонанс на този
вид противоправни посегателства. Фактическите данни за личността на
подсъдимото лице, очертаващи формирани престъпни навици макар и за друг
вид престъпни посегателства и игнорирането на установения правопорядък,
обосновават нуждата от изолирането му от обществото за да бъде
превъзпитаван и поправян в условията на затвор. Предходната съдимост
съпътствала голяма част от съзнателния му живот, липсата на семейна
привързаност обосновават от една страна наказание в посочения размер,
акцента на което е поставен към генералната превенция, така и за постигане
на целите за наказанието за превъзпитанието на дееца и преди всичко за
неговото поправяне..
Подсъдимият е извършил деянието в постановения изпитателен срок с
Определение по НОХД № 31/2016г в сила от 29.02.2016г в размер на три
години. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 т. „в „ от ЗИНЗС в такива
случай съдът определя първоначалния режим за изтърпяване на наказанието „
строг“ тъй като същото е умишлено , отложеното наказание се търпи отделно
и сборът на двете наказания надвишава две години.
Така определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и
целите предвидени в чл.36 от НК да поправят и превъзпитат осъденото лице
към спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително
върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления,
както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Посоченото по горе има и за правен резултат наложеното с
определението по НОХД № 31/2016г наказание от една година и два месеца
лишаване от свобода да бъде приведено в изпълнение съгласно разпоредбата
на чл.68,ал.1 от НК, а по горните мотиви същото следва да се изтърпи при
първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 53, ал.1 б.А от НК съдът отне в полза на Държавата
сгъваем ножа послужил за извършване на престъпление, като постанови,
след влизане на присъдата в сила да се унищожи, поради липса на стойност.
Веществените доказателства дрехи и вещи послужили за изследвания в
случая на известен техен собственик съдът постанови да му бъдат върнати, а
тези послужили за изследвания по назначените експертизи да бъдат
унищожени поради липса на стойност.
Като намери, че подсъдимия е извършил деянието виновно, и от него са
24
произтекли неимуществени вреди изразяващи се в страдания и емоционален
стрес за близките на пострадалия съдът счете, че приетите за съвместно
разглеждане на делото в първа инстанция граждански искове за всички тях е
основателен.
В резултат на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.119 от
НК, гражданският ищец М. Д. П. – майка на пострадалия е претърпяла
неимуществени вреди изразяващи се в душевни страдания и емоционален
стрес, вследствие смъртта на нейния син. Безспорно в случая е налице
фактическият състав на непозволеното увреждане – престъплението,
извършено от подсъдимия П. представлява противоправно деяние,
осъществено виновно, от което на гражданския ищец М. П. са причинени
вреди от неимуществен характер, вследствие смъртта. По делото има косвени
данни, че М.П. независимо, че е пълнолетна е била в емоционална връзка със
сина си. Живели са в едно домакинство и са споделяли неговото поддържане.
След смъртта му датират и влошаване на здравословното и състояние в
резултат на стресовата ситуация. От друга страна са налице данни, че през
последните години издръжката на домакинството е било затруднено за С. С..
Имало е разногласия между тях, формирали нагласата на пострадалия да
работи в чужбина. С оглед на това поради отсъствие на доказателства за
изключително силна, емоционална връзка, почиваща на взаимно доверие и
обич, която да бъде отчетена от съда бе намерено че сумата от 90 000лева, е
справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД за понесените от
гражданския ищец вреди, поради което уважи в посочения размер, а в
останалата му част до размера на 120 000лв., отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Гражданския ищец М. Р. С. е първото по ред дете родено от връзката на
пострадалия със св. Р. С.. Същата не е била припозната от Стефан Стефанов,
но е отглеждана от него от момента на раждането до смъртта му. Поради
изискванията на закона, след изоставянето на непълнолетната М.С. от майка
и, грижите за нея са били разпределени между баба и М. П. и пострадалия.
М.С. към момента на деянието е била ученичка в гр.Варна и е била в близка
емоционална връзка с С. С. с оглед възможностите за това без да се прекъсва
учебния процес. Към момента същата е пълнолетна и бъдещата и реализация
в живота принципно се обуславя от нейната самостоятелност, създаване на
собствено семейство и намалената нужда от издръжка на родителите. С оглед
на посоченото въз основа ноторните обстоятелства и на доказателства за
силна, емоционална връзка, почиваща на обич между дете и родител, съдът
намери, че сумата от 90 000лева, е справедливо обезщетение по смисъла на
чл.52 от ЗЗД за понесените от гражданския ищец вреди, поради което го
уважи в посочения размер, а в останалата му част до размера на 120 000лв.,
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Гр.ищци Н.П. П., Н. П. С. и Р. П. С. са сестри на пострадалия. Всички те
25
са пълнолетни лица създали свои семейства и не са били на издръжка на
починалия С.. Не са налице доказателства за изключително близки
отношения между всяка от тях и пострадалия извън обичайната роднинска
обич между братя и сестри. Подържаните контакти помежду им дори и да не
са били инцидентни, то те не са белязани с извънредна честото и близост.
Предвид изложеното съдът намери, че сумата от 20 000лева, е справедливо
обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД за понесените вреди за всеки един от
гражданските ищци Н.П. Н. С. и Р.С., поради което го уважи в посочения
размер, ведно със законната лихва от момента на деянието до окончателното
изплащане на сумата, а в останалата му част до размера на 40 000лв.,
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата, за
направените разноски по делото подсъдимия да заплати направените по
делото разноски в размер на 3 897,12 лева по сметка на ОД на МВР - Варна,
държавна такса върху уважената част на граждански искове в размер на 9600
лева, както и направени по делото разноски в размер на 200,00 лева в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :
26