Р Е
Ш Е Н
И Е
№
............/………………………….., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ХVII-ти състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиряди и
двадесета година,
в състав:
Председател:
М. Иванова-Даскалова
Секретар: Оля Й.а
като
разгледа докладваното от административния съдия Административно дело №158
по описа за 2020 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.62, ал.3
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Образувано
е по жалба на С.И.Е. с ЕГН ********** изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора Варна
– ЗО“Р.“ срещу Заповед №Л-5531/20.12.2019г. на Гл.
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ – София, с която на основание чл.62, ал.1, т.4 от
ЗИНЗС е наредено да бъде преместен в Затвора в гр.Б. за доизтърпяване
на наложеното наказание.
В жалбата се твърди, че процедурата по
издаването на заповедта и по преместването е неправилна и незаконосъобразна.
Заповедта не била връчена на жалбоподателя, който бил преместен на 14.01.2020г.
Не било налице основание от предвидените в чл.62 от ЗИНЗС. Изтъква се инициирана процедура по промяна на режима му
от „общ“ на „лек“ с подадена писмена молба на 08.01.2020г. до директора на
Затвора –Варна. Той бил социално слаб, с един родител, който бил с 85% ТЕЛК и
без доходи, поради което трябвало да изтърпява наказанието си в ЗО „Р.“. Поради
това се иска отмяна на Заповедта. В съдебно заседание се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата и добавя, че заповедта е немотовирана. Твърди,
че след преместването на Е. *** е бил запознат със Заповедта, т.е. 25 дни след
издаването й, което значително ограничило правото му на защита. Поради това, че
за първи път се запознал с нея на 14.01.2020г. след изпълнението й, не могъл да
я обжалва в частта на предварителното й изпълнение. В хода по същество процесуалният
представител поддържа оплакванията в жалбата и моли да бъде уважена и отменена Заповедта
като неправилна и незаконосъобразна.
Ответникът
Гл. директор на ГД „Изпълнение на наказанията“– София чрез упълномощен старши юрисконсулт оспорва жалбата. Твърди, че заповедта за
преместване е правилна, законосъобразна, мотивирана, с подробно изложение на съображенията
и посочване на основанията в ЗИНЗС. Поради издаването й преди коледните и
новогодишни празници, заповедта постъпила в Затвора Варна със служебната поща
на 08.01.2020г. Поради допуснатото в нея предварително изпълнение преместването
било осъществено на 14.01.2020г., на която дата в заповедта е отразено, че е връчена
на Е.. Преписката по издаване на заповедта била представена по делото в цялост.
Заповедта била издадена при спазване на процесуалните правила и при правилно
приложение на материалните разпоредби. В случая било отпаднало основанието, с
оглед на което Е. бил преместен от затвора - Б. в затвора – Варна - запазване
на семейните отношения с майка му. Тя вече не живеела във Варненска област, а
била с адресна регистрация в гр.С., поради което правилно лишеният от свобода бил
преместен в затвора Б.. Началникът на Затвора Варна като ръководител имал
възможност за преценка, която направил в предложението си до Гл. директор на
ГД“ИН“ за преместване, във връзка с данните от досъдебното производство,
изложени в писмото на Окръжна прокуратура –Варна. Данните, въз основа на които
изразил становището си в предложението за преместване се съдържали в
материалите в преписката, която била представена по делото в пълнота. След като
жалбоподателят оспорил в срок заповедта за преместване, неоснователни се
явявали оплакванията му свързани с връчването й твърденията, че правото му на
защита е ограничено. Юрисконсулта моли жалбата да бъде отхвърлена, а Заповедта
– да бъде потвърдена.
Като взе
предвид твърденията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства, разпределението на доказателствената тежест и приложимата правна
уредба, съдът достигна до следните установявания и изводи:
Във връзка
с преценката на допустимостта на жалбата, Съдът взе предвид заявеното в жалбата и отразеното собственоръчно от Е. върху Заповедта, че се е запознал с нея на 14.01.2020г. Жалбата му срещу нея до
Административън съд- Варна е подадена по пощата на 14.01.2020г. - в 14-дневния
срок по чл.149,
ал.1 от АПК. Оспорването е от активно легитимирано
лице, адресат на административният акт, чиито
интереси той засягат неблагоприятно. Жалбата се явява депозирана в срок и при наричие на правен интерес,
поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваната Заповед №Л-5531/20.12.2019г. Гл. директор на ГД „Изпълнение
на наказанията“ – София по предложение на началника на затвора - Варна и на
основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС наредил С.И.Е. с ЕГН ********** изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в затворническото общежитие от открит тип „Р.“
към затвора град Варна да бъде преместен в Затвора в гр.Б. за доизтърпяване на
наложеното наказание. В обстоятелствената част на Заповедта е посочено като
съобразено от издателя й изложеното в предложението с вх.№15697/05.12.2019г. на
Началника на Затвора-Варна и представените с него документи: писмо от кметство К.,
общ.Варна; писмо от ОП-Варна; Заповед №Л-894/2017г. за привеждане на Е. *** в
Затвора-Варна и т.н.
Гл. директор на ГД“ИН“ взел предвид, че лишеният от свобода С.И.Е. *** на 29.01.2016г.
за изтърпяване на наказание в размер на 8 години лишаване от свобода, наложено
с присъда по НОХД №***/2019г. на Специализирания наказателен съд с начало
10.08.2015г. Отчел, че на 14.03.2017г. е преместен в Затвора гр.Варна на
основание чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС; че със Заповед №Л-36/20.04.2018г. на
началника на затвора Варна на основание чл.66 от ЗИНЗС режима му бил заменен на
„общ“, който е по-лек; а със Заповед №Л-20/27.06.2018г. бил настанен в затворническото
общежитие от открит тип „Р.“ към затвора–Варна. Взето е предвид постъпилото на
27.11.2019г. писмо от Окръжна прокуратура- Варна, че в хода на разследването по
ДП №***/2019г. по описа на Четвърто РУ-ОД на МВР-Варна, водено за извършено на
територията на ЗО-Р. престъпление по чл.354а от НК са събрани доказателства за
съпричастност на Е.; че имало данни за осъществявани от него нерегламентирани
действия по отношение на други лишени от свобода, които закупували от него и от
другото лице, срещу което се водело производството, забранени от закона
вещества; че заплашвал тези лица със саморазправа; че осъществявал насилие по
отношение на тях, актове на жестокост и бруталност, за да ги накара да не
свидетелстват, респ. да променят показанията си, с оглед на което от ОП-Варна
се предлагало да бъде настанен в друго място за изтърпяване на наказанието. Издателят
на заповедта взел предвид данните за психологическа несъвместимост и конфликти
между лишените от свобода, обстоятелството, че другото лице е преместено в
корпуса на затвора–Варна и намерил за уместно да бъдат настанени разделно, вкл.
поради съображения за сигурността на затвора-град Варна и безопазността на Е.. Предвид
изразеното становище в предложението на началника на затвора-Варна за допускане
на предварително изпълнение на акта, на основание чл.60, ал.1 от АПК е
допуснато предварително изпълнение на заповедта за преместване на основание
чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС на Е. ***.
С преписката е представено предложението на началника на затвора –Варна, постъпило
в ГД „ИН“-София на 05.12.2019г., с което е предложено на основание чл.62, ал.1,
т.4 от ЗИНЗС да бъде преместен С.И.Е. в Затворническо общежитие „Б.“ при
Затвора град Б. за доизтърпяване на остатъка от наложеното му наказание, както
с оглед недопускане възпрепятстване на разследването по ДП №****/2019г. на
Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, така и с оглед промяната от 13.09.2017г. на
настоящия адрес на майка му в гр.С., ул.“****“ №**, в който град С. е
постоянният й адрес и установеното при справката в село К., общ.Варна, че тя
няма адресна регистрация в това село, а в ЗО“Р.“ му е била на свиждане един път
- на 17.11.2019г.
В предложението на Началника на Затвора-Варна подробно е посочено, че Е. ***
в Затвора Варна със Заповед №Л-894/02.03.2017г. за да бъдат запазени социалните
му контакти с майка му, която подала молба за това и приложила удостоверение за
постоянния си и настоящ адрес ***. В предложението е посочено установеното от
отговора от Кметство с.К., че към момента майката на Е. няма регистрация в
селото. Посочено е, че за времето на престоя си в ЗО“Р.“ Е. не е бил наказван,
а е награждаван седем пъти, два от които с писмена похвала и пет пъти с домашен
отпуск. Възприето е изложеното в постъпилото през ноември 2019г. писмо от
ОП-Варна за налични данни и доказателства за извършени от него деяния по
чл.297, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, чл.143, ал.1 от НК по отношение на други
лишени от свобода и чл.214а от НК. С оглед на това е направена преценка, че са
отпаднали основанията, които са били мотив за преместването му.
В писмото от с.К. постъпило на 28.11.2019г. в затвора-Варна е посочено, че Н.
З. О. е живяла в с.К. до 1984г. и след развод го напуснала. Към момента на
изготвяне на писмото нямала адресна регистрация в с. К.. В националната база
данни за нея е установено, че от 2002г. е с постоянен адрес в гр.С., а от
13.09.2017г. е с настоящ адрес в гр. С..
В писмото от ОП-Варна постъпило в Затвора-Варна на 27.11.2019г. е посочено,
че в хода на разследването на ДП №****/2019г. по описа на Четвърто РУ-ОД на
МВР-Варна водено срещу лишения от свобода К. Р. К.за извършено на територията
на ЗО-Р. престъпление по чл.354а от НК са събрани доказателства за
съпричастност към престъпната дейност на лишения от свобода С.И.Е. по отношение
на други лишени от свобода. За К. Р. К.е посочено, че на 07.11.2019г. е
приведен от ЗО-Р. в Затвора-Варна. За останалия м ЗО-Р. С.И.Е. в писмото на
прокуратурата е посочено, че има данни и доказателствата за осъществявана преди
и към момента на писмото физическа и/или психическа принуда по отношение на
останалите лишени от свобода, които привиквал ежедневно и се чувствали силно
застрашени и отказвали съдействие на разследването, с оглед проявяваната към
тях жестокост и бруталност. В писмото е посочено, че към момента на изготвянето
му на К. и Е. не са предявявани обвинения. Поискано е от Началника на Затвора
–Варна упражняване на правомощията по чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и привеждане на
Е. в друго пенитенциарно заведение, за което да бъде уведомена ОП-Варна.
Във връзка с оплакванията в жалбата, след изявления на представителите на
страните в откритото съдебно заседание с протоколно определение по делото са установени
като безспорни и ненуждаещи се от доказване изложените в предложението на
Началника на затвора Варна факти и обстоятелства относно постъпването на Е. в
затвора, че е с постоянен адрес в гр.С.; за преместването му в затвора гр.Варна
по повод писмена молба от майка му и представено от нея удостоверение за
постоянен и настоящ адрес в с.К. и подадена от него молба; за промяната на
режима му в по-лек и преместването му в ЗООТ-Р.; за полагания от него
доброволен труд и извеждането му на външен обект за времето на престоя му в
ЗООТ-Р., награждаването му 7 пъти и липсата на наложени през този период
наказания.
Предвид
гореустановената фактическа обстановка от събраните
доказателства и изявленията на страните, след извършената
служебна проверка, съдът достигна до следните изводи: Преместването на лишените от свобода е регламентирано в раздел
ІV на ЗИНЗС, като преместването от един затвор в друг, каквото е разпоредено с
оспорения в настоящото производство акт се извършва със заповед на
главния директор на ГД"Изпълнение на наказанията“ в няколко хипотези, изброени в чл.62, ал.1, т.1-т.5 от ЗИНЗС. Обжалваната
Заповед №Л-5531/20.12.2019г. е издадена на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, в която норма е предвидено преместване
на лишени от свобода от един затвор в друг по предложение на началника на
затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със
служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от
извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения,
свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата
за лишаване от свобода.
Видно от обжалваната заповед, тя е издадена и подписана от гл. комисар И. Й.
в качеството му на Главен директор на ГД“ИН“, с оглед на което е
административен акт постановен от компетентен орган. Издадена е в писмена форма,
с обстоятелствена част, в която са изложени фактическите и правни основания,
въз основа на които е постановена със съответната разпоредителна част. В нея са
дадени указания за връчване на адресатите й, както и за реда и сроковете за
оспорването й, съобразно изискването в чл.59 от АПК. С оглед на това не са
налице основания по чл.146 т.1 и т.2 от АПК заповедта да бъде обявена за нищожна,
респ. за отмяната й като незаконосъобразна.
При издаването на заповедта е спазена процедурата регламентирана в чл.62
ал.1 т.4 от ЗИНЗС. Издаването на заповедта на 20.12.2019г. е по повод постъпило
на 05.12.2019г. предложение от Началника на Затвора в град Варна за преместване
на лишения от свобода в друг затвор.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразност на Заповедта,
с оглед изложените в нея съображения за преместването му. Изложеното в
обстоятелствената й част, в предложението и документите към него обосновават извода
за наличие на обстоятелства от предвидените в чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС, при
които закона предвижда преместване на лишен от свобода от един затвор в друг.
По делото не се спори и от съдържанието на предложението и на заповедта е
видно, че началникът на затвора – Варна, а и Гл. директор на ГД“ИН“ са взели
предвид изложеното в писмото на ОП-Варна, че в хода на разследването по ДП №****/2019г.
по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна са събрани данни и доказателства за
извършван ежедневно от лишения от свобода Е. по отношение на други лишени от
свобода в ЗО – Р., физически и психически тормоз, заплахи за саморазправа,
упражняване на насилие, включително с прояви на жестокост, бруталност и
извращения, с цел тези лица да не свидетелстват, респ. да променят показанията
си, дадени във връзка с извършените от тях покупки от него и лишения от свобода
К. Р. К.на забранени вещества.
Правилно началникът на Затвора-Варна кредитирал постъпилата информация в
изпратеното до него писмо от Окръжна прокуратура-Варна с искане за предприемане
на действия по преместване на лишения от свобода Е. в друг затвор. Касае се за
факти и обстоятелства свързани с поведението на лишения от свобода Е., които са
станали известни на наблюдаващия делото прокурор от разследването по досъдебно
производство, водено за извършено престъпление в ЗО-Р.. След като сезирането за
преместване на Е. в друг затвор е от прокуратурата, която по закон осъществява
общ надзор за законност и описаните действия и поведението му са установени в
хода на разследване по конкретно дело, няма причина и основание началника на
затвора–Варна и гл. директор на ГД“ИН“ да проверяват изложеното писмото. Правилно
в предложението и в Заповедта е отчетено, че във връзка с воденото ДП №****/2019г.
по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна за престъпление по чл.354а от НК в
ЗО-Р. срещу лишения от свобода К. К. , той е бил преместен от затворническото
общежитие в корпуса на Затвора-Варна. Няма спор, че Е., който се сочи от
прокуратурата като съпричастен към противоправната дейност е останал в ЗО-Р. с
другите лишени от свобода, които са
разпитвани като свидетели. Няма спор и правилно в Заповедта е отчетено, че за
времето на престоя си в ЗО-Р. лишеният от свобода Е. не е наказван, а е
награждаван 7 пъти, но това не опровергава верността на изложеното в писмото на
ОП-Варна за поведението му по отношение на лишените от свобода – свидетели по
досъдебното производство. Правилно началникът на затвора и гл. директор на
ГД“ИН“ са преценили описаното поведение на Е. в писмото на ОП-Варна като актове
на психологическа несъвместимост, като конфликти с други лишени от свобода,
като важни съображения касаещи безопасността му и тази на другите лишени от
свобода, със сигурността в ЗО-Р.. Това са важни съображения, които правилно
издателят на заповедта намерил, че налагат преместване на лишения от свобода Е.
в друг затвор.
След като лицето, по отношение на което се води разследването по ДП №****/2019г.
е настанено в корпуса на затвора-Варна, правилно ответникът е намерил, че Е. не
следва да бъде настаняван в същия затвор и като отчел, че майка му е с адрес в
гр.С., постановил преместването му в затвора Б.. Неоснователно е оплакването на
пълномощника на Е., че няма мотиви защо не е бил преместен в корпуса на затвора
във Варна.
Изложеното в писмото за действията на Е. по отношение на останалите лишени
от своода в ЗО-Р. правилно е преценено в Заповедта, че застрашават безопасността
му, тези на другите лишени от свобода в ЗО-Р. и сигурността. Основателно и
мотивирано е прието, че е налице необходимост от издаване на акт за преместване
на лишения от свобода Е. в друг затвор. Поради това неоснователно е оплакването
в жалбата, поддържано и в съдебно заседание, че преместването на Е. от ЗО“Р.“към
Затвора - Варна е правилно и законосъобразно. Правилно лишеният от свобода Е. ***,
с оглед постоянния и настоящ адрес на майка му в гр.С.. Така тя ще бъде
по-близо и ще има възможност за свиждания, вкл. с оглед твърдяните факти и
обстоятелства в жалбата, че е инвалид и има минимални доходи. Осъществени са
фактите посочени в чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС и да налагащи преместването на Е. ***.
В настоящото производство не е предмет на проверка за законосъобразност
допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Поради това неотносими за
извода за законосъобразност на заповедта са доводите в жалбата за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с уведомяване на
адресата за разпореждането за предварителното й изпълнение и оспорването му
като незаконосъобразно.
Основателно представителят на ответника сочи, че правото на защита на Е. не
е ограничено, тъй като заповедта му е връчена на 14.01.2020г. и той е могъл да
упражни правото си да я оспори в срок с жалбата, по повод на която е образувано
настоящото дело. Не се установиха в хода на делото нови факти и обстоятелства,
които да са били от значение за правилността и законосъобразността на акта за
преместване, които да не са били известни, нито такива, които да са били
установени неправилно. Само нарушенията на процесуалните правила, които са
довели до неправилно установяване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая и до неправилни изводи и неправилно приложение на закона са съществени и
могат да обосноват отмяна на акта. След като такива нарушения не се установи да
са били допуснати в административното производство по издаване на заповедта и чл.62,
ал.1, т.4 от ЗИНЗС се установи, че е приложен правилно от издателя й, не е
налице основание по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК за отмяната й. Заповедта за
преместване не противоречи на целта на закона, тъй като с преместването на лишения
от свобода Е. от ЗО-Р. към затвора–Варна в затвора Б., ще се препятства
възможността му да упражнява психически и физически натиск, принуда и др. по
отношение на лишените от свобода в ЗО-Р., които са свидетели по досъдебното
производство и ще се предотвратят последващи конфликти, прояви на жестокост и т.н.,
с което ще се осигури безопасността и сигурността на лишените от свобода в ЗО-Р.,
както и неговата. Това няма да попречи на запазване на връзката
на лишения от свобода с майка му, която не живее в община
Варна, в с.К., а в град С., от който град следва да пътува с транспорт, както и
до сега, за да го посети в затвора. Налага
се извода, че оспорването с жалбата е изцяло неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
Воден от това и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на С.И.Е. с ЕГН ********** на Заповед
№Л-5531/20.12.2019г. на Гл. директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ – София,
с която на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС е наредено да бъде преместен в
Затвора в гр.Б. за доизтърпяване на наложеното наказание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: