О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260148
Пловдив, 26.11. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателна колегия, на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година,
в закрито съдебно заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд № 560/20г. по описа на съда, образувано по жалба на осъдения А.М.А. против Определение № 260143/10.11.2020г. по чнд № 2302/20г. на Окръжен съд Стара Загора.
Производството е по реда на глава ХХII НПК.
С обжалваното определение състав на Старозагорския
окръжен съд е оставил без уважение предложението
на Затвора –*за условно предсрочно освобождаване на осъдения А.М.А.,
досежно остатъка от неизтърпяното му наказание лишаване от свобода, наложено му
по нохд № 617/12г. на Окръжен съд Хасково.
Недоволен останал жалбоподателя и го обжалвал. В жалбата е изразил
несъгласие с изложените от първата инстанция съображения, довели я до извода,
че са налице пречки да бъде условно предсрочно освободен.
Апелативният съд, като съобрази
възраженията на жалбоподателя, провери изцяло обосноваността и
законосъобразността на обжалваното определение и за да се произнесе взе предвид
следното:
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява
допустима за разглеждане и разгледана по същество е основателна.
Съдът е приел, че макар и към момента да са налице обективните предпоставки
и осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното му
наказание, то високата степен на обществена опасност на деянието и сравнително
големия остатък от неизтърпяното наказание сериозно компрометират целите на
генералната и специалната превенция и не позволяват предложението на
затворническата администрация за УПО на осъденото лице да бъде уважавано.
Така сторения от Окръжния съд извод е незаконосъобразен,
не кореспондира с доказателствата по
делото и не се споделя от настоящата инстанция.
Високата степен на обществена опасност на деянието е
обстоятелство от кръга на тези, имащи значение за реализиране на наказателната
отговорност и определяне на наказанието на подсъдимия и тя /обществената
опасност/ е била съобразена във вече приключилото с постановяване на влязлата в
сила присъда редовно наказателно производство. Производството по УПО обаче е
различно и в него значение има единствено поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като посочените по - горе обстоятелства са
ирелевантни и не оказват влияние при преценката за наличие на предпоставките,
заложени в разпоредбата на чл.70, ал.1 НК.
Същото
важи и за съображението, че поради сравнително големия размер на остатъка на неизтърпяната част от
наказанието не следва да се уважи молбата на осъдения. Размерът
на остатъка на неизтърпяната част от наказанието е формална предпоставка и сама по себе си не може да бъде
мотив за отказ да бъде постановено условно предсрочно освобождаване при положение, че всички
останали предпоставки са налице, в каквато насока е и разпоредбата на чл.439а,
ал.3 НПК.
Настоящият състав намира, че от предложението на
началника на Затвора *се установява, че вследствие на проведената корекционна
работа с осъдения рискът от рецидив е бил значително снижен, било е отчетено
позитивно развитие и в зоните „отношение към правонарушението“, „начин на
живот“ и „обкръжение и умение за мислене“ като осъденият е анализирал и осъзнал
причините, довели до извършване на престъплението и е осъзнал вредата от
противозаконната си дейност. Не на последно место, осъденият е демонстрирал
ясна мотивация за промяна на поведението в посока следване на законосъобразен
начин на живот.
Поради демонстрираното и трайно утвърдено добро поведение
режимът на осъдения е бил променен през 2018 г. от „строг“ на „общ“, а през
2019г. от „общ“ на „лек“.
В заключение в становището е отбелязано, че вследствие
пенитенциарното третиране, при лишеният от свобода А. е затвърдена трайната
тенденция в положителна насока и прогнозите за бъдеща ресоциализация са
благоприятни. Отделно от това А. е демонстрирал изградени трудови навици и
умения, добър самоконтрол, както и потенциал да съблюдава правила и норми.
В същата положителна насока са становищата на гл.
инспектор Н. – началник сектор „*“, на гл. инспектор Ю.Б.- началник сектор на затворническото общежитие
от открит тип „*“, на Н.Б. – инспектор „*“, на пробационния служител М., както
и експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на
осъдения, изготвена от психолога П..
Тези обстоятелства, по които не се
спори от страните, и които правилно са установени от първата инстанция изпълват
в пълен обем и с необходимата достатъчност съдържанието на понятието
„поправяне“ и сочат, че работата по плана на присъдата е постигнала своите
цели, ресурсите на средата в местата за
лишаване от свобода са изчерпани и няма нужда от продължаване на корекционното
въздействие върху осъдения.
Този извод се подкрепя и от
многобройните награди на осъдения и от мотивите на затворническата
администрация за промяна на режима му от „строг“ в „ общ“, а в последствие и в
„ лек“.
Тук е местото да се отбележи, че по принцип изразеното становище на администрацията на съответното пенитенциарно заведение разполага с преобладаващ доказателствен потенциал, защото тя осъществява непрекъснато превъзпитателната дейност върху осъдения и има преки впечатления за промяната на поведението му и когато на положителното становище на администрацията на затвора за предсрочно освобождаване на осъдения не могат да бъдат противопоставени доказателства, които да го оборят или да са със значителен приоритет над него, какъвто е настоящият казус, то тогава очевидно основанията за УПО са налице.
Всичко това очертава наличие и на
втората изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 НК предпоставка, а именно, че А. с
примерното си поведение и честно отношение към труда е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Като не е съобразила това и е оставила молбата на осъдения А. без уважение,
първата инстанция е нарушила закона и е постановила един незаконосъобразен и необоснован съдебен акт,
който следва да бъде отменен.
При решаване по същество на въпросите, поставени от молителя в молбата му
за УПО настоящият състав, намира, че след като и двете изискуеми от закона
материалноправни предпоставки за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието му са налице, то молбата му следва да
бъде уважена.
Остатъка от наказанието, което към настоящият момент осъдения А. остава да
търпи е две години, седем месеца и пет дни.
Поради това осъденият А.
следва да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от
наказанието от две години, седем месеца и пет дни, наложено
му с присъда № 17/28.03.2014г. по нохд № 617/2012г. на Окръжен съд Хасково.
На основание
чл.70, ал.6 НК на осъдения следва да бъде определен изпитателен срок в размер
на две години, седем месеца и пет дни.
Съдът като съобрази предложението в приложения по
делото доклад за пробационен надзор намира, че на на осъдения А. следва да бъде
постановена и пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 НК „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 345 НПК Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 260143/10.11.2020г. по чнд №
2302/20г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е оставено без уважение предложението на Затвора –*за условно предсрочно освобождаване на осъдения А.М.А.,
досежно остатъка от неизтърпяното му наказание лишаване от свобода, наложено му
по нохд № 617/12г. на Окръжен съд Хасково и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл.70, ал.1 НК ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения
А.М.А. с ЕГН **********,*** от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наложено му с присъда №
17/28.03.2014г. по нохд № 617/2012г. на Окръжен съд Хасково наказание в размер
на ДВЕ ГОДИНИ, СЕДЕМ МЕСЕЦА И ПЕТ
ДНИ.
На основание чл.70, ал.6 НК ОПРЕДЕЛЯ на осъдения А.М.А. изпитателен
срок в размер на ДВЕ
ГОДИНИ, СЕДЕМ МЕСЕЦА И ПЕТ ДНИ.
На основание чл. 70, ал.6 НК НАЛАГА на осъдения А.М.А., пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 НК „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на Началника на Затвора *за
изпълнение, като осъденият А.М.А. следва да бъде освободен незабавно, ако не се
задържа на друго основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.