№ 5670
гр. С., 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110135230 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Т. С.” ЕАД обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника Н. И. Г., ЕГН
**********, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 2 642,08 лв. главница за
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва
от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 424,91 лв. за периода от 15.08.2019г. до 26.10.2021г., сумата от
26,33 лв. главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 31.03.2020 г,
ведно със законна лихва от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, както и лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на 5,41лв. за периода от
01.12.2018г. до 26.10.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.11.2021 г. по ч.гр.д. № 64037/2021 г. по описа на
СРС, 36 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С., ж.к. „Р. К.а“, бл., вх, ет., ап. аб. №, чиято цена не била заплатена в предвидения в
общите условия срок. Поради което моли да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че ответникът е собственик на
процесния имот, но твърди че върху същия било учредено вещно право на ползване на
трето за спора лице до дата 10.05.2020 г., когато починало третото лице, поради което
счита, че претенцията за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. била неоснователна.
Оспорва да е налице облигационно отношение между страните за процесния период,
като твърди, че ответникът е подал заявление за смяна на партидата на свое име едва
1
на 24.02.2021 г. Оспорва до имота реално да е била доставена ТЕ, както и нейния
размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Поради
което моли съда да отхвърли предявените искове, като претендира и присъждане на
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.с” ООД заема становище за
основателност на подадените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Съгласно
разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС,
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
С доклада по делото, неоспорен от страните Признава за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на
процесния имот.
По делото не е спорно, а се установява и от приложения по делото Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот от 19.05.2017 г. (л. 14-16 по делото), че
ответникът Н. И. Г. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот,
представляващ ап. находящ се в гр. С., ж.к. „Р. К.а“, бл., вх, ет..
2
От съдържанието на нотариалния акт се установява също, че имотът е закупен от
ответника Н. И. Г. обремен със запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване
в полза на трето лице – Г.Н. Е.. От представени по делото акт за смърт (л. 54) се
установява, че лицето Г.Н. Е. е починало на 10.05.2020 г.
Тъй като Г.Н. Е. е бил ползвател през исковия период, то следва изводът, че тя
или лица, на които е предоставила ползването на имота, са потребили доставяното
количество топлинна енергия през този период. Следователно пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по иска за процесния период е единствено
вещния ползвател, респ. след неговата смърт неговите законни наследници. С оглед
изложенто, съдът приема, че ответникът Н. И. Г. не е пасивно легитимиран да отговаря
за задължение за топлинна енергия през периода 01.05.2018г. до 30.04.2020г., поради
което исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло без съдът да обсъжда останалите
събрани доказаталства и да изследва обстоятелството дали е доставена посоченото
количество топлинна енергия от ищеца.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответната
страна. В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за заплатено
съгласно договор за правна помощ и съдействие (л.56) адвокатско възнаграждение в
размер на ..0 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „а.С.” №, вх. А, ет., ап. .. против Н. И. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „Р. К.а“, бл., вх, ет., ап. искове с пр. основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между
страните, че Н. И. Г. дължи на „Т. С.” ЕАД следните суми: сумата от 2 642,08 лв.
главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Р. К.а“, бл., вх, ет., ап. аб. №, ведно със
законна лихва от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 424,91 лв. за периода от 15.08.2019г. до 26.10.2021г.,
сумата от 26,33 лв. главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до
31.03.2020 г, ведно със законна лихва от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането,
както и лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на5,41лв. за периода
от 01.12.2018г. до 26.10.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.11.2021 г. по ч.гр.д. № 64037/2021 г. по описа на
СРС, 36 състав.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА Н. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.
„Р. К.а“, бл., вх, ет., ап. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от ..0,00– разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Третото лице помагач на
страната на ищеца – „Т. С.” ЕАД – „Т.С.с” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
3
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4