Р Е Ш Е Н И Е
град София, 03.04.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря ЮЛИЯ
АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №4362 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК и чл.248, ал.3 от ГПК.
С решение №256115
от 01.11.2017г., постановено по гр.дело №29466/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О.,
85-ти състав, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че Ж.И.Д. дължи на „С.В.” АД сумата от 879.75 лв., главница за
потребена в периода от 18.08.2010г. до 22.12.2016г. вода за клиентски №**********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2017г. до
изплащане на вземането, както и сумата 567.34 лв., лихва за забава върху
главното вземане, изтекла в периода до 22.12.2016г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК от 24.01.2017г. по гр.д.
№3244/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, като са отхвърлени за
разликата до пълните предявени размери исковете като погасени по давност. С решението
е осъден Ж.И.Д. да заплати на „С.В.” АД сумата от 48.30 лв., разноски по
гр.д. №3244/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, както и сумата от 67.42
лв., разноски по делото. С решението е осъдена „С.В.” АД да заплати на адв. В.В.Т., от САК, сумата от
135.97 лв. на основание чл.38,
ал.2 от ЗА.
С определение №302598/18.12.2017г., постановено по гр.дело №29466/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, е оставена без уважение молба на адв. В.В.Т., от САК, за изменение на решение №256115 от 01.11.2017г. в частта за разноските.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника - Ж.И.Д., с която се обжалва постановеното решение на СРС в частта,
в която са уважени предявените
установителни искове за сумата от 879.75 лв., главница за потребена в периода от
18.08.2010г. до 22.12.2016г. вода за клиентски №**********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.10.2017г. до изплащане на вземането,
както и за сумата 567.34 лв., лихва за забава върху главното вземане, изтекла в
периода до 22.12.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК от 24.01.2017г. по гр.д.
№3244/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, както и в частта
на възложените в тежест разноски. Инвокирани са твърдения относно неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части. Поддържа
се, че неправилно първостепенният съд е приел, че са налице валидни
облигационни отношения между страните, тъй като при доказателствена тежест за
ищеца по делото не са ангажирани доказателства, че ответникът има качеството
потребител на ВиК услуги по смисъла на §1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране
на водоснабдителни и канализационни услуги. Твърди се, че в хода на делото е останал
доказан факта на реално доставеното количество вода през процесния период
досежно процесния имот. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и постанови друго, с което да отхвърли
изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Прилага списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна - „С.В.” АД, не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената
въззивна жалба.
Постъпила е
частна жалба от адв. В.В.Т., от САК, чрез пълномощник адв.Св.К., с която се
обжалва определение №302598/18.12.2017г., постановено по гр.дело №29466/2017г.
по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, с което е оставена без уважение молба
на адв. В.В.Т., от САК, за изменение на решение №256115 от 01.11.2017г. в
частта за разноските. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното
определение, като постановено в противоречие на материалния закон. Твърди се,
че размерът на присъденото по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение е неправилно изчислен, без да е съобразен размера на
отхвърлената част на предявените искове, предвид на което подадената молба по
чл.248, ал.1 от ГПК се явява основателна. Моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени обжалваното определение и постанови друго, с което да уважи
подадената молба от адв. В.В.Т., от САК, като осъди ищецът да му заплати сумата
от 303.02 лв., адвокатски хонорар за първата инстанция на основание чл.38, ал.2
от ЗА. Претендира присъждане на разноски, направени в настоящото производство. Прилага списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по частната жалба - „С.В.”
АД, не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената частна
жалба.
Предявени са от „С.В.” АД срещу Ж.И.Д. при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.415 от ГПК във връзка с
чл.422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 във връзка с чл.200 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С
оглед петитума на подадената въззивна жалба предмет на въззивен контрол е
постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени
предявените установителни искове с правно основание чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 във връзка с чл.200 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В останалата
отхвърлителна част решението е влязло в сила като необжалвано.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства
по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа
обстановка.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното гр.дело №3244/2017г. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 85-ти състав, въззиваемият - ищец - „С.В.” АД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410
от ГПК на 19.01.2017г. и е
постановена на 24.01.2017г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК срещу Ж.И.Д.. В срока по чл.414
от ГПК е подадено от длъжника - Ж.И.Д. възражение, поради което дължимите от него суми, посочени
в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство
установителни искове.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми.
За да постанови обжалваното
съдебно решение, в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание
чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 във връзка с чл.200 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, първостепенният съд е приел, че ответникът е потребител на ВиК услуги, съответно
е доказано наличието на валидно правоотношение между страните, по което
дружеството-ищец е изпълнил задълженията си като през процесния период е предоставял
на потребителя ВиК услуги, като ответникът не е заплатил тяхната стойност. Въззивният съд счита, че
СРС правилно е разпределил
доказателствената тежест съобразно нормата на чл.154
от ГПК и е изпълнил
задълженията си, посочени в нормата на чл.146
от ГПК, но обоснованите
крайни изводи досежно частична основателност на предявените установителни искове с правно основание
чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 във връзка с чл.200 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД са в пълно противоречие на събраните по делото доказателства и като
такива се явява неправилни и незаконосъобразни.
Доводите релевирани в подадената
въззивна жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното решение, съдът счита
за основателни поради следните съображения:
Спорният по делото въпрос се
свежда до съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните
по договор за доставка и пречистване на вода.
Съдът
приема, че с оглед разпоредбата на чл.154,
ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на договорни отношения между
страните за доставка на питейна вода, количеството на доставената питейна вода за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на претендираната сума.
С оглед
представените по делото доказателства в случая не може да се приеме за доказано
наличието на облигационна връзка между страните. Ищецът се е позовал на действащи
за периода Общи условия, твърди, че между страните в процеса е налице
неформално правоотношение по доставяне на питейна вода. По делото не са представени доказателства обаче, от които да може да се
направи извод, че ответникът е собственик или ползвател на имота, за който е
отреден процесния абонатен номер. За да докаже претенциите си по основание и
размер дружеството - ищец е ангажирало единствено справка за издадени платежни
документи - фактури, без последните да са приложени, касаещи задължения на
потребител по партида с клиентски №**********, за процесния период. Въззивният
съд счита, че представената справка не може да послужи като доказателство за
сключване на договора и за възникване на отразените в съдържанието й задължения.
Така представената справка не представлява доказателство за удостоверените в нея
правнорелевантни обстоятелства, тъй като тя представлява частен свидетелстващ
документ по смисъла на чл.178,
ал.1 ГПК, обективиращ изгодни за техния издател факти. В този смисъл притежава само
формална доказателствена сила за обстоятелството, че се съдържа удостоверително
изявление, направено от субекта, сочен като негов издател, но не и материална
доказателствена сила.
В процесния
случай недоказано се явява, както обстоятелството дали посочените в справката
фактури са осчетоводени от ищеца, така и дали счетоводството на ищеца е водено
редовно. В тази връзка не би могло да се обоснове извода нито за доказване на
сключване на договор между страните, нито за доставка и получаване на услуга от
потребителя.
На следващо
място при условията на пълно доказване ищецът по предявените положителни
установителни искове следва да докаже освен правоотношението между страните, но
и обстоятелството, че реално е доставил твърдяното количество питейна вода,
както и че ответника е ползвал вода за процесния период, което е правопораждащ факт за
вземането за цена на доставена питейна вода за релевантния период.
Такова доказване не е проведено от ищеца чрез ангажираните в настоящото
производство доказателства. Предвид изложеното въззивният съд счита, че
ищцовото дружество не е доказало при условията на пълно и главно доказване
както факта на доставеното на ответника количество питейна вода, описано в посочените
в справката фактури, както и че ответникът е ползвал вода за процесния период.
С оглед на
изложените аргументи въззивният съд счита, че в настоящия случай, при прилагане
на правилата за разпределение на доказателствената тежест по делото е останал
недоказан факта на доставяне и на ползване от страна на ответника на питейна
вода в недвижим имот, находящ се в град София, кв.„Илиенци”, ул.”********в претендираните количества и за процесния
период. Следователно предявените установителни
искове с правно основание чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 във връзка с чл.200 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД в частта, в
която са уважени, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
При така
изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от двете инстанции
изводи по съществото на спора, първоинстанционното решение в частта, в която са
уважени предявените установителни искове с правно основание чл.415 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 във връзка с чл.200 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено, включително и в частта относно присъдените в тежест на ответника разноски,
като постановено в нарушение на материалния закон и вместо това да бъде
постановено решение, с което предявените установителни искове с правно
основание чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1,
пр.1 във връзка с чл.200 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД в частта, в която са
уважени, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
По подадената частна жалба съдът приема следното:
Частната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок.
Разгледана по същество частната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С оглед изхода от спора по делото обжалваното определение №302598/18.12.2017г.,
постановено по гр.дело №29466/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, с
което е оставена без уважение молба на адв. В.В.Т., от САК, за изменение на решение
№256115 от 01.11.2017г. в частта за разноските, следва да се отмени. Подадената частна жалба се
явява основателна и като такава следва да бъде уважена.
По разноските:
При този
изход на спора на основание чл.273
от ГПК във вр. с чл.78,
ал.3 от ГПК право на разноски има
въззивника-ответник. Налице са
предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза
на процесуалния представител на ответника - адв.В.В.Т. при условията на чл.38,
ал.2 от ЗА в размер на сумата от още 356.96 лв., за първата инстанция, както и за втората инстанция
на процесуалния представител на ответника - адв.К.И.Б. сумата от 331.30 лв. адвокатски
хонорар, изчислен в минимален размер с оглед обжалваемия интерес и при
съобразяване с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като съдът счита, че
следва да се присъди минимален размер на адвокатското възнаграждение поради
липсата на фактическа и правна сложност на спора и с оглед извършените
процесуални действия - изготвяне на въззивна жалба, без осъществено процесуално
представителство в съдебно заседание. В полза на въззивника-ответник следва да се присъди сумата от 50.00 лв.,
сторени разноски за платена държавна такса за въззивно обжалване, като без
уважение следва да се остави искането за присъждане на банкова комисионна
доколкото същата не представлява разход пред съда. По подадената частна жалба в
полза на частния жалбоподател следва да се присъди сумата от 15.00 лв., внесена
държавна такса, като без уважение следва да се остави искането за присъждане на
банкова комисионна доколкото същата не представлява разход пред съда. На
основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на процесуалния представител на частния
жалбоподател - адв.Светослава Алексова К. следва да се присъди сумата от 300 лв.,
адвокатски хонорар, изчислен в минимален размер съгласно чл.11 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №256115 от 01.11.2017г., постановено по гр.дело №29466/2017г. по
описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, В
ЧАСТТА, в която е признато за
установено по реда на чл.422 ГПК, че Ж.И.Д. дължи на „С.В.” АД сумата от 879.75 лв., главница за потребена в периода от 18.08.2010г. до
22.12.2016г. вода за клиентски №**********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.10.2017г. до изплащане на вземането, както и сумата 567.34 лв.,
лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода до 22.12.2016г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 24.01.2017г. по гр.д.
№3244/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, както и В ЧАСТТА, в която е осъден Ж.И.Д. да заплати на „С.В.” АД сумата от 48.30 лв., разноски по гр.д. №3244/2017г. по
описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, както и сумата от 67.42 лв., разноски по
делото.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „С.В.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
сграда 2А, срещу Ж.И.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1
във връзка с чл.200 от ЗЗД за сумата от 879.75 лв., главница за потребена в периода от
18.08.2010г. до 22.12.2016г. вода за клиентски №**********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.01.2017г. до изплащане на вземането,
както и с правно основание чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД
за сумата
567.34 лв., лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода до
22.12.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК от 24.01.2017г. по гр.д.
№3244/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, като НЕДОКАЗАНИ.
ОТМЕНЯ определение
№302598/18.12.2017г., постановено по гр.дело №29466/2017г. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 85-ти състав, с което е оставена без уважение молба на адв. В.В.Т., от
САК, за изменение на решение №256115 от 01.11.2017г. в частта за разноските.
ОСЪЖДА „С.В.”
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сграда 2А, да
заплати на Ж.И.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК общо сумата от
65.00 лв., сторени разноски за платени държавни такси.
ОСЪЖДА „С.В.”
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сграда 2А, да
заплати на адв.В.В.Т., с ЕГН **********, от САК, с адрес на упражняване на
дейността: град София, бул.”****************, НП Бизнес център „Венус”; на
основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 356.96 лв., адвокатски хонорар, за
процесуално представителство пред СРС.
ОСЪЖДА „С.В.”
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сграда 2А, да
заплати на адв.К.И.Б., с ЕГН **********, от РАК, с адрес на упражняване на
дейността: град София, ул.”********, ет.1, офис партер; на основание чл.38,
ал.2 от ЗА сумата от 331.30 лв., адвокатски хонорар, за процесуално
представителство пред СГС.
ОСЪЖДА „С.В.”
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сграда 2А, да
заплати на адв.С.А.К., с ЕГН **********, от САК, с адрес на упражняване на
дейността: град София, ул.”********, ет.1, офис партер; на основание чл.38,
ал.2 от ЗА сумата от 300 лв., адвокатски хонорар, за процесуално
представителство пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./