РЕШЕНИЕ № 135
гр. Сливен, 08.11.2003 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Сливен -
I състав
3-членен, в съдебно заседание на осемнадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
При
участието на секретаря Ваня Фърчанова и на прокурора Красимир
Маринов, като разгледа докладваното от съдия Христо Христов касационно административнонаказателно
дело № 93 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на П.Д.К., с ЕГН ********** ***, подадена чрез пълномощник,
против Решение № 215 от 02.06.2023 г., постановено по АНД № 20232230200608/2023
г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърден като законосъобразен
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система /ЕФ/, серия К № 6913711 на ОД на МВР – Сливен,
с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 във
връзка с ал.1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е
неправилно, тъй като съдът не установил кога е заплатен Електронен фиш серия К
№ 4808709, въз основа на който е приел, че деянието е извършено повторно. Посочва,
че посочения ЕФ е бил платен на 07.01.2022 г., поради което нарушението от
19.01.2023 г. не било извършено в условията на повторност.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд –
Сливен и върне делото на друг състав на районния съд за събиране на
доказателства, касаещи датата на плащане на ЕФ.
В
съдебно заседание касаторът - П.Д.К., редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв. Х. ***,
който поддържа жалбата. Заявява, че приложение следва да намери нормата на чл.
189, ал. 10 от ЗДвП, тъй като първият ЕФ, платен на 07.01.2022 г., е влязъл в
сила на същата дата. Нарушението от 19.01.2023 г. по процесния
ЕФ е извършено извън едногодишния срок, поради което не следва да бъде налагано
наказание за повторност. Моли съда да отмени
решението на районния съд и да се произнесе по същество, като отмени изцяло ЕФ.
Претендира разноски по делото, за които представя списък.
Ответникът
по касацията – ОД на МВР - Сливен, редовно призован, се представлява от гл. юриск. К. Б., която оспорва касационната жалба. Заявява, че
предвид забраната за фактически установявания на този етап от производството, не
е допустимо въвеждането за първи път с касационната жалба на нови твърдения и
искания, като това за влизане в сила на електронния фиш от датата на неговото
плащане. Счита за неприложима разпоредбата на чл. 79б от ЗАНН в конкретния
случай. Посочва, че нарушението предмет на обжалвания фиш е безспорно доказано,
същото е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на предходно издадения
електронен фиш. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила
решението на първоинстанционния съд като правилно.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Сливен изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Сливен, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 19.01.2023
г. в 18:41 часа в обл. Сливен, гр. Сливен, бул.
„Банско шосе“ пред „Пътнически превози“, при ограничение на скоростта на
движение до 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д-11 и приспаднат
толеранс от 3 км/ч, с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743сс,
разположено към центъра, било заснето движение на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с
рег. № ******** със скорост
от 68 км/ч – с 18 км/ч над разрешената скорост от 50 км/ч.
Въз
основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К
№ 6913711, в който като нарушител бил вписан собственикът, на когото е
регистрирано МПС - П.Д.К. ***. В ЕФ било отразено още, че нарушението е
извършено в условията на повторност - в едногодишен срок
от влизане в сила на ЕФ К/4808709. За установеното нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4 във вр.
чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, било наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Електронен
фиш серия К № 4808709 на ОД на МВР - Сливен бил връчен на 05.01.2022 г., като е
влязъл в сила на 20.01.2022 г.
Районният съд е приел за установено извършването на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя; изложил е съображения за
неоснователност на наведените в жалбата доводи; счел е, че наложеното наказание
е правилно определено при условията на повторност и
правилно е приложена съответната норма за налагането на предвиденото
административно наказание в двоен размер. Приел е, че не са налице съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, допуснати от АНО при издаването
на обжалвания ЕФ. При тези мотиви е потвърдил процесния
ЕФ като законосъобразен.
Пред касационната инстанция е постъпило Писмо от старши инспектор в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен – УРИ-804р-000-8089 от 21.07.2023 г. с
приложена извадка от АИС АНД, според което ЕФ серия К № 4808709/ 05.05.2021 г. е заплатен на 07.01.2022 г., като плащането е в
размер на 70 лева и е извършено онлайн. Информация в същия смисъл се съдържа и
в приложената извадка от АИС АНД.
При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.
218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно
цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния Районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Районния съд е допустимо,
като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице жалба.
Настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният
съд е постановил своето решение при неизяснена фактическа обстановка. С касационната
жалба е въведено възражение, според което ЕФ серия К № 4808709 на ОД на МВР –
Сливен, връчен на 05.01.2022 г. е бил заплатен от касатора
на 07.01.2022 г. Навеждат се аргументи за приложимост на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН, съответно на чл. 189, ал. 10 от ЗДвП, че ЕФ серия К № 4808709 на ОД на
МВР – Сливен е влязъл в сила на датата, на която е платен - 07.01.2022 г.,
поради което извършеното на 19.01.2023 г. не се явява повторно. За първи път по
делото пред настоящата инстанция е изискана и представена справка за датата на
плащане на ЕФ серия К № 4808709, според която на 07.01.2022 г. глобата е
заплатена в размер на 70 лева, като плащането е извършено онлайн.
Съгласно чл. 220 от АПК, касационният съд преценява прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния
съд в обжалваното решение. Забраната за фактически установявания пред
настоящата инстанция и горепосочените писмени доказателства, налагат отмяната
на решението на първоинстанционния съд като
неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районния
съд. При новото разглеждане съдът следва да установи фактите по делото и в
зависимост от фактическата обстановка, която приеме за установена, да приложи
материалния закон към тези факти.
С разпоредбата на чл. 63, ал. 7 от ЗАНН /изм., ДВ бр. 109 от 2020 г./, правомощие да изменя акта по чл. 58д в посочените случаи, е
предоставено единствено на Районния съд, не
и на касационната инстанция. В
този смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г., ОСС на ВАС, според което в
касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия
орган факти под друга нарушена законова разпоредба.
По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено и
делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при съобразяване с дадените по-горе
указания.
Воден от гореизложеното и на основание
чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от АПК,
Административен съд – Сливен
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 215 от 02.06.2023 г., постановено по
АНД № 20232230200608/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на Районен съд– Сливен, при спазване на
указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: